ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ 1

Веднъж един мъдрец ми каза, че загадката е най-съществената съставка на живота поради следната причина: загадката ражда почуда, почудата води до любопитство, а любопитството е основата на желанието ни да разберем кои и какво сме всъщност.

Търсенето на смисъл в сърцевината на живота ни води до размисли върху вечна загадка. Загадките са историите, които разказваме на себе си, за да се борим със съпротивата на живота срещу копнежа ни за отговори. Загадките са в изобилие. Този континент, тази страна, собственият ни земен произход са изпълнени с тях; те са в основата на битието ни и са по-стари от детинската ни представа за „история“. Митовете предхождат историческия и научния подход и вече знаем, че са изпълнявали същата функция за по-ранните цивилизации – давали са обяснение на една безпощадна и безразлична вселена, – но при отсъствието на научно проверими факти понякога се налага да ги разглеждаме като такива.

Така че най-добре да започнем от самото начало.

Подписано и надлежно декларирано:

Архиваря 2

1 В папката няма титулна страница, авторска страница, съдържание, индекс или приложения. Нищо освен често срещаните коментари и интерпретации на „Архиваря“ и следните встъпителни думи, служещи като един вид „предговор“ преди първия „раздел“ – ТП

2 Анализът потвърждава, че тези бележки, написани понякога с четвъртити букви, подобно на „подписа“ по-горе, но по-често писани на машина, са оставени от една и съща ръка. Печатните части са от една и съща пишеща машина, най-вероятно „Корона Супер Г“ – популярен, компактен и лек модел, появил се за първи път през 70-те години на миналия век.

По-нататък досието започва с първата серия документи. – ТП

1. ИЗВАДКА ОТ ДНЕВНИЦИТЕ

НА ЕКСПЕДИЦИЯТА НА УИЛЯМ КЛАРК

И МЕРИУЕДЪР ЛУИС .

20 СЕПТЕМВРИ 1805 г.

20 септември 1805 г.

На разстояние 1 миля от колибите се натъкнах на 3 индиански момчета. Щом ме видяха, те побягнаха и се скриха в тревата. Спеших се, предадох оръжието и коня си на един от хората, претърсих тревата и намерих 2 от момчетата. Дадох им лентички и ги пратих напред към селото. 1

Един мъж излезе да ме посрещне много предпазливо и ме отведе в голяма и просторна колиба; обясни ми със знаци, че това е домът на великия му вожд, който потеглил преди три дни с воините си на война и щял да се върне след 15 или 18 дни. Малцината останали в селото мъже и множество жени ме наобиколиха с очевиден страх и изглеждат доволни. Те са здрав, красив и добре облечен народ. 2

1 Потвърдено, че това е достоверен откъс от добре известните и публикувани дневници. Хартията и мастилото, което вероятно е нанесено с перо, изглеждат подходящи за епохата. Това е или забележително добро копие на почерка на Уилям Кларк от оригиналните дневници, или самият оригинал. Свързах се с Националния архив и очаквам потвърждение. – ТП

2 Този откъс описва първата среща на Кларк с племето, известно ни по-късно като не-персе, или Продупчените носове, които имали значително присъствие в тази част на територията. Името им било дадено от първите френски трапери поради обичая им да продупчват носовете си и да ги украсяват с накити.

Срещата е станала малко след като експедицията навлязла в източните покрайнини на днешния щат Вашингтон, малко на юг от съвременния град Туин Пийкс. На следващия ден същите тези хора отвели Кларк на среща с друг вожд, чийто лагер се намирал надолу по реката. Името на вожда било Сплетените коси. – ТП

2. ИЗВАДКА ОТ ДНЕВНИЦИТЕ

НА ЕКСПЕДИЦИЯТА НА УИЛЯМ КЛАРК

И МЕРИУЕДЪР ЛУИС.

21 СЕПТЕМВРИ 1805 г.

21 септември 1805 г.

С голямо въодушевление и бодрост Сплетените коси ми нарисува нещо като карта на реката върху бяла кожа на лос. Каза, че реката се разклонявала далеч горе и минавала през две планини; имало голям водопад там, където водата минава през скалите. Не разбрах точно какво трябва да означава това място, но нашият водач шошон смята, че е свързано с особения интерес към духовете, който откриваме у индианците от този район. Изпратих един от хората ми – Робин Фийлдс – с един индианец да посрещне капитан Луис и да го насочи към този лагер. 1

1 Току-що разговарях със специалист, който потвърди, че този откъс е писан от самия Уилям Кларк и че е позната част от публикуваните дневници; двамата ръководители на експедицията наистина са се разделили няколко дни по-рано за набавяне на провизии. – ТП

3. ИЗВАДКА ОТ ПИСМО

НА МЕРИУЕДЪР ЛУИС

ДО ПРЕЗИДЕНТА ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН

ОТ 25 СЕПТЕМВРИ 1805 г.

След като получих вест от Р. Фийлдс, потеглих с хората си да се срещна с капитан Кларк в селото на Сплетените коси. Прекарахме следващите няколко дни в събиране на провизии и почивка в лагера на вожда. През първата вечер разпитах Сплетените коси за картата на водопада и планините на север, която бе начертал за капитан Кларк. Той каза, че до водопада живеели „бели хора“, от които получил три странни предмета, които ми показа. Никой от групата ни не ги разпозна, нито можеше да се досети за предназначението им, с изключение на един.

Вождът извади този пръстен от малка кожена кесия, която държеше в колибата си. Макар че хората му носеха множество накити със сложни шарки, този пръстен изглежда посъвършено изработен от изделията на местните жители. Пръстенът и обковът бяха изкусно изработени от скъпоценен метал или бронз, а камъкът бе фино изсечен и полиран нефрит – произведение, което може да бъде дело единствено на майстор бижутер.

Колкото до „белите хора“, от които уж идвал пръстенът, понастоящем смятаме, че никакви американци или европейци не са стъпвали в тази част на територията преди нас. От предишния разговор на капитан Кларк с вожда също е ясно, че ние сме първите бели американци, с които са се срещали индианците. Може би вождът просто ни разказва някаква измислица и пръстенът е придобит при търговия или размяна от някой френски трапер, минаващ през района.

Сплетените коси се смути, когато го притиснах за повече информация по този въпрос. Посочи символа върху пръстена, обърна го и каза нещо, което нашият водач шошон не можеше да преведе точно – нещо за сова; гледан от този ъгъл, символът смътно наподобява птицата. Това беше всичко, което каза по въпроса. Малко покъсно водачът сподели с мен на четири очи, че вождът казал, че пръстенът е свързан по някакъв начин със „света на духовете“, почитан тук. Този „свят на духовете“ е част от езическите им вярвания и доколкото знам, няма връзка с нашия християнски Бог; например, доколкото разбирам, те могат да виждат нещо божествено в някое животно като совата. Смятам, че вождът не само премълчава някаква подълбока информация, но и че той и водачът ми не желаят да навлизат в подробности. 1

Господин президент, смятам, че темата може да има отношение към въпроса, който обсъдихме с вас насаме преди заминаването ми.

Възнамерявам да потегля на север с водача и група подбрани хора, за да открия и изследвам района от картата на Сплетените коси. Капитан Кларк ще остане тук с останалите членове на експедицията и ще построят канута по нов метод, показан ни от вожда и хората му. Вождът ми даде споменатия погоре пръстен, но с недвусмислени жестове ми показа, че той трябвало да остане в кесията си и да не бъде носен при никакви обстоятелства. 2

Ваш искрен приятел

и покорен слуга,

Мериуедър Луис

1 Цялото писмо остава проблематично. Не откривам никакви сведения за него в дневниците на Л&К, нито някакво споменаване за него в обширната кореспонденция между Луис и президента Джеферсън.

Преди експедицията Луис е служил две години като секретар на Джеферсън, живял е в Белия дом и през това време е станал един от най-доверените му хора. Бащата на Джеферсън бил делови партньор с дядото на Луис и президентът познавал Луис от момче, израснало недалеч от имението на Джеферсън във Вирджиния.

Тъй като на младини Луис имал много контакти с коренните жители, поддържал сърдечни отношения с тях и често се явявал като техен застъпник, Джеферсън го избрал лично за ръководител заедно с Уилям Кларк, който имал по-богат опит като военен командир и пътешественик.

Изборът на Джеферсън бил пазен в тайна, както и самата експедиция. По време на тези предварителни етапи на планиране закупуването на Луизиана още не било завършено и Експедиционният корпус щял да навлезе във враждебна територия, която била обект на колониални апетити и амбиции от страна на три европейски сили – Франция, Испания и Англия. Експедицията била изпълнена с опасности от началото до края и мерките за сигурност, както и времето, били от първостепенна важност.

Загадъчното споменаване на разговор на четири очи между Луис и Джеферсън изисква по-подробно проучване. Той внася известна светлина върху разговора по-нататък в писмото. – ТП

2 На пръв поглед изглежда, че писмото носи всички отличителни белези на опашата измислица... но все пак анализът потвърждава с почти стопроцентова сигурност, че почеркът е на Луис. Тъй като това е един от малкото „оригинални“ документи в досието, го дадох за независимо радиовъглеродно датиране и химически анализ на хартията и мастилото, за да проверя дали наистина произхожда от заявения период – началото на 19 век.

В публикуваните дневници не се споменава за никакво допълнително пътуване на Луис през посочения период. Следващият официален запис обаче, дело или на Луис, или на Кларк, е направен шест дни по-късно.

Изследователите на Луис открай време смятат, че този период е бил използван за построяването на лодките, както и за почивка и възстановяване, тъй като мнозина членове на експедицията страдали от чревни разстройства, свързани с маларията. – ТП

4. ИЗВАДКА ОТ ДНЕВНИК,

ОТКРИТ В ЛИЧНИЯ АРХИВ

НА ПРЕЗИДЕНТА ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН.

БЕЗ ДАТА: КРАЯ НА 1805 г. (?)1

1 От самото начало искам да посоча, че в официалния архив на президента няма копие или сведения за това писмо, но и тук анализът на почерка и химическия състав на хартията и мастилото показват, че то е дело на Томас Джеферсън.

Опитът ми да проследя това писмо ме доведе до сбирка разнородни и смятани за „изгубени“ писания, колекция от неподвързани ръкописи, открити в архивите на Монтичело през 1870 г. от най-големия жив син на президента, Томас Рандолф Джеферсън. Находката била предадена за съхранение на Държавния департамент горе-долу по същото време в кутия с надпис „Лично – Непрегледано“.

Прегледах колекцията (през 40-те години на миналия век тя била преместена в отдел на Библиотеката на Конгреса, изискващ достъп до строго секретни материали) и, честно казано, се изумих. Много от писанията никога не са били публикувани, тъй като съдържат размислите на президента върху множество странни, отнесени и езотерични теми, сред които ролята на масонството в живота на отците основатели, „реалната и налична заплаха“ за младата република и самото масонство от страна на баварските илюминати на Адам Вайсхаупт (вечно параноично конспиративно плашило), както и живият интерес на Джеферсън към свръхестествените елементи от митологията на коренните жители на Америка.

Джеферсън и Луис са били дългогодишни високопоставени масони, членове на братство, появило се през 15 в. Първоначалната му функция, изглежда, е била регулаторна – братството е установявало професионалните стандарти за майсторите зидари и е служело като посредник между тях и клиентите и властите, подобно на съвременните гилдии и профсъюзи. През вековете масонството се развило в обхващаща целия свят организация и разширило членството си далеч отвъд зидарите до държавническото изкуство и дори основаването на правителства, включително и американското, като същевременно около него започва да витае атмосфера на потайност и дори мистицизъм. Ревниво пазените му ритуали и символизъм го правят едно от най-устойчивите „тайни общества“ в познатата ни история.

При подготвянето на експедицията Луис по заръка на президента прекарал много време в библиотеката на Американското философско дружество във Филаделфия, основано от Бенджамин Франклин, който също бил високопоставен масон. В продължение на седмици Луис изучавал различни природни науки, които са щели да му бъдат от полза по време на експедицията, както и кой знае какво още. По онова време се говорело, че Философското дружество имало най-богатата и обширна колекция от стара езотерична литература в Северна Америка, посветена на теми като алхимия и „трансмутация“.

Но в никой от гореспоменатите архиви, били те публични или частни, не открих друго копие на документа по-долу. Това оставя интригуващата възможност документът в досието да е непознат досега оригинал. – ТП

От няколко седмици няма вести от Луис; от април съобщенията му пътуват обратно към цивилизацията, оставени на безмилостните прищевки на различен и нередовен речен трафик, а после на изток по пощата от Сейнт Луис.

И ето че в пристигналия днес пакет намирам това. Какво да мисля за него?

Може само да се приеме, че има някаква връзка със следното: Освен изричната и публично заявена мисия на Експедиционния корпус, по мои поверителни инструкции Л[уис] трябваше да си отваря очите на четири за всичко, което би могло да хвърли светлина върху духовните или шаманистични традиции на северозападните племена, с които се среща.

Тези инструкции се породиха отчасти от съвместното ни изучаване на определени томове от библиотеката на АФД, които предполагат наличието на аномалии и геологични особености, на които може да се натъкне човек, пътуващ на запад отвъд границите на територията Луизиана в непознатите земи на Орегон. В този случай Л., изглежда, е надхвърлил забележително буквата на втората задача.

След като сутринта прочетох съобщението му няколко пъти, оставам твърдо убеден, че то е било съставено от обхванат от треска човек, може би дори след приемането на някакви билки или гъби, било случайно или дадени му от неизвестни местни жители, с които се е срещнал.

Как иначе могат да се обяснят тези брътвежи и често несвързани бълнувания?

Писмото започва с повече или по-малко пряко описание на тридневно пътуване на север от основната част на експедицията до „определено място“, разкрито му от наскоро начертана карта на местните жители. По-нататък се натъквам на несвързани писаници, които не могат да бъдат категоризирани по какъвто и да било начин, например:

Светлини от небето... сферите, сребристите сфери... музика, подобно на някакъв небесен хор... огън, който гори, но не изгаря... невиждани и невъобразими цветове, струящи от всичко... златно, всичко е златно, ярко и блестящо...

Всичко е записано със забързан почерк. Много от думите са нечетливи. Почти цяла страница безумни брътвежи за „тайната дълбоко в червения цвят“. Смущаващи препратки към класически статуи, зачеркнати редове и абсолютно несвързан дискурс върху „загадъчната сила, на която се натъкнал Б. Франклин“. Накрая следва фрагментираното и трескаво споменаване за необичайна среща с „мълчалив човек“.

Последните му думи в този дух, след което Л. очевидно се е върнал към здравия разум, са: Трябваше да се вслушам в предупреждението му. По-нататък той пише, че е унищожил картата и всички други записи за пътуването си на север.

Питам се, какво предупреждение и чие? На индианския вожд Сплетените коси? Или на „мълчаливия човек“? 2

В следващото съобщение, което получих от него – бързам да добавя, първото след много месеци, – Л. пише:

„Върнах се при Кларк на 3 октомври. Състоянието на хората ни се подобрява и всички работят върху канутата. Скоро ще продължим на запад. Не споменах какво преживях над водопадите. Онези, които бяха с мен, сякаш нямат никакви спомени от случилото се.

Понякога то почти се изплъзва от паметта ми, подобно на сребристия проблясък на риба в реката. Бих могъл да го върна на вожда, но реших засега да го задържа“. 3

Изобщо не съм сигурен какво има предвид под „го“. Но иначе изглежда, че Л. отново е дошъл на себе си – нещо, което за моя радост се потвърди от следващите съобщения, които получих току-що от него, близо една година по-късно.

Каквото и да се е случило по време на „отклонението“ на Л. след месеци изморително и често безплодно пътуване, дни след завръщането му експедицията продължила неотклонно на запад. Само за няколко дни те правят бърз и сигурен преход по река Колумбия и след няколко седмици стигат до Тихия океан. Сега, почти две и половина години след заминаването им, те се завърнаха обратно в Сейнт Луис.

БЕЛЕЖКА НА АРХИВАРЯ:

Водачите на Експедиционния корпус се върнали във Вашингтон през 1807 г., където Луис и Кларк били посрещнати като герои. Огромната колекция от растителни и животински образци, която донесли, създала работа на учените за години. Астрономическите и географските им наблюдения запълнили картата на онова, което скоро щяло да се превърне в западната част на Съединените щати. Експедицията била определена като забележителен успех.

Като непосредствена награда за дългите години вярна служба през 1807 г. Джеферсън назначил Луис за губернатор на територията Горна Луизиана – пост, за чието изпълнение той се завърнал в Сейнт Луис. Последвали две тревожни и трудни години.

За този период има две много различаващи се версии – Луис или е започнал бързо да се алкохолизира и да губи разсъдъка си, или е станал мишена на сложен и ефективен заговор за разклащане на позицията му от страна на могъщи врагове, които вече се били установили на запад 4.

2 На следващата страница има добавка, но ако се вярва на президента, тя е направена приблизително една година по-късно. – ТП

3 Може би „го“ се отнася за пръстена, описан и нарисуван от Луис в по-ранното му писмо? – ТП

4 Следват два допълнителни материала за Луис от времето, когато е заемал губернаторския пост. – ТП

5. ВЕСТНИК „МИСУРИ“,

21 СЕПТЕМВРИ 1808 г.

Беше обявено, че на тази дата е издадена харта за основаването на първата масонска ложа в Сейнт Луис, Ложа 111. Като първи майстор на ложата е посочен Мериуедър Луис, прочут пътешественик и понастоящем губернатор на територията Горна Луизиана.

БЕЛЕЖКА НА АРХИВАРЯ:

Съобщението се появява в долната част на третата страница на вестника като незначителна вест. Малко след това Луис изпълнил церемонията по посвещаване в ложата на Уилям Кларк. По-късно Кларк основал Ложа 12 на Мисури и до края на живота си останал активен в масонските кръгове. Възможно е Джеферсън лично да е посветил Луис в потайното братство 1.

Тези теории предполагат наличието на две езотерични организации, съперничещи си за бъдещия контрол върху зараждащата се държава – едната с положителни демократични намерения за гражданите (масоните) и една със зли намерения (баварските илюминати), интересуваща се единствено от обогатяването на елитната класа за сметка на населението. Спокойно може да се каже, че това са противоположни идеологии, които продължават борбата си и до днес.

Следва да се отбележи също, че Луис е финансирал и организирал издаването на първия вестник на територията – „Газет“ – малко след заемането на поста си, донасяйки ново цивилизационно влияние в суровата гранична колония, която по онова време наброявала не повече от триста души. Това дава основание да се предположи, че той лично е написал горното съобщение 2.

1 Теориите за тайното влияние на масоните в началните етапи на американското правителство са в изобилие. Например често се сочи, че дизайнът на Държавния печат – пирамидата и окото, които могат да се видят на банкнотата от един долар – е бил връчен на Джеферсън една тъмна нощ от мистериозен човек с качулка, който моментално изчезнал. Почти една трета от американските президенти са били масони. Установих, че изписаните книги по темата могат да запълнят цяла библиотека. – ТП

2 Все още е трудно да се определи със сигурност какво значение придава досието на участието на двамата в масонството, но това може би се загатва по-долу. – ТП

Тайната история на Туин Пийкс