Пролог

Като учител по дзен медитация и бивш преподавател в малък колеж в Масачузетс, хората често се обръщат към мен с въпроси как да се справят с предизвикателствата на живота. Освен че споделям съветите си лично и по имейл, преди няколко години започнах да отговарям по социалните мрежи, тъй като ми харесва чувството за връзка с хората. Посланията ми по принцип са прости, недвусмислени и кратки. Понякога пиша в отговор на конкретен въпрос от живота, друг път оставям бърза бележка до самия себе си, когато ми хрумне нещо интересно по време на медитация или при общуване с хората. Освен това обсъждах ценността от забавянето на темпото в нашия забързан модерен живот, както и изкуството да се поддържат добри отношения с другите и култивирането на съпричастност.

Изобщо не очаквах пороя отзиви на моите туитове и публикации във Фейсбук. Много хора започнаха да ми пишат не само с молба за съвет, но и да изразят благодарността си. Още си спомням една млада майка, изгубила съпруга си в автомобилна катастрофа – тя ми изпрати бележка, в която ми благодареше от цялото си сърце, че съм я спасил от самоубийство, и твърдеше, че никога не е помисляла да обича себе си, защото винаги е смятала любовта за нещо, което трябва да се даде на някой друг. Зает бизнесмен около четиресетте сподели колко чудесно било да започва деня си с посланията ми – те му предлагали момент на спокойно съзерцание и почивка от натоварения му график. Млад абсолвент, обезкуражен след безуспешното търсене на работа, започнал да чете публикациите ми и решил да направи още един опит, който най-сетне се оказал успешен. Когато чета подобни отзиви, аз самият ликувам в продължение на няколко дни, сякаш съм намерил първата си работа.

Изпитвах дълбоко щастие, че простите ми послания могат да вдъхновяват другите и да им помагат в трудни моменти. Когато все повече и повече хора започнаха да споделят мислите ми и броят на последователите ми в Туитър и Фейсбук се увеличи, започнаха да ме наричат „ментор лечител“, което се превърна и в мой прякор в Корея. Тогава с мен се свързаха издателства с предложения да превърна посланията си в книга. През 2012 г. в Южна Корея излезе „Нещата, които можем да видим само когато намалим темпото“; за всеобщо изумление, тя остана бестселър номер едно в продължение на цели четиресет и една седмици и за три години от нея бяха продадени повече от три милиона бройки. Не закъсняха и преводите – на китайски, японски, тайландски, френски, а сега и на английски. Чувствам се смирен от вниманието, на което се радва книгата, и се надявам тя да бъде от помощ и за читателите от други страни, както беше за онези от Азия и Франция.

Книгата се състои от осем глави, отнасящи се към различни аспекти на живота – от обичта и приятелството до работата и амбициите – и как съзнателността може да ни помогне във всеки един от тях. Например разглеждам въпроса как да се справим съзнателно с отрицателни емоции като гнева, ревността и разочарованията на живота, като ровя в миналото си, за да споделя моя опит от провали като новопостъпил преподавател в колеж. Ако сте прекалено стеснителни, „трите освобождаващи проникновения“ от глава 6 могат да ви бъдат от полза. Ако се безпокоите за бъдещето или сте неуверени относно истинското си призвание, аз ви предлагам съвет как да повишите самоосъзнаването си и да откриете пътя си.

Всяка глава започва с есе, последвано от серия кратки послания – съвети, адресирани пряко към вас, които можете да осмисляте един по един, да ги преосмисляте и запомняте, за да ви съпътстват в моменти на безпокойство и отчаяние и да ви напомнят, че не сте сами. След това има още по-кратко есе, следвано от подкани за медитация. В книгата ще откриете цветните илюстрации на Йонг-Чол Лий, които са замислени като успокояващи антракти, върху които можете да се задържите по-дълго, също както върху подканите за медитация.

Някои хора четат цялата книга бързо, както биха прочели роман. Аз обаче ви препоръчвам да не пришпорвате темпото и да размишлявате върху прочетеното, преди да продължите със следващата глава. Така книгата ще ви хареса повече и ще откриете по-дълбок смисъл, ако напредвате бавно с отделните части. Спокойно бихте могли да си водите бележки по полетата или да подчертавате местата, които ви допадат най-много.

Надявам се прекараното с тази книга време да се превърне в повод за размишления и медитация върху забързания ви живот. Надявам се тя да ви вдъхнови да се свържете с вашата по-добра и мъдра страна. Пожелавам ви да бъдете щастливи, здрави, спокойни и винаги защитени от всичко лошо.

Покой

Защо съм толкова зает?

Когато всичко около мен се движи така бързо,

спирам и се запитвам:

„Светът ли е толкова забързан, или умът ми?“.

Обикновено си мислим, че „умът“ и „светът“ съществуват независимо един от друг. Ако ни попитат къде е умът ни, повечето от нас ще посочат главата или сърцето си, а не някое дърво или небето. Ние виждаме ясна граница между случващото се в умовете ни и около нас. В сравнение с огромния външен свят умът, сгушен в тялото, може да изглежда малък, уязвим и понякога безсилен. Според учението на Буда обаче границата между ума и света всъщност е съвсем тънка, пореста и в крайна сметка илюзорна. Не е вярно, че светът е обективно весел или тъжен и поражда съответното чувство у нас. Тъкмо обратното, чувствата се пораждат в ума, който проектира субективното си изживяване върху света. Светът сам по себе си не е присъщо весел или тъжен – той просто е.

Може би ще разберете по-добре това от един разговор, който имах с моя скъпа приятелка, изключително отговорна и добросъвестна будистка монахиня. Наскоро тя беше натоварена с построяването на дхарма зала в храма й. След като ми разказа за перипетиите около изваждането на различни разрешителни и намирането на подходящ изпълнител, наред с останалите неща, тя ми описа строежа по следния начин:

„Когато дойде време за покриване на покрива, навсякъде, където отивах, виждах керемиди. Обръщах внимание на материала, от който са направени, на дебелината им, на дизайна. А после, когато се стигна до пода, навсякъде виждах подове. Винаги се заглеждах в цвета, вида, модела и издръжливостта на един или друг вид паркет. И тогава ми просветна – когато гледаме външния свят, ние гледаме само онази малка част от него, която ни интересува. Светът, който виждаме, не е цялата вселена, а онази ограничена част от нея, която привлича вниманието ни. Само че за нашите умове този мъничък свят е цялата вселена. Нашата реалност не е безкрайният космос, а онази малка част от него, върху която сме избрали да се съсредоточим. Реалността съществува, защото съществуват умовете ни. Без ума не би имало вселена“.

Колкото повече размишлявах върху проникновението й, толкова по-смислено ми се виждаше то. Светът започва да съществува, защото го осъзнаваме. Не можем да живеем в реалност, която не осъзнаваме. Светът зависи от умовете ни, за да съществува, както и нашите умове зависят от света като субект на нашето осъзнаване. Иначе казано, нашето осъзнаване поражда света. Онова, върху което се съсредоточава умът ни, се превръща в наш свят. Погледнат по този начин, умът не изглежда толкова незначителен в сравнение със света около нас, не мислите ли?

Ние или не можем, или не искаме да знаем за всяко нещо, което се случва по света. В противен случай бихме полудели от претоварване с информация. Ако гледаме на света през лещата на ума, както прави моята приятелка, ние веднага забелязваме онова, което търсим, защото умът ни се фокусира върху него. Като се има предвид, че светът, който виждаме с мисловното си око, е ограничен, бихме могли да тренираме ума си и да избираме мъдро върху какво да се съсредоточаваме. Така ще можем да изживеем света в съответствие със състоянието на ума ни.

Като монах и преподавател в колеж, непрекъснато съм дърпан в множество и различни посоки. През седмицата преподавам и правя проучвания, а през уикенда пътувам няколко часа, за да поема задълженията си в храма на учителя си. През ваканциите графикът ми става още по-натоварен. Трябва да посещавам старши монаси, да влизам в ролята на преводач за монасите, които не говорят английски, да обикалям различни храмове за беседи относно дхарма и да намирам време за собствената си медитация. На всичкото отгоре продължавам да се занимавам с проучвания и да пиша научни статии.

Честно казано, понякога се питам дали един духовен учител би трябвало да се придържа към такъв натоварен график. Но после осъзнавам, че хаосът не е във външния свят – а единствено в ума ми. Светът никога не се оплаква колко е натоварен. Когато се вглеждам по-дълбоко в себе си и разбирам защо водя такъв натоварен живот, аз осъзнавам, че до известна степен ми харесва да съм зает. Ако наистина искам да си почина, бих могъл да отклоня поканите да обучавам. Но вместо това приемам всяко предложение, защото ми харесва да се срещам с хора, които търсят моя съвет, и да им помагам с малкото мъдрост, която имам. Да виждам другите хора щастливи е дълбок извор на радост в живота ми.

Според една прочута будистка поговорка всеки прилича на Буда в очите на Буда и всеки прилича на прасе в очите на прасето. Това означава, че светът се възприема според състоянието на ума. Когато умът е радостен и съпричастен, такъв е и светът. Когато умът е изпълнен с негативни мисли, светът също изглежда негативен. Когато се чувствате претоварени и заети, не забравяйте, че не сте безсилни. Когато умът ви е в покой, светът също е в покой.

Познаваме света единствено

през прозореца на ума.

Когато умът е шумен, светът също е такъв.

А когато умът ни е в покой, светът също е такъв.

Познаването на ума

е толкова важно, колкото опитите

да променим света.

Напъхвам се във вагона на метрото.

Навсякъде около мен има хора.

Мога или да се раздразня,

или да реша, че е смешно, защото не ми се налага

да се държа.

Хората реагират различно

на една и съща ситуация.

Ако се вгледаме по-внимателно,

ще видим, че не ситуацията ни тормози,

а начинът, по който гледаме на нея.

Цунамито е страшно не само заради водата,

но и заради предметите, които запраща тя по нас.

Торнадото е ужасяващо не само заради вятъра,

но и заради нещата, изкоренени и

понесени от него.

Чувстваме се нещастни не само защото се е случило нещо лошо,

но и заради кипналите ни мисли за случилото се.

Когато имате неприятно чувство,

не се вкопчвайте и не задълбавайте в него.

Оставете го да се носи по течението.

Вълната на емоцията естествено

ще отшуми сама,

стига да не я подхранвате,

като се държите за нея.

За да махнете загорялата храна от тигана,

просто сипете вода и чакайте.

След малко храната ще се отдели сама.

Не се мъчете да излекувате раните си.

Просто сипете време в сърцето си и чакайте.

Когато са готови, раните ви сами ще се излекуват.

Ако знаем как да бъдем доволни,

можем да се освободим от безкрайните си стремежи и да приемем покоя.

Ако знаем как да бъдем доволни,

можем да се насладим на времето си

с човека до нас.

Ако знаем как да бъдем доволни,

вече не сме обременени с емоционален товар.