Тронът на тамплиерите

1.

Полковник Джон Холидей-Док от армейските рейнджъри (от запаса), последно преподавател по средновековна военна история във Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт (оттеглил се и от тази позиция), седеше на остъклената тераса на луксозното кафене „Ла Брасри Малакоф“ в престижния шестнайсети арондисман в Париж. Заедно с него бе Морис Бернхайм, директорът на Националния военноморски музей на Франция.

Двамата обядваха салата и крок-мосю, парижката версия на сандвич „Рубен“, който спокойно можеше да е дошъл от някаква напълно различна вселена. Парижаните гледаха отвисоко на всеки друг жител на планетата, но когато ставаше дума за храна, имаха основания да го правят. Дори един Royale avec Fromage (кралски сандвич със сирене) в парижки „Макдоналдс“ беше несравнимо по-добър от всеки „Биг Мак“, продаван където и да било по света. Бернхайм му четеше лекция по темата вече близо час, но един добър обяд в пролетен парижки ден компенсираше много неща.

Холидей се беше сблъсквал с Бернхайм и преди, докато бе в разгара на разкриването на тайната на тамплиерския меч. Дребният топчест историк, който пушеше зловонни цигари „Бояр“, му бе помогнал и Холидей се надяваше, че ще му помогне отново.

– Наистина съжалявам, че очарователната ви племенница не е била в състояние да дойде с вас днес – каза Бернхайм. Той довърши сандвича си и извика келнера, за да поръча крем карамел и кафе за двамата.

– Братовчедка – поправи го Холидей. – Прекалено е заета с бременността си в Йерусалим. – Пеги и израелският археолог Рафи Вануну се бяха оженили миналата година, малко след приключенията им в либийската пустиня – същите приключения, които в крайна сметка бяха довели до този пълен с холестерол обяд с Морис Бернхайм.

– Толкова красива млада жена – въздъхна мъжът на средна възраст.

– И съпругът й мисли същото. – Холидей се усмихна. – Като стана дума за семейство, как са съпругата ви и децата?

– Полин е добре, благодаря. За мое щастие работата й като зъболекар позволява на мен и на малките пакостници да поддържаме стила, с който сме свикнали. Разбира се, близначките трябва да имат последния модел маратонки. La vie est tres cher, mon ami. Животът е много скъп, нали? Скоро маратонките ще се сменят с грим и вървящ към него мерцедес. – Бернхайм махна невидимо пухче от ревера на много скъпия си костюм „Бриони“.

Крем карамелът пристигна и за миг директорът го погледна с благоговение все едно е някакво велико произведение на изкуството, което за Бернхайм вероятно си беше вярно. Холидей подмина десерта и опита кафето. Беше отлично, както всичко друго в „Малакоф“. Поне след забраната за пушене в парижките ресторанти не му се налагаше да търпи гадните цигари на Бернхайм.

– Е – поде експертът по мореплаване, – какво ви води в Париж и в скромния ми музей? – Той хапна отново от крема си и затвори за миг очи, за да се наслади на вкуса.

– Чували ли сте за място на име Ла Кувертоарад? – попита Холидей.

Бернхайм кимна.

– Укрепено градче в Дордон. Построено от тамплиерите, ако не се лъжа.

– Точно така – кимна Холидей. – Навремето един монах археолог на име Шарл-Етиен Брасьор открил документи от онова място, свързани с експедицията на тамплиерите в Египет. – Холидей млъкна, за да си припомни подробностите. – Текстовете били написани от цистерцианския монах Ролан дьо Ено, секретар на Гийом дьо Сонак, великия магистър на тамплиерите по време на обсадата на Дамиета през 1249 година.

– Разбира се. Седмият кръстоносен поход – каза Бернхайм. – Не успели да навлязат нагоре по течението заради разлива на Нил и им се наложило да чакат и да се забавляват с египтянките.

– Освен това се правели на туристи – добави Холидей. – Личният кораб на Гийом дьо Сонак като велик магистър бил каравелата „Санктус Йорданес“ наета от генуезеца Петер Рубеус. Дьо Сонак си осигурил свой капитан, французин на име Жан дьо Сен Клер.

– Боя се, че името е често срещано във Франция – каза Бернхайм. – Също като Джон Смит в Америка. – Той се усмихна. – От имената, с които се регистрираш в хотел, ако искаш да останеш инкогнито.

– Е, докато бил в Дамиета, въпросният Сен Клер отскочил до Розета, където няколкостотин години по-късно археолозите на Наполеон открили прочутия камък.

– Който беше откраднат от англичаните – изсумтя Бернхайм.

– Отнесете въпроса към кралицата – отвърна Холидей. – Както и да е, по време на малката си визита до Розета Сен Клер и секретарят на Дьо Сонак се натъкнали на някакви стари коптски ръкописи в един тамошен манастир. В тях се описвало нещо, наречено Органум Санктум.

– Инструмент Божий – преведе Бернхайм. – Най-често става въпрос за конкретен човек. Мойсей например бил инструмент Божий.

– Не и в този случай – каза Холидей. Той отвори старомодно очукано куфарче в скута си и извади две дъсчици с дължина двайсет и пет сантиметра. Едната бе малко по-широка от другата и имаше квадратна дупка в средата. По-тясната очевидно бе оформена така, че да пасне в дупката, образувайки кръст. И по двете дъсчици имаше равномерно разположени резки.

– Жезъл на Яков – кимна Бернхайм. – Инструмент за навигация от шестнайсети век.

– Само че документите били открити от Сен Клер и секретаря на Дьо Сонак двеста години по-рано – изтъкна Холидей. – Още по-странното е, че според документите устройството, на базата на което бил изработен този модел, е още по-старо – всъщност е от времето на фараоните.

– Абсурд – пренебрежително изсумтя Бернхайм.

– Открих оригинала на устройството, което държите, в мумифицираната ръка на везира на фараона Джосер. Мумията била положена в гробницата си двайсет и пет столетия преди раждането на Христос и четири хиляди години преди Жан дьо Сен Клер да посети Розета. Оригиналът в момента се пази в Музея на изкуствата „Метрополитън“ в Ню Йорк. Вие държите точно негово копие, изработено от специализирания отдел на музея.

– Значи не може да има грешка относно възрастта?

– Спектроскопичният анализ показва с деветдесет процента точност, че уредът е изработен от африканска хвойна. Няма никакво съмнение, Морис. Този инструмент е на четиресет и пет столетия.

– Merde – промърмори французинът, напълно забравил крем карамела. – Знаете ли какво прави това с основната парадигма на съвременната история на мореплаването?

– Унищожава я – безизразно отвърна Холидей.

– Това устройство е същинско секретно оръжие, досущ като атомната бомба – каза Бернхайм. – Онези, които са го притежавали, са имали невероятно предимство пред всички останали.

– Поне през онези двеста и няколко години между откритието на Сен Клер и изобретяването на квадранта на Яков през петнайсети век – допълни Холидей.

– Колумб отива на кино.

– И това почти със сигурност означава, че приказките, за стигането на тамплиерите до Америка, са истина. Или вероятността да са верни е много голяма – каза Холидей.

– Сен Клер, Синклер – замислено промърмори Бернхайм. Прокара палец по деленията върху дъсчиците, после пъхна тясната в отвора и вдигна получения кръст. – Виждали ли сте герба на фамилията Сен Клер? – попита той. – Оригиналът, какъвто се е използвал във Франция?

– Разбира се – отвърна Холидей. – Разлистен кръст.

– Не разлистен, mon ami. Във Франция се нарича La Croix Engraal – каза Бернхайм. – Или „граалов кръст“.

– Което означава?

– В хералдиката engraal означава „защитен от Светия Граал“, като под Граал се разбира онова, което в тъпата книга „Шифърът на Леонардо“ се сочи като V, символа на свещеното женско начало, а не санграала, или кръвта на Христос. Ами ако на герба на Сен Клер символът означава нещо друго? Нещо много по-практично. – Бернхайм отново прокара палец по деленията върху дървото.

Холидей изведнъж се сети.

– Резките върху квадранта на Яков – възкликна той и се ухили. – Най-простото обяснение най-често е и най-вярното. Бръсначът на Окам.

– C’est зa – радостно се съгласи Бернхайм. – Загадката е решена.

– Не и докато не науча повече за този Жан дьо Сен Клер, който и да е бил той.

Бернхайм отново беше насочил вниманието си към крем карамела. Той остави лъжицата, избърса устни със салфетката и сви рамене.

– Исторически шотландските Синклер произлизат от едно малко селище на име Сен Клер сюр Епт. Река Епт някога била граница между Нормандия и Ил дьо Франс, или иначе казано, между английските владения и останалата страна. Същата река е вдъхновила Клод Моне да нарисува прочутите си водни лилии.

– Какво общо има всичко това с историята на мореплаването? – разсмя се Холидей, впечатлен от дълбоките познания на Бернхайм по подобна тема.

– Вие сте специалист по средновековното мореплаване, нали така?

– Ще ми се да си го мисля.

– А моята специалност са корабите и морето. Преди корабите трябва да има дървесина, а преди дървесината – дървета. Чували ли сте за река Болю в Англия?

– Не.

– Значи не сте чували и за селото Бъклърс Хард.

– Името не ми е познато.

– А би трябвало да е познато на всеки, занимаващ се с френската история на мореплаването – отбеляза Бернхайм. – Корабите „Юриал“, „Суифтшуър“ и „Агамемнон“ са построени там. Те изиграли ключова роля в битката при Трафалгар, в която британците разгромили френския флот през 1805 година. Целият флот на Нелсън бил построен от дървесината, добивана от намиращата се там Ню Форест.

– Искате да кажете, че река Епт е играла същата роля?

– Още от времето на викингите – кимна Бернхайм и обра остатъците от крема в чинийката си. Млясна с устни и въздъхна. – Ако онзи Сен Клер, когото търсите, е бил моряк, той почти със сигурност е от Сен Клер сюр Епт. – Бернхайм погледна скръбно празната си чинийка и отново въздъхна. – Наблизо има стар манастир, абатство Тирон. Говорете с тамошния библиотекар брат Морван. Пиер Морван. Може би той ще може да ви помогне. – Бернхайм погледна към недокоснатия крем карамел на Холидей. – Не сте ли гладен? – с надежда попита той.