ПРЕДГОВОР

В днешно време много хора се интересуват от индийската философия. Макар да е синкретична и да не предполага логически обосновани философски понятия, в сравнение с трудовете на западните мислители тя притежава редица предимства, едно от които е нейната практическа насоченост. Индийската философия може да бъде наречена философия на живота, защото е насочена към съзнанието на човека, засяга неговата дейност, разкрива връзките му с Космоса и със света на висшите духовни реалии.

Философията на Индия засяга теми, които в научния свят биват отнасяни към въпросите за светското, а в случая и за ирационалното, за труднообяснимото, и често пъти остават извън границите на научните дискусии, като например какво представлява съзнанието, какви са естеството и качествата, които то притежава. Индийската философия обяснява понятията за раждането и смъртта, свободата и безсмъртието, освобождаването и реинкарнацията (прераждането).

Насочена към човека и предназначена за практическо използване, философията осветлява тези въпроси и разкрива крайния смисъл на човешкия живот. Индийската философия обединява теорията, практиката и дори поезията. Тя дава представа за висшите идеали не само мисловен план, а и в практическата сфера, в нещата, които засягат нашето ежедневие. Идеи, почерпани от Ведите, могат да бъдат открити в произведенията на западните мислители и писатели Херман Хесе, Артур Шопенхауер, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Ричард Бах, в диалозите на известни съвременни учени и философи като Станислав Гроф, Ерлин Ласло и Бъртранд Ръсел.

За всички разсъждения, които са залегнали в основата на тези произведения, като източник са послужили ведическите писания – древните текстове на четирите Веди, Пурана, Упанишадите, „Махабхарата“, Веданта сутра и коментарите на известни индийски и западни философи към тях. Почти всички направления на индийската философия имат еднакъв поглед към фундаменталните въпроси на битието. Но в тази книга предимство е дадено на философското направление Веданта. Тук любознателният изследовател на Ведите ще се срещне с изключителната, дълбоко осмислена и поетично изразена философия на Бадараяна (V в. пр. Хр.), Мадхва (ХІІІ в.), Санатана Госвами и Рупа Госвами (ХVІ в.), Бхактивинода Тхакур (ХІХ в.) и Бхактисиддханта Сарасвати (началото на ХХ в.), чийто практически и философски опит е използван от Мохандас Карамчанд Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и Сарвепали Радхакришнан.

Понятието „съзнание“ заема централно място в индийската философия. Тя разглежда различни аспекти на съзнанието: индивидуалното, колективното и абсолютното съзнание, а така също обяснява неговото естество. Сред философите и учените категорията „съзнание“ поражда много остри дискусии, но в научните кръгове тя все още не е достатъчно добре изучен проблем. Колкото до индийската философия, тук тази категория безспорно се съотнася не само научно, но се разглежда и като първична, изначална категория, определяща разбирането за всички останали категории. Още в древните индийски текстове се срещат термини като: чит, четана, атма, параматма, които са непосредствено свързани с определението за съзнание. В индийските източници на мъдрост може да се види нещо по-значимо от обикновено описание или логическа конструкция, засягаща категорията „съзнание“. Там съществува една неуловима цялост на самото съществуване на съзнанието в неговите различни аспекти, а така също на свръхсъзнанието, което пронизва всичко съществуващо в материалния свят. Нещо повече – етимологичното тълкуване на термина „съзнание“ (означавано във Ведите най-често с думата „четана“) предполага вглеждане навътре в човека, непосредствено виждане, съзерцаване. Постигането на високо равнище на насочване на съзнанието, на концентрирането му върху Божественото и идеалното е не само крайна цел, а и метод на изследване.

Съзнанието определя бъдещето на човека и разкрива неговото минало. То е основополагащо за определянето на дейността, постъпките и качествата на личността, а така също и на нейните цели. С други думи, целият живот на човека е осмисляне на неговото Аз, търсенето на Аз-а. Съединяването на Аз-а с Божественото, служенето на Божественото, е резултат от един или от многото животи на личността. Това е крайното предназначение на човека. Ведите го провъзгласяват и се опитват да ориентират целия живот на човека към изпълнението на това предназначение.

Осмислянето на ведическите текстове не само разширява нашия кръгозор, но и му дава духовни устои.

Нещо повече – с помощта на тези текстове можем да придобием духовния опит на самите автори на ведическите творби, които са успели да излязат извън рамките на обичайните представи, като са преживели мистичните състояния откровение, просветление и дълбоко вътрешно разбиране на най-съкровените въпроси на битието.

В. И. Федотовски,

доктор на философските науки

ПЪРВИ РАЗДЕЛ

КАРМАТА

Висшата цел на човешкия живот

КАРМА

ВИКАРМА

АКАРМА

КАРМА ЙОГА

УГРА КАРМА

ПРАРАБДХА КАРМА

АПРАРАБДХА КАРМА

Карма или плодотворна дейност се наричат действията, формиращи бъдещите материални тела на живото същество.

УВОД

Допреди двайсетина години ние нямахме дори понятие какво е карма. Тогава само неколцина ориенталисти и санскритолози спореха по тези мъгляви теми, и то без да успеят да стигнат до някакви окончателни изводи. Помня, че през 1986 г. неформалната ни група от кришнари бе поканена на неофициална среща с някои изтъкнати ориенталисти. За наша изненада бяхме приети много радушно и веднага бяхме поканени на масата. На което ние отговорихме, че не пием чай. И не само чай, а и алкохол. Освен това не ядем месо, не играем хазартни игри и не правим извънбрачен секс.

Домакините останаха много учудени: „Защо? Забранено ли ви е?“ „Всъщност и вие не бива да го правите, защото това е лоша карма“, отвърнахме ние. Така започна един сериозен разговор, по време на който се разкри пълното невежество на учените мъже по този елементарен и очевиден въпрос. А ние от своя страна имахме ясни съждения, които почиваха върху забранената по онова време книга „Бхагавад гита такава, каквато е“ с коментари на Бхактиведанта Свами Прабхупада.

ШРИ ИШОПАНИШАД

Мъдреците ни обясниха, че процесът на усъвършенстване на знанията води до съвършено различен резултат от култивирането на невежество.

Беше време на интелектуални търсения и мнозина мислещи хора с удоволствие вземаха книги от нас. И сега виждам, че това е изиграло огромна роля в развитието на цялото общество. Да речем, че законите на кармата вече са широко известни. Появила се е дори една нова дисциплина – кармапсихология. Почти целият западен свят е добре осведомен за реинкарнацията.

Сега е време да разберем най-важното. По един или друг начин ние сме се докоснали до това знание. То е дошло при нас от дълбоката древност.

В продължение на много, много поколения това знание се е предавало от учител на ученик. Предназначено е за лидерите в обществото, и то само в случай, че са праведни.

Човек може да забрави за законите на кармата и реинкарнацията. Това ще е все едно да забрави за законите на държавата и да започне да прави каквото си иска. Няма никакво съмнение, че го чакат големи неприятности. Още по-лошо е обаче, ако не знаем за съществуването на тези закони и им даваме собствено тълкувание.

БХАГАВАД ГИТА, 2:40

Който е поел по този път, той не познава загубите. И най-малкият напредък по него предпазва човека от всичките му страхове.

Подобно знание може да нанесе много повече вреди, отколкото обичайното невежество. Затова то трябва да е в ръцете на праведни, честни и почтени хора.

Дано тази малка книга обогати знанията ви за законите на кармата и ви донесе реална, практическа полза, което ще ви позволи съществено да подобрите живота си. Нека тя ви служи като фар по пътя ви към съвършенството.

ОМ ТАТ САТ*

ПЪРВА ЧАСТ

КАРМАТА

ВСИЧКО ОТ САМОТО НАЧАЛО

Душата е вечна, а тялото – преходно. Те винаги ще се различават. Понякога вътрешният свят на нашите желания влиза в противоречие със законите, по които живее физическото тяло. С всяка изминала година тялото остарява и този, който си дава сметка за своето остаряване, изобщо не му се иска да е така. Същото е и с болестите – на кого му харесва да боледува? А смъртта е толкова нежелана, че човек дори се страхува да мисли за нея.

БХАГАВАД ГИТА, 2:20

За душата не съществува нито раждане, нито смърт. Тя никога не е възниквала, не възниква и няма да възникне. Тя е неродена, вечна, винаги съществуваща и изначална. Когато тялото умира, тя не изчезва.

Въпреки вътрешната ни съпротива обаче някой или нещо извършва насилие над нас и потъпква желанията ни. Тъжно, но факт – такива са законите, които управляват материалното тяло. То остарява и умира. Приемайки материалното тяло, душата е принудена да се подчинява на всички закони на неговото съществуване, макар самата тя да няма никакво отношение към материалната дейност.

Душата никога не остарява, не умира и не подлежи на никакви промени. Затова може да бъде наречена акарма, което означава, че „не извършва никакви действия“. (Карма се превежда буквално като „работа“). В същото време тялото непрекъснато е заето с какви ли не дейности и претърпява всевъзможни промени. Затова го наричат карма или „този, който работи“.

БХАГАВАД ГИТА, 3:5

Всички същества са безпомощни пред природата и трябва да действат според качествата, които са придобили под влияние на материалните гуни**, затова никой нито за миг не може да спре да действа.

Може да сравним тялото с кола, чийто шофьор е душата. Представете си, че пътувате с кола. Кой се движи – вие или колата? Отговорът е очевиден – колата. Вие просто я управлявате. Но тъй като тя се подчинява на вашата воля, на вас ви се струва, че се движите вие.

БХАГАВАД ГИТА, 2:13

Точно както се преселва от детското тяло в младежкото и от него в старческото, след смъртта душата преминава в друго тяло. Тези промени не тревожат оногова, който е осъзнал духовната си природа.

Колата работи, износва се и се поврежда – нещо, което не можем да кажем за нашите желания. Ние както и преди искаме да пътуваме. Възниква противоречие. Колата се е повредила, а ние трябва да продължим да се движим. Възниква проблем. Защо обаче страда шофьорът? Защото е свързал живота си с колата. Той й се радва или се притеснява за нея. Това е предпоставено. Познаваме законите на физиката и химията и с увереност можем да твърдим, че всеки автомобил ще се поврежда и в крайна сметка напълно ще излезе от строя. Затова някои хора не искат да си купуват кола, смятат я за тежко бреме.

Колкото до колата, всичко е ясно. Но как стоят нещата с тялото? Можем ли да се откажем от бремето, свързано с неговото съществуване? Естествено, че не. Тялото трябва да бъде хранено, поддържано чисто, трябва да му се осигури почивка и другите да го пазят. Колко много ангажименти! Аз просто искам да съм щастлив, но тялото непрекъснато ме кара да полагам някакви усилия, защото неотклонно върви към упадък. Например, аз се стремя да го поддържам винаги чисто, а то непрекъснато се замърсява.

Затова понякога човек си казва: „Какъв е смисълът да се къпя, като утре отново ще съм мръсен?“. Но все пак трябва да го прави. Защо да поддържаме нещо, което неминуемо ще стигне до упадък и в крайна сметка ще изтлее? Само за да откараме шофьора до целта? Душата има висше предназначение, но това е отделна голяма тема. А сега, нека да си поговорим как да се възползваме от кармата, от дейността, с която сме принудени да се занимаваме.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КАРМАТА

И КАКВИ ВИДОВЕ КАРМА СЪЩЕСТВУВАТ

И така, какво представлява кармата? Кармата е дейност. Ние може да действаме на нивото на ума, на речта и на постъпките. Човек действа, за да може в замяна да получи нещо в груб или във фин план. Затова кармата започва от желанието да бъде реализирана някаква полза.

Без достатъчно силно желание не може да бъде извършена никаква дейност. Всеки иска да постигне богатство или знание, власт или сила, красота или отричане от нещо.

Затова хората са активни и нито за миг не могат да се спрат.

Така получаваме последиците от своята дейност, които също се наричат карма и които определят по-нататъшната ни съдба. И най-елементарните механични действия имат своите последици. Например плясването с ръце е действие на двете ни длани, а звукът, който чуваме, е следствие. На свой ред това следствие се превръща в причина, защото някой може да реагира на него. Или да речем, че един човек говори, а друг го слуша.

БХАГАВАД ГИТА, 5:7

Който служи предано, който е чист по душа и е обуздал своя ум и чувства, е скъп на всички и всички са му скъпи. Макар този човек винаги да е погълнат от дейност, той никога не е свързан с нейните последици.

Думите на говорещия пораждат у слушащия определени емоции. Той може да се засмее или да се разплаче, може да изпадне в силен гняв и дори да отвърне с действие. А после носи това настроение в ума си и неволно го предава на другите. Така се изгражда причинно-следствена връзка. По същия начин кармата претърпява развитие във времето. Тя преминава от миналото към бъдещето. През настоящето.

Постъпката е семенце. След време то покълва и се превръща в дърво. А дървото на свой ред разцъфтява и дава плод.

Точно по същия начин всяко действие поражда определен резултат – плод. Какъв ще бъде той, ще узнаем, ако знаем какво семе е било посадено.

Кармата е закон за причинно-следствената връзка.

Законът е следният: всяко действие поражда някакъв конкретен резултат. От семката на ябълката ще порасне ябълково дърво. Ако човек учи, за да стане юрист, няма да му дадат диплома за лекар. Каквото посееш, това ще пожънеш. Ние извършваме добри, лоши или смесени постъпки. Затова и техните плодове може също да са три вида – добри, лоши или смесени. И човек ги чувства под формата на щастие или под формата на страдание.

Когато извършим добра постъпка, в бъдеще получаваме добър резултат.

Следователно, за да сме щастливи, трябва да платим с добри дела. Но ако не искаме да плащаме, ще ни споходят страдания. За тях не трябва да плащаме нищо. Някой например може да каже: „Аз не правя нищо лошо на хората. Защо никой не ме уважава?“. Защото не правиш нищо добро.

БХАГАВАД ГИТА, 4:12

Дейността, изискваща огромни усилия, служеща за изпълнение на собствените ни желания и продиктувана от измамното ни его, се нарича дейност в гуната на страстта.

Според този закон човек един вид е длъжен да бъде щастлив, в противен случай ще бъде наказан със страдания.

БХАГАВАД ГИТА, 18:23

Редовната дейност, в основата на която не са залегнали влечение, любов, омраза или желание човек да се наслади на нейните плодове, се нарича дейност в гуната на благостта.

Работата, вършена в невежество, носи разруха и нещастия. Такива действия извършват децата или глупавите хора.

Детето пали клечка кибрит. Какво лошо има в това?

Но в резултат къщата изгаря.

Когато работата е свързана със страстен стремеж към получаване на изгода, тя за известно време носи плодове, но увеличава човешките пороци също като алчността и високомерието. Когато се сдобие с богатство и власт, човек обикновено става по-лош.

Дейност, която е свързана с висшия принцип на добродетелта, пречиства нашето съзнание и носи усещане за щастие. Когато човек върши добро за хората, те стават негови приятели. По-добре имай сто приятели, отколкото сто рубли, казват руснаците.

И така, когато избере една от тези насоки, в бъдеще всеки получава резултатите от своята дейност. Освен това трябва да имаме предвид, че в настоящето ние трябва да отработваме кармата на миналото и да получаваме плодовете от предишните си постъпки.

Затова най-важното за нас е да направим правилния избор. Да направим така, че това да ни е от полза.

КАК ДА НАПРАВИМ ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР

Невинаги трябва да ядем това, което ни дават. Изборът и отказът вървят ръка за ръка. Ако аз избирам висококачествена храна, това означава, че се отказвам от некачествената. И обратно. Много е трудно да приемем и едното, и другото едновременно. Ние сме свидетели как човек, когато стане лош, престава да прави добрини, а когато стане добър, повече не желае да върши лоши неща. Но трябва да отбележим, че по правило у човека доброто и лошото се преплитат.

Така е, защото обикновените хора са непостоянни в своя избор. И е много трудно да бъдат лоши и добри едновременно. Каква вътрешна борба, колко разкаяние, благословии и проклятия, възходи и падения! Човешкият живот е такъв. Ние носим в себе си тези противоречия още от предишните си животи и ги отнасяме със себе си в бъдещето.

Всъщност каквото и да е имало в миналото и каквото и да ни очаква в бъдещето, ние винаги оставаме в настоящето – там, където можем да направим своя избор.

Човек твори бъдещето сега. Грешат онези, които непрекъснато мислят за бъдещето и не отдават значение на настоящето.

Тяхното бъдеще ще си остане завинаги във въображението им. То никога няма да се реализира.

Разгледайте картината на Виктор Михайлович Васнецов „Витяз*** на кръстопът“. Ето го моментът на настоящето. А сега накъде? За да поеме към собствената си съдба, човек трябва да е герой или мъдрец. Би ли се съгласил да прави това, което прави сега, ако предварително знае какво ще стане?

Кармата е благочестива дейност.

Първоначалното значение на думата карма е „благочестива, религиозна дейност за доброто на всички хора“. Животът на човек, който се занимава с такава дейност, е чудесен и е изпълнен с похвални подвизи. Той дарява на хората просветление и щастие, като се отрича от себе си. Такъв е праведникът. След смъртта си той се преселва на райски планети. Това е един от пътищата. Ако поемеш по него, ставаш герой и се извисяваш, но тук, в този свят загиваш. По правило героите се наслаждават на живота едва след смъртта, когато се озоват в рая. Но след като получат наградата си, отново се връщат тук, на земята, за да отработват нова карма.

Защото в рая никой не работи. Там само се наслаждаваш на добрата карма. И за да може някой да се озове в рая, трябва да го заслужи тук, на земята. Кармата се създава само на земното ниво във Вселената. Тя е като парите. Свършат ли, трябва отново да се заемем за работа.

Освен благочестива има и егоистична, греховна дейност за задоволяване на собствените щения. Тя се нарича викарма и се отнася за случаите, когато човек е готов на всичко в името на собственото си щастие – да краде, да лъже и дори да упражнява насилие върху другите хора. Плодовете от тази дейност са изпълнени със страдания както за този, който я върши, така и за всички останали. С други думи, викармата е дейност в собствена вреда. След смъртта си съответният човек винаги получава лошо, нещастно раждане и в крайна сметка се озовава в ада. Но и там не остава завинаги. След като се пречисти от лошата карма, отново се връща на земята и тук продължава да твори своята съдба.

Викармата е неблагочестива дейност.

Освен благочестивата и греховната дейност съществува и акармата – дейност, която не води до резултат, която всъщност е бездействие. Частицата „а“ на санскрит означава отрицание. За вечно активната душа пълният отказ от дейност е невъзможен.

Акармата е отказ от дейност.

Понякога човек не иска да изпълнява задълженията си, да речем, в работата или в семейството. Това се нарича паразитиране и също е дейност, но на най-ниско ниво. Такъв начин на живот предпочитат хора, които са разочаровани, които са изгубили вяра в Бог и в собствените си сили. Обществото ги презира и те губят добрите си качества. Когато изгубят творческата си енергия, те постепенно падат на дъното на живота. Другите ги възприемат като ходещи мъртъвци, защото те живеят по сметищата или в мазетата. След смъртта си се превръщат в привидения, в животни или отиват в ада. Временното спиране на някоя дейност е просто умора.

В същото време мъдрият човек се отказва не от самата дейност, а от чувството си за собственост по отношение на плодовете от нея. Той знае, че на този свят нищо не му принадлежи, защото той идва без нищо и без нищо си отива. „Ти си прах и в прах ще се превърнеш.“ Всичко принадлежи на Бог. Когато приеме това, мъдрият човек работи не за да трупа богатства, а за да се извиси духовно. Той обрича всичко, което прави, на Всевишния Господ просто от любов и благодарност.

Истинската любов е безкористна, самодостатъчна, и не се нуждае от материална подкрепа. Затова в основата на всички материални отношения трябва да залегне любовта. В противен случай те стават неприятни. Всъщност всеки човек иска да служи, подтикван от чиста любов, без помен от корист.

„О, мой скъпи Боже, аз не искам да трупам богатства, не се нуждая нито от прекрасни жени, нито от последователи. Искам само едно – живот след живот предано да служа на Теб и да не очаквам нищо в замяна“, така казва Шри Чайтания Махапрабху още през ХV в. Когато човек действа с подобна нагласа, за него повече не съществуват нито грях, нито добродетели, нито ад, нито рай.

Каквото и да прави, той няма да получи нито лоша, нито добра карма. Това е пътят на освобождаване на душата или акарма –завръщане към Бог.

КОЙ СИ ТИ, ЧОВЕЧЕ?

Човек винаги бива свързван с основната дейност, която извършва. И към него се отнасят по съответния начин. „Кой си ти?“ всъщност означава: „С какво се занимаваш?“.

„Ти какъв си?“ „Работник“. „А ти?“ „Генерал“. „О, извинете!“ Всички хора могат да бъдат класифицирани според способността им да действат. Човек, който посвещава живота си на работа с цел материална изгода, се нарича карми. Онзи, който живее, за да трупа знания, егяни. Човек, който се интересува от мистичните сили, е йоги. А който прекарва времето си в наслади – бхоги. Никой от тези четири типа хора не е свободен от кармичната верига, защото всички те имат материални желания.

Да вземем например бхоги. Девизът им е: „Един живот живеем! Яж, пий и се весели“. Според тях смисълът на живота е да получат колкото може повече удоволствия.

За тях храната, спането и сексът са източници на наслада и те искат максимално, до дълбока старост, да съхранят сетивата си. По принцип животът им по нищо не се различава от този на животните, които също се хранят, спят, съвкупяват се и се бранят.

БХАГАВАД ГИТА, 2:44

Тези, чийто ум е прекалено зает със сетивните удоволствия и материалното богатство, които ги влече всичко това, не могат да се решат да се отдадат на предано служене на Всевишния Бог.

Така че бхоги са заети с животинска дейност и живеят само за наслада на сетивата, като в това виждат смисъла и целта в живота. Някои животни в миналото са били човешки същества, които са водели животински начин на живот. Например маймуната обича да се наслаждава на секс и да краде, кравата – денонощно да дъвче и да не мисли за нищо, а плъхът – да трупа в дупката си какви ли не неща. Свинята яде без да подбира, слонът обича да пие ферментирали течности и да работи, а мечката – дълго да спи. Всички тези животински видове са приспособени към определени сетивни наслади много по-добре от човека. Макар бхоги да не обича да се ограничава в удоволствията, все пак донякъде го възпират моралът, съвестта и срамът пред другите. Затова такъв човек се чувства много по-удобно в тялото на някое животно, при което умът не е особено развит, следователно не му пречи да прави каквото си иска пред очите на всички.

Колкото до карми, те са организирани хора и могат да създадат цивилизация. Иска им се много да работят, затова вярват, че усърдният им труд ще ги направи щастливи. В името на светлото бъдеще са готови да работят като титани. Крайната цел на карми обаче се свежда до същата сетивна наслада. Затова техните спечелени с пот на челото богатства биват прахосвани от бхоги. А и самите те в крайна сметка падат до нивото на животните и стават хедонисти.

Ако цивилизацията на бхоги почива върху порока, цивилизацията на карми почива върху завистта и алчността. Всички карми завиждат на онези, които са по-богати и живеят по-добре. Тяхната цел е да живеят не по-зле от останалите. Но дори когато успяват, те пак не се чувстват удовлетворени и не могат да се наслаждават, защото околните им завиждат. Освен това карми са скъперници и понеже нямат понятие за висшата цел на живота, не могат правилно да оползотворят богатствата си. Те просто се опитват да ги запазят за в бъдеще. И понеже карми не знаят за какво служат богатствата, желанията им никога не се сбъдват и те остават разочаровани. Така карми създават цивилизация на скръбта, която в крайна сметка загива като змия, поглъщаща собствената си опашка. Такъв е резултатът от дейността в невежество.

Гяни са мислители, които се стремят към някакъв прогрес чрез размисъл. Те разчитат на собствения си ум, затова приличат на Барон Мюнхаузен, който сам се извадил от блатото за косата.

Но гяни не са способни да напреднат достатъчно, защото умът не може да бъде източник на знание. Той е само апарат за мисловна дейност.

Мозъкът е само биологичен компютър, в който работи умът.

Когато човек потъва в дълбок размисъл, той става статичен и не може да действа активно. Затова гяни отхвърля начина на живот накарми, отрича се от желанията и влеченията, особено към парите и жените. Тогава в резултат на усилията си стига до определен извод: „Аз знам, че нищо не знам“. Такова е окончателното заключение на гяни. Защото истината не може да се измисли, тя трябва да бъде осъзната.

Размишлявайки над законите на Вселената, Абсолютната истина и Бог, великите мислители са се отричали от кармичната дейност и са прекарвали дните си в уединение. Диоген например е живеел в бъчва. В търсене на Бог мнозина са се оттегляли в манастир.

Гяни всъщност е напълно разочарован от желанията си карми. Думата монах произлиза от латинското моно, което означава „сам“. А думата моно взема началото си от санскритското муни – „мислител“, „мъдрец“.

Всеки муни има своя неповторима гледна точка. Диоген е мислел по един начин, Сократ – по друг, докато Питагор, Юнг, Хегел и Ницше – по трети, различен за всеки от тях.

В противен случай нямаше да знаем нищо за тези хора. Всеки човек използва ума си, затова колкото хора, толкова и мнения. Макар всички да мислят за едно и също нещо, мислите на всички са различни. Така една истина се раздробява на безброй части и може да бъде възприета много трудно.

Затова, като изчерпа всичките си мисловни способности, човек трябва да търси нови пътища.

Следващият тип хора са йоги. Думата йога произхожда от санскритския корен юдж, което означава „връзка“. Има телефонна връзка, телеграфна или телевизионна. Има психофизическа връзка, а също така трансцендентна, духовна – йога.

Каква връзка е необходима, за да видим Бог? Как да я установим? Отначало йоги трябва да успокои своите чувства и ум, а след това напълно да спре тяхната дейност. Йоги трябва да седи неподвижно в асана [йогистка поза] и да потисне в себе си всички материални желания. И когато цялата психофизическа дейност спре напълно, йоги ще може да почувства себе си чрез душата и да осъзнае съществуването си извън материята. Тогава той може да насочи взора си към Бог, който се намира в сърцето му като Свръхдуша. И ако вижда непосредствено Бог, той не се съмнява в Неговото съществуване. Това умствено състояние се нарича самадхи – екстатичен транс. То е извън рамките на логичните доказателства.

Във всеки от нас се крият свръхестествени сили и те служат, за да можем да установим връзка с Бог.

Йоги не хаби сили за кармична дейност или за безкрайни разсъждения. Той напълно се отказва от сетивните наслади. За да стане йоги, човек трябва да притежава много високи нравствени качества и непоколебима вяра в Бог, който се намира в сърцето на всяко живо същество.

Ако даден йоги не е достатъчно чист, в резултат на своята практика той става екстрасенс, магьосник или мистик, който върши чудеса. Всичко това са странични продукти от заниманията с йога и човек не бива да се увлича по тях. Благодарение на постоянната медитация в търсене на Свръхдушата великите йоги не се опасяват да напуснат тялото си, защото избират следващото си раждане по собствено желание.

Освен изброените четири типа хора има и още един много особен тип. Това са бхакти, което се превежда като „любов, силно влечение към Бог“. Бхакти притежават енергията на предаността. Те са свободни хора.

Те се контролират непосредствено от любовта на Върховния Бог, а не от законите на кармата, затова са свободни да правят всичко, което поискат, стоейки високо над греховната дейност. Те могат да работят или да размишляват, да медитират и дори да се наслаждават чрез сетивата си. Но правят всичко това за Висшия си Възлюбен.

Бхакти се оставят изцяло на Божията воля и не се безпокоят какво ще бъде следващото им раждане, защото тяхната връзка с Бог е неразрушима дори от смъртта.

Един мъдрец пътувал по света. Когато срещнал един цар, той го благословил и му казал, че е най-добре никога да не умира. После видял един човек, който дал обет за безбрачие, и го посъветвал да умре веднага. Третият странник бил касапин. „Ти е най-добре нито да живееш, нито да умираш“ – такъв бил съветът, отправен към него. А четвъртият, когото срещнал мъдрецът, бил бхакти. Мъдрецът се зарадвал на странника и казал: „Ти може да живееш, а може и да умреш, за теб няма разлика“.

Смисълът на притчата е, че разполагайки с неограничена власт и огромни богатства, царят се наслаждава на добрата си карма. Но щом я изчерпа и умре, ще трябва да поеме надолу. Затова е по-добре да не умира. Царят или президентът на дадена страна поемат една шеста от благочестивата и една шеста от греховната карма на своите поданици. Днес хората са по-склонни да вършат грехове, затова сега да си цар или президент е много рисковано.

Човекът, дал обет за безбрачие, много лесно може да го наруши, като се поддаде на чувствата си. Тогава той губи всички плодове от своето аскетично съществувание. Затова е по-добре да умре веднага, преди да е нарушил обета си.

Животът на касапина вече прилича на ад. Той причинява болка на другите. А след смъртта ще му бъде още по-зле, защото ще отиде направо в ада. Затова както животът, така и смъртта са лоши за него. А бхакта служи на Бог сега и след смъртта си също ще Му служи. Забхакта няма разлика. Дали живот или смърт – е все едно.

„ОСОБЕНИТЕ“ ХОРА

Има хора, които не се вписват в никоя от споменатите по-горе категории. Те свободно се носят по вълните на собствените си желания. Такива хора не могат да постигнат успех нито в личния си живот, нито в трупането на богатства, нито в търсенето на Висшата истина. Те не могат дори просто да се наслаждават на живота, защото по природа притежават лоши качества: прекалено са мързеливи, за да работят добре, прекалено глупави са, за да разсъждават за смисъла на живота, и прекалено егоистични, за да са в полза на останалите. Те са нещастни и не са способни нищо да оправят сами. Тези хора могат само да се оплакват, да критикуват и да чакат нещо да се промени.

Тази категория хора (особените) се наричат роги и като болните винаги се нуждаят от помощ.

Техните нещастия са резултат от греховните им постъпки в миналите им въплъщения. В този живот те може и да нямат кой знае какви грехове. Когато Исус изцелил родения сляп, учениците му го попитали заради чии грехове страда човекът, дали на родителите си или заради своите. Отговорът бил: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“ [Йоан, 9:3]. Ако Исус каже, че е съгрешил самият човек, ще сметнат, че слепият сам си е виновен, а ако Исус каже, че са виновни родителите му, отговорността за неговата слепота трябва да носят цял живот неговите родители. Исус обаче дава да се разбере, че на такива хора трябва да се помага от състрадание, без да се прави дълбок анализ на кармата им.

Съществува една ужасна, разрушителна дейност, която се нарича угра карма.

Угра означава „ужасен, застрашителен“. Понякога хората управляват другите чрез сила или с оръжие.

УГРА КАРМА

Под заплахата от смърт и наказание робите са създавали велики цивилизации и са строили прекрасни градове. Всичко това е угра карма. Последиците от тази дейност обричат на страдания милиони хора. Така например египетските фараони са строили пирамиди и храмове с титаничния труд на робите. И дори когато всичко било готово, управниците не можели да ги пуснат, защото създаденото трябвало да се поддържа. Да пуснат робите, би означавало самите господари да станат роби на своята цивилизация.

В съвременните големи градове също има много роби, използвани за поддържане на духа на мегаполисите. Но те биват привличани не с груба сила както някога, а със зрелища, удоволствия и комфорт. Управлявани са чрез парите, информацията и рекламата. Най-изтънчената форма на експлоатация е, когато на човек му бъде отнет разумът и той става роб на порока. Чрез средствата за масова информация и рекламата вниманието му се насочва към секса, насилието и редовната употреба на упойващи вещества. В резултат на това хората стават безмозъчни егоисти, агресивни и неудовлетворени, но напълно зависими от системата.

Веднъж един шофьор на такси ме попита:

– Кога нещата у нас ще се оправят?

– Ти какво оправяне очакваш? – на свой ред го попитах аз.

– Ами когато ще имаме пари.

– А ти как мислиш, много хора ли днес вършат добро за другите?

Той ми отговори, че сега доброто е много по-малко от лошото и дълго негодува по този повод.

– Тогава как очакваш нещата да се оправят?

Този извод го изненада.

Занимаващите се с угра карма хора губят разсъдъка си. Чингиз Айтматов пише, че някога, много отдавна, били създавани послушни роби (манкурти), които били подлагани на страшни мъчения от особен род. Оцелелите напълно губели своята воля и разум.Тези хора не помнели миналото си, но същевременно напълно запазвали професионалните си навици. Били точно такива, каквито се очаквало да бъдат. Днес не се използват подобни методи. Затова пък са широко разпространени други. В наше време хората не притежават Божественото знание, затова не могат да използват човешкия си разум правилно, като се ръководят от него в своето ежедневие.

И същевременно си мислят, че в бъдеще със сигурност ще бъдат щастливи.

Това се нарича майя – илюзия. Такъв е резултатът от угра кармата. Вместо реално знание и щастие – миражите на парично-предметния рай. Поробителите ще продължат да се раждат в поробения от тях свят.

Само духовното знание може да предотврати тази деградация.

„Ни денем, ни нощем не знаех покой,

Страдах от жега, от студ, и от вятър и дъжд.

За капка мимолетно щастие служех на порочни и алчни хора, но нищо не успях да постигна.

Нима всички наши богатства, младост и близки

Могат да ни дадат истинско щастие?

Този живот прилича на капка роса,

Която трепти върху цвета на лотоса.

Затова се обръщам към теб, скъпи мой Боже!“

Така пее великият светец Говинда Дас.

КАКВО ДА НАПРАВИМ?

„Да бъдеш или да не бъдеш?“, някога Уилям Шекспир поставил въпроса по този начин чрез своя герой – датския принц Хамлет. Но това е некоректно. Така питали за победения гладиатор – да го оставят ли жив или да го убият? Въпросът е друг – какви да бъдем. Как да бъдем щастливи, съвършени, чисти, как да бъдем разумни и честни? Защото без тези неща човек изобщо не би трябвало да съществува.

И така, какво все пак да направим? Засега нищо, защото умът ни още е прекалено объркан. Първо трябва да въведем ред. Да помислим за висшата цел на човешкия живот и да прелистим свещените писания.

Защото всяка дейност зависи от умствената ни нагласа. Хората могат да правят едно и също нещо, да използват едни и същи инструменти, да полагат еднакви усилия, а резултатът да бъде различен.

Защо? Защото дейността трябва да има причина, насока и цел. Тези три неща са по-важни от самата работа.

Когато се строяла Красноярската водно-електрическа централа, един журналист обикалял строежа и разпитвал работниците всеки какво прави.

– Аз превозвам камъни с този голям камион – отговорил първият.

– Аз бъркам бетон – обяснил вторият.

– Аз приготвям храната – рекъл третият.

И само един от стотиците, а може би и от хилядите казал:

– Аз строя Красноярската водно-електрическа централа.

Този пример е много хубав. Тук причината за дейността, целта на дейността и нейната насока съвпадат.

Противоположен пример е Родион Расколников от „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски. Той иска да се отърве от бедността, а после да използва способностите си за благото на цялото общество. Това става причина за неговото престъпление. Той смята, че в сравнение с него старата лихварка е същинска въшка. Ако вземе парите й и се добере до високо обществено положение, целият свят ще спечели.

Но тук причината и целта на дейността не съвпадат с нейната насока.

Целта на постъпката му е да допринесе за обществото, но насоката е грях. Как може да има полза от нещо, ако ще се върши грях? Законът на кармата предвижда обратното: каквото посееш, това ще пожънеш. Затова Расколников влиза в затвора и не може да реализира „великия“ си замисъл.

Или да речем, че даден човек строи Красноярската водно-електрическа централа, но причината за дейността му е просто да спечели повече пари. Ако всички хора са такива, няма да се получи нищо добро.

За да може дейността ни да е хармонична и да носи щастие, трябва да съвпадат и трите фактора – причина, насока и цел. С други думи, ако човек иска да постигне някоя висока цел, всичките му постъпки и желания трябва също да са възвишени. Мечтата му трябва да го пази от грях.

ВИСШАТА ЦЕЛ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Всичко придобива висш смисъл, когато имаме връзка с Бог. Защото Бог е висшият смисъл. Обикновено човек вижда не самия Бог, а само Неговите енергии. Защото Бог е твърде голям и нашите очи не са пригодени да Го възприемат. Човешкият ум също не може да проумее Бог такъв, какъвто е.

Бог е над човешките разбирания. В „Бхагавад гита“ Господ казва, че цялото проявление на материята се крепи на Него така, както прекрасният наниз от перли – на копринения конец.

Човек вижда красотата на околния свят. Тя привлича всички и крие поддържащата я сила – Самия Бог. Но способностите на разума превъзхождат способностите на ума. Разумът позволява явлението да се обхване в цялост. „Къде живея аз? В това село, в тази област, в тази страна, на тази планета или в тази Вселена? Или може би още някъде?“ Подобни въпроси са присъщи на разума. Той подсказва, че нанизът има нишка.

Да речем, че човек вземе малко пшеничени зърна, израсли от земята, и ги изяде.

В него се появява физическа сила, а също сила на ума и сетивата. Откъде е тази сила в зърното? От дъжда ли? Дъждът е от облак, облакът е от вода и вятър. Всичко това не е възникнало, без влиянието на Слънцето. Източник на слънчевата енергия са ядрените процеси, които протичат в недрата му.

Но силата, която удържа енергията във всеки атом, е още по-висша. Благодарение на нея материята се възправя пред нас в различно качество: като въздух, като земя, вода, огън, облак и зърно. Тази организираща сила всъщност е Бог. Човекът не може да бъде по-могъщ от нея. Защото именно от нея той черпи своята енергия. Човек е подчинен в смисъл, че живее благодарение на нея, но разполага със свобода на избора – може да се разпорежда с нея както намери за добре.

Съгласно този закон на човек се дава правото да използва своята енергия в някоя от трите насоки – за разрушение, за лична полза или за всеобщото благо. Слънцето свети за всички, а ние мислим предимно за себе си.

Един силен и смел човек станал главатар на банда. Той учил останалите да си служат с оръжие и с юмруци. Обучението преминало успешно, но веднъж след поредния грабеж всички разбрали, че главатарят взема за себе си прекалено голям дял от плячката. С други думи, ограбва хората си. Ден след ден недоволството растяло и в крайна сметка цялата банда го нападала, пребила го почти до смърт и го обрала. Нещастникът лежал в гората и мислел колко е несправедлива съдбата.

Наблизо живеел един мъдър отшелник, който го намерил. Разбойникът му разказал какво го сполетяло. „Те ме биеха, използвайки похватите, на които ги бях научил, а после ме обраха, макар аз винаги да се бях грижил за тях. Ти си мъдър човек, кажи ми защо ми се случи така.“ И отшелникът му отговорил: „На каквото учим хората, това получаваме от тях. Ти си ги учил на насилие и завист. И това си получил. Ако им бе обяснил как да обичат другите, тази любов щеше да те пази. Къде виждаш несправедливост?“ Клетникът слушал мъдреца и плачел горчиво, съзнавайки вината си.

В „Махабхарата“ се разказва, че тигрите защитават гората, а гората защитава тигрите. Ако човек вреди и руши това, което го заобикаля, то ще унищожи него самия.

Хората отровиха въздуха и водата. Как могат да бъдат здрави? Човек, който живее в името на личния си интерес, ще бъде заобиколен от същите егоисти и измамници. А който се грижи за всеобщото благо, който служи на Бог, получава защита от Самия Върховен Бог.

В „Бхагавад гита“ е казано, че злото никога няма да надвие оногова, който върши добро.

Понякога човек си мисли: „Защо наоколо има толкова много измамници? Дори приятелите и роднините ми ме лъжат!“ Но как е изпаднал в това положение? Околният свят просто отвръща на желанията и постъпките му съгласно законите на Бог.

Когато бях ученик, ни казваха: „Човек – това звучи гордо!“. Или: „Вие трябва да имате собствено мнение!“. А после учителите негодуваха: „Защо децата са толкова непослушни? Непрекъснато възразяват и едва ли не са готови да се бият с нас!“.

Да, всички са готови за борба. Комунистите и капиталистите, фашистите и шовинистите. Всеки иска да наложи своята позиция. Понякога дори с цената на собствения си живот. Защо става така?

КОМУНИЗЪМ ИЛИ КАПИТАЛИЗЪМ?

Капитализмът е олицетворение на алчността, а комунизмът – на завистта. Алчните и завистливите няма как да се обичат взаимно. Враждата има две разновидности – природна и придобита.

Котката и кучето например не могат да живеят съвместно. Такава е тяхната природа. Умният и глупавият трудно се понасят. Богатият и бедният също не намират общ език.

Това е неприязън, заложена от природата.

Завистта, алчността и самоизмамата въвеждат човешкото общество в заблуда.

Колкото до придобитата вражда, тя може да възникне и между равни хора, ако не хранят помежду си честност и доверие. А основните причини за всяка вражда са завистта и алчността. Сблъсъкът между тези две отрицателни качества води до раздразнение, което се трансформира в гняв и в крайна сметка се стига до унищожение. Така живее целият животински свят, но хората го правят организирано, като дават на враждебните си отношения привлекателни наименования – комунизъм, капитализъм, патриотизъм и др. Когато обаче човек разбере, че трябва да живее в мир и хармония, всички тези „-изми“ губят смисъл.

ВОЙНАТА И МИРЪТ ИЛИ КАК ДА НАПРАВИМ

ВРАГА СИ ПРИЯТЕЛ

Както природната, така и придобитата враждебност се преодоляват с любов, която трябва да се развива като чувство. Любовта е най-важното нещо, което човек инстинктивно желае. Ако сте намерили източник на любов, целият свят ще се завтече към вас с протегната ръка: просяци и богаташи, слаби и силни, глупави и умни. И това е така, защото всички ние страдаме от дефицит на любов към Бог.

Получи ли зрънце Божествена любов, човек трябва да я отгледа в сърцето си. И да не я крие от другите. Любовта не търпи собственическо чувство. Лампата не се крие под масата, защото светлината е нужна на всички. Любовта е като светлината. Тя е необходима на абсолютно всички. Докато порокът принадлежи само на тези, които искат да живеят в мрак.

Любов единствено към себе си – това е порок.

Да желаеш за себе си щастие и успех повече, отколкото за другите, е завист. Заради нея човек започва да има проблеми с тялото си: той се чувства измамен, и бива повален от болест или от преждевременна старост. „Обзет от златото на тлена, не ще да бъда вече млад“.****

На такъв човек му е особено тежко в мига, когато умира.

Понякога, за да спасят хората от скръб, страх и страдания, се появяват светците. Те жертват живота си, като проповядват любов към Бог и я раздават на всички. Благодарение на тях много хора поемат по духовния път и се освобождават от своите пороци. Тези светци са съвършени, те не знаят какво е вражда. Исус и Мохамед, Мойсей и Шри Чайтания никога не са влизали в конфликт и това просто няма как да се случи. Докато обикновените хора винаги са във вражда – и когато на Земята са живеели великите пророци, и преди, и след това. Хората, които не са се научили да обичат, неизбежно ще се страхуват едни от други.

БХАГАВАД ГИТА, 2:70

Умиротворение може да изпита само онзи, който не се безпокои от непрекъснатия поток на желанията.

Харидас Тхакур го били с тояги и камшици на двайсет и два пазарни площада, а той се молел за мъчителите си: „Нека не ги споходят последиците от техните грехове“. И по блаженото му тяло не останал нито белег, нито дори синина. Като виждали това, хората смело започнали да проповядват неговото учение. Харидас Тхакур прославял името Божие и говорел за безкрайното му могъщество.

Такъв е пътят на любовта – свобода от страха и тъгата. Ти не си тяло, а вечна душа. И няма какво да губиш, освен веригите на кармата. „Всичко принадлежи на Бог“ – това е лекарството против алчността. „Всичко трябва да служи на Бог“ – това е лекарството срещу завистта. Всекиму е отредено определено количество разум и съответно – някакво количество собственост. Да вземаме повече, е лоша карма. Това е равносилно на кражба.

БХАГАВАД ГИТА, 2:66

Който не е свързан с Всевишния, той не може да притежава нито духовен разум, нито стабилен ум, без който мирът е немислим. А възможно ли е щастието без мир?

Загледан в слънцето, понятие нямах, че слънцето гледа мен. То те гледа и само тогава може да го виждаш. Дишайки въздух, понятие нямах, че вдишвам живота си. А когато виждах безкрайния тих океан, не можех да проумея защо той не излиза от бреговете си. И макар да предполагах, че съществува висш разум, понятие нямах, че той може да говори.

Изгревите и залезите бяха тъй красиви, но аз не знаех, че това са неговите одежди. Наслаждавах се на свежия ветрец, но не знаех, че всъщност ме докосва вселената. А когато пролетно време пишех стихове, и през ум не ми минаваше, че това е така, защото бог ме обича. Когато гледах млечния път, тайната ме влечеше, но аз не знаех, че това е така, защото той чака да се върна при него. И не знаех, че смъртта изобщо не е страшна. Аз никога не съм могъл да го разбера и едва ли някога ще го разбера, но като знае моята тъга, той понякога ми говори за себе си.

Представете си следното: малко момче намира стодоларова банкнота. То разбира, че това са пари и се радва: „Сега мога да си купя сладолед“, казва си то. Отива в магазина. И продавачът също се радва. Той дава на момчето цели три сладоледа и не му връща ресто. Така глупавото дете остава измамено, защото не е занесло парите на баща си, който е можел да ги използва за негово добро.

Разумният човек трябва да се грижи за по-малко разумния.

БХАГАВАД ГИТА, 9:17

Аз съм бащата и майката на тази Вселена, нейна опора и прародител. Аз съм цел на познанието и пречистваща сила.

Така е правилно. В действителност всички трябва да си помагат взаимно. Обикновените хора трябва да помагат за успеха на тези, които имат достатъчно разум, а разумните, влиятелните хора трябва да се грижат за своите помощници като за свои собствени деца. Така цялото общество ще стане едно общо семейство и враждите ще изчезнат. Богатият трябва да помага на бедните, на болните и на хората без покрив или без покровителство. Той най-вече трябва да се грижи за светите хора, които разпространяват духовните знания по целия свят. Така богатите ще си спечелят уважение и никой няма да им завижда.

Всички хора са семейството на Бог. Господ е нашият Върховен отец. В доброто семейство важат две основни правила. Първото е да слушаме по-възрастните и да им отдаваме почит. Второто – да обичаме по-малките и да се грижим за тях. В такова семейство няма място за вражда. Всеки човек трябва да се научи на послушание, да изпълнява волята на Висшия разум и да се грижи за по-слабите от него. Иначе какъв е смисълът хората да живеят заедно?

ЗАЩО НЯМА ЛЮБОВ?

Има я, но не е развита. Любовта дреме в сърцето на всеки и се развива, когато човек вижда пред себе си идеала. Само идеалът пробужда у нас това чувство. За всички живи същества абсолютен идеал е Сам Бог. Колкото повече човек е развил любовта си към Бог, толкова е по-съвършен. В своето висше изражение любовта е Божествена и може да открие на човек Бога.

Но в низките си проявления тя е егоистична и причинява много страдания.

Едно момиченце беше хванало скакалец и го измъчваше, опитвайки се да му откъсне крака. Казах му: „Подхвърли го нагоре и ще видиш как може да лети“. „Неее – отговори ми то, – аз го харесвам“. Това е израз на собственическо чувство и някой може да падне в капана му. Истинската любов дава свобода, освобождава от порока, от постоянното желание за сексуална наслада.

Сексът е капан за ума, където се зараждат всички греховни желания. Който го използва само за собствено задоволяване, винаги си създава лоша карма, чиито последици са ужасни. Всяка година в утробата на собствените им майки загиват по двайсет милиона деца. А тези, на които все пак бива позволено да се родят, в повечето случаи не притежават възвишени качества и трудно подлежат на възпитание. Много от тях идват на този свят умствено изостанали и болни. Животинският секс прави нещастни всички деца, родени от порочни мъже и жени. Такива деца не могат да отвърнат на родителите си с любов и по правило изоставят близките си, когато те остареят, защото по рождение са заразени с техния порок.

БХАГАВАД ГИТА, 18:65

Винаги мисли за Мен, бъди Ми предан, прекланяй се пред Мен и Ме почитай. Така непременно ще стигнеш до Мен. Обещавам ти го, защото ти си Ми скъп приятел.

Сексуалната енергия е по-фина и по-силна от ядрената, но действа по друг начин. Ядрената превръща тялото в пепел, но не може да изгори добродетелните качества у човека. Затова той може да ги пренесе в следващото си раждане. Но сексуалната енергия, която е излязла от контрол, прониква по-дълбоко. Тя руши у човека всичко най-добро. Тогава какво ще вземе той със себе си? И какъв ще се прероди?

Мислите за секс трябва да са свързани с желанието за добри деца.

ПОЖЕЛАВАЙТЕ СИ ДОБРИ ДЕЦА!

Ако децата са желани, те не пречат никому. Те са нашата опора в бъдеще. Обичайте ги, но не се привързвайте прекалено към тях, защото ще развалите всичко. Децата не са наша собственост, те са духовни същества и принадлежат на Бог. Всяко от тях има своя съдба. Има много тъжни истории, свързани с егоистичната привързаност на родителите към техните деца. Ще ви разкажа една от тях.

ТЪЖНА ИСТОРИЯ

Тогава бях малък. Съседите ни имаха две деца – момче и момиче. Аз още не ходех на училище, а синът им вече го завършваше.

„Добро момче – казваха учителите, – разумно, със златни ръце, но не му се учи. Родители, вие трябва да го направите човек!“ Бащата и майката бяха с висше образование и разбираха колко е важно синът им да учи, затова се захванаха с него.

„Ако не учиш, цял живот ще копаеш канавки или ще въртиш волана! Трябва да влезеш в университета. Разбираш ли?“ Атмосферата се нажежаваше. Момчето дълго време смирено си мълчеше, но после започна да се подсмихва някак странно и да си мърмори под нос: „Добре де, ще копая, ще въртя...“. Родителите се вбесяваха и баща му започна да го бие: „Ти си глупак, неразбран, ще те оправя аз тебе!“. Времето минаваше. Вече всички наоколо, целият ни блок с два входа знаеше, че момчето е лошо, защото не слуша родителите си.

Веднъж момчето истински се разбунтува. Спомням си колко ужасно беше. Избяга от вкъщи и изобщо престана да ходи на училище. В малкото ни северно градче обаче милицията бързо го намери. Сега вече неговият статус беше категорично определен – той беше просто един негодник! Всички го разбраха, но родителите не се предаваха: „Или ще учиш, или си загубен! Ние няма да те хрантутим!“.

Момчето започна да пуши и веднъж се прибра пияно. Откъде намираше пари, никой не знаеше. Окончателно сложи точка на ученето. Всички наоколо ахкаха: „Горките родители, това тяхното не е син, а жива мъка!“.

Бащата и майката успяха по някакъв начин да го уредят на работа.

Стана шофьор. Получи някаква таратайка, под която лежеше по цял ден и се опитваше да я подкара. Младежът със сетни сили въртеше манивелата. Винаги беше мръсен от главата до петите. Ние, дечурлигата, му се присмивахме: „Видя ли, не искаше да учиш, хайде сега върти волана...“. Той мълчаливо търпеше. Даде цялата си първа заплата на родителите си с надеждата да ги умилостиви. Но те не бяха се отказали от по-светло бъдеще на сина си.

Втората си заплата той пропи. Третата също. Уволниха го от работа за самоотлъчка.

Тогава родителите решиха да го оженят. Намериха му добро момиче, всички я харесаха. Тя също искаше да го направи човек.

Подир месец, когато бяха останали сами в жилището, той я преби от бой.

Повече не я видях. Младежът се пропи окончателно.

Родителите му го заключиха в стаята, но той скочи от прозореца на втория етаж.

После ние се преместихме на друг адрес. Но след години, по волята на провидението, отново станахме съседи на това семейство. Синът им не живееше с тях, нямаше постоянно местожителство, нито постоянна месторабота. Родителите избягваха да говорят за него. Но понякога той идваше, когато баща му го нямаше. Наглед беше спокоен мъж, който до дъното на душата си мразеше баща си и майка си. Той казваше на майка си: „Дай ми пари!“.

Тя се страхуваше от него. „Нямам“, отвръщаше. Тогава той посягаше към бръснача, вдигаше го към лицето й и повтаряше: „Дай ми пари!“. А тя тичаше у нас и ни молеше за помощ. Това продължи дълго време.

Но ето че един ден той изчезна. Навън беше зима и никой не знаеше къде е, дори приятелите му.

Веднъж баща му дойде у нас и помоли да се обади по телефона. Цял трепереше. Обади се във всички болници и морги. И накрая го намери: „Да... да, името, да... на трийсет и две години... да“. Беше в моргата. Такъв е краят на тази история. В състояние на силно алкохолно опиянение клетият им син бе замръзнал в някакво мазе. В този живот му бе отредено да изпита прекалената привързаност на родителите си, но не и да получи любов от някого.

БОЖЕСТВЕНИТЕ ОТКРОВЕНИЯ

РУШАТ ЛОШАТА КАРМА

Веднъж, когато получи Божествено откровение, моята седемнайсетгодишна дъщеря написа следния стих за Кришна:

Кришна е безкрайно небе от блаженство, което не се вмества в съзнанието ми.

Но желанието ми е да побера поне зрънце от него и да го запазя, макар и за миг, в сърцето си.

Когато човек се докосва непосредствено до духовната енергия, това се нарича Божествено откровение. То идва във вид на чудно усещане за щастие и донася със себе озарение със светлината на знанието, което разкрива Бог. Затова го наричат „Божествено“.

Смаян от мощното чисто преживяване, човек възприема всичко материално като нещо незначително, защото то е временно и няма възвишена стойност. Така в живота ни става нещо много важно – низките помисли и желания се заменят от висшия смисъл на Божествената любов.

БХАГАВАД ГИТА, 9:22

На тези, които с изключителна преданост непрекъснато се прекланят пред Мен и които се потапят в мислено съзерцаване на Моята трансцендентна форма, аз давам това, което не им достига, и запазвам онова, което вече имат.

Този смисъл трябва да осъзнае абсолютно всеки, за да има в сърцето си мерило за чистота. Роди се някой и баща му и майка му вече мислят за наследството, което ще му оставят, когато порасне и стане самостоятелен. Но за да може детето наистина да стане самостоятелно, в него трябва да е заложена любов. В противен случай то цял живот ще очаква нещо от другите и няма да може да взема полезни и правилни решения.

БХАГАВАД ГИТА, 9:30

Дори когато човек извършва лоши постъпки, но безкористно служи на Бог, той може да бъде смятан за праведен, защото е на верния път.

КАРМАТА НЕ Е ВЕЧНА

Ако честно служим на Бог, не бива да се страхуваме от закона за кармата, както не се страхува от полицията този, който честно служи на държавата. Добра или лоша, при всички случаи кармата не е вечна. Дори адът не е вечен.

Раят също. Вечно е това, което е отвъд границите на ада и на рая – царството на Бог. Там няма нито грях, нито добродетел, там всеки действа, подчинявайки се на чистото си чувство на любов към Бог.

За да станем такива, трябва да се освободим от последиците на всичките си предишни грехове и повече никога да не съгрешаваме. Как да го постигнем? Лекарството е едно – да не забравяме за Бог, да слушаме за Него, да говори на теми, свързани с него, или с пълна съсредоточеност да произнасяме Неговото име на глас.

А за да получим импулс за такава практика, трябва да общуваме със светци.

СВЕТЦИТЕ

Веднъж видях един такъв човек в съня си. Преди това много бях чел и мислил за него, а после го сънувах. Този сън предопредели целия ми живот. В него аз от дълго време живеех в болницата на затвора и исках да изляза на свобода.

БХАГАВАД ГИТА, 4:34

Постарай се да разбереш истината, като се обърнеш към духовния си учител. Питай го смирено и му служи. Себеосъзналите се души са способни да ти дадат знание, защото виждат истината.

И ето, че светецът дойде при мен подобно на океан от разтопено злато и запълни със себе си всичко наоколо. Не можех да повярвам на очите си и възкликнах: „Прабхупада! При мен ли си дошъл?“ „Да – отвърна той. – Да вървим.“ Аз дори не се обух и не си взех нищо. А и той не ме чакаше, веднага се обърна и мина покрай надзирателите, през железните врати, и излезе на свобода. Никой не ни спря, защото Прабхупада не се побираше в този затвор. Той ми разкри един неимоверно прекрасен свят, който тук просто не мога да опиша докрай. Вместо слънчева светлина там отвсякъде извираше любов. Ние вървяхме по път от чисто злато. Камъните по него приличаха на разпилени скъпоценни камъни. Наоколо имаше прекрасни дървета и цветя. И всичко, дори въздухът, беше жив. В съня си разбрах, че не се нуждая от нищо повече. Но Прабхупада каза: „Всичко това ще бъде после. А сега не се безпокой и се върни обратно“.

Когато се върнах, вече нямаше затвор. Наоколо се разхождаха много хора и всички възпяваха високо името на Бог, свиреха на различни инструменти и танцуваха. Аз почувствах радост и се присъединих към тях.

Когато се събудих, напълно осъзнах какво трябва да правя занапред.

По-късно разбрах, че сънищата, в които човек сънува светци, полубогове или прадеди, са една особена реалност. Докато обикновените са просто карма, която обърква човешкия ум.

За да се отървем от кармата, трябва да действаме от любов към Бог и да служим на всички хора, като им даваме духовно знание. Същевременно, когато се сблъскваме с неразбиране от тяхна страна, с грубост или враждебност, трябва да сме търпеливи. Независимо от всичко, не бива да падаме до тяхното ниво и да им отвръщаме със същото. С други думи, дори ако получаваме отрова, ние трябва да излъчваме любов.

БХАГАВАД ГИТА, 4:35

Когато получиш истинско знание от себеосъзнала се душа, никога няма да се потопиш отново в илюзията, защото чрез това знание ще видиш, че всички живи същества не са нищо друго, освен част от Всевишния, или, с други думи, че те Ми принадлежат.

Човек, който се държи по този начин, се нарича светец. Аз от години живея с Прабхупада и с неговите наставления, независимо че той си отиде от този свят през 1977 г., а аз го видях само насън. Постепенно разбрах, че пространството и времето не могат да скрият от нас светостта на тези хора, защото стремежът ми да общувам с Прабхупада с годините става все по-голям, като понякога прераства в чувство на дълбока раздяла, когато човек може само да плаче. Прабхупада, моля те, никога не ме напускай!

Това, което даде на мен и на много други хора, не може да се изрази с думи но не може също и дълго да се крие от другите. Затова пиша тези редове, макар и да не успявам да намеря нужните думи.

Обикновено родителите действат по отношение на децата си като светци.

Обичат ги, дори те да не им отвръщат с взаимност. Също така търпеливи трябва да бъдат ръководителите по отношение на своите подчинени.

Държавният ръководител трябва да мисли за добруването на своя народ, дори когато той се бунтува. Всички хора трябва да действат от чувство за дълг, съгласно своята природа, и да бъдат добри с всички, които ги заобикалят.

Ако постъпваме така, няма как да съгрешим. Защото грехът е постъпка, извършена в името на собственото ни наслаждение. Но ако ние искаме да се наслаждаваме заедно с Бог, това не е грях. Защото за да станеш светец, трябва всеки ден да пееш и да танцуваш, възпявайки името на Бог, и честно да изпълняваш своите професионални и семейни задължения. Ние също така трябва да говорим за Бог, за да може всички наоколо да станат щастливи.

Едно време понякога чувах думата „Бог“, но не можех дори да си представя, че Той е толкова близо.

Бог е всепривличащо живо същество, властелин на този свят. Той създава огромно разнообразие от енергии и форми, за да може човек да се наслаждава на свободата си да избира. Но когато човек изчерпа възможностите си да бъде щастлив, той постепенно ще разбере, че бог е най-добрият му избор.

Еволюцията на съзнанието