Каравал

ОСТРОВ

ТРИСДА

1

Минаха седем години, докато напише писмото както трябва.

Година 50 от Елантинската династия

Скъпи господин директор на Каравала,

Аз се казвам Скарлет, но Ви пиша заради сестра си Тела. Рожденият `и ден е скоро и тя много би се радвала да види Вас и Вашите удивителни актьори. Рожденият `и ден е на трийсет и седмия ден от Растящия сезон и ако дойдете, това ще е най-страхотният подарък за празника `и .

С искрена надежда,

Скарлет от

завладения остров Трисда

Година 51 от Елантинската династия

Скъпи господин директор на Каравала,

Пак Ви пише Скарлет. Получихте ли писмото ми? Тази година сестра ми казва, че е твърде голяма да празнува рождения си ден, но според мен просто е разстроена, защото така и не дойдохте на Трисда. Този Растящ сезон тя ще стане на десет, а аз – на единайсет. Не иска да го признае, но аз знам, че много ще се радва да види Вас и Вашите прекрасни актьори от Каравала.

С искрена надежда,

Скарлет от

завладения остров Трисда

Година 52 от Елантинската династия

Скъпи господин Легенда, господар на Каравала,

Моля да ме извините, че обърках името Ви в предишните си писма. Надявам се, че не заради това не дойдохте на Трисда. Рожденият ден на сестричката ми не е единствената причина да ви пиша с молба да доведете удивителните си актьори на нашия остров. Аз също бих дала мило и драго да ги видя.

Извинявам се за краткото писмо, но баща ми ще се ядоса, ако ме хване, че Ви пиша.

С искрена надежда,

Скарлет от

завладения остров Трисда

Година 52 от Елантинската династия

Скъпи господин Легенда, господар на Каравала,

Току-що научих новината и искам да изразя съболезнованията си. Макар още да не сте дошли на Трисда и да не отговаряте на писмата ми, аз знам, че не сте убиец. С огромно съжаление научих, че известно време няма да пътувате.

С уважение,

Скарлет от

завладения остров Трисда

Година 55 от Елантинската династия

Скъпи господин Легенда,

Помните ли ме – Скарлет от завладения остров Трисда? Знам, че минаха няколко години, откакто Ви писах за последно. Чух, че отново изнасяте представления с актьорите си. Според сестра ми Вие никога не ходите на едно и също място два пъти, но тук нещата много са се променили след последното ви посещение преди петдесет години, а аз съм дълбоко убедена, че никой повече от мен не би искал да види Ваше представление.

С искрена надежда,

Скарлет

Година 56 от Елантинската династия

Скъпи господин Легенда,

Говори се, че миналата година сте посетили столицата на Южната империя и сте променили цвета на небето. Вярно ли е? Ние много искахме да дойдем, двете със сестра ми, само че ни е забранено да напускаме Трисда. Понякога си мисля, че никога няма да стигна по-далече от Завладените острови. Сигурно затова толкова много ми се иска да дойдете тук с актьорите си. Едва ли има смисъл да Ви моля отново, но все пак се надявам да премислите и да дойдете.

С искрена надежда,

Скарлет от

завладения остров Трисда

Година 57 от Елантинската династия

Скъпи господин Легенда,

Това ще бъде последното ми писмо. Скоро се омъжвам. Така че ще е най-добре, ако с актьорите си не дойдете на Трисда тази година.

Скарлет Драгна

Година 57 от Елантинската

династия

Скъпа Скарлет Драгна

от завладения остров Трисда,

Поздравления за предстоящата венчавка. Съжалявам, че не мога да доведа актьорите си на Трисда. Тази година няма да пътуваме. Следващото ни представление ще е само с покани, но ще се радвам да се запозная с Вас и Вашия годеник, ако успеете да напуснете острова си и да дойдете при нас. Моля приемете приложеното като подарък.

Собственоръчно от Легендата,

господар на Каравала

2

Чувствата на Скарлет се изляха в цветове, дори по-ярки от обичайното. Неспокойното червено на нажежени въглени. Нетърпеливото зелено на млада трева. Трескавото жълто на размахани птичи криле.

Най-после й беше отговорил.

Прочете отново писмото. После още веднъж. И още веднъж. Попиваше с поглед всяка мастилена завъртулка, всяка восъчна извивка на сребърния му герб – слънце с вписана в него звезда и сълза, вписана в звездата. Същият печат беше ударен и върху приложените към писмото документи.

Това не беше шега.

– Донатела! – Скарлет хукна по стълбището към избата да търси по-малката си сестра. Познатите миризми на меласа и дъб превзеха носа й, но от щурото момиче нямаше и следа.

– Тела! Къде си? – Газени лампи хвърляха кехлибарено сияние върху шишетата с ром и няколкото прясно напълнени дървени бъчви. Скарлет дочу тих стон, последван от тежко дишане. След поредната караница с баща им Тела явно бе прекалила с пиенето и сега спеше някъде на пода между бъчвите. – Дона...

Едва не се задави с втората половина от името на сестра си.

– Здрасти, Скар.

Тела я стрелна с крива усмивка, цялата бели зъби и подпухнали устни. Меденорусите й къдрици бяха разрошени, шалът й се беше свлякъл на пода. Но не това, а младият моряк, който я прегръщаше през кръста, накара Скарлет да заекне:

– Да... да не прекъсвам нещо?

– Че ни прекъсна, прекъсна ни, но нищо не пречи пак да го започнем – отвърна морякът с мелодичния акцент на Южната империя, който звучеше много по-меко от твърдия говор на Меридианната империя, с който беше свикнала Скарлет.

Тела се изкиска, но поне бе така добра да се изчерви малко.

– Скар, познаваш Джулиан, нали?

– Радвам се да се запознаем, Скарлет – каза с ленива усмивка Джулиан, изкусителен като сянка в Горещия сезон.

Скарлет си даваше сметка, че би трябвало да отвърне с някаква любезност, нещо в смисъл, че и тя се радва на запознанството им, но не можеше да откъсне поглед от ръцете му, все така прилепнали към светлосинята рокля на Тела – пръстите му подръпваха ресните по корсажа й, сякаш Тела беше подарък, който той нямаше търпение да отвори.

Джулиан беше на острова от няма и месец. Когато бе слязъл с олюляваща се походка от кораба си, висок и красив, със златистокафява кожа, всички жени бяха затаили дъх. За кратко дори Скарлет усети световъртеж, но като умно момиче спря да му обръща внимание.

– Тела, може ли да дойдеш за малко? – Успя да кимне учтиво на Джулиан, но веднага щом двете се отдалечиха достатъчно, за да не ги чува той през бъчвите, прошепна: – Какви ги вършиш?

– Скар, скоро ще се омъжваш. Мислех, че си наясно какво се случва между мъж и жена, когато останат насаме – каза Тела и я сръчка закачливо с лакът.

– Не за това говоря. Знаеш какво ще стане, ако татко разбере.

– Точно затова не планирам да разбира.

– Говоря ти сериозно – ядоса се Скарлет.

– И аз. Ако татко разбере, просто ще измисля начин да обвиня теб. – Тела се усмихна кисело. – Но ти едва ли си слязла тук да говорим за това – добави тя и сведе поглед към писмото в ръцете на сестра си.

Меката светлина на лампа се отрази в металическите ръбове на хартията и ги подпали в златно, цвета на вълшебствата, копнежите и обещанията за идни неща. Адресът върху плика пламна със същото великолепие.

Госпожица Скарлет Драгна,

Трисда,

Завладените острови на Меридианната империя

(до изповедалнята)

Очите на Тела грейнаха, вперени в лъскавия надпис. Тя открай време харесваше красивите неща, точно като младежа, който я чакаше в момента зад бъчвите. Случваше се Скарлет да загуби някоя своя красива дрънкулка и после да я намери скрита в стаята на сестра си.

Но Тела не посегна да вземе писмото. Ръцете й останаха отпуснати покрай тялото, сякаш тя не искаше да има нищо общо с него.

– Още едно писмо от графа? – Изплю титлата през зъби, сякаш мъжът, който я носеше, бе самият дявол.

Скарлет отвори уста да защити годеника си, но Тела вече ясно бе дала да се разбере какво мисли за годежа й. Нямаше значение, че уредените бракове са нещо нормално в останалата част от Меридианната империя, нито че от месеци графът засипваше Скарлет с мили писма. Не, Тела просто отказваше да проумее как е възможно сестра й да се омъжи за човек, когото никога не е виждала. Само че перспективата да се омъжи за човек, когото не познава, плашеше Скарлет много по-малко от мисълта да остане на Трисда.

– Е – подкани я Тела, – ще ми кажеш ли за какво става въпрос?

– Не е от графа – прошепна Скарлет, защото не искаше морякът да ги чуе. – От господаря на Каравала е.

– Отговорил ти е? – Тела грабна писмото. – Богу зъбите!

– Шшт, тихо! – Скарлет бутна сестра си назад към каците. – Някой може да те чуе.

– Какво, вече не ми е позволено и да празнувам ли? – Тела извади трите листчета хартия, приложени към писмото в плика. Светлината на лампата се отрази в печатите им. За миг те грейнаха златни като ръбовете на плика, но после бързо се промениха в опасен оттенък на кървавочервеното.

– Виж! – ахна Тела, когато върху едното се завихриха сребърни букви, затанцуваха и бавно се подредиха в думи: „Единичен пропуск: Донатела Драгна от Завладените острови“.

На другия лист се появи името на Скарлет.

Третият съдържаше само думите „Единичен пропуск“. И на трите покани надписите се намираха над името на остров, за който Скарлет никога не беше чувала – Острова на мечтите.

Безименната покана вероятно бе предназначена за годеника й, предположи Скарлет и за миг си помисли колко романтично би било да отидат заедно на Каравала, след като се оженят.

– Виж, има и още! – изписка Тела, когато на пропуските се появи още текст.

Да се използва еднократно за вход към Каравала.

Главните порти се затварят в полунощ на тринайсетия ден от Растящия сезон в година 57 от Елантинската династия. Пристигналите по-късно не ще участват в играта и губят шанса си да спечелят тазгодишната награда от едно желание.

– Но това е само след три дни – промълви Скарлет и ярките преди цветове потъмняха до обичайните оттенъци на сиво разочарование. Глупаво е било да се надява, че има шанс желанието й да се сбъдне. Ако до Каравала оставаха три месеца или дори три седмици... ако беше след венчавката й. Баща й не казваше на коя дата ще се състои сватбата, но със сигурност нямаше да е утре или вдругиден. Да тръгнат преди това би било невъзможно и твърде опасно.