Убиецът на Спящата красавица

1.

Петнайсет години по-късно

Ключалката изщрака. Кейси Картър прекрачи прага и чу зад себе си познатото, шумно хлопване на вратата на килията. Беше го чувала всяка сутрин на излизане за закуска, всяка вечер, когато се прибираше след вечеря, и обикновено още два пъти през деня. Четири пъти дневно в продължение на петнайсет години. Приблизително 21,900 хлопвания общо, включително и високосните години.

Този път обаче хлопването беше по-различно. Днес вместо обичайната яркооранжева униформа носеше черни панталони и искрящобяла памучна риза – и двете с мярка-две по-големи от нейните, които майка й бе оставила в канцеларията на затвора предния ден. Днес щеше да излезе от това място заедно с книгите и със снимките си.

За последен път, с Божията помощ, чуваше смразяващото ехо от трясването на металната врата. С това приключваше. Никакви условни присъди. Никакви рестрикции. Пристъпеше ли навън от тази сграда, ставаше напълно свободен човек.

А сградата бе Йоркският затвор. Когато влезе там, не спираше да се самосъжалява от сутрин до вечер. Пресата продължи да я нарича „Побърканата Кейси“, което на нея й звучеше като „Прокълнатата Кейси“. С времето обаче се научи да се радва на дребничките удоволствия. Пържено пиле в сряда. Съкилийничка с прекрасен глас, която споделя нейния вкус към песните на Джони Митчел. Нови книги в библиотеката. С годините си спечели привилегията да възпитава любов към изкуството у малка група жени с подобна на нейната съдба.

Йорк не бе мястото на мечтите й, но се превърна в неин дом в продължение на цели петнайсет години.

Докато вървеше по коридора, съпроводена от две охранителки – една отпред, една отзад – затворничките я аплодираха от килиите си, подсвиркваха окуражително и подвикваха: „На добър час, Кейси“, „Не ни забравяй“, „Покажи им коя си!“. Това място нямаше да й липсва, но щеше да помни много от тези жени и уроците, които бе научила от тях.

Беше щастлива, че напуска, но се чувстваше уплашена, толкова, колкото при пристигането си тук. През изминалите години животът й бе отмерван от 21,900 хлопвания на металната врата. И сега, когато най-после бе извоювала свободата си, изпитваше ужас.

Един непознат звук – проскърцването на портала на затвора – я накара да се замисли: „Какъв ли ще е животът ми от утре нататък?“.

Огромен товар се стовари от гърба й, когато съзря най-близките си хора. Майка й бе вече посивяла и с няколко сантиметра по-ниска от деня, в който вкараха дъщеря й зад решетките. Кейси се сгуши в обятията й и отново се почувства малко момиченце.

Братовчедка й Анджела изглеждаше все така прелестна. Двете силно се прегърнаха. Кейси се постара да заглуши болката от отсъствието на баща си и да прогони тежкия спомен за отхвърлената й молба да присъства на погребението му преди три години.

– Толкова съм ти благодарна, че дойде чак дотук – призна Кейси на Анджела. Повечето й приятели бяха прекратили контактите си с нея веднага след ареста й. Малкото, които не взеха страна по време на процеса, се изпариха от живота й след осъдителната присъда. Единствената си подкрепа Кейси бе получавала от майка си и братовчедка си.

– За нищо на света не бих пропуснала този момент – отвърна Анджела. – Но ти дължа извинение. Толкова бях развълнувана сутринта, че забравих да ти взема дрехите, за които ме помоли майка ти. Но не се тревожи. Можем да се отбием в мола на път за вкъщи.

– Добро оправдание за един бърз тегел по магазините – пошегува се Кейси.

Като бивш модел, Анджела оглавяваше маркетинговия отдел на „Изваяни тела“ – фирма за спортно дамско облекло. След като се качиха в колата, Кейси я попита колко добре познава собствениците, семейство Пиърс.

– Срещала съм родителите, но дъщеря им, Шарлот, която отговаря за нюйоркския клон, е една от най-добрите ми приятелки. Защо питаш?

– Изчезването на Аманда Пиърс, по-малката сестра на приятелката ти, беше главна тема на последния епизод в поредицата за неразгадани престъпления „Под съмнение“. Може би Шарлот ще ми помогне да си уредя среща. Искам да се заемат с моя случай и да открият истинския убиец на Хънтър.

Майка й въздъхна отчаяно.

– Не можеш ли да се насладиш поне на първия си ден свобода, преди да се захванеш отново със случая?

– С цялото ми уважение, мамо, бих казала, че петнайсет години са твърде много чакане на истината.

2.

Същата вечер Пола Картър, опряла гръб на таблата на леглото, стиснала айпад в скута си, развълнувано се заслуша в приглушеното бъбрене на Кейси и Анджела, долитащо от хола, на фона на комедийно шоу по телевизията. Бе прочела няколко книги по въпроса за „прехода“ на бивши затворници към нормалния живот. На младини Кейси бе волна птица и Пола се опасяваше, че дъщеря й веднага ще се втурне към шумотевицата на Ню Йорк. После обаче научи, че в повечето случаи хората с нейната съдба трудно се адаптират към новопридобитата си свобода.

Пола си наложи да се задържи по-дълго в стаята си, за да даде възможност на Кейси да се движи спокойно из къщата, без някой да я надзирава. Сърцето й се свиваше при мисълта, че пътешествието от спалнята до хола с дистанционното на телевизора в ръка е най-голямата свобода, която нейната умна, талантлива, амбициозна дъщеря е имала през последните петнайсет години.

Изпитваше безкрайна благодарност към Анджела, че бе успяла да си вземе свободен ден за посрещането на Кейси. Двете бяха първи братовчедки, но по-близки и от сестри. Бащата на Анджела отдавна го нямаше и Франк бе поел тази роля в живота й. После, едва навършила петнайсет, загуби и майка си, Робин, и се наложи Пола и Франк да поемат изцяло грижите за нея.

Момичета имаха силна връзка помежду си, но се различаваха по много неща. И двете бяха еднакво красиви, наследили от майките си искрящите сини очи, но Анджела беше блондинка, а Кейси – брюнетка. Анджела имаше висока, стройна фигура, което й помогна да направи успешна кариера като модел след двайсетата си година. Кейси бе по-атлетична и в колежа Тъфтс се захвана активно да тренира тенис. Докато Анджела се отказа от колежа заради изявите си на модния подиум и бурния социален живот в Ню Йорк, Кейси се посвети на обучението си и ентусиазирано участваше във всевъзможни политически каузи. Анджела симпатизираше на републиканците, Кейси – на демократите. Списъкът с различията им бе дълъг, но не им пречеше да останат неразделни.

Пола се зачете в новините на айпада си. Едва бяха изминали десет часа от освобождаването на Кейси, а името й вече присъстваше във водещите заглавия. Дали общественото внимание щеше да я накара да се свие в черупката си завинаги?

Или пък щеше да я предизвика да се бори, което не беше по-добре. Пола винаги се бе възхищавала на борбения дух на дъщеря си, на готовността й, често изразявана невъздържано, да отстоява правата си. На нейно място би сменила името си, би започнала живота си начисто и никога повече не би споменала Хънтър Роли.

Пола прие с благодарност подкрепата на Анджела срещу идеята на Кейси да подпише договор с продуцентите на „Под съмнение“. Дъщеря й прекрати темата, когато стигнаха в търговския център, но тя си даваше сметка, че този разговор щеше да има продължение.

От хола долетя смях. Двете млади жени все още гледаха комедийния сериал, но с едно натискане на бутона можеха да попаднат на новините. Изненадваше я скоростта, с която се огласяваха събитията. Да не би журналистите всеки ден да получаваха списък с имената на освободените затворници? А може пък някой от охранителите да е звъннал където трябва. Или семейството на Хънтър е изпратило съобщение до медиите. Те бяха искрено убедени, че Кейси трябва да остане зад решетките до края на живота си.

А нищо чудно някой просто да е разпознал Кейси в мола. За пореден път Пола се ядоса на себе си, че бе накарала Анджела да приготви дрехи за братовчедка си. Трябваше да се досети колко заета е племенницата й.

Пола се бе постарала да набави всичко необходимо вкъщи – списания на нощното й шкафче, нови кърпи и халат за банята, любимата й козметика – с единствената цел да държи дъщеря си далеч от общественото внимание. Вместо това веднага се бяха озовали в мола.

Сведе поглед към екрана на айпада. „ПОБЪРКАНАТА КЕЙСИ ВЪРШЕЕ ИЗ МАГАЗИНИТЕ!“ Нямаше снимки, но така нареченият журналист знаеше точно в кой търговски център и в кои магазини бе влизала Кейси. Статията завършваше злостно: „Очевидно затворническата храна се е отразила добре на фигурата на Спящата красавица. Според наш източник, Кейси е поддържала стройната си фигура с упражнения в затворническия двор. Дали осъдената златотърсачка ще използва новите си дрехи за лов на ново гадже? Времето ще покаже.“.

Много отдавна Пола не бе виждала името на блогъра Минди Сампсън, която явно прилагаше все същите стари номера. Кейси се радваше на перфектна форма благодарение на това, че бе като пчеличка – постоянно заета с работата си, с доброволчески труд, с политическа активност и артистични изяви. В затвора й останаха само физическите упражнения и обсебващата идея да открие някой, който да й помогне да изчисти името си. Но жълти драскачи като Минди Сампсън преиначаваха фактите и я представяха като устремена към червения килим.

Пола реши, че трябва да забрави чувствата си и да подготви Кейси. Тръгна към хола. Оттам вече не се чуваше смях. Влезе и ги завари втренчени в екрана на телевизора, откъдето водещата съобщаваше с неприкрито възмущение: „По последна информация днес Кейси Картър е била освободена от затвора и моментално се е запътила към търговския център. Точно така, драги зрители, Побърканата Кейси. Убийцата Кейси, известна още като Спящата красавица, отново е сред нас и първата й грижа е да напълни гардероба си с нови дрехи.“.

Кейси изключи звука.

– Сега разбираш ли защо отчаяно искам да вляза в „Под съмнение“? Моля те, Анджела! Писах до адвокати, до правни организации из цялата страна и никой не иска да ми помогне. Това телевизионно шоу може да се окаже най-добрият ход, единственият ход. А приятелката ти Шарлот има пряк контакт с продуцентите. Моля те, уреди ми само една среща.

– Кейси – прекъсна ги Пола, – вече обсъдихме това. Идеята е ужасна.

– Съжалявам, но съм съгласна с Пола – отвърна Анджела. – Мразя дори да го кажа, но някои хора мислят, че присъдата ти е просто шляпване през ръцете.

Пола и Франк бяха смазани от това, че дъщеря им бе осъдена за убийство. А медиите окачествиха присъдата като поражение за обвинението, което вкара Кейси в образа на хладнокръвна убийца.

– Ако някой от тези мерзавци можеше да прекара един-единствен ден в килия, щеше да разбере за какво става въпрос – разгневи се Кейси. – Петнайсет години са цяла вечност.

Пола докосна утешително Кейси по рамото.

– Семейство Роли са могъщи. Бащата на Хънтър има достатъчно власт, за да дърпа конците на продуцентите. Може да стане така, че това предаване да те покаже в много лоша светлина.

– Лоша светлина ли? – присмя се Кейси. – Това не може да ме уплаши, мамо. Мислиш ли, че не забелязах днес как ме гледаха хората? Вече не мога да вляза в нито един магазин без да се чувствам като животните в зоопарка. Що за живот е това? Анджела, ще ми направиш ли услуга да звъннеш на приятелката си или не?

Пола усещаше, че Анджела започва да поддава. Двете момичета бяха близки от деца, а Кейси звучеше по-убедително отвсякога. Пола през сълзи отправи умолителен поглед към племенницата си. Моля те, безмълвно й казваше тя, не й позволявай да прави тази грешка.

Изпита истинско облекчение, когато чу тактичния отговор на Анджела.

– Защо не изчакаш няколко дни преди да предприемеш каквото и да било?

Кейси поклати глава с неприкрито разочарование, после се пресегна към дистанционното и изключи телевизора.

– Уморена съм – отсече тя. – Лягам си.

По-късно преди да заспи Пола отправи горещи молби продуцентите да отхвърлят случая на Кейси, което щеше да й даде възможност да се адаптира към новия си живот. Знаеше, че дъщеря й не е от онези, които биха чакали нечие одобрение, за да предприеме важна стъпка.

Стаята на Кейси се оказа празна. На масата бе оставила бележка. „Отивам в града с влак. Ще се прибера довечера.“

Пола си помисли, че Кейси трябва да е изминала пеша почти два километра до гарата. Досети се защо бе тръгнала толкова рано. Беше твърдо решена да се срещне с продуцентите на „Под съмнение“, независимо от всичко.