Мумиите от Деир ел-Бахри

Между 1875 и 1881 г. на черния пазар в Египет се появили множество предмети от царски гробници, сред които статуетки с имената на владетели от 21-вата династия и папирус на царица Неджмет (от края на 20-ата династия, ок. 1087–1080 г. пр.Хр.). Някои от предметите се озовали в частни колекции в чужбина. Директорът на Управлението на старините Гастон Масперо решил да установи произхода на находките. Разследването му го отвело в Курна – село на западния бряг на Нил, срещу днешния град Луксор. Там Масперо попаднал на семейство Абд ел-Расул, което няколко години по-рано открило царска гробница в района и я ограбвало систематично. Получената от семейството информация отвела Масперо до намиращия се недалеч храмов и гробен комплекс Деир ел-Бахри и до откриването и разкопаването на гробница DB320 (или ТТ320) със сензационни резултати. Гробницата съдържала невероятно съкровище от повече от 40 царски мумии, сред които и мумиите на Тутмос І и на сина му Рамзес ІІ. Няколко години по-късно в съседна гробница било открито друго съкровище, състоящо се този път от 153 мумии на жреци, а през март 1898 г. били открити още царски мумии в съседната Долина на царете. Защо тези мумии са били извадени от гробниците им и събрани на едно място и кой ги е сложил там?

Деир ел-Бахри („Северният манастир“ на арабски) представлява комплекс от храмове и гробници на западния бряг на Нил, срещу град Луксор, недалеч от входа на Долината на царете. Първият построен там паметник бил гробният комплекс на фараона Ментухотеп ІІ от 11-ата династия, управлявал между 2008 и 1957 г. пр.Хр. Фараонът Аменхотеп І от 18-ата династия (управлявал между 1526 и 1506 г. пр.Хр.), първият владетел, който отделил храма от гробницата си, построил в Деир ел-Бахри храм, който по-късно бил разрушен от петия владетел на 18-ата династия, царица Хатшепсут (1508–1458 г. пр.Хр.). Върху руините на храма на Аменхотеп тя издигнала свой (който отчасти застъпва и храма на Ментухотеп ІІ), наречен Джесер-Джесеру („Светая светих“) – великолепна структура с колони, построена в отвесната скала, която днес е най-добре запазеният и впечатляващ паметник на обекта. Царските мумии от Деир ел-Бахри били открити в гробница, скрита в скалите зад тези храмове.

Макар че Гастон Масперо научил за мумиите през 1881 г., напълно е възможно двама от тримата братя от семейство Абд ел-Расул (Ахмед, Хюсеин и Мохамед) да са открили съкровището още през 1860 г. Когато били разпитани от властите, братята отначало отричали кражбите, но по-късно, след Ахмед и Хюсеин били арестувани и подложени на изтезания, Мохамед ел-Расул, най-големият от тримата, си признал и отвел асистента на Масперо Емил Бругш при гробницата. Ахмед ел-Расул, който работел като водач и дилър на антики, разказал как се натъкнал съкровището през 1871 г. (или през 1875 г. според други версии), докато търсел изгубена коза сред скалите около Деир ел-Бахри. Ахмед открил, че козата му паднала в една от множеството шахтови гробници в скалите. Тъй като не искал да губи животното, Ахмед се спуснал в тъмната шахта и стигнал до коридор. Там запалил свещ и останал изумен, когато установил, че е заобиколен от огромни дървени ковчези, натрупани един върху друг и заобиколени от различни гробни дарове като шабти (малки статуетки), канопи (съдове за вътрешности) и погребални папируси. След това откритие семейство Абд ел-Расул заживяло добре, като отмъквало артефакти от гробницата и ги продавало един по един на черния пазар.

Тази история странно напомня на откриването на свитъците от Мъртво море през 1947 г. от бедуински пастири, които търсели изгубена коза сред скалите на Уади Кумран. И е също толкова невярна. В действителност през 1871 г. братята Ел-Расул, които вече се занимавали с иманярство и търговия на антики, открили съвсем случайно шахтовата гробница. След като проникнали в нея и си дали сметка какви огромни богатства съдържа тя, братята решили да намерят начин да държат другите иманяри далеч от находката си. Като се възползвали от един мит, братята казали на другите селяни, че от новооткритата гробница се носело ужасно зловоние, което било доказателство, че там живее африт – огромно крилато огнено създание, за което се вярвало, че обитава подземни руини. И наистина, когато селяните отишли при шахтата, доловили противна миризма. Било ли е това доказателство, че в гробницата наистина живее африт? Не точно. В действителност братята заклали магаре и хвърлили трупа му в шахтата, а естественото разложение свършило останалата работа.

Когато Мохамед ел-Расул отвел Емил Бругш и представителите на Управлението на старините при гробницата, те установили, че макар много от погребалните дарове отдавна да са изчезнали и че златните саркофази са претопени, самите мумии били непокътнати. Изправени пред заплахата от по-нататъшни грабежи от страна на местните селяни, след като местоположението на гробницата вече било известно, Управлението на старините решило да действа бързо. В рамките на пет дни от официалното откриване Бругш организирал разкопките и с помощта на 300 работници мумиите и повече от 6000 артефакта били извадени и превозени по Нил до Египетския музей в Кайро. За съжаление, поради ограниченото време Бругш не направил снимки на мумиите и даровете in situ, не начертал точен план на гробницата и не съставил списък на находките.

Най-вече поради доброто познаване на черния пазар Мохамед ел-Расул бил назначен в Управлението на старините. Това назначение се отплатило богато, когато през 1891 г. Мохамед отвел един от инспекторите на управлението до друга гробница в Деир ел-Бахри (наречена Баб ел-Газус), съдържаща мумиите на 160 първожреци на Амон. Скоро обаче било установено, че Ел-Расул знаел за съкровището доста преди да съобщи на властите и затова бил уволнен. През март 1898 г. френският археолог Виктор Лорет открил ново съкровище от мумии в съседната Долина на царете. Известна като КV35, гробницата принадлежала на Аменхотеп ІІ (управлявал от 1427 до 1401 г. пр.Хр.), но съдържала и много други мумии, пръснати около саркофага на фараона и в страничното помещение. Били тринайсет на брой, предимно на владетели. Някои от тях били без ковчези и превръзки. Мумиите в страничното помещение имали големи дупки в черепите и гръдните им кошове били разрязани от грабителите на гробници, които бързали да се доберат до украшенията и амулетите в превръзките.

На 24 ноември 1901 г. нощните пазачи на Долината на царете съобщили, че били нападнати от повече от дузина мъже, които разграбили КV35. Мумията на Аменхотеп ІІ била разрязана, амулетите и накитите били откраднати, а самото тяло било извадено от саркофага и повредено. Атаката била разследвана от главния инспектор по старините в Горен Египет Хауард Картър (по-късно станал прочут с откриването на гробницата на Тутанкамон), който след оглед на място заключил, че обирът е „вътрешна работа“ и че в гробницата са проникнали не повече от един-двама души. Основният заподозрян на Картър бил не друг, а старият ни приятел Мохамед ел-Расул, макар че разследването срещу него било прекратено поради липса на доказателства. През 1903 г. Картър подал оставка от Управлението на старините.

Може би най-забележителната колекция царски мумии е тази от гробница DB320. В нея са открити останките на Рамзес ІІ и Рамзес ІІІ, на Аменхотеп І, Тутмос І, Тутмос ІІ и Тутмос ІІІІ, на Сети І, Амазис І, на Пинеджем І и Пинеджем ІІ. Смята се, че самата гробница е била на тиванския първожрец Пинуджем ІІ, макар че това в никакъв случай не е сигурно. Проучването на телата от гробницата, извършено от британско-австралийския анатом и антрополог Графтън Елиът Смит (резултатите от което са публикувани подробно през 1912 г. в „Каталог на царските мумии“) ни разкрива някои завладяващи детайли за египетските владетели. Изследването на тялото на Тутмос ІІ (който управлявал от 1518 до 1504 г. пр.Хр. и бил женен за своята полусестра Хатшепсут) разкрило, че фараонът, подобно на всички свои роднини, имал значително издадени горни зъби и е бил висок едва 167 сантиметра. Смит установил също, че Тутмос ІІ бил на практика плешив и че лицето му било покрито с бръчки, което дава основание да се предположи, че владетелят е умрял на възраст над 30 години, макар че причината за смъртта му си оставала загадка.

Смит установил, че тялото на Сети І, който управлявал между 1291 и 1278 г. пр.Хр. и е известен като строител на невероятната Колонна зала в Карнак, чиито колони са високи 24 метра, е най-добре запазеното от всички мумии от DB320 и че владетелят е умрял на възраст между 60 и 70 години, вероятно поради усложнения от хронична инфекция на ухото.

1.1. Базалтова статуя на Тутмос ІІІ от музея в Луксор

Находката от гробница КV35 включва мумиите на Тутмос ІV, Аменхотеп ІІІ, Рамзес ІV, Рамзес V, Рамзес VІ и Сети ІІІ. Има също и две мумии на жени. През 2010 г. ДНК изследването в рамките на проекта „Семейството на Тутанкамон“ (септември 2007 – октомври 2009 г.) установи, че едната от тях, известна като „Старата дама“, е царица Тия (ок. 1398–1338 г. пр.Хр.). Царица Тия била главната съпруга на фараона Аменхотеп ІІІ и баба на Тутанкамон. Другата женска мумия от находката е известна като „Младата дама“ и според Графтън Елиът Смит била висока 157 сантиметра и умряла на не повече от 25-годишна възраст. Смит забелязал също сериозни увреждания по мумията и предположил, че са причинени от древни грабители на гробници. Днес обаче се смята, че голямата рана на лявата буза и устата на мумията е била нанесена приживе и вероятно е довела до летален изход, което означава, че жената е умряла от насилствена смърт. През 2003 г. британската египтоложка д-р Джоан Флетчър излезе със сензационното твърдение, че Младата дама е не друга, а Нефертити (ок. 1370–1330 г. пр.Хр.), главната съпруга на фараона Ехнатон. Тази теория беше отхвърлена от повечето египтолози, включително и от д-р Захи Хауас, бивш главен секретар на Върховния съвет по старините, който първоначално смяташе, че мумията е на мъж. ДНК-изследванията обаче показаха, че Младата дама наистина е жена, вероятно сестра и съпруга на Ехнатон и майка на Тутанкамон. Сред кандидатките за самоличността на Младата дама са втората жена на Ехнатон Кия, дъщерите на Аменхотеп ІІІ Небетах и Бекетатон и Меритатон, дъщеря на Ехнатон и Нефертити.

Но защо е станало така, че множество царски мумии са се оказали заедно? Защо не са били оставени във великолепието на първоначалните си гробници. Историята започва с упадъка на Новото царство след убийството на Рамзес ІІІ около 1156 г. пр.Хр. С възхода на чуждите сили Египет започнал да губи владенията си в Азия, после дошли суши, глад, силна корупция и вътрешни междуособици, довели до засилването на властта на жреците на Амон в Тива. Те имали толкова голямо политическо влияние, че на практика се превърнали във владетели на Горен Египет от 1080 до ок. 943 г. пр.Хр. Двама от тези върховни жреци били Пинеджем І и Пинеджем ІІ. Пинеджем І контролирал Среден и Горен Египет от 1070 до 1032 г. пр.Хр., докато Долен Египет се управлявал от основателя на 21-вата династия Смендес. Мумията на Пинеджем І била открита в гробницата в Деир ел-Бахри. Пинеджем ІІ владеел Южен Египет от 990 до 976 г. пр.Хр. и мумията му, както мумиите на съпругите и дъщеря му, също са открити в гробница DB320 в Деир ел-Бахри.

През този смутен период от египетската история грабежите на царски гробници придобили епидемични размери. В опит да спасят царските мумии от оскверняване върховните жреци на Амон организирали изваждането им от първоначалните им гробници в Долината на царете и преместването им на по-сигурно място в скалите около Деир ел-Бахри. Преди да извадят гробниците, Пинеджем І и Пинеджем ІІ ги идентифицирали и надписали, а също така сменили някои от ковчезите, които били прогнили от времето. Текстовете, изписани с мастило върху някои мумии и ковчези показват, че те били местени повече от веднъж, пътували от гробница в гробница, преди да се озоват в DB320, НV35 и Баб ел-Газус. Например текстовете върху ковчезите на Рамзес І, Сети І и Рамзес ІІ показват, че по времето на Пинеджем І са били скрити в гробницата на царица Яхмос-Инхапи от края на 17-ата династия, дъщеря на фараона Сенахтенра-Тао І (управлявал ок. 1560 г. пр.Хр.). Мумията на царица Яхмос-Инхапи била открита до входа на един от коридорите на гробница DB320 с надпис, гласящ „Царска дъщеря и царска съпруга Инхапи, да живее вечно!“. При многобройните препогребвания в различни гробници много от даровете, съпътстващи египетските владетели, се изгубили. Макар Гастон Масперо да смятал, че те са били откраднати от грабители на гробници от времето на Новото царство, съвременните египтолози са на мнение, че самите тивански жреци са си присвоили по-ценните предмети, било за лично ползване, било да заздравят разклатената икономика на страната. Каквото и да е станало с ценните дарове, няма съмнение, че ако жреците на Амон не бяха отговорили на заплахата от грабителите по този начин, нашите знания за Египет от времето на фараоните щяха да са много по-бедни.

Откраднати съкровища