Никога повече сама

ДЕН ПЪРВИ

1.

Великолепният круизен лайнер „Куин Шарлот“ беше напът да отплава на първото си пътуване от дока на река Хъдсън. Обещанието да бъде образец на лукса бе причина да го сравняват и с първия „Куин Мери“, както и с „Титаник“ – въплъщаващи върха на лукса преди сто години.

Един по един пътниците се качваха на борда, отмятаха ги в списъка и ги насочваха към Големия салон, където ги посрещаха келнери с бели ръкавици и тутакси им предлагаха шампанско. Накрая и последният пътник стъпи на борда. Тогава капитан Феърфакс произнесе приветствена реч.

– Обещаваме ви най-елегантното пътуване, което някога сте предприемали или ще предприемете – подхвана той, а британският акцент придаде допълнително лустро на думите му. – Каютите ви са обзаведени в славните традиции на великолепните океански лайнери от миналото. „Куин Шарлот“ е конструирана да приеме точно сто гости. Осемдесет и пет членния ни екипаж е готов да ви обслужва всячески. Забавленията са достойни за „Бродуей“, „Карнеги Хол“ и „Метрополитън“. Ще се насладите на серия от беседи. Лекторите са известни автори, бивши дипломати, шекспироведи и експерти по скъпоценните камъни. Най-добрите главни готвачи ще презентират пред вас кулинарните си шедьоври. Знаем, че жаждата съпътства всяко плаване. За да се преодолее това затруднение, сме подготвили дегустации на вина и напитки. Ще ги водят всепризнати познавачи. За да се придържаме към духа на круиза, сме планирали лекция върху книгата на Емили Пост, легендарния социален арбитър отпреди век – чудесен начин да се запознаете с добрите маниери от миналото. Това са само част от предлаганите забавления. И накрая, в менюто присъстват рецепти на най-добрите главни готвачи от цял свят. А сега – отново добре дошли в новия ви дом през следващите шест дни! Давам думата на Грегъри Морисън, собственик на „Куин Шарлот“. Негова е амбицията този кораб да е безупречен във всяко отношение. Затова ще се насладите на най-луксозния круиз, който сте предприемали.

Грегъри Морисън, едър, червендалест мъж с побеляла коса, пристъпи напред.

– Искам да приветствам всички ви с добре дошли на борда! Днес се осъществява мечтата на момче, породила се преди петдесет години. Стоях до баща си, капитан на буксир, който навремето въвеждаше и извеждаше от нюйоркското пристанище най-забележителните лайнери. Истината е, че докато баща ми гледаше напред, накъдето се бяхме запътили, аз гледах назад и с възхищение наблюдавах как елегантни кораби порят сивите води на река Хъдсън. Още тогава изпитвах силно желание един ден да построя кораб, още по-великолепен от плавателните съдове, предизвикали възхищението ми преди толкова години. „Куин Шарлот“ е въплъщение на някогашната ми мечта. Независимо дали ще бъдете с нас шест дни, докато стигнем Саутхамптън, или ще останете с нас деветдесет дни за околосветското ни пътешествие, дълбоко се надявам днес да започва едно незабравимо приключение за вас. – Взе чаша и обяви: – Вдигаме котва!

Последваха аплодисменти, пасажерите започнаха да се обръщат към спътниците си наоколо и се разбъбриха.

Алвира и Уили Мийхън празнуваха четиресет и петата си сватбена годишнина и се наслаждаваха на големия си късмет. Преди да спечелят от лотарията, тя беше чистачка, а той поправяше запушени тоалетни и протекли тръби.

Трийсет и четири годишният Тед Кавано пое чашата си с шампанско и се огледа. Разпозна някои от хората на борда: председателите на „Дженеръл Електрик“ и на „Голдман Сач“, няколко високопоставени холивудски двойки.

Някой до него попита:

– Случайно да сте роднина на посланик Марк Кавано? Страшно много приличате на него.

– Да – усмихна се Тед. – Негов син съм.

– Бях сигурен, че не съм се заблудил. Да се представя. Чарлс Чилингсуърт.

Тед разпозна името на пенсиониралия се посланик във Франция.

– Като млади аташета работихме заедно с баща ви – обясни Чилингсуърт. – Всички момичета в посолството бяха влюбени в него. Все му повтарях, че не е редно да е толкова привлекателен. Беше посланик в Египет при двама различни президенти, доколкото си спомням, а после се завърна във Великобритания.

– Да, така е – потвърди Тед. – Баща ми бе запленен от Египет. И аз споделям тази му страст. Там израснах. После се преместихме в Лондон.

– И вие ли се захванахте с дипломация?

– Не. Адвокат съм, но голяма част от практиката ми е посветена на това да връщам антики и артефакти на държавите, от които са били откраднати навремето.

Не сподели обаче целта на това свое пътуване: да се запознае с лейди Емили Хейуд и да я убеди да върне прочутата си смарагдова огърлица, някогашно притежание на Клеопатра, на законните й собственици – народа на Египет.

Професор Хенри Лонгуърт долови откъслечни думи от разговора и се приближи, за да чува по-добре. Очите му светеха от любопитство. Бяха го поканили на кораба като лектор, в качеството му на всепризнат специалист по Шекспир. В беседите си винаги включваше интерпретация на отделни пасажи, които неизменно очароваха публиката. Среден на ръст, шейсетгодишен, с оредяваща коса, той бе често търсен да говори при круизи и в колежи.

Девън Майкълсън стоеше малко встрани от останалите пътници. Не изпитваше нито потребност, нито желание да води банални разговори – неизменна необходимост при първа среща с непознати. И той, подобно на професор Лонгуърт, бе около шейсетгодишен, без открояващ се ръст и запомнящи се черти.

И Силия Килбрайд стоеше сама. Висока, с черна коса и сапфиреносини очи, тя не забелязваше, а и не се впечатляваше от възхитените погледи на спътниците си.

Първата спирка от околосветското им плаване щеше да е Саутхамптън, Англия. Щеше да слезе там. И тя като професор Лонгуърт бе поканена на кораба като лектор. Специалността й – скъпоценните камъни – предопределяше и темата: „Прочутите бижута през вековете“.

Най-развълнуваната пътничка в Салона беше разведената петдесет и шест годишна Анна Демил от Канзас. На кораба се озова благодарение на печалбата от голяма награда от предметна лотария, спонсорирана от църквата. Боядисаната й черна коса и вежди се открояваха дръзко върху слабото й лице и тяло. Молеше се сега да й се отдаде възможност да срещне господин Подходящ. Защо не, питаше се тя. Спечелих от лотарията – може да е настъпила щастливата ми година!

Осемдесет и шест годишната лейди Емили Хейуд, известна и с богатство, и с филантропията си, се намираше в обкръжението на поканените от нея Бренда Мартин, секретарка и нейна компаньонка от двайсет години, Роджър Пиърсън, личен инвестиционен консултант и управител на състоянието й, и съпругата му – Ивон.

В интервю относно круиза лейди Емили бе обявила намерението си да вземе за пътуването легендарната си смарагдова огърлица на Клеопатра и за пръв път да я покаже пред публика.

След пожеланията за „лек път“ пасажерите започнаха да се разотиват по каютите. Нямаше откъде да знаят, че поне един от тях няма да стигне жив до Саутхамптън.

2.

Силия Килбрайд не отиде в каютата си, а застана до парапета на палубата и се загледа как подминават Статуята на свободата. Щеше да прекара на кораба по-малко от седмица, но това беше достатъчно да избяга от скандалното медийно отразяване на ареста на Стивън по време на вечерята репетиция, двайсет и четири часа преди сватбата им. Нима наистина бяха минали само четири седмици?

Вдигаха тост един за друг, когато агентите на ФБР влязоха в частната трапезария на „Клуб 21“. Фотографът, който снимаше, ги щракна заедно и направи снимка на петкаратовия годежен пръстен на ръката й.

Привлекателният, остроумен и чаровен Стивън Торн беше измамил нейни приятели да инвестират в хедж-фонд, създаден единствено с цел да облагодетелства него и разточителния му начин на живот. Слава богу, арестуваха го, преди да се венчаем, помисли си Силия, докато лайнерът навлизаше във водите на Атлантическия океан. Поне това ми бе спестено.

Толкова много неща в живота са въпрос на шанс, мина й през ум. Наскоро след смъртта на баща й преди две години отиде на семинар в Лондон по въпроси, свързани със скъпоценните камъни. „Каръдърс Джуълри“ й предложиха самолетен билет в бизнес класа. За първи път нямаше да лети в икономична класа.

На връщане към Ню Йорк седеше на отреденото й място и отпиваше от полагащата й се чаша вино. В един момент безупречно облечен мъж постави дипломатическото си куфарче в багажника над седалките и се настани до нея.

– Стивън Торн – представи се той с топла усмивка и протегна ръка.

Бил на финансова конференция, сподели Торн. Докато кацнат, вече бе приела поканата му за вечеря.

Силия поклати глава. Как е възможно тя, специалист по скъпоценните камъни, да забелязва и най-дребния им недостатък, а така да се подведе от човешко същество? Пое дълбоко въздух и усети как чудесният мирис на океана нахлува в дробовете й. Ще спра да мисля за Стивън, обеща си тя. Но беше трудно да забрави колко много нейни приятели инвестираха пари не защото им бяха излишни, а защото тя ги запозна със Стивън. Стигна се дотам да я разпитват от ФБР. Не й даваше мира въпросът дали я смятат за замесена в измамата, макар и тя да бе заложила парите си в начинанието.

Надяваше се да не познава никой от спътниците си, но медиите широко оповестиха участието на лейди Емили Хейуд в круиза. Тя редовно носеше някое от многобройните си бижута в „Каръдърс Джуълри“ на Пето Авеню, за да бъде почистено или поправено, и настояваше Силия лично да провери дали няма драскотина или отчупено парченце. Секретарката й Бренда Мартин винаги я придружаваше. А Уили Мийхън бе дошъл да купи подарък за съпругата си Алвира по случай четиресет и пет годишнината от сватбата им и й разказа как са спечелили четиресет милиона долара от лотарията. Тя го хареса от пръв поглед.

Но при толкова много хора на кораба лесно щеше да намери време за себе си, след като изнесе двете си беседи и проведе сесията „Въпроси и отговори“. Вече няколко пъти гостува на корабите на „Касъл Лайнс“. Всеки път отговорникът за забавленията й съобщаваше, че пътниците са я определили за „най-интересен лектор“. Предишната седмица й звънна с молба да замести титуляр, разболял се в последния момент.

Беше като манна небесна да се откъсне от съчувствието на някои приятели и от негодуванието на други, изгубили пари. Толкова се радвам да съм тук, помисли си тя, обърна се и слезе в каютата.

Подобно на всеки сантиметър от „Куин Шарлот“, и каютата бе обзаведена с мисъл до последния детайл. Имаше всекидневна, спалня и баня. Гардеробите бяха просторни, а не като на по-старите кораби, където човек едва си побира багажа. Терасата позволяваше да седне отвън и да се наслаждава на океанския бриз, без да се налага да търпи ничия компания.

Изкушаваше се веднага да излезе на терасата, но все пак се зае да си разопакова багажа и да се настани. Щеше да изнесе първата лекция утре следобед и искаше да си прегледа записките. Темата засягаше историята на редки скъпоценни камъни още от зората на древните цивилизации.

Телефонът й звънна. Вдигна и чу познат глас. Обаждаше се Стивън. Преди процеса срещу него го бяха пуснали под гаранция.

– Силия, ще ти обясня – започна той.

Тя натисна копчето „край“ и остави слушалката. Само като чу гласа му, усети как я залива вълна от срам. А различавам и най-малкия недостатък в скъпоценен камък, помисли си отново тя с горчивина.

Преглътна, за да разкара образувалата се в гърлото й буца и нетърпеливо избърса сълзите си.