Тайните на човека

Предговор

Скъпи читатели,

Държите в ръцете си първата книга от серията „Най-шокиращите хипотези“.

Наименованието не е случайно! На страниците на тази серия, без да робуваме на авторитети и постулати, с които сме свикнали, и без да се страхуваме от обвинения в антинаучност, ще търсим заедно отговори на неудобни, неочаквани, а понякога и странни въпроси.

Трябва да призная, че задачата няма да е лесна. В повечето случаи – в учебниците или в научните трудове – липсват отговори на тези въпроси. Затова в търсене на истината ще използваме различни хипотези. От общоприетите, одобрените от официалната наука до най-неочакваните, фантастичните и невероятните. И нека това не смущава никого. В края на краищата хипотезата, че „Земята се върти“ също някога е изглеждала антинаучно.

За какви теми ще стане дума? Ето един пример. Отдавна е в оборот хипотезата, че преди 14 000 години на нашата древна Земя може да са кацнали представители на извънземна цивилизация. Вероятно предците ни са смятали тези „представители“ за богове, слезли от небесата, а техните космически апарати – за „огнени колесници“. На мнозина тази хипотеза, чийто най-последователен привърженик е известният преводач и тълкувател на древни текстове, швейцарският писател Ерих фон Деникен, се струва фантастична. Всъщност нима може една история за посещение на извънземни да се възприема сериозно?! Но изводите на Деникен, които почиват на проучвания на старозаветни източници, звучат доста убедително и са много по-интересни, отколкото високомерното мълчание на официалната наука. Както знаем, съвременната историческа наука разглежда древните митове като „фантастично отражение на действителността“, т.е. като приказка. Докато още в началото на 70-те години на миналия век, изучавайки старозаветните текстове, Деникен се е запитал, ами ако това не са „приказки“, а описани реални събития, свидетели на които са били древните хора. Ами да, от къде на къде например древните шумери ще се занимават да измислят приказки? Ако обаче всичко това е истина, тогава откровенията на старозаветния пророк Йезекиил, който така достоверно е описал как „боговете са слезли от небето с огнена колесница в кълбета от дим и сажди“, звучат по съвсем друг начин например... И тогава възникват напълно сериозните въпроси: Каква е била тази „огнена колесница“? Защо дим и сажди? И за какво му е било на Бог, който е вездесъщ, да слезе от небето с летателен апарат, който пуши и трещи?... Дали Йезекиил не описва кацане на извънземни?...

Естествено, ние не си поставяме за задача да ви убедим, уважаеми читатели, че всичко в историята наистина се е случило. Искаме само да ви разкажем, че такава идея съществува. И тя не е единствена.

Не по-малко интересна е и хипотезата на китайския историк Чжоу Ли. След като проучил древни гробници в провинция Съчуан, той стигнал до извода, че някога на нашата планета едновременно с дарвиновите маймуни са съществували и популации от високоразвити праисторически хора, които са били представители на предишна земна цивилизация, загинала в резултат на глобален катаклизъм. Точно те, а не „пришълци от други планети“, както смята Деникен, са послужили за реални прототипи на божествените жития на всемогъщите богове. А че „нашите богове“ са се трудили упорито за подобряване на вида на човекообразните, това е научен факт. Цялата антична митология изобилства с разкази за любовта на боговете към земни девойки. В резултат на тази любов се е появил древногръцкият герой Персей. Както знаем, той е син на бог Зевс и земната хубавица Даная. Древните папируси описват всички египетски фараони, без изключение, като деца на богове. Според митовете дори Буда е плод на любовта между местна девойка и незнаен пришълец, който не приличал много на членовете на племето и който я срещнал в джунглата.

Тогава на кого да вярваме? Няма нужда да вярваме никому. Трябва просто да знаем, че в науката, както и в живота, няма истина от последна инстанция. А нещата, които приемаме за безспорни, не са нищо друго освен нашите представи за истината, получени чрез „инструментите“ на познанието, с които човечеството е разполагало в съответния момент.

Книгата, която държите, е резултат от колосалния труд на голям брой автори от телевизионната програма „Най-шокиращите хипотези“, която се излъчва по канал РЕН ТВ. Така че ви очаква много интересна, разнообразна и малко известна информация и всеки има право сам да си прави изводи.

С уважение,

Игор Прокопенко

1.

Със смъртта

шега не бива

Съществува хипотеза, че човек може да усети наближаването на смъртта си. Затова хората с добре развита интуиция могат, дори без да го подозират, да избягват предначертаното от съдбата. И обратното, има голям брой примери, особено от живота на актьорите, когато някой от тях е играл смъртноболен, изпитал е върху себе си отчаянието и безнадеждността и смъртоносната болест го спохожда в реалния живот. С какви факти разполага науката и какви алтернативни версии изтъкват изследователите?

Пътници с късмет, които са избегнали падането на самолета, защото са закъснели или не са взели злополучния полет по някакви причини... Актьори, които са повторили трагичната съдба на своите герои... Хора, които преди внезапната си кончина сякаш са се прощавали с близките си... Всички те са обединени от едно – от предчувствието за наближаващата смърт. Битува хипотезата, че всеки чувства наближаването на „онази с косата“, и за това има достатъчно доказателства.

АРГУМЕНТ 1. РЕПЕТИЦИЯ НА СМЪРТТА

Смело можем да наречем 2015-а „годината, в която починаха много звезди“. Просто бяхме залети от шокиращи новини, че на този или на онзи са му поставили диагнозата „рак“. В началото на миналата година научихме, че са заболели актьорите Алексей Булдаков и Филип Янковски, оперните певци Дмитрий Хворостовски и Зураб Соткилава. От рак се лекува актьорът Андрей Гайдулян.

За това, че славата и парите не могат да решат всичко, свидетелстват изненадващите съобщения, че еди-кой си е починал. Най-напред актьорът Генадий Венгеров, ето го неговият пост във фейсбук:

„Скъпи колеги и близки приятели, броячът на моя живот отмерва последните месеци, или може би дори седмици. Защото от края на септември 2014 г. моят живот се раздели на „преди“ и „след“ диагнозата „рак на белите дробове с метастази в костите“. Много ви моля, не плачете и не изразявайте съболезнования – рано е... И не ми изпращайте съвети от областта на алтернативната медицина – късно е“.

После след дълга борба със страшната болест почина певицата Жана Фриске. Защо онкологичните болести покосяват толкова знаменитости? Дали защото звездите над звездите не са се подредили както трябва?

Мисли на МИХАИЛ ВИНОГРАДОВ, психиатър-криминалист, доктор на медицинските науки:

„Ако не беше починала Жана Фриске, смъртта на другите може би щеше да мине незабелязано. Вероятно затова нейната „ярка“ смърт стана причина всички останали да бъдат някак обединени и свързани ведно“.

Внезапното заболяване на певицата изненада мнозина. Мълвата разнесе слуха, че за всичко е виновна ролята º на вещица във филма „Нощна стража“. Наистина там става дума за вампири, вещици, магьосници и прочие демонични сили и филмът наистина спомогна за кървавата жътва.

Събраните в този филм актьори по един или друг начин почти едновременно напуснаха живота или изгубиха свои близки. Много е трудно да отговорим защо се случва така и каква енергетика на смъртта дебне хората.

След заснемането на „прокълнатия“ филм си отидоха Рима Маркова и Николай Олялин. По време на снимките почина бащата на Константин Хабенски, а след снимките от рак се разболя и почина съпругата му. И накрая Валерий Золотухин и Жана Фриске починаха от глиобластома – доста рядко срещан тумор на мозъка.

Може би това е разплата за участието им в „дяволския“ филм. Защото подобно нещо вече се е случвало: внезапната смърт на актьорите, изиграли роли в „Майстора и Маргарита“ на Владимир Бортко. Починаха и Кирил Лавров, и Александър Абдулов, и Иля Олейников, и Владислав Галкин. Създателите на легендарния филм „Сталкер“ един след друг бяха покосени от ракови заболявания. Андрей Тарковски и актьорът Анатолий Солоницин умряха от рак на белите дробове, актьорът Николай Гринко – от левкемия, писателят Аркадий Стругацки – от рак на черния дроб, съпругата на Тарковски, която във филма беше втори режисьор, също почина от рак.

За участието си в спектакъла „Исус Христос суперстар“ актьорите и актрисите платиха със здравето и с живота си.

Има немалко свидетелства, че ролята, в която героят загива, може да се превърне в сценарий за скорошната му смърт. Така например героят на Леонид Биков във филма „Леви, десни – вървели войници“ умира под веригите на германски танк, а след това актьорът почти повтаря съдбата му – Биков загива в автомобилна катастрофа, като се блъсва във валяк.

Александър Дедюшко загива в ужасна автомобилна катастрофа заедно с жена си и малкия си син. Няколко дни преди трагедията актьорът сякаш е усетил полъха на смъртта. Той се е снимал във филма „Албанеца“. В последната сцена всичко говорело за предстояща смърт: за място на снимките бил избран терен близо до едно гробище и по време на снимките загива каскадьорът. Има и друго, не по-малко мистично тълкувание – че смъртта на Дедюшко е свързана с филма „Сармат“, който актьорските кръгове нарекоха „прокълнат“. По време на снимките загиват монтажистът и звукорежисьорът. Веднага след завършването на филма умира актьорът Руслан Нурби, а след това, както и Дедюшко, зад волана на колата си загива режисьорът Игор Талпа.

Актьорът Александър Василевски е сигурен, че ролята може да повлияе върху живота на артиста. Нещо повече, ако актьорът се е вживял в ролята си, той може да поеме върху себе си съдбата на своя герой. Някои хора, изглежда, не могат да се разделят с дадена роля и тя се превръща в част от живота им. Напълно е възможно това да им повлиява по някакъв начин. Преди няколко години французите провеждат едно изследване, при което доказват, че актьор, който от двайсет години се занимава с тази професия, престава да бъде това, което е, и се превръща в човек от изиграните роли, т.е. вече в друга личност.

Александър е изпитал върху себе си как ролята може да повлияе и на реалния живот. По време на снимките на филма „На всички ширини“ смъртта неведнъж му напомня за себе си.

След края на снимачния ден тревожното усещане не напуска актьора. Снимачната база се намира близо до морето и Александър решава да отиде да поплува. Актьорът не смята, че задаващата се буря може да му попречи.

Режисьорът АЛЕКСАНДЪР ВАСИЛЕВСКИ споделя преживяванията си:

„Снимах се във филм за подводничари и там имаше една сцена, в която ние потъваме. Аз играех командира на подводницата и много ясно усетих някакъв студен повей, смразяващ страх... Преди това уж бях участвал в какви ли не сцени – по мен бяха стреляли, имаше сбивания, но се отнасях към всичко това спокойно – като към работа. А в случая имах усещането за нещо, което наистина се случва.

Е, рекох си, малко е бурно морето, много важно. Няма значение, ще поплувам. Направих само два-три маха и изведнъж разбрах, че морето доста силно ме влече далеч от брега. Опитах се да се върна, но колкото повече се мъчех, толкова по-силно разбирах, че морето не иска да ме пусне.

Само ден-два преди това беше сцената, в която потъвахме, а сега ме отнасяше в открито море и нищо не можех да направя“.

Александър се озовава в т.нар. мъртво вълнение – природно явление, когато подводното течение се движи не към брега, а обратно, и отнася човек в открито море. Актьорът се бори със стихията три часа, преди най-накрая да успее да се измъкне.

На пръв поглед това е едно предупреждение за евентуална смърт. Но колко често обръщаме внимание на подобни усещания? Александър не отдал значение на тази „аларма“ и след няколко дни привечер отново отишъл да плува в морето.

„Обръщам се назад и изведнъж виждам, че от тъмното към мен се движат някакви светлини. Разбрах, че е туристически катер, който не ме забелязва и се движи право към мен. Отново с някакъв страх и ужас се опитах да избегна катера, заплувах встрани, но той продължаваше да се насочва към мен. Отстрани имаше скали, дори се ударих в тях, за секунда едва не загубих съзнание, чак ми притъмня пред очите. Отново имах чувството, че ей сега ще потъна и ще се удавя. Катер, нощ, скали... Изобщо, беше страшно. Оттогава започнах де се отнасям към тези неща по-предпазливо.“

Има и друга теория, която не е мистична. Не ролята убива актьора. Самият актьор, предчувствайки смъртта си, си избира трагична роля – за душата му подобни роли стават по-близки. Историята на човечеството познава доста свидетелства как малко преди да починат, известни личности са се опитвали да репетират смъртта си. Привличали са ги съжденията за задгробния живот и за всичко, свързано с него. Спомнете си, че някои певци, музиканти и рокзвезди са признавали, че често са били спохождани от подобни мисли. Чуйте например късните песни на Цой, където в последните си албуми почти във всяка песен той пее за смъртта.

Трагичната съдба на актьори, изиграли роли в „прокълнати“ филми... Роли, които са се превърнали в репетиция за скорошната им смърт... Всичко това доказва, че предчувствието за смърт не е измислица на мистиците. Има и други доказателства.