ЗАГАДКАТА СЪС СВЕТАТА ТРОИЦА

Ама не е ли прекрасно да се издигнеш над боговете и да бъдеш техен съдник! Че нали обикновено е точно обратното – ние, смъртните, биваме съдени от божествата, които си играят с нас. И винаги изглеждат по-могъщи, по-умни и по-мъдри от нас...

Едно от най-объркващите неща, което ни мъчи от деца, е потайното учение за Светата Троица в християнската църква.

Как, по дяволите, да го разбираме това учение?

От една страна, могъщите на думи господата теолози говорят за един Господ, в същото време обаче твърдят, че същият този Господ се манифестира в три личности. С високо вдигнат показалец ни разказват за 1. Бог Отец, 2. Син Божи (Исус Христос) и 3. Светия Дух. Става дума за тайнственото триединство, или за Светата Троица.

Според твърденията на теолозите имаме една личност и същевременно три личности.

Как обаче човек, разполагащ с малък и жалък разум, да разбере това твърдение? Едно нещо или една личност съществува веднъж. Или пък три пъти? Но не и веднъж и едновременно три пъти. Подобно твърдение противоречи на всякаква логика. 1+1+1=1? Това уравнение няма как да е вярно. Здравият разум се възпротивява с всички налични сили. Дори на децата им се изправят косите от тази липса на логика. Посмее ли човек обаче да я посочи с пръст, господата теолози отново предупреждават с високо вдигнат показалец. Как може едно малко и незначително човешко мозъче да иска да разбира Господ? Та това е светотатство! Горделивост! Човек не е в състояние да разбере Господ. Господ може, ако му се прииска, да направи от единица тройка. Може да обърне всякаква човешка логика с главата надолу. Като незначително човече, си длъжен да пълзиш в прахта, когато става дума за Господ или за неговите земни наместници – свещениците. „Прах, подчинявай се!“, крещи клирът, помагайки си с клетви и отлъчване, ако някой се осмели да се възпротиви и да използва собствения си разум.

Имало е и има пазени в дълбока тайна кръгове, съставени от най-умните теолози, които са се опитвали да разгадаят тайната на Светата Троица. Столетия наред те са си блъскали главите над невъзможния въпрос как така една личност е в състояние да бъде едновременно Бог Отец, Бог Син и Свети Дух, т.е. три различни личности.

Светата Троица, мили боже! Наистина си имаме работа с голяма загадка, която обаче не бива да се поставя под съмнение. Та нали цялото християнство се гради на това предположение. Догмата за Триединството е приета като крайъгълен камък на Първия вселенски събор в Никея през 325 година след Христа. Днес на това място се намира градът Изник, близо до Истанбул. Въпросът е бил обсъждан и разнищван и на по-късни събори, както и от редица отци на Църквата.

Хм! През следващите векове дори господата теолози, които уж са на „ти“ с Господ, са имали правото единствено да „вярват“. И въпреки това техният разум се е възпротивявал до крайна степен.

Като резултат имаме какви ли не авантюристични теологични интерпретации и интелектуални тълкувания, не по-различни от „непорочното зачатие“, развенчано от нас в една от предишните ни книги. Но дори те, най-големите умове на теологията, са капитулирали. След като напрегнали до краен предел умствените си възможности, те смирено си признали: не е възможно да погледнеш Божиите карти. И така въпросът останал неразрешен дори и в кръжоците на църковните мислители.

Всъщност можем съвсем лесно да разгадаем тайната на Светата Троица, само трябва да познаваме историята. В действителност разполагаме с точно четири исторически факта, които веднага и с един удар ни позволяват да разгадаем мистерията.

Трябвало е просто да се въоръжим с малко исторически познания и да се приближим така към Триединството. Почти никога или съвсем рядко е обръщано внимание на факта, че има точни исторически примери за християнската Света Троица. Още по ревностно е премълчаван фактът, че наистина съществува някаква тайна във връзка с това Божествено Триединство. Разбулим ли обаче точно тази тайна, тогава загадката изведнъж се изпарява и можем да разберем какво действително се крие зад нея и какво са искали да ни кажат отците.

Така че нека разбулим тайната на Светата Троица.

ФАКТ № 1

Както казахме вече, божественото триединство съвсем не е било измислено от християнството. Затова нека се върнем малко назад в историята на религиите. Още в Древен Рим например е имало такова триединство, на латински са му казвали trinitas. Идва от гръцкото trias, което означава „тройка“. В Рим това триединство се отнася до божествата Юпитер, Юнона и Минерва, многоуважавани богове, които римляните откраднали от гърците. При тях имената са били Зевс, Хера и Атина.

ЮПИТЕР, НЕБЕСНИЯТ ГОСПОДАР

За римляните Юпитер бил върховното божество, главният бог в пантеона. Веднага ни правят впечатление някои паралели с християнския Бог Отец. На повечето изображения Юпитер/Зевс е показан с брада, също като Господ при християните. И двамата седят на трон в „небесата“, символизират „светлината“. Едно от по-старите имена на Юпитер е Диеспитер, в което откриваме латинската дума за „ден“ – dies. Двамата богове са далеч по-могъщи от всички останали, неоспоримите авторитети в пантеона. Християнският Господ е всемогъщ, но и с Юпитер е било по-добре да не се закачаш, тъй като е печелил прекалено много битки.

Да повторим. И двете личности са смятани за:

1. Бог отец

2. Брадати

3. Седящи на небесен трон

4. Повече или по-малко всемогъщи. И двете божества са най-силните и най-личните. Наричали Юпитер и Optimus Maximus, т.е. „най-силния, най-великия“ бог.

5. Двамата богове са били господари на цялата материя или енергия. Юпитер мятал мълнии към земята, затова го наричали и Jupiter Feretrius , Мълниеносния. Християнско-юдейският Господ пък е бил в състояние да направи човек от кал, освен това бил сътворил целия свят за няколко дни.

Имаме, значи, не по-малко от пет общи черти!

Е, има и разлики. Да вземем например някои от епитетите за Юпитер:

Юпитер Статор – вдъхващ сила и издръжливост на римските войници, за да не отстъпват в битката;

Юпитер Инвиктус – Непобедимия Юпитер;

Юпитер Пропугнатор – Юпитер Защитника, Пазителя;

Юпитер Плувий – който изпраща дъжд;

Юпитер Тонанс – Гърмящия Юпитер. При германите Юпитер се превръща в бог Донар, в скандинавската митология е Тор. На немски и до днес думата за деня четвъртък е Donnerstag, т.е. Денят на Донар, на Тор или на Юпитер Тонанс.

Ако се вгледаме по-отблизо, ще видим обаче, че и християнският Бог е призоваван, когато става дума да се спечели битка или когато човек има нужда от закрила. Така че дори в разликите намираме прилики.

Около личността на Юпитер имало безброй празници и култове. Процесии, храмове, свещени места, статуи и купища изображения. В Античността Юпитер предприел несравним победоносен поход. Стари и чужди божества били просто помитани, или дори по-ефективно, направо били поглъщани, смачквани в любовна, но смъртоносна прегръдка.

Така скоро не един или двама върховни богове на други народи изведнъж започвали да се назовават просто Юпитер. Тевтат, най-висшето божество при келтите, в по-късни времена направо е приравнен на Jupiter Optimus Maximus. И така (победените) стари богове се превръщали в нови (непобедени). Римляните дори оставяли статуите на старите божества непокътнати, просто им слагали нови имена. Старите богове не умирали, а били всмукани от могъщия бог на империята, Юпитер.

За него може да се напише цяла книга, от която да научим много повече, отколкото от сто исторически учебника.

Някъде през ІІІ век преди Христа Юпитер заприличва все повече на гръцкия Зевс. Римската култура си присвоява гръцкия бог, но му оставя старите митове и легенди. Много от тях, в които Зевс играе централната роля, просто били откраднати от римляните и приписани на Юпитер. Само дали на гръцкия Зевс нова одежда и ново име и – фокус-мокус – Зевс мутирал в Юпитер. А този Зевс, погълнат от римляните и прекръстен на Юпитер, бил наистина нещо страховито. Можел да променя външността си, както си поиска, и да се превърне в животно, човек или някакъв предмет. Красивата Европа била отвлечена от Зевс/Юпитер, преобразен като огромен бик. Леда, хубавката съпруга на спартански цар, била прелъстена от лебед. Но той можел да се покаже и като сатир, като мъж или жена, като съпруг, като златен дъжд, дори като същество, изваяно от пламъци. Завидно, нали? Майстор на маските! Не само успявал да прелъсти голям брой жени, но и винаги налагал волята си.

ХЕРА, ЦАРИЦАТА НА БОГИНИТЕ

Както видяхме, Юпитер бил само едната част от римската триада. От едната му страна стояла богинята Юнона, наричана от гърците Хера, неговата съпруга, която е втората част от триадата.

Ревнивата Юнона/Хера била закрилницата на брака и жените. Нарекли сме цял месец на нея – юни. Наричали я и Iuno Regina, Кралицата Юнона.

Погледнато откъм историята на религиите, ще видим, че тя е поредната брънка от цяла верига:

– Изида, египетската богиня, отговаряща за ражданията, брака и жените;

– гръцката Хера

– римската Юнона

– Светата Дева Мария в християнството. Божията майка, „изпълнена с благодат“, често е ставала обект на молитви за помощ, отнасящи се до семейството или брака.

Днес вече е почти неизвестно, че статуи на Изида, древноегипетската богиня, били само леко преправяни, когато християнството взело връх. Така Изида станала Светата Дева, тъй като и двете били „божии майки“. Изида често е изобразявана с бебе в ръце и някои каменоделци просто поочукали нейните статуи, докато изчезнат египетските елементи, като перуката например, за да може след това от остатъка да се измайстори забрадката на Мария.

Но както и да е, при всички случаи Юнона е вторият елемент от римската триада.

АТИНА ИЛИ МИНЕРВА

Третата в този съюз била Минерва, на която гърците казвали Атина. Тя била богинята на мъдростта, но и на борбата, на изкуството, на занаятите и на ръкоделието. Покровителка на града, носещ нейното име.

РИМСКАТА ТРИАДА

Ето че и в Древен Рим имаме триада, съставена от божествата Юпитер, Юнона и Минерва. За римляните те били известни като Капитолийската триада. В столицата на империята, на върха на хълма Капитолий, най-високата точка на града, се издигал главният храм на триадата.

Капитолийската триада с пълно право може да се приравни към християнската Света Троица.

В Капитолийския храм, главното светилище на римската религия, имало три помещения, наричани cellae, откъдето идва и думата „килия“. Всяка зала била посветена на едно от божествата.

В империята имало редица подобни храмове, винаги наричани „капитолий“, но същинският, първообразът, бил, както вече казахме, на най-високия хълм в Рим. В централната зала се отдавало почит на Юпитер, вляво от него била Юнона, а в дясната „килия“ било мястото на Минерва.

Древните римляни вярвали, че помолиш ли се на божествената триада, си си осигурил подкрепата на най-важните божества. В такъв случай спокойно можеш да гледаш напред, след като си привлякъл най-могъщите богове на своя страна.

Така че триадата в никакъв случай не е измислена от християните.

В Древен Рим съществували даже няколко такива триади. Преди да започне „кариерата“ на Юпитер, Юнона и Минерва, божествата Юпитер, Марс и Квирин са образували такава триада. Марс е бил богът на войната, а Квирин също отговарял за военните действия, но в по-ранните времена.

Имало и още една римска триада, състояща се от Церера, Либер и Либера. Церера била богинята на земеделието и плодородието, покровителка на брака. Либер бил първообразът на Бакхус, бога на виното, а неговата сестра Либера отговаряла за женствеността и плодовитостта на жените. Тези три божества образували така наречената Авентинска триада, почитана на хълма Авентин в Рим.

Най-късно сега би трябвало да осъзнаем, че още от древни времена хората отдавали особено значение на числото три. Тройката била свещена. Но защо? На този въпрос ще се спрем след малко по-подробно. Преди това нека обърнем още малко внимание на божествената триада.

ГРЪЦКИТЕ ТРИАДИ

В гръцката митология също срещаме божества, събрани в триади. Основните богове в древна Елада са, разбира се, Зевс, върховното божество, Посейдон, богът на морето, и Хадес, богът на подземното царство. Приемало се, че тези три божества привидно са разпределили помежду си целия свят – единият отговарял за моретата, вторият за подземните недра, а третият, Зевс, за всичко, случващо се над земната повърхност. Освен това първоначално съществували и три (по-късно девет) музи, които се грижели за изкуствата.

В Древна Гърция имало трима съдници над умрелите, а нимфите, бранещи изворите, също винаги били три. Друга триада виждаме в групата Лето, Артемида и Аполон. Легендата разказва, че Лето била любовница на стария сладострастник Зевс и родила от него близнаците Артемида и Аполон. Артемида станала богинята на лова, горите и луната, покровителка на жените и децата. Аполон пък отговарял за светлината, изцелението, чистотата и скромността, изкуствата и пророчествата.

Няма нужда да помним всички „задачи“ на божествата, тук не сме в класната стая. Нека само споменем, че с течение на времето отделните богове получавали все повече и повече отговорности. Някои божества ставали по-популярни и били затрупвани със задължения и задачи. Други отивали на заден план. По-интересен обаче е фактът, че хората непрекъснато сбутвали боговете в групи по трима.

Друга такава тройка образували Плутон, Деметра и Коре. В митологията на древните елини Плутон бил богът на света на мъртвите, Деметра имала задачата да се грижи за плодородието на земята, за зърното, посевите и годишните времена, а Коре, което е другото име на Персефона, била царицата на подземното царство.

Нека и тук не обръщаме голямо внимание на различните отговорности, възложени на божествата. Важното е да осъзнаем, че накъдето и да погледнем, все срещаме триади.

Време е да се събудим. При това туй не е краят.

ТРИАДИ В ДАОИЗМА

Всички знаем за какво става дума при даоизма. Думата „тао“ или „дао“ означава чисто и просто „път“. Това е „пътят към добродетелта“, тъй като сричката „дъ“ се превежда като „добродетел“ или „добрина“. Понятието „дзин“ пък означава „ръководство“.

Дао Дъ Дзин представлява, значи, едно ръководство, описващо пътя към добродетелта. В действителност в тази книжка се крие много повече, тя съдържа цяла религия, тайно познание за най-висшите и най-скрити неща, цяла една философия и дори малко политика. Но кой е авторът на Дао Дъ Дзин? Според легендата трактатът е написан от Лао Дзъ (в буквален превод името означава „почитаем господин“), библиотекар и архивар на императорската книжна колекция, учен от класа. Един ден му дошло до гуша от хитруванията на висшата политика и решил да напусне Китай. Когато стигнал до границата, бил задържан от граничар или митничар, който го помолил да запише своите мъдрости и прозрения, за да не се погубят знанията му. Така че Лао Дзъ изпълнил молбата, написал близо пет хиляди думи, помахал приветливо за сбогом и изчезнал безследно. Легендата разказва още, че починал на преклонна възраст на неизвестно място.

По всяка вероятност Лао Дзъ е живял през VІ век преди Христа. В книгата му обаче намираме идеи с много по-древни корени. Както обикновено, учените воюват помежду си с перата много по-ожесточено, отколкото войниците със своите мечове. Такъв е и случаят с автора на Дао Дъ Дзин. Но независимо дали той се е казвал Лао Дзъ или Шулце, важното е на какво ни учи това духовно ръководство, смятано за най-често превеждания религиозен текст след Библията и Корана, с над 700 превода и още десетки хиляди коментара.

Ако се изразим по модерному, можем да кажем, че книжката представлява ръководство за личностно развитие за всеки, дори и за владетели. В нея авторът посочва следните свои идеали:

Скромност, простота, любов (към ближния), естественост, доброта, търпение, отказ от материални блага, стремеж към истината и мъдрост. Освен това се споменават и мирът, свободата и отказът от насилие.

Това са лични добродетели, но и политически постулати! Тези идеали са опаковани в изкусни притчи, изпипани формулировки и прекрасни метафори, които могат да се сравнят с най-добрите пера на Европа.

За съжаление всяка религия започва с най-висшите мъдрости и завършва с ужасни суеверия. Даоизмът е сполетян от същата съдба. Най-късно, когато се превръща в национална религия, в нея се населват какви ли не божества, несъществуващи преди това. Така и в даоизма се появяват три божества, една триада. Наричали ги „тримата пречисти“, три безсмъртни божества, обитаващи небесата. Това са Юаншъ Тианзън (Небесният преподобен на началото), Тайшанг Даоджъ (Небесният преподобен на божественото съкровище) и Лаоджъ (Небесният преподобен на пътя и добродетелта). Според даоистките представи те са всъщност един бог, но и същевременно три отделни божества.

Най-големите лъжи в историята 3