Някой дебне в нощта

1.

Джейми беше в стаята си на втория етаж в малката къща на майка си в Садъл Ривър, Ню Джърси, когато животът му се промени.

Известно време наблюдава през прозореца задния двор на Кери Даулинг. Беше организирала събиране и Джейми ѝ се сърдеше, защото не го покани. Навремето, в гимназията, винаги се държеше добре с него, нищо че той посещаваше специални часове. Мама обаче му обясни, че събирането вероятно е само за съучениците на Кери, които следващата седмица ще се отправят всеки към своя колеж. Джейми завърши гимназия преди две години и сега имаше хубава работа в местния супермаркет „Асме“, където зареждаше стелажите със стока.

Не каза на майка си, че ако гостите влязат в басейна на Кери, той ще отиде да поплува с тях. Знаеше: мама ще се сърди, ако го направи. Но Кери винаги го канеше да се присъедини към нея в басейна, когато плуваше. Продължи да гледа през прозореца на стаята, докато всички се разотидоха, а Кери остана сама на двора и се захвана да разчиства.

Догледа видеото си докрай. Реши да отиде да ѝ помогне, макар да бе наясно, че мама не би искала той да постъпи така.

Слезе долу, където майка му гледаше вечерните новини в единайсет, и тихо се промуши през живия плет между техния малък заден двор и големия двор на Кери.

В този момент обаче видя някой да се появява в двора откъм гората. Грабна нещо от някакъв стол, пристъпи към Кери, удари я по главата и я бутна в басейна. После захвърли нещото настрана.

Не е редно да удряш хората и да ги буташ в басейна, помисли си Джейми. Мъжът трябва да се извини или ще го смъмрят. Кери плува, значи мога да се присъединя към нея, прецени наум той.

Мъжът не влезе да плува. Побягна от двора и се шмугна в гората. Не влезе в къщата; просто избяга.

Джейми се отправи бързо към басейна. Кракът му ритна нещо на земята. Оказа се стик за голф. Вдигна го, отнесе го до басейна и го постави върху шезлонг.

Обяви:

– Кери, Джейми съм. Сега ще вляза да поплувам с теб.

Тя не му отговори. Той тръгна да слиза по стъпалата на басейна. Водата изглеждаше мръсна. Запита се дали някой не е разлял нещо. Усети как водата влиза в новите му гуменки и мокри панталоните до коленете; спря. Макар Кери винаги да му разрешаваше да плува с нея, знаеше, че мама ще се сърди, ако намокри новите си гуменки. Кери плаваше във водата. Пресегна се, докосна я по рамото и промълви:

– Кери, събуди се.

Но Кери само отплава по-далеч, към дълбокия край на басейна. Затова той се върна вкъщи.

По телевизията още течаха новините, затова майка му не го видя как се промъква горе и си ляга. Знаеше, че гуменките, чорапите и панталоните са мокри, затова ги хвърли на пода в дрешника. Надяваше се да изсъхнат, преди майка му да ги намери.

Преди да се унесе, се запита дали Кери се забавлява, докато плува.

2.

Мардж Чапман се събуди малко след полунощ и си даде сметка, че е заспала, докато е гледала новините. Изправи се бавно, а артритните ѝ колена изщракаха, докато се надигаше от големия, удобен фотьойл. Джейми се роди, когато тя бе на четиресет и пет, и оттогава започна да дебелее. Редно е да сваля петнайсетина кила, помисли си Мардж, за да облекча коленете.

Загаси осветлението във всекидневната и се качи да надникне в стаята на Джейми, преди да си легне. Лампата му не светеше. Долови равномерното му дишане, от което разбра, че той спи.

Надяваше се да не е разстроен, задето не го поканиха на събирането, но не бе по силите ѝ да го защитава от всички разочарования.

3.

В единайсет без петнайсет в неделя преди обяд Стив и Фран Даулинг прекосиха моста „Джордж Вашингтон“ и мълчаливо се отправиха към дома си в Садъл Ривър, Ню Джърси. И двамата бяха уморени от дългия съботен ден. Приятели от Уелзли, Масачузетс, ги бяха поканили на състезание по голф в местния си клуб с участието на гости. Останаха да преспят, а сутринта тръгнаха рано, за да вземат двайсет и осем годишната си дъщеря Алайн от летище „Кенеди“ и да я откарат вкъщи. Като се изключат кратките ѝ прибирания, от три години тя живееше в чужбина.

След радостното посрещане на летището изтощената от часовата разлика Алайн се настани на задната седалка на колата и заспа. Фран потисна прозявка и въздъхна.

– Ставането толкова рано две сутрини подред ми напомни за възрастта ми.

Стив се усмихна. Беше три месеца по-млад от съпругата си, затова вече бяха отпразнували нейния петдесет и пети рожден ден.

– Дали Кери ще е станала, когато се приберем? – попита Фран по-скоро себе си, отколкото съпруга си.

– Ще стои на входната врата нетърпелива да посрещне сестра си, убеден съм – отвърна Стив весело.

Фран долепи мобилния телефон към ухото си и отново чу как се включи гласовата поща на Кери.

– Нашата Спяща красавица още е в страната на сънищата – обяви тя и се ухили.

Стив се засмя. И той, и Фран спяха леко. При дъщерите им беше точно обратното.

Петнайсет минути по-късно свиха по алеята към дома си и събудиха Алайн. Все още полузаспала, тя влезе с колебливи крачки в къщата след тях.

– Мили боже! – възкликна Фран, докато оглеждаше обикновено чистия и подреден хол.

На масичката, а и из цялото помещение имаше празни пластмасови чаши и кенчета от бира. Влезе в кухнята и в мивката до празни кутии от пица намери празна бутилка от водка.

Вече съвсем разбудена, Алайн долови цялото недоволство и бяс на родителите си. И тя беше не по-малко ядосана. Десет години по-голяма от сестра си обаче, освен гняв я обзе и чувството, че нещо никак не е наред. Ако Кери е правила купон, защо после не е почистила, не спираше да се чуди Алайн. Дали не е пила прекалено много и не е припаднала?

Алайн чу майка си и баща си да се качват бързо и да викат Кери по име. Почти веднага слязоха обратно.

– Кери не е тук – обяви Фран с вече угрижен тон. – Където и да е отишла, не си е взела телефона. На масичката е. Къде е? – Лицето ѝ беше пребледняло. – Може да ѝ е станало лошо и някой да я е отвел в дома си...

Стив я прекъсна:

– Ще звъннем на приятелите ѝ. Все някой ще знае къде е.

– Справочникът с телефонните номера на участничките в отбора по лакрос е в чекмедже в кухнята – сети се Фран, забързала се вече по коридора.

Най-близките приятелки на Кери бяха в отбора.

„Дано е отишла да спи у Нанси или Шинейд – помисли си Алайн. – Явно е била в доста лошо състояние, щом дори си е забравила мобилния. Е, аз най-добре да започна да разчиствам.“ Отправи се към кухнята. Баща ѝ диктуваше номер, а майка ѝ набираше. Алайн взе голяма торба за боклук от килера.

Реши да провери дали има отпадъци на задната веранда, по двора и около басейна, и се отправи натам.

Гледката на верандата я сепна. Върху стол бе оставен наполовина пълен чувал за боклук. Надникна и видя, че вътре са натъпкани мръсни картонени чинии, кутия от пица и пластмасови чаши.

Очевидно Кери бе започнала да разчиства. Но защо е спряла?

Поколеба се дали да съобщи на родителите си какво е намерила, или да ги остави да звънят. Слезе по четирите стъпала към задния двор и пристъпи към басейна. Бяха го напълнили за лятото и Алайн нямаше търпение с Кери да се отпуснат в него, преди сестра ѝ да замине за колежа, а тя да започне работа като училищен съветник за професионална ориентация в гимназията на Садъл Ривър.

Върху шезлонг до басейна лежеше един от стиковете за голф на родителите ѝ.

Алайн се наведе да го вдигне и погледна в басейна. Застина от ужас. Сестра ѝ, напълно облечена и съвсем неподвижна, лежеше на дъното.

4.

Джейми обожаваше да спи до късно. Работеше в супермаркета от единайсет до три. Мардж му правеше закуска в десет. След като се нахранеше, тя му напомняше да се качи и да си измие зъбите. Джейми се връщаше, усмихваше се широко и я изчакваше да каже: „Много добре“, преди да хукне към вратата, за да отиде „на работа“, както гордо обявяваше той. До „Асме“ се стигаше за двайсет минути пеша. Докато днес го наблюдаваше как се отдалечава, Мардж си даде сметка, че нещо подсъзнателно я тормози.

Качи се да оправи леглото му и се сети какво е привлякло вниманието ѝ. Джейми беше със старите си опърпани гуменки, а не с новите, купени предишната седмица. Защо, за бога, е постъпил така, запита се тя, докато оправяше стаята му. И къде са новите гуменки?

Отиде в банята. Беше взел душ. Хавлията и пешкирът висяха на закачалката, където го научи да ги оставя. Но нямаше следа нито от новите гуменки, нито от вчерашните панталони.

Не би ги хвърлил, повтаряше си тя и се върна в стаята на Джейми, за да се огледа по-добре. Изпита облекчение, но и се озадачи, когато вдигна нещата му от пода в дрешника, където ги бе оставил на топка.

Чорапите и гуменките бяха подгизнали; също и долната част на крачолите.

Мардж все още ги държеше, когато откъм задния двор чу пронизителен вик. Погледна през прозореца и видя Алайн да се гмурка в басейна, а родителите ѝ да изскачат от къщата.

В следващия миг Стив Даулинг се озова до Алайн и изплува с Кери на ръце. Ужасена, Мардж наблюдаваше как той полага Кери на земята, започва да масажира гръдния ѝ кош и да крещи: „Извикайте линейка!“. Само след минути полицейски коли и линейка се появиха на алеята.

После Мардж проследи с поглед как полицай откъсна Стив от Кери, защото екипът от линейката вече бе коленичил до нея.

Мардж се отдръпна от прозореца, а полицаят се изправи и поклати бавно глава.

Мина една дълга минута, преди да осъзнае, че още държи панталоните, чорапите и гуменките на Джейми. Не беше нужно да ѝ казват как са се намокрили. Защо е тръгнал да слиза по стъпалата на басейна, а после се е отказал? И какви са тези петна?

Час по-скоро трябваше да пъхне панталоните, чорапите и гуменките в пералнята, а после и в сушилнята.

Мардж не разбираше защо цялата ѝ същност крещи и я съветва да постъпи точно така, но без да е в състояние да си отговори защо, тя си даваше сметка, че го прави, за да защити Джейми.

Воят на сирените на полицейските коли и линейката изкара съседите навън. Мълвата се разпространи бързо: „Кери Даулинг се е удавила в басейна“. Мнозина любопитни, някои още с чаша кафе в ръка, се струпаха в задния двор на Мардж, за да разберат какво става.

Съседите на Мардж живееха в несравнимо по-големи къщи от нейния скромен дом. Преди трийсетина години тя и Джак купиха малка постройка сред обрасъл с дървета терен. Тогава съседите им бяха от тяхната черга: отрудени хора в сходни къщи. През последните двайсет години кварталът постепенно се преобрази. Един по един скромните собственици продаваха имотите си на двойно по-висока цена на предприемачи. Само Мардж реши да остане. Сега я заобикаляха скъпи къщи, а обитателите им – лекари, адвокати, бизнесмени от Уолстрийт – бяха до един заможни. Държаха се любезно с нея, но не беше като в старите времена, когато с Джак си общуваха приятелски с всички наоколо.

Мардж се приближи към съседите и се заслуша в коментарите им: обсъждаха музиката по време на събирането и колко много коли били паркирани по алеята и пред къщата. Всички бяха единодушни, че купонът в никакъв случай не е бил шумен, а и гостите се разотишли час преди полунощ.

Мардж незабелязано се прибра в дома си.

Не мога да разговарям с никого сега, прецени тя. Налага се да помисля. Тупкането на гуменките на Джейми в пералнята я изнервяше още повече.

От къщата отиде в гаража, натисна бутона, за да отвори вратата, и излезе на заден ход по алеята. Внимаваше да не срещне погледите на хората. Отдалечи се от тълпата, събрала се в задния ѝ двор, и от увеличаващия се брой полицаи около басейна в дома на семейство Даулинг.