Топ шпиони

1.

ИСТОРИЯТА И ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ: КАКВО СЕ ПРЕМЪЛЧАВА НАЙ-ЧЕСТО

Нито една друга област на познанието не ни дава толкова много информация, както „историята“ , стига да е представена и анализирана правилно. Наученото от този предмет ни помага да разберем по-добре не само миналото, но и настоящето.

Разбира се, има едно „но“. Историята трябва да съдържа пълната истина, всички факти трябва да са на масата, а не само полуистините или четвърт истините, недай боже пък лъжи и извъртания. Едва тогава историята се издига до ранга на Кралица на науките.

Дори добрите историци обикновено не обръщат достатъчно внимание на три фактора. Това означава, че самият предмет „история“ и до днес страда от факта, че три негови подраздела все още често се замитат под килима. Всъщност рядко можем да разгадаем историята докрай, ако не сме наясно с тези три фактора.

За какво става дума?

СЕКРЕТНИ ОБЩЕСТВА И ТАЙНИ КРЪГОВЕ

Няма как да разберем историята в целия ѝ обхват, ако не знаем нищо за съществуването на тайните общества, играли основна роля през всички епохи. Тези групи са имали наистина огромно влияние върху събитията, без обаче този факт да става достояние на обикновения читател на учебниците по история. Затова сме написали и книга по темата, със заглавие „Най-влиятелните тайни общества в миналото и сега“. Основната цел на този труд беше да изтъкнем полагащото се значение на фактора тайни общества в историографията.

Историята на Германия, Франция, Англия и Съединените щати ще остане недостатъчно ясна, ако нямаме представа за действалите в тези държави тайни групировки. Братства и ордени са дърпали конците иззад кулисите и са били същинските кукловоди. Така например, ако не знаеш нищо за масоните, повлияли сериозно както на Френската, така и на Американската революция – някои дори твърдят, че всъщност те са ги инициирали – оставаш сляп и глух за събитията от ХVІІІ век.

Погледнато трезво, няма оправдание да не познаваш розенкройцерите, илюминатите и тамплиерите, нито пък да не си чувал за асасините, Опус Деи или пък за тайните общества на Хитлер. Ако не осъзнаваш тяхното влияние, няма как да проследиш голяма част от историята. Като автор на исторически книги, се чувствам направо длъжен да задълбая по-сериозно в темата. В противен случай ще съм виновен по обвинението за фалшифициране на историята, тъй като премълчаването е един от вариантите на фалшификацията.

Когато не разбираш същността на тайните общества, оставаш само на „повърхността“ на историята. Драскаш тук и там по фактите, но дотам. Но никога няма да разкриеш „причинителите“ и „кукловодите“. И така стигаш, волю-неволю, до едно погрешно или поне отчасти недостатъчно възприятие на определени исторически събития.

Толкова за първия фактор.

Казаното дотук се отнася с пълна сила и за влиянието на „големите пари“, както го наричат някои.

ГОЛЕМИТЕ ФИНАНСИ

Ако сме дарени с амбицията наистина да разберем историята, трябва да сме наясно и с големите финансови потоци, особено тези на международните банкери, съществували още през ХVІ век (спомнете си само за фамилията Фугер ). Чак тогава ще се отървем от своята наивност и ще прозрем, че няма нищо „случайно“ в историята и че парите и златото стоят зад не една или две исторически авантюри. Веднъж отворили очи, виждаме, че големите пари движат редица събития зад кулисите, например кланът Ротшилд изиграл важна роля при победата над Наполеон. Цели чували с пари са били прехвърлени тогава от Англия на Континента, с които в Испания са вербувани войници за битките срещу нисичкия корсиканец.

Оценявайки по достойнство огромните финансови потоци, изведнъж се сдобиваме, така да се каже, с още едно сетиво, с което да възприемаме историята.

Точно затова трябва да знаем как действат международните банки, стига да искаме да не умрем глупави. Желаем ли действително да тръгнем по следите на историята, не бива да пренебрегваме темата пари. Трябва да научим кои финансови акули плуват в басейна, наречен история. Защото висшите финансови кръгове са манипулирали историческите събития в мащаб, който не можем да си представим.

Поради тази причина написахме и книгата „За какво не бива да се говори: Международната банкова мафия. Тайните господари на Земята“. В нея съвсем ясно показваме невероятната власт на международните банкови институции още от ХVІ век, та чак до днес, и представяме неоспорими научно документирани доказателства.

Съществува обаче и трети фактор.

ВЛИЯНИЕТО НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ

В старанието си да стигнем до дъното на цялата истина относно историческите събития трябва да знаем и за дейността на тайните служби. Ако не отчетем тяхното съществуване и тяхното влияние, оставаме деца, които никога няма да пораснат. Необходимо е да разнищим темите шпионаж и контрашпионаж, за да разберем определени събития в световната история. Само когато сме напълно наясно със службите и само ако имаме достатъчно представа за мрежите от информатори, историята ще ни разкрие своите тайни.

Това е причината да напишем настоящата книга.

Никак не е лесно да се разследват тайните служби, тъй като те по дефиниция са невидими и действат на тъмно. Правят всичко възможно, наистина всичко, за да останат неразкрити, защото само тогава са ефективни. Всеки разобличен шпионин става безполезен, превръща се в „пепел“. Ето защо научаваме със закъснение от 50 до 100 години какво се е случило в редиците на тайните служби. Фактите обаче понякога са толкова значими, че разрешават изцяло нов поглед върху някои събития. При всички случаи разгадаваме смисъла на „историята“ едва тогава, когато си изясним операциите на шпионските организации. Понякога след това се налага да пренапишем историята.

В книгата, която държите в ръцете си, показваме няколко примера за влиянието на топ шпионите и тайните организации върху историята.

В момента, в който разгадаем начина на действие и влиянието на тайните служби в миналото, ще можем да разберем и настоящето. Малцина съвременници осъзнават факта, че продължаваме да живеем в свят, пълен с агенти, шпиони и доносници. Те са навсякъде около нас. Живеем в свят на разузнавачи и подслушвачи.

Разберем ли този факт, променяме и нашето отношение към понятия като „реалност“ и „истина“.

Така че нека се потопим в опасната вселена на великите шпиони и тайни служби. Ще видите, че тя е далеч по-невероятна и вълнуваща от всеки шпионски трилър.

2.

СЕКРЕТНО: КАКВО НЕ ЗНАЕМ

ЗА ШПИОНИТЕ

Не е ли учудващо, че при опита да разгледаме по-отблизо понятието „шпионин“, идващо от старогерманската дума spehon (разузнавам) или от латинското speculari (шпионирам), стигаме до заключението, че най-добрите ни източници са отпреди повече от 2500 години?

Китайският генерал и философ Сун Дзъ, живял от 544 до 496 г. пр. Хр., пръв изброява в своята книга „Изкуството на войната“ пет различни вида шпиони. Този факт е зашеметяващ, тъй като тези пет вида съществуват и до днес.

Първият вид е „местният шпионин“, както го нарича генерал Сун Дзъ.

ВИД 1

Да имаш местни шпиони означава да си осигуриш услугите на хора от населението на дадена област. Трябва чрез приятелски действия да спечелиш някого в страната на врага и после да го използваш като шпионин, съветва китайският мъдрец (курсивът е на автора).

Тези редове ни показват тактическия и стратегически гений на генерала, който не предлага да колиш безразсъдно и да бесиш, а препоръчва да търсиш приятели сред врага и да ги спечелиш за своята кауза.

„Местният шпионин“ съществува и днес. Спомнете си за вербуващия агент от ГДР, който съвсем целенасочено омайва секретарката на високопоставен западногермански политик. Казано в прав текст – той си ляга с нея, шепне ѝ сладки слова за „любов“, завърта ѝ главата и дори се прави на изключително щастлив, тъй като най-после е срещнал своята мечтана половинка. Хоп, вече има „местна шпионка“ в страната на противника. През ХХ век са регистрирани редица подобни случаи, продължават да се срещат и през ХХІ век. Това си е направо стандартна процедура и на днешните тайни служби. Понякога вербуващите агенти са специално тренирани, за да привличат „местни шпионки“. Това стига дори дотам, твърдят някои автори, че жените се учат да изпълняват всякакви сексуални желания на мъжете. В такъв случай на жаргона на тайните служби се говори за „лястовички“ или „медени клопки“. Според Г. Е. Талер в Русия съществуват специални школи за начинаещи агентки, в които се „преподават“ определени сексуални практики, служещи да накараш мъжа да се чувства на седмото небе и да изпълниш и най-съкровените му мечти в леглото.

Един мъж пък, особено някой добре изглеждащ агент, може така да омае попрецъфтяла дама от вражеската страна, готова на всичко, за да има ухажор или пък кандидат-жених, че тя да „клъвне“ и да започне да му издава съответните тайни.

Прословутият Гюнтер Гийом , източногермански шпионин в западногерманското канцлерство по времето на Вили Бранд (1913–1992), беше известен с това, че обичаше да дели възглавницата със секретарки, имащи политически функции. По този начин той вербува няколко шпионки, които волно или неволно са му предавали ценни сведения.

Вторият вид шпиони, за които говори Сун Дзъ, се наричат „вътрешни шпиони“.

ВИД 2

Да имаш вътрешни шпиони означава да използваш служителите на врага. Това са ценни кадри, понижени в ранг; излежали присъдата си престъпници; бивши любими наложнички, жадни за злато; огорчени мъже, подминати при разпределението на постове или чувстващи се пренебрегнати; други, които искат да получат възможност да докажат своите способности. Такива хора са като ветропоказатели и искат да се кланят и на двете страни.

Сун Дзъ препоръчва да се търсят точно този тип хора в лагера на врага. Според мъдреца е нужно те да бъдат подкупвани, да им се позлатят ръцете, за да се съгласят да предадат собствената си страна. Тук не ставало дума само за научаване на плановете на противника. С помощта на подобни шпиони можело да се наруши и „хармонията“ в чуждата държава. Този тип агент нямало да помага за победата на собствения си народ при една евентуална война.

2500 години по-късно КГБ издава нареждане при вербуването на агенти в Съединените щати да се търсят американци, които са в конфликт със собственото си правителство, ядосани са му, намират се във финансови затруднения, алчни са или с престъпното си поведение в миналото са доказали, че биха се продали като доносници. Особено подходящи за шпиони били хора с неуравновесен характер, пишат авторите на наръчника на КГБ. Там дословно е казано: „Търсете хора, които са онеправдани от природата или съдбата, хора с грозна външност или с комплекс за малоценност. Добри кандидати са и амбициозни и влиятелни личности, които обаче заради неблагоприятни обстоятелства не са имали възможност да продължат да се издигат“.

Подобен съвет дава и бившият агент на ЦРУ Робърт Биър: „Общовалидното правило гласи, че трябва да се присламчиш към най-слабия – към човек в трудно финансово положение, дълбоко огорчен от собствената си страна. Подходящи са и хора, имащи проблеми с алкохола“.

Виждаме, че има голямо съвпадение между съветите от едно време и днес.

Да погледнем сега и следващия вариант.

ВИД 3

Третият вид шпионин е този, „минал на другата страна“. Него Сун Дзъ описва така:

Да имаш шпионин, сменил страната, означава да прехванеш вражеските агенти и да ги използваш за собствените си цели. Давайки им големи подкупи и щедри обещания, трябва да ги накараш да напуснат службата си при противника и да му отнесат погрешна информация, както и да шпионират сънародниците си.

И този вид съществува в днешно време. Сега подобни шпиони се наричат „двойни агенти“, макар че това не отговаря съвсем на дефиницията, дадена от Сун Дзъ, но все пак има някаква прилика. Най-известният двоен агент без съмнение е Ким Филби (1912–1988), шпионирал едновременно за британците и за руснаците. Филби следва история и икономика в родината си, където рано-рано се сближава с убедени комунисти и се увлича по Маркс, Ленин и други подобни, може би защото по едно време е било шик да си ляв и социалист. В онези дни масовите убийства, извършени от комунистите, не са били известни на широката общественост. Така че не е било трудно за съветските тайни служби да вербуват младия Филби.

Първоначално той работи като журналист, а през 1940 г. е вербуван и от британските служби. В МИ6 известно време отговаря за подривната пропаганда, преди да се изкачи до поста на шеф на британския контрашпионаж в Испания. Там той влиза в контакт с агенти на Службата за стратегически услуги, предшественика на ЦРУ. През 1944 г. Филби се мести в антисъветския отдел на МИ6 в Лондон.

И до днес изглежда невероятно как британците са могли да пропуснат да разкрият комунистическото минало на своя служител. През 1949 г. Филби е повишен и става офицер за свръзка между британските и американските тайни служби. С други думи – скоро след това той е бил наясно с цялата шпионска мрежа на Великобритания и САЩ.

Все пак, подобно на (почти) всички предатели, Филби също е разкрит. Прави грешен ход, опитвайки се да вербува нови доносници, които да работят за Съветския съюз. Засилват се и подозренията, че в редиците на британците има къртица, тъй като изведнъж англо-американците разбират, че голям брой техни тайни са попаднали в ръцете на Москва. Освен това Филби започва да пие и става все по-зависим от алкохола.

Той обаче надушва опасността и през 1963 г. бяга в Съветския съюз, където моли за политическо убежище. Получава съветско гражданство и висок пост в КГБ, както и безброй ордени и медали, та дори и „геройско“ погребение, което се смята за особено голяма чест. След смъртта му става ясно, че агентът с кодовото име Парсифал е издал на Съветския съюз цялата мрежа англо-американски агенти.

Освен двойни има даже и тройни агенти и доносници, които продават информация на цял свят, стига да им платят достатъчно. Филби се отличава с това, че го прави от убеждение, тъй като е ревностен комунист.

ВИД 4

Тук срещаме „обречения на смърт шпионин“. Сун Дзъ пише за него:

Да имаш агент, обречен на смърт, означава да вършиш съвсем открито определени неща с цел заблуда и да допуснеш собствените ти шпиони да ги научат, след което да ги съобщят на противника. Идеята е да се заблудят нашите шпиони и да ги накараме да мислят, че съвсем неволно сме ги издали. И когато тези агенти проникнат в тила на врага и бъдат заловени, те казват съвсем погрешни неща. Противникът действа съответно, но само за да разбере, че ние вършим нещо съвсем различно. След което осъжда нашите хора на смърт.

Често се случва заловените шпиони да бъдат подлагани на безмилостни мъчения. Най-късно в такъв момент осъзнаваме, че занаятът на агента не е за нежни души. Така че определени шпиони се захранват съвсем умишлено с фалшиви данни и се пращат в тила на противника с ясната цел да бъдат заловени. Наричат този тип агенти „псевдошпиони“, които обикновено, но не винаги отиват на сигурна смърт.

Този тип агенти не са сред най-големите светила в гилдията, тъй като ги ползват за еднократна употреба и след това ги изхвърлят на боклука. Тъпчат ги с грешна информация, целяща да обърка противника. Изпращащата ги страна съвсем съзнателно приема, даже се надява, че агентът ще бъде заловен, евентуално измъчван и осъден на смърт. Преди това обаче „издава“ фалшивите сведения, които повеждат врага по грешна следа. От гледна точка на генералите това минава за пожертвана пешка.

ВИД 5

Последният вид шпиони, описани от Сун Дзъ, са така наречените „оцелели шпиони“.

Оцелелите шпиони успяват да донесат сведения от вражеския лагер. Нито една армия не може да си позволи да не разполага с подобен тип агенти. Твоят шпионин трябва да има изключителен ум, на външен вид обаче да прилича на раздърпан глупак. В същото време се налага да е надарен с желязна воля, да бъде активен, издръжлив, силен и смел. Трябва да е свикнал да извършва мръсни дейности и да е способен да понася глад и студ, както и подигравки и унижения.

И днес в редиците на шпионите има глупаци и интелектуалци, правещи се на съвсем посредствени люде.

Дотук със Сун Дзъ. Всъщност сме едва в началото...

ВИД 6

Междувременно съществуват видове шпиони, излизащи далеч извън рамките на „класическия“ информатор. Най-късно след създаването на науката, наречена Връзки с обществеността, се сдобихме с „пропагандиста“, т.е. майстора на черната пропаганда, който съвсем умишлено заблуждава обществото и лъже, та се къса. Терминът за неговата специалност е „дезинформация“. Този човек е експерт в извъртането на истината, за което използва списания, вестници, радио- и телевизионни станции, както и интернет.

Ето един пример: през 60-те години на миналия век във Федерална република Германия станахме свидетели на вълна от антисемитизъм, а на много места по стените се появиха пречупени кръстове. Кой стоеше зад всичко това?

На пръв поглед е огромно изкушение да кажеш, че когато става дума за антиеврейска кампания в Германия, за това са виновни неонацистите, нали?

Грешка!

Ако си разбрал принципа на целенасочената „дезинформация“, както и технологиите на черната пропаганда, веднага си задаваш въпроса кому навредиха онези антиеврейски демонстрации и за кого бяха от полза.

Да се върнем малко назад, тъй като случаят е изключително интересен. През 1958 г. един немски гимназиален учител се прочува с безвкусните си антиеврейски забележки, които няма да повтаряме тук. Освен това имаше групи млади хулигани, които оскверняваха еврейски гробища и драскаха свастики по стените. Еврейски семейства получаваха заплахи, синагоги и други еврейски сгради осъмваха с нацистки лозунги. Това се случваше не само в Германия, но и в Лондон, Париж, Виена, Копенхаген, Стокхолм, Ню Йорк и няколко други града. Даже в Австралия имаше прояви на антисемитизъм. Сякаш имаше сериозна епидемия.

В резултат международната преса пропищя. Вестниците говореха за възраждане на националсоциализма. Дипломатите от Западна Германия изпаднаха в изолация и трябваше да поднасят извиненията си пред световната общественост. Английски търговци отменяха поръчките си, от което пострада немската търговия. Във Великобритания на висок глас размишляваха дали изобщо могат да се доверят на Германия. Събудиха се спомените от Втората световна война.

Какво се беше случило?

По-късно се разбра, че целият този спектакъл е бил инсцениран, и то от КГБ. Доказателствата дойдоха от различни западни тайни служби и не оставиха никакви съмнения. От КГБ се бяха досетили с какъв шок ще реагира светът на националсоциалистически изстъпления след всички жестокости на Хитлер. Ето защо руснаците систематично започнаха да чоплят тази рана. Беше си направо театрално представление, което целеше единствено да дискредитира Западна Германия и целия западен свят.

Идеята зад подобни акции е да се подкопае системата на „врага“ и да се наруши вътрешният му мир. Така че агентите изпълняват не само задачи по набавяне на информация, а имат и чисто политически функции. Доносниците и информаторите не само контролират собствения си народ, често „работата“ им се състои и в това чрез дезинформация да всеят смут в редиците на противника и да изострят допълнително съществуващите там противоречия. За целта са разработени специални наръчници, в които влизат и методите на пиара и на пропагандата. Целта е ясна: да се разруши репутацията на отделни личности, групи от хора и цели държави, за да изглеждат негативно в очите на света. В арсенала влизат и фалшиви новини, публикувани в медиите. По онова време в КГБ е имало специален отдел, занимаващ се единствено и само с дезинформация.

Да повторим: дезинформация означава разпространението на фалшива или провокативна информация. В това число влизат фалшифицирани документи, писма, ръкописи и снимки, разнасянето на заблуждаващи или оклеветяващи слухове, както и на фалшиви новини. За това се наемат агенти, обучени да нанасят големи психологически щети на противника.

На мушката на подобни фалшиви сведения са политици, видни представители на бизнеса, журналисти и други влиятелни лица, а понякога и цели държави. Често тези хора са част от цели стратегии за черна пропаганда, проточващи се по няколко години.

ВИД 7

Към задачите на определен вид агенти спадат саботажи и убийства, с които се постига широкомащабен резултат. И тук съветските служби са сред водещите. Играта протича по следния начин: чрез убийството на определена личност агентът всява страх и ужас сред населението. Деянието предизвиква огромен медиен шум и скоро след това е приписано на недолюбвана групировка. Пресата подхваща следата и започва да публикува възмутени и развълнувани коментари и репортажи за престъплението. В подобни случаи говорим за агенти провокатори. Те всъщност вече не са същински шпиони, макар и да работят за някоя тайна служба. По-скоро става дума за революционер, който се стреми към промяна на политическите условия.

Ето един пример от 40-те години на миналия век, инсцениран от японските тайни служби. През 1931 г. в Манджурия е взривен някакъв мост. Японците крещят на висок глас: „Китайците са виновни!“. В действителност отговорността е на японските тайни служби, чиито сътрудници са взривили моста. Пропагандата от Токио обаче извърта истината, тъй като Япония търси претекст, за да завладее Манджурия. Обществеността е заблудена, обясняват ѝ, че единствено японците могат да въведат ред в региона. Така че самите японци започват да всяват смут и размирици.

Контролираните от Япония медии веднага се включват в играта. Така правителството получава оправдание да изпрати все повече войски в Манджурия, която скоро е присъединена към японската империя.

На по-късен етап ще представим случката по-подробно, тъй като е не само разтърсваща, но и показателна за начина на действие на тайните служби зад кулисите. Истинските причинители на „безредиците“ остават скрити, а японците въвеждат „железен ред“ в Манджурия и действат с „твърда ръка“.

Можем да кажем, че в случая с агента провокатор зад гърба му стои цяла държава. Задачата на агента е да създаде суматоха и хаос, извършвайки атентати.

Не бива да си затваряме очите пред факта, че съществуват цели учебници по предизвикване на граждански войни, тероризирането на една държава и поставянето на правителството ѝ в лоша светлина. Тези помагала дават възможност на тайните служби да подкопават цели държави и след това да си присвоят цялата власт.

Това също е част от „шпионажа“, но ние сме едва в началото.

ВИД 8

Шпионин от кариерата е още една категория в хорото на агентите. Неговата задача е да се издигне до възможно най-високи постове в страната на „противника“. Понякога той действа години наред под дълбоко прикритие, но все пак лека-полека изкачва стъпалата на кариерата, за да достигне онова високо ниво, което е нужно, за да изпълни заръките на своите работодатели. Достигнал този пост, шпионинът не предприема нищо, което да е в полза на „врага“, а в същото време получава достъп до неговите най-секретни тайни.

Източногерманският агент Гюнтер Гийом, за когото вече стана дума, успя да се изкачи толкова високо, че накрая беше ежедневно до канцлера Вили Бранд. Гийом е класически пример за описания тук шпионин.

Този тип агент трябва да постигне успехи в политическите и бизнес кръгове. Веднъж стигнал до висок пост, той често е в състояние да влияе и на общественото мнение. За целта е необходимо да се интегрира изцяло в противниковата система.

В такива случаи специфичният жаргон окачествява тези шпиони и като „агенти на влиянието“. Получавайки дадена позиция във вражеската страна, ти се сдобиваш и с правото да участваш при взимането на решения – в правителството, политиката, медиите или икономиката. Цели на такова влияние са също така и профсъюзите, представителите на изкуството и всякакви други влиятелни групи. Макар че агентите на влиянието могат да събират и информация, основната им задача е да насочват общественото мнение в посока на интересите на изпращащата ги страна. Познавачи на тайните служби твърдят, че това е една от най-важните дейности на външното разузнаване. Понякога тези агенти не крият своите пристрастия, друг път оперират изцяло на тъмно.

ВИД 9

В шпионските централи по принцип работят два вида служители: тези, които набавят информацията, и „анализаторите“. Обикновено двете разновидности агенти действат при стриктно разделение на задълженията.

„Анализаторите“ разглеждат и интерпретират сведенията, донесени от „полевите“ агенти, както и събраните информации от радио, телевизия и други обществено достъпни източници.

Това са списания, новинарски емисии, специализирани издания и вестници. Анализаторите поглъщат с вълчи глад всякакви статистики за производството на стомана, списъци с гости при официални приеми, географски карти, таблици за радиочестотите, разписания на железници, въздушни и сателитни снимки и телефонни указатели. С две думи всичко, което може да има икономическо, военно или политическо значение.

ВИД 10

В тази връзка трябва да споменем и възможностите, предоставени в днешни дни от технологиите. Първият шпионски спътник, изстрелян в орбита през 60-те, беше същинска революция за тайните служби. Сега в тях работят учени и компютърни специалисти, способни да проникнат в чужди мрежи (т.нар. хакери), както и всякакви други техничари. Това си е изцяло нова категория шпиони. Прекрасен пример за това е АНС (Агенцията за национална сигурност), най-голямата служба за външно разузнаване на САЩ.

АНС следи световния електронен обмен, събира съобщения и ги анализира. В нейните редици работят специалисти по разшифроване, които в някои случаи са същински гении.

В днешно време подслушването е добило чутовни размери. По света действат цели флотилии с подслушвателни станции, всичко се следи и от въздуха. На места са изградени цели гори от антени, разполагащи с хиляди „уши“. АНС има свои подразделения в Париж, Мадрид, Рим, Прага, Виена, Женева, Франкфурт, Вашингтон, Ню Йорк, Брюксел и така нататък, т.е. на всички важни точки в света. Специалистите могат да четат нашите имейли и да следят целия интернет. Разработват се непрекъснато все по-усъвършенствани бръмбари, които вече не е нужно да се слагат в телефонната слушалка или в химикалка.

На храбрия журналист Удо Улфкоте трябва да благодарим, че описа всички тези технически възможности. Той обяснява, че клиентите на Гугъл, Яху и Фейсбук също могат да станат обект на шпионаж, както и абонатите на всякакви други частни и обществени интернет услуги. Днес всеки телефон, мобилен или стационарен, може да бъде подслушван, а чрез мобилните устройства всеки човек става проследим. Както е известно, АНС през 2013 г. дори подслушваше телефона на Ангела Меркел. Есемеси, Туитър и всякакви други приложения могат да бъдат хакнати. Без да преувеличаваме, можем да кажем, че човекът е станал съвсем прозрачен. Всичко е известно, що се отнася до хобитата му, предпочитанията му, приятелите и потребителските навици. Ако гледа порно в интернет, става изнудваем. Знаем също така, че дори подводните кабели, положени на дъното на океаните, могат да бъдат закачени, за да се стигне до тайни сведения за противника. С две думи – шпионажът междувременно е достигнал съвсем нови измерения. Освен това той е и прекрасен бизнес. Икономическият шпионаж, при който става дума за милиарди долари, се развива все по-силно. Компютърните специалисти измислят все нови и нови методи за шифроване, но те скоро стават жертва на експертите по дешифроване или пък биват предадени от къртици и двойни агенти.

СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА И ПЕРСПЕКТИВА

Следва ли от всичко това, че трябва да се предадем и да си кажем, че краят на света е близо? Със сигурност не! Разбира се, човек не бива да продължава да бъде наивен. Важно е да се знаят фактите и случващото се зад кулисите.

От друга страна, и нашите комуникационни възможности нарастват, а с тях и шансът да упражним влияние. Днес можем да се противопоставим доста успешно на манията за подслушване и следене. Освен това нито една служба не е в състояние да анализира милиардите съобщения, които минават ежедневно през мрежата.

Така че нека се поотпуснем. Важното е да сме информирани.

Трябва да сме наясно, че шпионските служби по света са виновни за това, че целият ХХ век е протекъл съвсем не така, както е описан в обикновените и послушни учебници по история. Без задълбочени познания за ролята на шпионажа няма да сме в състояние да разберем нито най-новата история, нито съвременната политика. Просто защото агентите промениха изцяло облика на миналото столетие.