Апокалипсис

ПЪРВА ЧАСТ

1.

В началото беше лъжата.

Лъжата, че Пророчица Рашела, основателката на Свещената империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии, бе имала мистични видения. Тези видения предричаха и създаването, и необходимостта от разпростряла се надлъж и нашир империя на човешки средища, заела много светлинни години и свързана само от Потока – метакосмологичната структура, която хората сравняваха с река. Представяха си го като река преди всичко защото човешките мозъци, първоначално заети с тътренето на принадлежащите им задници из африканската савана, не се бяха усъвършенствали много оттогава и буквално не успяваха да проумеят какво представляваше Потокът, затова нека си е „река“.

В така наречените пророчества на Рашела нямаше и следа от мистика. Съчини ги родът Ву. Те притежаваха и управляваха консорциум от различни делови начинания, някои строяха междузвездни кораби, други предлагаха услугите на наемници. Огледаха зорко тогавашния политически климат и решиха, че е време да подхванат играта си за контрол над плитчините на Потока – онези места, където достъпното за човешкия ум пространство-време се свързваше с Потока и даваше възможност на космическите кораби да влизат и да излизат от метафоричната река между звездите. Ву разбираха добре, че налагането на такси за достъп и на монопол над събирането им е далеч по-устойчив бизнес модел от построяването на разни неща или взривяването им – според избора на клиента с коя от техните фирми да сключи договор. Трябваше само да измислят убедително оправдание защо тъкмо те ще станат събирачите на тези такси. На срещи на рода Ву пророчествата бяха предложени, приети, написани, подредени, подбрани и подобрени, преди да ги припишат на Рашела Ву – млада потомка на рода, която вече се бе прочула като тяхна представителка в благотворителността и се отличаваше с остър като бръснач усет към маркетинга и рекламата. Пророчествата бяха проект на целия род (е, поне на някои видни членове на рода – не може просто така да посветиш всеки в него, твърде много от братовчедите бяха дърдорковци и ги биваше само да пият и да работят като директори на местни клонове), но именно Рашела ги пробута.

На кого? На обществеността, която трябваше да бъде убедена в идеята пръснатите на огромни разстояния и разединени човешки средища да се обединят под общо управление, което Ву по някаква случайност щяха да оглавят и между другото щяха да събират налози върху междузвездните пътешествия.

То се знае, не само Рашела свърши работата. Във всяка звездна система Ву наемаха и подкупваха местни политици и популярни интелектуалци, за да пропагандират тази идея от политическа и социална гледна точка на онези, които си въобразяват, че им е нужна логична и смислена причина да зарежат местния суверенитет и власт, за да влязат в зараждащ се политически съюз, вече придобил очертанията на империя. Но за хората, които или не страдаха от интелектуална суетност, или просто им харесваше идеята за съюз на взаимно зависимите, подхвърлена от привлекателна млада жена, чието кротко послание за единство и мир просто им беше приятно, на сцената излезе Рашела, наскоро обявена и за Пророчицата.

(Ву не си губеха времето да пробутват мистичната идея за Взаимозависимостта на другите родове и големи корпорации, с които те и техният конгломерат си имаха вземане-даване. Избраха друг подход към тях: ако подкрепят плана им за събиране на налози, маскиран като безкористно усилие за изграждане на единна нация, в замяна ще получат монопол върху конкретен траен продукт или услуга – всъщност ще заменят сегашния си бизнес с дразнещо голяма амплитуда между възход и спад с устойчив, предвидим и неизчерпаем източник на доходи, който ще имат завинаги. И ще получат отстъпки в таксите, които Ву ще наложат върху пътуването през Потока. Е, не бяха никакви отстъпки, защото Ву бяха намислили да събират пари за нещо, което дотогава беше безплатно за всички. Ву обаче предположиха прозорливо, че другите родове и фирми ще бъдат направо заслепени от предложения им нерушим монопол, затова няма да се дърпат. Познаха почти за всички.)

В края на краищата Ву наложиха замисъла си за Взаимозависимостта по-скоро, отколкото очакваха – за десетина години другите родове и фирми се съгласиха с монополите си и обещаните благороднически титли, платените политици и интелектуалци убедиха когото трябваше, а Пророчица Рашела и нейната бързо разрастваща се Църква на Взаимозависимостта свършиха добра работа с почти цялото останало население. Още десетилетия имаше отцепници, недоволни и бунтовници, но можеше да се каже, че Ву подбраха много точно момента, тактиката и целите си. А за онези, които създаваха проблеми, те бяха решили отдавна, че годната за обитаване планета, наречена Край, пътуването до която и от която се проточваше най-дълго в образуваната наскоро Взаимозависимост, при това там имаше само по една входна и изходна плитчина на Потока, ще стане официално място за изгнание на всеки, решил да им се пречка.

Рашела вече беше публичното и духовното лице на Взаимозависимостта, оставаше да я изберат с (грижливо организирана) масова кампания за първата „емперо“. Спряха се на титлата без мъжки или женски род, защото маркетинговите проучвания показаха, че този оригинален, нов и приятен вариант на „император“ допада на почти всички групи.

Такава сбита и премълчаваща много подробности версия за възникването на Взаимозависимостта може би натрапва впечатлението, че никой не е оспорил лъжата, а милиарди хора са приели доверчиво измислиците за пророчествата на Рашела. Не беше точно така. Мнозина се усъмниха в лъжата, както биха се усъмнили във всяко нагодено към масовите вкусове духовно учение, напиращо да се превърне в истинска религия, и се тревожеха от все по-голямата ѝ популярност, подкрепа и авторитет. Проницателните хора по онова време не си затваряха очите и за машинациите на рода Ву, който се домогваше до имперска власт. На тази тема имаше съкрушителни редакционни статии, дискусионни предавания и дори опити за законодателна съпротива.

Но родът имаше надмощие с организацията, парите и съюзниците си сред другите родове, вече сдобили се с титли. Образуващата се Свещена империя на взаимно зависимите държави и търговски гилдии приличаше на втурнал се в атака бик, а скептично настроените наблюдатели – на рояк мушици. Не си нанесоха кой знае какви взаимни щети, а империята си възникна безпрепятствено.

Имаше още една причина лъжата да се наложи – щом Взаимозависимостта възникна, Пророчица-емперо Рашела заяви, че засега нейните видения и пророчества са се изчерпали. Тя прехвърли цялата действителна власт в управлението на църквата върху архиепископа на Си’ан и комитет от епископи, които не биха се отказали от такава изгодна сделка. Изградиха бързо организация, в която чисто духовната страна на църквата беше избутана в ъгъла и имаше ролята на подправка, а не на основна гозба.

С други думи, нито Рашела, нито църквата се престараха с духовността в критичните първи години на Взаимозависимостта, когато империята неизбежно беше най-крехка. Никой от наследилите Рашела на трона не добави „пророк“ към имперската си титла, стараеха се да следват примера ѝ и не се бъркаха в делата на църквата извън участието в най-важните церемонии, което църковните йерарси приемаха с облекчение, а с постепенно изнизващите се векове започнаха и да смятат, че така е редно.

Разбира се, църквата нито веднъж дори не намекна, че виденията и пророчествата на Рашела са лъжа. Защо да го прави? Поначало нито Рашела, нито друг от рода Ву не бе споменавал извън закритите семейни сбирки, че духовното учение на църквата е пълна измислица. Никой не би могъл да очаква, че някой от наследниците на Рашела в империята или в църквата ще признае измамата или дори ще изрази публично съмненията си, за да подкопае собствената си власт. Оставаше само да изчакат, докато времето превърне тези видения и пророчества в догма.

Имаше и още нещо – виденията и пророчествата на Рашела се сбъднаха почти изцяло. Така само се потвърди фактът, че „пророчеството“ за Взаимозависимостта, макар и дръзко, беше напълно осъществимо на практика, стига да си достатъчно амбициозен, да разполагаш с пари и да се отличаваш с несъмнена безпощадност, а родът Ву притежаваше всичко това в изобилие. Пророчествата на Рашела не изискваха от хората да променят живота си в дребния мащаб на всекидневието. Само искаха от тях да сменят системата за управление, за да имат онези на върха още повече власт, контрол и пари. Както се оказа, тези изисквания не бяха неизпълними.

А и в края на краищата родът Ву не сбърка. Човечеството беше разпръснато на огромни разстояния и сред всички звездни системи, до които се стигаше чрез познатата част от Потока, имаше само една планета, на чиято повърхност хората можеха да живеят – Край. Останалите обитатели на всички останали звездни системи живееха в изкуствени хабитати на планети и спътници или в пространството, чудовищно уязвими в своята откъснатост от другите, неспособни да си набавят всички жизненонеобходими суровини или да произведат всичко, което би им помогнало да оцелеят. Човечеството се нуждаеше от тази взаимна зависимост, за да се съхрани.

Дали се нуждаеше тъкмо от Взаимозависимостта като политическа, социална и религиозна структура, за да се възползва от тази взаимна зависимост, оставаше твърде съмнително, но след цяло хилядолетие споровете вече бяха безсмислени. Родът Ву имаше план как да стигне до трайна и устойчива власт и го осъществи, а чрез лъжата убеди останалите да се съгласят с това. Така създаде и система, в която на повечето хора им беше удобно да живеят, без над главите им да е надвиснал всеки миг вечният страх от изолация, упадък, неизбежно страшно сгромолясване на обществото и гибел за всеки и всичко, което ценяха.

Всеки имаше полза от лъжата в някаква степен. За рода Ву – огромна, за останалите в благородническото съсловие – чудесна, а за повечето други жители на империята – съвсем поносима. Когато някоя лъжа има лоши последствия, става омразна на хората. Ако няма, защо да са против нея? Продължават нататък в живота си, след време лъжата е забравена или, както беше в този случай, увековечена като опора на религията, изтъркана и лъсната, за да бъде по-хубава и приемлива.

Виденията и пророчествата на Рашела бяха лъжа, която свърши работа точно както се предвиждаше. Затова виденията и пророчествата си оставаха основа на вероучението в Църквата на Взаимозависимостта – все пак ги бе изрекла пророчица. Тя стана първата емперо. Нищо в църковната доктрина не пречеше и на следващи емперо да заявят, че са способни на видения или пророчества. Всъщност във вероучението се подразбираше безпрекословно, че като глави на църквата всички емперо имат тази дарба по рождение – всеки от осемдесет и осемте владетели, които можеха да проследят родословието си назад във времето чак до самата Пророчица-емперо Рашела, а тя освен майка на Взаимозависимостта бе станала майка и на седем деца, сред тях и тризнаци.

Догмата признаваше на всеки емперо правото да има видения и да изрича пророчества. Само че никой след Рашела не се бе възползвал от правото си.

До този ден.

В преддверието на Залата на изпълнителния комитет, отделена в имперския дворец за групата със същото име, която тя оглавяваше, архиепископ Гунда Корбин учуди помощника си с внезапното си спиране и сведе глава.

– Ваше преосвещенство?... – промълви младият свещеник Юбис Айси.

Корбин показа с жест, че не иска да чува въпроси, и постоя още малко в опит да подреди мислите си.

– Преди беше по-лесно – смънка тя под нос.

И се усмихна печално. Имаше намерение да отправи кратка молитва за търпение и невъзмутимост пред очертаващите се изпитания през този ден, а и месец, че и остатъка от кариерата ѝ. Но в ума ѝ изскочи нещо твърде различно.

Така беше напоследък, какво да се прави.

– Казахте ли нещо, Ваше преосвещенство? – осмели се да попита Айси.

– Говорех си сама, Юбис – обясни Корбин.

Младият свещеник кимна и посочи вратата на залата.

– Другите членове на комитета вече са вътре. Разбира се, емперо още я няма. Тя ще дойде в уречения час.

– Благодаря ти – промълви Корбин, вторачена във вратата.

– Всичко наред ли е? – попита Айси, щом проследи погледа на началничката си.

Корбин знаеше, че колкото и почтително да се държи младежът, никак не е глупав. Разбираше добре значението на последните събития. А и не би могъл да си затвори очите за тях. Никой не би могъл. Те просто разтърсиха църквата.

– Нищо ми няма – увери го Корбин. Направи крачка към вратата и Айси я последва, но тя пак вдигна ръка. – На това заседание ще присъстват само членовете на комитета. – Долови по изражението му премълчания въпрос и добави: – Има вероятност да бъдат изказани откровени мнения и е най-добре те да си останат само между нас.

– Откровени мнения... – скептично повтори Айси.

– Да – кимна Корбин. – Това е приличният израз, който предпочитам в момента.

Айси сви вежди и се отдръпна с поклон.

Корбин погледна нагоре и този път отправи истинска молитва, преди да бутне вратата и да влезе в залата.

В просторната зала се набиваше на очи прекомерната пищност, с която може да се отличава само помещение в имперски дворец, запълнено с трупани столетия наред вещи, подарени от творци, изработени по поръчка на покровители или закупени от емперо, чието богатство господстваше над добрия вкус. Цялата отсрещна стена бе изрисувана с някои от най-видните исторически личности, участвали в работата на изпълнителния комитет през вековете. Стенописът бе дело на художника Ламбер, избрал за фона стила на италианския Ренесанс, а за самите фигури – реализма от ранния период на Взаимозависимостта. Още от първите дни на участието си в комитета Корбин смяташе стенописа за противна бъркотия, а героичното излъчване на фигурите в него – за почти смешно надценяване на значението на комитета и всекидневната му работа.

„Никой няма да нарисува стенопис с този състав на комитета“ – каза си тя, докато доближаваше масата с десет богато украсени стола около нея. На осем от тях вече седяха другите двама представители на църквата, трима депутати в парламента и трима членове, избрани от гилдиите и благородниците, които ги контролираха. Свободният стол в единия край на масата беше за нея. На отсрещния трябваше да се настани Грейланд II, на която Корбин дължеше главоболието, измъчващо я в момента.

И този факт ѝ беше припомнен още в мига, когато седна на своя стол.

– Мамка му, какви са тези видения на емперо?! – избухна Теран Асан от Дома Асан, най-новият член на комитета.

Той бе избран набързо (дори твърде припряно според Корбин) на мястото на Надаш Нахамапитин, която бе арестувана от имперските сили за сигурност по обвинения в убийство, държавна измяна и опит за покушение срещу емперо.

На Корбин ѝ липсваше нейното сравнително учтиво държание. Надаш може да беше изменница, но поне имаше добри обноски. Уви, този словесен изблик на Асан беше твърде типичен за него. И той беше от хората, които вярваха искрено, че приличието подобава само на слабаците.

Тя огледа другите около масата, за да прецени как реагират на тази невъздържаност – от отвращение до примирена досада, че държанието на Асан може би отбелязва поредното дъно, до което са пропаднали.

– Добро утро и на вас, лорд Теран – натърти Корбин. – Колко мило, че започвате това заседание с размяна на любезности.

– Искате да се държа учтиво – сопна се Асан, – когато нашата емперо заявява, че е осенена от религиозни халюцинации за края на Взаимозависимостта и разпадането на системата от гилдии. Мога ли да отбележа, Ваше преосвещенство, че доста сте се объркали относно кое е по-важното в момента?

– Лорд Теран, обидите към другите членове на комитета не помагат в работата ни – намеси се Упекша Ранатунга, най-старшата парламентаристка в комитета.

Асан я дразнеше още от първата си поява на заседанията. Корбин знаеше, че това е своеобразно постижение. Ранатунга беше пример за прагматично настроен политик. Полагаше усилия да се погажда с всекиго и особено с хората, които не можеше да понася.

– Позволявам си да възразя – каза Асан. – През последния месец обичната ни емперо обяви, че е убедена в разпадането на Потока, в който пътуваме между звездите, и изкара на сцената някакъв никому неизвестен учен от затънтен пущинак, за да подкрепи твърденията ѝ. Тези твърдения подклаждат и икономическо, и социално безредие, макар че други учени ги оспорват. А сега емперо в отговор ни поднася някакви мистични откровения. Но Нейно преосвещенство – той махна с ръка към Корбин – желае да си разменяме любезности. Така да бъде. Здравейте, Ваше преосвещенство. Изглеждате много добре. Нека добавя, че да си прахосваме времето в любезности е тъпо и безполезно, а ако случайно още не сте чули, владетелката на нашата империя има шибани видения, затова може би е време да забравим за любезностите и да се съсредоточим върху проблема, какво ще кажете?

– Лорд Теран, а какви са вашите възражения срещу тези видения? – попита Корбин колкото можа по-благо и скръсти ръце.

– Вие на подбив ли ме вземате? – Асан се приведе напред над масата. – Първо, очевидно е, че емперо говори за видения, защото се натъкна на недоверие към идеята за разпадането на Потока. Така се опитва да заобиколи парламента и гилдиите, които ѝ се опълчват. Второ, църквата – за която отговаряте вие, Ваше преосвещенство – я прикрива в тези опити. Трето, ако тя наистина има видения, а не ги използва само като удобно средство за натиск, значи нашата млада нова емперо всъщност живее с някакви свои илюзии, което може да се окаже неотложен проблем. И всичко това трябва да бъде обсъдено незабавно.

– Църквата не прикрива емперо – натърти епископ Шант Бордлион, който като предпоследен по старшинство в комитета седеше срещу Асан.

– Нима? – сопна му се Асан. – Не съм чул и думичка от вас, откакто Грейланд произнесе скромното си слово в катедралата онзиден. Тоест преди няколко новинарски емисии. Доста време имахте да кажете нещо. Например да възразите.

– Емперо е глава на църквата – напомни Бордлион с тон, подходящ за обуздаване на инатящо се дете. – Не е някой незначителен свещеник, решил да действа на своя глава в далечно миньорско средище, комуто да наредим да се укроти.

– Значи емперо са с особено положение – ехидно подхвърли Асан.

– Точно така е – изтъкна хладно Корбин. – Емперо направи това обръщение към епископите официално, от позицията си на авторитет – не като светска владетелка на империята, а в църковната си роля като наследница на Пророчицата. Не можем да пренебрегнем казаното от нея в такъв контекст. Не можем и да го опровергаем. Можем единствено да работим с това слово. Да го тълкуваме.

– Да тълкувате халюцинации?

– Да тълкуваме видения. – Корбин плъзна поглед по седящите наоколо. – Църквата на Взаимозависимостта е породена от виденията на Пророчица Рашела, която е станала и първата емперо. Тези две роли са преплетени още от основаването на империята. – Тя впи поглед в Асан. – От гледна точка на вероучението Грейланд не е направила нищо спорно. В каквото и да се е превърнала църквата сега, в основата ѝ са мистични видения. Нашата доктрина допуска, че кардиналът на Си’ан и Средоточие като глава на църквата може да има същите мистични видения като Рашела. И те може да ни донесат откровения, които да променят вероучението.

– И очаквате ние да се съгласим безропотно – каза саркастично Асан.

– Кои „вие“? – попита Корбин.

– Ами първо гилдиите. – После посочи Ранатунга. – Както и парламентът.

– Все още действат законите срещу богохулството – намеси се Бордлион. – И дори ги прилагат понякога.

– Колко удобно – отвърна Асан.

– Лорд Асан има известни основания – обади се Ранатунга и Корбин отбеляза с уважение, че успя да изрече думите, без да я повали инсулт от яд. – Независимо дали това съответства на вероучението, незапомнено е емперо да се възползва толкова дейно от религиозната си роля като глава на църквата. Поне е безспорно, че нито един от тях досега не е претендирал да има видения.

– Според вас подбраният момент буди подозрения – каза ѝ Корбин.

– Не бих говорила за подозрения – отрече Ранатунга, която нито за миг не преставаше да бъде политик. – Но не си затварям очите и за политическата ситуация, в която Грейланд попадна. Лорд Теран е прав. Тя смути работата на властта с твърденията си за Потока. Предизвика паника сред населението. Трябва да реагираме на ситуацията не с позоваване на пророчества, а чрез науката и разума.

Корбин се намръщи, Ранатунга видя изражението ѝ и вдигна ръка в помирителен жест.

– Не критикувам нито църквата, нито нейната доктрина. Гунда, все пак и ти би трябвало да признаеш, че емперо обикновено не се държат така. Поне е редно да я попитаме за причините. Откровено.

Таблетът на Корбин звънна за ново съобщение. Тя го прочете, стана и даде знак на останалите да направят същото.

– Ей сега ще имаш тази възможност, Уп. Тя е тук.