Забранената история на древния свят

1.

МЕГАЛИТИТЕ

Египетските пирамиди – едно от Седемте чудеса на Античния свят, са прочути паметници на древността, по-величествени и грандиозни от които не са намирани на Земята. Съвсем наскоро обаче учените откриха нещо сензационно – ­гигантска пирамида в днешна Босна, която по размери значително превъзхожда египетските пирамиди. Но още по-важното е, че е много по-стара.

Наскоро точно това оповести в официално изявление на цял свят босненският археолог Семир Османагич. Ето какво ни каза той в ексклузивното си интервю: „Балканската пирамида на Слънцето е най-грандиозната пирамида в света. Тя е висока повече от 220 метра и ръбовете ѝ са ориентирани точно по четирите му посоки. Тя е изкуствено създадено съоръжение“.

Само си представете за какви мащаби става дума! 220 метра височина са двойно повече, отколкото височината на Голямата (Хеопсовата) пирамида в Египет! И все пак, най-невероятна е възрастта на съоръжението, установена вече с голяма степен на достоверност.

Пирамидата на Слънцето е на 29 200, плюс-минус 400 години. Което означава, че Босненските пирамиди са най-старите на Земята.

Общото ѝ тегло е 18 милиона тона. Много е трудно да си представим, че подобна конструкция е построена преди почти 30 000 години, когато, ако трябва да вярваме на науката, нашите предци почти не са се различавали от маймуните. Но най-голямата и засега нерешима загадка е, че, както твърдят учените, пирамидата е направена не от обработен камък като останалите древни съоръжения, а от материал, който прилича на свръхздрав бетон.

Пита се откъде древните хора са имали бетонобъркачки. За да отговори на всички тези въпроси, експедицията на нашето предаване замина за Балканите. Проф. Османагич, който осъществява научната си дейност в САЩ, пристигна специално в Босна, за да бъде с нас на мястото на сензационната находка.

Спокойният живот на Неждан Шечерович напоследък все по-често бива нарушаван от посещенията на археолози и изследователи от различни страни. Всички се интересуват от хълма Височица или, както вече я наричат, Пирамидата на Слънцето. Къщата му се намира на северния ѝ склон. Още по времето на Босненската война той самият започва да се съмнява дали възвишението е природно образувание. През 1994 г. уличките тук попадат под кръстосан огън. Само на няколко километра са сръбските войски, а на върха на хълма се е настанила артилерията на босненските мюсюлмани.

И тогава местните жители започват да се чудят дали щом след всеки удар хълмът ехти като празна кофа, вътре в него няма нещо? Самият Неждан Шечерович тогава е демобилизиран, защото е ранен, и през цялото време се намира тук, в дома си. Той неведнъж чува тайнствената звукова мистерия. Но бившият пехотинец не успява да разбере на какво се дължат вибрациите в недрата на хълма.

Кое причинява загадъчния тътен? Отговорът на този въп­рос е получен неочаквано през 2007 г., когато по северния склон на Височица започват археологически разкопки. И тогава се разкрива невероятният факт, че хълмът е изкуствено съоръжение с наистина циклопски размери. Изграден е от огромни блокове, доста приличащи на съвременни бетонни блокове.

Разкопките се ръководят от известния археолог Семир Османагич – специалист по древните пирамиди. Ученият петнайсет години работи в Централна и Южна Америка и изучава наследството на древните ацтеки и инки. Когато проф. Османагич пристига тук, той е шокиран. Защото това, което вижда на обраслата с гора Височица, като две капки вода прилича на построеното от древните ацтеки.

Когато проф. Османагич прави официално изявление, че е открил пирамида, много по-древна и по-голяма от египетските, в научните среди избухва истински скандал. Въпреки представените доказателства, никой не се радва на успеха на колегата. Уважаваният учен едва ли не е обвинен в преднамерено фалшифициране на научни факти или, с други думи – в измама. Но когато учените от Института по геодезия започват да проверяват представените от археолога факти, те установяват нещо невероятно – че ръбовете на Пирамидата на Слънцето са идеално ориентирани по посоките на света и отклонението е само 0 градуса, 0 минути и 12 секунди. Точност, на която биха завидели дори днешните архитекти! А това означава, че професорът е прав.

Нещото, което векове наред хората са наричали хълма Височица, всъщност е изкуствен обект, създаден въз основа на класическия принцип за изграждане на древните пирамиди. Само че въпросният обект е бил построен хиляди години по-рано. Впрочем проф. Османагич казва, че това е само началото. Направените изчисления му позволяват да стигне до доста по-сензационния извод, че Пирамидата на Слънцето не е единствена по рода си. И че човечеството е изправено пред откриването на цяла долина с много древни пирамиди!

Близо до град Високо, в долината, има поне пет пирамидални структури. Учените са ги нарекли пирамиди на Слънцето, на Луната, на Дракона, на Любовта и на Земята. Трите главни от тях – на Слънцето, на Луната и на Дракона, имат страни с напълно геометричната форма на равностранни триъгълници. Височината на ръбовете от подножието до върха е точно 2170 метра.

Днес градчето Високо, с население малко повече от 30 000 души, е истинска Мека за археолозите от цял свят. Тук пристигат стотици учени, изследователи и археолози. Във въздуха­ буквално витае мирисът на научна сензация, която всеки ­момент ще преобърне всичките ни представи за Древния свят. Но отговори на въпросите с каква цел са построени тези ­съоръжения, и най-вече каква неизвестна досега цивилизация е обитавала земите на нашите прадеди, все още няма! Първите резултати от разкопките също подклаждат очакването за невиждани разкрития.

В основата на Пирамидата на Слънцето например са намерени тайнствени подземни тунели! Семир Османагич неведнъж е влизал в подземията на пирамидите в Централна Америка и Египет. Тайни тунели са намерени под пирамидите в Гиза и в Теотиуакан. Но според археолога той никога не е срещал толкова дълга и заплетена мрежа от тунели и камери като тук! Установено е, че под хълма Височица, или както вече го наричат – Пирамидата на Слънцето, – има истински подземен град!

Входът към тунела е затворен от т.нар. суха стена – преграда, издигната, без да са използвани свързващи строителни смеси. Само пясък и различни по големина камъни. „Босненският Индиана Джонс“, Семир Османагич, отлично се ориентира в тази сложна система от подземни проходи. В лабиринта преди това не е стъпвал кракът на нито един изследовател.

По думите на Османагич дължината на тази секция от подземния лабиринт е 152 метра. Трябва да се работи внимателно, за да не се повредят сводовете на тунела. Може подземният град да послужи като неопровержимо доказателство, че е съществувала някаква древна цивилизация, която е населявала нашата планета много преди появата на човека.

Кой е създал гигантския подземен лабиринт? Защо е трябвало километричните тунели да бъдат засипани? И най-вече кога е бил построен подземният град. За да бъде намерен отговор на този въпрос, трябва да бъде намерено органично вещество. И не щеш ли – късмет! Сред древните камъни е намерено къс­че дървесина, чрез използването на която тайнствените обитатели на тези земи са засипали и консервирали праисторическия лаби­ринт. Сега вече чрез радиовъглероден анализ може да се определи възрастта на древните съоръжения. И когато анализът е направен, получените данни се превръщат в сензация!

Използван е методът на радиовъглеродния анализ. Той показва, че тунелите са засипани преди 4600 години. А ние не знаем нищо за цивилизацията, която го е направила.

Точно тази находка позволява на проф. Османагич да твърди, че тайнственото подземие може да ни разкаже не за една, а за две древни високоразвити цивилизации. Има логика. Едната цивилизация е строила пирамидите и мрежата от тунели, а втората, след хиляди години, с още неизвестна цел ги е консервирала. Но кой ли преди хиляди, а може би дори десетки хиляди години, е притежавал толкова мощни технологии на Земята? И защо не знаем нищо за тези древни цивилизации? Учените са си поставили за цел да отговорят на въпроса дали на планетата има други доказателства за съществуването на някаква изчезнала мощна цивилизация. Защото ако такава е съществувала, тя със сигурност трябва да е оставила следи.

Търсенето на отговор ненадейно ни отвежда в Санкт-Петербург. Водещият научен сътрудник от Отдела по археология на Източна Европа и Сибир към Държавния Ермитаж, докторът по културология Леонид Марсадолов, казва, че древните пирамиди не са никакво уникално явление. Пирамиди, и то много по-древни от египетските, са намерени и в сегашна Русия. Те просто не са толкова разработени и освен един тесен кръг от учени, за тях знаят малцина. Наскоро Саяно-Алтайската археологическа експедиция на Държавния Ермитаж под ръководството на Марсадолов е извършила проучване на хълма Болшой Салбикски курган, което е позволило на учения да заяви, че е открита най-древната пирамида на Земята, строена на същия принцип като прочутите мегалити в света!

Загадъчното съоръжение е открито още през 1954 г. В Хакасия работи съветският археолог Сергей Кисельов. Но той не остава много доволен от резултатите от експедицията и дори е разочарован. При разкопките не са намерени почти никакви артефакти. Археолозите решават, че Салбик е една от ограбените могили в Сибир и няколко десетилетия никой не се сеща за нея.

Стоунхендж е загадъчно съоръжение в Англия, на 130 километра от Лондон, изградено по необясним начин от камъни, тежащи тонове. Чрез радиовъглеродния метод паметникът днес е датиран по-точно. Установено е, че камъните са още по-стари, отколкото се е смятало. Те са поставени в равнината Солсбъри преди почти 5000 години. За предназначението на Стоунхендж се спори и до днес. Надделява версията, че светилището е било древна обсерватория. Експертите са констатирали, че то е ориентирано според ключови точки от орбитите на Слънцето и на Луната. Древните архитек­ти необяснимо откъде са познавали циклите на въртене на двете светила, които астрономите успяват да изчислят едва през ХХ в. Учените са на мнение, че все още не са разкрити всички тайни на Стоунхендж. Може и Сибир да крие някой артефакт, който да преобърне представите ни за историята.

От пирамидата, известна в научния свят като Болшой Салбикски курган, до днес се е запазила само основата. Но каменната ограда е оцеляла.

В секция „Древен Сибир“ в Държавния Ермитаж се пазят уникални и безценни експонати, наследство от древната тагарска култура, оставила следи в Хакасия. Археолозите смятат, че и Салбих е наследство от тази култура. Но дали е така? Защо подобни артефакти не са намерени в могилата? И защо тя е построена на същия архитектурен принцип като прочутите пирамиди по света?

Може ли Салбикската пирамида да е построена още през V–VІ в. пр. Хр.? Докторът по културология Леонид Марсадо­лов е свикнал да борави с факти и точни данни. Но някои от тях ни карат да се съмняваме относно възрастта на мегалитните блокове.

Проучванията показват, че възрастта на изкуствено обработените каменни блокове е до няколко хилядолетия!

Може ли в Древността Русия да е била място с мегалити и пирамиди? Какви тайни крият сибирските кургани и славянските сопки в Централна Русия? Дали знаем всичко за тези съоръжения? Или търсенето на забравени пирамиди като Салбикската ще продължи?

За върха на хребета Зюраткул в Южен Урал се разказват многобройни легенди. Например, че в подножието на планината и днес може да срещнем странни хора. Само с едно докосване те лекували болести и предсказвали бъдещето. И с тези свръхспособности ги дарявал самият Зюраткул. Какво представлява този хълм? По склона на хребета експедицията е открила огромни блокове с много гладки, сякаш полирани страни. Може ли това да са отломки от древен мегалит?

За разкриването на тайната на Зюраткул помагат снимките от Южен Урал, направени от орбитален спътник на Земята. Когато учените ги получават, те са много озадачени. Защото виждат, че от камъни по склона на хребета е подредено гигантско очертание на съзвездието Лос (Голямата мечка)! Но то може да бъде видяно само от космоса. Кой и защо е създал загадъчната рисунка?

Трябва да кажем, че същото се случва и с египетските пирамиди. Преди години за тях всичко беше ясно. В учебниците по история пишеше: пирамидите са били гробници на трима фараони. Те са живели 2500 години пр. Хр. Това означава, че пирамидите са на около 4500 години. Наглед всичко е логично.

Първите съмнения за правилността на официалната версия се зараждат у американския геолог Джон Антъни Уест. Изучавайки древните статуи, той забелязва, че по каменното тяло на Сфинкса има следи от ерозия. Естествено че камъни, които са на 4500 години, няма как да изглеждат гладки. Но за да може древните статуи да получат толкова характерни повреди, трябва водата и слънцето да са им въздействали години наред. Със слънцето е ясно – в Сахара то е предостатъчно. Но вода? В случая водата, т.е. дъждовете, трябва да са били твърде много. Трябва тропическите порои да са мили камъка хиляди години, за да оставят следите, които може да се видят днес. Но Сахара е безводна пустиня. Има само слънце. Какво казва по въпроса официалната история? Тя мълчи.

Климатолозите обаче лесно намират отговор. Някога в Сахара е имало много вода. Топлите тропически порои буквално са заливали тази благодатна земя и пустинята Сахара тогава е била цветущ рай. Вярно – преди 10–12 000 години. Хипотезата, че египетските пирамиди изобщо не са нещото, за което ги мислим, неочаквано се потвърждава от астрофизиците.

Белгийският инженер Робърт (Робер) Бовал става световноизвестен, след като публикува резултатите от дългогодишните си изследвания. Всичко започва, когато египтологът забелязва странно несъвпадение в идеалната геометрия на плана на разполагане на трите пирамиди. Ето какво разказва за сензационното си откритие самият учен:

„Трите пирамиди в Гиза са разположени по диагонал и всяка заема квадратна площ. Те са по диагонал, като двете големи са с еднакви размери, но третата, малката, е изместена вляво. Това ме накара да започна да ги проучвам“.

Установено е, че ъгълът на наклон на страничните ръбове не се променя от основата до върха, независимо от внушителната височина на пирамидите. Всички блокове са идеално напаснати.

Но малцина съзнават, че това е невъзможно да се направи на ръка.

Може ли размерите и разположението на едни толкова съвършени съоръжения да са случайни? Едва ли. Робърт Бовал е убеден, че планът на платото Гиза е координатна система. И в нея са кодирани точни данни за разположението на звездите и планетите от съзвездието Орион. Има две големи – или две ярки – звезди в Пояса на Орион. В него звездите всъщност са три и третата, по-малко ярката звезда, е изместена по същия начин. На земята пирамидите са разположени спрямо Нил също както Поясът на Орион е разположен спрямо Млечния път. Следователно днес разполагаме с карта на небето, която прилича на тази на Земята и обратно. Наречена е „теория на корелацията с Орион“.