Войните на анунаките

1.

ИМАЛИ ЛИ СА РЕЛИГИЯ АНУНАКИТЕ?

За да отговорим на този въпрос, трябва да забравим, че анунаките са били наши богове и създатели, и да се опитаме да открием каква е била първоначалната им култура, преди да дойдат на Земята, водени от отчаяна нужда от злато, с което да възстановят озонния слой на собствената си планета, като разпръснат златни йони във високата атмосфера. Надявам се не сте забравили, че анунаките са човешка раса с развита цивилизация, организирана като единна монархия, която обитава планетата-скитник Нибиру. Преди много, много години въпросната планета била уловена от гравитационното поле на нашето Слънце.

В епохата, предхождаща пристигането на Енки на Земята, на Нибиру имало две конкурентни династии – на Алалу и на Ану. Ану, бащата на Енки, покорил своите съперници. Той бил последният, който се окичил с титлата „цар на Небето“, т.е. цар на Нибиру – планетата-скитник, изобразявана посредством крилат диск или пламтящ кръст, два вездесъщи символа на Шумер (или Едем) в месопотамските владения на анунаките (вж. фиг. 1.1). Пламтящият кръст се състои от прав кръст (като християнския), в който е вграден друг кръст, но с вълнообразни рамена. Този символ е широко разпространен и в наши дни.

Първият и най-важен въпрос, който трябва да си зададем, е защо ако анунаките са имали своя религия на Нибиру, не са издигнали храмове и светилища на своя бог или богове, когато са дошли на Земята? Защо не са ни научили да почитаме техния собствен бог? Или техните собствени богове? Така са постъпили например западните държави, когато са колонизирали някоя страна или регион. Вместо да приложат този сценарий, анунаките издигат храмове на самите себе си и преподават на земните жители такива умения, каквито да бъдат от полза на анунакската цивилизация. На практика те превръщат хората в свои слуги. Не след дълго елитът на анунаките ще поиска земните хора да се отнасят с тях като с богове, като всеки бог или богиня разполага със собствен храм и град.

ЕВОЛЮЦИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ АНУНАКИТЕ И ХОРАТА

С течение на времето анунаките изиграват четири различни роли в отношението си към нас, хората. Ще разгранича тези четири фази по следния начин:

1. Израстване с любящи родители в Абзу

По времето, когато Нинмах (главен специалист по науките на живота) и Енки (главен специалист по науките на материята) създали с помощта на генно инженерство първите хора – Адаму/Адам и Тиамат/Ева, – богините на анунаките се отличили като любящи майки и грижовни учителки. Адаму и Тиамат били отгледани и възпитани от Нинки (съпругата на Енки) и Нинмах, а техните първи клонинги били износени от студентки по медицина на Нинмах. Очевидно е, че тези богини са първите учители на земните хора. Те са им предали нужните езикови познания, концептуален интелект, базисна логика и полезни умения (писане, рисуване и прочие). В този начален етап Енки поел ролята на баща на Първата двойка – Адаму и Тиамат (в „ДНК на боговете“ видяхме как той учи Тиамат да разсъждава), а после и на Втората двойка – Адапа и Тити. Адапа е надарен с такъв интелект, че е в състояние да овладее не само широк набор от научни дисцип­лини, но и да получи духовни и жречески познания.

Не бива да забравяме, че докато растат в Източна Африка (в Абзу, владението на Енки), тези привилегировани деца би трябвало да са видели и разбрали как техните „братя и сестри“ (т.нар. лулу, клонингите на Адаму и Тиамат, превърнати в работници) живеят в много по-сурови условия, тъй като вече работят в златните мини и очевидно са получили различно начално образование.

Както Нинмах бързо е разбрала в резултат на многобройните неуспехи в създаването на интелигентно хибридно същество (в резултат на смесването на анунакската „същност на живота“, т.е. ДНК с ДНК на двукракия хоминид Homo erectus), земните хора трябва не само да бъдат износени от анунакски богини, но и да бъдат отгледани като техни собствени деца. Това бил единственият начин невръстните деца да развият езикови способности, да следват определени модели на поведение, да култивират емоционални умения... Нещо повече, избраните деца, отгледани в домовете на анунаките като техни собствени синове и дъщери, несъмнено носели дрехи. Едно древно изображение показва Адаму с коса, вързана на конска опашка, да седи в скута на Нинки.

2. Господарят в градината на Едем

Докато Адаму и (родената по-късно) Тиамат още се намирали в детска възраст, Енлил, главнокомандващият на Земята и наследник на Ану, брат на Енки и Нинмах, настоява те да бъдат доведени във владенията му в Едем. Този израз подчертава взаимоотношенията с господаря. Очевидно е, че Енлил иска да бъде наричан господар и да бъде признат като техен създател, и най-вече да издава заповедите и да притежава власт над живота и смъртта на „своите творения“. Това несъмнено е нанес­ло психологическа травма на младата двойка, но каква точно, все още не е изяснено от психологическата библейска критика. Основната причина е, че тази нова научна дисциплина – чийто смел критичен подход можем само да приветстваме – все още не се е възползвала в пълен обем от всички данни, които шумерските плочки разкриват и които все още не е оценила историчността – а оттам и самоличността – на главните действащи лица (членовете на царствената анунакска фамилия, превърнали се в богове), въпреки факта, че, както ще видим впоследствие, множество събития от Битие не само са описани ясно в древните таблички, но са описани с много по-големи подробности. Аз ще се нагърбя със задачата да оценя отговорността, която тези индивиди (все хора) са поели в далечното ни минало.

Травмата, нанесена на невръстните Адам и Ева, които са били отнети от своя дом и своите любящи родители, е била задълбочена от суровите условия, които техният „чичо Енлил“ им наложил, а именно, да ходят голи и да работят в градината. Новият стил на преподаване на Енлил залагал единствено на команди, придружени от смъртни заплахи.

Явно Енки е успял да сключи със своя брат сделка, съгласно която въпросната градина ще се намира на негова територия източно от Едем/Шумер (близо до неговия град Ериду, първото селище на Земята, разположено на брега на Персийския залив). Другата възможност е градината да се е намирала във владения­та на Енлил (цяла Месопотамия), но на самата граница със земите на Енки. Това позволило на него и на Нинмах да посещават „децата“ и също така обяснява нещо, което е убягнало от вниманието на специалистите по библейска психология, а именно защо такова зло създание като змията-сатана е в състояние да престъпи или отмени „божиите“ заповеди в градината. По думите на Сичин „змията ненадейно се появила и оспорила тържествените Божии предупреждения“ (Дванадесетата, 340). Нещо повече, защо изобщо змията ще влиза в рая?

Както пише Лин Бехтел в „Преосмисляне на тълкуването на Битие“ (Rethinking the Interpretation of Genesis), „защо Бог е поставил... змия на злото и смъртта в този рай? Или ако жената е отговорна за навлизането на злото и смъртта на света, защо е получила почетното и изцяло позитивно име хая (Ева), което означава живот или майка на всичко живо?“ Проникновен анализ на това име (хая или хауа) ни предлага Герда Лернер в „Произход на патриархата“ (The Creation of Patriarchy): „Божието проклятие върху Адам завършва с превръщането му в смъртно същество. Още на следващия ред [от Битие] Адам нарича жена си Ева, „защото тя стана майка на всички живеещи“. Лернер прави едно удивително откритие и намира древна връзка с „богиня-лечителка... наречена Нинти“, което обяснява объркването с реброто като символ на сътворението на Ева. Тя пише следното: „на шумерски думата нинти има двойно значение, а именно „жена от ребро“ и „жена, господарка на живота“. [Ние знаем, че Нинти, богинята (Нин) на живота (Ти) е името, което Нинмах е получила след създаването на първите хора.] На староеврейски хауа (Ева) означава „тя, която създаде живота“, а това предполага възможно объркване или по-точно сливане между шумерската Нинти и библейската Ева. Стивън Лангдън предлага друга смайваща възможност, като свързва староеврейската хауа с арамейското значение на същата дума, което е „змия“. Колко изненадващо е да открием (с помощта на етимологията на древните термини), че името Ева може да бъде асоциирано както с „ребро“, така и със „змия“!

Змията като символ на божествената

мъдрост и познание в „Богове и герои“

От древните глинени плочки узнаваме, че змията е емблема на Енки и символ на неговата мъдрост и тайно познание. Това духовно познание той предава на своите ученици, като по този начин създава „линии на мъдростта“ вместо „линии на кръвта“. Има множество шумерски изображения на Енки, на които той е придружен от символа на змията. На едно от тях Енки е наречен Бузур, което означава „онзи, който пази и разкрива тайни“. На друго Енки има тяло на навита на спирала змия и бюст на човек. Тук той предупреждава Зиусудра/Ной за предстоящия Потоп (вж. фиг. 1.2).

Във всички древни религии змията е символ на мъдрост и духовно познание, както можем да заключим от индуизма например. Нага (кралската кобра) е емблематичен съюзник на индуисткия бог Шива, аскета, посветил се на медитация и познание. В някои храмове, особено природните като свещените дървета, Шива е представян единствено с помощта на камъни с гравирани върху тях змии (вж. цветното приложение, 1-3). И във ведическо-индуистката, и в тибетско-будистката традиция нагите са интелигентна раса от полухора, полузмии (с тела на кобри), които притежават мощна магия, свързана със земните недра. Царят или царицата на нагите са съюзници на духовно ориентираните хора, аскети и йоги, в тяхното търсене на познание. Нещо повече, нагите са техни учители. Ето защо царят или царицата на нагите (кралската кобра) понякога има множество глави, за да опази медитацията на боговете и богините, както и на Буда, образувайки нещо като дърво-закрилник около тях. Змията е символ на божествено познание и мъдрост и атрибут на богове и богини и в други религии. Изида също е изобразявана като змия-нага (вж. цветното приложение, 4). Шива танцува танца на сътворението със символа на змията около врата си (5). Ищар/Инана, Великата минойска богиня, Хермес, Енки и някои герои също са изобразявани със символа на змия (6,7).

Нещо повече, в индуизма змията е символ на енергията кундалини, която отключва по-висшите нива на съзнание, включително самадхи (върховното състояние на свръхсъзнание – б. пр.), и се намира в симпатичен резонанс с космическата енергия (прана) и космическото съзнание (брахман или тао). Змията, както при Енки и Хермес, е символ на издигане на човешкото съзнание. Веднъж събудена, енергията кундалини се изкачва по гръбначния стълб и активира един по един енергийните възли (наречени чакри), докато достигне по-високо разположените чакри – чакрата на гърлото, третото око (аджня или аджна) и накрая коронната чакра (хилядолистния лотос). На този етап йогата постига единение с космическото съзнание. В това състояние на мокша или освобождаване човек постига пълна хармония със собствения Аз, а благодарение на това черпи от блаженството и познанието на брахман (вж. цветното приложение, 8).

Змията е наставник, но и пазител на познанието. Владенията на Енки в Абзу, както и гербът на неговия град Ериду, носят символа на преплетени змии, а на много изображения тези змии са охранявани от могъщи създания като лъвове или орли (вж. фиг. 1.3).

В „ДНК на боговете“ написах, че преплетените змии в Шумер символизират ДНК и способността на човешкото съзнание да еволюира. Нинмах и Енки са предали знанията в областта на генното инженерство на сина на Енки Нингишзида, когото познаваме като Тот в Египет и Хермес в Гърция. Така змията се появява в кадуцея на Хермес (две, увити около него, както в символа на Енки) и в жезъла на Асклепий (една, отново увита около него). Тъй като и тримата са участвали пряко в генното инженерство, довело до създаването на човечеството преди 300 000 години, змията, символизираща ДНК, олицетворява и предаването на тайното познание от Енки на неговия син Хермес. Хермес вероятно е син, с който Енки се е сдобил от своята сестра Нинмах. Любовната връзка между сестра и брат се радвала на висока почит както в шумерската цивилизация, така и в египетската, и синът, роден от нея, автоматично ставал престолонаследник, изпреварвайки другите деца. Вероятността Хермес да е син на Енки от Нинмах е свързана с факта, че името на майката на Нингишзида не се споменава в табличките (а това е необичайно), а Нинмах, заради забранената връзка с брат си Енлил на младини, получила забрана да сключи брак. Нещо повече, Хермес не само живял с тях в Абзу, но огромното му познание включвало както науките на живота и материята, така и тайната наука на боговете. И тъй като той е извършил генетичното усъвършенстване на Адаму и Тиамат в Едем, като е използвал костен мозък от Енки за Адаму и от Нинмах за Тиамат, очевидно Нинмах му е преподала необходимите знания и в областта на генното инженерство. Това генетично усъвършенстване предоставило на Първата двойка възможност да се възпроизвежда и да извърши огромен скок в съзнанието, а именно – да разсъждава логично и да трупа знания подобно на боговете. Да си припомним какво точно пише в Библията (курсивът е мой):

„Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание...“

Специалистите по Библията обикновено пренебрегват това изречение и не обръщат никакво внимание на диалога между Ева и змията. Всъщност, ако се вярва на познавач на Библията като Андрю Кил, въпросният диалог никога не е бил изучаван и коментиран (преди да го подложа на систематичен анализ в „ДНК на боговете“), а това несъмнено говори за догматична слепота, от която също можем да почерпим информация. Ето какво пише Кил в своето изследване „Психологическа библейска критика“: „никой не е полагал усилия да разтълкува диалога между Ева и змията (който заема №⁄₅ от текста на Глава 3 от Битие).

Нека поразсъждаваме върху предходното изречение, което е не по-малко важно. Змията обяснява на Ева/Тиамат защо Бог (Енлил) е наредил да не докосват Дървото на познанието и ги е заплашил, че вкусят ли от плодовете му, ще умрат. Според Библията змията казва на Ева, че „Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (курсивът е мой).

Змията като София

Гностичните текстове представят змията като наставник, чийто по-висш принцип или дух (днес бихме могли да кажем „Аз“) е женският принцип София/Мъдрост (Светия дух). В плерома (от гр. Πλήρωμα, пълнота или множество) съвкупността от небесните духовни същности в гностицизма, първият принцип е Единият (невидима, безкрайна светлина и самоосъзнаване!!!), за която научаваме от Тайното евангелие на Йоан: „Единият е Невидимият Дух. Не е правилно да мислим за него като за Бог или за подобен на Бог. Той е повече от Бог“. Вторият принцип е женският, София (Светият дух, мъдростта), а третият – Синът – е Христос, Избраният, умът (гр. νους). София/Светият дух е женският еквивалент на Христос/Логос, като двата архетипа се обединяват в Свещен брак в рамките на Троицата. Единият не е баща, а Баща-Майка, той е Един в смисъл, че обхваща в себе си всичко, и мъжкото, и женското, той е Един, защото се намира отвъд обичайните категории, докато главнокомандващият/владетелят на Земята или демиургът е по-нисше създание, родено от София.

И така, съгласно гностиците, в Едемската градина се появила самата София, женският духовен принцип, въплътен в човешко същество – Ева, който разговаря с Адам с помощта на друго свое проявление, Змията. Именно тя издига неговото съзнание на ново ниво, тя го посвещава в загадките на неговата душа, на неговото „Аз“. Ето какво пише в Ипостас на архонтите : „Тогава Женското духовно начало влезе в Змията, Наставника, и ги научи [Адам и Ева]“.

Прочутата специалистка по гностицизма Илейн Пейджълс обяснява в книгата си „Адам, Ева и Змията“: „Тайната книга на Йоан“ предполага, че опитът на Адам, събуден от присъствието на Ева, е първообраз на този на гностика, който, изпаднал в състояние на забвение, изведнъж се събужда и осъзнава присъст­вие­то на духа, скрит дълбоко в него“.

Да се върнем сега на травмата, нанесена на бедните деца, лишени от стимулиращото интелекта им общуване с техния приятелски настроен „баща“ и учител. Те определено са срещнали сериозни трудности в адаптирането към строгите нови правила: работа в градината, избягване на забраненото дърво на познанието, „Наричайте ме „Господарю/Господи“, „Изпълнявайте мои­те заповеди“... Библейският текст описва случилото се съвсем ясно: „И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека [Адам], когото създаде... да я обработва и да я пази“ (курсивът е мой).

Според Книга Юбилеи „Адам навърши четирийсет дни в земята, където бе създаден“ преди ангели да го пренесат в Едемската градина, а „съпругата му бе доведена там на осемдесетия ден“. Знаем, че в този текст дните и годините играят ролята на чисто символични мерни единици, но информацията показва недвусмислено, че Адаму е бил създаден преди Тиамат/Ева. Текстът разкрива, че след кризата в Едемската градина „Адам и неговата жена напуснали Едемската градина и живели в Земята на плодородието, земята, където били създадени“. Става ясно, че двамата са били „сътворени“ или „създадени“ на друго място, а не в Едем, при това по различно време, както съобщават и шумерските текстове. Адам и Ева са се върнали в Абзу и са продължили да живеят при своите приемни родители Нинмах и Енки. Тези две „божества“ пътували често между своите покои/храмове в Шумер (Шурупак и Ериду) и жилищата си в Абзу, както и Инана, между другото, разпределяла времето си между Ерех и долината на Инд. Очевидно е, че когато Енлил призовал Адам в Шумер и сключил сделка за създаването на градина „в Едем, на изток“, т.е. близо до Ериду, Енки се преместил в своя град, за да бъде близо до Първата двойка, което се потвърждава от обстоятелството, че неговото присъствие и намеса провокирали кризата.

3. Царете-богове в своите градове

Първата двойка се върнала в Абзу, където заченала първото си дете. Впоследствие обаче Втората двойка – Адапа и съпругата му Тити – заминала за Шумер. Същото направили Нинмах и Енки. Знаем, че Адапа е живял в Шурупак, града на Нинмах, център на биологически и медицински науки, тъй като получил от нея титлата на първи цар или владетел на града. Така, още преди Потопа, Нинмах вече е предоставила царската власт над своя град на потомък от смесен произход. Началото на тази династия от смесен произход е поставено от Адапа, след него следват други царе и така стигаме до десетия цар Зиусудра/Ной. Адапа обаче пребивава и в Ериду, друг образователен център, в който създава собствени академии. Там Адапа – след като е бил посветен в различни научи, включително жречески от Енки в неговия храм – се превръща в първия от Седемте мъдреци на Ериду. Адапа става високообразован учен, оставил книги за своите потомци, и жрец, посветен в няколко езотерични науки (включително система за лечение, която усвоил с помощта на Ану по време на посещението си на Нибиру), и бил въздигнат от Ану в жречески сан, за да положи началото на потомство от жреци.

След Потопа, когато човечеството се умножило, градовете били организирани около храма-жилище на божеството-цар, което управлявало града. Земните хора знаели всичко за останалите богове и техните семейни връзки, тъй като отделните владения се конкурирали и дори воювали помежду си. Ану притежавал суверенитет над цялата планета; той бил добре известен на земните хора в резултат на пищните празненства, устройвани при посещенията му на Земята в компанията на неговата съпруга Анту.

4. Институционализирани царства и вярвания

На едно ключово събиране на Съвета на боговете анунаките решили, че стоят много над хората, което означавало, че от този момент насетне искат да бъдат почитани като богове. В същото време обаче предпочели да увеличат дистанцията между себе си и хората, в резултат на което създали царската институция. Според „Епос за Етана“ те решили да „свалят царството от Небето на Земята“ и да връчат на земните хора Тиарата и Короната, очевидно две ме, символизиращи царската власт.

Едновременно с това анунаките създали и жреческата институция. Царят трябвало да служи като посредник, който да предава на населението декретите и заповедите на анунаките и да поддържа ред и законност в градовете. Решението на Съвета на боговете води до създаването на институционализирана религия, но само „ограничен“ брой членове на управляващата фамилия (или по-точно, дванайсет) получили правото да построят собствени храмове и да бъдат почитани като богове. За целта те получили – и то с големи усилия – съгласието на Енлил и Събранието. Дори Нинурта, лоялният воин на Енлил, трябвало да чака дълго преди да се сдобие със собствен храм.