ПЪРВА ЧАСТ

Похотливите императори

„Желанията на похотта трябва да бъдат изпълнявани – написал веднъж френският развратник и писател маркиз дьо Сад. – Тя изисква от нас, пречи ни, тиранизира ни.“ Маркизът е можел да добави, че този неумолим порок не признава социално положение. Така че цялата представа за кралските особи – че те са нещо по-възвишено от простосмъртните, че са по-близо до Бог в йерархията на вселената – донякъде е изложена на риск поради факта, че кралете и кралиците са точно толкова зависими от секса, колкото лакеите, които им прислужват. Единствената разлика се крие там, че от позицията на своята власт и сила, царствените особи са могли да обслужват прищевките на похотта много по-изобретателно и по-енергично от всички други.

Анри III се перчи сред миньоните си.

От Русия с много любов

Екатерина Велика обичала конете. Но повече от тях обичала секса. Противно на популярната легенда обаче, никога не е опитвала да обедини двете си страсти. Въпреки това, деспотичната императрица на Русия вкарала ентусиазма на енергичната езда в изключително дейната си спалня.

След като през 1762 г. успяла да се отърве от слабоумния си съпруг Петър , Екатерина докопала руската корона и получила управлението на царството за следващите трийсет и четири години. С нарастването на сигурността в короната, Екатерина смело се отдала на удоволствията. Императрицата консумирала красивите млади любовници с такъв апетит, че понякога успявала да шокира съвременниците си. „Това не е жена, а морска сирена!“ – възкликнал един от тях.

Императрицата се наслаждавала на слабостта си към мъжете, като се отдавала на опияняващ романтизъм, който противоречал на хладнокръвното и прагматичното ѝ управление. Дори в напреднала възраст обичала да се развлича с поредица от добре сложени млади жребци, горящи от желание да ѝ се харесат. „Моето проклятие е, че сърцето ми не може да бъде доволно дори само час без любов“ – написала тя.

Споделянето на леглото с императрицата осигурявало многобройни награди, като не на последно място сред тях можем да споменем интимната близост с властта, но да се попадне в него не било никак лесно. Хубаво тяло и симпатично лице, съчетани по възможност с остроумие и интелект, били само част от изискванията. Потенциалните любовници освен това трябвало да имат благороднически произход и да са способни да преодолеят решаващия тест. Екатерина имала няколко придворни дами, нещо като пилоти-изпитатели, чиято задача била да се уверят, че всички кандидати за леглото на господарката им са в състояние да се справят с нелеката задача да я задоволят.

Кандидатите най-често били осигурявани от едноокия бивш любовник на императрицата, мъжа, когото мнозина считали за неин таен съпруг – Григорий Потьомкин. Екатерина се влюбила в този груб, непохватен офицер в началото на впечатляващата си сексуална кариера. Сразили я неговата безочлива смелост, находчивостта му и почти примитивната му сексуалност. Без да губи време, Екатерина се отървала от тогавашния си любовник Александър Василчиков и била очарована от факта, че когато Потьомкин дошъл за първи път още същата вечер в спалнята ѝ, не носел нищо под нощницата си и бил готов за действие. „Разделих се с един наистина чудесен, но много отегчителен гражданин – написала императрицата на едно свое доверено лице, – който беше заместен сама не знам как от една от най-великите, странни, изключително забавни и оригинални личности на тази Желязна епоха.“

Заради дългата му, мазна коса и скотското му, некъпано тяло много жени намирали Потьомкин за отблъскващ. Екатерина обаче се опиянявала от неговата сила, от чара му и от сексуалното му превъзходство. Не можела да се насити на този странен мъж, който я карал да забрави царското си достойнство. Когато се разделяли дори само за няколко часа, Екатерина го дарявала с лавина от трескави любовни бележки, всяка една подправена с поне едно от специалните имена, с които го наричала: „мой мраморен красавецо“, „мой мил галенико“, „златен петел“, „лъв от джунглата“, „мой специален бонбон“.

В едно от писмата си императрицата се преструва на изумена от силата на своята страст и се опитва сама да се контролира: „Издадох строги заповеди на цялото си тяло, чак до последното косъмче на главата ми, да не ти дават дори най-малък знак на любов. Заключих своята любов в сърцето си и сложих десет резета. Там тя се задушава и ограничава, и се боя, че може да експлодира.“ В други писма Екатерина възхвалява приятната му компания: „Скъпи, само какви смешни истории ми разказа вчера! Пак започвам да се смея, щом си спомня за тях... прекарахме заедно четири часа, без дори следа от досада. Винаги с неохота се разделям с теб. Скъпо мое гълъбче, обичам те много. Ти си красив, интелигентен и забавен.“

Екатерина, разбира се, обичала секса и във въодушевлението си понякога звучала повече като бездарен писател на любовни романи, отколкото като деспотичната императрица на всички руснаци:

„Няма клетка в тялото ми, която да не копнее по теб, о, мой невернико!...“

„Благодаря ти за вчерашното пиршество. Моят малък Гриша ме нахрани и утоли жаждата ми, но не с вино...“

„Главата ми е сякаш на разгонена котка...“

„Ще бъда за теб „огнената жена“, както често казваш сам. Но ще се опитам да скрия пламъците си.“

Раздразнителна и темпераментна, склонна към изблици на мрачна депресия и пристъпи на ревност, царствената любовница понякога гальовно се карала на Потьомкин: „Има една жена в света, която те обича и която има нужда да чуе поне една нежна дума от теб, имбецил такъв, татарин, казак, неверник, московец!“ Връзката им била толкова близка, че Екатерина не се колебаела да споделя даже и най-неласкателните си неразположения с него: „Днес имах малко диария, но, като махнем това, съм добре, любими мой... Не се притеснявай от диарията, тя прочиства вътрешностите.“

Няма категорични доказателства в поддръжка на слуховете, че Екатерина тайно се омъжила за Потьомкин, макар често да го е наричала в писмата си „моя любим мъж“ или „моя прескъп съпруг“. Женени или не, връзката им определено надхвърлила спалнята и се превърнала в близко политическо партньорство. Екатерина споделяла огромното царство с Потьомкин, сякаш бил негов цар. Консултирала се с него по всички държавни въпроси и работила заедно с него по амбициозните си планове да разшири границите на Русия и да смаже мюсюлманите-турци.

Могъщият любовник на императрицата останал запомнен най-вече с легендарните си „селища на Потьомкин“. За тях се разказва, че били създадени заради императрицата, когато реши да пътешества из новоприсъединените руски земи, които Потьомкин завладявал за нея. Говорело се, че тези „селища“ не били нищо повече от макети на цветущи градчета, населени с радостни крепостни селяни. Селищата били разглобявани бързо, след което ги построявали наново на някоя от следващите спирки по внимателно съставения план за пътуването на Екатерина. В умовете на мнозина изкуствените селища на Потьомкин станали символ на повърхностните и апатични опити на Екатерина да реформира и либерализира царството.

Макар връзката с Потьомкин да продължила чак до смъртта му през 1791 г., сексуалният плам между тях загаснал само след няколко години. След като престанал да бъде любимец в будоара на императрицата, Потьомкин се постарал да запази позицията си на неин фаворит, като сводничел в намирането на свои заместници. Лично подбирал постоянен поток от нови любовници за някогашната си метреса, като всички те му плащали солидна комисиона за привилегията да обслужват императрицата. Първо бил Завадовски, последван от Зорич, последван от Римски-Корсаков, последван от Ланской, последван от Ермолов, последван от Мамонов и т.н., и т.н.

След като се настанявал в официалния апартамент, отреден за любовниците на Екатерина, всеки нов миньон бил обожаван и обгрижван от страстната царица с почти момичешки ентусиазъм. Но, в крайна сметка, всеки един от тях бил отпращан защото или отегчавал Екатерина, или разбивал сърцето ѝ. Малцина обаче напускали поста си без да са получили солидно обезщетение. Например, когато Завадовски бил отпратен през 1776 г., Шевалие дьо Корберон, френският шарже д’афер в Русия, написал: „Той получи от Нейно величество 50000 рубли, пенсия от 5000 рубли и 4000 селяни в Украйна, където те струват доста ... Трябва да признаете, приятелю мой, че такава работа не е за изпускане.“

Един от бившите ѝ любовници, граф Станислав Август Понятовски, дори получил короната на Полша, макар че Екатерина в крайна сметка отрязала огромни парчета от кралството му и ги присъединила към империята си. Въпреки всичко, щедрите подаръци на бившите любовници надхвърляли милиарди долари в днешни пари. Когато веднъж приятелят ѝ, френският философ Волтер, предпазливо смъмрил Екатерина за непостоянството в любовните ѝ дела, му отговорила, че напротив, тя е „абсолютно вярна“.

„На кого ли? На красотата, разбира се. Само красотата ме привлича!“

Френската целувка

Франсоа I бил истински ренесансов монарх: воин, велик покровител на изкуствата и изключителен женкар. Този крал обичал дамите – много, много дами. „Дворец без жени е като година без пролет и като пролет без рози“ – отбелязал веднъж разпътният френски владетел. За нещастие, в опитите си да откъсне колкото може повече рози, Франсоа заразил многострадалната си кралица с тежък сифилис. Неговият син и наследник, Анри II, също бил страстен прелюбодеец. Но вместо венерическа болест, Анри импулсивно дал на любимата си държанка, Диан дьо Поатие, нещо напълно различно – всичките скъпоценности на френската корона.

Страстта на Анри към Диан, която била достатъчно стара, за да му бъде майка, била обратнопропорционална на отвращението му към трътлестата и непривлекателна кралица, Катерина Медичи от Италия. Въпреки това любовницата и съпругата успели да изградят някаква слаба връзка. Кралицата мълчаливо толерирала любовната връзка, въпреки че съперницата ѝ дори се нанесла да живее в двореца. Тя се отнасяла към Катерина с нещо като презрителна привързаност и дори се грижила за нея, когато се разболяла от скарлатина. Диан била тази, която внимателно „избутала“ краля от леглото си, за да посещава жена си и имат законородени деца, както повелявал дългът му.

Въпреки че като цяло кралицата запазвала присъствие на духа в светлината на тази странна връзка, понякога избухливостта ѝ надделявала. Веднъж, по време на спор с краля и любовницата му относно политиката на Анри по отношение на родната ѝ страна, Катерина пренебрежително се противопоставила на Диан. „Прочетох историята на това кралство – съобщила тя на съперницата си – и открих, че от време на време през различни периоди блудниците са водили делата на кралете.“

Години по-късно, след смъртта на Анри II през 1559 г. , Катерина пише за истинските си чувства по отношение на унизителната ситуация със съпруга ѝ и любовницата му. „Държах се любезно с [Диан]; той беше кралят, но въпреки това винаги съм му показвала своето неодобрение, защото никога една жена не може да обича съпруга си така, както неговата курва; въпреки че това е една много грозна дума, няма как да бъде наречена другояче.“

Като се има предвид атмосферата, в която израстват, не е учудващо, че някои от децата на Анри и Катерина били малко нетрадиционни, когато ставало въпрос за секс. Анри III, който наследил баща си и двамата си братя в династията Валоа на френските крале, бил показен травестит, който се обградил с раболепна група от млади хомосексуални мъже, язвително наричани от французите миньони. Кралят и мъжкият му харем обичали най-много да се наконтят и да лудуват из Париж, облечени в дантели и жабо, с дълги къдрици, спускащи се изпод красиви малки шапчици. При специални поводи Анри се контел във великолепни копринени дрехи, обсипани с диаманти. „Човек не знаеше дали беше жена-крал или мъж-кралица“ – отбелязал един изумен съвременник.

Историците отбелязват особената привързаност, която Катерина Медичи хранела към сина си Анри. Тази забележителна жена, която французите нарекли „Madame Serpente“ , събрала сили след смъртта на съпруга си и с тримата си синове, които подред управлявали като крале Франция, станала най-известната кралица-майка в историята. Като запален почитател на ръководството за власт на Макиавели – „Владетелят“, Катерина считала съгражданина си от Флоренция почти за свой личен гуру.

С една заплашителна комбинация от вероломства, предателства и проницателен интелект, тази пълна дама, облечена във вечната си черна рокля, била безмилостна в борбата да запази мощта на фамилията си. Но, докато Катерина дирижирала живота на всичките си деца, използвайки ги като пионки за постигане на собствените си политически цели, Анри бил по-различен. Всъщност привързаността ѝ била на границата на кръвосмешението. Катерина определено обичала пищния начин на живот и дори организирала разточителни оргии за негова кралска наслада. Анри обаче бил напълно отдаден на миньоните си, като някои от тях получили огромна власт. Сред парфюмираните миньони често избухвали боеве, понякога дори до смърт, докато си съперничели за кралската любов.

Въпреки че Катерина го обсипвала с майчина любов, Анри я държал настрана от управлението. Кралството се раздирало от религиозни войни, държавната хазна била празна, а нападението от съседна Испания било неизбежно. Катерина умолявала Анри да обърне внимание на отчайващата ситуация, която тя всячески се опитвала да подобри. „Нещата са в по-лошо състояние, отколкото си мислиш – написала в едно от многобройните си писма до краля боледуващата кралица-майка, докато пътувала из Франция в напразен опит да събере поддръжка за Анри. – Умолявам те внимателно да контролираш финансите си, за да имаш парите за себе си, без да трябва да обираш народа си, защото си изправен пред бунтове... и който ти казва нещо друго, просто те лъже.“

Всички усилия на Катерина да помогне на обичния си син били игнорирани, което я опечалявало безкрайно. Крал Анри бил прекалено зает с миньоните си, за да се вслушва в непрестанната бомбардировка от молби и предупреждения на майка си. „Кралят на финтифлюшките“, както го наричали отвратените от него поданици, се интересувал повече от намирането на нови начини да забавлява момчетата си, отколкото да се грижи за съдбата на Франция. Понякога обаче се случвало Анри да бъде изцяло обзет от дълбоко отвращение към обичайното си лекомислие. През тези периоди се превръщал в религиозен фанатик: самобичувал се публично, ходел бос в странни религиозни процесии и се обличал в монашески дрехи със закачена на пояса броеница с малки черепи от слонова кост. „Боя се, че не всичко тук е златно“ – написал Ожие дьо Бюсбек, след като веднъж станал свидетел на изблика от необичайна благочестивост на Анри.

По време на няколко от маниакалните си пристъпи на религиозност, кралят направил поклонения пеша до Шартър, като умолявал Дева Мария да го дари със син и наследник. Уви, дори Божията майка не била в състояние да му помогне за това. Макар че обичал да облича жена си, кралица Луиз, да я гримира и да си играе с косата ѝ, Анри рядко бил в състояние да се справи със задачата да преспи с нея.

Съкровищница от кралски скандали