В един от топлите дни в началото на юни Кейт Морган погледна грижливо натрупаните купчини с папки на бюрото. Обичаше всичко около нея да е спретнато, да води подреден живот. Беше преживяла неочакван шок, когато съпругът ѝ почина преди деветнайсет години, и тогава трябваше да превърне хаоса в ред. По онова време децата ѝ Тамара, Антъни и Клер бяха на тринайсет, десет и седем. Тя беше на трийсет и пет и не очакваше да остане вдовица на тази възраст.

Съпругът ѝ Том Морган беше обичан от всички конгресмен. Запознаха се, когато тя беше в колежа, а той следваше право, и се ожениха, когато тя завърши. Мечтата му беше да влезе в политиката, а нейната да запише право, но вместо това тя остана неотстъпно до него, превърна се в съвършената съпруга на политик и отгледа трите им деца. Той загина в инцидент с хеликоптер по време на буря, докато посещаваше засегнат от бедствие район северно от Ню Йорк. При отразяването на катастрофата медиите го представяха като съвременен светец. Приятелски настроен, открит, отстъпчив, той беше станал популярен още след първите избори. Кейт и децата бяха съсипани от загубата и тя положи огромни усилия, за да върне смисъла в живота им без него. Том беше прекрасен баща, добър и любящ съпруг през по-голямата част от брака им. Сега, деветнайсет години по-късно, децата все още го обожаваха, а Кейт се бе погрижила спомените им за него да останат неопетнени.

Парите от застраховката, които той беше оставил, им дадоха сигурност, макар да не живееха охолно, и предоставиха на Кейт възможности, над които не се бе замисляла преди. Година след смъртта на Том тя записа право в университета „Кълъмбия“ в Ню Йорк. Полагаше огромни усилия да се справя с ученето и да се грижи за децата, но нае икономка и помоли майка си да им помага. На трийсет и шест, тя беше най-възрастната студентка във випуска, а на трийсет и девет завърши с отличие.

През изминалите петнайсет години работеше в „Беригън Фелдман и Макарти“, откакто взе диплома, и вече бе старши партньор. Специалността ѝ беше корпоративно право, имаше забележителен талант в съдебните спорове и поемаше някои от най-важните дела на фирмата.

През следващите няколко месеца ѝ предстояха три процеса, ако преди това не се стигнеше до споразумение. Кейт бе упорита в преговорите, беше силен човек и всеотдайна, нежна майка в личния живот. Правото внесе съвършено нови измерения в живота ѝ. Тя обичаше работата си и децата се бяха приспособили към графика ѝ, тъй като кариерата ѝ напредваше забележително. Гордееха се с нея. Тя работеше упорито и бе истински пример за тях. След като пораснаха, тя разполагаше с повече време и работеше още по-усърдно. Докато бяха малки, ѝ се налагаше да жонглира с времето, за да им помага с домашните всяка вечер, да ги води на спорт, никога не пропускаше училищни представления и успяваше да се справи с всичко. Очакваше и от тях да са безупречни, бе вдигнала високо летвата както за децата си, така и за себе си. Резултатите се оказаха впечатляващи, те пораснаха като трима разумни, упорити, здравомислещи млади хора, добри студенти, и си намериха работа, която харесват. Никога не бе имала сериозни проблеми с тях, което приемаше за нещо нормално, макар понякога да си казваше, че просто е имала късмет.

Окуражаваше децата си да се насочат към кариери, които са значими за тях. Бяха преживели смъртта на баща си без видими поражения, оценките им не се понижиха, нямаха неприятности със закона. Нито едно от момичетата не забременя. Всички приятелки на Кейт ѝ завиждаха. Когато пораснаха, и тримата се превърнаха в приятни хора с високо социално съзнание, завършиха добри училища и колежи. Успешната ѝ кариера допълни чудесно парите, получени от застраховката на Том. Тя обичаше да бъде заедно с децата си и сега бе благодарна за времето, което прекарваха заедно, макар всички да водеха натоварен живот.

Нито едно от децата ѝ не беше женено, само Антъни се сгоди преди шест месеца. Според Кейт годеницата му беше съвършена за него. Синът ѝ беше на двайсет и девет, Аманда на двайсет и осем. Баща ѝ беше инвестиционен банкер, който живееше щастливо в Бронксвил. Аманда беше учила в уважаван колеж и бе напуснала заради работа като помощник-редактор във „Вог“. Работеше за редактора на страниците, посветени на красотата, и беше момиче със забележителна външност, руса, със сини очи, също като Кейт. И също като нея висока. Аманда можеше да стане манекенка и бе направила дебюта си преди десет години на дебютантския бал в Ню Йорк. Родителите ѝ бяха видни личности в обществото и много приятни хора. Кейт се радваше, че Антъни ще се ожени за момиче като Аманда, че ще имат хубав живот.

Антъни завърши Масачузетския технологичен институт и бе почти компютърен гений. Работеше като графичен дизайнер и създаваше видеоигри за най-голямата компания за видеоигри в света. Беше красив, обичан от всички, но понякога неумел в общуването, докато с Аманда щеше да има уважавани приятели в добри социални кръгове, не като откачалките, с които работеше. Аманда щеше да разшири хоризонта му отвъд компютърния екран, който сякаш го омагьосваше, така че забравяше всичко друго.

Тя го водеше на партита и от време на време за тях пишеха на шеста страница в „Ню Йорк Пост“, което доставяше удоволствие на Кейт. Тя беше сигурна, че Аманда ще бъде страхотна съпруга. Младата жена нямаше големи амбиции във „Вог“, но работата ѝ допадаше. Повече се интересуваше от брак, отколкото от кариера.

През изминалите шест месеца двете с майка ѝ се бяха съсредоточили над сватбата. Тя си беше купила сватбената рокля в седмицата, в която се сгодиха, което се стори глупаво на сестрите на Антъни, но за Кейт беше симпатично. Двамата се бяха запознали миналото лято в Мартас Винярд, на сватбата на общ приятел, и се сгодиха на Коледа. Сватбата трябваше да бъде през декември, а дотогава оставаха едва шест месеца.

Кейт остави офиса си подреден и пое с енергични, грациозни крачки към асансьора. Изглеждаше поне десет години по-млада от петдесет и четирите си години, с дълга руса коса, която носеше вързана. Тялото ѝ беше стегнато, атлетично. Тя тренираше три пъти седмично с личен треньор. Усмихваше се в очакване, докато вървеше към френския ресторант на десет минути от офиса ѝ на Парк Авеню и Източна Петдесет и четвърта улица, за да се види с най-малката си дъщеря Клер. Момичето приличаше много на баща си, с тъмна коса и тъмни очи. Беше по-дребна от майка си, притежаваше небрежен сексапил, който сякаш не забелязваше. Преди година завърши Нюйоркската правна школа и работеше за конкурентна фирма като корпоративен адвокат, следваше стъпките на майка си.

Двайсет и шест годишната Клер имаше чудесна кариера, което доставяше удоволствие на майка ѝ, а момичето често се допитваше до нея за съвети. Чакаше пред ресторанта в къса черна пола, обувки с високи токчета, а тъмната ѝ коса беше вдигната. Кейт грейна, когато я видя. Офисът на дъщеря ѝ се намираше наблизо и на Кейт ѝ беше много приятно да обядват заедно. Клер беше жизнена, забавна, млада и непоправима романтичка. Преди, по време на следването си и след това бе имала дълга поредица от кратки връзки. Те не продължаваха дълго, но бяха изпълнени с чувства и вълнение, прегаряха бързо, а след това тя минаваше на следващата. Никога не оставаше сама за дълго. В живота ѝ не липсваха мъже, което не можеше да се каже за по-голямата ѝ сестра Тами, старши вицепрезидент по маркетинг в „Шанел“, на която никога не ѝ оставаше време за срещи. Тя все повтаряше, че ще мисли за връзки по-нататък. Беше се издигнала бързо във фирмата за сметка на личния си живот, който напълно пренебрегваше, също като майка си. Клер пък се справяше и с двете неща, работеше упорито, ходеше по срещи, а мъжете не можеха да ѝ устоят.

Кейт я целуна и когато двете влязоха в ресторанта, мнозина се обърнаха да им хвърлят поглед. Клер привличаше мъжете, така беше още от тийнейджърските ѝ години, а Кейт беше красива жена. Оберкелнерът се зарадва, когато ги видя, и ги настани на любимата им маса в ъгъла.

– Струваш ми се щастлива – отбеляза Кейт веднага щом седнаха и Клер се усмихна широко, а след това кимна.

– Дадоха ми три нови дела за проучване. Много са интересни. – Тя никога не разкриваше поверителна информация пред майка си, но обичаше да обсъжда служебни въпроси с нея и да научава повече за законите и прецедентите, които имаха отношение към делата, над които работеше.

– Тъкмо няма да се забъркваш в неприятности – пошегува се Кейт. И двете си поръчаха салата от омар за обяд и разговорът бързо потече в нова посока.

– Да си виждала напоследък брат си? – попита Кейт, докато довършваха салатите и поръчваха кафе.

– А, вече изобщо не се виждаме. Почти не отговаря на есемесите ми. Миналия уикенд го търсих по фейс тайм, оказа се в Бронксвил, при родителите на Аманда. Вечно е с нея. Май е харесал басейна им. Все едно са го отвлекли извънземни. Навремето беше забавно да се излиза с него. Сега няма време за никого, освен за Аманда.

– Сгодени са. Напълно нормално е да прекарват времето си заедно – отвърна спокойно Кейт. Знаеше, че мнението на Клер по въпроса е коренно различно от нейното.

– Тя говори само за сватбата. Роклята, обувките, тоалетите на шаферките, цветята. Ще го отегчи до смърт за една година. Антъни заслужава нещо по-добро, мамо, и ти го знаеш.

– Тя е идеална за него – настоя Кейт, както винаги, когато повдигаха този въпрос. – Произхожда от добро семейство. Има приятни родители, добро образование.

– Което пропилява, като избира червило, за което някой да пише във „Вог“. Направо ще побърка Антъни. Не бъди сноб, мамо. На кого му пука, че е имала „дебют“? Скоро ще говори единствено за бебета и ще стане дори по-отегчителна. Антъни не е готов за деца. Едва ли е виждал дете, освен на някоя видеоигра. Аманда го е тласнала към годежа.

Кейт стана много сериозна, когато отговори.

– Той я обича, Клер, дори това да ти се струва необяснимо.

– Нима? Всеки път, когато ги видя заедно, той ми прилича на сърна, заслепена от фарове, а тя никога не ми позволява да се видя с него насаме. Та той ми е брат, за бога. Двамата се забавлявахме заедно, а сега е станал досаден като нея. Жалка работа.

– Те ще мислят за други неща, когато се оженят. В момента сватбата е най-важното нещо – заяви твърдо Кейт.

– Да, за нея, не за него. Защо не искаш повече за него, някоя по-умна, по-интересна или вълнуваща?

– Аманда ще го държи на земята. В противен случай той ще се изгуби завинаги във виртуалния си свят. Тя е най-доброто, което му се е случвало.

– Не мога да повярвам, че го мислиш. Ако имах работа като нейната, ти щеше да ме убиеш.

– Тя е различна от теб – отвърна простичко Кейт.

– И баба е съгласна с мен – натърти Клер, сякаш това бе окончателната присъда по въпроса. Майката на Кейт беше вторият най-важен човек в живота на децата ѝ и въздействащ глас. Обикновено тя беше единствената, в чието мнение Кейт се вслушваше, но не и този път. Маргарет Чапман, майката на Кейт, беше на седемдесет и шест, жизнена, активна и преди да се пенсионира преди три години, работеше като психолог и брачен терапевт. Кейт и майка ѝ не бяха просто майка и дъщеря, а и най-добри приятелки.

– И двете грешите, повярвай ми – настоя Кейт без колебание за годеницата на сина си. – Ако се ожени за някоя откачалка като него, двамата няма да знаят как да си сготвят вечеря, къде е кухнята и направо ще умрат от глад.

– Да не би Аманда да готви? Моля те. Тя го кара да я извежда всяка вечер.

– Това му се отразява добре. Иначе щеше да си стои в офиса до два след полунощ. Момичето го допълва. – Кейт бе убедена в правотата си и бе очарована от връзката им още от самото начало.

– Не мога да я понасям – заяви мрачно Клер, но след това по лицето ѝ отново се разля усмивка, когато майка ѝ я погледна строго, доволна да смени темата. Това бе спор, който нито една от двете нямаше да спечели.

– Струва ли ми се, или си щастлива не само заради трите нови дела, които са ти възложили? – Клер имаше онова познато изражение, както когато бе увлечена по някого. Кейт добре познаваше децата си. – Нов мъж ли има? – Обикновено Клер споделяше открито с майка си. Нямаше тайни от нея, а и не успяваше да ги скрие за дълго, когато се опитваше да пази някоя. Тя бе романтичката в семейството.

– Амиии... може би – отвърна уклончиво, когато сервитьорът постави кафетата пред тях, и се усмихна замечтано на майка си, настроението ѝ напълно бе сменило посоката. – Запознах се с един човек, мамо. Невероятен е. Никога не съм срещала друг като него. – Кейт не ѝ напомни за стотиците пъти, когато бе чувала тези думи преди, но Клер позна по очите ѝ. – Сериозно ти казвам. Той е зрял човек, мамо. Мъж е. – Обикновено се влюбваше в безотговорни млади момчета. Колкото и вълшебно да бе всичко в началото, те не задържаха дълго интереса ѝ.

– Точка в негова полза. Къде се запознахте? – попита Кейт и се помоли да не е онлайн. Тя не понасяше срещите, уредени онлайн, и не криеше това свое отношение. Мислеше, че това е идеалният начин да попаднеш на социопати и лъжци, според нея бе много рисковано.

– На работа – отвърна без повече обяснения Клер.

– И той ли е млад сътрудник като теб? – предположи майка ѝ. Имаше много млади мъже, които започваха в повечето адвокатски фирми, така че това може и да не беше лошо. Клер поклати глава и Кейт изви вежди. – Партньор ли е? – Можеше да е неловко, особено когато старши партньор преследваше младо момиче, а още по-зле ставаше, ако той беше женен. Кейт се надяваше да не е. Дъщеря ѝ отново поклати глава. – Добре, не мога да изтърпя напрежението, да не би да е помощник-юрист? Портиер? Момчето, което разнася пощата? – пошегува се тя.

– Клиент е – заяви замечтано Клер и майка ѝ се намръщи.

– Леле, може да стане много неловко. Ами партньорът, за когото работиш, знае ли?

Клер поклати глава.

– Повикаха ме, за да водя бележки на срещата за сключване на споразумение. След като всички си тръгнаха, той поговори с мен няколко минути. Щом ме погледна, разбрах, че е той. – Кейт едва не изпъшка, докато слушаше. Вече бяха преживели подобно нещо. Но с клиент на фирмата Клер рискуваше работата си. Трябваше поне да им каже. Според нея трябваше да бъде пряма и открита, да не крие нищо.

– Кога се случи? – погледна я изумено Кейт.

– Преди два месеца. Оттогава се виждаме почти всеки ден.

– Женен ли е? – Дъщеря ѝ досега не бе завързвала подобни връзки.

– Не, разбира се. Няма време, за да се ожени. Работи непрекъснато. Мамо, знам, че звучи откачено, но съм сигурна, че е единственият и неповторим. И той твърди същото. Сякаш съдбата се намеси в мига, в който се срещнахме. – На Кейт ѝ се прииска да се разплаче заради наивността на момичето.

– Не можеш да кажеш подобно нещо след само два месеца, прекалено скоро е. Пък и ти си твърде млада. – Каза го, макар да знаеше, че здравият разум никога не е впечатлявал дъщеря ѝ, когато започваше връзка с някого.

– На моята възраст си била омъжена и с две деца – засече я Клер, без да обръща внимание на забележката.

– Беше различно. По онова време хората се женеха по-млади, а и ние с баща ти бяхме излизали много по-дълго от два месеца, преди да разберем, че това е правилната стъпка. И най-важното е, че трябва да кажеш във фирмата. Те не могат да те спрат да се виждаш с него, но е редно да знаят. Не можеш повече да работиш по неговите правни въпроси.

– Това не е проблем. Те постигнаха споразумение.

– Независимо от това трябва да им кажеш, за да не се разбере по-късно. Миличка, трябва да внимаваш. Не можеш да се влюбваш във всеки клиент.

– Не го правя. Само в него. – Приличаше на дете, когато го каза. Клер бе много по-незряла от по-големите си брат и сестра и малко поразглезена, тъй като беше най-малката. Всички позволяваха да ѝ се разминава. Понякога тя се цупеше седмици наред, за да получи каквото иска.

– Как се казва? – попита все още разтревожената Кейт. Клер представи нещата като доста сериозни. Винаги го правеше, това бе в неин стил.

– Рийд Бейли. – Майка ѝ не каза и дума. Бе чувала името. Всички го знаеха. Той бе един от най-успешните млади рискови капиталисти в Ню Йорк. Беше работил за важна фирма в Силиконовата долина и се бе върнал в Ню Йорк, за да създаде своя фирма, която постигна забележителен успех. За момент се запита дали той не си играе с Клер. Бе малко вероятно, след като наближаваше четиресетте, да е запленен като нея, въпреки че тя беше красиво момиче. Кейт не знаеше нищо за репутацията му като човек, бе чувала единствено за успехите му в бизнеса. На хартия той бе впечатляващ. Само че Рийд Бейли да се окаже „единственият и неповторим“ в живота на Клер ѝ се струваше малко вероятно. Той можеше да има всяка жена, която пожелае, не просто младата сътрудничка, която бе забелязал в правна фирма.

– На колко години е?

– На трийсет и девет. Никога не се е женил. Няма търпение да се установи и да има деца. Само че нито има време, нито е открил подходящата жена. – Кейт знаеше, че за неженените мъже това е най-старото извинение на света.

– Но ти не си готова да имаш деца. – Самата Клер в много отношения бе все още дете. – С него се включваш във висшата лига. Той е много по-напред по пътя, по който ти вървиш на твоята възраст.

– Знам това, мамо. Но ние сме лудо влюбени. Усещам го. Той казва, че ме вижда като майка на децата му един ден. Никога досега не го е казвал на друга. – Тя бе луда от любов.

– Може ли да позабавиш малко крачка? Ако любовта е истинска, ще издържи, докато се опознаете по-добре. Нито един от вас не би трябвало да казва подобни неща точно сега. Може да е просто химия. Ти си красива млада жена. Интелигентна си и с теб е забавно. Не бива да избързваш. Нито един от двамата не трябва да бърза. Завинаги е дълго време, Клер. Ако е точният човек, ще изчака.

– Не искаме да чакаме, мамо. Той ме покани да се преместя да живея с него. – Сърцето на Кейт се сви, когато чу тези думи. Всичко ставаше прекалено бързо. Нищо добро нямаше да излезе.

– Постъпи умно. Останете заедно, излизай с него, опознай го. Не се отказвай от апартамента си, не се пренасяй при него. Изпитвала си същите чувства и преди – напомни ѝ тя и Клер я погледна обидено.

– Не, не съм. Този път е различно. Ти не разбираш.

– Напротив. Но ти трябва да проявиш здрав разум. В момента може и да ти се струва върхът, но всъщност не го познаваш истински. Дай си малко време.

– Той е човекът за мен, мамо. Знам го със сигурност. – На Кейт ѝ идваше да я разтърси, но не можеше. Можеше единствено да се моли, че дъщеря ѝ ще позабави темпото. Този път се беше заиграла със зрял мъж, а Кейт нямаше представа дали това е игра за Рийд Бейли, или нещо истинско. Знаеше само, че Клер е луда по него, влюбена до уши и не искаше да послуша съветите на майка си. Никога не го правеше. Кейт пък не искаше тя да бъде наранена. А онова, което той ѝ бе казал, я бе главозамаяло. Тя бе пияна от думите му и влюбена в любовта.

– Нека поговорим по този въпрос отново в най-скоро време. Опитай се да позабавиш крачка и го опознай по-добре. В три имам среща и не мога да закъснея. – Станаха, след като Кейт плати, а омарът, който беше изяла, натежа като камък в стомаха ѝ. Ставаше безкрайно трудно да набие разум в главата на дъщеря си, когато се разпалеше така. Тя бе най-големият инат от децата ѝ. Кейт трябваше да разчита, че съдбата ще се намеси както преди, а междувременно щеше да поддържа връзка с Клер непрекъснато. Нямаше търпение да поговори със своята майка по този въпрос. Довечера щяха да се видят, за да хапнат заедно.

Целуна Клер за довиждане и се върна в офиса. За малко да се сблъска с двама пешеходци, толкова дълбоко бе замислена над признанието на дъщеря си. Тя никога не се беше забърквала в неприятности и предишните ѝ романси не я бяха наранявали, но Рийд Бейли беше влиятелен човек и Кейт нямаше представа какви са мотивите му. За нея бе напълно необяснимо как след нищо и никакви два месеца той също бе решил, че Клер е „единствената и неповторима“. Влезе намръщена в офиса си. Един от партньорите ѝ влезе преди срещата в конферентната зала.

– Лоши новини по случая ли? – погледна я разтревожено и Кейт поклати глава.

– Не. Извинявай. Нещо друго. Току-що обядвах с дъщеря си.

– Ясно – разсмя се Адам Беригън. – Моята току-що се отказа от колежа. Иска да се мести във Флорида и да се прави на човек на изкуството. – Нито едно от децата на Кейт не бе правило подобно нещо. Те бяха благоразумни, а здравият разум рано или късно се проявяваше и у Клер.

Тя посегна към досието на бюрото и последва Адам на срещата с клиента, враждебно настроен конкурент, и адвоката му. Следобедът се очертаваше дълъг. Тревогите за Клер и Рийд Бейли трябваше да почакат. Романсът им сигурно беше падаща звезда на хоризонта и щеше да изчезне също толкова бързо. В момента дъщеря ѝ може и да мислеше, че той е „единственият и неповторим“, но Кейт беше сигурна, че връзката им няма да е по-дълга от предишните. Всичките ѝ романси досега бяха къси, а понякога съвсем не розови.

Детска игра