Предговор

от Ерих фон Деникен

Какво точно е учен? Човек, който е преминал установен образователен курс и после се труди в дадена дисциплина с научни методи. Ученият става специалист в своята област, когато се занимава с определени дейности в течение на няколко години, поддържа се информиран в своята изследователска сфера и по възможност публикува нещо свое.

В медийната епоха потокът от информация е толкова огромен, че всеки учен е длъжен да се специализира. Вече никой не може да е информиран достатъчно за всичко. От една страна, специализацията води до забележителни резултати – като компютърната технология, кацането на луната, ядрения синтез. Но от друга, крие опасността от опростена перспектива, която при това изобилие от насочена информация може да доведе до наглед добре обосновани, но грешни заключения.

Антропологията и праисторията са тясно свързани. Подготовката за тези два клона на човешкото познание се движи паралелно до момента, в който се отделят специалистите. Целите са ясно очертани, а изходът – предопределен от обучението. Литературата на техните предшественици, която трябва да бъде усвоена, си остава двусмислена относно пътя, по който да поемат. В такъв случай, къде може да се намери добре подредено, концентрирано търсене на истината?

Историческото ни минало се състои от непряко знание. Откритите кости и инструменти, пещерни рисунки и така нататък се вкарват в една изследователска хипотеза. Така парченцата от този пъзел се превръщат във впечатляваща, интересна мозайка; но тя е основана на една предварителна идея, според която се напасват всички данни – макар че понякога хоросанът личи прекалено ясно. Или пък... има само един начин. И това е всичко. Но щом сме готови да го приемем, значи така е трябвало да бъде.

В много отношения научната общност е тайно общество. Отделните ѝ членове „знаят“ нещо, но изобщо не ги е грижа, че едностранната им информация просто е създала у тях впечатлението, че са добре осведомени. И ако знанието им някога бива атакувано, се задейства познатата човешка защитна реакция: присмех, високомерие и борба за уважение. В края на краищата не е възможно и двете страни да са прави – и нападателят, и нападнатият. А кой иска да си признае, че греши?

В това отношение прочутата „научна общност“ представлява всъщност една доста хлабава конспирация. Тя има ограничаващ или пагубен ефект върху нови възможни истини. Обещават се непредубедено отношение и обективност, но не се прилагат на практика. Никой от нас никога не е напълно обективен, нито прокурорът, нито защитникът. Специализацията е направила и двата лагера много по-субективни.

Тази книга дава подробни доказателства за факта, че Хомо сапиенс не е продукт на естествената еволюция и че човешката интелигентност не е резултат от спонтанна мутация. Традициите, религиите и митовете действително водят до заключението, че неизвестни същества – богове – са създали хората „по свой образ и подобие“. Гилгамеш от шумерския епос е две трети човек, една трета бог. Ной, библейският персонаж, оцелял от потопа, е определен в Ламехския свитък, открит близо до Мъртво море, като „Пазител на небесата“. Патриархът Енох, живял преди потопа, потвърждава несъмнено връзката между боговете и хората (Книга на Енох, глава 15):

Иди и кажи на Пазителите на небесата... защо напуснахте свещените небесни висини, за да лягате с жени, осквернихте се с дъщерите человечески, направихте ги свои съпруги и вършехте с тях онова, което вършеха синовете на земята, и заченахте исполини?... Вие... зажадняхте за кръвта човешка и почнахте да зачевате плът и кръв, подобно на онези, що са смъртни и гинат.

Може ли някой обективно да пренебрегне такива кристално ясни пасажи? А митологиите по цялото земно кълбо са пълни с подобни свидетелства.

Аз съм един от онези, които са принудени всекидневно да се изправят срещу аргументи, отричащи посещенията на богове от нашата галактика. Тези атаки са формулирани „извънредно разумно“ и зад тях се спотайва знание, дълбоко като зейнала паст. Защото научната дълбочина е едноизмерна. Контрааргументите ѝ се коренят в предишни (буквално, досегашни) знания, предишни преводи, предишна археология, предишни палеонтоложки находки, предишни методи на датиране, предишни космически пътешествия. Взаимовръзките между всички области на познанието и лесно предвидимото технологично бъдеще не се вземат под внимание.

И в кореспонденцията си, и пред публика аз водя дебати с разни учени. Словесните ни битки са честни и справедливи. Но не са обективни. Палеонтолозите по принцип знаят твърде малка част от човешката история. И не се интересуват от нещо, за което не са чували. Митовете и старите книги се отхвърлят като фантазии. Те са ужасно уверени в себе си.

Можем ли ние, от обективна гледна точка, просто да пренебрегнем старите писания? Науката би трябвало винаги да стига колкото се може по-близо до истината. В представения тук случай откриването на истината е направено невъзможно от манията за специализация. Следователно учените могат да бъдат обвинени, че поддържат ограничени възгледи – вижте само липсата им на познания относно митологията.

А ако някой повдигне възражението, че примитивните ни предци са виждали Бог в природата – в облаците, мълниите, гръмотевиците, земетресенията, вулканичните изригвания, слънцето, звездите и природните бедствия, – този удобен възглед никак не се връзва с пещерните рисунки, които не изобразяват богове или природни явления. И как смеят хроникьорите да ни уверяват, че боговете са създали човека „по свой образ и подобие“? Ако Бог е бил смятан за природна сила, дори най-глупавият от нашите предци не би мислил за себе си, че е създаден по Божи образ. А онези, които преди хиляди години са усвоили изкуството на писането, не са били от най-глупавите.

Може би дебатите, породени от тази книга, ще предизвикат огромни сътресения. Не познавам нито една друга творба за човешката еволюция след тази на Дарвин, която да заслужава такова внимание.

Превод: д-р Конрад Боровски

Еволюционни улики

През 1925 г. в Дейтън, Тенеси, се провел един от най-драматичните съдебни процеси в историята. Джон Т. Скоупс, учител, бил обвинен, че преподавал „новата“ теория за еволюцията на Дарвин. Във фундаменталисткия Тенеси това било незаконно. Кларънс Дароу, неговият адвокат, не могъл да спечели оправдателна присъда срещу яростното ораторство на Уилям Дженингс Брайън. С две думи, съдът заявил: „Човекът не е произлязъл от маймуните“.

Въпреки това теорията за еволюцията в крайна сметка била приета по целия свят. Но битката още не е свършила. През ноември 1969 г. Калифорнийският съвет по образованието обяви, че новите учебници трябва да съдържат всички други теории за произхода на човека, включително библейската; освен това на децата трябва да им се позволи да изучават идеята за спонтанното самозараждане на Аристотел, теорията за панспермията (спорите от космоса) на Сванте Арениус и други.

Важният момент тук е, че Дарвиновата теория за еволюцията явно не е успяла, над сто години по-късно, да се утвърди безпрекословно.

Защо?

Дали е дошло време нова теория да замести – или поне да измени и разшири значително – теорията за еволюцията на Дарвин? Определено, смятат авторите на тази книга. Има различни видове „улики“, които ще образуват главите на тази книга.

От представянето на еволюцията насам са били направени множество нови открития във всички области на науката. Сега, в светлината на тези нови открития, е възможно теорията за еволюцията да направи нов скок – също тъй фантастичен като по времето на Дарвин.

Но преди да задълбаем в новата и революционна теория от две части, представена в тази книга, нека разгледаме накратко някои от объркващите неизвестности за земния живот, които до днес остават необяснени от науката и които ние се надяваме да обясним с прилагането на тази нова теория, която „пристъпва на пръсти оттатък Дарвин“.

1. Експлозивното начало на живота на Земята преди 500–600 милиона години.

Не знаем как да обясним факта, че нямаме вкаменелости от началото на първичната класификация на ранния морски живот (който е предхождал сухоземния живот): водни гъби, морски лилии, морски звезди, червеи, водни бълхи, артемии, скариди, миди и други. Тези родове (групи от свързани видове) се появяват внезапно в седиментните пластове. Не можем да намерим никакви вкаменелости, които да отразяват постепенното им еволюционно развитие. Защо няма такива вкаменелости?

Следният параграф е от авторитетната за момента литература:1

Още по-голяма загадка представлява самото възникване на живота, първото стъпало от еволюционната стълбица. Палеонтолозите още се чудят защо фосилните доказателства за живота на Земята се появяват внезапно в скалите от камбрийския период преди 500 милиона [до 600 милиона] години. Защо има толкова малко свидетелства за живот в докамбрийската ера, която е продължила 1,5 милиарда години [почти една трета] от общата възраст на Земята? Камбрийският живот не е бил току-що начеващ; той вече се е бил развил до повечето от основните класове, известни днес.

Горното твърдение обхваща само ранния безгръбначен живот. Най-старата вкаменелост на гръбначно животно, намерена досега, представлява следи (отпечатъци от лапи) и е открита в Югоизточна Австралия2. Животното, което ги е оставило, е живяло в девон, преди около 350 милиона години.

Само два примитивни вида растителен живот, съществували в докамбрийската ера, са оставили вкаменелости. Единият е водорасло, най-примитивното растение, датиращо отпреди 1,7 милиарда години, открито през 1971 г. от Престън Клауд от Калифорнийския университет.3 Вторият са фосилизирани микроорганизми, открити в скали на възраст 2,5 милиарда години и – възможно, макар и по-малко вероятно, – в скали на възраст 3,6 милиарда години.4

Това ли са предшествениците на всички по-късни земни организми? Но какво е станало с промеждутъчните форми на живот, които постепенно са се усложнявали в течение на зашеметяващите много-много милиони години на докамбрийската ера? Защо тези стъпки на еволюцията липсват, а после изведнъж в началото на камбрий, само преди половин милиард години, се появяват високоорганизирани организми?

От простите едноклетъчни създания (включително водораслите) до червеи, водни гъби, морски звезди и миди – това си е голям скок. Споменатите не може да са второ поколение организми, а хилядно или милионно. А всички между тях са „липсващото звено“ на морския живот.

Самият Дарвин е бил измъчван от тази озадачаваща загадка: „На въпроса защо не намираме изобилие от фосили, принадлежащи към тези предполагаеми по-ранни периоди преди камбрийската система, не мога да дам задоволителен отговор“.5

Сто години по-късно един известен вестник написа, че „главната загадка“ в живота на древната Земя е как преди 600 милиона години „внезапно се е появило“6 основното разделение на видовете на растително и животинско царство. И тъй като няма запазени по-ранни вкаменелости, това ще рече, че „тази първа част от еволюционната история липсва“.

Очевидно тук си имаме работа с голямо биологично несъответствие, което подронва самите основи на теорията за еволюцията. Щом не може да бъде открита последователна стълбица на развитието на живота в течение на 3 милиарда години след първото зараждане на живи клетки, то всички по-нататъшни еволюционни модели в камбрийския период и след това губят силата си.

Изглежда, „законите“ на еволюцията са рухнали още в самото начало на целия земен живот. По-късно ще дадем дръзко обяснение за липсващите фосили и внезапната поява на високоразвити морски организми.

2. Защо един анализ на шестте пътя на разпространение на примитивния човек показва, че три от тях започват от Мала Азия?7

Защо има хора с бяла, жълта, кафява, червена и черна кожа? Защо човечеството е смесица от раси с различна външност, почти толкова разнообразни като кучешките породи, докато дивият живот е сравнително един и същ в границите на вида си.

3. Необясненият по-голям размер на мозъка на праисторическия човек в сравнение със съвременния човек.8

Расата (ориняки или кроманьонци), която може би е помела неандерталците преди около 35 хиляди години в Европа, е имала черепна кутия със 100 кубични сантиметра по-голяма от тази на съвременния човек. И въпреки това нищо не сочи, че ориняките (кроманьонците) са били по-интелигентни от нас. А и откъде се е взела поначало тази огромна черепна кутия, с три пъти по-голям обем от черепа на горилите?

4. Липсата на обяснение за възникването на по-голямата интелигентност на човека по пътя на чистата еволюция.

Всички по-нисши животни – кучета, котки, коне, слонове и други – са разполагали със също толкова години, за да развият – чрез естествения отбор на еволюцията или чрез мутации, или и двете – високата интелигентност, притежавана от човека. И все пак единствено човекът я е постигнал.

Защо? Как? Еволюционистите не знаят.

Следва илюстрация на тази дилема, взета от съвременната литература:

Остават две големи загадки на еволюцията. Първата включва произхода на човека – уникалното, бурно, рационално, страстно, естетично, избухливо, гордо, неспокойно животно, създаващо инструменти и неприятности, властващо над планетата през последния половин милион години. За антрополога еволюционната линия, водеща от тъмното начало на човека до Хомо сапиенс, изглежда физически непрекъсната, крепена тук от парченце череп, там от разпадаща се челюст. И все пак моментът, в който човекът е станал човешко същество, прагът, който е пресякъл, за да навлезе в царството на самоосъзнаването, мигът, в който се е сдобил с индивидуалност и дух – тези неща все още са забулени в сенките на праисторическото минало.9

5. Липсата на обяснение за по-голямото тегло на човешкия мозък в сравнение с другите животни.

Макар че всички други топлокръвни земни обитатели са се развивали също толкова дълго като нас хората, никой от тях няма мозък, който да представлява над една стотна (1/100) от общото тегло на тялото му. Единствените изключения са колибрито, една двайсет и девета (1/29) и шимпанзето (1/75). Мозъкът на човека, от друга страна, е една трийсета (1/30) от цялото му тегло. Откъде идва това голямо разминаване?

6. Защо човекът е уникален по толкова много начини сред всички примати, налични по света?

Човекът не притежава почти никакво телесно окосмяване, поне в сравнение с гъстата козина на горилите, шимпанзетата и другите маймуни. Това не е в резултат на носенето на дрехи, защото аборигенските племена, като австралийските бушмени, които съществуват от цели геологични епохи, не носят практически никакви дрехи и въпреки това са също тъй безкосмени като съвременния човек.

А и защо само човекът има коса в горната част на главата си, каквато никога не се среща при големите маймуни?

И защо човекът, единствен сред земните създания, може да лее обилно сълзи?

Защо само той може да говори с думи?

Защо човешката женска, за разлика от всички антропоиди, а и други животни, постоянно е „разгонена“?

Защо само хората могат да се усмихват?

Защо само нашият вид голи маймуни няма диастема (разстояние между зъбите)?

И защо човекът проявява 312 характерни физически черти, които го отличават коренно от така наречените му братовчеди примати?

7. Загадката на сечивата.

Защо ръчно оформените сечива са били изобретени и използвани единствено от ранните маймуночовеци (хоминиди), но никога от други животни, включително понгидите (истинските маймуни)?

8. Загадката на цивилизацията.

Защо клоновете „хомо“ както на неандерталците, така и на кроманьонците, които са имали черепни кутии, по-големи от тази на съвременния човек, никога за период от 60 хиляди години не са създали цивилизация, а вместо това са живели като животни?

9. Загадката на интелекта.

Защо цивилизацията се е появила в Шумер около 10 000 г. пр. н. е. толкова внезапно, че всички археолози и антрополози се изумяват до ден днешен? Как може човечеството да се промени от неолитни диваци, които са били ловуващи номади, до социални същества със селища и земеделие? Така да се каже, за една нощ?

Какво може да обясни онази умела картография отпреди Колумб, пример за която е потресаващата карта на Пири Реис, показваща с голяма точност части от Южна Америка и Антарктида? И то, забележете, Антарктида отпреди последния ледников период преди около 10 хиляди години.

Откъде древните хора преди 2000 години са научили напредналата математика, която позволява да се изчисли размерът на Земята и да се определят слънчевите и лунните затъмнения?

Как да си обясним факта, че календарът на маите отпреди 1000 години е най-точният, известен някога, по-точен дори от настоящия ни календар?

Как може лишеното от машини човечество отпреди новата ера и в началото ѝ да извърши невероятни инженерни подвизи, като строежа на пирамидите и други каменни структури, толкова огромни, че дори на съвременните машини ще им е трудно да ги повторят?

10. Умственият феномен при човека.

Защо никой маймунски мозък, според изчерпателните тестове, не показва фантастично високите качества на човешкия като гений, въображение, научно вдъхновение и по-малко ласкателната шизофрения?

11. Загадката на мисленето.

Защо само човешките същества, за разлика от всички животни, имат религия? Изследователски инстинкт, пробуден от чисто любопитство? Чувство за висша предопределеност? Чувството, че животът има цел?

12. Митологичната загадка.

А сега, може би най-важната древна загадка за човечеството – защо митологията на всяка от земните култури в миналото разказва, общо взето, една и съща история, как човешката раса или е дошла от звездите, или „богове“ са посетили Земята и са ни помогнали да сложим начало на цивилизацията?

Е, след като разгледахме накратко дванайсет големи нерешени загадки на еволюцията, биологията, антропологията, археологията, анатомията и така нататък, сме готови да отговорим на главния въпрос: Можем ли да намерим едно-единствено съвместимо и всеобхватно обяснение на тези смущаващи загадки? Обяснение, което взема предвид многото нови научни открития? Накратко, обяснение, което да представлява нов скок напред в еволюционната теория, също толкова монументален като този на Дарвин?

В тази книга ви предлагаме една такава теория, която ще бъде разгледана и обсъдена в две взаимосвързани части.

Сега е моментът да отбележим, че читателят ще бъде шокиран и може би разгневен от дързостта и привидната непочтителност към религията и ортодоксалната наука, съдържащи се в тази теория. За щастие, до края на книгата тази непочтителност ще бъде разкрита като обикновен мираж.

Накратко, тази нова теория предполага, че човечеството е хибрид между ранните земни хора и същества от друг свят.

И второ, че човекът и голяма част от живота на Земята може да представляват колония – умишлено създадена колония, установена тук и отглеждана от неизвестни същества, пристигнали от космоса.

Количеството, разнообразието, взаимната съвместимост и убедителността на данните в подкрепа на тази теория са по наше мнение просто потресаващи, докато ги разглеждаме точка по точка.

Може ли човекът да е такъв звезден хибрид? И ако да, в какъв смисъл е хибрид?

Първото положение на тази теория гласи, че човекът е нещо като кръстоска между бизон и крава (бифало) или пуйка и пиле (голошийка). В случая на човека предположението е, че съвременните хора са резултат от кръстоска или няколко кръстоски, станали преди много хиляди или даже милиони години, между свръхинтелигентни космически пътешественици и ранните хора.

За това има явни податки в самата Библия (Битие 6:1–2):

„Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.“

Кои са били „синовете Божии“?

Едно от тълкуванията моментално издига световните митологии и религиозни писания от миналото от прости легенди и суеверия до зашеметяваща научна истина – че звездни хора са посетили Земята и са се съешавали с ранните жени (може би хоминиди), за да заченат съвременната човешка раса на Хомо сапиенс.

В момента щом приемем условно това предположение, веднага получаваме отговори на въпроси от 3 до 12 в горния списък. Няколко мистерии за анатомичното развитие на човека, три антропологични загадки, три археологични главоблъсканици и различни психологически и философски загадки се изясняват по съвсем логичен път.

Несъмнено теория, която може да отговори едновременно на толкова много и големи загадки от миналото, заслужава по-внимателно разглеждане.

Ето например как тази теория обяснява въпроса, повдигнат в точка 3. Много анатоми са съгласни, че в еволюцията на човека оттук нататък вероятно главата и мозъкът му ще растат все повече. Предполага се, че след 500 хиляди години може да имаме черепни кутии с обем 1800 кубични сантиметра вместо сегашните 1300 кубични сантиметра.

В своята книга „Звездите и хората“ д-р Харлоу Шапли обяснява как вероятно половината жители на вселената са били цивилизовани и по-развити от нас, изпреварвайки ни с милиони години. Предположението е, че космически пътешественици, успешно кръстосали се с ранните видове хомо или хоминиди (благодарение на медицински познания, които са с милион години по-напреднали от нашите), биха донесли на Земята по-големи глави и мозъци, плюс потенциала за развитие на сравнително голям интелект.

Нещо повече, това обяснява защо човешкият мозък има много по-голямо относително тегло спрямо останалата част от тялото, в сравнение с по-нисшите животни – и в разрез с класическия модел на еволюцията.

В този момент от излагането на нашата нова теория ни се струва мъдро да посочим, че нищо, известно ни на този етап за човека и неговата история, не пречи той да е достигнал сегашното си състояние на интелектуално и физическо развитие по „хибридния“ начин, а не по общоприетия еволюционен път. Всъщност не ни е известно нищо в генетиката, което може да доведе до толкова много резки, бързи и мащабни промени (мутации) у един биологичен вид като тези, които са станали при човека – освен наложена отвън хибридизация.

Може би ще е поучително сега да прегледаме Дарвиновата теория за еволюцията и да видим къде тя не успява да обясни многото аномалии, препречващи пътя за намирането на човешкия произход на Земята. Според нас този неуспех се дължи единствено на човешкото развитие и е възможно да се докаже, че през изминалите 500 хиляди или повече години човекът постоянно е давал явни признаци, че е хибрид, а не чист продукт на еволюцията.

Човекът е единственото животно на Земята, което показва смайващо биологично и еволюционно развитие през последните половин милион години. Странно е, че това се е случило само с човека.

Няма ли да е по-логично, ако това е било хибридизация, а не нормално еволюционно развитие?

Нека се върнем към времето, когато Чарлс Дарвин най-после е бил готов да публикува своята революционна „теория за еволюцията“. Това е станало през 1858 година.

Той получил писмо от своя приятел Алфред Р. Уолас, който се намирал в Източна Индия.10 Това писмо трябва да е било съкрушителен удар за Дарвин. В него Уолас заявява, че след дълго мислене и наблюдения е развил теория за еволюцията, в която централна роля играе естественият отбор.

Сам-самичък, Уолас бил открил великата идея, която Дарвин смятал за свой личен принос към науката.

От уважение към Уолас Дарвин заключил, че единственото правилно решение е да оттегли материала си, за да може Уолас да получи признание за оригиналното си откритие. Явно Дарвин е бил безкрайно доблестен човек.

Приятелите му били разстроени от това, което смятали за самоналожена несправедливост, и се опитали да убедят Дарвин да размисли. Накрая проблемът бил решен, като Дарвин и Уолас представили разработките си на една и съща среща на Лондонското Линейско дружество. Те били публикувани заедно в доклада на дружеството за 1858 г. Но впоследствие лека-полека, по различни причини, за „баща“ на еволюцията бил признат Дарвин.

Дарвин и Уолас останали добри приятели до края на живота си. Уолас бил стигнал до великата теория независимо от Дарвин, но отричал всякакви претенции над нея просто от уважение към приятеля си.

Има един елемент в тази странна история за приятелството между тези двама талантливи мъже, който е пряко свързан с нашия довод, че човекът може да е хибрид. Дарвин вярвал, че човекът, като всички други животни, е продукт на естествената еволюция.

Уолас обаче в крайна сметка стигнал до извода, че човекът е изключение от системното действие на биологичните закони.11

Принципът на естествения отбор или неговото следствие, оцеляването на най-приспособения, не пасвало на човечеството.

Сега тези думи имат гръмотевичен отзвук. Ето ви двама интелектуални великани, които едновременно стигнали до една от най-великите теории в научната история. И все пак единият от тях смятал, че човешките същества са изключение от правилото, че всичко живо се е развило на принципа на естествения отбор (оцеляване на най-приспособения) от нисшите форми на живот.

Как Уолас е стигнал до извода, че човекът е изключение от правилата на еволюцията, и дали неговите аргументи оставят място за идеята, изложена в тази книга, че човекът може да е хибрид между земляни и хора от звездите?

Категорично да! Защото едно от бомбастичните заявления на Уолас било, че „някаква интелигентна сила е насочвала или предначертала човешкото развитие“.

Той или е имал предвид Бог и свръхестествените му сили, или си е мислил за някаква неизвестна сила – което оставя широко отворен въпроса, че нещо е повлияло на еволюцията на човечеството. И това „нещо“ спокойно може да са били звездните хора.

Преди да продължим, трябва да изтъкнем един много важен факт. Макар сам да хранел известни съмнения, Дарвин решил да не последва Уолас във вярата му, че човекът представлява отклонение от законите на естествения отбор.12 Докато главните заслуги за идеята за „оцеляване на най-приспособения“ постепенно лягали върху неговите плещи, той също така се нагърбил с тежкото бреме да се опита да докаже на света, че теорията му е вярна, ненарушима, без грешки и без изключения.

Това бреме неизбежно довело дотам, че Дарвин загубил донякъде научната си обективност. От учен той се превърнал в защитник. Защитавал една от най-великите и смущаващи идеи от раждането на Христа и напълно осъзнавал важността на своята роля.

Затова не е никак чудно, че той предпочел да пренебрегне многото начини, по които самият човек се отклонява от иначе съвършено работещата теория. Като подминал аномалията на човека, давайки несъвършени обяснения, базирани изцяло на теорията му, Дарвин успял да убеди голяма част от научната общност, че теорията му е като цяло вярна.

Но всъщност той не се чувствал никак комфортно с обясненията, които измислил за някои човешки отклонения от правилата, очевидно управляващи останалата част от животинското царство.13

Той изобщо не бил в състояние например да даде напълно удовлетворителен отговор на изумителния феномен защо човекът е сравнително обезкосмен.

Както е вярно, че Дарвин загубил научната си обективност, поемайки бремето на защитник, също така е вярно, че по този начин на Уолас се паднала ролята да бъде крайно обективен. Той нямало какво да доказва на света, следователно можел да бъде дори още по-обективен отпреди.

Така че естествоизпитателят Уолас получил възможност да анализира наличните данни по-критично и безпристрастно от Дарвин. Получил възможност да направи първата колеблива (макар и несъзнателна) крачка към доста шокиращата на пръв поглед идея, изложена в тази книга.

Уолас забелязал някои странни факти за човека, които го накарали да заключи, че човекът противоречи на класическото действие на законите на еволюцията.

В тревожно много отношения големият мозък и умът на човека например не се вмествали в законите на естествения отбор. Никъде в животинското царство не можело да се намери нищо подобно на математическите или научните способности на човешката раса. И не само това, ами в човешката жизнена среда не можело да се намери нищо, което по неумолимите закони на естествения отбор да породи какъвто и да било гений у някой индивид.

Уолас изложил това черно на бяло: „Природата никога не свръхнадарява някой вид с нещо отвъд нуждите на ежедневното му съществуване“.

Освен това Уолас знаел, че човекът има желания и езотерични копнежи, каквито не се наблюдават никога в умовете или поведението на другите животни.

Най-показателна била нуждата на човека от религия, потребността да чувства, че не е сам, а част от някакъв по-голям и по-важен ред в плановете на един създател. Този ред уверявал човека, че той и само той има „връзки“ – би могло да се каже „космически връзки“ – с Бог и по-дребните божества на огромната вселена. Нищо в човешката среда не би могло да накара човека да се развие чрез естествен отбор по такъв начин, че нуждата му от религия да бъде „естествена“.

Всъщност човекът имал даже по-малка нужда от изобретяване на религия от всяко друго животно.

Човекът доминира над всички други животни. Той е крал на всичко, което му е пред очите.

Тогава защо изпитва потребност да бъде уверяван, че е бил и е част от някаква много по-голяма схема на нещата – че има божествен произход?

Уолас знаел тези неща и бил наясно също така, че човекът има по-голямо общо тегло на мозъка от всяко друго животно, освен делфина, слона и кита. Бил сигурен, че човекът е изключение от правилото, че всичко живо е възникнало от една първична жива клетка.

Уолас може също така да е знаел, че човекът е единственият примат, който пролива „емоционални“ сълзи. Дреболия, но все пак голяма пречка, когато не може да се извлече никакво обяснение на този странен и несъвместим факт от принципите на естествения отбор.

Давал си сметка също, че невероятно напредналите култури на древните шумери и египтяни се появили отведнъж, без видима причина и със сигурност без никакво съответствие в света на животните и приматите.

Уолас бил наясно, че законите на естествения отбор не могат да обяснят внезапния взрив на тези древни култури, без същевременно да изискват културният напредък да се движи напред. Това не станало и Уолас знаел, че неуспехът на културния напредък да продължи към нови висини е от голямо значение в историята на човечеството.

Изненадва ли ви мнението на Уолас? А именно, че човечеството реално не е напреднало – освен технологично – от най-ранните времена на цивилизацията?

Ако изключим арогантните и егоистични учени измежду днешните ръководители на учреждения, то много трезви учени и мислители виждат неопровержими доказателства, че всички основни правила на етиката, морала, философията, социалната структура и религията – всичко важно за човечеството като цяло – са били положени много, много отдавна, започвайки от шумерите около 10 000 г. пр. н. е.

Върховете на човешката мисъл вече били достигнати във времената преди новата ера, особено в Гърция и Рим. А в една от по-нататъшните глави ще видим, че има сериозни основания да вярваме, че в древни времена е имало повече гении на глава от населението, отколкото днес. Напредването на съвременната наука и технология не е променило или „развило“ фундаменталните правила на човешката природа и човешкото общество, колкото и да ни се иска да се мислим за „по-висши“ от предците си.

Някой ще отрече ли, че в днешния свят има твърде много безпокойство, търсения на душата, неудовлетворение, съмнения и несигурност относно „смисъла“ на живота? Днес всъщност ние сме по-несигурни от просветлените хора от някои ери преди Христа. Прословутият ни „напредък“ е в по-голямата си част илюзорен и се базира на чист материализъм.

Уолас е знаел, че има логично обяснение за липсата на напредък в човешките дела и следователно човекът е несъмнено изключение от останалите вселенски закони на естествения отбор и неумолимия му стремеж към подобряване на всички създания.

Този велик човек, освободен от отговорността да доказва верността на теорията за еволюцията, имал възможност да анализира безпристрастно наличните факти.

Той стигнал до неизбежното заключение, че човекът не е резултат само от естествения отбор, а от естествения отбор плюс някаква друга неизвестна променлива.

Тази неизвестна променлива, която според нас ще реши загадките, измъчвали Уолас и дори Дарвин, е идеята, че човекът е хибрид, а Земята – колония на извънземни.

През последните 500 хиляди години човекът е дал подробни доказателства, че е хибрид със само наполовина земен произход. Каменните му сечива са единствените инструменти, създадени умишлено от някое животно, които са оцелели през епохите. Уолас знаел за тези сечива и си давал сметка, че те са нямо доказателство, че преди много години човечеството е претърпяло някаква промяна, която завинаги го отделила от останалите животни.

Уолас бил наясно, че човекът не е резултат единствено от еволюцията, но дори да е подозирал вероятността за „хибридни“ хора, не е дръзнал да я изкаже на глас.

Има много други гласове, които от време на време са изтъквали „дупките“ в теорията за еволюцията. Не толкова по отношение на другите живи създания, за които законите на естествения отбор и оцеляването на най-приспособения, изглежда, важат с пълна сила, а конкретно за случая с човешкия вид.

Понякога заедно с костите на древни хора или предци на хората се откриват много странни вкаменелости на нисши животни, както се изтъква в един авторитетен сборник по антропология.14

През 1924 г. Бебето Тунг (детски екземпляр на Австралопитекус африканус) било изкопано от анатома Реймънд Дарт от Йоханесбург, Южна Африка, и по-късно изследвано от Робърт Брум, южноафрикански антрополог. Между костите на първобитното дете били намерени също така животински вкаменелости на не по-малко от петнайсет различни създания.

Но колкото и да е удивително, нито едно от тези изчезнали животни не било известно дотогава на науката.

Още по-озадачаващо било откритието на покойния Луис Лийки и жена му Мери, изтъкнати антрополози, което те направили през 50-те години на 20-и век в дефилето Олдувай в Северна Танзания. Между скелетите на австралопитеци имало вкаменени кости на няколкостотин изчезнали животински видове, неизвестни на палеонтологията.

Появата на големи групи неизвестни вкаменелости, групирани около или в близост до човешки останки, звучи някак странно. Почти сякаш звездните хора са довели нови видове от своята планета, за да ги заселят на Земята. Може би за да осигурят на ранния човек повече плячка за лов? Или може би тези видове са нямо и стряскащо доказателство за определени хибридни експерименти сред нисшите животни, извършвани от извънземните биолози? По-късно ще обърнем повече внимание на тази възможност.

В една книга, която се опитва да представи мащабна и всеобхватна картина на това какво представлява космосът, се задава следният въпрос: „Макар да признаваме количественото развитие на еволюцията тук на Земята, какво ще кажете за качественото ѝ развитие – тези периодични появи на нови родове и видове или дори на нови разновидности на тези видове, тъй коренно различни, че да накарат науката, която не може да обясни източника им, да ги нарече „мутации“. (Курсивът е наш.)15 По-нататък авторът заявява, че ни е известна само „половината еволюция“ и че „мутирането“ в неочаквани видове трябва да идва „отнякъде извън земния живот“.

Един изтъкнат биолог първо посочва, че когато слонът или биволът се опитват да избегнат ловеца, се насочват по посока на вятъра, докато носорогът може панически да се втурне срещу вятъра. После заявява: „Ако Дарвин е бил прав – в което аз не вярвам, – че оцеляват само най-приспособените, то е истинско чудо, че този праисторически идиот [носорогът] още съществува, освен ако под „най-приспособен“ Дарвин не е имал предвид само физическа приспособеност, което е абсурдно“.16

Този биолог по-нататък заявява, че твърдо подкрепя „цялостната идея за еволюцията“ като естествен процес. Но: „мога да ви посоча стотици [видове], които, изглежда, не стават за нищо“. Той косвено има предвид идеята за оцеляване на най-приспособения. Накрая заключава: „Те може да са еволюирали чрез естествен отбор, но въпросът е как са съумели да оцелеят?“.

Идеите за естествен отбор и оцеляване на най-приспособения са болна тема сред някои еволюционистки фракции, тъй като трудно могат да обяснят внезапните странни мутации, които се надсмиват над подредения ход на класическата еволюция.

Днешните биолози често създават свои собствени мутации, предимно при винените мушици и морските свинчета – в лаборатории. Дали мутациите в дългия процес на еволюцията не са били създадени също в лабораториите на звездните хора? И дали тяхната най-забележителна мутация не е била Хомо сапиенс, създанието с по-висша интелигентност, отвъд границите на естествения отбор, или оцеляването на най-приспособения, както протича то на Земята?

Гюнтер Розенбург, учен и изследовател на човешкия произход, заявява: „Човекът е уникално животно. При всяко сравнение между него и братовчедите му, човекоподобните маймуни, той просто се набива на очи. Разликите са повече от приликите. Дарвиновата теория за еволюцията просто не е доказана“.

Тези съмнения, изглежда, се споделят и от други учени. Върнън Л. Грос, физик, наскоро отбеляза, че „Сътворението и еволюционните теории не е задължително да се изключват взаимно. Някои от научните данни може да се обяснят най-добре с теория на сътворението, докато други данни потвърждават процес на еволюция“.17 Също така, както отбелязахме по-рано, Калифорнийският съвет по образованието решил, че библейската теория за сътворението на човека трябва да се постави на равна нога с теорията за еволюцията. Това са последиците от процеса „Скоупс“!

Но очевидно много по-просветени изследвания и оценки са вложени в решението да се свали теорията за еволюцията от нейния пиедестал – защото тя може да обясни само доста нескопосано произхода на човека – и да се постави наравно със старото разбиране за библейското Сътворение.

Все пак това „съчетаване“ на теории, за да се обясни един феномен, едва ли представлява някакъв напредък в решаването на загадката и я оставя по-необяснена отвсякога. Което ще рече, че тепърва предстои да бъде открита всеобхватна теория.

И тъкмо тази единствена, всеобхватна идея, в цялата ѝ примитивна простота, е онова, което се опитва да даде настоящата книга. Може да се каже, че макар теорията на Дарвин да печели в учените умове срещу капризността на божественото Сътворение, според нас тя все пак не може да се мери с желязната логика на създаването на хибридния човек от извънземни. В следващите глави ще се опитаме да подкрепим тази идея за „хомо хибрид“ колкото се може по-категорично по научен начин.

Нуждата от нова теория, която да допълни теорията за еволюцията (но само за човека, не и за животните) е очевидна от следните цитати:

Една авторитетна книга за приматите откровено признава, че „За нещастие, ранният етап от еволюционното развитие на човека по собствения му клон си остава пълна мистерия“.18

Друг палеонтоложки труд заявява направо следното (курсивът е наш):

„Човекът не е просто един животински вид. Той е първият в историята на света, който най-после разбира нещо за мястото си в него и за законите, управляващи собствените му дейности тук“.19

Към този хор се присъединява и гласът на един изтъкнат съветски антрополог: „Някои учени твърдят, че нашата планета не е достатъчно стара, за да се развият спонтанно на нея интелигентни същества, от протозоите до днешните [човешки] видове“.20

Най-значим от всички е един цитат от наскоро излязла книга, която изследва връзката между митологията и произхода на човека:

Предполагаемото развитие на човека от антропоид до човешко същество си остава недоказано, защото прословутото „липсващо звено“ е толкова неуловимо. Сериозни учени са заявявали, че костите на този маймуночовек никога няма да бъдат открити просто защото не съществуват. „Липсващото звено“ би могло да е екипаж от космически пътешественици от друг свят.21

Извънземните като „липсващо звено“ на озадачаващата еволюционна история на човека! Въпреки доста „романтичния“ си привкус (и малкото фактологични данни, които да го подкрепят) никое друго твърдение не може да изрази толкова кратко и изчерпателно онова, което тази книга ще се опита да докаже по научен път.

Ние сме деца на звездите