ПРЕДГОВОР

Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум.

Притчи Соломонови

Всяка книга, която заслужава да бъде прочетена, трябва да предложи на читателя нещо повече от забавление. Тя трябва да бъде поучителна и да носи истинска, непреходна стойност. Книгата, която държите в ръце, преследва три цели:

Първо, тя е интригуваща романтична история.

Второ, тя учи на морал и доказва законите на природата, изложени в Библията.

Трето, тя показва значението на науката, показва колко важно е да сте далновидни и предварително подготвени.

Често казват, че истината е по-необикновена от всяка измислица. Описаната тук история се основава на факти и събития, много от които са се случили вече или ще се случат в бъдеще.

„Тунел през въздуха“ е мистичен роман, който съдържа безценна тайна, забулена с воала на словото. Някои ще я разкрият още с първия прочит, други с втория, но повечето ще разбулят тайната едва когато прочетат книгата за трети път.

Първия път ще я прочетете заради любовната интрига или просто за развлечение. Впоследствие у вас ще се появи желание да я прочетете отново, този път, за да получите напътствия и познания. Вторият прочит ще ви разкрие част от скритите послания, а знанията, които ще придобиете, ще бъдат придружени от желанието да ги приложите на практика. Ще прочетете тази книга и трети път, защото ще пожелаете да сбъднете мечтите си и да постигнете идеалите си, а за целта ще трябва да откриете правилния начин да претворите получените познания в живота.

Когато я прочетете за трети път, ще ви осени прозрение. Ще откриете скритата тайна, непонятния доскоро смисъл и ще разберете защо в Библията е казано: „Търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“. Ще ви се прииска да узнаете повече, да вникнете по-дълбоко в мъдростта на Библията. Тогава ще прочетете три пъти Светото писание и ще разберете защо то е най-великата книга, писана някога. Тя крие в себе си ключа към една загадка, която ще ви помогне да научите всичко, което можете да научите, и ще ви даде всичко, от което се нуждаете, за да осъществите своите желания и мечти. Ще разберете защо Соломон е казал: „Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум“. Бъдещето ще заприлича на отворена книга. Ще откриете, че като следва законите, изложени в Библията, човек ще победи най-големия си враг, Смъртта, и ще разберете защо Исус е възкръснал на третия ден, а на седмия е напуснал този свят. Постигнете ли това разбиране, седемте дни на Робърт Гордън ще престанат да бъдат загадка.

Вярвам, че тази книга ще бъде интересна и полезна на мъже и жени от всички области на живота. Ако е така, можете да благодарите на онази сила, която насочваше перото ми, докато описвах пътя към вечната Истина. Целта ми е постигната, за което ще бъда възнаграден.

9 май 1927 г.

Уилям Д. Ган

ГЛАВА І

Далеч на североизток, в едно затънтено кътче на Щата на самотната звезда, известен иначе като Тексас, в отдалечена ферма на осем мили западно от Тексаркана (градче, разположено на самата граница с Арканзас), Амелия Гордън се извърна в леглото си в неделната утрин на 10 юни и впери поглед в слънчевия лъч, проникнал през прозореца и озарил главицата на новородения ѝ син. Винаги се бе надявала, че този неин син, третият поред, ще се появи на бял свят именно в неделя, но той се бе родил късно вечерта в събота, на 9 юни 1906 г. Само няколко месеца по-рано майка му бе преживяла жестока трагедия, свързана със смъртта на първородния ѝ син в Сан Франциско по време на земетресението през април. Оттогава насетне все се притесняваше, че третият ѝ син може изобщо да не се роди жив. Но в тази неделна утрин блаженство изпълваше душата ѝ, когато погледнеше към здравото и силно момченце, размишляваше за бъдещето му и се чудеше какво име да му избере.

Калвин Гордън, бащата на бебето, бе капитан от американската армия в Испания. Бе се отличил със смелост, мъжество и хладнокръвие по време на Испанско-американската война и след края ѝ се бе преместил от Тенеси в Тексас. Капитан Гордън бе изпаднал в депресия след смъртта на първородния си син по време на земетресението в Сан Франциско и се надяваше новороденото момче да осъществи амбициите, които доскоро бе хранил за своя първенец.

Калвин и Амелия Гордън спазваха традицията всяка неделна утрин да ходят в малката енорийска черква, но в този ден капитан Гордън остана до съпругата си, за да обсъди с нея избора на име за новородения им син. Капитан Гордън предложи да го кръстят Робърт, на името на баща му, а съпругата му мигом се съгласи, така че бебето бе наречено Робърт.

Амелия Гордън следваше строго и неотклонно учението на Библията и тъй като винаги се бе надявала някой от синовете ѝ да стане проповедник, сега се замисли дали малкият Робърт не би могъл да осъществи тази нейна надежда и амбиция.

Капитан Гордън бе фермер, който отглеждаше предимно памук по низините край Червената река. Годината след раждането на малкия Робърт се случи неплодородна – пролетта закъсня, а наводненията увредиха насажденията с памук. Слабата реколта в страната, допълнена от неблагоприятната финансова ситуация, предизвика банковата паника от есента на 1907 г. Така първата година от живота на момчето протече при неблагоприятни обстоятелства.

Когато Робърт бе на малко повече от две годинки, майка му роди първото си момиченце, но продължи да обръща специално внимание на Робърт, да обсъжда бъдещето му и да го учи да живее според Светото писание.

Амелия започна да преподава азбуката на малкия Робърт, когато той вече бе навършил пет. Момчето бързо – още преди да тръгне на училище – се научи да чете и да пише. С радост посещаваше неделното училище заедно с майка си и проявяваше голям интерес към службите и проповедите на неделния учител за сътворението на света и Божия промисъл.

Веднъж, когато малкият Робърт отиде на черква, чу свещеника да чете откъс от Първото послание на апостол Павел до солуняни, 4:16–18: „...защото сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. Прочее, утешавайте се един други с тия думи“.

След службата Робърт, изпълнен с жив интерес от думите на проповедника, заразпитва майка си как точно Господ Бог ще слезе от небето и какво превозно средство ще ни потрябва, за да се издигнем в облаците и да го срещнем във въздуха. Седмици и месеци наред не бе в състояние да мисли за нищо друго, нямаше търпение да научи колкото се може повече по въпроса. Накрая заяви: „Мамо, бих искал да се срещна с Господ във въздуха“.

А майка му отвърна: „И това ще се случи някой ден, Боби“.

Веднъж преподавателката в неделното училище прочете откъс от Второто послание на апостол Павел до солуняни, 1:7–8: „...а вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа“. Учителката заяви, че Бог е сътворил дъгата в небето като доказателство, че никога вече не ще подложи света на унищожение с потоп, но поясни, че Бог ще слезе в огън, ще накаже неверниците и ще унищожи света с пламък. Робърт се поинтересува наистина ли добрият Господ Бог, който толкова много ни обича, ще унищожи света и всичко в него. Майка му обясни, че Бог ще накаже само грешниците, само онези, които са се бунтували против него и не са приели словото му.

При следващото си посещение в неделното училище Робърт чу откъс от Първото послание на апостол Павел до Тимотея, 2:11–14: „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление“. Робърт попита неделната учителка какво означават тези думи „жената да се учи в безмълвие и пълно покорство“. Детето помоли за обяснение и на думите, че жената не бива да „поучава“, защото, каза то, майка му винаги е проявявала обич и го е учела на разни неща, докато баща му не му обръщал никакво внимание и нямал желание да го учи на каквото и да било. Робърт се чудеше дали има нещо нередно в това майка му да го учи и дали Господ ще я накаже. Учителката отвърна, че Бог е рекъл: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно“. После му обясни, че майка му е го е учела повече с любов и преданост, отколкото с думи; че делата на майката оказват по-голямо влияние върху детето от всичко, което тя може да каже, и в това е смисълът на „безмълвното поучение“.

Робърт често ходеше при негърките, които се трудеха в плантацията, и слушаше историите за духове, които те разказваха. Така в душата му се зароди страх от духовете, които бродят нощем. Опасяваше се, че не внимава ли достатъчно, ще падне в лапите на тези таласъми и караконджули. Една неделя в черквата свещеникът зачете от Второто послание на апостол Павел до Тимотея, 1:7: „Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие“. Когато Робърт чу това, пожела да разбере как е възможно да се страхуваме от нещо, след като Господ Бог не ни е дал дух на боязливост, нито е създал подобен дух у нас, а ни е дал дух на сила и любов. Майка му отвърна, че призраците и страхът от тъмното, за които старите негърки говорели, са просто суеверия, които Робърт трябва да прогони от ума си.

Няколко седмици по-късно проповедникът зачете началото на Глава 3 от Второто послание до Тимотея: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена...“ (3:1). Робърт нямаше търпение да разбере кога ще настъпят тези последни дни. Това ще бъде краят на света, обясни майка му, когато Господ отново ще дойде и ще унищожи света с огън.

А свещеникът продължаваше да чете от Второто послание до Тимотея: „...пък и ти от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса...“ (3:15). Робърт мигом се зачуди възможно ли е децата да познават Светото писание по-добре от възрастните. Майка му отвърна, че в Библията е казано, че „малко дете ще ги кара“ и всеки, който нарани малко дете, не е достатъчно мъдър, че да влезе в царството небесно.

ГЛАВА ІІ

През пролетта на 1913 г. Робърт легна, покосен от тежка болест, в продължение на няколко месеца се намираше на границата между живота и смъртта, но оздравя и се възстанови удивително бързо. Скоро след това баща му го заведе на риболов на Спирит Лейк, Езерото на духовете. Придружи ги възрастен негър, който помнеше времената на робството, и докато слагаше червеи на кукичката на Робърт, разказа историята на езерото и причината да го нарекат така. Старият негър твърдеше, че нощем по водите на езерото бродел духът на красива жена и заради това го нарекли Езерото на духовете.

Преди много, много време дъщерята на богат плантатор се влюбила в бедно, но честно момче, което я ухажвало години наред. Безброй нощи двамата влюбени прекарали в разходки с лодка из красивото езеро и разбрали, че не могат да живеят един без друг. Тогава младежът помолил бащата да благослови брака им, но плантаторът категорично отказал и дори заплашил да го убие, ако отново прекрачи прага на дома му. Двамата млади решили да избягат една нощ и докато любимият ѝ поставял стълба под прозореца, за да се спусне тя по нея, бащата застрелял младежа. Когато го видяла мъртъв, девойката се втурнала към езерото, хвърлила се във водите му и се удавила. Дни наред търсили тялото ѝ, докато една нощ го видели да крачи по водата, озарено от лунна светлина. Загребали с лодките и го намерили да се носи на повърхността. Негърът твърдеше, че рибата кълве най-добре при пълнолуние, но събратята му се страхували да идват тук заради духа на красивата млада жена, който броди из езерото.

Боби се върна у дома силно заинтригуван и развълнуван; нямаше търпение да разкаже на майка си за всичките риби, които бяха уловили в Езерото на духовете и да сподели с нея историята на стария Моузес за духа, който броди по водата. Робърт си спомни и думите на неделната учителка, според която Христос също бе ходил по водата. Момчето пожела да разбере как е възможно това. Майка му обясни, че всичко това се е случило в дните на чудесата, които са отминали отдавна и няма да се повторят. Боби изгаряше от желание да тръгне бос по водата или да прекоси езерото с велосипед. Така му хрумна идеята някой ден да конструира специален велосипед, който да може да се движи по вода.

Когато избухна войната през 1914 г., капитан Гордън, който навремето бе участвал в Испанско-американската война, прояви жив интерес към конфликта и започна да го следи отблизо, да чете вестници и да обсъжда новините с другите. Не след дълго и Робърт започна да проявява интерес към войната и да обсипва баща си и майка си с безброй въпроси за далечните страни, където се водеха бойни действия. Седеше с часове и слушаше майка си да чете Библията, най-вече Откровението на свети Йоан Богослов, изпълнено с поличби за война, в която народите се изправят един срещу друг.

Майката на Робърт му разказа за неговия дядо, прославил се в Гражданската война, и за големите трудности, които нейната майка трябвало да преодолее по онова време, както и за участието на нейния прадядо във войната от 1812 г. Често говореше за дядо му, полковник Робърт Гордън, прочутия герой от Гражданската война, на когото бе кръстен, а също и за бащата на малкия Боби, който се сражавал в Испанско-американската война от 1898 г. под командването на полковник Рузвелт и достигнал чин капитан. Хърбърт, най-големият брат на Робърт, се родил през 1894 г., а Ралф, другият му брат, се появил на бял свят през 1898 г., след като баща му заминал на война. Майка му прекарала много тревожни дни и месеци сама с децата си, докато капитан Гордън воювал по бойните полета. Молила се никога повече да няма войни.

Тя каза:

– Боби, ти си потомък на смели воини и по бащина, и по майчина линия, но се надявам да станеш свещеник и да проповядваш против войната. Макар трагичната смърт на брат ти Хърбърт в Сан Франциско да бе шок, от който никога няма да се възстановя напълно, предпочитам да се утеша с мисълта, че е по-добре да ни напусне по този начин, отколкото да отиде на война и да загуби живота си в нея. Никога няма да забравя колко безсънни нощи прекарах в очакване на баща ти и какво щастие изпитах, когато той се върна. Молех се на Господ да сложи край на тази война, молех се и да не допуска никой от синовете ми да воюва.

– Мамо – обеща Боби, – когато порасна, ще стана проповедник и ще уча хората да не воюват, а да живеят в мир, но защо Бог не спре войните?

– Синко, войната е дело на дявола, не на Бога. Библията ни учи, че древният змей трябва да бъде пускан от време на време, а в Откровение на св. Йоан Богослов пише, че сатаната е вързан за хиляда години. Надявам се да доживея деня, в който ще бъде отново вързан, но не се съмнявам, че ти ще го доживееш. Няколко дни преди да се родиш сънувах много странен сън. Стори ми се, че виждам Сан Франциско и Лос Анджелис разрушени за два дни от някаква бойна машина и че един от синовете ми едва не загива там, но оцелява и впоследствие спасява страната си и донася мир на света. Предполагам, че съм сънувала Сан Франциско, защото Хърбърт загуби живота си там, но чувствам, че това е нещо повече от сън, чувствам, че този миротворец си ти.

Боби остана впечатлен от съня на майка си, от надеждите и амбициите, които таеше тя, но брат му Ралф обичаше да го дразни и да го предизвиква да се бие. Боби му обясняваше, че баща му иска да е послушен и кротък, че майка му желае той да стане миротворец и да не се бие. Брат му го наричаше „памукоглав“, защото косата му бе много светла, почти бяла, и го обвиняваше, че е най-долен страхливец, ала Боби проявяваше търпение и не се поддаваше на провокации. Майка му го хвалеше и обясняваше, че Библията учи да сдържаме гнева си и да не му позволяваме да излиза наяве.

По това време започнаха да се проявяват част от предразсъдъците, които малкият Робърт бе наследил от баща си и дядо си. Неблагоприятната икономическа ситуация в страната и ниските цени на памука оставиха капитан Гордън без пукната пара, та се наложи той и всичките му деца да се трудят на полето, за да свържат двата края. Бащата направи опит да накара и малкия Робърт да помогне с реколтата, но момчето упорито отказваше. То предпочиташе да си играе около къщата, да се забавлява с инструментите на баща си и да говори за великите изобретения, които ще направи. Майка му изпитваше слабост към Робърт и се опитваше да му помага във всичко, но се провали в опитите си да събуди у него интерес към земеделския труд. Детето все говореше как ще стане свещеник или как ще направи велики открития, но отказваше да работи във фермата.

През 1917 г., когато Съединените щати се включиха в Световната война, малкият Робърт бе на единайсет години. Изгаряше от желание да постъпи в армията и да замине на война. По-големият му брат Ралф вече се бе записал доброволец. Робърт заяви, че след като не може да замине на фронта и да се бие за родината си, ще остане у дома и ще работи върху патент, който да им позволи на спечелят войната. Не се разбираше добре с по-големия си брат, затова се зарадва, когато Ралф замина. Родителите му все така живееха в оскъдица, но не успяваха да накарат Робърт да им помага във фермата. Момчето продължи да се мотае из къщата и да ровичка в инструментите на баща си в опит да сглоби велосипед, с който да прекоси близкото езеро. Използва най-различни видове дървесина за направата на колелата, но напразно. Накрая майка му предложи да използва тънки кедрови летви, защото кедърът е лек, здрав и не потъва във водата. Така момчето успя най-сетне да измайстори колелата от кедрово дърво и след като запълни всички цепнатини и пукнатини с нагрята борова смола, подкара велосипеда по езерото. Не след дълго в колелата започна да прониква вода и Робърт потъна. Успя все пак да доплува до брега, при това без да изпуска изобретението си от ръце.

Трудностите не бяха в състояние да го обезсърчат и много скоро изобретателността на Робърт надделя над тях. След неуспешен опит да постави вътрешни гуми от велосипед в дървените колела, той използва вътрешни гуми от автомобил, напъха ги и ги наду. Когато те се изпълниха с въздух, опряха в дървените стени на колелата и с лекота задържаха велосипеда върху водите на езерото.

Майка му остана много горда и го похвали с думите:

– Боби, някой ден мечтата ти да станеш велик изобретател ще се сбъдне. Не си губиш времето с инструментите на баща си, а успяваш да измайсториш нещо ново.

Батко му Ралф, който продължаваше да го нарича Глупавия Боби и Мечтата на мама, заяви, че малкото му братче няма да постигне нищо в живота, защото отказва да работи във фермата, както правят всички останали. Майка му обаче си оставаше все така благосклонна към него, помагаше му с уроците в училище, окуражаваше го по всякакъв начин, показваше му, че вярва в него и не се съмнява, че един ден ще стане велик човек. Това го вдъхновяваше за още по-големи дела.

Успехът с водния велосипед разпали у Робърт амбицията и желанието да осъществи и други изобретения, които бе намислил. Сподели с майка си един свой сън за белокрила птица, която се носи над океана. Робърт летеше на гърба на птицата и посещаваше далечни страни, където го посрещаха с бурна радост и почести, а при завръщането му у дома собствените му сънародници му устройваха топъл прием. Баща му определяше тези истории като „празни мечти“, но майка му ги изслушваше с интерес и го насърчаваше. Робърт почти не разговаряше с баща си или с брат си, но с майка си споделяше и обсъждаше всичко. А тя го подкрепяше, защото виждаше в него отговор на всичките си молитви след смъртта на първородния си син, вярваше, че Господ я е дарил с нов син тъкмо за да сбъдне всички онези надежди и мечти, помръкнали след смъртта на Хърбърт.

Робърт бе странно момче, много различно от своите връстници. Бе доста затворен, не проявяваше никакво желание да си играе с тях, предпочиташе да води сериозни беседи на различни теми и да споделя единствено с майка си. А тя го разбираше като никой друг на света, в резултат на което Робърт се обръщаше към нея за съвет и утеха в трудна минута.

Амелия често разговаряше за сина си с капитан Гордън, казваше, че Робърт е странно и необикновено хлапе, защитаваше нежеланието му да се труди на полето, защото смяташе, че то не се дължи на мързел, а е проява на висок интелект, твърдеше, че ако момчето получи нужното образование, ще стане велик човек, с когото родителите му ще се гордеят, настояваше, че Боби има напредничави идеи, изпреварили поне с един век своето време, и само образованието ще му помогне да реализира тези свои замисли. Бащата, който така и не успяваше да разбера сина си, се съгласяваше с майката. Когато Робърт стана на тринайсет, капитан Гордън реши, че няма смисъл да продължава с опитите си да го задържи във фермата. По-добре щеше да постъпи, като изпрати момчето в Тексаркана, където да учи в някое училище и да получи по-задълбочени познания за нещата, към които проявяваше интерес.

В училището Робърт срещна първия си приятел, който прояви искрено разбиране и му помогна да се приспособи към новата среда и да се справи с уроците. Уолтър Кенълуърт бе син на богат предприемач, който се занимаваше с дърводобив. Благодарение на това разполагаше с всички предимства, които дават парите, и тъй като бе далеч по-напред в учението, помогна много на Робърт, който не проявяваше никакъв интерес към граматиката, но за сметка на това се увличаше от история и математика. Уолтър му помагаше по английски и география. Бързо се сприятелиха. Робърт разкри пред Уолтър плановете си за бъдещето, сподели мечтата си да стане велик изобретател, да получи добро образование и да обиколи света, да види много страни и да научи много неща, да развие куп идеи, които да помогнат на страната му по време на война. Бе слушал толкова много истории за приключенията на дядо си в Гражданската война и за премеждията на баща си в Испанско-американската, че изгаряше от желание да стане добър войник и да помогне на родината си. Прекарваше почти цялото си свободно време в четене на вестници и следене на хода на бойните действия. Проявяваше ненаситен интерес към победите на американските войници отвъд океана и когато те започнаха да обръщат хода на войната срещу немците, се въодушеви и заяви на майка си:

– Никога не съм се съмнявал, че звездното ни знаме няма да падне в праха и ще спечелим войната в мига, в който американските войници пристигнат в Европа.

Уолтър Кенълуърт хранеше сходни амбиции да стане войник и да направи куп открития и изобретения, но в областта на химията. Неговите мечти и стремежи бяха свързани с превръщането му в прочут химик. Налице бе огромна разлика в средата и условията, в които бяха израснали двете момчета, но това изобщо не се отразяваше на приятелството им. Нещо повече, дружбата им съзряваше с годините. Робърт и Уолтър прекарваха доста време заедно и Уолтър често канеше своя приятел в дома на баща си. Родителите на Уолтър също харесваха Робърт.

Когато настъпи примирието през 1918 г., Робърт разговаря с баща си и майка си, за да разбере дали според тях това е последната война. Те, разбира се, изразиха тази надежда, но Робърт възрази, тъй като бе чел Библията и бе стигнал до извода, че най-великата война в историята предстои. Той им изложи идеите си за нови изобретения, далеч изпреварили своето време. Помоли баща си и майка си да му позволят да напусне училище и за започне работа в автомобилна фабрика, където да научи повече за устройството на машините и да разбере как да завърши изобретенията, за които винаги бе говорил.

Беше лятото на 1919 г., учебната година приключи и господин Дж. Х. Кенълуърт, бащата на Уолтър, предложи на Робърт работа във фирмата си за през ваканцията. След края на работния ден Уолтър и Робърт често излизаха да се разходят с автомобил. През юли Робърт претърпя сериозна злополука. Колата се преобърна, едната му ръка бе счупена, а лекарите откриха и вътрешни наранявания. Откараха го в болница, където се наложи да лежи няколко седмици. Майка му се разтревожи и реши, че е най-добре Боби да напусне работата си в града и да се прибере във фермата.

Брат му Ралф току-що се бе върнал от Франция, където бе преживял куп премеждия във войната, но без да пострада сериозно. След катастрофата Робърт се прибра у дома, за да си почине. Водеше безброй спорове и дори стигаше до кавги с по-големия си брат, понеже двамата никак не се погаждаха. Всички проблеми произтичаха от нежеланието на Робърт да работи във фермата или да помага на брат си.

Боби успя да убеди майка си да му позволи да се върне в училище наесен, тъй като се справяше добре с учението и се надяваше един ден да заеме важен пост във фирмата на господин Кенълуърт.

През есента на 1919 г. Робърт тръгна отново на училище, но не можеше да се похвали с предишните успехи. Здравето му бе разклатено, срещаше трудности с концентрацията, напредваше с много бавно темпо. Едва взе изпитите в края на годината, но продължи да учи упорито и да набляга на математиката и историята. Не се справяше добре с граматиката, правописа и географията, но Уолтър Кенълуърт му помагаше по тези предмети.

През пролетта на 1920 г., малко преди края на учебната година, бащата на Робърт нае ратаи, които да му помогнат с памуковата плантация. Реши, че е най-добре и Робърт да се прибере у дома през лятото, за да свърши нещо във фермата, но момчето отново отказа. Така си навлече бурното неодобрение и дори обиди от страна на брат си, който го нарече „глупав изобретател“ и заяви, че никога няма да постигне нищо тъкмо защото отказва да работи във фермата. Ралф обвини брат си, че иска да стане „джентълмен“ и да няма нищо общо със „сините якички“, обикновените работници. Тези разногласия и скандали между двамата братя разочароваха и разстройваха майката, която искаше децата ѝ да живеят в разбирателство. Робърт се зарече никога да не се върне да живее в родния си дом заради брат си и заяви, че ще остане в Тексаркана, докато завърши образованието си, след което ще започне работа при господин Кенълуърт. Майка му вярваше в него, затова го увери, че всичко ще се оправи, стига да учи упорито, да се възползва от възможностите, които му поднася съдбата, и да се готви за поста, който господин Кенълуърт ще му предложи, след като завърши училище.

По време на войната производството и продажбите на памук на капитан Гордън вървяха отлично. Цените скочиха и той натрупа малко пари. През 1920 г. обаче цените бързо спаднаха и памукът започна да носи оскъдни приходи, в резултат на което семейството отново потъна в бедност. Робърт се разболя от малария през пролетта и лятото на същата година и не бе в състояние да работи дори да имаше желание. До този момент не бе проявил интерес към никоя работа, освен към майсторенето на нещо с инструментите на баща си и приказките за великите изобретения, които ще направи някога. Майка му винаги се бе застъпвала за него заради тежките му болести и преживяната катастрофа, докато баща му го наричаше „мамина мъка“ или „мамин проблем“. Амелия обаче продължаваше да вярва непоколебимо в младия Робърт, защото той бе силно набожен и се уповаваше неотклонно на Библията. Робърт прекарваше дълги часове и дни в четене на Светото писание и разговори с майка си, като често я питаше за смисъла на този или на онзи стих. Копнееше да пътешества, да обиколи света, но все го теглеше към по-странни и необикновени места. Искрено обичаше майка си, но най-голямото му желание бе да напусне родния дом и да види света.