Спомени от бъдещето

Глава I

Има ли човекоподобни същества в Космоса? • Възможен ли е растителен живот без кислород? • Съществува ли живот в мъртвата природа?

Можем ли да смятаме, че ние, жителите на Земята от XX век, не сме единствени по рода си в Космоса? Вярно е, че след като не сме в състояние да представим нито едно подобно на нас същество от друга звезда, препарирано в музея по естествена история, отговорът, че „само на нашата Земя има разумен живот“, изглежда убедителен и легитимен. Но гора от въпросителни израства, докато ние се мъчим да вместим данните от най-новите находки и изследвания във веригата на причинно-следствените връзки.

С невъоръжено око в ясна нощ, твърдят астрономите, на небосклона се виждат около 4500 звезди. С телескопа на една малка обсерватория видимостта се подобрява до около два милиона звезди, докато с един модерен огледален телескоп се наблюдават милиарди звезди..., загадъчно блещукащи светлинки в Млечния път. В сравнение с гигантските размери на Космоса, нашата Галактика е само миниатюрна част от несравнимо по-голяма звездна система – струпване от около 20 галактики, което обхваща пространство с радиус приблизително равен на 1,5 милиона светлинни години (1 светлинна година е равна на 9,461 х 1012 км). И това множество от звезди е нищожно в сравнение с хилядите спираловидни мъглявини, които са в обсега на електронните телескопи днес. Но Денят на научните изследвания едва започва.

Астрономът Харлоу Шапли наблюдава в обхвата на своя телескоп около 1020 звезди. Тъй като Шапли допуска съществуването на планетна система само около една от хиляда звезди, можем предпазливо да предположим, че само върху една планета от планетните системи на хиляда такива звезди има предпоставки за живот. Получава се число от порядъка на 1014. Шапли пита: Колко звезди от това „астрономично“ число могат да имат планета с атмосфера, подходяща за развитие на живот? Една от хиляда? Броят им все още е зашеметяващ – число от порядъка на 1011. Дори да приемем, че само на една от хиляда такива планети действително е възникнал живот, то пак остават 100 милиона планети, за които можем да допуснем съществуването на живот! Това изчисление е основано на техническите възможности на днешните телескопи. А те непрекъснато се усъвършенстват.

Според хипотезата на биохимика д-р С. Милър на някои от тези планети условията за живот и животът вероятно са се развили по-бързо, отколкото на Земята. Ако приемем неговата дръзка оценка, следва, че на 100 000 планети е възможно съществуването на цивилизации, по-развити от нашата.

Професор д-р Уили Лей, известен учен и приятел на Вернер фон Браун, сподели с мен в Ню Йорк:

Броят на звездите само в нашата Галактика възлиза на 30 милиарда. Допускането, че тя обхваща най-малко 18 милиарда планетни системи, се смята от днешната астрономия за приемливо. Ако направим опит да намалим броя на тези звезди и предположим, че разстоянията между тях и планетите са толкова големи, че само в един от 100 случая планета обикаля в екосферата на своята звезда, то пак остават 180 милиона планети, на които би могло да има живот. Допускаме по-нататък, че от всеки 100 планети, на които има предпоставки за живот, той действително съществува само на една: остават 1,8 милиона планети с вероятен живот... Едно следващо предположение би отделило от всеки 100 планети с условия за живот по една, на която е възможно да живеят същества с разума на homo sapiens. Само по себе си това допускане гарантира, че в нашия Млечен път има около 18 000 обитаеми планети.

Тъй като най-новото преброяване на звездите в Млечния път сочи числото 100 милиарда установени звезди, броят на вероятно обитаемите планети става много по-голям в сравнение с предположения от професор Лей.

Спокойно можем да допуснем съществуването на 18 000 планети с условия на живот подобни на земните, които се намират относително близо, без да се спираме на хипотетични оценки и без да посещаваме чужди галактики. Да отидем още малко напред в нашите предположения: ако само 1 % от тези 18 000 планети са населени, то техният брой е 180...

Несъмнено съществуват планети, подобни на Земята – с подобна структура на атмосферата, с подобна гравитация, флора и може би фауна. Но защо изобщо трябва планетите да имат условия, подобни на земните, за да мислим, че на тях може да съществува живот?

Научните изследвания вече променят представата, че живот е възможен само при земни условия. Заблуда е да се вярва, че без вода и кислород животът не може да съществува. В действителност на самата Земя живеят организми, които не се нуждаят от кислород. Това са анаеробните бактерии. Кислородът дори им действа като отрова. Защо тогава да няма по-висша форма на живот, която да не се нуждае от кислород?

Под натиска и впечатленията от новите резултати от научните изследвания ще трябва да свикнем ежедневно да променяме своите представи и схващания за света. Концентрираният доскоро само върху Земята откривателски ентусиазъм определя този наш свят като идеалната планета: тук не е нито много топло, нито много студено; вода има в изобилие; кислородът е в големи количества; органичните процеси непрекъснато обновяват природата...

Всъщност схващането, че животът би могъл да възникне и да се развие само на планета от земен тип, не може да бъде защитено. На Земята има 2 милиона животински вида. 1,2 милиона от тях са „научно обяснени“. Но тъй като наред с тези „научно обяснени“ видове са налице още няколко хиляди вида, които не би трябвало да могат да се развиват, то се налага да преосмислям представите си за живота и да ги подложим на проверка.

Доскоро например се смяташе, че радиоактивната вода не може да съдържа зародиши! В действителност обаче се оказва, че в мъртвите води на атомните реактори се развиват някои бактериални видове.

Изследванията на учения д-р Зигел изглеждат твърде загадъчни: той пресъздаде в своята лаборатория условията, съществуващи на Юпитер, и в тази атмосфера, която няма нищо общо с предпоставките, които досега свързвахме с появата на „живота“, отгледа бактерии и кърлежи. Амонякът, метанът и водородът не ги убиха.

Опитите на ентомолозите Хънтън и Блум от Университета в Бристол, Англия, доведоха до не по-малко смайващи резултати. Двамата учени изсушаваха ларвите на един вид комари в продължение на много часове при температура до 100°С; веднага след това ги потопиха в течен хелий, чиято температура, както е известно, е тази на междузвездното пространство. След радиоактивно облъчване ларвите на комарите възвърнаха нормалните си жизнени функции. Невъзможното се случи: ларвите продължиха своя биологичен процес и от тях се излюпиха напълно „здрави“ комари.

Известни са ни, разбира се, и бактерии, които живеят във вулканите, и други, които разяждат камъните, и такива, които произвеждат желязо. Гората от въпросителни продължава да расте.

В много изследователски лаборатории се правят опити. Трупат се нови доказателства за факта, че животът в никакъв случай не трябва да се свързва само със съществуващите на нашата планета предпоставки. Столетия наред земните закономерностите и условия за живот са били в представите ни център на света. Това убеждение е заличило всички перспективи; то слага капаци пред очите на изследователите и не им дава възможност да се абстрахират от обичайния начин на мислене. А Теяр дьо Шарден твърдеше, че в Космоса само фантастичното има шанс да бъде реално!

Промяната на обичайния начин на мислене – колкото фантастична, толкова и реална – означава, че разумните същества от друга планета биха използвали своите условия за живот като еталон. Ако те живеят при температури от –150°С до –200°С, естествено е да са убедени, че тези убийс­твени за нас температури са чудесна предпоставка за живот, и да приемат, че такъв може да съществува само при тези условия. Това наистина би отговаряло на логиката, с която ни учат, че трябва да разсейваме тъмнината на нашето минало.

Длъжни сме, заради самоуважението си, предавано от поколение на поколение, да бъдем разумни и обективни; с други думи казано, да стоим здраво на краката си. Всяка дръзка идея някога е изглеждала като утопия. А колко много от тези утопии сега са ежедневие! Разбира се, екстремалните възможности се доказват с примери. Но докато невъзможното продължава да ни се струва немислимо, няма да паднат бариерите и няма да опознаем тайните, които Космосът крие от нас. Идващите поколения ще срещнат във Вселената множество неподозирани форми на живот. Ако на нас не ни е писано да го доживеем, то те ще трябва да свикнат с факта, че не са единствените и сигурно не най-старите разумни същества в Космоса.

Възрастта на Вселената се оценява на 8 до 12 милиарда години. Микроскопите показват следи от органични вещес­тва, пренесени от метеорити. Бактерии, съществували милиони години, съхраняват своята жизнеспособност. Спорите, под натиска на светлината, се носят из Космоса, докато бъдат уловени от гравитацията на някоя планета. Възниква нов живот в безкрайния кръговрат на сътворението. И така – милиони години наред...

Многобройни сериозни изследвания на различни находки от всички краища на света доказват, че земната кора се е образувала едва преди 4 милиарда години. Доказано е, че човекоподобни същества има отпреди един милион години. С голямо усърдие и изследователска страст успяваме да отделим от този огромен поток от време един отрязък от 7000 години човешка история. Но какво са 7000 години човешка история в сравнение с милиардите години история на Вселената?

На нас – „венецът на сътворението“ – са ни били необходими 400 000 години, за да достигнем днешното си състояние и положение. Кой трябва да понесе тежестта на доказателствата, че някоя планета е предложила по-благоприятни условия за развитието на други или подобни ра­зумни същества? Защо да нямаме „конкуренция“ в лицето на друга планета, която да е на нашето равнище или да ни е задминала? Имаме ли право да пренебрегваме тази възможност? Досега го правехме...

Колко често опорите на нашето познание се разбиват на парчета? Стотици поколения вярваха, че Земята е плоска. Хиляди години беше в сила законът, че Слънцето се върти около Земята, Все още си вярваме, че нашата планета е център на Вселената – макар да е доказано, че тя е съвсем обикновена: по големина е незначителна, отдалечена е на 30 000 светлинни години от центъра на Галактиката...

Време е вече да разберем своята нищожност, откривайки все нови неща в безкрайния Космос. Едва тогава ще проумеем, че сме мравки в царството на Вселената. Но нашият шанс е в Космоса – там, където обещаха боговете.

Едва след поглед в бъдещето ще бъдем достатъчно силни и дръзки за честно и безкористно изследване на миналото.