Предговор към

юбилейното издание

Боб Фрисъл

Наистина ли минаха двайсет и пет години? В много отношения ми се струва, че сякаш беше едва вчера, когато един тип на име Ричард за първи път ме посети като клиент за работа с дишането (тогава го наричах „Прераждане“). Въпреки че отначало беше скептичен, в онази първа сесия имаше неочаквано преживяване, което го накара да се изправи в стола си и да прояви внимание. След това ме посети за още двайсет и девет допълнителни ежеседмични сесии. През това време между нас бързо възникна взаимно разбиране и доверие, което доведе до един крайно неочакван резултат.

Да, научих, че Ричард е собственик на издателска компания, и не, не беше кандидатстване да напиша книга. Всъщност вътрешно го бях решил четири години преди това, когато бях помолен да стана съавтор на книга с клиент, работещ по дишането – и когато научих, че тя всъщност предлага да напишем предложение за книга, с което след това да търсим издател – че единственият начин изобщо да напиша книга е ако издател дойде при мен и помоли да го направя. Мислех, че съм в безопасност, но, разбира се, точно това се случи.

Преди тази съдбовна среща през октомври 1992 през предишните двайсет години бях активен търсач; мотивиран бях първоначално от едно сериозно, осакатяващо нараняване в кръста. Щом осъзнах, че всичко е функция на съзнанието, което може да бъде осъзнато само когато се взреш навътре, се посветих на изследването на разрива между това, което мислим, че сме, и това, което всъщност сме. След това търсех начини да го измъкна от сферата на концептуалното разбиране и да го направя реално в живота си. Работата с дишането се превърна в основния ми инструмент да го постигна; беше техника, която постигаше реално и трайно изцеряване, и беше преобразяване на живота ми – както и на живота на моите клиенти.

Сега да се върнем на Ричард. Бързо научих, че неговата компания „Норт Атлантик Букс“ е публикувала книгата на Ричард Хогланд „Монументите на Марс“. Тъй като наскоро се бях натъкнал на нова съществена липсваща информация относно единството на живота, за която знаех, че трябва да си давам сметка, и тъй като тя първоначално се прояви по най-неподозиран начин под формата на други форми на живот из космоса, като Марс беше един от центровете на внимание, непрекъснато притисках Ричард за още и още информация. И, разбира се, на драго сърце споделях с него всичко, което научавах. Тъй че един ден Ричард ми се обади по телефона и ме попита дали бих помислил да напиша книга за това, което той дефинира като „езотеричния смисъл на монументите на Марс“. И макар първата ми мисъл да беше „Не, аз не съм писател“, внезапно си спомних за решението си отпреди четири години и мигновено осъзнах, че тук действат по-висши сили.

„Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така“ бързо, за моя пълна изненада и само от уста на уста (нито цент не беше похарчен за маркетинг) се превърна в сензация за една нощ. Огромното количество отзиви, които получих, беше крайно удовлетворително. Докато популярността на „Нищо...“ растеше, получавах около петдесет написани на ръка писма седмично, общо хиляди на брой. Казваха ми колко полезна е книгата ми в живота на тези хора. Благодарен съм да знам, че по този начин съм помогнал на толкова много хора.

След това тя беше публикувана на двайсет и пет езика; продадени бяха петстотин хиляди екземпляра и книгата продължава да се приема добре до ден днешен. В резултат на това бяха канен да изнасям семинарите си из цяла Северна Америка, Европа и Австралия.

В това специално издание съм запазил непокътнато основното послание на предишното издание; също така съм го разширил с включването на важни добавки и осъвременени данни, в това число десет напълно нови глави.

Разглеждам подробно, от широкомащабна перспектива, огромното вливане на енергия от по-висши измерения, която драматично повишава вибрационната скорост на планетата и на всеки един на нея. Давам също така детайлите за личното преобразяване, което трябва да постигнем, ако искаме да оцелеем и процъфтяваме, така че да можем да „хванем стопа“ до по-висше съзнание така, че Майката Земя да е в състояние да достигне критична маса и да стане „осветена отвътре“. Ни повече, ни по-малко, това е разказът за раждането на ново човечество, за съ-творяването на Рая на Земята.

В продължение на тринайсет хиляди години ние сме били в разделение. Виждаме всичко като поляризирано – като добро или лошо, горно или долно, горещо или студено. Преценяваме всичко, което се случва. Самият акт на преценяване ни задържа в този стил на възприемане.

Като пример за този разделен начин на възприемане на живота, ако тялото ви изстине, вие мислите за отоплител; мислите за нещо извън самия вас. Това е довело до нашата нарастваща зависимост от технология. И макар да е имало много удивителни постижения в технологията, това също така има и своята отрицателна страна. Убягнал ни е фактът, че колкото по-напреднали сме технологично, толкова по-невежи ставаме. Ние във все по-голяма степен се отделяме от Единния дух и отслабваме.

Ставаме по-слаби, когато отдаваме своята сила на технологията – тоест на външни обекти. След това ставаме зависими от тези обекти и скоро стигаме до точката, откъдето не можем да правим нищо сами. Също така привикваме да търсим и да се подчиняваме на външни авторитети.

Единството не разбира това. То не знае какво означава „потребност от нещо“. Аборигените и други туземни народи не знаят какво означава „нужда“; това, от което се нуждаят, просто се появява, защото те са в хармония с Природата. Хопите дори нямат думи за нещо извън тях самите. Те биха говорили например за птица, кацнала на дървесен клон, който е вътре в тях.

Ние сме прекрачили този баланс и в този момент се учим как да се върнем в него. Ако наистина знаехме, бихме могли просто да помислим за „топло“ – и ще е така. Притежаваме способността да променяме всичко в реалността отвътре. (С „реалността“ обозначавам външния свят, включително житейски ситуации, обстоятелства и пр.) Много от нас имат чувството, че сме просто една личност без никаква власт или дума по отношение на сътворяването на нещата. По-голямата истина е, че ние можем да променяме всичко в заобикалящата ни среда при определени обстоятелства – когато сме в Единство, а не в разделеност. Духът на Бога може да се движи през вас самите.

Дясната половина на мозъка ни е нашата връзка с всичко, което е; тя е холистична, емпирична и познава само моментно време, вечното сега. Тя е способна интуитивно да усеща Единството, като четири- или петгодишно дете, загледано нагоре към нощното небе. Лявата половина на мозъка вижда точки и не ги свързва. Тя е логическа и е заключена в линейното време, така че никога не е в настоящия момент. Трябва да вижда извън всякакво съмнение, че разделението е илюзия. Трябва да ѝ се покаже Единството в поредица от логически стъпки, както ще направя, като ви покажа холографската вселена посредством универсалния език на свещената геометрия и като ви покажа, че реалността, която мислим, че виждаме „отвън“, е всъщност холографска проекция на нашето съзнание. Когато умът наистина види, че има само Единен дух, който се движи през всичко – че има само един модел на сътворение, само един закон, движещ се през всички неща, – настъпва облекчение; мазолестото тяло се отваря и възниква комуникация между двете половини на мозъка. В този момент може да започнат да стават неща, които не бихте позволили, докато не сте сигурни, че съществува само Единство.

Преди шестнайсет хиляди години ние сме нарушили галактическия закон. По това време сме били на много високо ниво на съзнателност, далече отвъд където сме сега, но извършвайки един определен незаконен акт, сме пропаднали на много нива на измерения, докато сме кацнали в този плътен аспект на реалността. Престанали сме да дишаме по начина, който сме прилагали преди, поради което праната или жизнената сила сега заобикаля епифизната жлеза, а прекият резултат от това е разделеност. Някой ден това няма да става, става сега.

Живеем във време, което може да бъде дълбоко затрогващо, но първо трябва да се научите да слушате със сърцето си. Когато го постигнете, можете да започнете да намирате общ език, който е отвъд правилно и грешно, добро и зло.

Вашето По-висше Аз все още е във вас и функционира далече отвъд възможностите на вашия ум. Възстановяването на връзката с този откъснат аспект на самите нас ни дава достъп до нашия безграничен потенциал; там, където имаме сигурен достъп до неограничен запас на вътрешен мир, безусловна любов, радост, творческо изразяване и мъдрост. Това е енергията на Божествения създател; това е енергията на Извора. Първо трябва да слезем до процеса на възстановяване на връзката и да си върнем своята детинска невинност. Първо трябва да се свържем с нашето По-низше Аз. По-низшето Аз е нашият подсъзнателен ум; то е дете, около шестгодишно. Възстановяването на връзката и връщането на нашата детинска невинност е кодът за целебната работа, която трябва да се свърши. В следващите глави ще ви покажа как точно да направите това.

Вие навярно сте между онези, които винаги са усещали, че в съществуването ни има нещо много повече, отколкото са ни накарали да вярваме, и винаги сте чувствали, че сме се запътили нанякъде. Но може би не знаете, че скоростта, с която сега еволюираме, е нечувана във вселената, благодарение на един ужасно успешен експеримент, извършен през 1972 година. Тези авантюри в другоизмерна реалност започват да се осъществяват на Земята сега!

Ще бъдете преведени през древните мистериални школи – Мистериалната школа Наакал в Лемурия и Атлантида, и след това през двете дванайсетгодишни египетски школи, за да стигнете до финалната имитация във Великата пирамида и възвисяването до Христовото съзнание.

Покрай кръговете и спиралите на свещената геометрия, във и извън магията на Кръговото дишане и активирането на светлинното тяло, дори преживяването на потенциално катастрофалните измествания на полюсите, ние в крайна сметка ще сглобим вътрешно своята собствена меркаба, универсалния модел на сътворение, и ще се присъединим към възвисените учители.

Ще се запознаем със силите, действащи за напредъка на нашата еволюция на съзнанието, и с тези, които се стремят да го блокират. Когато достигнем критична маса, Майка Земя ще се измести към ниво на по-висше измерение. Много галактически сили вече са се събрали около нашата планета, наблюдават и очакват да станат свидетели на това безпрецедентно събитие.

Това е време на велико празненство – докато излизаме от тъмнината и навлизаме в светлината. Това означава, че завесите ще бъдат вдигнати, ще си спомним и ще изживеем своята интимна свързаност с целия живот, ще ни се позволи да се обединим отново с нашите космически братя и да се движим из вселената. Ще предефинираме напълно какво означава да бъдеш човек!

Първи контакт

Всеки от нас е на някакво пътуване. Всеки от нас има въпроси за смисъла на живота и слушаме всеки път, когато е предприета малка частица от това дирене и е разкрита нова информация.

За мен всичко започна в далечната 1972, когато открих, по съвета на мой приятел, едно класическо литературно произведение, озаглавено „Книгата: За табуто срещу знанието кои сте“ на Алан Уотс. Явната ми цел беше да стана по-добър играч на крикет – търсех начин да постигам вътрешно спокойствие и съсредоточеност, за да мога да повиша качеството на играта си в напрегнати ситуации; не съм сигурен защо приятелят ми препоръча това, но едва ли има значение. Тази книга разпали искра в мен, дълбок вътрешен резонанс. Подхрани едно вътрешно пробуждане, което бързо се разпали в пожар, захранван от огъня на предназначението, който продължава да гори и до ден днешен.

В резултат на нарастващото ми осъзнаване, че ние сме нещо много повече от просто нашата ограничена идентичност, започнах да попивам толкова информация, до колкото можех да се добера. Изчетох много книги на Уотс и други автори, изучих Трансценденталната медитация (играта ми на крикет се подобри невероятно), взех най-популярния семинар за времето, двуседмичното обучение est, а след това се потопих в съзнателното дишане, известно като Прераждане (Rebirthing). С цялата тази входяща информация и с помощта на многобройни учители преживях квантов скок в личностното си израстване; пробуждах се от дълбока дрямка. И тъй като бях мотивиран от дълбоко желание да уча, се чувствах доста уверен, че каквото и да трябва да науча, то ще се появи щом ми потрябва да го науча. И точно така стана.

Това, прочее, е историята на моето продължително лично пътуване на откривателство, как стигнах до повратна точка след дванайсет години обучение на емоционалното тяло, когато започнах да разбирам, че наистина има липсваща информация, която трябва да зная. Нямаше значение, че нямах представа какви може да са подробностите, още по-малко кога и как ще започнат да се разкриват. Знаех, че вече разполагам с необходимите съставки: 100 процента намерение, наред с готовност да следвам вътрешния Дух без колебание.

Поради това пътуването ми беше магическо във всяко отношение. „Насочван“ бях да се озовавам на правилните места в подходящото време, за да се срещам със съвършените хора, които са ми дали точно каквото ми трябва, за да остана на пътя. Оказа се едно безкрайно пътуване.

Започна съвсем невинно през януари 1991, когато водех едноседмично обучение в Камбъл Хот Спрингс (тогава център за Прераждане на Ленард Ор), близо до Сиеравил, Калифорния. Ленард Ор е основателят на процеса на работа по дишането, който той нарече „Прераждане“. Прекарах повечето от 1980 година в обучаване с него и оттогава съм професионален учител по съзнателно дишане.

Въпреки че първоначалната ми мотивация бе продиктувана от необходимост – търсех как да излекувам нараняване в кръста, – за мен работата по дишането бързо заживя свой самостоятелен живот. Вече от трийсет години я усъвършенствам и преоткривам и в настоящото ми превъплъщение това е техниката, която наричам „Алхимия на дишането“.

С най-прости думи Алхимията на дишането е инструмент, който да ви помогне в откриването и овладяването на вашата вътрешна способност да преобразите своите ограничаващи подсъзнателни системи на убеждения в мощни, целенасочени, животоукрепващи ръководни системи, тъй че да можете истински да присъствате, радостно и мирно, във всички области на своя живот. Повече за това – по-късно.

Винаги си прекарвах чудесно в Камбъл Хот Спрингс. Това са 680 акра сред пустошта на Сиера, разположени точно насред никъдето. Точно моят тип място.

Освен това винаги имаше нещо особено, нещо магично в обученията и тази седмица не беше изключение. Тъй че дори само това да се беше случило, щях да съм доволен от престоя си и да си тръгна, очаквайки с нетърпение следващото си посещение.

Тогава се запознах с Дъг!

Малко преди да приключат седмичните събития в петък вечерта зърнах една книга, която той беше оставил в трапезарията, озаглавена „Космически портал: Завесата е дръпната“, от Георгос Сирис Хатън. Беше пълна с увлекателна, плашеща, невероятна информация за НЛО, тайни операции и конспирации. Имах много малко време да ѝ хвърля око; после дойде време за семинара.

Щом семинарът приключи, видях Дъг: стоеше в коридора почти все едно че чакаше мен. Казах му какво съм видял и го попитах за обяснение. Говорихме с часове в коридор, който за разлика от залата за семинара, не беше затоплен. И да, доста студено става нощем на хиляда и осемстотин метра надморска височина в Сиера през януари! Ще се върнем след малко на разговора ни, но нека първо да ви подам малко основна информация.

Началата на съвременната НЛО ера често се проследяват до един пилот и бизнесмен от Айдахо, на име Кенет Арнолд, който вижда девет НЛО през юни 1947, докато летял над щата Вашингтон. Той сравнява полета на тези неидентифицирани обекти с чиния, плъзгаща се над вода, което довежда до създаването на термина летящи чинии. Преживяването на Арнолд е едно от почти деветстотин наблюдавания над Съединените щати през онова лято, което довежда до общонационална НЛО лудост.

Това, което нито Арнолд, нито светът знаят, е, че въоръжените сили на САЩ вече са се ангажирали с тайни мащабни разследвания на феномените, най-вероятно в резултат на наблюденията на НЛО от военен персонал към края на Втората световна война. Наречени са „Фу-файтъри“. Ние сме си мислели, че са тайни оръжия на германците; германците са си мислели, че са наши.

Още през 1948 година, след като прикритите операции са напълно разгърнати, свръхсекретни проучвания на военните и ФБР стигат до заключението, че НЛО са реални, че са метални дискообразни летателни средства, способни да развиват огромни скорости и да маневрират така, че да са неуловими, и че са с неизвестен произход. Последвалите проучвания довеждат до извода, че апаратите най-вероятно са с извънземен произход. Разбира се, обществеността не е допусната до тези заключения; всъщност наличието на тези проучвания бе пазено в тайна до 1976 г.

След като вече имаме малко основа, да се върнем на Дъг. Разговорът ни беше едно наистина удивително преживяване. Той отговори на всички мои въпроси с голямо търпение и разбиране. Колкото и невероятно да изглеждаше, вече знаех, че следващата фаза на моето пътуване е започнала. Това, до което тя щеше да ме доведе, далече надминаваше дори и най-необузданите ми и най-фантастични мечти! След това, когато най-сетне се разделихме за вечеря, той ми даде книгата и един ръкопис на Бил Купър.

Бил Купър сега е почетно пенсиониран от Военноморския флот на САЩ. Той твърди, че през 1972 е видял два доклада, отнасящи се до замесване на правителството с извънземни същества, докато е работел като интендант с разузнавателен екип за адмирала на САЩ Бърнард А. Клари, тогава главнокомандващ Тихоокеанския флот. Бил служил в това си качество от 1970 до 1973 година.

Той твърди, че двата доклада, които е видял, са (1) Проект „Гръдж“ / Доклад „Синя книга № 13“ и (2) Доклад „За мнозинството“.

Докладът „Гръдж“, който видял, съдържал около двайсет и пет черно-бели снимки на „извънземни форми на живот“ и информация за тях. Докладът „Мнозинство“ нямал фотографии, но според Бил съдържал информация за нарастващата загриженост на правителството от извънземна намеса на нашата планета.

Дъг каза също, че има много видеозаписи и с удоволствие би ми ги показал. Задържах се почти цялата нощ да чета и прекарах повечето от следващия ден в гледане на тези записи.

Да резюмирам какво научих: Имало е много голяма активност на НЛО в края на 40-те, най-вече в района на Ню Мексико. Това включва многобройни инциденти със свалени или разбити извънземни съдове, най-известният от които е възстановяването на разбит НЛО през юли 1947 г. на едно ранчо близо до Розуел, Ню Мексико, и намирането на три или четири извънземни тела. По това време Розуел е квартирата на ВВС Розуел от Осма въздушна сила, която включва 509-а Бомбена група, единствената ескадрила в света, на която са поверени атомни оръжия.

Жителите на Розуел видели в съдбовната вечер на 2 юли ярък обект, прорязал небето. Взривил се на седем мили извън градчето и отломките се разпръснали над голям район. Собственикът на ранчо Уилям Брейзъл открива странни метални фрагменти и няколко дни по-късно докладва за това на властите. Офицерът от разузнаването в Розуел, майор Джеси Марсел, е изпратен на място да събере останките. Марсел е сигурен, че не е метеорологичен балон, нито летателен апарат.

Според него фолиото, не по-дебело от пакет цигари, било буквално ненакърнимо. Според думите му, то „Не е от тази Земя“1.

Командирът на базата полковник Уилям Х. Бланчард повиква офицера за връзки с пресата лейтенант Уолтър Хаут, който издава следното прессъобщение:

Многото слухове, отнасящи се до летящия диск, станаха реалност вчера, когато офицерът от разузнаването на 509-а Бомбена група на Осма въздушна сила, ВВС Розуел, извади късмета да придобие диск със съдействието на един от местните собственици на ранчо и офиса на шерифа на окръг Чавес. Летящият обект кацна на ранчо близо до Розуел някъде миналата седмица. Поради липса на телефонни услуги собственикът е прибрал диска в склада, докато успее да се свърже с офиса на шерифа, който на свой ред е уведомил майор Джеси А. Марсел от разузнавателния отдел на 509-а Бомбена група. Веднага бяха предприети действия и дискът беше прибран от дома на собственика. Беше огледан в щаба на ВВС Розуел и впоследствие предоставен от майор Марсел на по-висшето командване2.

Когато местният вестник прави опит да разпространи това, телеграфната услуга бива прекъсната. В офиса на местния вестник пристига съобщение, което гласи, че трябва да спрат предаването моментално, понеже това, което предават, засяга националната сигурност. Съобщението е от ФБР.

На майор Марсел му е наредено да натовари отломките на Б-29 и да ги закара до щаба на Осма въздушна сила във Форт Уърт, Тексас, където отломките са предадени на генерал Роджър М. Рейми. Той заповядва на Марсел и другите да пазят мълчание и издава друго прессъобщение, гласящо, че инцидентът не е нищо друго освен разбит метеорологичен балон. Докато двамата с Марсел позират за репортери, истинските останки са транспортирани до Охайо под въоръжена охрана.

Военновъздушната база „Райт Патерсън“ в Охайо е първоначалният център, където се събира всичкият материал от този тип. Той е щабът на поделението за чужди технологии на ВВС на САЩ. По-късно става щаб на поделението за извънземна технология на ВВС на САЩ.

След това са намерени два апарата, през февруари и март 1948 г., близо до Ацтек, Ню Мексико. Прибрани са седемнайсет тела на извънземни, наред с голям брой останки от човешки тела. Това моментално вдига тавана за сигурност до „Над свръхсекретно“.

Следващото значимо събитие е през 1949 г. и отново близо до Розуел. Разбиват се два диска и са прибрани пет тела на извънземни. При обхождането на района, за да се уверят, че всички отломки са прибрани, е намерен извънземен, лутащ се в пустинята. Заловен е и е наречен ИБИ (извънземен биологичен индивид). ИБИ е отведен в Лос Аламос, където е поставен в среда, защитена с фарадеев екран. Защо? Защото има способността да чете мисли и да предава мисли на хора отвън. Също така има способността чрез устройство, което носи около кръста си, буквално да преминава през стени.

ИБИ се разболява и правят неуспешен опит да го спасят. В усилието си и също така в усилието да спечелят благоразположението на тази технологично превъзхождаща раса, започват да излъчват радиосигнали за помощ в пространството. Надяват се да осъществят приятелски контакт, та извънземните да ни възприемат като благонамерена раса, опитваща се да помогне на един от техните. Понеже е ясно, че при всякаква военна конфронтация не бихме имали изобщо никакъв шанс.

ИБИ умира през юни 1952 г. и досега няма никакъв отговор на усилията ни да се свържем. Филмът „Извънземното“ е тънко забулената история на ИБИ. В реалния живот офицер от ВВС, а не малко момченце, развива близки отношения с ИБИ. Когато ИБИ умира, офицерът страда, понеже е загубил приятел. Във филма Ай Ти се разболява лошо и момчето играе ролята на офицера от ВВС, но във филма той оживява. „Ай Ти звъни дома“ беше „Проект Сигма“, опитът да се установи контакт с извънземните.

Между другото, на една специална прожекция на филма в Белия дом президентът Рейгън прошепва в ухото на Стивън Спилбърг: „Знаете ли, в това помещение има по-малко от шест души, които знаят истината по темата“.

През 1953 г., първата година на Дуайт Д. Айзенхауер в Овалния кабинет, са прибрани поне още десет разбити диска, с двайсет и шест мъртви и четири живи извънземни. В началото на 1953 г. новият президент се обръща към своя приятел и колега, член на Съвета по Международни отношения (CFR) Нелсън Рокфелер за помощ. Започват да планират тайната структура за контрол на дейността по извънземните, която след година ще се превърне в реалност. Родена е идеята за MJ-12.

Маджисти Туелв (Висшите дванайсет) (MJ-12), известни също така като Мнозинство дванайсет, е създадено в началото на 1954 г., за да ръководи и провежда всички дейности под прикритие, засягащи въпроса за извънземните. То се състои, според Бил Купър, от Рокфелер, Директора на ЦРУ Алън Уелш Дълес, Държавния секретар Джон Фостър Дълес, Секретаря на отбраната Чарлз Е. Уилсън, Председателя на Обединения комитет на началник-щабовете адмирал Артър У. Радфорд, Директора на Федералното бюро за разследване Дж. Едгар Хувър, шестима от изпълнителния комитет на Съвета по международни отношения, известни като Мъдреците, шестима от изпълнителния комитет на Група ЯЗОН (секретна група, формирана по време на Проект Манхатън, и д-р Едуард Телър3.

Никаква заповед не може да се издава от деветнайсетчленната група и никакво действие не може да се предприема без мнозинство от дванайсет „За“, откъдето Мнозинство дванайсет.

Същественото е, че Айзенхауер, както и първите шестима членове на MJ-12 от правителството, са също така членове на CFR. Това дава контрола на най-секретната и могъща група в управлението на един клуб със специални интереси, който, от своя страна, се контролира от Илюминатите4.

MJ-12 съставя план за действие при непредвидени обстоятелства, за заблуждаване на всеки, който се домогне до истината. Известни са като Великите дванайсет (MJ-12). Това е измама и тя успешно е отклонявала повечето проучватели от дирята.

Следващото предполагаемо значително събитие става през 1954 г., когато нашето правителство установява контакт с раса извънземни, известни оттогава като Сивите. Те кацат на ВВС базата „Едуардс“, срещат се с президента Айзенхауер и подписват официален договор.

Според Бил Купър:

Договорът гласи: Извънземните няма да се месят в нашите дела и ние няма да се месим в техните. Ще пазим тяхното присъствие на Земята в тайна. Те ще ни снабдяват с напреднала технология и ще ни помагат в нашето технологично развитие. Няма да сключват никакъв договор с никоя друга държава на Земята. Могат да отвличат хора на ограничена и периодична база с цел медицински оглед и наблюдение на нашето развитие, с предпоставката, че на човешките същества няма да бъдат нанасяни увреждания, ще бъдат връщани на точката на отвличане, човешките същества няма да имат спомен за събитието и извънземната нация ще снабдява MJ-12 със списък на всички човешки същества, с които са установили контакт и са отвлечени, редовно и по график...

Също така се споразумяват да бъдат построени подземни бази, които да се използват от извънземната нация, и да се построят две бази за съвместно използване от извънземната нация и от правителството на Съединените щати. Обменът на технология ще се извършва в съвместно ползваните бази5.

Скоро след това стават ясни два резултата: (1) Сивите са пренебрегнали условията на договора, като отвличат много повече човешки същества, отколкото са заявили. Също така извършват осакатявания, както на хора, така и на животни. Сивите казват, че това е необходимо за тяхното оцеляване, че са умираща раса и че генетичният им материал се е влошил дотолкова, че повече не могат да се възпроизвеждат. Казват, че се нуждаят от нашия генетичен материал, иначе биха се превърнали в история. (2) Нашите оръжия не са равностойни на техните. Поради това е необходимо да останем в приятелски отношения с извънземните, поне докато можем да развием оръжейни системи, които биха могли да им се противопоставят. Разбира се, на това е поставен капак за сигурност „Над свръхсекретно“ и се формират правителствени агенции за разследване.

Горното е предадено най-повърхностно. Има много повече информация, всичката – също толкова изумителна, сякаш извадена направо от научнофантастична книга. С цялата евтиния на изданието би било твърде лесно да се изсмея на историята като плод на нечие въображение или шегата на столетието – и това определено беше преобладаващото отношение тогава.

Но за мен, при риска да бъда етикиран като ексцентрик или дори нещо по-лошо, един от онези „маниаци по конспиративна теория“, всичко се намести като липсващото късче от пъзела. Отговаряше на много въпроси. Интуитивно усетих, че е вярно. Един от многото резултати от моите дванайсет години работа с дишането беше високо развита интуиция. Моята интуиция каза „да“ на това и аз ѝ се доверих.

Проверка за реалност

Върнах се вкъщи преливащ от тази нова информация. Нямах търпение да кажа на някого и на всеки, склонен да ме изслуша. Бих могъл да ви разкажа досадните подробности, но няма. Бих могъл да ви кажа как това ми струваше по някой и друг клиент и вероятно някое и друго приятелство. Бих могъл да ви кажа как, за голяма моя изненада, почти никой не искаше да го чуе. Почти. Все пак намерих няколко изключения.

Бързо се уча. Скоро станах много предпазлив със споделянето на тази информация и дори започнах сам да я поставям под въпрос.

Допусках възможността това, което минава за истина в основните медии, да е всъщност тънко прикрита завеса за реалните действия на правителствата. Но възможно ли беше наистина да е стигнало толкова далече? Имаше ли наистина малки сиви извънземни зад кулисите, които ни дават „Стар Трек“ технология срещу отвличане на някои от нас и генетично експериментиране с тези нещастници? Можех ли наистина да се доверя на интуицията си чак дотам, или се бях побъркал?

Отидох на експозицията „Целият живот“ в Сан Франциско през април и изслушах презентацията на двама от по-умерените изследователи, Стантън Фридман и Уилям Мур. И двамата бяха съгласни за инцидента Розуел; всъщност двамата го бяха проучвали до втръсване. Само че Мур в частност си караше по неговата и обрисува Бил Купър като луд, на когото не може да се вярва. Бях ли убеден? Не. Породи ли това някои нови съмнения? Да.

Взех също и едно видео, озаглавено „Марс на Хогланд: Справките НАСА – Кидония“ и се запознах с това крайно интересно проучване на предполагаеми „монументи“ на Марс. Защо медиите не бяха съобщили за това?

До голяма степен бях пуснал кепенците на всичко това след експозицията. Доникъде не можеше да се стигне с това. А и имах живот да живея, а това доникъде не ме водеше бързо! Свързах се обаче с една група хора, мислещи като мен, които се събираха веднъж месечно. Присъствах на няколко техни срещи и получавах редовната им електронна поща. През юни 1992 г. получих по мейла едно съдбовно писмо (фиг. 1.1):

Динамика на човешкото поведение

1 юни 1992

Медлин Бърли-Алън

Поздрави!

В неделя, 14 юни, ще покажем първите пет видеозаписа от семинара на Друнвало Мелхизедек, Далас, Тексас. Всяко видео е приблизително пет часа.

Дата: Неделя, 14 юли, от 13:00 до 18:00

Място: Бул. Саут Амфлет 1710

Конферентна зала 126 на първи етаж

Това е офис комплекс северно от хотел Дънфи (приложена карта)

Моля резервирайте място до петък, 5 юни, тъй като за мен е важно да знам кой идва и телефонния номер. Ако не ми се обадите до пети, ще приема, че не идвате.

Следното описва тематиката на тези видеозаписи:

Възвисяване, съзнателно придвижване в следващото вибрационно измерение може и трябва да се изпита и преживее, ако искаме да оцелеем в двайсет и първи век. Нашата планета, независимо дали го осъзнавате или не, вече е навлязла дълбоко в трансформация. Процесът на възвисяване започва, когато човек си спомни своето кристално енергийно поле. Съществува енергийно поле, което е петнайсет метра около тялото и е геометрично и кристално по природа. Спомнянето на това поле се задейства посредством серия от метафизични рисунки, които са реплики на 44 + 2-та хромозома във всяка клетка на тялото ви и конкретно във вашата епифизна жлеза. Това ще активира по-висше предназначение на епифизната жлеза, което трябва да позволи възвръщането на по-древен начин на дишане.

Дишането е ключ към по-висше съзнание и прехвърляне между измерения. Просто чрез дишане по различен начин от сегашния и чрез насочване на праническия поток през човешкото кристално поле пред вас буквално ще се открие нов свят. Това дишане ще ви позволи да установите пряк контакт с вашето по-висше Аз, да може да идва по-доверено и ясно насочване отвътре. Ще ви даде несравнима защита, докато сте в процеса на възвисяване. Ще ви даде средство да лекувате себе си, а по-късно и други. Това дишане ще ви позволи да си спомните кой сте и вашата вътрешна връзка с Бог.

Този видеосеминар е представен от Друнвало Мелхизедек. Самото учение идва от Алфа и Омега, орден на Мелхизедек, и от Тот, египетския (атлант), известен също като Хермес на Гърция, който възкръсна отдавна и беше безсмъртен, който физически живя на земята допреди няколко месеца.

Очаквам вашето участие. Тази информация е важна за вашия процес на възвисяване.

Любов и светлина,

( ) подпис

Мейдлин Бърли-Алън

Зяпнах това писмо. Моментално бях ангажиран. То говореше за възвисяването и дишането като ключове към по-висше съзнание. Особено бях заинтригуван от споменаването на възвисения учител Тот, за когото скоро щях да открия, че е бил жив и в едно и също тяло петдесет и две хиляди години. Изглеждаше твърде добре – точно това учех в работата по дишането!

Въпреки че приличаше на огромна скука да седиш и да гледаш двайсет и пет часа видео (всъщност се оказаха трийсет и два часа), реагирах с незабавно да! Нямах никаква идея какво да очаквам; просто знаех, че искам да отида. Видеозаписите бяха част от четиридневен семинар, озаглавен „Цветето на живота“, воден от Друнвало Мелхизедек. Реална личност ли беше това? Що за име беше това?

Това, което последва, бе запознанството ми с най-ангажиращата, просветляваща и напълно изумителна информация, на която се бях натъквал. Отгоре на това Друнвало имаше присъствие, беше искрен, не беше склонен да съди, говореше сбито и ясно, личност като него никога не бях виждал.

Толкова бях впечатлен, че купих видеозаписите и те ми бяха предпочитаният източник на забавление за много седмици след това.

Та какво имаше да каже Друнвало, че да е толкова изумително? Ами, първо, упоменаването на дишането и възвисяването в писмото бе това, което ме отведе там, и не бях разочарован.

Но как се отнасяше това към НЛО и малките сиви извънземни?

Много добри въпроси, така че останете на вълната. Но първо да разгледаме две допълнителни загадки.