Сухо лечебно гладуване

Увод

Взех решение да напиша третата си книга основно по две причини. Най-големият проблем при практикуването на сухото гладуване е безсъницата. Ако моите пациенти при сухо гладуване спяха, то провеждането му би било комфортно и повечето от тях биха преминали през сроковете му, за да постигнат добър лечебен ефект. Винаги давам на пациентите си следния пример.

През 1938 година американските патолози Фей и Смит за пръв път в световната практика предлагат лечение на злокачествени тумори при хората чрез изкуствен сън, предизвикван от студ. Клиничните изпитания са проведени с 38 болни, страдащи от разпространени злокачествени тумори с метастази, включително в мозъка, при много от болните болката се е успокоявала единствено с големи дози морфин. След даването на сънотворното около тези болни се слагат гумени мехури с лед и пет дни се поддържа понижена температура на тялото. Сумарно всеки болен е в сънно състояние средно 40 дни. По принцип тези болни са се намирали в състояние на изкуствено сухо гладуване.

По време на съня болните са в пълна амнезия, при събуждането си те не изпитват никакви неприятни усещания, напротив, болките, предизвиквани от тумора, намаляват или изчезват съвсем, подобрява се общото състояние, отбелязва се наддаване на тегло, появява се апетит, регистрира се подобряване на психическата дейност. Отбелязва се също така значително, понякога до 50 %, намаляване на туморите, наблюдава се също забавяне на рецидивите, бързината на растеж на туморите при рецидивите значително намалява. При две жени, страдащи от рак на млечната жлеза, и туморите, и метастазите изчезват напълно.

Ние, разбира се, не можем да създадем такива условия за изкуствен сън, но в книгата си ще се постарая да опиша ефективни методики за борба с безсъницата. Чел съм много и различни книги за гладуването, но никъде не съм видял информация как да се борим с безсъницата. Искам да запълня този пропуск в книгата си.

Всяко гладуване е стрес. Всеки стрес е напрежение. Напрежението – това е безсъница. На това може да се противопостави единствено идеалното отпускане. Това е първата причина да напиша тази книга. Втората причина: в тази книга искам да опиша моя опит и всичко най-добро, което събрахме аз и пациентите ми за 30 години работа, да посоча причините за неефективността на гладуването и неговите негативни последици, как да ги избегнем и какво трябва да направим, та сухото гладуване да протича възможно най-комфортно.

Методики и техники

на отпускането

Техника първа

В природата има само три метода на лечение – гладуването, движението и дълбокото отпускане, тоест състоянието на самохипноза.

Възможностите на нашето съзнание и подсъзнание са огромни. Съвременната наука тепърва започва да се занимава с темата за изучаването на въпросите на самоизцеляването на човека с помощта на подсъзнанието, с помощта на активирането на неговите вътрешни механизми. Много експерименти с прилагането на плацебо или хипноза убедително доказват, че у човека е скрит потенциал за самоизцеляване от всички болести (или поне от повечето). Максималното отпускане на организма е първото, към което са прибягвали древните лечители преди провеждането на каквито и да било очистителни процедури.

В това състояние максимално работят всички механизми на саморегулацията, които „включват“ нашето изцеляване от болестите. Мисля, че ако тези три метода се съвместят, то гладуването ще протича много комфортно и ще е максимално ефективно. Тук ще ви разкажа за най-простите ефективни методики на отпускането.

Нашите мускули не са способни да издържат на две неща – прекаленото, свръхсилно напрежение и прекаленото, свръхсилно разтягане. Ако се създаде такава ситуация, в тях се включва специален защитен механизъм, който предпазва мускула от скъсване. Този механизъм е спонтанното и пълно отпускане на мускула. И точно това ни трябва – спонтанно и пълно да отпуснем мускулите на тялото си.

Как правилно да изпълним упражнението за отпускане? Чрез напрежение.

За да изпълните правилно упражнението, първо трябва да изпълните всяка фаза поотделно, за да ги запомните добре. Това всъщност не е сложно. Просто бъдете последователни и не бързайте.

Помнете, че правите това упражнение не заради напрежението, а заради отпускането и формирането на съответната мускулна памет. Това чувство е приятно и затова мозъкът ви ще го запомни бързо, понеже всичко приятно е положителна подкрепа за него.

Техниката „напрягане – отпускане“.

Искам да ви опиша най-простата ефективна техника, която използвам и аз. Тя се заключава в следното. В легнало положение напрегнете при вдишване колкото можете повече мускули на тялото си, при това колкото можете по-силно, за 21 секунди, а после, при издишването, се отпуснете максимално. Повторете три пъти.

Последователно напрягане и отпускане. Седнете или легнете удобно. Направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания и почувствайте как тялото ви се е отпуснало и е станало приятно тежко. Сега опитайте да напрегнете всеки мускул. Напрегнете всички мускули... Сега се отпуснете.

Без резки движения и неочаквани стягания полека и естествено напрягайте отделни групи мускули, а после преминавайте към пълното им отпускане. Научете се да усещате прехода на мускулите към отпускане.

Важно:

Не правете резки движения, правете всичко внимателно, в максимално комфортен за вас режим. Не е нужно да се пренапрягате, да не говорим да действате пряко сили. Ако нещо ви заболи, просто спрете и повторете опита по-късно. За тези, на които ще им е трудно да изпълняват тези упражнения, има друга ефективна методика.

Техника втора – прогресивна мускулна релаксация (по Якобсон)

Смисълът на техниката на прогресивната (прогресиращата) мускулна релаксация (отпускането на мускулните блокове) се състои в редуването на напрягане и отпускане. Техниката се състои в това съзнателно и последователно да напрягаме и отпускаме мускулните групи на тялото си, като започнем от главата и свършим с пръстите на краката. Това се прави в равномерен ритъм, в удобно седнало положение, със затворени очи. Техниката се усвоява относително лесно. Опитайте да изпълните дадено упражнение няколко пъти, изпитайте го, нека то влезе във вас. След това седнете удобно и затворете очи. Сега напрягайте и отпускайте мускулите си в описаната по-долу последователност. Главното правило е: напрягането винаги се прави при вдишване, отпускането – при издишване.

Предмишница

Напрягане: стиснете юмрук (за 5–8 секунди) и обърнете внимание на чувството за напрежение в мускулите на предмишницата и китката. Отпускане: отпуснете ги изцяло (за около 30 секунди). Проследете усещането в отпуснатите предмишници и китки (възможно е да е мравучкане, усещане за топлина, приятна лека отмала). Повторете упражнението с двата юмрука.

Рамо: бицепс

Напрягане: напрегнете двуглавия мускул (бицепса) със сгъване на ръката. При това мускулите на предмишницата по възможност да останат отпуснати.. Отпускане: усетете пак пълно отпускане, оставете ръката си в удобно и спокойно състояние. Обърнете внимание на различните усещания при напрягането на мускулите на предлакътницата и отпускането им.

Предмишница: трицепс

Напрягане: сега напрегнете трицепса, като протегнете ръка. Ако правите упражнението легнали, опитайте докрай да долепите предмишницата към пода и натиснете надолу на тази опора. При това ръцете са разположени с вътрешната си повърхност нагоре. Отпускане: свалете напрежението и позволете на раменете си да паднат. Обърнете внимание на чувството на отпускане в раменете.

Рамене

Напрягане: повдигнете раменете нагоре и напрегнете раменните мускули. Отпускане: свалете напрежението и позволете на раменете да се върнат в изходно положение. Обърнете внимание на чувството за отмала в раменете.

Тил

Наведете главата назад и напрегнете мускулите в тилната част на главата. После ги отпуснете докрай.

Лице

Стиснете зъби, затворете очи, напрегнете мускулите, с чиято помощ правите различни гримаси. След това отпуснете лицето напълно.

Гръбни мускули

Напрегнете мускулите на гърба така, че лопатките ви да се смъкнат надолу. След това отпуснете гръбните мускули напълно.

Коремни мускули

Напрегнете коремните мускули така, че коремът да стане твърд, или го приберете, или го надуйте. Пак отпуснете мускулите.

Бедра и седалищни мускули

Приберете бузите и напрегнете и тях, и бедрата. Отпуснете.

Колене: мускули на прасците

Протегнете пръстите на краката и стъпалата надолу (в посока от главата) така, че да почувствате напрежение в мускулите на прасците. След това ги отпуснете и оставете краката си в удобна поза и покой.

Колене: големи бедрени мускули

Извийте пръстите на краката и стъпалата към главата, за да усетите напрежение в големите бедрени мускули. След това отпуснете мускулите, усетете удобство и спокойствие в тях.

Приключване

Ако след упражненията не ви се е приспало, завършете ги, като няколко пъти силно свиете и протегнете ръце. Ако искате, можете и да ги кръстосате и после да ги разперите. След това издишайте дълбоко и пак отворете очи.

Техника трета – въртене на очите

Седнете или легнете така, че главата ви да е подпряна на нещо.

Извъртете очи нагоре, като леко ги напрегнете.

Вдишайте дълбоко и задръжте дъха си.

След 5 секунди бавно издишайте и отпуснете клепачи.

Задръжте издишането за 5 секунди, после пак вдишайте дълбоко, отворете очи и ги извъртете нагоре.

Задръжте дъха си за 5 секунди, после издишайте, като бавно затваряте очи за втори път.

Пак задръжте 5 секунди, после вдишайте, отворете очи и погледнете нагоре, към тавана, като задържите дъха си за 5 секунди.

Бавно затворете очи при издишването и не ги отваряйте, а се съсредоточете върху издишването.

Останете в състояние на пълна отпуснатост, помъчете се да осъзнаете различните усещания, които изпитвате. Потънали сте в транс, изцяло сте се отдали на потока на съзнанието, мислите идват и си отиват. Външният свят е някъде много далече от вас.

След 15–20 минути почнете да се съсредоточавате върху вдишванията, докато постепенно се връщате в съзнателно състояние, отворете очи.

Този метод позволява много бързо да влезете в състояние на дълбоко отпускане. Разработен е от доктор Хърбърт Шпигел, американски психиатър, който забелязал, че при влизане в транс някои внушаеми пациенти извъртат, „подбелват“ очи.