Фалшиви новини

1.

НАЙ-ЯРКИЯТ ПРИМЕР ЗА

ФАЛШИВИ НОВИНИ

Представете си само какво се случва в Германия през 1958, 1959 и 1960 г. Само няколко години преди това с гръм и трясък е загубена Втората световна война. Хитлер и долният му министър на пропагандата Гьобелс са избягали от отговорност чрез самоубийство. Федерална република Германия (ФРГ) току-що с мъка се е изправила на крака благодарение на неимоверните усилия на първия федерален канцлер Конрад Аденауер. Той постепенно успява да разсее все още ширещите се съмнения на французи, англичани и американци, а целият свят се чуди, гледайки как икономическите показатели на Федералната република вървят стръмно нагоре. Бавно и предпазливо хората отново започват да имат доверие в германците, ако и да са били нацисти. И тогава се случва следното:

През 1958 г. немски гимназиален учител прави безвкусни и антиеврейски забележки, които няма нужда да повтаряме и тук. Млади хулигани оскверняват гробове на еврейски гробища, драскат пречупени кръстове по сгради. Еврейски семейства получават заплашителни писма, по стените на синагоги и други сгради, собственост на евреи, се появяват изпълнени с омраза надписи. И всичко това в Лондон, Париж, Виена, Копенхаген, Стокхолм, Ню Йорк и редица германски градове. Дори в Австралия има прояви на антисемитизъм. Сякаш е избухнала епидемия.

Най-страшните изстъпления срещу евреи са във Федерална република Германия. През 1959 г. неонацисти оскверняват в центъра на Кьолн една синагога, като рисуват пречупени кръстове по стените.

За бога! Тъкмо в момент, когато ФРГ е на път с големи мъки отново да се нареди в кръга на свободолюбивите, демократични и почтени държави, шепа неонацисти излагат страната пред света!

Освен това е зацапан и паметник на жертвите на нацисткия режим. Поставеният върху него надпис гласи:

Тук почиват жертвите на Гестапо. Този паметник напомня за най-срамния период в историята на Германия (1933-1945 г.)

Тези думи са замазани с черна боя. Канцлерът Аденауер, редица министри и половината политическа каста са съкрушени.

Световната преса съобщава за случилото се, заклеймявайки всичко „германско“, въпреки че и в чужбина е имало антисемитски изстъпления. На прицел е обаче единствено Федералната република.

Политиците веднага предприемат опит да ограничат щетите. В новинарското предаване на обществената телевизия те поднасят официални извинения, репортажи пускат „Frankfurter Allgemeine Zeitung“ и списание „Der Spiegel“, което застава начело в борбата срещу новите нацисти.

Половината световна преса е с главата надолу. Ще има ли възраждане на нацизма в Германия? Западногермански дипломати са принудени да се извиняват пред обществото, английски търговци преразглеждат сделки, части от западногерманския бизнес страдат заради тези „новини“. В Англия се появяват съмнения дали на германците изобщо ще може да се има доверие. Събуждат се спомените от Втората световна война.

В същото време Източният блок ликува. Пресата там заклеймява фашистите във Федералната република, най-вече в Чехословакия и Полша, които нанасят най-злостните удари срещу Западна Германия.

В Долната камара на британския парламент се чуват оплаквания, че федералните германци били „все същите арогантни типове, мислещи се за господари“, непроменени от времето на нацизма. Английски студенти излизат на барикадите, двайсет хиляди демонстранти организират мълчалив марш, който минава покрай германското посолство в Лондон.

В Ню Йорк протестът е пред немското консулство. В Израел вълните на възмущението също са високи. Не е ли дос­татъчно, че германците са избили шест милиона евреи в конц­лагерите? А сега и това!

По цял свят медиите разкъсват ФРГ. Пишат за слабостите на образователната система и в правосъдието. Настояват за по-добро преподаване в училищата, учителите да разясняват на децата какво се е случило по времето на Хитлер. Учениците да получават по-добро образование за най-новата история, за да не затъне страната отново в националсоциализъм. Федералният канцлер, министър-председателите на провинции­те, министрите на образованието, учителите и политици от всички партии са потресени. Как е могло да се стигне дотук?

На този етап никой не подозира, че всички са се хванали на една фалшива новина.

Във Федералната република набързо се учредяват нови професури, например за политически науки. Периодът между 1933 и 1945 г. отива на първо място в програмата за часовете по история. Аденауер лично поднася извинения на Държавата Израел.

Въпреки това в Англия журналист от вестник „Daily Express“ продължава да плюе срещу Западна Германия: „Вече няма смисъл да се прави разлика между германци и нацисти“.

Синдикатите във ФРГ събират дарения за Израел. Вестник „Süddeutsche Zeitung“ дава израз на възмущението си, подобни статии излизат във FAZ, а „Spiegel“ излиза с острия призив за незабавното „изгонване на нацистите от правителството“.

Ударите срещу Федералната република се сипят от всички страни, а нейните политици се надпреварват да признават вина. Думи като „колективен срам“ стават модерни, посочва се необходимостта от „осъзнаване и преработване на миналото“. Западногермански депутати открито се срамуват, когато приемат чуждестранни гости. Но въпреки това кампанията продължава. И всичкото това, колкото и невероятно да звучи, заради една фалшива новина.

Какво се е случило в действителност? Кой се крие зад нацистките драсканици?

ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ:

ПОЗНАНИЯ ПО ИСТОРИЯ

Ще разберем тези събития само ако се потопим по-дълбоко в историята. Ето малко хронология: След края на Втората световна война Германия е разделена на четири окупационни зони. На северозапад командват британците, на изток – руснаците, в югоизточната част са французите, а на юг се разпореждат американците.

По-късно трите западни зони (на британците, французите и американците) се обединяват и образуват Федерална република Германия. Съветската окупационна зона се превръща в Германската демократична република (ГДР).

Докато през войната много държави се бият с нацистка Германия, превърнала се във враг номер едно, през периода между 1946 и 1950 г. настъпва изненадващ обрат. Изведнъж не германците са най-страшните противници, а руснаците, по-точно Съветският съюз, управляван от Сталин. Сега той трябва да бъде победен, гласи веруюто на САЩ и на Запада, прозрели, че Сталин е най-малко същият разбойник като Хитлер.

Германия попада във водовъртежа на тази световна политика. На немска територия се водят задкулисните битки между американци и руснаци. Тук се срещат и две политически системи. В Съветския съюз смятат комунизма с неговата ръководена от държавата икономика за по-умния мироглед, или за по-добрата политическа философия. В Съединените щати вярват, че е по-добре думата свобода да се пише с главна буква, че икономиката е способна да се регулира сама и че всеки може сам да кове щастието си.

Така през 1949 г. е основана Федерална република Германия, където навлиза демокрацията. Малко по-късно през същата година, като реакция на основаването на ФРГ, на бял свят се появява Германската демократична ребуплика. С това окончателно се циментира разделението на Германия. ГДР обаче не е нито демократична, нито република, нищо че името ѝ предполага нещо друго. Изборите там не са нито свободни, нито тайни, макар че гръмогласно ги прокламират като такива.

Зад кулисите бушува ожесточена война. Двете световни сили се бият на живот и смърт, също като техните заместници – ФРГ и ГДР.

Да повторим: Започва съревнование между две съвсем различни и противоречащи си политически системи. От едната страна е демокрацията по примера на Франция, Англия и САЩ, а от другата стои диктатура по тертип на Съветския съюз. Въпросът е: Кой ще спечели надбягването?

Можете ли вече да отгатнете това какво общо има с фалшивите новини? Предугаждате ли кой се крие зад това? Тогава сте част от горните 10 процента от най-горните 2 процента на политическата интелигенция.

СЪЩИНСКАТА РОЛЯ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ

Освен от добри познания по история се нуждаем и от задълбочени познания за ролята на тайните служби, когато става дума за фалшиви новини.

От началото на ХХ век тайните служби по цял свят определят до голяма степен политиката. Някъде през 20-те години на миналия век започва нова ера в дейността на шпионските организации, получили несъразмерно много власт и влияние.

Неинформираният съвременник обаче дори не забелязва, че е манипулиран. При това официалните новини често са излияния на секретните служби, пуснати целенасочено от тях. В рамките на шпионските централи, особено в съветската разузнавателна служба КГБ, съществува специален отдел за информация и дезинформация. Задача на неговите служители е да лъжат систематично, създавайки едно ново „изкуство“, което бихме могли да наречем „висше учение за лъжата“. То се състои в това да знаеш как по най-интелигентен начин да мамиш един цял народ. Затова и в КГБ заблудата и измамата са част от ежедневието. Комунистите, т.е. Съветският съюз и ГДР, разполагат с най-кадърните шпиони, докато ЦРУ от периода 1945-1950 г. е все още в ембрионален стадий. Агенцията е съвсем млада, а британците с тяхното външно разузнаване МИ 6 се изтеглят от много държави. За разлика от тях, комунистическите тайни служби напредват по цял свят. В началото те са значително по-добри от западните си конкуренти.

Започва ли да прониква светлина в мрака относно нацистките драсканици?

ФАКТИ, ФАКТИ, ФАКТИ

Става ясно, че всички са се подвели по една фалшива новина. Неонацистката вълна е чиста инсценировка, изиграна като театрално представление. Зад нея няма нищо друго освен желанието Западна Германия да бъде дискредитирана. Цялата дандания относно антиеврейските изказвания е целенасочена кампания, за която отговарят КГБ и Щази.

При състезанието за по-добрата политическа философия, или за по-сполучливия политически мироглед руснаците смятат, че е позволено да създаваш хаос в лагера на противника. В КГБ обмислят къде е Ахилесовата пета, най-слабата точка във ФРГ, преминала на страната на най-отявления враг – САЩ. Разбира се, това е нацисткото минало. С него можеш да разбуниш целия свят. С него можеш да вгорчиш истински живота на западногерманците и да им създадеш угризения на съвестта.

Така че се случва следното: Понеже руснаците хич не харесват бързия възход на Федералната република, най-вероятно самият шеф на СССР, Хрушчов, дава благословията си ФРГ да получи звучен шамар. Тоест вълната от антисемитски драсканици е управлявана от Москва. ГДР и по-специално Щази се присламчват към акцията – все пак зависят изцяло от КГБ.

В един момент на бял свят излезе доклад за тайно съвещание на ръководството на ГДР, от който всичко става ясно. Оскверняването на еврейските паметници е планирано до най-малките детайли от комунистите. С други думи: Руснаците, заедно с източногерманците, или СССР и ГДР, са се опи­тали да унищожат репутацията на Федералната репуб­лика и да я очернят пред света. Зад всичко това се крият съветски кукловоди. По-късните разследвания доказват без съмнение, че голям брой от драскачите, рисували пречупени кръстове, дори принадлежат към комунистически организации, т.е. деянията не са извършени от неонацисти. Съветите поставят пиесата, а немски комунистически къртици влизат в ролята на „нацистите“.

И всички медии, дори някои от световните, се хващат на тези фалшиви новини. Впоследствие не бива да ни учудва, че Чехословакия и Полша, управлявани по онова време от комунисти, особено ожесточено критикуват „проклетите германци нацисти“. Та нали са част от съветската империя и са длъжни да козируват. Макар че британците, американ­ците и израелците също се поддават на измамата, при тях няма подобни антигермански кампании, както в Източния блок.

Така отведнъж разбираме как се пускат фалшиви новини, или поне знаем как изглежда един вариант.

ЦЯЛАТА ИСТИНА

Естествено, нацисткото минало на Германия тогава все още не е осмислено докрай. Стари нацисти са се наместили в различни институции – във Федералната криминална служба, във Федералното разузнаване, в съдилищата и дори в полиция­та. Психиатри, служили на нацистите и оцапали ръцете си с кръв, все още не са се освободили от фашистки­те идеи, както и някои от офицерите в новосъздадения Бундесвер­. Това е цялата истина.

Така че за постановката се изважда част от тази истина, надува се като балон и се използва без капка скрупули. На руснаците и на източногерманците им е ясно, че нищо не може да всее по-голям хаос и повече объркване във вражеския лагер, колкото упрекът, че нацистите все още имат някакво влияние. Затова те се хващат за този факт, наполовина или на една четвърт истина, умело го раздухват, заповядват на комунистическите другари да драскат нацистки надписи и да дискриминират евреите по всякакъв начин. Знаят, че това ще доведе до възмутени изблици по цял свят. Така ще нанесат голяма щета на ФРГ.

Това ни показва колко умело лъжат разузнавателните служби. Изваждат капка истина, правят от мухата слон, разпространяват я и посочват някого другиго за автор. След това насочват прожекторите към този „враг“.

А не е ли странно, че новините за нацистките надписи и демонстрации се появяват като от нищото по едно и също време в различни страни? Значи става дума за централизирано управлявана международна акция. В началото обаче никой не подозира, че зад нея стоят Съветският съюз и ГДР.

Да повторим: Антисемитски мотиви има само зад една трета от проявите. Две трети са просто изфабрикувани, измислени и пуснати от комунистите.

По този начин можеш да водиш света за носа.

ПЪРВА ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ФАЛШИВИ НОВИНИ

Запознахме се все пак с някои от важните техники за производството на фалшиви новини. „Формулата“ се състои от следните пет стъпки:

Едно от условията е между две държави да цари непримирима вражда. И днес светът е разделен на Изток и Запад, Студената война продължава да бушува. Русия, но и други комунистически страни (Китай, Северна Корея, Куба) искат да докажат колко прогнил, ужасен, достоен за презрение и разрушен е Западът.

С това условие наум тайните служби започват усилено да търсят подходяща тема. Идеални са теми с голям потенциал да разбунят духовете и да доведат до голямо възмущение. Темата трябва да се подбере внимателно и да съдържа поне частица истина, за да може бъдещата фалшива новина изобщо да бъде преглътната.

На следващия етап тази частица истина се надува донемайкъде. Изпращат се собствени хора, които да подклаждат огъня.

След това е важно да се възмутиш и да предизвикаш голямо вълнение в медиите.

Тъй като в пресата винаги се преписва и тя винаги реагира като ужилена на определени теми, скандалът е готов.Така систематично се създава напрежение, в нашия случай сред западните, демократични държави. Още веднъж, за да стане ясно: Един огромен отдел в КГБ или в наследилите го организации с буквално хиляди служители се занимава единствено и само с подобен род дезинформация. Тя се пуска без почивка и целта ѝ е да разпространява лъжи, да следва изброените по-горе стъпки и да ги превърне в реалност. По този начин се създават куп фалшиви новини.

„Формулата“ се ползва и до днес, играта продължава. Единствено ако знаем за какво става дума, можем да си изградим поне някакъв имунитет.

Така че, ако в бъдеще отново чуем ужасни новини за западните демокрации, трябва веднага да застанем нащрек. Няма да сгрешим, ако предположим, че голяма част от тези небивалици е измислена в комунистически (или вражески) държави.

По този начин само от един-единствен пример можем да добием представа за това как действат отделите за дезинформация на КГБ и други тайни служби.

Петте посочени стъпки са мощно оръжие в ръцете на разузнавачите, което обикновено остава в сянка. А би трябвало да се преподава в училище, или поне във всеки университет. В противен случай е трудно да разберем днешния свят.

След като вече сме станали подозрителни, можем да се захванем с темата по-систематично. Отсега обещаваме, че ще бъде вълнуващо! От следващите страници всеки читател ще разбере още по-добре как се създават фалшиви новини и кой се крие зад тях. Ще научи обаче как да ги разобличава.