Мисли като монах

Въведение

Ако искаш нова идея, прочети стара книга.

Приписвано на Иван Петрович Павлов

(наред с други)

Когато бях на осемнайсет, през първата година в бизнесколежа „Кас Бизнес Скул“, Лондон, един приятел предложи да отидем да чуем беседа на някакъв монах.

Не исках.

– Защо ми е да слушам някакъв си монах?

Често проявявах интерес и слушах лекции на директори на големи компании, знаменитости и други успели хора, но интересът ми към монаха тогава беше нулев. Предпочитах беседите на хора, които наистина са постигнали нещо в живота си.

Приятелят ми настоя и накрая се съгласих:

– Добре де, ще дойда, ако след това отидем на бар.

„Влюбих се“ е израз, който се използва почти изключително когато се говори за романтични взаимоотношения. Онази вечер обаче, докато слушах монаха, който разказваше за преживяванията си, аз наистина се влюбих. Човекът на сцената беше на трийсет и няколко, индиец. Главата му беше избръсната, носеше роба с цвят на шафран. Беше интелигентен, красноречив, харизматичен. Говореше за принципа „безкористна жертва“. Когато каза, че трябва да садим дървета, в чиято сянка не възнамеряваме да седим, почувствах непознато вълнение в цялото си тяло.

Бях особено впечатлен, когато научих, че е бил студент в Индийския технологичен институт, който много напомня Масачузетския технологичен институт, също и с това, че е почти невъзможно да се запишеш в него. Беше изоставил тази възможност, за да стане монах, беше напуснал всичко, към което аз и приятелите ми се стремяхме. Или беше луд, или беше напипал нещо голямо.

През целия си живот съм се възхищавал от хора, тръгнали от нищо и постигнали нещо – изминали пътя от дрипите до богатството. Сега за първи път виждах човек, който съвсем умишлено беше пропътувал обратния път. Беше изоставил живот, какъвто всички би трябвало да искаме, както ни учи днешният свят. Вместо обаче да прилича на огорчен неудачник, той изглеждаше радостен, уверен, в мир със себе си. Всъщност изглеждаше по-щастлив от всички, които познавах. На осемнайсет бях срещал много доста богати хора. Бях разговарял с мнозина, които бяха станали известни, силни, красиви или и трите зедно. Не мисля обаче, че бях срещал истински щастлив човек.

След това си пробих път през тълпата, за да му кажа колко удивителен е и колко ме е вдъхновил.

– Как мога да прекарвам повече време с теб? – чух се да казвам. Изпитвах необходимост да съм край хора, които владеят ценностите, които искам аз, не предметите, които искат всички.

Монахът ми отговори, че цялата седмица ще пътува и ще изнася беседи във Великобритания и че съм добре дошъл да го придружавам. Направих го.

Първото ми впечатление от този човек, чието име е Гауранга Дас, беше, че прави нещо добро. По-късно щях да открия, че науката е на същото мнение. През 2002 г. тибетският монах Йонги Мингюр Ринпоче пътува от район непосредствено до Катманду до Университета на Уисконсин, Медисън, за да даде възможност на изследователите да наблюдават активността на мозъка му, докато медитира. Учените сложили на главата му устройство, напомнящо шапка за душ (електроенцефалограф), от което излизат повече от 250 тънки проводника, свързани със сензори, което техник прикрепил към скалпа му. По време на изследванията монахът е имал зад гърба си шейсет и две хиляди часа практическа медитация.

Екип изследователи, част от които също опитни медитатори, го наблюдавал от контролна зала, а той започнал да медитира по схема, разработена от тях – една минута медитация върху състраданието и трийсет секунди период на почивка. Преминал през този цикъл четири пъти, по знак на преводач. Учените гледали стъписани. Почти точно в мига, в който монахът започвал медитация, електроенцефалографът регистрирал рязка и интензивна мозъчна дейност. Такъв силен бърз пик би се получил, ако монахът промени позата си или се раздвижи поне малко, но го наблюдавали – той оставал съвършено неподвижен.

Забележителното в експеримента не била само последователността в мозъчната дейност на монаха – „включено“ / „изключено“ при активност и отпускане – но също така и фактът, че нямало период на „подгряване“. Ако си медитатор или поне си опитвал да успокоиш ума си, знаеш, че е нужно известно време, докато стихне парадът разсейващи мисли, който се носи в главата ти. Ринпоче нямал нужда от такъв преходен период. Всъщност, оказвало се, че успявал да влезе и да излезе от онова силно медитативно състояние сякаш натиска бутон. Повече от десет години след онези първоначални изследвания сканиранията на мозъка на четирийсет и една годишния монах показали по-малко признаци на стареене, отколкото мозъците на негови връстници. Според изследователите мозъкът му приличал на мозък на човек, който е десет години по-млад.

Учените, изследвали мозъка на будисткия монах Матю Рикар по-късно, го наричат „най-щастливия човек на света“, защото откриват най-високото ниво на гама-вълни – които се свързват с вниманието, паметта, ученето и щастието, – регистрирано някога от науката. Един-единствен монах, който излиза от нормата, може да се приеме за аномалия, но Рикар не е единствен. Мозъците на двайсет и един други монаси също били изследвани при различни медитативни практики и също показали нива на гама- вълните с по-високи и по-продължителни пикове (дори по време на сън), отколкото при немедитиращи хора.

Защо трябва да се научим да мислим като монаси? Ако искаш да играеш добре баскетбол, би гледал Майкъл Джордан, ако искаш да си иновативен, можеш да проучиш Илон Мъск или, ако те привлича пеенето, да се поинтересуваш от Бионсе. Ако искаш да научиш ума си да намира мир, покой и цел? Монасите са специалисти в това. Брат Дейвид Стиндъл-Раст, бенедиктински монах, един от основателите на gratefulness.org, пише: „Светски човек, който съзнателно се стреми да живее в Сега, е монах“.

Монасите могат да устояват на изкушения, да се въздържат от отправяне на критики, да се справят с болка и тревожност, да укротяват егото си, да градят живот, който е изпълнен с цел и смисъл. Защо да не се учим от най-спокойните, най-щастливите, най-целеустремените хора на света? Може би си мислите, че за монасите е лесно да бъдат спокойни, безметежни и свободни от напрежения, че се крият някъде в спокойна среда, не им се налага да ходят на работа и да се съобразяват с романтични връзки и, да, с трафика в час пик. Може би се питате, как пък мисленето като монах ще ми помогне тук, в модерния свят?

Първо, монасите не се раждат такива. Те са хора от всякакъв произход, които са избрали да се променят. Матю Рикар, „най-щастливият човек на света“, в живота си преди е бил биолог. Анди Падикоум, съосновател на апликацията за медитация Headspace, се е обучавал за цирков артист. Познавам монаси, които са били финансисти или са свирели в рок банди. Израснали са в училища, градове и села като вас и мен. Не е нужно да палите свещи у дома, да се разхождате боси или да пускате снимки как седите в поза „лотос“ на върха на планина. Монашеството е мисловна нагласа, която може да приеме всеки.

Както повечето монаси в наши дни, не съм израснал в ашрам. През по-голямата част от детството си правех неподобаващи за монах неща. До четиринайсет бях послушно дете. Израснах в Лондон с родителите ми и по-малката ми сестра. Семейството ми е от средната класа, индийско. Подобно на много други родители, моите също правеха всичко, за да ми дадат добро образование и шанс за добро бъдеще. Не се забърквах в неприятности, справях се добре в училище, полагах усилия всички да са щастливи.

Когато обаче започнах средното училище, направих рязък завой. Като дете бях пълен и ми се подиграваха за това, обаче после намалих килограмите, започнах да играя футбол и ръгби. Насочих се към предмети, които индийските родители по принцип не харесват, като рисуване, дизайн и философия. В това не би имало нищо лошо, обаче се забърках не с когото трябва. Правехме лоши неща. Пробвахме дрога. Биехме се. Пиехме прекалено много. Нещата не вървяха добре. Три пъти ме гониха от училище. Накрая поискаха да напусна.

„Ще се променя – обещах. – Ако позволите да остана, ще се променя“. Училището ме остави и аз смених посоката.

Най-накрая, в колежа, започнах да разбирам стойността на сериозната работа, жертвите, дисциплината, упоритостта при преследването на целите. Проблемът бе там, че по онова време нямах никакви цели, освен да си намеря добра работа, един ден да се оженя, да имам семейство – обикновените неща. Подозирах, че има нещо по-дълбоко, но не знаех какво е.

Когато Гуаранга Дас дойде да говори в колежа, бях готов за нови идеи, нов начин на живот, път, който беше много различен от този, по който всички (включително и аз) смятахме, че ще поемем. Исках да израсна като личност, а не да познавам състраданието, съпричастността и смирението само като абстрактни понятия. Исках да ги живея. Дисциплината, характерът и интегритетът да не са неща, за които само чета. Исках да ги живея.

През следващите четири години жонглирах между два свята, като от барове и ресторанти се хвърлях в медитация и спане на пода. В Лондон учех мениджмънт с ударение върху поведенческите науки, стажувах в голяма консултантска фирма и прекарвах доста време с приятелите и семейството си. А в един ашрам в Мумбай изучавах древни текстове, като по-голямата част от коледните и летните ваканции живеех при монаси. Ценностите ми постепенно се промениха. Открих, че искам да съм сред монаси. Всъщност исках да се потопя в менталността им. Работата, която вършех в корпоративния свят, като че ли все повече и повече губеше смисъл. Каква полза от липсата на позитивно въздействие върху когото и да било?

След като завърших колежа, смених костюма с монашеска роба и се присъединих към ашрама, където спяхме на пода и всичките ни притежания се събираха в малко шкафче. Живях и пътувах в Индия, Великобритания и Европа. Медитирах часове наред всеки ден и изучавах древни текстове. Имах възможност да служа с другите монаси, да помагам в продължаващата работа по преобразяването на един ашрам в село край Мумбай в екологично духовно убежище (екосело Говардан) и да стана доброволец в програма за предоставяне на храна, която разпределяше повече от милион порции всеки ден (Анамрита).

Щом аз успях да се науча да мисля като монах, би трябвало да се справи и всеки друг.

За монасите хиндуисти, с които учих, основополагащи текстове са Ведите. (Заглавието е от санскрит – „веда“ означава познание. Санскрит е древен език, който е предшественик на повечето езици, които се говорят днес в Южна Азия.) Може да се твърди, че философията започва с тази древна колекция текстове, възникнали в района на част от днешен Пакистан и Северозападна Индия преди поне три хиляди години. Те са в основата на хиндуизма.

Както епосите на Омир, Ведите първоначално били предавани устно, после били записани, но поради нетрайността на материалите (използвали палмови листа и букова кора!) повечето от оцелелите документи са не по-стари от неколкостотин години. Ведите съдържат химни, исторически разкази, поеми, молитви, напеви, ритуали и церемонии, съвети за ежедневието.

В живота си и по-нататък в тази книга често споменавам „Бхагавад Гита“ (което значи „Песен на Бог“). Тя свободно следва Упанишадите – текстове, писани между 800 и 400 г. пр.н.е. „Бхагавад Гита“ се смята за нещо като универсален и безвременен наръчник за живота. Тектът не адресира монах и не засяга някакъв религиозен контекст. Адресира женен мъж, който също е и добър стрелец с лък. Целта не е да се прилага само при една религия или за един регион – предназначен е за цялото човечество. Екнат Ийсваран, духовен автор и професор, превел много от свещените текстове на Индия, включително и „Бхагавад Гита“, го нарича „Най-важният дар от Индия за света“. В дневника си от 1845 г., Ралф Уолдо Емерсън пише: „Дължах – приятелят ми и аз дължахме – великолепен ден на „Бхагавад Гийта“ [sic]. Тя е първа сред книгите. Сякаш ни проговори империя, не нещо дребно или невзрачно, а голямо, спокойно, последователно, гласът на някогашна интелигентност, която в друга епоха и в друг климат е разсъждавала над и така е решила същите въпроси, които днес ангажират нас“. Казано е, че за „Гита“ са писани повече коментари, отколкото за който и да било друг текст. Една от целите ми в тази книга е да ви помогна да се свържете с безвременната мъдрост, наред с други древни учения, които са в основата на монашеското ми образование – и които имат сериозна връзка с предизвикателствата, пред които сме изправени днес.

Това, което най-много ме порази, когато изучавах философията на монасите, беше, че през последните три хиляди години хората всъщност не са се променили. Разбира се, по-високи сме и средно живеем повече, но ме изненада и впечатли фактът, че монашеските учения говорят за опрощение, енергия, намерения, цел в живота и други подобни по начин, който резонира и днес, както вероятно е резонирал и когато са се появили.

Още по-впечатляващото е, че монашеската мъдрост може да бъде подкрепена от науката, както ще видим много пъти в тази книга. От хилядолетия монасите вярват, че медитацията и будното съзнание са полезни, че да си благодарен е добре за теб, че когато служиш си щастлив и други неща, за които ще научите в тази книга. Те са развили практики около тези идеи дълго преди днешната наука да разполага с начини да ги покаже и потвърди.

Алберт Айнщайн казва: „Ако не можеш да обясниш нещо по разбираем начин, значи сам не го разбираш достатъчно добре“. Когато видях колко свързани с днешния свят са уроците, които научавах, поисках да се гмурна по-дълбоко в тях, така че да мога да ги споделям с други хора.

Три години след като се преместих в Мумбай учителят ми Гуаранга Дас ми каза, че според него ще съм по-ценен и полезен, ако напусна ашрама и споделя каквото съм научил със света. Трите години като монах бяха нещо като училище за живота. Не беше лесно да стана монах, оказа се още по-трудно да замина. Прилагането на мъдростта в света обаче извън ашрама – най-трудната част – беше нещо като последен изпит. Всеки изминал ден установявам, че монашеската мисловна нагласа върши работа – че древната мъдрост е стряскащо актуална днес. Затова я споделям.

Днес все още смятам себе си за монах, макар че обикновено добавям „бивш“, тъй като съм женен, а на монасите е забранено да се женят. Живея в Лос Анджелис, който според много хора е една от световните столици на материалното – фасада, фантазия и общо взето лъжовен град. Защо обаче да съм на място, което вече е просветено? Сега, в света и в тази книга, споделям каквото взех от живота, който водех преди това, и каквото научих. В книгата няма нищо сектантско. Тя не е някаква прикрита стратегия за привличане на последователи. Кълна се! Мога също така да ви обещая, че ако възприемете и практикувате материала, който представям, ще откриете истински смисъл, страст и цел в живота си.

Никога преди толкова много хора не са били толкова неудовлетворени – или толкова силно ангажирани с преследване на „щастието“. Нашата култура и медии ни заливат с някакви представи кои и какви трябва да бъдем, показват ни образци на достижения и успехи, слава, пари, блясък, секс – в края на краищата нищо от това не може да ни удовлетвори. Просто ще търсим още и още, в кръг, който води до разочарования, загубени илюзии, неудовлетвореност и нещастие, до изтощение.

Иска ми се да направя паралел между мисловната нагласа на монаха и това, което често се нарича „маймунски ум“. Умът ни може или да ни извисява, или да ни тегли надолу. Днес всички ние се борим с претовареното мислене, с протакането и тревожността, които са резултат на стремежа ни да угодим на маймунския ум. Маймунският ум прескача безцелно от една мисъл на друга, от проблем на проблем, без всъщност да решава каквото и да било. Можем обаче да се издигнем до монашеската мисловна нагласа, като стигнем до корена на това, което искаме, и създадем изпълними стъпки, водещи към израстване. Монашеската нагласа ни извисява над объркването и разсейването и ни помага да открием яснота, смисъл и посока.

МАЙМУНСКИ УМ

МОНАШЕСКИ УМ

Стъписан от множество разклонения

Пътува на мястото до шофьора

Жалва се, сравнява, критикува

Мисли прекалено много и протака

Разсейва се от дребни неща

Търси краткосрочно задоволяване

Взискателен и с много права

Променя се по каприз

Засилва негативи и страхове

Насочен към себе си и вманиачен

Многозадачен

Контролиран от гняв, тревожност, страх

Прави каквото му е приятно

Търси удоволствия

Търси временни спасения

Фокусиран върху корена на проблема

Живее целенасочено и съзнателно

Състрадателен, загрижен, помагащ

Анализира, изяснява и свързва

Дисциплиниран е

Стреми се към дългосрочна полза

Ентусиазиран, решителен, търпелив

Отдаден на мисия, визия или цел

Работи за разпадане на негативи и страхове

Грижи се за себе си, за да служи

Еднозадачен

Контролира и използва енергията мъдро

Търси самоконтрол и съвършенство

Търси смисъл

Търси истински решения

„Мислѝ като монах“ предлага друг поглед и подход към живота. Път на бунт, откъсване, преоткриване, път към цел, фокус, дисциплина – и служене. Целта на монашеското мислене е живот, свободен от его, завист, ламтеж, тревожност, гняв, горчивина, багаж. За мен монашеската мисловна нагласа не е просто възможна – тя е необходима. Нямаме друг избор. Трябва да открием спокойствие и мир.

Живо си спомням първия си ден в монашеската школа. Току-що бях избръснал главата си, но още нямах роба и приличах на човек, дошъл от Лондон. Забелязах дете монах – не може да е било на повече от десет години – да учи група петгодишни. Детето имаше излъчването, равновесието и увереността на възрастен.

– Какво правиш? – попитах го.

– Току-що им преподадох първия им урок – отговори то и веднага ме попита:

– Какво научи ти през първия ти ден в училище?

– Започнахме да учим азбуката и цифрите. А какво научиха те?

– Първото, на което ги учим, е как да дишат.

– Защо? – попитах.

– Защото единственото нещо, което е с теб от мига на раждането до последния момент, е дъхът ти. Приятелите ти, семейството, страната, в която живееш, всичко това може да се промени. Единственото, което остава с теб, е дъхът ти.

И тогава онзи десетгодишен монах добави:

– Когато се стреснеш, какво се променя? Дишането ти. Когато се ядосаш, какво се променя? Дишането ти. Преживяваме всяка емоция с промяна в дишането. Когато се научиш да владееш и управляваш дишането си, можеш да владееш всяка ситуация в живота.

Вече получавах най-важния урок – да се насочвам към корена на нещата, не да гледам листата на дървото или симптомите на проблема. И се учех, чрез пряко наблюдение, че всеки може да е монах, дори да е само на десет години.

Когато се родим, първото, което трябва да направим, е да поемем дъх. Както обаче животът се усложнява за новороденото, може да се окаже много трудно просто да седим неподвижно и да дишаме. В тази книга се надявам да ви покажа монашеския начин – как стигаме до корена на нещата, как влизаме в себеизучаване. Само чрез това любопитство, мисъл, усилие и откровение откриваме пътя си към мира, покоя и целта. С помощта на мъдростта, която получих от учителите си в ашрама, се надявам да ви отведа там.

На страниците нататък ще ви преведа през три етапа на приспособяване към монашеската мисловна нагласа. Първо, ще се освободим, ще се отървем от външните влияния, вътрешните пречки и страхове, които ни спират. Може да мислите за прочистване, което ще освободи място за растеж. Второ, ще растем. Ще ви помогна да промените живота си, така че да вземате решения преднамерено, целенасочено и уверено. Накрая ще даваме, с поглед към света отвъд нас самите, ще разширяваме и споделяме чувството си за благодарност, ще задълбочаваме отношенията си. Ще споделяме даровете и любовта си с другите и ще открием истинската радост и изненадващите ползи от служенето.

По пътя ще ви запозная с три много различни типа медитация, които препоръчвам, за да ги включите в практиката си: дишане, визуализация и звук. И трите носят своите положителни ефекти, но най-простият начин да ги отличите е да знаете, че дишането води до физически ползи – откриваш покой и равновесие, успокояваш се; визуализацията има психологически ползи – да изцелиш миналото и да се подготвиш за бъдещето; напевите имат психически ползи – свързваш се с най-дълбоката си същност и вселената за истинско пречистване.

Не е нужно да медитирате, за да имате полза от тази книга, но ако го правите, инструментите, които ви давам, ще са по-ефективни. Ще стигна и по-далеч, като кажа, че цялата книга е медитация – размисъл върху нашите вярвания, ценности и намерения, как гледаме на себе си, как вземаме решения, как обучаваме ума си, как вземаме решения и взаимодействаме с хората. Постигането на такова дълбоко осъзнаване е целта и наградата на медитацията.

По какъв начин би мислил за всичко това един монах? Вероятно не си задавате този въпрос в момента – вероятно сте много далече от това, – но ще го правите в края на книгата.

Част първа

ОСВОБОЖДАВАНЕ

1.

ИДЕНТИЧНОСТ

Аз съм това, което мисля, че съм

По-добре е да живееш собствената си съдба несъвършено, отколкото да живееш имитация на нечий друг живот съвършено.

Бхагавад Гита 3:35

През 1902 г. социологът Чарлз Хортън Кули пише: „Аз не съм това, което мисля, че съм, и не съм това, което вие мислите, че съм. Аз съм това, което мисля, че вие мислите, че съм“.

Оставете ума си да се блъска над това за момент.

Идентичността ни е опакована в това, което другите мислят за нас – или, по-точно, това, което ние мислим, че другите мислят за нас.

Не само представата ни за самите нас е опакована в начина, по който си мислим, че другите ни виждат, но повечето от усилията ни за самоусъвършенстване са всъщност опити да отговорим на този въображаем идеал. Ако мислим, че някой, от когото се възхищаваме, приема богатството за успех, ще гоним богатството, за да впечатлим този човек. Ако си въобразим, че приятел не харесва как изглеждаме, в отговор ще променим вида си. В мюзикъла „Уестсайдска история“ Мария среща момче, което я харесва. Каква е следващата ѝ песен? „Чувствам се хубава“.

От 1998 г. до времето, когато пиша това, единственият носител на три „Оскара“ за най-добър актьор, Даниъл Дей-Луис, е играл само в шест филма. Той се готви за всяка роля усилено, потапя се напълно в нея. За ролята на Бил Касапина в „Бандите на Ню Йорк“ на Мартин Скорсезе той се обучава за касапин, говори със силен ирландски акцент на снимачната площадка и извън нея, наема циркови артисти, за да го научат как да хвърля ножове. И това е само началото. Носи само автентични дрехи от деветнайсети век, обикаля Рим като героя си, влиза в спорове и се бие с непознати. Може би заради облеклото се разболява от пневмония.

Дей-Луис прилага техника, наречена „Методът“, която изисква актьорът да живее като героя си колкото е възможно повече, за да стане него, ролята, която играе. Това изисква невероятни умения и изкуство, но често актьорите, използващи тази техника, дотолкова са погълнати от ролята си, че героят им излиза от сцената или екрана. „Ще призная, че полудях, напълно полудях“ – казва Дей-Луис пред „Индипендънт“ години по-късно и признава, че ролята „не се отрази добре на физическото и менталното ми здраве“.

Несъзнателно всички ние се вживяваме в роли до някаква степен. Въплъщаваме се в персонажи онлайн, на работното място, когато сме с приятели, у дома. Тези различни персонажи ни носят своите ползи. Те ни дават възможност да печелим парите, които са ни нужни, за да плащаме сметките си, помагат ни да функционираме на работното си място, на което невинаги се чувстваме комфортно, дават ни възможност да поддържаме отношения с хора, които всъщност не харесваме, но с които се налага да контактуваме. Често обаче идентичността ни има толкова много пластове, че губим от поглед истинската си същност, ако изобщо някога сме имали представа каква е тя. Носим ролята от работното си място с нас у дома и внасяме ролята, която играем пред приятелите си, в романтичната си връзка, без съзнателен контрол или намерение. Колкото и успешно да играем ролите си, в крайна сметка се чувстваме неудовлетворени, потиснати, недостойни, нещастни. „Аз“ и „мен“, които и бездруго са уязвими, се изкривяват още повече.

Опитваме да оправдаем очакванията, които смятаме, че другите имат към нас, дори с цената на собствените си ценности.

Рядко, ако изобщо някога, съзнателно и преднамерено създаваме свои собствени ценности. Вземаме решенията за живота си през двойно отразената представа за това, какви бихме могли да сме, без всъщност да се замисляме. Кули нарича това явление „огледално аз“.

Живеем във възприятие на възприятието за себе си и в резултат сме изгубили истинската си същност. Как можем да разпознаем кои сме и какво ни прави щастливи, ако гоним изкривеното отражение на сънищата на някой друг?

Може да си мислите, че трудното е да се откажете от забавната част – партита, секс, гледане на телевизия, притежаването на предмети, спането в истинско легло (да, това с леглото беше доста тежко). Преди обаче да направя тази стъпка, трябваше да преодолея по-голямо препятствие – да съобщя на родителите си каква „кариера“ съм избрал.

Когато приключвах последната година в колежа, вече бях решил по какъв път искам да тръгна. Казах им, че ще отказвам предложенията за работа, които получавам. Винаги съм се шегувал, че ако зависеше от тях, щях да имам три възможности за кариера: лекар, адвокат и неудачник. Няма по-добър начин да покажеш на родителите си, че всичко, което са направили за теб, е пропиляно от това да станеш монах.

Подобно на всички родители, моите също имаха мечти за бъдещето ми, но поне успях да ги приближа постепенно към идеята, че мога да стана монах – всяка година, откакто навърших осемнайсет, прекарвах част от лятото като стажант във финансите, в Лондон, а част от годината се обучавах в ашрама, в Мумбай. Когато взех решението си, първата грижа на майка ми беше като на всяка майка – благополучието ми. Ще имам ли на разположение медицински грижи? „Търсенето на просветление“ не е ли просто интересен начин да се каже „лентяйстване по цял ден“?

Още по-проблемно за майка ми беше, че с баща ми бяха заобиколени от приятели и роднини, които напълно споделяха тяхната дефиниция за успех: доктор, адвокат, провал. Разчу се, че предприемам тази радикална крачка, и приятелите ѝ започнаха да говорят: „Но вие вложихте толкова много в образованието му!“ и „Промили са му мозъка!“ и „Ще пропилее живота си!“. Моите приятели също смятаха, че си провалям живота. Чувах: „Никога пак няма да намериш работа“ и „Захвърляш всяка надежда да изкарваш прехраната си“.

Когато опитваш да живееш своя най-автентичен живот, някои от връзките ти ще бъдат изложени на опасност. Рискът да ги загубиш обаче си струва да се поеме. Да ги запазиш в живота си е предизвикателство, което си струва да приемеш.

За щастие за моя развиващ се монашески ум гласът на родителите ми и приятелите им не беше най-важният аргумент когато обмислях решението си. Вместо това разчитах на собствените си преживявания. Всяка година, откакто навърших осемнайсет, бях пробвал и двата начина на живот. Никога не се прибирах от работата си във финансовата институция в състояние, различно от глад и желание да вечерям. Всеки път, когато напусках ашрама обаче си мислех: „Това беше удивително. Току-що прекарах най-хубавото време в живота си“. Експериментите с тези толкова различни преживявания, ценности и вярвания ми помагаха да проумея своите собствени такива.

Реакциите по повод избора ми да стана монах са пример за външния натиск, на който сме подложени през целия си живот. Роднините, приятелите, обществото, медиите – заобиколени сме от гласове и образи, които ни казват какво трябва да бъдем и какво трябва да правим.

Заливат те с мнения, очаквания и задължения. От училище веднага постъпваш в най-добрия колеж, после следват: ожени се, намери доходна работа, купи си къща, имай деца, стреми се към повишение. Културните норми съществуват с определена цел – няма нищо лошо в това обществото да предлага модели за удовлетворителен живот. Ако обаче приемем такива цели, без да размислим, никога няма да разберем защо не притежаваме дом, защо не сме щастливи там, където живеем, или защо работата ни се струва лишена от съдържание, дали изобщо искаме да имаме брачен партньор, или ни е грижа за която и да било от целите, към които се стремим.

Решението ми да се присъединя към ашрама повиши децибелите на мненията и загрижеността около мен, но – съвсем навреме – преживяванията ми в ашрама също така ми бяха дали и инструментите, които ми бяха нужни, за да филтрирам тези шумове. Причината и решението бяха едно и също нещо. Бях по-малко уязвим за шумовете около мен, които опитваха да ми кажат кое е нормално, безопасно, практично, най-добро. Не отблъснах хората, които ме обичат – грижа ме беше за тях и не исках да ги тревожа, – но и не исках да допусна техните дефиниции за успех и щастие да диктуват решенията ми. Това беше – тогава – най-трудното решение, което бях вземал, и то се оказа правилното.

Гласовете на родители, приятели, учители, медии се тълпят в ума на младия човек и му насаждат вярвания и ценности. Дефиницията на обществото за щастлив живот е на всички и на никого. Единственият начин да изградиш смислен живот е да филтрираш шума и да погледнеш навътре. Това е първата стъпка към изграждането на монашески ум.

Ще започнем това пътуване, както го правят монасите, като разчистим всичко, което отвлича вниманието ни. Първо ще погледнем към външните сили, които ни формират и ни отвличат от ценностите ни. След това ще оценим още веднъж ценностите, които понастоящем формират живота ни, и ще помислим дали сме в крак с това, което искаме да бъдем, и с начина, по който искаме да живеем.

ПРАХ ЛИ Е ТОВА ИЛИ СЪМ АЗ?

Гауранга Дас ми предложи красива метафора за външните влияния, които скриват истинската ни същност.

Намираме се в склад, натъпкан с неизползвани книги и кашони, пълни с предмети. За разлика от останалата част от ашрама, която винаги е подредена и добре изметена, това място е прашно и потънало в паяжини. Стар монах ме завежда пред огледало и ме пита: „Какво виждаш?“.

През дебелия пласт прахоляк дори не виждам отражението си. Казвам го, а монахът кимва. След това избърсва стъклото с ръкава на робата си. В лицето ми излита облак прах, пари на очите ми, пълни гърлото ми.

Казва:

– Идентичността ти е огледало, покрито с прах. Когато погледнеш в това огледало, в началото истината за това кой си и каква е стойността ти е скрита. Да го почистиш може да не е приятно, но ще видиш отражението си едва след като прахта си отиде.

Това е практическа демонстрация на думите на Чайтаня – хиндуистки светец от Бенгал, от шестнайсети век. Чайтаня нарича това положение на нещата сето-парпана-марджанам, или почистване на замърсеното огледало на ума.

Основа буквално на всички монашески традиции е отстраняването на разсейващите фактори, които ни пречат да се фокусираме върху най-важното – откриването на смисъл в живота чрез овладяване на физическите и менталните желания. Някои традиции се отказват от говор, други от секс, трети от притежаването на вещи, а някои се отказват и от трите. В ашрама живеехме само с това, което ни беше нужно, и нищо повече. Преживях лично просветлението на освобождаването. Когато сме заровени в незначителни неща, губим представа кое е истински значимо. Не искам от вас да се откажете от тези неща, а искам да ви помогна да разпознаете и филтрирате този шум на външните влияния. По този начин почистваме прахоляка и виждаме стойностите, които са нашето истинско отражение.

Водещи ценности са принципите, които са най-важни за нас – кои искаме да бъдем, как се отнасяме към себе си и другите. Ценностите най-често са концепции, означавани с една дума, като свобода, равенство, състрадание, честност. Това може да звучи доста абстрактно или идеалистично, но ценностите всъщност са приложими на практика. Те са нещо като етичен джипиес, с чиято помощ навигираме през живота. Ако знаеш кои са ценностите ти, значи разполагаш с инструкциите, които те насочват към хората, действията и навиците, които са най-добри за теб. Когато се движим в непознат район, без ценности, ще обикаляме безцелно, ще свиваме в погрешни посоки, ще се губим, ще хлътваме в капана на нерешителността. Ценностите ни помагат да се заобиколим с точните хора, да вземаме тежки решения за кариерата си, да използваме времето си по-мъдро, да съсредоточаваме вниманието си там, където е важно. Без тях разсейващите фактори ще ни отнесат.

ОТКЪДЕ ИДВАТ ЦЕННОСТИТЕ

Ценностите не ни се явяват, докато спим. Не ги мислим съзнателно. Рядко дори ги изказваме с думи. Обаче въпреки всичко те съществуват. Всеки е роден при определен набор обстоятелства, а ценностите ни се определят от това, което преживяваме. В трудности или в лукс сме родени? Къде получаваме похвали? Родители и настоятели често са нашите най-големи „фенове“ и критици. Макар че може да се бунтуваме в тийнейджърските си години, най-често се стремим да угодим на тези авторитетни фигури и да ги имитираме. Замислете се за миналото и си спомнете как сте прекарвали времето с родителите си. Игри, приятни разговори, съвместни начинания? Какво ви казваха те, че е най-важното, и съответстваше ли то на най-важното за самите тях? Какви искаха те да сте? Какво искаха да постигнете? Как очакваха да се държите? Възприехте ли тези идеали, проработиха ли те за вас?

Още от самото начало образованието е едно от най-силните влияния, на които сме подложени. Предметите, които изучаваме. Културната позиция, от която се преподават. Как се очаква да учим. Учебна програма, насочена към заучаване на факти, не учи на креативност, тесният в културно отношение подход не учи на толерантност към хората с различен произход и от други места, и има малко възможности да се отдадем на нещата, които ни увличат, дори и да сме наясно кои са още от най-ранна възраст. Това не означава, че училището не ни подготвя за живота – съществуват много най-различни образователни модели, някои от които са по-малко рестриктивни, – но си струва да се отдръпнем за миг и да се запитаме дали чувстваме ценностите, на които са ни учили в училище, подходящи за нас.

МОЗЪЧНАТА ИГРА НА МЕДИИТЕ

Като монах много рано научих, че ценностите ни се влияят от нещата, които поглъщат ума ни. Ние не сме ума си, но той е средството, чрез което решаваме кое е важно в сърцето ни. Филмите, които гледаме, музиката, която слушаме, книгите, които четем, телевизионните програми, които ни заливат, хората, които следваме онлайн и офлайн. Това, което храни новините, храни и ума ни. Колкото повече затъваме в клюките за знаменитостите, представите за успеха, видеоигрите с насилие, тревожните новини, толкова повече ценностите ни се замърсяват със завист, оценки, съперничество и неудовлетвореност.

Наблюдаването и преценката са ключ към монашеското мислене и те започват с пространството и неподвижността. За монасите първата крачка във филтрирането на шумовете и външните въздействия е отказът от материалното. Прекарах три периода като посетител в ашрама, завърших колежа, после официално станах монах. След два месеца обучение в имението Бхактиведанта, храм северно от Лондон, заминах за Индия и пристигнах в селския ашрам в началото на септември 2010 г.

Замених сравнително модните си дрехи с две роби (едната за обличане, другата за пране). Отказах се от „зализаната“ си прическа и я смених с... никаква коса – главите ни бяха бръснати. И нямах никаква възможност да проверя вида си – в ашрама нямаше огледала освен онова, което по-късно щяха да ми покажат в складовото помещение. Така ние, монасите, бяхме лишени от възможност да се фиксираме върху външния си вид, хранехме се с проста храна, която рядко се променяше, спяхме на тънки рогозки, проснати на пода, а единствената музика, която чувахме, бяха напевите и камбанките, които разделяха медитациите и ритуалите ни. Не гледахме филми и телевизия, получавахме много малко новини и имейли на общи настолни компютри, намиращи се в общите помещения. Нищо не заемаше мястото на тези разсейващи фактори освен пространство, неподвижност и тишина. Когато изключим мненията, очакванията и задълженията на околния свят, започваме да чуваме себе си. В тази тишина започнах да разпознавам разликата между външния шум и собствения си глас. Можех да разчистя прахоляка на другите, за да видя същинските си вярвания.

ОПИТАЙ ТОВА: ОТКЪДЕ СА ЦЕННОСТИТЕ ТИ?

Може да е трудно да възприемем ефекта, който ни оказват тези обичайни влияния. Ценностите са абстрактни, ефимерни, а светът, в който живеем, непрекъснато ни залива с откровени и подсъзнателни намеци какво трябва да искаме, как трябва да живеем, как да оформяме идеите си за това кои сме. Запишете някои от ценностите, които формират живота ви. До всяка от тях запишете произхода `и. Отбележете с „лястовичка“ всяка ценност, която наистина споделяте.

Пример:

ЦЕННОСТ

ПРОИЗХОД

ИСТИНА ЛИ Е ЗА МЕН?

Доброта

Родители



Външен вид

Медии

Не по този начин

Богатство

Родители

Не

Добри оценки

Училище

Смесват се с истинското учене

Знание

Училище



Семейство

Традиция

Семейство: да, но не традиционно

Обещах да не ви карам да си бръснете главите и да носите роби, обаче как бихме могли в модерния свят да си осигурим пространството, тишината и неподвижността, нужни, за да изградим будно съзнание? Повечето от нас не се замислят за ценностите. Не обичаме да оставаме сами със собствените си мисли. Склонни сме да избягваме тишината, да опитваме да пълним главите си, да се движим непрекъснато. В поредица изследвания в Университета на Вирджиния и Харвардския университет изследователите поискали от участниците да прекарат между шест и петнайсет минути сами в стая без телефон и без възможност да пишат и да четат. След това им давали възможност да слушат музика или да използват телефоните си. Много от участниците не само не приели това, но имало и доста, които предпочели да получат токов удар вместо да останат сами с мислите си. Ако всеки ден посещавате събития с непознати хора и се налага да обяснявате как си изкарвате прехраната, ще ви е много трудно да се отделите от тази редуцирана представа за самите себе си. Ако гледате „Истинските домакини“ всяка вечер, ще започнете да мислите, че да заливаш с вино лицата на приятелите си е обичайно поведение. Когато запълваме живота си и не оставяме място за размишление, подобни отвличащи вниманието неща стават наши ценности по подразбиране.

Не можем да се обърнем към мислите си и да изучаваме ума си, когато сме непрекъснато заети. Бездействието у дома също няма да ви научи на нищо. Има три начина, по които ви предлагам активно да отворите пространство за размисъл. Първо, препоръчвам всеки ден да сядате и да размишлявате върху това как е минал денят ви и какви емоции изпитвате. Второ, веднъж месечно можете да се доближите до промяната, която преживявах в ашрама, като отивате някъде, където дотогава не сте били, за да изучавате себе си в непозната обстановка. Това може да е парк или библиотека, в които не сте били дотогава, или да заминете някъде. Накрая, заемете се с нещо, което за вас е смислено – хоби, благотворителност, политическа кауза.

Друг начин да освободим пространство е да оценим как запълваме пространството, с което разполагаме, и дали този избор отразява истинските ни ценности.

РЕВИЗИЯ НА ЖИВОТА

Каквито и да мислите, че са ценностите ви, делата разказват истинската история. Нещата, които правим през свободното си време, показват какво ценим. Например може да издигаме времето, прекарано със семейството, на първо място в списъка с ценностите си, но ако прекарваме свободното си време на голф игрището, действията ни не отговарят на ценностите и се налага да се вгледаме в себе си.

Време

Първо, да оценим как прекарвате времето си, когато не спите и не работите. Изследователи са установили, че средно всеки от нас прекарва по трийсет и три години в леглото (седем от които в опити да заспи), година и четири месеца във физически упражнения и повече от три години в отпуска. Ако сте жена, ще отделите 136 дни, за да се приготвяте. Ако сте мъж, числото е 46 дни. Това са само приближения, разбира се, но изборът ни всеки ден е от значение.

ОПИТАЙ ТОВА: РЕВИЗИРАЙ ВРЕМЕТО СИ

Отделете седмица, за да проследите по колко време отделяте за следното: семейство, приятели, здраве, за себе си. (Обърнете внимание, че пропускаме съня, храненето и работата. Работата, във всичките `и форми, може да се удължава безгранично. Ако това е вашият случай, дайте собствено определение кога сте „официално“ на работа и направете „допълнителната работа“ една от категориите си.) Нещата, за които отделяте най-много време, трябва да отговарят на тези, които цените най-високо. Да кажем, че времето, което отделяте за работа, превишава важността, която `и придавате. Това е знак, че трябва да се вгледате много внимателно в ситуацията. Решавате да отделяте време за нещо, което не е важно за вас. Какви са ценностите зад това решение? Дали пък приходите от работата в крайна сметка не служат на ценностите ви?

Медии

Когато правите ревизия на живота си, несъмнено сте установили, че сериозна част от времето ви е била отделена на медиите. Изследванията установяват, че отделяме средно по повече от 11 години за гледане на телевизия и социални медии! Може би изборът на медии е нещо, над което не се замисляте, но отделеното време отразява ценностите.

Има множество различни видове медии, но повечето от нас не прекаляват с филмите, телевизията или списанията. Всичко опира до устройствата. Вашият айфон много лесно ще ви каже точно как го използвате. В „настройки“ погледнете информацията за екранното време за последната седмица и ще видите колко време сте отделили на социалните медии, игри, преглеждане на пощата и разглеждане на интернет страници. Ако това, което виждате, не ви харесва, дори има възможност да си наложите ограничения. На телефон с Андроид може да отидете на „настройки“ и да откриете „цялостно използване на устройството“. Или да свалите приложения като Social Fever или MyAddictometer.

Пари

Както при времето, може да погледнете и как харчите парите си и да направите извод за ценностите, с които живеете. Ще извадим необходимите разходи като тези за дом, подопечни лица, кола, битови сметки, храна и дългове. Сега се вгледайте в избраните от вас самите разходи. Коя е най-голямата ви инвестиция миналия месец? Кои сфери ви струват най-много? Съответстват ли разходите ви на нещата, които са от най-голямо значение за вас? Често имаме странни разбирания за това кое „си струва“, които не са съвсем понятни, ако разгледаме всичките си разходи в паралел. Веднъж съветвах една жена, която се оплакваше, че семейството ѝ харчи прекалено много за частни уроци на децата... докато не си даде сметка, че самата тя харчи повече за обувки, отколкото за уроците по пиано.

Постовете в социалните медии, които съпоставят разходите с приоритетите ни, ме накараха да се замисля как начинът, по който разпределяме времето и парите си, разкрива какво е ценно за нас.

60-минутно телевизионно шоу („не усетих кога свърши!“)

60-минутен обяд със семейството („ще свърши ли някога!“)

Ежедневно пиене на кафе (4 долара/ден, почти 1500 долара/година) („Нуждая се от това!“)

Избор на свежа здравословна храна (допълнително 1,50/ден, около 550 долара/година) („Не си струва!“)

15 минути разглеждане на социални медии („лично време!“)

15 минути за медитация („Няма време!“)

Всичко зависи от това как виждаме ситуацията. Когато анализираме месечните си незадължителни разходи, мислим дали са били дългосрочни или краткосрочни инвестиции – голяма вечеря или уроци по танци? За забавление или образование са били, за нас или за някой друг? Ако плащате членска карта за фитнес салон, но този месец сте отишли там само веднъж, а харчите повече пари за вино, трябва да премислите нещата.

ПОДРЕДЕТЕ ЦЕННОСТИТЕ СИ

Прегледът на собствения ни живот показва какви ценности са се промъкнали в него по подразбиране. Следващата стъпка е да решим кои са ценностите ни и дали изборите, които правим, им съответстват. Погледът към ценностите на монасите може да ви помогне да определите вашите. Учителите ни в ашрама обясняваха, че има висши и нисши ценности. Висшите ценности ни тласкат и приближават към щастието, осъществяването и смисъла. Нисшите ни теглят надолу към тревожност, депресия и страдание. Според Бхагавад Гита висшите ценности и качества са: безстрашие, чист ум, благодарност, служене и благотворителност, приемане, жертвоготовност, дълбоко изучаване, пестеливост, праволинейност, ненасилие, правдивост, отсъствие на гняв, отхвърляне, перспектива, въздържане от намиране на недостатъци, състрадание към всички живи същества, удовлетвореност, доброта/благост, почтеност, решителност. (Обърнете внимание, че щастието и успехът не са сред тези ценности. Те не са ценности, а възнаграждения – краят на играта – и ще ги коментираме в Глава четвърта.)

Шестте нисши ценности са алчност, сласт, гняв, его, илюзии и завист. Лошата страна на нисшите ценности е, че ни завладяват много лесно, ако им оставим пространство, за да го направят, а хубавото е, че са много по-малко. Или, както ни напомняше моят учител Гауранга Дас, винаги има повече начини да бъдеш изтеглен нагоре, отколкото да бъдеш изтеглен надолу.

Не можем да извадим набор ценности от нищото и да направим коренни промени за един ден. Вместо това трябва да се откажем от фалшивите ценности, които запълват пространството на живота ни. Ашрамът даде на нас, монасите, възможност да наблюдаваме природата и учителите насочиха вниманието ни към циклите на всички живи неща. Листата се развиват, преобразяват се, падат. Влечуги, птици и бозайници се освобождават от кожи, пера, козина. Освобождаването от старото е важна част от ритъма на нашата природа, както и прераждането. Ние, хората, се вкопчваме в неща – хора, идеи, материални притежания, книгите на Мари Кондо – и си мислим, че не е естествено да разчистваме. Освобождаването от старото обаче е пряк път към пространството (буквално) и неподвижността. Отделяме се – емоционално, ако не физически – от хората и идеите, които изпълват живота ни, после отделяме време, за да наблюдаваме естествените си наклонности – те ни движат.

Всеки ден се налага да избираме и не е късно да започнем да съобразяваме всеки свой избор с ценностите си. Винаги когато вземаме решение – било то важно, например дали да се оженим, или незначително, например как да решим дребен спор с приятел, – основно ни мотивират ценностите ни, независимо дали са висши или нисши. Ако ценностите ни отговарят на действията ни, изборът ще се окаже добър за нас. Когато обаче нещата не се получат, струва си да се замислим какво по-точно ни е тласнало към съответното решение.

ОПИТАЙ ТОВА: ПРЕДИШНИ ЦЕННОСТИ

Замислете се за трите най-добри и трите най-лоши решения, които сте вземали. Защо стигнахте до всяко едно от тях? Какво бихте променили?

Погледнете внимателно отговорите си от „Опитай това“ по-горе – в тях са скрити ценностите ви. Защо вземате някакво решение? Може да сте били с „правилния“ или „неправилния“ човек по една и съща причина – защото цените любовта. Или сте се преместили на съвсем друго място, защото сте искали разнообразие. Скритата ценност може да е приключението. Сега направете същото за бъдещето. Вгледайте се в най-големите си цели и проверете дали не са мотивирани от други хора, от традиции или са идеи за това как трябва да живеем, насаждани от медиите.

ОПИТАЙ ТОВА: МОТИВИРАНИ ОТ ЦЕННОСТИ РЕШЕНИЯ

През следващата седмица, когато харчите пари за неща, които не са първа необходимост, или планирате какво да правите през свободното си време, спрете за момент и помислете: Каква е стойността на този избор? Отнема само секунда, мигновен размисъл. В идеалния случай тази кратка пауза ще стане инстинктивна, така че ще избирате съзнателно нещата, които са важни за вас, и ще решавате колко енергия да им посветите.

ФИЛТРИРАЙТЕ МОЗ, НЕ ГИ БЛОКИРАЙТЕ

След като успеете да филтрирате шума на мненията, очакванията и задълженията (МОЗ), ще видите реалността с други очи. Следващата стъпка е отново да поканите света при себе си. Когато искам от вас да се отървете от външни влияния, нямам предвид да изключите всичко от околната среда перманентно. Монашеският ум може и трябва да се учи от другите. Трудното е да го правим съзнателно, като си задаваме прости въпроси: Какви качества търся/ценя в семейството, приятелите или колегите си? Дали това са доверие, самоувереност, решимост, честност? Каквито и да са, тези качества са всъщност нашите ценности – те са ориентирите, които трябва да използваме, за да преминем през живота си.

Когато не си сам, заобиколи се с хора, които са близки до ценностите ти. Това ще ти помогне да откриеш общност, която отразява това, което искаш да бъдеш. Спомнете си за трудностите, с които се сблъсках, когато започнах да живея като монах през последната година в колежа. После ми беше трудно да живея в Лондон. Заобиколен от хората, с които бях израснал, и начина им на живот, отново се изкушавах да спя до късно, да клюкарствам, да съдя другите. Една нова култура ми помогна да предефинирам себе си, а друга нова култура ми помогна да продължа по избрания път.

Всеки път, когато се преместиш в нов дом, започнеш нова работа или нова връзка, получаваш златна възможност да предефинираш себе си. Множество изследвания показват, че начинът, по който се отнасяме към света, който ни заобикаля, е заразителен. Двайсетгодишно изследване на жителите на малък град в Масачузетс показва, че както щастието, така и депресията се разпространяват в социалните кръгове. Ако на километър от вас живее приятел, който е щастлив, шансът и вие да сте щастливи нараства с около 25 процента. Ефектът е два пъти по-голям, ако живеете врата до врата.

Хората, с които се заобикаляме, помагат да се придържаме към ценностите си и да постигаме целите си. Растем заедно. Ако си лекоатлет и се състезаваш на 100 м спринт, не тренираш с маратонците. Ако искаш да си духовен, разширяваш практиката си с други духовни хора. Ако искаш да разшириш бизнеса си, присъединяваш се към местната търговска камара или онлайн група на собственици на фирми, които също се стремят към успеха, за който мислиш и ти. Ако си съсипан от работа родител, който иска децата му да са негов приоритет, свързваш се с други родители, за които децата са приоритет, така че да се поддържате взаимно и да се съветвате помежду си. Още по-добре, когато е възможно, е да кръстосваш групите – да предпочиташ контактите с ориентирани към семейството духовни предприемачи, които участват в маратони. Добре де, шегувам се, но все пак в днешно време разполагаме с повече начини да се свързваме, като LinkedIn и Meetup, а инструменти като групите във Фейсбук ни улесняват повече от всякога да открием своето „племе“. Ако търсите любов, търсете на места, които са мотивирани от ценности – например фитнес или спортни дейности, възможности за подпомагане на нуждаещи се, лекции на теми, които ви интересуват.

Ако не сте сигурни къде е мястото на другите спрямо вашите ценности, задайте си въпроса: Ако прекарвам някакво време с този човек или група, дали имам чувството, че се приближавам или отдалечавам от това, което искам да бъда? Отговорът е очевиден, ако сравнявате 4 часа на ден игра на футбол на плейстейшън 2 (никога не съм го правил) със смислено взаимодействие, което подобрява качеството на живота ви. Може обаче да се окаже и неясен – да се чувстваш объркан и раздразнителен, след като си прекарал някакво време с някого. Усещането, когато сме с хора, които ни се отразяват благотворно, е добро. Не се чувстваме толкова добре, когато сме с хора, които не ни подкрепят или връщат лошите ни навици.

ОПИТАЙ ТОВА: РЕВИЗИЯ НА КОМПАНИЯТА

В течение на седмица направете списък на хората, с които прекарвате най-много време. До всеки от тях запишете ценностите, които споделяте. Дали отделяте най-много време на тези, които са най-близки до ценностите ви?

С кого говорим, какво гледаме, какво правим с времето си – всичките тези източници се отразяват на ценностите и вярванията ни. Ако просто живеем ден за ден, без да подлагаме на съмнения ценностите си, ще бъдем повлиявани от това, което всички други – от членовете на семейството ни до професионалните маркетинг експерти – искат да мислим. Непрекъснато си напомням за онзи момент в склада. В ума ми се появява мисъл и си задавам въпроса: Отговаря ли това на ценностите, които съм избрал, или отговаря на ценностите, които други са избрали за мен?

Когато си осигурите пространство и неподвижност, ще можете да разчистите прахоляка и да видите себе си не през очите на другите, а отвътре. Ако идентифицирате ценностите си и ги оставите да ви водят, ще можете по-лесно да филтрирате нежелани отношения и емоции.