Съседи

1.

В масивния каменен палат бе горещо дори в мазето, където Деби Спек се движеше енергично в просторната кухня, прибирайки покупките, които Джак, съпругът ѝ, беше донесъл. Той се потеше здраво. Беше на четиресет и четири години, пълен, с оплешивяваща тъмна коса и винаги вонеше на одеколон, с който се опитваше да прикрие миризмата на евтиния скоч, който пиеше нощем. Алкохолът сякаш струеше от порите му на другия ден. Деби обикновено се присъединяваше към него с едно или две питиета вечер. Тя предпочиташе джин с тоник или водка, които държеше във фризера в мазето, където собственичката Мередит Уайт никога не слизаше. Тя уважаваше личното им пространство, което напълно ги устройваше. Деби също беше с наднормено тегло и сама изрусяваше косата си.

През последните петнайсет години и двамата работеха като управители при прочутата някога кинозвезда, която държеше на усамотението. Мередит все още активно снимаше, когато ги нае. Тичаше от един филм на друг, често по екзотични места, а съпругът ѝ, Скот Прайс, актьор и продуцент, беше не по-малко зает. Понякога бяха разделени с месеци, ангажирани в различни филми.

Това беше идеалното място за Джак и Деби. Работеха и живееха в огромен луксозен дом, където поне единият от собствениците винаги липсваше, а и когато и двамата си бяха у дома, бяха прекалено заети. Не разполагаха с време, за да надзирават прислужниците си, и им се доверяваха. Тогава Джак и Деби бяха млади, само на двайсет и девет години, но вече знаеха предимствата на подобна работа. Сдобиваха се с блага лесно, сякаш беряха зрели плодове от дърветата. Магазините и работниците, които наемаха за всичко нужно на работодателите им, им даваха щедри комисионни или им осигуряваха услуги, напълно безплатни за тях, но платени от актьорското семейство, особено когато сметките бяха раздувани от нечестни доставчици. А такива имаше много, както Джак и Деби добре знаеха. Само няколко месеца след като започнаха работа, те си бяха създали цяла мрежа от доходоносни връзки. Това бе едва ли не общоприета практика и прислужниците не изпитваха угризения, че мамеха собствениците. Бяха го правили и преди. Подбираха работодателите си според възможността за печалба, както и по това колко заети или разсеяни бяха.

Мередит беше една от най-високоплатените актриси, когато Джак и Деби започнаха работа, и беше изключително щедра с тях. В началото им се налагаше от време на време да откарат тринайсетгодишния ѝ син, Джъстин, някъде, но той си имаше частни учители и млад, тъкмо дипломирал се студент, който живееше в къщата и го караше на училище, когато родителите му отсъстваха. Мередит и Скот се грижеха за сина си, когато единият от тях си беше у дома. Дъщеря им, Кендал, беше заминала да учи в Ню Йорк седем години по-рано и никога не се върна да живее в Сан Франциско. Тя беше на двайсет и пет години, когато Деби и Джак започнаха работа, и се прибираше у дома само за Коледа. Беше омъжена и вече бе родила малкото си момиченце на име Джулия. Мередит и Скот пътуваха толкова много, че бе трудно да намериш подходящ момент да ги видиш.

Новата работа беше идеална за Джак и Деби. Апартаментът, който им предоставиха, имаше отделен вход и бе красиво обзаведен. Къщата се намираше в Пасифик Хайтс, най-хубавия квартал в Сан Франциско, и бе най-голямата в града. Работата за две кинозвезди беше престижна и доходоносна за прислужниците. Мередит и Скот се преместиха в Сан Франциско, когато се роди синът им, а дъщеря им беше на дванайсет години. Не искаха да отглеждат още едно дете в Ел Ей. Сан Франциско беше по-малък, по-консервативен и по-безопасен град, с чудесни училища за Джъстин и Кендал и приятно време през цялата година, а къщата и земята около нея им осигуряваха простор и уединение зад високите храсти, които бяха посадили, когато купиха имота.

През годините Деби и Джак се бяха възползвали максимално от облагите и имаха солидни спестявания от щедрите комисионни. Няколко съкровища също бяха достигнали до апартамента им. Две много ценни малки картини бяха изчезнали от господарската част на къщата и висяха в спалнята им вече повече от десетина години. Мередит никога не забеляза изчезването им. В допълнение на това, Мередит имаше банкова сметка, определена за разноските по къщата. Преди години Деби ѝ предложи да плаща сметките и я освободи от това неприятно задължение. Така започна редовно да внася в собствената си сметка малка част от тези пари. Сумите бяха толкова дребни, че дори счетоводителят на Мередит не се беше усъмнил. Деби и Джак бяха умни крадци.

Двамата се грижеха съвестно за всяка нужда на работодателите си и изглеждаха изпълнени със съчувствие и нежност, когато преди четиринайсет години светът на Мередит се срина. Подреденият ѝ живот се разпадна и се превърна в пепел в краката ѝ само за година. Това я направи по-небрежна към сметките ѝ, а и лесно се разсейваше.

Преди четиринайсет години съпругът на Мередит, Скот, имаше връзка с млада италианска актриса, с която играеше заедно във филм. Пресата въодушевено раздуха слуховете за любовта на двайсет и седем годишната италианка и петдесет и пет годишния Скот. Бракът му с Мередит изглеждаше солиден, когато Джак и Деби бяха назначени на работа. Актьорите имаха вид на стабилни хора, отдадени един на друг и на децата си. Но после Скот замина да снима филм в Банкок, а когато се завърна, бракът му бе приключил. След като се прибра у дома, той заряза Мередит заради Силвана Роси и се премести в Ню Йорк с нея.

Мередит бе тежко наранена от предателството му, но не показа слабост заради децата. Джак и Деби никога не я чуха да говори лошо за съпруга си пред сина им, но Деби я виждаше да плаче сама в спалнята си и винаги я прегръщаше топло и нежно.

Унизена от историите за Скот и Силвана в таблоидите, Мередит се оттегли напълно от светския живот. Излизаше рядко и насочи цялото си внимание и енергия към сина си. Караше го на тренировки, вечеряха заедно и прекарваше много време с него. Деби я чуваше как отказва филмите, които ѝ предлагаха. Мередит искаше да си е у дома със сина си докато скандалът по раздялата ѝ отмине. Джъстин бе толкова разстроен, че говори за това дори с Джак и няколко пъти летя до Ню Йорк, за да се види с баща си. И всеки път, когато се връщаше, повтаряше колко мрази бъдещата си мащеха. Скот възнамеряваше да се ожени за нея веднага след приключването на развода. Едва четиринайсетгодишен, Джъстин си позволи да я нарече „евтина курва“, а Джак, разбира се, веднага сподели това с жена си. Според момчето сестра му, Кендал, също не я харесваше. Джак и Деби почти не познаваха Кендал, която бе заминала за Ню Йорк преди те да започнат работа.

Мередит се въздържаше и не обсъждаше проблемите си. Тя бе изискана, дискретна и почтена жена. Деби предполагаше, че Мередит мрази младата италианска звезда, и то съвсем основателно, тъй като Скот бе твърдо решен да се разведе заради нея. Предишният им щастлив брак се бе изпарил във въздуха. А Мередит превключи кариерата си на пауза и посвети цялото време на сина си. Тогава Деби не я познаваше добре, но се възхищаваше на поведението и решението ѝ.

Джак и Деби нямаха собствени деца. Двамата бяха се запознали в клиника за рехабилитация в Сан Диего две години преди да започнат работа в Палм Спрингс за възрастна двойка. Работодателите им бяха починали един след друг в рамките на няколко месеца. И двамата бяха израснали в Южна Калифорния, но никога преди не се бяха срещали. Джак бе попадал в ареста няколко пъти за дребни престъпления, най-вече измами с кредитни карти, за да купува наркотици. Деби бе осъждана за кражби в магазини и притежание на марихуана с намерение да я продаде. Съдът ги изпрати в една и съща клиника за рехабилитация. По онова време и двамата бяха на двайсет и две години и прекараха шест месеца в клиниката. Докато бяха там, изготвиха план да работят заедно. Ожениха се, защото можеха да си осигурят по-добра работа като двойка, като управител на имот и икономка. Джак смяташе, че работата за богати хора в домовете им може да е много доходоносна и да им предостави рядка възможност в бъдеще. Деби категорично не желаеше да бъде слугиня, да търка клозети или да носи униформа, но той ѝ обясни, че ще са едва ли не господари в къщите на богатите. Можеха да правят каквото си поискат, да наемат други хора за неприятната работа, а те самите да откраднат няколко ценни вещи докато работодателите им ги няма и да обвинят друг, да присвояват пари в брой, като в същото време получават щедри заплати задето живеят чудесно в нечий чужд дом. Идеята на Джак звучеше толкова привлекателно, че се захванаха да я осъществят, когато излязоха от клиниката. Отидоха в уважавана агенция за работа в Ел Ей с фалшивите препоръки, които Джак бе изработил на бланките на несъществуваща възрастна двойка, починали без да оставят наследници, които да потвърдят историята. Агенцията не проверяваше криминални досиета, освен ако клиентът не изискаше подобно нещо.

Джак и Деби бяха уволнени от първата си работа заради некомпетентност, тъй като въобще нямаха представа какво правят. Бързо научиха какво се изисква от тях и си намериха работа в Палм Спрингс. Горките хора бяха толкова стари, че не обръщаха внимание на това, което Деби и Джак правеха. Децата им пък бяха благодарни, че за родителите им се грижат мили и дружелюбни хора. А старците дори им оставиха скромно наследство, когато починаха. Този път препоръките им бяха истински, когато кандидатстваха за работата при Скот и Мередит в Сан Франциско чрез агенция в Ел Ей, на която актьорите имаха доверие. Джак и Деби не бързаха, тъй като живееха с парите, които възрастната двойка им бяха завещали. Но когато им предложиха работата при прочутите артисти, никой от двама им не можа да устои. Беше сериозна стъпка напред и вече знаеха какво се очаква от тях, колко раболепни трябва да бъдат, за да спечелят благоразположението на работодателите си. Скот не ги хареса в началото и каза на Мередит, че според него са мошеници, но накрая това се оказа без значение, защото след около година замина за Банкок, а после изчезна завинаги. Мередит по-лесно им повярва.

Работеха при нея вече от петнайсет години и тя зависеше напълно от тях – да я предпазват от външния свят и да се грижат за всичките ѝ нужди, които бяха минимални. Актрисата не беше взискателна и прекарваше повечето време в четене в кабинета до спалнята си или в разходки в градината. Вече не посрещаше гости. Светът сякаш я подминаваше през последните четиринайсет години, или по-точно, тя се бе оттеглила от него и предпочиташе да води по-кротък живот. Но не я забравиха. Мередит се превърна в легенда, когато стана отшелничка.

Шест месеца след като Скот се премести в Ню Йорк със Силвана и подаде молба за развод, за да се ожени за нея, синът им, Джъстин, отиде да прекара ваканцията с баща си и италианката в къща, която Скот бе наел в Мейн за целия август. Кендал, съпругът ѝ и дъщеря им, Джулия, щяха да дойдат при тях за последните две седмици от месеца. Кендал не харесваше Силвана, но беше близка с баща си и обожаваше малкия си брат. И тя бе нещастна заради раздялата на родителите си, но бе по-близка с баща си отколкото с майка си и се радваше, че сега той живее в Ню Йорк. Омъжена за преуспяващ инвестиционен банкер, Кендал бе доволна от живота си.

Скот очакваше с нетърпение да се забавлява с моторницата, която беше на негово разположение в къщата в Мейн. Имаше и малка платноходка, която Скот знаеше, че Джъстин щеше да хареса, тъй като бе ходил на лагер по плаване последните две лета и бе добър моряк за хлапе на четиринайсет. Мередит бе предупредила Скот, че не иска Джъстин да плава сам по крайбрежието на Мейн. Скот я увери, че ще придружава сина им, и я успокои, че Джъстин е по-добър моряк от повечето възрастни мъже, а и това бе любимият му спорт. Джъстин мечтаеше да си купи собствена лодка някой ден и да обиколи света с нея.

Споразумяха се момчето да прекара целия август с баща си и то очакваше ваканцията с нетърпение, особено двете седмици със сестра си, която боготвореше. Баща му също му липсваше много откакто се премести в Ню Йорк, а и разводът бе болезнен и за него. Джъстин се радваше, че ще прекара цял месец с баща си, въпреки присъствието на Силвана. Не я харесваше, смяташе, че тя се увива около баща му като змия, което му се струваше отвратително, и правеше всичко възможно да не ѝ обръща внимание. Английският ѝ не беше добър и това му осигуряваше оправдание да не говори с нея.

Десет дни след пристигането на Джъстин в Мейн, в една прекрасна слънчева сутрин Скот страдаше от тежък махмурлук, след купон, на който двамата със Силвана бяха ходили предишната вечер в дома на едни от новите си приятели. Скот мразеше да става от леглото с такова свирепо главоболие, затова позволи на сина си да излезе в морето с малката лодка. Джъстин обеща да е близо до брега и да се прибере за обяд.

Час по-късно се изви внезапна буря и океанът изригна в неочаквани вълни. Джъстин се озова далеч от брега в малката лодка, носен от теченията, под жестоките удари на вълните. Скот се обади на бреговата охрана, когато по обяд можа да стане и видя кошмарните вълни. Осъзна, че синът му не се бе прибрал у дома, а от лодката нямаше и следа. Скот застана на кея и стомахът му се сви от ужас. Вълнението бе прекалено силно, за да му позволи да изкара моторницата и да потърси детето си.

Бреговата охрана намери обърнатата лодка по-късно следобед. От Джъстин нямаше и следа. Тялото му бе отнесено на плажа на един от малките съседни острови след два дни. Кендал вече бе долетяла в Мейн, за да чака новините заедно с баща си, а Мередит седеше до телефона в Сан Франциско и се молеше. Най-големият ѝ страх се бе сбъднал. Скот плачеше, когато ѝ звънна, след като намериха тялото на Джъстин, Кендал бе съсипана от мъка, всички се чувстваха така. Скот бе отчаян, когато двамата с Кендал отпътуваха за Сан Франциско с тялото на Джъстин за погребението, което Мередит бе успяла да организира. Кендал се притесняваше за баща си, защото знаеше колко виновен се чувства, а и вярваше, че майка ѝ бе достатъчно силна, за да се справи. Скот не беше.

Четиринайсет години по-късно този кошмар бе спомен, който още тормозеше всички. Мередит почти не бе говорила със Скот оттогава, а Кендал се сближи още повече с него. Тя посещаваше майка си веднъж или два пъти годишно, по задължение, в продължение на няколко години след смъртта на брат си, но я обвиняваше, че се е отнесла твърде строго със Скот, което го бе съсипало. Чувството за вина почти го бе унищожило.

Скот заложи на дрогата и алкохола за една-две години след смъртта на Джъстин и едва се изправи отново на крака с помощта на Кендал и Силвана. Мередит го обвиняваше яростно за кошмарната кончина на сина им, което според дъщеря ѝ бе доста жестоко. Ставаше дума за инцидент. Скот не бе убил сина си. Но бе постъпил небрежно и глупаво и бе нарушил обещанието си към Мередит, а Джъстин бе загинал в резултат на това. Мередит подаде молбата за развод малко след случилото се.

Скот се ожени за Силвана веднага след като разводът бе факт. Нуждаеше се от нея повече от когато и да било преди. Две години след смъртта на Джъстин Скот възобнови кариерата си. Сега, на шейсет и девет години, той бе режисьор и продуцент и почти не се занимаваше с актьорство, но успехите му надминаваха всичките му предишни постижения.

Едва започнала, кариерата на Силвана се провали и тя бе забравена още преди Скот да се върне на работа. Тя водеше живот на съпруга на преуспяващ холивудски продуцент и бе доволна от това. На четиресет и една вече не бе така красива и бе качила доста килограми. Просто една отегчителна жена, напълно лишена от талант, която е била хубава на младини, но сега бе прекалила с козметичните операции и изглеждаше зле. Двамата със Скот бяха женени от тринайсет години и тя обичаше ролята си на съпруга на известен актьор и продуцент. Все още живееха в Ню Йорк, където той можеше да прекарва достатъчно време с Кендал и внучката си. Мередит се съмняваше, че Скот не изневерява на Силвана, но това не я интересуваше. Тя вече нямаше причина да говори с него – Кендал бе зряла жена, а Джъстин го нямаше. Двамата не се бяха виждали от погребението на сина си, което бе агонизиращ спомен за всички тях. Скот никога не си прости за смъртта на Джъстин и не пожела да има деца от Силвана. Тя самата също не искаше деца и се задоволяваше с ролята на дъщеря на Скот, който бе двайсет и осем години по-възрастен от нея. Играеше ролята на глезено момиченце, макар да не приличаше на такова.

Кендал никога не прости на майка си за суровото отношение към баща ѝ след инцидента и вече рядко идваше в Сан Франциско. Всичко в къщата, където бе израснала заедно с брат си, я потискаше. Стаята на Джъстин бе запазена в същия вид както някога, а майка ѝ се бе оттеглила от света и живееше като призрак. Двамата прислужници, Джак и Деби, я отвращаваха, а и те се държаха сякаш притежаваха къщата, което майка ѝ явно не забелязваше. Кендал я нямаше, а Мередит се отнасяше с Деби почти като с дъщеря. Прислужницата бе само четири години по-голяма от Кендал. Мередит наистина можеше да ѝ бъде майка, а и живееха заедно и се виждаха всеки ден. Контактите ѝ с Кендал бяха редки и двете се бяха отчуждили, което натъжаваше Мередит.

Зашеметяващата успешна кариера на Мередит приключи със смъртта на Джъстин. Тя остана затворена у дома две години, потънала в мъка. Минаха още три преди да се почувства поне малко по-добре. Никога не прости на Скот задето не бе спазил обещанието си да не пуска Джъстин да излиза сам в морето. Вероятно синът ѝ се бе отдалечил прекалено много от брега и при внезапната буря лодката се бе обърнала от огромните вълни и той се беше удавил. Мередит сънуваше кошмари в продължение на години, но бавно и постепенно започна да се примирява.

Участието във филми вече не я интересуваше. Двамата със Скот бяха инвестирали парите си разумно, тя не се нуждаеше от много и не ѝ се налагаше да работи. Преследването на звездна кариера ѝ се струваше срамно след смъртта на сина ѝ и, без всъщност да го планира, тя се превърна в отшелничка. Минаваха много дни, в които не говореше с никого, освен с Деби и Джак. Те я предпазваха от онзи свят, в който тя вече не желаеше да участва.

През първата година след смъртта на Джъстин Мередит не забелязваше нищо наоколо и не се интересуваше какво се случва. Не забеляза и изчезналите от стените на всекидневната картини, тъй като рядко влизаше там, а и не обръщаше внимание на обстановката. Когато Деби ѝ съобщи, че няколко от кожените ѝ палта са били откраднати от чистачката, която бяха наели, Мередит не се заинтересува, а само остави Деби да уволни момичето. Актрисата бездруго не можеше да си представи, че някой ден може да облече нещо бляскаво. Сега носеше само джинси и стари якета, когато беше студено при разходките в градината, обуваше маратонки или градинарските си ботуши. Когато понякога излизаше, никой не я разпознаваше. Хората в района знаеха кой живееше в къщата, какво бе станало и че тя почти никога не напускаше имота си. Беше преживяла трагедия, от каквато малко хора успяваха да се съвземат. Мередит не беше от тях.

Кариерата, а и целият ѝ живот приключи, когато беше на четиресет и девет години. Спря да се вижда с приятелите си, нямаше семейство освен Кендал, която живееше на пет хиляди километра, със съпруга си и дъщеря си, работеше и вече почти не идваше в Сан Франциско. Кендал оставаше близка с баща си и изключваше майка си от живота си. Предателството на Скот със Силвана, смъртта на сина ѝ, поведението на дъщеря ѝ, която застана на страната на баща си и я изостави, бяха жестоки удари за Мередит.

На шейсет и три годишна възраст, Мередит живееше кротко и тихо, в пълно усамотение. Агентът ѝ почина без да се сбогува с нея, тъй като бе отказвала да се види с него дълго време. Тя не се интересуваше от работа, нито искаше да бъде звездата, която беше навремето.

Смъртта на Джъстин вече не я съсипваше както преди. Беше се научила да живее с нея и я приемаше. Вярваше, че един ден отново ще го види. Не пътуваше, предпочиташе да си седи в Сан Франциско, в къщата, където Джъстин бе изкарал краткия си живот. Стаята му, на последния етаж, бе недокосната. Мередит вече рядко влизаше там, освен да потърси нещо – някоя снимка или вещ, която бе принадлежала на сина ѝ. Харесваше това, че стаята изглежда по същия начин, както когато той бе жив. През последните четиринайсет години нищо в къщата не се беше променило. Това ѝ създаваше илюзията, че времето бе спряло след смъртта на Джъстин. Но въпреки всичко годините си минаваха.

Джак и Деби бяха защитниците на Мередит, щитът ѝ срещу света и любопитните погледи. И те се възползваха по най-долния начин, като извличаха огромни облаги, а Мередит не забелязваше нищо. Бяха оставили храстите край оградата да пораснат високи и сега никой не можеше дори да надникне в имота. През първите пет години Мередит бе потънала в тежка депресия, а сега беше една тиха жена със звездно минало и трагична история, доволна да се разхожда в собствената си градина или по плажа в хладните дни, за да подиша свеж въздух и да усети вятъра по лицето си. Не изпитваше желание да има компания, нито да се срещне с приятелите си, които не бе виждала от години. Животът им вече бе съвсем различен от нейния.

Мередит бе гледала някои от филмите, които Скот бе режисирал напоследък, и бе изненадана от чудесното им качество и облекчена, че той не играеше в тях. Не искаше да вижда лицето му, всички негови снимки отдавна бяха изчезнали от къщата. Но навсякъде имаше снимки на Джъстин на всяка възраст, както и на Кендал, макар и не толкова много като тези на брат ѝ. Деби често говореше с Мередит, знаеше какво харесва тя, какво обича да яде, кога и как да ѝ бъде поднесено, как да бъде оправено леглото ѝ и какви книги харесва. Деби ѝ купуваше книгите, препоръчваше ѝ нови телевизионни сериали, които гледаха заедно. Прислужницата се бе превърнала в най-важния и необходим за нея човек. Преглеждаше внимателно всичко, с което Мередит не искаше да се разправя, и улесняваше живота ѝ. Джак пък я уверяваше, че се грижи за нейната безопасност, и тя му вярваше. Светът вече ѝ се струваше опасен и непознат, а тя вече бе напълно зависима от тях двамата. Те я улесняваха във всичко и тя изпитваше благодарност към тях. Не я бяха изоставили като Скот и Кендал. Дори бяха вплели здрава мрежа през решетките на оградата, така че любопитните зяпачи да не могат да надничат в имота. Мередит беше легенда в квартала, прочутата кинозвезда, чийто син бе загинал трагично и я бе превърнал в отшелничка.

– Вероятно вече ме мислят за вещица – смееше се Мередит понякога.

На шейсет и три години, тя все още беше красива, с огромните сини очи, които почитателите ѝ обичаха и помнеха, с пясъчноруса коса и елегантно фино лице. Беше привлекателна, енергична и в отлична форма и годините не ѝ личаха. Прекарваше часове в градинарство и в четене.

Беше подкастряла розите в градината цяла сутрин, въпреки горещината. Носеше голяма сламена шапка, когато влезе в кухнята да си вземе нещо за пиене, и поздрави Деби, която приготвяше любимата ѝ салата за обяд. Мередит беше запазила фигурата си, въпреки че след инцидента беше отслабнала ужасно и Деби трябваше да я моли, за да хапне нещо. Всичко, което верните ѝ прислужници правеха, доказваше постоянно на актрисата колко добросърдечни и мили хора бяха и колко държаха на нея. Много повече от собствената ѝ дъщеря, която рядко ѝ се обаждаше. Мередит страдаше не само заради Джъстин, но и заради загубата на дъщеря си.

– Уха, навън е доста горещо – каза тя и се усмихна на Деби.

Лятото се случи дълго и дъждовно и септемврийската жега бе приятна промяна.

– Истинско циганско лято – добави тя, грабна бутилка студена вода от хладилника и отпи дълга глътка.

– Време за земетресения – отбеляза Деби, като ѝ подаде чаша.

Мередит поклати глава, не се нуждаеше от чаша.

– Надявам се да грешиш – отвърна тя и остави бутилката. – Живея тук от двайсет и осем години и никога не е имало силно земетресение, слава богу. Пропуснахме онова през 1989-а с четири години. То звучеше доста страшно.

Мередит се замисли за това, че Джъстин го нямаше през половината от времето, което бе прекарала в Сан Франциско. Сега щеше да е на двайсет и осем години. Трудно ѝ беше да си го представи. В мислите ѝ той винаги щеше да си остане хлапе на четиринайсет. Спомняше си го как се смееше, как ѝ правеше номера. Джъстин беше енергичен, забавен и щастлив. За нея бе утеха мисълта, че тя и Скот му бяха осигурили едно щастливо детство. До развода. Спомените за сина ѝ сега бяха нежни и топли, а не кошмарния ужас от деня, когато той се удави.

– Тази къща няма да помръдне и сантиметър, дори ако някога има земетресение – каза Джак, когато влезе в кухнята, за да си сипе вода.

Двамата с Деби бяха вече на четиресет и четири години, но времето не се бе отнесло така благосклонно към тях, както към Мередит. Тя изглеждаше почти на тяхната възраст и имаше по-малко бръчки от Деби, която винаги гледаше мрачно, изрусяваше сама косата си и вечно имаше няколко сантиметра тъмни корени преди да я боядиса отново. Джак оплешивяваше и беше надебелял. Деби също бе качила няколко килограма. Мередит все още беше слаба, с чудесна фигура, защото освен ежедневните разходки, посещаваше курс по йога в квартала, където никой не я познаваше. Тя се чувстваше добре в самотата си, заедно с книгите, които жадно поглъщаше. Двете с Деби често обсъждаха историите в романите. Деби никога не се бе смятала за почитателка на литературата, но знаеше, че това е начин да се сближи с Мередит, затова четеше онова, което тя харесваше. Изглеждаше странно, но прислужниците бяха станали най-добрите приятели на актрисата.