Какво е „реалност“?

Ако не знаеш кой си наистина, никога няма да разбереш какво наистина искаш.

Рой Т. Бенет

Определенията на „съзнателен“ в речника включват „състоянието, в което човек възприема и реагира на заобикалящата го среда“, а също така „състоянието на разбиране и осмисляне на нещо“. Моята дефиниция за целите на тази книга ще бъде много по-различна.

Правя ясно разграничение между онова, което ще наричам „ум“, и „съзнанието“. Ще използвам термините „ум“ и „Тяло-Ум“, за да опиша възприеманата от петте ни сетива реалност, и „съзнание“ за разширеното възприятие отвъд стените – специално поставени прегради, както ще видим – на петте ни сетива. От тази гледна точка двете официални дефиниции могат да бъдат видени по различен начин. Вземете например първата: „състоянието, в което човек възприема и реагира на заобикалящата го среда“. Добре, но какво точно възприема от тази среда? Онова, което получаваме със сетивата си от заобикалящата ни среда (доста погрешен термин, както ще покажа по-късно) е всъщност илюзорно, когато го сравним с начина, по който го изживяваме. Например светът не е „плътен“. Само изглежда така на сетивата, които в първичната си форма не са съзнателни. Нашите пет сетива, или информационната ни декодираща система, „чувстват“ нашата „среда“, докато дори в най-широкия смисъл те не са „съзнателни“ или „осмислящи“ каква всъщност е тази среда. Ако случаят наистина беше такъв, щяхме да виждаме през илюзиите и мисловните измами, така че да можем да възприемем света такъв, какъвто е наистина. Освен това имаме другата дефиниция на „съзнателен“: „състоянието на разбиране и осмисляне на нещо“. Някой би ли могъл истински да разбере нещо, дори само нещичко, когато привидно възприемаме „физическия“ свят като нещо плътно, а всъщност той изобщо не е такъв? Как изобщо бихме могли да разберем нещо в света, ако не проумеем неговата същност? Не можем и въпреки това всички институции на човешкото общество вземат решения и формират възприятия въз основа на илюзорната реалност, нямаща нищо общо с онази, в която всъщност живеят. Нима подобни решения и схващания биха могли да бъдат нещо друго, освен изкривени и погрешни? Това са същите институции на образованието, науката, медицината, политиката, медиите и т.н., почти всички от които получават своите познания и изработват своите решения. Съберете всичко това заедно и ще достигнете до точния смисъл на фразата „сляп слепи води“ или, както бих го казал аз, „несъзнателен несъзнателни води“. По моята дефиниция снабденият с пет сетива ум е не толкова съзнателен, колкото сетивен, т.е. „свързан с физическите сетива“. Не възприема, а вместо това декодира. Ще ви обясня подробно нататък как и защо. Този капан на формираните от петте ни сетива възприятия е причината толкова много хора (особено в академичните среди, науката и медицината) да вярват само на това, което могат да видят, докоснат, вкусят, помиришат или чуят. Не са съзнателни отвъд собствените си възприятия. Следователно по моята дефиниция подобни хора са несъзнателни и са роби на ума на петте сетива. Нашите сетива не са по-съзнателни, отколкото е един компютър, когато обработва данни и ги представя на екрана във форма, която можем да разпознаем. Това, което наричам „съзнателност“ е действащото отвъд простата сетивност. Можете да си го представите като човек, седящ пред компютър с клавиатурата и мишката му, докато в случая сетивният ум е компютърът, който реагира на тези въздействия (фиг. 16). Когато в един компютър проникне вирус и го зарази – т.е. го „завладее“, – операторът щрака с мишката и натиска клавишите, без да има отговор. Компютърът получава собствен живот, контролиран от нещо друго, което е поело неговото управление. Бих казал, че точно това се случва с човечеството. Един „вирус“ – Култът към смъртта и неговите нечовешки господари – е проникнал в човешките възприятия и практически е изключил сетивния ум от по-разширено осъзнаване. Ние не сме тялото си или сетивните си възприятия. Те са само познания за Истинския Аз, което е просто осъзнаването – състоянието, в което осъзнаваме (фиг. 17). Всичко в целия живот е съзнание, едно и също съзнание в различно състояние на осъзнатост. Ние, подобно на всичко останало, сме изражение на състоянието на Безкрайното и Вечно осъзнаване (фиг. 18). Нашето изражение или център на вниманието (фокална точка) понастоящем изживява краткотрайното състояние, наречено човек, а нашето Тяло-Ум (символичният компютър) е транспортното средство на това изживяване. Човечеството е било манипулирано от Култа да забрави истинската си същност и да се самоидентифицира с Аз-а на петте сетива и с всичките илюзорни етикети и усещания на дистанциране и разделение (фиг. 19). Ние сме предназначени да запазим връзката си с Истинския си Аз (ръцете върху мишката и клавиатурата) и да можем да отворим умовете си може би дори към самата Безкрайност.

Когато умовете ни са затворени, това въздействие е изгубено за нашата изживяваща се същност (Тяло-Ум) и по този начин се изолираме в един Балон, в който нашето възприемане на реалността се доминира от възприетото от петте ни сетива (фиг. 20). Вместо да бъдем повлияни от нашето нарастващо ниво на самоосъзнаване, ставаме хипнотизирани от информацията, която постоянно постъпва в мозъка ни от петте сетива чрез контролираните от Култа медии, политика, наука, медицина и образование, а междувременно всички, с малки изключения, в тези професии нямат никаква идея, че обслужват ръководения от Култа план. Тези хора субективно са също толкова хипнотизирани от своите Балони, колкото и всички останали. Възприятията в изолираните Балони са програмирани да усещат реалността, без да осъзнават тази реалност, и това позволява на Култа да налага волята си чрез манипулираното невежество на човешките преживявания. Оттам е дошла колективната лудост на войната, на разделението и конфликтите от всякакъв род и това завладяване на Тялото-Ум е запланувано да бъде завършено посредством масовото свързване на изкуствения интелект с човешкия мозък. Това би ни отвело отвъд простото програмиране на възприятията към пълна асимилация от изкуствения интелект и силата, която се крие зад него. Имам предвид не асимилацията на Истинския Аз, а на изолираното в Балона на петте сетива Тяло-Ум. Можем да го оприличим на вирус, който поема контрола над една цяла компютърна мрежа, като подминава и изключва операторите (Истинския Аз) и превключва системата към друг източник (Култа и неговите невидими господари). Всичко е осъзнато, защото всичко е съзнание, проявяващо се в безбройни състояния и форми. Не всичко обаче е еднакво осъзнато, откъдето идва разграничението ми в тази книга между онова, което наричам Тяло-Ум, и съзнанието. Наблюдавайте човечеството за пет минути, за да видите различните състояния на осъзнатост. Сетивният ум е форма на осъзнатост, която е невероятно ограничена във възприемането си на света в сравнение със съзнанието, простиращо се отвъд Балона на Тялото-Ум.

Какво е това „Бог“?

Ние сме фокална точка в Безкрайното състояние на осъзнатост, която някои наричат „Бог“. Не използвам този термин с всичките му религиозни съпътстващи значения и разклонения. За тези, които го правят, ние не сме отделени от „Бога“, ние сме част от „Бога“. Представляваме уникална фокална точка, в която Безкрайната осъзнатост, или „Бог“, може неограничено да изживява себе си (фиг. 21). Безкрайната осъзнатост означава Безкрайна възможност и Безкраен потенциал за Безкрайно изживяване. Всички сме изражение на същото съзнание и разделение на илюзията на петте сетива, която Култът толкова много се старае да поддържа. Американският космолог Карл Сейгън казва:

Ние сме начин Вселената [предпочитам термина Безкрайност] да опознае себе си. Една част от съществуванието ни знае, че произлизаме оттам. Затова копнеем да се завърнем. И може да се завърнем, защото космосът е и в нас. Изградени сме от звездна материя.

Какво е „човекът“, ако не състояние на осъзнатост, която изживява себе си по множество начини? Нивото на осъзнаване на тази „част“ се решава от силата на връзката, която има с цялото. Колкото повече изгубваме представата си за самоличност в цялото („Аз съм Безкрайната осъзнатост, която има човешко изживяване“) и възприемаме себе си като изолирани, случайни „етикети“ („Аз съм Етел на касата в магазина или Чарли в ресторанта за бързо хранене“), толкова повече губим връзката си с Безкрайната осъзнатост и нейното въздействие и попадаме в капана на една илюзия, като забравяме кои сме. Това може да бъде много точно символизирано като живот в един Балон на изолираното Тяло-Ум, в който възприятията ни за всичко се формират само от информацията, достъпна в този Балон (фиг. 22). Отвъд неговите стени лежат безбройни възможности, потенциал и осъзнатост, които биха ви дали напълно различно разбиране за това кои сте и къде се намирате. Култът работи неспирно да задържи човечеството затворено в този Балон, защото само така може да наложи волята си. Като изолира Тялото-Ум от разширеното състояние на осъзнаване и като програмира Тялото-Ум с разбиранията и самоидентичността, това позволява да ни бъде наложена масова робия. Ключов момент в този план е използването на вътрешното ядро на тайната мрежа, за да се предава истинската същност на реалността през поколенията на Култа, като междувременно се държи целевият контингент настрана от това знание.

Определенията на Безкрайната реалност, които дадох, могат да бъдат открити в историята много преди Култът да подбуди масовата „наука“ да ни казва, че всички ние сме космическа случайност, че съзнанието идва само от мозъка и че смъртта е краят. Субективният резултат от разпространението на тази небивалица е насадената ни вяра, че не сме вечно изражение на безконечното цяло, а сме само безсмислена купчина от случайно еволюирали клетки. „Експертите“ ни казват, че мозъкът е изворът на съзнанието и животът зависи от това дали мозъкът остава активен. Когато тази активност се прекрати, съзнанието престава да съществува. Фактът, че ни продават тази илюзия на Балона е показателен признак за предстоящия масов контрол. Създаденото от Култа „образование“ и академичните среди повтарят тези измислици на всяко поколение от млади хора, които, най-общо казано, го предават на следващото поколение. Самите академични среди и учените, които твърдят, че „този свят е всичко, което съществува“, повтарят същия сценарий (иначе никога няма да получат работата), а онези, които ги субсидират, и властите изискват от тях да преподават точно това като в един вечен двигател на невежеството, който непрестанно бълва лъжа върху лъжа и го наричат „образование“. За онези, които не искат да повярват на това програмирано субективно възприятие, съществува свързаният с него капан на религията, в която за някои има вечен живот, ако правят това, което „Бог“ (Култът) изисква от тях, докато останалите са обречени на пламъците на ада заради това, че имат свой собствен ум, или по-точно съзнание. Религията в едно изречение: правѝ каквото казва „Господ“ (Култът), или си в голяма беда. Древните култури по целия свят са знаели, че съзнанието е вечно и техните общества са били основани на това разбиране в продължение на хиляди години, преди върху тях да се стоварят „науката“ и религията на Култа и да започнат да им пробутват друга история, наложена от оркестрираната от Култа колонизация, започнала от Британия и Европа. Самият Култ се е настанил във Великобритания (оттук идва и Британската империя) след пътуването си през вековете от Шумер и Вавилон (днешен Ирак), Египет, Азия и другаде. Италия и Германия са други големи центрове на Култа (както и Китай), а по време на колонизацията, сполучила да се разпростре и в Северна Америка, Култът междувременно успява със създаването на Израел да завземе ключовите земи на Палестина посредством сабатиано-франкизма (виж „Основната причина“).

Разпадането на илюзията

Преди да започна по-дълбокия анализ, ще обобщя какво е илюзорното „нормално“, в което ни карат да вярваме. То ни заставя да приемем, че това, което ни изглежда, че изживяваме, е наистина изживяваното от нас. Официално реалността е това, в което петте ни сетива ни манипулират да повярваме. Можете ли да го видите? Отметка. Да го чуете? Отметка. Да го докоснете? Отметка. Да го помиришете? Отметка. Да го вкусите? Отметка. Добре, тогава значи, че съществува. Но дали е във формата, в която си мислим, че съществува? Дали наистина ние и светът сме „физически“ и „плътни тела“? Не! Сензорната система на петте ни сетива е декодер на информация по същия начин, по който компютърът превежда данните от безжичната връзка с интернет в различна форма на екрана. Петте сетива разшифроват информацията по особен начин (отново подобно на компютър), който отразява онова, което са били програмирани да правят. Компютърът превежда информацията от електронните схеми и електромагнитните вълни на безжичната връзка в картини, цветове, графики и текст върху екрана, така както радио- и телевизионните станции предават звук и картина, която приемниците ни декодират (фиг. 23). Възприемаме, че интернет е това, което виждаме върху екрана, когато всъщност единственото място, където наистина съществува в тази форма, е върху мониторите ни. Навсякъде другаде същата тази информация се изразява в електронни схеми, кодове и вълните на безжичната връзка. Човешката ни реалност също се състои от информационни електромагнитни полета, подобни на безжичния интернет. Взаимодействаме си с тези полета точно както един компютър с безжичната връзка. Компютърът е програмиран да декодира вълновата информация на безжичната връзка, за да произведе това, което виждаме на екрана, докато петте ни сетива, заедно с мозъка, са програмирани да разшифроват информацията от електромагнитните вълнови полета, за да възпроизведат реалността (усещането за реалност), която възприемаме като „материален“ свят (фиг. 24 и 25). Фундаментът на нашата реалност и на човешката същност не е „материален“. Всъщност са информационни вълни (продължавайте да мислите за аналогията с уай-фай), които петте ни сетива декодират в „света“, в който си мислим, че живеем „физически“. Замислете се за всяко едно от сетивата и ще видите, че това твърдение е вярно. Сетивата превръщат вълновата информация в електрическа информация, която се предава на мозъка, за да бъде декодирана в онова, което изживяваме като материален свят. Има специфични дялове в мозъка, които обработват постъпващото от всяко едно сетиво. Тези източници на информация след това се комбинират, за да изградят онова, което смятаме за човешка реалност (фиг. 26). Усещанията за всичко, свързано с материалното състояние и плътността, са илюзия, която се създава в този процес на декодиране. Това, което ни изглежда физически съществуващо, всъщност е холографски илюзорно материално. Холограмите ни дават усещането за плътност, но всъщност са всичко друго, само не и материални. Тази илюзия може да бъде видяна в днешните холограми, които могат да изглеждат толкова плътни, колкото аз и вие, но всъщност са само енергийни проекции, които нямат никаква плътност. Ще разгледам това по-подробно в следващата глава. Светът съществува под формата, в която го възприемаме само в края на този процес на декодиране на електромагнитните вълни в холограми (фиг. 27). Нито пък съществува холографската „материална“ реалност, въпреки това което ни казват нашите сетива. „Светът“, който възприемаме, че очевидно се намира „извън“ нас, съществува в тази форма само в мозъците в главите ни. По-същия начин информацията върху екрана съществува в тази форма само в компютъра. Чувал съм учени да твърдят, че сетивата ни „разглобяват“ външната реалност и след това я сглобяват отново в мозъка. Това е напълно невярно и всеки, който си направи труда да хвърли бегъл поглед на общопризнатите доказателства, би се убедил сам. Възприеманата от нас реалност, както се признава от по-будните учени, е подобна на компютърен монитор, който скрива всичките програми, схеми и пиксели, правещи това изображение възможно. В нашият случай тези програми, схеми и пиксели са информационните (съзнателните) вълни, които след това се разшифроват в нашата илюзорна „материална“ реалност.

Основата на нашата реалност – включително ние самите – са вълновите информационни полета, които са изражение на съзнанието, така че всичко е осъзнато в някаква форма. Информацията, закодирана във вълнова форма за едно дърво, е това, което го прави дърво, а не цвете или бодлив храст. Какво е „дърво“ в една компютърна игра с виртуална реалност? То е информацията, която е програмирана, за да бъде разшифрована от компютъра във формата на дърво. Всяко изображение на форма, всяка мисъл и емоция излъчват различни вълнови честоти, които отразяват информацията, представлявана и съдържаща се в тези вълни. Формата е информация – вълнова информация. Закодирано във вълните на човешкото тяло е това, което ни прави да изглеждаме „материални“ хора (фиг. 28). Нашата реалност е пълният сбор от всичките тези информационни полета в честотния обхват на човешките същества. Ще наричам тази целокупност от вълни „Полето“ – енергетичното „море“, което свързва всичко, докато нашите сетива ни казват, че всяко „тяло“ е отделено от всички други „тела“ с „пространство“ помежду им. Това „пространство“ е изпълнено с информацията (съзнанието) на Полето, което свързва всичко (фиг. 29). Безжичната връзка технологично имитира Полето и причината за това ще стане ясна по-късно (фиг. 30). Полетата на Тялото-Ум си взаимодействат с Полето по същия начин, по който получаваме информация от интернет, така както и предаваме друга информация. Полето ни въздейства и ние самите му въздействаме. Ние сме Полето и Полето представлява самите нас – свързани сме неразривно. Терминът „ние сме едно цяло“ не е само някаква банална езотерична фраза. Този термин описва как всичко в нашата реалност и в крайна сметка във всички реалности е едно цяло поле от енергия/съзнание. Привидното разделение е една илюзия, създадена от начина, по който възприемаме реалността. Ключът е да осъзнаем, че всичко е вълново информационно поле, което декодираме в „света“, в който си мислим, че живеем, докато всъщност то живее в нас – в Тялото-Ум. Осъзнаването на фундаменталната вълнова природа на „материалната“ реалност е ключът към разбирането какво наистина се случва в света, както ще стане ясно по-късно.

Отговорът