Предговор

Един от въпросите, които най-често ми задаваха през последните две години, беше: „Кога ще напишеш нова книга?“. Дълго не знаех какво да отговоря. Книгата, която сега държите, отлежа известно време. Трябваше да почакам да настъпи подходящият момент, когато мотивацията, вдъхновението и всичко друго се обединят в една точка. Не ми се искаше просто да изкарам поредната книга; исках да съм сигурен, че имам какво да кажа.

Живеем във време на огромна промяна за всички нас както на индивидуално, така и на колективно ниво и затова според мен повече от всичко ни е нужно да постигнем ясно разбиране за случващото се, а после да видим как най-добре да се приспособим и настроим към този процес на промяна.

Ето защо използвам първата част на книгата, за да представя голямата картина, да попълня празнотите, да ви дам допълнителна информация, да актуализирам данните и да продължа оттам, където свършва „Нищо в тази книга...“.

Темата, която разширявам тук, е, че когато влезете в голямата картина, когато започнете да повдигате завесата и да виждате по-ясно, процесът очевидно ще ви накара да преминете през някои промени. Бих могъл да опиша проблема със следните думи: „В контекста на тези промени – включително промяната в измерението – не е полезно да се страхувате; само че как да преодолеем страха, който всички тези промени предизвикват в нас?“.

Затова втората част на книгата е посветена на пречистването на емоционалното тяло, на процеса на учене как да преминете съзнателно през страховете и задръжките си, за да стигнете до по-пълно разбиране за това кой сте и защо сте тук – в контекста на голямата картина.

Тази книга се основава на схващането, че сте неразделна част от цялото. Целта е да овладеете личните си способности и да откриете, че притежавате всичко необходимо и то се намира в самите вас.

Нещо от нищо

Един ден в края на октомври 1992 година по телефона ми се обади човек, който искаше да научи нещо повече за рибъртинг1. В самото обаждане нямаше нищо особено. Особеното в случая беше, че този човек се отнасяше много сдържано и скептично относно процеса на рибъртинг. Обикновено скептично настроените изобщо не се обаждат, а ако се обадят, разговорът много рядко продължава дълго.

Говорихме около 45 минути. По едно време този човек, който се беше представил като Ричард, ми каза, че се съмнява и дори не вярва в процеса на рибъртинг. Той спомена за свои приятели, които изпитали нещо като рибъртинг през 1968 година. Общо взето преживяването никак не им харесало.

„Защо ли се обажда този човек“, чудех се аз. Обясних му, че до 1974 година рибъртингът дори не е съществувал. Той като че ли изобщо не ме чу.

За мен най-важният аспект в процеса на рибъртинг е какво влага в него всеки отделен индивид. Преди всичко трябва да имате желание, защото от това желание произтича намерението на индивида да се насочи към желания резултат. За мен именно това желание и целенасоченост са двигателят на целия процес.

Ето защо първо проверявам дали човекът има желание. Ако има – прекрасно! Ако няма – не се опитвам да насилвам нещата, защото винаги е безполезно.

Обикновено правя опит да разубедя скептично настроените – казвам им, че е много скъпо, че съм прекалено зает или нещо подобно. По някаква причина обаче продължих да говоря с Ричард и по някаква причина той реши да си вземе час при мен.

Дойде в сряда, 28 октомври, три дни преди Хелоуин, една седмица преди изборите (в които Клинтън победи Буш). Донесе със себе си съмненията си.

Донесе и един каталог. По телефона ми беше казал, че работи в „Норт Атлантик Букс“ и сега ми носеше каталог на издателството. На корицата имаше малка снимка на „лицето на Марс“.

Снимката ме развълнува, но не казах нищо – Ричард беше дошъл за сеанс по рибъртинг.

В един момент, някъде по средата на сеанса, той започна да изживява процеса толкова силно, че съмненията и съпротивата му се стопиха. Дотогава не бях виждал такава рязка промяна – промяна, която според Ричард може да настъпи единствено от състояние на съмнение и недоверие.

Сега за пръв път се осъществи комуникация. След сеанса вече не можех да сдържам любопитството си и го попитах за „лицето на Марс“. Ричард ми обясни как е станало така, че издателство „Норт Атлантик Букс“ е публикувало книгата на Ричард Хогланд „Паметниците на Марс“.1

Веднага се оживих, защото навлязохме в сферата, която ме интересуваше повече от всичко друго. Само няколко месеца преди това бях открил Друнвало Мелхиседек и неговата информация за „Цветето на живота“. Тогава си купих един комплект с видеозаписите на Друнвало, след което заключих вратата, изключих телефона и се заех с всички сили да изучавам информацията. Нищо друго не ме интересуваше.

Затова естественото ми желание беше да споделя с Ричард информацията си за „лицето на Марс“, която се базираше на наученото от материалите на Друнвало в семинара „Цветето на живота“. Естественото ми желание беше също да разбера с възможно най-големи подробности какво точно знае Ричард.

Излишно е да казвам, че бъдещите ни отношения с Ричард започнаха да придобиват съвсем различна перспектива. Продължихме да разговаряме и научих, че Ричард е голям фен на бейзбола и е написал няколко книги на тази тема. Това ми беше много интересно, тъй като и аз много обичам бейзбол. Всъщност убеден съм, че бейзболът беше единствената ми опора по време на множеството лични промени, които преживях (за тях четете нататък). Колкото и безумен вид да придобиваше всичко, винаги можех да се обърна към бейзбола и да запазя връзката с някакво подобие на реалност.

И така, оказа се, че Ричард е израснал в Ню Йорк и е бил запален фен на „Ню Йорк Янкис“ до 1964 година. Ставаше много интересно – направо не можех да повярвам. И аз в младостта си бях привърженик на „Ню Йорк Янкис“ по същото време като него, макар и в Северна Дакота. Тогава бях готов на всичко, за да гледам техен мач, и боготворях играчи като Йоги, Мики и Уайти. А сега пред мен стоеше Ричард и ми разказваше, че той е правил съвсем същото.

Дори бях кръстил една от котките си Били Мартин. Били беше най-добродушният котарак, който може да си представите, и стана моят главен асистент по рибъртинг. Той присъстваше на всички сеанси, включително и на сеансите с Ричард.

Ричард дойде пак следващия вторник, 3 ноември. Беше денят на изборите. Беше и рожденият ден на Ричард. Той продължи да идва през следващите двайсет и девет седмици. Това беше много. Повечето ми клиенти завършват обучението си за десет сеанса.

Продължихме да говорим за Марс. Ричард дори ми се обади няколко пъти, за да говорим само на тази тема. „Това е страхотно“, помислих си аз. В края на краищата, кой не иска да обсъжда любимата си тема?

После един ден се прибрах вкъщи и открих съобщение на телефонния секретар. Беше от Ричард. Интересуваше се дали бих искал да напиша книга за, както се изрази, „езотеричния смисъл на паметниците на Марс“. Добави, че може би не се чувствам подходящия човек за автор на такава книга, но навремето и Ричард Хогланд е изпитвал същите чувства. „Точно така е“, помислих си аз. Дори бях убеден, че едва ли има по-неподходящ човек от мен за тази работа.

Трябва да отбележа, че в множеството разговори, които водихме, аз не се кандидатирах да пиша книга. Всъщност отбягвах въпроса поради едно мое изживяване от 1989 година. През юли 1989 г. една клиентка, която взимаше сеанси по рибъртинг при мен, ми разкри, че е писателка и си води дневник за сеансите. Показа ми го. Дневникът ѝ беше добър – беше дори прекрасен! Тя обясняваше по начин, по който аз не бих могъл, какво точно означава да изкараш серия сеанси по рибъртинг. Предложи ми също да напишем в съавторство книга на тази тема.

В някои отношения идеята ми се стори добра, в други – не. Общо взето предложението ѝ изкара на повърхността съмненията ми: бях прекалено зает, нямах кой знае какво необикновено да кажа – с две думи, моментът не беше подходящ. О, да, разбира се, искаше се и много труд.

После открих, че тъй като нямаме издател, първо трябва да напишем предложение за книгата, да потърсим издател и да го убедим, че заслужаваме да бъдем издадени. Знаех, че не искам да се занимавам с това, и го използвах като оправдание да откажа. Всъщност тогава реших, че няма да пиша книга, докато някой издател не дойде да ме покани.

И така, да се върнем към съобщението на Ричард. Хубавото беше, че беше съобщение. Това ми даде възможност да осъзная, че макар и първата ми реакция да беше: „Не, ти сигурно се шегуваш“, нещо вътре в мен казваше: „Чакай малко. Тук има прекалено много съвпадения, прекалено много неща се подреждат по невероятен начин“.

Едно нещо, което бях научил със сигурност през дългите години като инструктор по рибъртинг, беше да се доверявам на вътрешния си глас, на интуицията си.

Започнах да разбирам, че Единният дух по някаква причина ме е избрал да представя тази информация под формата на книга. Не се бях опитвал да го предизвикам, нямах дори желание за това, но осъзнах, че то е нещо по-голямо от мен, много по-голямо! Не можех да откажа и така се роди първата ми книга, озаглавена „Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така“.

Известно време след това племенникът ми Джоуел попита майка си какво е заглавието на книгата и тя му каза. Джоуел страда от аутизъм и поради това често повтаря думите. Не е зле да внимавате какво говорите в негово присъствие, защото най-вероятно ще го чуете отново, при това неведнъж.

Разбира се, той започна да повтаря заглавието. Но после го завъртя в главата си на 180 градуса, сякаш му се видя невъзможно нищо в книгата да не е вярно, и започна да повтаря: „В тази книга има нещо вярно!“.

В същия момент осъзнах: „Точно така! Ето го заглавието на следващата ми книга!“. Благодаря ти, Джоуел.

Напредвам – в тази книга поне има нещо вярно. И как пишете книга за нещо, особено когато е „официалното“ допълнение на „Нищо...“? Аз я виждам като продължение – тя запълва празнотите, актуализира данните и продължава там, където свършва „Нищо...“.

„Нищо...“ е насочена главно да покаже на съзнанието единството на битието, докато в „Нещо“ се отделя повече внимание на пречистването на емоционалното тяло. Самият аз научих всичко това в обратен ред.

Навлизането ми в цялата тази тема стана с нещо, което може да наречете обучение на десния мозък и емоционалното тяло главно чрез рибъртинг. Това започна през 1979 година.

Дванайсет години по-късно се изправих пред въпроса: „Какво липсва?“. Това беше истински напредък. Бях достигнал точката, където разбирах съзнателно, че нещо липсва. Преди това не само не знаех, но и не знаех, че не знам!

Търсенето на липсващото звено назря през януари 1991 година и от там бях поведен на откривателско пътешествие. То започна да наближава връхната си точка през юни 1992, когато попаднах на Друнвало Мелхиседек и информацията от неговия курс „Цвете на живота“. Много от нещата, които Друнвало описва, са осъвременена версия на една древноегипетска тайна школа, чийто символ е Дясното око на Хор. Дясното око се управлява от левия мозък, затова то е предимно мъжко познание, логическата страна на начина, по който всички неща в живота са свързани помежду си.

Ние всички имаме в съзнанието си компонента на левия мозък и компонента на десния мозък. Това важи еднакво за мъжете и за жените. Мозъците ни са допълнително разделени на четири квадранта. Лявата страна, или левият мозък, има своя логически компонент, разположен в предната част, а дясната страна, или десният мозък, има интуитивен компонент, който се намира отпред, и макар лявата страна да има интуитивен аспект, дясната страна е логическият аспект. Тези допълнителни компоненти образуват два квадранта в задната част. Освен това левият мозък е известен като мъжката страна, докато десният е известен като женската страна.

Както казва Друнвало, ние, хората, в момента нямаме всъщност никакъв проблем с дясната страна. Макар да липсват доказателства в подкрепа на това твърдение, дясната страна е способна интуитивно да разбере, че всички неща са свързани помежду си. Проблемът според Друнвало е в лявата страна; защото, когато погледне към света, тя вижда единствено полярност и разделение, и пак полярност и разделение, стигащи чак до хоризонта на времето и пространството. Налага се да ѝ се покаже – и то по единствения начин, по който може да ѝ бъде показано, а той е по пътя на логиката, – че всичко е изцяло и напълно взаимосвързано. Дотогава тя ще си остане изолирана; всъщност лявата страна трябва да бъде убеждавана, докато се разсее и най-малкото съмнение. В този момент, когато започне да се слива с десния мозък, пред съзнанието се разкрива една съвсем нова възможност.

В Египет изискванията да постъпите в тайната школа, наречена Дясното око на Хор, били две. Първо (чисто хронологично), трябвало да сте навършили поне четиресет и две години, и второ, да сте преминали дванайсетгодишно обучение на емоционалното тяло и десния мозък, известно като Лявото око на Хор.

Без да разбирам и без да го съзнавам, направих точно това. Нямах представа за египетските обичаи, преди да срещна Друнвало. Просто нещата в моя живот се подредиха по този начин.

Пак повтарям, че излагам информацията почти в обратен ред. Според мен в това има известно предимство. Тъй като ние сме толкова дълбоко потопени в двуполюсното съзнание, може би се налага първо да покажем на съзнанието илюзорния характер на дуалността и после да работим върху емоционалното тяло.

Лично за себе си поставих условието, че всеки трябва да е преминал през курса „Цветето на живота“, за да го приема да учи рибъртинг при мен (почти винаги, защото понякога интуицията ми подсказва да направя изключение). И другото твърдо условие е да е прочел поне „Нищо в тази книга не е вярно...“.

Добре. Да преминем към важните неща. Тази книга се основава на тезата, че вие сте неделима част от цялото. Има един Единен дух, който се движи навсякъде през всички живи същества, включително през вас. Получавате достъп до него, като се обърнете навътре към себе си. Вместо да гледате навън и да отдавате енергията си, вие навлизате в личната си енергия, като откривате, че имате всичко, което ви е нужно, и то се съдържа изцяло в самите вас.

Ще ви разкажа, главно под формата на различни истории, как се случи това в моя живот, как постепенно осъзнах съществуването на една по-широка картина в резултат на редица преживявания, като всички те напълно противоречаха на начина, по който дотогава възприемах действителността. Накрая разбрах с пълна сигурност, че стават много повече неща, отколкото виждаме на повърхността. Тези преживявания ме убедиха напълно, че животът ми никога вече няма да бъде същият!

Целта ми е чрез разказа за моето откритие да ви помогна да създадете път за себе си, така че и вашият живот никога вече да не бъде същият.

Пожелавам ви приятно пътуване!