8 пророчества на Стивън Хокинг

Предговор

Извънземните съществуват!

Нещо повече – те най-вероятно изглеждат като страшни уродливи чудовища. Ако един ден открият нашата планета, срещата ни с тях няма да е приятна. Те най-вероятно ще ни унищожат и ще си присвоят всички земни ресурси.

През „черна дупка“ в космоса наистина е възможно да се попадне в паралелен свят.

Между впрочем, ние и до днес не знаем нищо за това как е устроена Вселената.

Горните твърдения вероятно ще предизвикат учудването на мнозина, но те все пак не са цитати от жълти издания, а приблизителен преразказ на някои изводи на най-великия астрофизик на съвременността – Стивън Хокинг, който в трудовете си често повдига въпроси, към които официалната наука пристъпва крайно предпазливо. Сякаш напук на общото мнение той смята, че човечеството напразно праща в космоса сигнали до други цивилизации. Че като „разсекретят“ съществуването и местонахождението си, земляните може да си докарат на главата големи неприятности. Освен това той е дълбоко убеден, че най-голямата опасност, която заплашва човечеството, не е ядрената война и дори не екологичната катастрофа, а изкуственият интелект, който в бъдещето може да пороби, а след това и да унищожи човека.

За седемдесет и шестте години на живота си – петдесет от тях прикован в инвалидна количка – Хокинг направи за световната наука невероятно много. Почина през март 2018 година.

В тази книга ще направим опит честно да се ориентираме във възгледите и светогледа на този велик учен. Кои са най-големите опасности за човечеството според него? Как си представя света, който ни заобикаля?

Какво е отношението му към такива нееднозначни понятия като пътуването във времето и извънземния разум?

Стивън Хокинг, един от най-авторитетните физици на света, разработва цяла теория за формите на живот на другите планети. Твърди, че като се имат предвид размерите на Вселената, вероятността Земята да е единствената планета, на която в една или друга форма се е появил живот, е изключително малка – и това несъмнено добавя капка злободневие в нашето интригуващо околонаучно изследване.

Професор Стивън Хокинг (1942–2018)

1.

Хокинг за извънземните

форми на живот

Двойникът на нашата Земя, планетата Глийзе, според учените се намира в най-близката звездна система, на разстояние „само“ 20 светлинни години от нашата планета. Учените предполагат, че там също има смяна на деня и нощта и дори годишни времена.

Глийзе е само един път и половина по-голяма от Земята и три пъти по-тежка, а това означава, че е възможно да има атмосфера. Освен това според изчисленията на учените средната температура на Глийзе е около нула градуса, но поради атмосферата се качва до около 30 – този ефект учените наричат „одеяло“. Под също такава „завивка“ е и Земята.

Астрономите са сигурни: ако на Глийзе има атмосфера и температурата на планетата е около 30 градуса, значи на повърхността ѝ има вода, а това е гаранция, че – в една или друга форма – на Глийзе има живот.

Ако развитието на Глийзе е поело по същия път като на Земята, продължават логично изследователите, то на тази планета може да има разумни същества. Именно те, нашите най-близки съседи, най-вероятно са способни да осъществят контакт с нас. Тъй като планетите ни са се формирали в сходни условия, обитателите на Глийзе най-вероятно мислят като хората и дори изглеждат приблизително така.

Обитателите на Глийзе обаче едва ли могат да са точно като земляните. Понеже формата на живот до голяма степен зависи от състава на водата. Ако например в тамошната вода има малко количество минерали, хуманоидите ще са с малък ръст, а ако съдържанието на минерали във водата е високо, ще са високи, костите им ще са много по-здрави и кожата по-плътна.

Но дори ако изследванията с най-новите телескопи докажат, че на Глийзе няма живот, това все още не означава, че човекът е единственото разумно същество във Вселената. Стивън Хокинг е убеден в това.

Ако разумен живот бъде открит не на екзопланета като Глийзе, която много прилича на Земята, а например на газови гиганти като Юпитер, то жителите на такива планети ще се различават наистина много силно от нас.

Как според учените може да изглежда животът на други планети? Някои експерти се придържат към версията, че еволюцията във Вселената протича по един и същ сценарий. Че в дълбините на космоса може да има планети, на които животът се е развивал също като на Земята, макар да се е зародил на тях значително по-рано или по-късно.

Британският физик и космолог Стивън Хокинг е разработил цяла теория за формите на живот на различните екзопланети.

Най-вероятно първите извънземни, които ще срещнем, ще са бактерии или гъби. Според науката гъбите са първите организми, заселили Земята. Известно е, че са попаднали на нашата планета преди милиард и половина години с метеоритите. Тези организми спокойно могат да понесат космическо пътешествие. Най-простите гъби издържат при абсолютната нула. Нещо повече, това са единствените известни ни организми, на които не им трябва светлина. Те могат да добиват енергия от какъвто и да било вид излъчване. Обаче къде са се зародили все пак?

Разнообразието на гъбите на Земята подсказва на учените, че на други планети те може да са също толкова разнообразни.

На младите относително малки планети, разположени близо до ярки звезди, където е топло и влажно, гъбите могат да достигнат гигантски размери. И дори може да ловуват други форми на живот.

Там, където гравитацията е по-голяма, или на светове, където е по-студено, гъбите могат да съществуват като тънък пласт (нещо като ципа) по повърхността на скалите или растенията.

На старите планети гъбите може да са единен организъм, омотал всичко живо. Възможно е „мозъкът“ му да е огромен мицел, преплитане на корените.

Някои екзопланети може да имат и растителна покривка. Цветът и външният вид на растенията зависят от спектъра на звездата и от атмосферата на планетата. Растенията може да са и гигантски, и микроскопични. Астрономите предполагат, че на планети, които се въртят около млади звезди с по-интензивно излъчване, растенията вероятно ще са сини.

На планетите около старите изстиващи звезди дърветата и тревите ще са черни, а в планетните системи на звезди от клас М като нашето Слънце, което е някъде по средата на живота си, растителната покривка ще е също толкова разнообразна като на Земята.

Извънземните гъби и растения може да бъдат нечия храна. Не е изключено да има светове, населени от разумни насекоми. В историята на Земята има период, когато насекомите са били най-високоразвитите ѝ обитатели. Нещо повече – били са с гигантски размери. Причината за това е различният състав на атмосферата – кислородът е бил с 20 % повече.

В атмосферата на планетите на насекомите също е вероятно да има много кислород. Всички останали характеристики не са толкова важни. Тези същества могат да се приспособят към всяка сила на тежестта, ниво на радиация и промени на температурата.

За пръв път планета с атмосфера, в която има кислород и водород, е открита през 2004 година с помощта на орбиталния телескоп „Хъбъл“. Планетата се намира в съзвездието Пегас на разстояние 150 светлинни години от нашата Слънчева система. Според предварителни данни тази планета е горещ газов гигант и е малко по-голяма от нашия Юпитер.

В каталога тя се води HD 209458b, но учените са ѝ дали друго име – Озирис.

Астрономите са пресметнали, че температурата на Озирис варира от плюс хиляда до минус двеста градуса по Целзий, което създава супербури. Вятърът духа със скорост десет хиляди километра в час. Така че едва ли там съществуват привични за нас форми на живот. Концентрацията на кислород в долните пластове на атмосферата обаче е такава, че гигантски членестоноги биха се чувствали там идеално.

Като ще говорим за различни форми на живот, ето едно от косвените доказателства за съществуването им. Трудно е да се повярва, но руски учени откриха на Венера нещо приличащо на живи насекоми. Звучи неправдоподобно, но след като изучават снимки от планетата, специалистите, макар и с известно колебание, заключават: в обектива на космическата сонда е попаднало нещо наистина странно.

При сравняването на повърхността на Венера на мястото на кацане на „Венера 13“ със спускаемия модул в центъра със снимката, направена малко по-късно, педантичните изследователи виждат на нея странен обект, който се появява на изображението около 90-ата минута след кацането на апарата. На следващите изображения това „същество“ липсва.

Част от снимката на повърхността на Венера,

на която изследователите виждат нещо като насекомо

Уфолозите са убедени: увеличената снимка показва, че в нажежените пясъци на Венера се крие същество, което прилича на... земен скорпион. Според тях това не може да е артефакт, понеже изображението е триизмерно и се състои от повече от 900 най-различни цветови точки. Това „същество“ с дължина около 17 сантиметра има сложна структура, приличаща на тази на земните насекоми или паякообразни. Вероятността такава структура да се образува поради случайно съчетание на сенки е нищожно малка според уфолозите.

Скептиците обаче заявяват: най-вероятно това изобщо не е скорпион, а детайл, отделил се от космическия апарат. Но ако наистина е така, сондата бързо би излязла от строя поради ужасяващо прегряване. Апаратът „Венера 13“ обаче продължава да работи нормално още цял час, което кара уфолозите да решат, че обектът не може да е някаква негова част. Нещо повече, според техническата документация отделянето на капаците на датчиците и телекамерите, вземането на проби от почвата и други операции на сондата са приключили половин час след кацането ѝ. Нищо друго не се е отделяло от уреда. Това е още едно доказателство, че обектът не може да е част от апарата „Венера 13“. Но и това не е всичко. След като проучват изображенията на странното същество, направени през различни интервали, учените стигат до не по-малко интересно откритие. На първото изображение в почвата се вижда плитка вдлъбнатина с дължина около 10 сантиметра. На второто изображение, направено на 20-ата минута, ръбчетата на тази вдлъбнатина са леко повдигнати, а дължината ѝ се е увеличила с още около 5 сантиметра. На третата снимка на 59-ата минута във вдлъбнатината ясно се вижда скорпион. И накрая, на 93-тата минута, това „същество“ излиза от почвата изцяло, след което изчезва от кадъра.

Уфолозите предполагат, че венерианският скорпион е бил засипан от тънък слой почва в резултат на удара на апарата в повърхността на планетата и че за да се измъкне от този „капан“ са му били необходими час и половина.

На какво биха могли да приличат извънземните животни? Учените са съставили облика им на базата на вероятната среда, която те обитават, и законите на физиката, химията и биологията, а известният британски учен Саймън Конуей Морис през 2005 година открива изложба на хипотетичните чуждопланетни видове, които биха могли да съществуват във Вселената.

Да си представим два различни типа светове, където би могъл да съществува живот – Аурелия и Синята луна. Аурелия е планета на звезда червено джудже, която е по-стара и по-студена от нашето Слънце. Едната ѝ страна постоянно е обърната към звездата, а другата към космоса. Там няма годишни времена, денят и нощта не се сменят.

Според представите на учените, които приемат теорията на Хокинг, там би могъл да обитава четириметров „свиногълтач“. Той ще е с мощни крака, дълъг врат и малка глава, но би могъл да тича със скорост до 50 километра в час. Също така там биха могли да растат „жилоносни стъбла“ – същества, които приличат на растения, обаче са си съвсем истински животни.

Синята луна е планета с размерите на Юпитер и с толкова плътна атмосфера, че дори големи животни биха могли да летят. Вероятният обитател на Синята луна е „въздушният кит“. Той би могъл да е плячка за хищници – „сталкери плащоносци“ – месоядни птици, приличащи на орли, които разкъсват плътта на въздушните китове. А пък високите до два километра дървета биха били дом на други фантастични обитатели на планетата. Това е картината, която рисуват изследователите.

Да вземем например планетата HD855 – тя и Земята си приличат като две капки вода, – която е на 30 светлинни години от нас и обикаля около едно оранжево джудже в съзвездието Корабни платна. Обитателят на тази планета би могъл да изглежда по следния начин: същество със сив или светлозелен цвят на кожата, външно приличащо на човек, с непропорционално голяма глава и дръпнати очи. Това е класическият образ на хуманоидните извънземни.

Обитателят на една от планетите в съзвездието Пегас, така нареченият рептилоид, според изследователите ще изглежда по следния начин: кожата му със зелено-сив цвят много ще прилича на кожата на крокодил. Онези, които вярват в извънземни рептилии, ги смятат за много агресивна космическа раса. Рептилоидите обаче съвсем не са единствената форма на живот, която прилича на нашата. Изследователите на извънземни цивилизации са класифицирали 20 възможни вида жители на далечни планети.

Днес учените са склонни да приемат, че животът на Земята не е уникално явление. Вече са открити толкова много планети около далечни звезди, където има условия за живот, че да се открият извънземни било с формата на гъби, било на носорози, е само въпрос на време. Най-спорен засега остава въпросът: има ли някъде разумни цивилизации?

Хайде заедно със Стивън Хокинг да си представим разумни пришълци. Хокинг пише, че „извънземният живот и разум може да приемат невероятни форми. Както шимпанзетата не могат да разберат квантовата теория, така и ние може да се сблъскаме с аспекти на реалността, които са извън рамките на разбиране на човешкия мозък“.

Учените предполагат, че разумът може да се развива не само в биологично тяло. Най-екзотичните хипотези допускат наличието на интелект в различни видове, например като полева или плазмена форма – това са призраците и кълбовидните мълнии. При това според тази хипотеза най-вероятно има всеобщ планетарен разум, или ноосфера, същата – информационното поле на Земята и колективно безсъзнателното. Възможно е за такова поле да не съществуват критериите за добро и зло, с които сме свикнали.

Съществуването също така е възможно на кремъчна основа, говори се и за така наречения разум на кристалите. На най-вероятен все пак е животът на белтъчна основа, и то именно във форма на хуманоиди, с незначителни разлики поради условията на средата. Философите и религиозните лидери се присъединяват към това твърдение: според Библията Бог е направил всички по Свой образ и подобие.

Археологът и специалист по древни текстове Ерих фон Деникен привежда следните логически съждения: „Във Вселената по принцип е възможно всичко. Мога да си представя извънземни, които приличат на слонове или на насекоми, тъй като на другите светове еволюцията едва ли протича различно, отколкото при нас на Земята. Но има и други съображения. Да предположим, че човечеството стане способно да извършва свръхдалечни космически полети. Къде ще отидем в такъв случай? По принцип първо ще търсим планети, които има смисъл – за нас – да посетим. Точно така разсъждават и извънземните“.

Ако огледаме свидетелствата за наблюдавани НЛО и многобройните хипотези на уфолозите, може да стигнем до извода, че космосът не е просто заселен – в него се наблюдава активен трафик на космически кораби. Но защо тогава не виждаме пътниците им?

Много уфолози са убедени, че някога на всяка планета от Слънчевата система са процъфтявали велики цивилизации. Всяка година уфолозите откриват все повече свидетелства, че на планетите на Слънчевата система има или някога е имало живот.

През март 2018 година група учени излязоха със сензационно изявление: в облаците на Венера живеят микроорганизми и бактерии. Това е невероятно – та нали климатичните условия на тази планета са едни от най-суровите.

Атмосферата на Венера е от облаци сярна киселина. Температурата там достига до 65 градуса по Целзий. Въпреки това учените допускат възможността за развитие на живот и в такива условия. Например на Земята, в горещите гейзери на остров Хокайдо и във врящите извори на Йелоустоунския вулкан има бактерии, които се хранят със сяра. Някои микроорганизми се чувстват прекрасно при температура 70 градуса. Някои видове бактерии на Земята издържат на сериозни нива на радиация.

Учените подозират наличие на живот и на спътника на Сатурн Титан. Условията там също са екстремни – температурата спада до минус 179 градуса по Целзий. Обаче! Учените са открили на Титан акрилонитрил – съединение, необходимо за жизнената дейност на организма.

Освен това на повърхността на други планети и спътници виртуалните изследователи откриват обекти с явно изкуствен произход.

На официална снимка на НАСА на планетата Меркурий е открит загадъчен черен правоъгълник. Размерите му са поразителни: шест километра дължина и три ширина. Уфолозите предполагат, че тази черна „дупка“ може да е вход във вътрешността на планетата. Но кой я е направил? И с каква цел?

Обектът на повърхността на Меркурий

На Ганимед – спътник на Юпитер – в един кратер се белее купол, който според мнението на космическите археолози има явно изкуствен произход.

Много наистина странни обекти, както вече сме писали, се откриват и на нашия спътник – Луната.

Но живот – такъв, какъвто го познаваме – в нашите представи има само на Земята. Била ли е нашата планета съзнателно избрана за това? Тя е близо до Слънцето, но не и прекалено близо – наистина много удобно разположение в Слънчевата система, така да се каже, мечта за извънземните от цялата Вселена. И затова не е чудно, че има много митове и легенди, а също така и скални рисунки, разказващи за това как в древността нашата планета е била окупирана от пришълци.

Днес всеки независим изследовател ще ви приведе множество свидетелства, че така наречените богове някога наистина са слизали от небето на земята. И ако се обърнем към фактите, ще открием, че в различни древни култури по земното кълбо, разделени от стотици хиляди километри, морета и океани, се срещат едни и същи легенди, изображения и скулптури.

В културите на американските индианци например, при аборигените на Нова Зеландия и в Древен Египет едно от божествата се изобразява на практика идентично: в обект с полусферична форма има пилот, който управлява това устройство.

И такива невероятни съвпадения са стотици. Но наистина ли са само съвпадения? Или някой наистина се е придвижвал във въздуха от континент до континент и е влизал в контакт с древните хора?

Древните барелефи и скалната живопис ни показват странни същества и техните летателни апарати – такива изображения има в Австралия, Индия, Египет и Южна Америка.

А при археологическите разкопки се откриват абсолютно шокиращи артефакти – например загадъчните останки в една перуанска пещера, които имат различна ДНК от тази на човека и животните. Конспиролозите побързаха да заявят, че това са мумии на извънземни.

Много по-впечатляващи обаче са други „доказателства“ – наличието в различни точки на света на странни обекти с неизвестно предназначение... които много си приличат.

На всички континенти, дори в Антарктида, а също и на други планети от Слънчевата система, има пирамиди, които сякаш са построени от един и същ архитект.

Изследователите предполагат, че може би сме потомци на древни пришълци от звездите или продукт на техни генетични експерименти. Понеже всички световни свещени източници разказват, че човекът е създаден именно от боговете.

А какво ще стане, ако боговете се върнат на Земята? Днес повечето учени предполагат, че за нас това ще е Краят на света – и с това предположение, както вече изяснихме, е абсолютно солидарен и Стивън Хокинг.

През април 2018 година, по време на връзка с Международната космическа станция (МКС), провеждана от НАСА, в обектива на камерата попадат няколко ярки обекта, които сякаш летят заедно с космическата станция и ту светват, ту угасват. Удивително, но няколко дни преди това тези светещи обекти са заснети от друга камера.

Излиза, че някакъв апарат непрекъснато преследва МКС и астронавтите знаят за това. В обектива на камерата на НАСА на МКС попадат наведнъж няколко неидентифицирани обекта – гигантски точки, които се плъзгат близо до станцията. Специалистите анализират заснетите кадри и стигат до извода: това в никакъв случай не е космически боклук – боклукът не лети с такава скорост, и дори не са светлинни отражения върху обектива, понеже изображението е ясно. Какво е това тогава? Метеорит? Но космическите отломки не падат по такава траектория. Появява се алтернативна хипотеза: американски изследователи заявяват, че това са кораби на извънземни.

Преки доказателства няма, споровете почти стихват... обаче изведнъж масло в огъня налива астронавтката Саманта Кристофорети. По време на престоя си в МКС тя вижда отвън нещо необикновено, после връзката прекъсва, чуват се само виковете на Саманта и гласът на руския космонавт, който я успокоява.

В разследването на случая се включват уфолози и проучват записите от въпросния момент. След което заявяват, че обектът, който е минал покрай станцията, не е оптична илюзия и че прилича на космически кораб с формата на куб.

Трябва да отбележим, че не са им били дадени никакви други записи, а самата Кристофорети отказва коментар.

С нова сила тази история избухва в началото на септември 2018 година, когато в космическия кораб „Союз“ се появява странно отверстие. Версиите как се е появило са безброй. Едни блогъри решават, че това може да е дупка, пробита от метеорит. Други – че някой в космическата станция е полудял или че дори някой от астронавтите е диверсант. Намира се и обяснение за първото – членовете на екипажа от време на време чували странни необясними звуци, които направо ги побърквали.

На такава версия трудно може да се повярва, макар че с нея може да се свърже аудиозаписът на разговора на космонавтите на „Аполо 10“ Юджийн Сърнън и Джон Йънг, на чийто фон се чува тайнствено бучене.

Експертите и до днес не могат да определят еднозначно каква е природата на странните звуци, но чуждестранните изследователи клонят към тезата, че версията за психическата неустойчивост на сътрудника на МКС е значително по-вероятна. Руските учени обаче не са съгласни с тях и твърдят, че тайнствените звуци са слабо проучено космическо явление, а дупката ва „Союз“ е в резултат на банална небрежност. Забележете, само от руска страна, като се започне от 2000 година, са станали повече от 30 катастрофи.

През 2017 година ракета „Союз“ с деветнайсет спътника на борда пада в океана. През 2016 година полетът на космическия товарен кораб „Прогрес“ се превръща в провал. През 2015 година ракетата носител „Союз“ излита много красиво, но въпреки това не стига до МКС, а още преди това на орбита не излиза европейският спътник за връзка „Експрес“.

През 2013 година пада руската ракета „Протон“ с три апарата ГЛОНАСС (Глобална навигационна спътникова система) на борда. Впоследствие става ясно, че при монтирането датчиците за ориентация са били обърнати наопаки.

Колкото и да е тъжно да го признаем, руската космическа програма си има предостатъчно проблеми, но не бива да си мислим, че в американската космонавтика нещата са по-различни.

През 2018 година американците изгубиха 2 милиарда долара, които им струваше разработването на претърпелия катастрофа свръхсекретен спътник Zuna. И такива загуби в НАСА има много. Оказва се, че широко рекламираният безпилотен товарен кораб Dragon Crew, който трябваше да смени „Союз“, все още не може да излети, въпреки че за проекта вече са похарчени няколко милиарда долара.

Това става защото и при нас, и в Щатите ситуацията е една и съща. За астрономически изследвания се харчат астрономически суми – обаче дали се изразходват правилно? Във вече споменатата НАСА например ежегодно милиарди долари са дават за, меко казано, странни програми.

Така например за космическия асансьор НАСА отпусна 570 хиляди долара, повече от 200 милиона долара за космически самолет, а за програмата „звездни войни“ – 5 милиарда долара.

Обикновените американци отдавна не вярват, че космическите програми на НАСА наистина съществуват, а не са заснети някъде из студиата на Холивуд, и затова някои сами си правят ракети, с които да излетят в космоса, та да докажат, че той не е такъв, какъвто го описват астронавтите.

Майк Хюз например няколко години сглобява в гаража си парна ракета, та да излети с нея в космоса и да натрие носа на НАСА. Понеже Хюз е убеден, че космическата агенция лъже и че астронавтите са платени актьори, а снимките, които се показват на света, са монтаж.

През март 2018 година ракетата на Хюз се издига на 572 метра над пустинята Мохаве, след което започва да се снижава. Американецът отваря два парашута, за да смекчи кацането, но при приземяването пострадва. И въпреки че ракетата не достига необходимата височина, а самият Хюз не успява да извърши съвсем „меко кацане“, според собствените му думи репетицията е била успешна и си струва да се готви за следващия си полет.

Хюз не е самотник в убежденията си. Има цели групи и организирани общества, в които хората се обединяват с една-единствена цел – да докажат, че Федералната космическа агенция лъже. Много американци не само се опитват самостоятелно да напуснат Земята, но и правят свои собствени експерименти, като анализират снимки от телескопите. При това го правят не само частни астрономи любители, но и цели изследователски групи.

Защо обаче американците харчат луди пари за безумни експерименти, правят си ракети, излитат, падат и дори се осакатяват с една-единствена цел – да видят космоса със собствените си очи? Работата е там, че във всички космически мисии откриваме доста наистина странни неща, а на лунните снимки се откриват множество несъответствия, които дори не е нужно да се преценяват от техническа гледна точка.

Самите астронавти пък се спасяват с бягство от журналистите, понеже те искат от тях да се закълнат с ръка върху Библията, че са стъпвали на Луната.

А и още нещо, което наистина ще ви накара да се учудите: астронавтите не само отказват да се закълнат с ръка върху Библията, но и не намират отговора на един съвсем прост, предателски личен въпрос: как са се справяли в космоса със задоволяването на естествените си нужди?

На кадрите от кинохрониката от 1968 година астронавтите Джеймс Ловел, Франк Борман и Уилям Андерс току-що са се върнали от 6-дневния си полет – обиколили са Луната 10 пъти. И изглеждат чисто новички, като извадени от кутия, гордеят се, че са родили във велика страна и са направили истински космически пробив – и едновременно с това, според версията на НАСА, са с препълнени „подсистеми за задържане на екскрементите“. Понеже тогавашните американски космически кораби нямат системи за отстраняване на естествените човешки отпадъци.

Това някак си изобщо не се връзва с картината на кристално чистото завръщане на астронавтите. Понеже след като американските кораби не са имали такива „деликатни“ системи, как са се справяли астронавтите?

Ако пък си спомним ракетите от преди „Аполо“, а именно „Джемини“ – та те летят в космоса до две седмици. Въпросът е същият, че и малко по-сложен – как са се оправяли астронавтите на тях? При това в безтегловност?

Тъкмо този „тоалетен“ скандал най-много притеснява обикновените американци и дори специалистите, когато става въпрос за лунната експедиция. Малцина знаят, че другата отличителна особеност на полетите на „Аполо“ е подробният анализ на екскрементите. Образци от фекалиите на лунните астронавти, само на най-великите, разбира се, се докарват обратно на Земята и според слуховете и до днес се съхраняват нейде из хладилниците на НАСА. Нещо повече, сътрудниците на космическата агенция не спират дотук. Те решават да проучат възможността телесните отпадъци да бъдат използвани като храна от астронавтите.

Не си мислете, че НАСА възнамерява да храни днешните астронавти с лунни фекалии. Става въпрос само за свежи образци. По този начин учените се надяват да решат въпроса с изхранването на космическите пътешественици по време на дълги експедиции – тоест с един куршум да убият два заека: да решат и проблема с храната, и проблема с мръсните памперси.