Пчелата - книга втора

Първа част

Любов, море и...

Рая – шаман от новото време

„Ще дойде ден, когато всеки човек ще е учител сам на себе си!“

Исая

Времето летеше. Подчиняваше се на своите закони и не правеше компромиси. Животът търсеше нови проявления. Хората също се променяха. Тя вече не беше наивното момиче, не беше влюбената жена, а душата, която следваше своята мисия.

Рая се вгледа в лицето, което я гледаше от огледалото. Беше различна. Изглеждаше по-уравновесена, а около очите ѝ се бяха появили бръчици. Въпреки това душата ѝ все така лудо я провокираше да не губи дори миг от времето, отредено ѝ тук на Земята. Вече добре знаеше, че този живот не е краят, а само приключение, което искаше да изживее, отдавайки му се напълно, следвайки интуицията си. Искаше ѝ се да остави някаква следа след себе си, която да разпознае, ако един ден се върне на Земята. Не се страхуваше от грешките, а чрез тях да не нарани някого...

Взря се в зениците си. Те се разшириха, а като че ли и ирисите промениха цвета си. Кафявият пигмент избледня към синьо и после се превърна в златен пламък. Въобразяваше ли си? Полудяваше ли? Видимо притеснена, тя наблюдаваше как собствените ѝ очи се превръщаха сякаш в портал към друга Вселена. Усети как се носи в космическа бездна от хиляди неразгадани тайни, които проблясваха и я привличаха. Лицето ѝ пребледня. Приближи се още към огледалото и започна да потъва в пространството, което се образуваше между контура на разширяващата се зеница. Блестящите искри напомняха за звездна галактика, а тъмното петно в средата нарасна и заплашваше да я погълне, превръщайки ириса ѝ в пропаст. Рая се отдръпна.

Струваше ли ѝ се? Отмести поглед от огледалото уплашена, но любопитството не я изостави и тя повтори опита. Сякаш някой друг я гледаше отсреща. Въображението ли си играеше с нея? Кой си ти? – едва не изкрещя на глас.

Отдалечи се от огледалото и седна на бюрото. Започна да пише поредната статия за шаманите, а образът от огледалото продължаваше да е в съзнанието ѝ. Спомни си за думите на Петър Дънов – велик учител, чиито слова изучаваше:

Ако погледнете очите на старозаветния човек, както и тия на новозаветния, ще видите, че очите на единия и на другия са различно устроени.

Ако след това погледнете очите на праведния и тия на ученика, пак ще намерите разлика в устройството им. Ние можем да познаем миналото, настоящето и бъдещето на човека по неговото око.

Всичко, което може да стане с човека, е написано в неговото око, и ние можем да четем по него.

Какво ли ѝ говореха собствените ѝ очи? Какво означаваше това, което видя? Нали кодът на еволюцията беше заложен в нас? И не живееха ли всички предци чрез нас? Не се ли проявяваха чрез нас? Хиляди въпроси чакаха своите отговори, а те също бяха в нас и очакваха да ги открием и предадем на човечеството. Нужно беше само да ги потърси. Ако сега Халу беше до нея, непременно щеше да ѝ подскаже. Дали именно тя не говореше чрез символите, които често срещаше? Трябваше ли да се довери на интуицията си и да разгадае кодовете?

Огледалото отразяваше тялото ѝ, но сякаш беше и портал към други измерения, дълбоко скрити в нея. Често виждаше не само своето лице, а и проекцията на друг човек – той беше вътре в нея, но имаше и свой собствен живот, свои избори и изпитания. Оуз... Мислеше за него постоянно, беше нещо като фонов режим на мисълта. С времето се беше научила това да не ѝ пречи, въпреки че на моменти я разсейваше. Положи усилия да живее „тук и сега“, което ѝ гарантираше защитено от ненужните мисли и емоции пространство. Справяше се. Определено беше победител в живота. Сутрешните практики, йога, медитациите и здравословното хранене ѝ помагаха да запази здравето и психиката си. Напътствията „свисше“ ѝ показваха посоката, в която да работи, но когато трябваше да вземе решения за личния си живот, духовните водачи „мълчаха“. Тя сама трябваше да реши. Сега се готвеше за поредното си пътуване към Оуз и не искаше то да продължава вечно. Трябваше да се разделят или да бъдат заедно завинаги тук, в този живот. Беше склонна да се раздели с него, но да не подлага на мъчение и двама им. Повече не издържаше, защото терзанията я изтощаваха и тя губеше енергията си. Някой трябваше да ѝ подскаже какво да прави.

Халу ѝ липсваше с нейните мъдри слова и в този момент сякаш чу гласа ѝ:

Връзката с живия учител е толкова силна, че дори един ден да го няма на Земята, самата мисъл за него или нея ще ти дава отговорите, които са ти нужни. Не си сама – ние всички сме тук, за да ти помагаме. Довери се на себе си и слушай! Чуй какво ти нашепваме с интуицията ти.

Чудесно, тя знаеше, че никога не е сама и че от самото си раждане ние имаме подкрепата не само на биологичните си родители, но за нас се грижат и други духовни същества. Те ни учат, показват ни посоката, в която да поемем, когато не чуваме гласа на собствената си душа, и ни съпътстват също както нашите Ангели пазители са на всяка стъпка с нас.

Рая го знаеше, усещаше ги като полъх, като нежно погалване, като шепот в ума си. Беше убедена, че още от раждането тези любящи същества ни помагат и ръководят през целия ни живот. Те ни насочват към нашата истинска цел, посочват ни нашата мисия на Земята. Нашите духовни водачи се сменят понякога, както учителите ни се сменят в различните степени на училищно обучение през целият ни живот. Въпреки че повечето хора не могат да ги видят или да си взаимодействат с тях, те са около нас и ще останат с нас, докато сме живи, за да ни помагат.

Халу я беше предупредила, че обучението ѝ ще продължи с различни учители от ефирния свят и че ще среща сродни души, с които да продължат обучението си заедно. Но истината беше, че всеки се учи самостоятелно и със свое темпо, а неговото знание се „подарява“ на обкръжението му – на цялото. Така се надгражда и избистря за всички – също както мътната вода се утаява и най-отгоре остава само чистата истина. Нужно беше време, за да се получи това утаяване и изкристализиране на свещеното знание, но ето че този момент беше дошъл. Знанията на Халу трябваше да бъдат предадени нататък.

Въпреки годините, прекарани в практики и медитации, Рая продължаваше да търси отговори, за да ги предоставя на хората, които също като нея правеха опит да се опознаят. Когато си „буден“, всичко е толкова ясно и просто, че няма нужда нито да се говори, нито да се анализира. Както казват някои мъдри хора: не говори за Бога, а живей в Него. Всъщност Той живее в нас и чрез нас. Науката за тялото изследва под микроскоп клетките, енергийната медицина вече е утвърдена и се практикува от мнозина, но въпреки че психологията се определя като наука за душата (от гръцки: ψυχή – душа, дух, пеперуда, λόγος – наука), тя не изследва душата.

Тя само се докосва до нея, по-скоро търси логични решения на човешките проблеми, рови се в подсъзнанието и неосъзнатите процеси и стига дотам. Психологията изследва възприятията, познавателните способности, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения. Някои учени включват в този списък и несъзнаваното, но докато си наблюдател или учиш по учебник, винаги ще гледаш на нещата субективно.

Душата е безсмъртна. Тя е пътят към Вечността и Любовта към Бога. Самата душа не може да живее в безпределността, тя трябва да се съедини с Духа. Само Бог е във времето и пространството, а без Духа времето и пространството са илюзия, а еволюцията – безсмислена. Защото еволюция без духовно осмисляне на битието е просто живеене и смърт. Искрата в човека, есенцията на Духа стига до тайните на Абсолюта. Духът е абсолютно нематериален и Душата е посредник за връзката му с ума и сърцето. А връзката помежду им става чрез Интуицията, която усещаме като предчувствие. Мъдростта и Покоят са качества на Духа. Спокойствието е качество на душата, а умът, ако е овладян, ни дава възможност да постигнем Мир. Рая работеше върху своята връзка с Духа, върху духовното си развитие и израстване като духовно същество. Тя знаеше вече толкова много и имаше какво да сподели с хората. Често в обученията, които правеше, говореше за амбициите, които идваха от ума. Как любовта трябва да е чиста и лишена от амбицията за притежание и обсебване, а копнежът, който идва от сърцето, е онова желание да даваш, защото тогава вече търсиш връзката с Душата на партньора, а оттам и с Духа. Ако любовта не минава през тези етапи, тя е повърхностна. Затова много хора търсят любов, но не я намират, защото не се свързват с душата на любимия. Духът е като извор, който извира от Абсолюта – Божия Дух, и когато слиза в Душата, ние можем да обичаме по правилния начин. Все повече хора се свързваха с Духа и затова любовта им ставаше по-красива, а те се заблуждаваха, че са срещнали душите си близнаци.

Според Платон всичко в природата е само „дефектно копие“ или „бледо подобие“ на идеалната първична форма, а гностикът Василид казва: „Душата е родена от Любовта. Тя е Божия Тайна. Любовта е нейната майка“.

Там, където е Любовта, там е и Бог. Душата е Любов, тя е пълнотата на Бога. Тя трябва да е чиста, за да тръгне към Него. Който е запалил пламъка на своята душа, придобива погледа на любовта и вижда, че светът, в който живеем, е съвършен. Но ако си изгубил погледа на Любовта, не можеш да виждаш Бог навсякъде.

Не може да се докаже логически съществуването на Бог, както и да се види душата. Не можеш да я докоснеш с ръка, а само да я усещаш как тихо ти шепти, но не всеки остава в покой, за да я чуе. Рая обаче се докосваше до душите на хората и ги лекуваше, като ги освобождаваше от оковите на слепотата. Отключваше у хората знанията, които винаги са били в тях и просто са чакали момента да бъдат осъзнати. Тя им обясняваше достъпно и ясно как Духът използва материята като средство за собственото си обучение, неотменно подпомаган от пратениците на Божествената йерархия.

Как обаче да докажеш, че душата разпознава другите души? А душите близнаци наистина ли съществуват? Не се ли заблуждаваме, оплетени в силните емоции на човешките желания? Тези въпроси понякога я преследваха. Няма наука, която да изследва под микроскоп душата. Няма, просто няма и трябва да се доверим на собствените си усещания.

Заслуша се в тишината, а мислите се редяха и сякаш звучеше песен:

„... гледай с душата си, а не със сетивата си... Любовта е есенцията на Неизразимото. Любовта е смисълът и причината на Душата да слиза тук на Земята и да търси Бога в хората. Любовта се случва извън времето и пространството, но точно тук и сега в този твой живот ти трябва да я изживееш и издигнеш в чиста и свята – не просто към човек, а към цялото човечество, към всичко и всички, към Абсолюта. Това е състоянието на отсъствие на желания, защото Любовта към Бога е проникване в тайната и завръщане в Изначалния Живот – в Царството Божие, и води до преизпълненост с Бога и единство с всичко. Висшата Душа е осъзната. Това означава живот в друга реалност – в реалността на Бога. Видимото е една много малка част от цялото Творение“.

Рая продължаваше да се взира в зениците си като хипнотизирана, а мислите не спираха. Тя търсеше сякаш да види душата си в покоя – в мира. Беше я опознала вече и тя ѝ нашепваше чрез интуицията, нещо, което наричаха „да получаваш информация свише“. Това беше доказателството, че тя съществува.

В този свят душата се проявява странно и много фино чрез: очите, усмивката, обичта, топлата радост, свещената интимност, молитвата, скромността, смирението, чистото прегръщане... Има я всеки човек, но тя така тихичко нашепва, че не всеки ум я чува от шума на собствените си човешки мисли и терзания. Лека като пеперуда, душата прелита от живот в живот и се преражда с лекота. Отива в света на Мира, но никога не У-Мир-а. Тук на Земята е истинското чистилище, където трябва да изчистим душата си от ниските енергии на съществуване, за да се извисим и преродим за следващата си духовна еволюция.

Еволюцията е заложена като код в нас, което означава, че всички предци живеят в нас чак от Адам и Ева. Не говорят ли те чрез нас? Не се ли проявяват чрез нас? Хиляди въпроси чакат своите отговори, които също са в нас. Нужно е само да ги потърсим в себе си.

За Рая срещата с Оуз беше духовна академия, която никъде не можеш да завършиш, освен в пространството на любов и духовни преживявания извън времевите граници. Труден e пътят на духовното израстване. Той е осветяван от души, преминали по него в по-ранни времена или изпратени от различни йерархии да помагат на земното човечество. С тяхна помощ може да видим по-ясно смисъла, а той винаги е в Любовта.

Понякога душите се разпознават само за един миг, както стана с Оуз и Рая. Когато е изработен чист стремеж, душата ни води към определени хора и чрез нас работи самият Бог. Който се е отдал на осъзнато дълбоко служене, учителите и висшите помагачи работят в него.

Шаманите имат връзка с предци и светли, извисени души. Това, което привлича душата в този свят, е единствено и само любовта. Затова хората търсят онази древна любов и когато са готови, Бог им дава очи, които да я видят, да последват знаците и да ги разгадаят по правилния начин.

Който не е поставил Бог на първо място, няма да получи тези очи, защото истинското виждане е да се слееш с Него, тогава всичко става просто, разбираемо и осъзнато, различно, освободено от човешки предразсъдъци, ограничения и илюзии.

Рая успяваше в това, което правеше. Преподаваше йога, провеждаше обучения за личностно развитие, организираше беседи и медитации, пишеше книги, по които се снимаха филми, и вдъхновяваше хората за един по-добър живот.

Рая се взираше в огледалото и не можеше да се откъсне от него, а в главата ѝ мислите продължаваха да се редят безспир:

Любовта на душата е във Вечността. В Душата на човека Бог е чисто Божествен и стигайки до Него, получаваш Велика пълнота. Толкова ти е пълно, че няма какво да искаш, знаеш, без да си учил, просто събуждаш знанията вътре в себе си, богат си дори когато нямаш пари, весел си дори без компания. Това са знаците, че Бог живее в теб. Когато душата живее в Духа, тя преживява велика Радост, която умът никога не може да разбере.

Рая можеше с лекота да остави Оуз, осъзнала, че той я беше отключил за тези знания, как да се научи да живее в Бога, но това не беше ли като да си монахиня, обрекла се да Му служи? Не искаше да изпада в крайности и фанатизъм, а да бъде осъзната и живееща по своите правила душа. За нея беше важно да е свободна и да твори ден след ден живот, преизпълнен с любов, а именно Оуз ѝ помагаше да се изпълва още и още с тази божествена субстанция. Щом Бог живееше в нея, тя можеше да прави всичко, което пожелае, стига да не причинява вреда на другите – така я бяха учили нейните учители. Искаше да вкара в живота си онзи Рай, който Бог беше дал на човеците. Мисията ѝ беше да го запази и да работи за оцеляването на планетата, а Оуз трябваше да засилва у нея енергията на радост, която ѝ даваше стимул и сили да продължи.

Само ако бе възможно той да се откъсне от своите предразсъдъци и от ограниченията в обществото, в което живееше, двамата можеха да са заедно. На душата е дадено да познае Бога, но когато Любовта срещне Любовта, тук няма никакви религии. Рая осъзнаваше, че именно затова Бог я свърза с Оуз, за да се справи с ограничението, което притежаваше в миналото – да не харесва определена религия и нация, и сега този предразсъдък беше унищожен завинаги при нея. Ако нямаш Любов, всяка религия е безполезна. Нямаше значение кой от каква народност е. Важното беше, че се бяха срещнали – Душа с Душа и реалност с реалност. Това, което събира душите в целия свят, във всички държави, в този свят, в отвъдния свят, е чистотата и стремежът към Бога, и тогава Той в тези души е Единен. Ако две души се слеят правилно и чисто, при тях има истинско усъвършенстване в Бога.

За Рая храмът беше в сърцата им и те с Оуз се обичаха чисто и безусловно, споделяха именно тази божествена любов. Истинската Любов живее в Бога и не се интересува от бъдещето – успокояваше се тя.

– Бъдещето е нищо, Бог е всичко. Душата не се храни само с Доброта, а с Любов – беше му споделила тя.

– Съгласен съм! – беше потвърдил той и след поредната прегръдка потънаха в мълчание, което казваше всичко останало.

Те знаеха, че Любовта е тази, която може да насити Тишината. Любовта е път към Божията тайна. Любовта е Бог, Който е проникнал в техния живот и извира в тях, и тогава Любовта наистина благоухае. Тогава служенето на Бог е лесно – просто обичаш, но ако любовта не е между душите, единият винаги подчинява другия на собствените си земни желания и връзката с Бог спира.

Рая знаеше, че има една блага вест: „Бог е в нас“, и всеки е храм Божи. Не е нужно да идеш в църквата или джамията, за да чуваш Неговия глас. Защото Бог живееше в нея и във всеки човек, който е тръгнал да търси истината за себе си. Тя беше истински търсач и вървеше към себесъзнание и себепознание, превръщаше се в светлина.

Да възлюбиш Бога с цялата си душа, с истинска любов, това означава да не позволиш на обществото да погуби твоята душа. Ето на какво трябваше да се научат и Рая, и Оуз, а и всички хора.

Взираше се дълго в огледалото, а в главата си чуваше поредната информация, която получаваше като по канал от Всемира или беше изпратена от помощниците в невидимият свят. Беше като хипнотизирана от собствения си поглед. Тялото ѝ се вцепени, но светлите думи, които се редяха в съзнанието ѝ, означаваха, че е свързана със света на Светлината. Именно тези мисли тя записваше на своя лаптоп и ги изпращаше на света. Това беше начинът да ги сподели с хората, изваждайки ги от себе си. Осмисляйки ги, тя също се учеше. В това се изразяваше целта и ролята на изкуството и на творчеството въобще, защото всичко е взаимосвързано и светлината на познанието се предава по мрежата на всички „скачени“ сърца. Грешките, които беше допуснала в живота си, не трябваше да са напразни, а да ѝ помогнат да предостави знанията и уроците на другите след нея.

На срещите с хора, които обучаваше или пред които изнасяше беседи, тя разказваше как се постига вътрешен мир и как да се изпълни с любов и светлина. Преживяното я пресътвори, за да се възродят духовните ѝ сили. Рая беше посяла семето на промяната и вече виждаше около себе си „събудените“ души на новото време. Това обаче не значеше все още нищо. Промените едва сега започваха. Светът се беше пробудил за една нова духовна ера, но какво носеше тя? Много хора станаха свръхсетивни и отключиха знанието вътре в себе си.

Все повече хора започваха да откриват силата на любовта, но се появиха и проблемите. Тъмната страна не спеше и страхувайки се от най-великата енергия на земята, сякаш я беше омагьосала както в приказките. Любовта беше забулена и единствено чистите сърца можеха да я открият, а за другите тя беше поквара, изкушение, страст и заблуда.

Какво ли ѝ говореха собствените ѝ очи? Какво означаваше това, което видя? Можеше ли да се съзре душата, скътана в очите на друг човек? Въпреки годините практики и медитации Рая продължаваше да търси отговори, за да ги предоставя на хората, които също като нея правеха опит да се опознаят. Често си даваше сметка, че когато си „буден“, всичко е толкова ясно и просто, та няма нужда нито да се говори, нито да се анализира. Науката за тялото изследваше под микроскоп клетките, енергийната медицина вече беше утвърдена, но въпреки че психологията се определяше като наука за душата, Рая не я приемаше за такава.

Само Бог е във времето и пространството, а без Духа времето и пространството са илюзия, а еволюцията – безсмислена. Защото еволюция без духовно осмисляне на битието е просто живеене и смърт. Рая се чудеше откъде идват тези мисли в ума ѝ. Кой ги пораждаше? Не беше ли точно това гласът на нейна душа?

Откъсна се насила от огледалото с неговите тайни и илюзии и седна да запише всичко, което току-що беше получила като информация. В статиите си пишеше за кармата, за любовта, за семейството, за децата, за бъдещето на човечеството, за разбирателство между хората, за всичко, което духовете ѝ подаваха като информация. През последните години обаче в душата ѝ бушуваха съмнения, породени от хилядите срещи с хора, които наричаха себе си „души близнаци“. Липсата на вяра и болката, която изпитваха, често ги докарваха до границите на лудост и сякаш разкъсваха душите им. Все по-често Рая се чувстваше неуверена пред тях. Трябваше да направи нещо. Само медитации не помагаха вече. Нужни бяха действия. Реши да се срещне с интересуващите се от темата и да обменят информация на база личния им опит.

След като беше разбрала за смъртта на Халу, години наред Рая беше обикаляла по света и се бе срещнала с много духовни учители. Запозна се с различни духовни школи. Някои я упрекваха, че е „фрийстайлър“, но нейната философия гласеше, че винаги трябва да се надграждат знанията и истината да се изследва в дълбочина. Халу я беше учила да не вярва на никого и на нищо, а да проверява всяка информация, която получава, чрез собствените си усещания и емоции, защото без лична опитност всяко знание е просто една теория, докато тялото реагира винаги безпогрешно на случващото се и Рая се беше научила да го слуша.

„Не ми вярвай, а опитай! Ти си „шаман“ от нов тип, който обединява научните знания, ползва модерни технологии, но трябва да има и висока духовна осъзнатост, която идва от личния опит!“– често ѝ казваше Халу.

Именно това я тласкаше да експериментира и да търси новото, което да даде на света. В началото събираше групи и водеше обучения. Успехът на един беше успех за цялото човечество.

Спомни си мисълта на Карл Юнг: „Човек не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен“.

Нейният начин беше този – да напомня за мъдреците, минали през живота, и да обединява знанията им в едно. Именно така се вижда най-ясно колко сме свързани. Халу ѝ показа, че шаманът е майсторът в царството на невидимото, и я беше научила да се впуска дълбоко в себе си и да общува реално с мъдрите души. Те живееха чрез нея и ѝ предаваха мъдростта си.

Рая искаше със собствения си живот да показва красотата, която Бог бе дал на хората, и през последните години се беше отдала на писане. Разкъсваше се между семейството и своето призвание. Много от читателите на блога ѝ пишеха и искаха да се срещнат с нея, търсеха онази магия, която чувстваха, че извира от сърцето ѝ. Рая откликваше, но при всяка среща осъзнаваше, че не може да подобри живота им, ако те сами не предприемеха нещо, за да се променят. В същото време те очакваха някакво чудо и рогът на изобилието и любовта да се изсипе над тях, а проблемите им автоматично да се решат – да намерят взаимната любов, добрата работа, успеха... Не приемаха факта, че не сме дошли на Земята за почивка, а да се учим, превъзмогвайки трудностите и преминавайки през тях с достойнство.

Повечето бяха вече наясно с термини като „душа“, „дух“, „духовност“, „енергия“ и т.н., но голяма част от хората знаеха само теорията, а в живота им нищо не се беше променило. Рая често им повтаряше, че учебният процес продължава цял живот. Обясняваше им, че трудностите са част от пътя ни и че всеки трябва да намери сили да ги посрещне и да се справи с тях. Не се уморяваше да ги насърчава да живеят в радост, защото няма по-тежки последици от тези на тъгата, загнездила се в тялото. Тя разрушава ума, психиката и накрая тялото по най-коварния и пагубен начин. Ала хората сами допускат това. Говорейки на тях, Рая всъщност учеше себе си. Само така можеше да храни душата си с позитивни мисли и да приема информация от невидимия свят.

Шаманът задължително трябваше да е минал през голямото си страдание, за да пречисти злото в себе си и така да се преобрази, че наистина да стане свещен човек. Чак тогава имаше право да помага и да лекува другите. Едва след този момент вече наистина се превръщаше в шаман, свободен от болестта на злото, на егото. Понеже шаманът е посветен в свещеното, в него се излива бликаща животворна сила, която наистина лекува не просто болестта, а душите на хората. Рая правеше това чрез книгите си. Знаеше, че различно мисли, различно говори, различно живее, но шаманът не е от времето, а от други светове, докато болният е същество от времето. Тя имаше право да влиза в другия свят, а в този само привидно живееше. Шаманът чрез свещеното живее мистично в света на духовете. Той общува с учителите от невидимия свят и висши същества го ръководят. Приятели и хора, които я обичаха, имаше много, но тя беше сама в мислите и живота си, защото само така можеше да общува с ефирния свят.

Оуз можеше да е с нея и тогава заедно щяха да пътуват не само по света, но преходите им във времето и пространството щяха да ги обогатят със знания, до които не всеки имаше достъп. За съжаление обаче, той все още се бореше със себе си. Опитваше се да я забрави и страдаше, докато Рая чрез страданието премина през посвещението. Бяха свързани – преживяваха едни и същи емоции и чувства, но реагираха по различен начин. Рая понякога му се ядосваше, когато долавяше неговата меланхолия. Беше му дала достатъчно време да изживее своите желания и не му се натрапваше. Той, от своя страна, също ѝ предостави шанс за нов живот, като се отдръпна от нея. Любовта им беше разтърсваща, беше ги събудила за онази осъзнатост, че душата е водещата, а тялото е само изпълнител на нейните желания. И двамата се жертваха, мислейки, че се щадят един друг, оставайки сами или търсейки нова любов, която да излекува ранените им сърца. Човек, който не е преминал през ада на собствените си страсти, никога не може да ги преодолее. Разкъсваха се години наред от разстояния, които не съществуваха за любовта им, но пречеха на телата да изпитват онова пълно удоволствие, което се постига на всички нива, когато бяха и физически заедно.

Оуз също разбираше това и се опита да открие друга жена, която да замени Рая, за да създаде така желаното семейство, но след нея това беше невъзможно. Можеше да има всяка, която пожелае, но Рая беше вдигнала летвата твърде високо и никоя друга не можеше да покрие изискванията му. Колкото и толерантен да беше с жените, с които излизаше, все нещо не се получаваше, не можеше да ги заобича така като нея. Рая сякаш му беше влязла под кожата и живееше в сърцето му. Когато сърцето е заето, нямаше място за друга жена.

Времената на страдание приключиха, когато тя се появи отново в живота му. Изскочи просто от нищото и го привлече като магнит от улиците на Измир в онази зала, където любовта му се разкри във вид, пред който всеки можеше само да онемее и да приеме с преклонение пред Създателя. Осъзнали невъзможността да стоят далеч един от друг, те се срещнаха и любовта им пламна още по-силна отвсякога.

Рая се беше развела, осъзнавайки, че не може да бъде себе си, ако остане с Бен. Животът ѝ се бе преобърнал и нямаше връщане назад. В онзи момент всички страдаха – децата ѝ, Оуз, Бен и Рая. Проклятието на любовния триъгълник – срамът, болката от изневярата, мъката по невъзможната любов и от изоставянето. Все човешки чувства и всички произтичащи от егото. Трябваше им време, за да се отърсят от разочарованията и влиянието на чуждото мнение. Животът беше техен. Душите им правеха избор и не искаха да са роби на обществени норми, въпреки че за Оуз това беше изключително трудно за постигане. Сега обаче беше време за Любов и Радост. Всеки беше преосмислил ситуацията и беше продължил по пътя си. Преизпълнени с щастие, че са се срещнали, те се „преродиха“ в осъзнати и свободни от оковите на ограниченията хора. Намерили се отново, те осмислиха силната си връзка, която ги беше обрекла на хиляди прераждания, за да се открият сега.

Към момента не можеха да живеят заедно, но се срещаха периодично. Изпадаха в блаженото състояние, типично за влюбените, но и осъзнаваха, че нещо по-голямо ги очаква и те са избраните, за да свършат тази „работа“. Все още не знаеха какво точно ще се случи, но всичко около тях беше странно и нетипично за много от нормалните двойки. Разбираха се без много думи. Четяха си мислите и само за да са сигурни, че правилно са се усетили, говореха помежду си. Обичаха гласовете си. Те бяха специфична вибрация, която сякаш ги настройваше на специален енергиен канал – канала на всемирната любов. Думите им бяха нужни само когато споделяха впечатления и когато обсъждаха нови проекти. Бяха устремени към щастието и се къпеха в любовта си, знаеха, че нямат много време да бъдат заедно, че след това ще последва нова тягостна раздяла. Една малка смърт, която преживяваха всеки път. Все нещо ги разделяше, но макар и трудно, намираха начин да си откраднат малко време. Рая периодично му гостуваше. Тя пристигаше със самолета, а любимият ѝ мъж я очакваше на летището с огромен букет от бели рози, набрани от тяхното тайно местенце. После се усамотяваха в къщата на брега на морето до любимия им плаж Изтузу, превърнала се в храм на любовта им. Оуз я беше купил специално за нея.