Въведение

Несъмнено сте чували за книгата „Мъжете са от Марс, жените са от Венера“ от Джон Грей. Но дали някога сте се замисляли над по-дълбокия смисъл на това заглавие: нито мъжете, нито жените са от Земята?

Доказателствата срещу това, че сме еволюирали на Земята, са съкрушителни. Ще докажа това твърдение в тази книга с помощта на данни, които са общодостъпни.

Ще обсъдим също така и други въпроси. Например, откъде наистина сме дошли? Кой ни е довел тук? И защо са избрали Земята за наш нов дом?

Със сигурност не сме дошли от някое друго място в Слънчевата система, така че в Глава 10 ще разгледаме най-вероятните звезди, около които кръжи истинската ни родна планета. Освен това ще обсъдим физическите и екологичните условия, които може би съществуват там. Целта е да бъдем в състояние да разпознаем истинската си родна планета, ако някога успеем да я открием.

В първото издание поисках от вас да коментирате нещата, които съм пропуснал, разтълкувал съм погрешно или не съм успял да разясня. Освен това съм съгласен, че имаше няколко области, в които на доказателствата им липсваше достоверност. Оставихте хиляди коментари на множество уебсайтове, в които правехте рецензии или дискутирахте книгата. Също така ми изпратихте десетки имейли. Издателят ми смята, че е открил повечето от коментарите (благодарение на приложението на Гугъл за следене и известяване), които след това ми препрати. Ако сте сред отзовалите се, благодаря ви. Приносът ви изигра огромна роля в оформянето на това ново издание.

Този път ще откриете много нови и правдоподобни доказателства. Освен това се опитах да разсея някои от най-често срещаните заблуждения, които хората продължават да споменават. Например многобройни са твърденията, че чернокожите хора не могат да хванат рак на кожата. Тревожното е това, че чернокожите не само че страдат от него, но мнозина от тях умират от него.

Тази заблуда е широко разпространена и означава, че повечето чернокожи хора не вземат никакви предпазни мерки, когато са изложени на слънчевата светлина. Освен това не си правят труда да се проверяват за признаци за рак на кожата. Уврежданията се забелязват по-трудно върху тъмната кожа, така че често остават незабелязани, докато не е станало прекалено късно за лечението им.

Тъмната кожа естествено дава по-голяма защита от бялата кожа, но не достатъчно, за да е напълно защитена. Тъмнокожите хора все пак имат нужда от предпазни мерки. Така че нека се опитаме да разсеем това често срещано погрешно мнение. Това би могло да спаси нечий живот.

Неколцина споменаха, че съществуват други доказателства, които не съм споменал в първата книга, но не казаха какви точно са тези доказателства. Този път реших да се задълбоча с повече подробности във всеки един въпрос, но ако мислите, че съм пропуснал нещо важно, моля, съобщете ми го. Ще ми бъде от помощ, ако можете да дадете препратка към съответния уебсайт, заглавие на книга, името на човек, с когото бих могъл да се свържа, снимка и описание на артефакт, и т.н. Имейл адреса ми можете да откриете в секцията „За автора“ в края на книгата.

Няколко от отзовалите се казват, че съм пропуснал да спомена трудовете на другите хора, които работят в това поле. Но изброените от тях имена са на хора, за които никога не съм чувал или чиито трудове не смятам за достоверни. Ето ви списък на онези, чиито трудове имат поне някаква достоверност по мое мнение и чиито имена се появяваха често по време на изследванията ми. Смятам, че си струва да потърсите повече информация за тях:

•Арт Бел

•Лий Каръл

•Матю Делуз

•Мишел Демарке

•Греъм Хенкок

•Фред Хойл

•Фил Кърнау

•Маршал Кларфийлд

•Томас Чарлз Летбридж

•Сюзън Б. Мартинес

•Илейн Морган

•Лобсанг Рампа

•Зекария Сичин (някои, но не всичко)

•Ерих фон Деникен (някои, но не всичко)

•Чандра Уикрамасиндж

Има някои твърдения, че част от трудовете им не са достоверни, но в това поле има нещо, което може да се приеме за риск на професията. Трябва да имате предвид, че онези, които се опитват да ги дискредитират, може би преследват определени цели. Преценете сами и търсете подобни доказателства от източници, за които знаете, че са надеждни – такива има достатъчно. В повечето случаи ще откриете, че подложеното на критика произведение всъщност е било правдиво.

Много хора препоръчват презентацията на Лойд Пай „Всичко, което знаете, е погрешно“, която може да бъде открита на Ютюб и наистина си струва да бъде видяна. Освен това има книга със същото заглавие. В тази презентация са пояснени много от темите на тази книга, при все че намерих част от твърденията за доста преувеличени, особено онези, отнасящи се за формирането на планетите.

Препоръчаха ми също така документалния филм „Разобличаването на древните извънземни“. Отново можете да го откриете на Ютюб. В първата книга не споменавам нито един от въпросите, които се разглеждат в него, така че не съм сигурен защо толкова много хора го препоръчаха. В това издание също не ги споменавам. Въпреки това беше забавно да го изгледам.

Някои хора твърдят, че съм откраднал част от теориите, които споменавам в първото издание. След това изброяват хора, за които никога не съм чувал, книги, които не съм чел, и филми или телевизионни програми, които никога не съм гледал. Отново, тези проблеми са присъщи на тази област, когато човек пише по подобни въпроси.

Тази книга е мой собствен труд – както беше и първата. Започнах проучванията си от нулата и ги обосновах на собствените си идеи, наблюдения и най-вече на доказателствата. Разбира се, и други хора са проучвали същите теми и са давали препратки към уебсайтове и публикации, които цитират техните трудове. В края на книгата ще намерите обширна справочна секция. Наистина си струва да разгледате препратките към сайтовете, ако се заинтересувате от някоя от темите в книгата. Там са дадени много повече подробности и някои интересни алтернативни теории, за които не остана място да бъдат разгледани в тази книга.

Разбира се, щом събрах всичките доказателства, забавната част беше да видя как всичко се свързва заедно. Пленяващо е как всичко си пасва и колко по-слаби са някои от общоприетите теории в сравнение.

Имаше няколко теми, при които достоверността на доказателствата изглеждаше малко съмнителна. Тях или съм ги изключил, или съм търсил потвърждаващи доказателства от авторитетни източници. Включвал съм нещо само когато поне един достоверен източник дава надеждно доказателство за правдивостта му. Също така добавих препратки към няколко по-ненадеждни източници, но само когато споменатото в тях се поддържа от авторитетен документ и само когато осигуряват допълнителна информация.

Много от източниците, които съм изброил, включват изображения, така че реших да не ги добавям към книгата. Така или иначе, щях да успея да добавя само ограничен брой от тях, изображенията щяха да заемат ценно място, а получаването на разрешение за използването им щеше да забави публикацията.

Мнозина искаха да узнаят колко струва провеждането на проучванията и написването на книга като тази. Не се безпокойте, не съм харчил парите на данъкоплатците. Както тази книга, така и първото ѝ издание съм финансирал лично, а работата по тях съм вършил само в свободното си време.

Бих искал да благодаря на 859-те човека, които взеха участие в онлайн анкетата, в която питах: „Хората извънземни ли са на тази планета?“. Петдесет и девет процента от отговорилите са съгласни с тази теза, докато други три процента я намират за правдоподобна.

Това издание е много по-широкомащабно от първото и това е благодарение на вас. Зададохте въпроси по всевъзможни теми и докато въпросите продължаваха да се трупат, отделих време да потърся техните отговори. По тази причина на няколко места книгата се отклонява от основната тема, но смятам, че повечето от вас ще го сметнете за интересно.

С ваша помощ разширих Глава 2, която разглежда факторите, подсказващи, че не сме от Земята. Този път са изброени много повече фактори. Глава 10, която разглежда нашата истинска родна планета, този път също така е много по-задълбочена. А също така има и съвсем нови раздели, посветени на:

•различните типове извънземни

•как се осъществяват космическите полети

•информацията, която правителството и науката крият

•ДНК

•Еволюцията

•Бог и религия

•извънземните технологии

•и още много други.

Освен това има изчерпателна и преработена история на човешката еволюция, която не можете да откриете никъде другаде.

Предстои ви да прочетете някои изключителни факти, които доказват, че не е възможно да сме еволюирали на Земята. Някой друг ни е докарал тук, не само веднъж, а може би десет или повече пъти в протежение на милиони години.

Ще видим доказателства, че човешки цивилизации са съществували на Земята дълго преди епохата, за която общоприетата наука твърди, че е било възможно. Археолозите вече знаят това с абсолютна сигурност, но го отричат и или крият, или игнорират доказателствата. Ще обясня защо в Глава 4.

През вековете мнозина известни учени и философи за щастие са пренебрегвали ограниченията на всепризнатото. Разбира се, определяли са ги като „ексцентрици“, но в крайна сметка те са се оказвали прави дори когато е отнемало векове трудовете им да бъдат признати. Това са хората, които са свършили най-много работа, за да придвижват науката напред.

Така че, хайде, мои другари-ексцентрици, нека проучим истините, които общоприетата наука и правителствата по света биха предпочели да не знаете.

Защо хората не биха могли

да еволюират на Земята

В първото издание на тази книга изброих седемнадесет фактора, подсказващи, че не сме могли да еволюираме на тази планета. Мислех си, че с ваша помощ може би ще успеем да добавим още няколко. Но всъщност сега вече сме идентифицирали повече от петдесет, създавайки по този начин изключителна маса доказателства.

Нека да започнем със Слънцето. Животът ни зависи от него, но в същото време то сякаш се опитва с всички сили да ни нарани и дори да ни убие. Това е нещо като главоблъсканица.

Учените ни казват, че следните твърдения са верни:

•Слънцето се е образувало приблизително по същото време като Земята.

•Животът на Земята не може да съществува без Слънцето.

Живот е съществувал на Земята поне 4,2 милиарда години.[2-01]

•Хората са произлезли от този живот.

Всичко изброено изглежда разбираемо, нали? Но ако последното твърдение е вярно и сме произлезли от форма на живот, която се е зародила преди повече от четири милиарда години, със сигурност вече щяхме да сме напълно привикнали към Слънцето. Фактът, че ни причинява толкова много вреда, означава, че трябва да зададем някои фундаментални въпроси. Като например: дали изобщо произхождаме от Земята?

Докато четете тази книга и научавате за изобилието на всекидневни доказателства, които се срещат навсякъде около нас, сигурен съм, че ще достигнете до същото заключение като мене: хората определено не са от Земята.

2.1 СЛЪНЦЕТО НИ ЗАСЛЕПЯВА

Това е нещото, което първоначално ме накара да мисля, че не е възможно да сме произлезли на тази планета. Вървях по улицата, завих зад един ъгъл и слънцето ме удари с всичка сила в лицето с могъщия си блясък. Пълно поражение. Не можех да видя нищо. Наложи ми се да заслоня с ръце очите си и да побързам да завия зад следващия ъгъл, като се препъвах слепешката и се надявах, че няма да се блъсна в нещо. Когато стигнах до сянката и виждането ми се възстанови, погледнах нагоре към небето и видях птиците, които летяха напълно щастливо във всички посоки. Не заслоняваха очите си с криле. Не изпитваха болката, която бях почувствал. Не се блъскаха сляпо в сградите и дърветата. Не се стремяха да намерят укритие.

След милиардите години, през които животът е съществувал на Земята, и с хората, които предположимо заемат най-горното стъпало на еволюционната йерархия, как е възможно Слънцето все още да вреди на очите ни и да прави така, че да се нараняваме? Бихме очаквали нещо подобно при видовете, които са много по-надолу в еволюционната стълбица. Но всъщност всичките те са също така добре приспособени към него, както и птиците. Адаптирали са се отлично от милиони години. Дори нашите прословути предци, хоминините , са имали изпъкнали надочни дъги, които са заслонявали очите им. Фактът, че днес не притежаваме такива, е същинска нелепост, ако наистина сме от Земята.

Единственото правдоподобно обяснение е, че сме пристигнали тук сравнително скоро и все още не сме успели да се приспособим към този тип слънце. Това също така означава, че не е възможно да сме произлезли от древните земни хоминини. И, разбира се, има достатъчно доказателства, които също поддържат тази идея.

В такъв случай, как птиците избягват заслепяването? Съвсем просто: имат прозрачен трети клепач, известен като мигателна ципа[2-02], която се движи хоризонтално пред очите им. Мигателните ципи биха предпазили и нас от ярката светлина, но защо тогава ги нямаме? Е, оказва се, че сме ги имали в далечното минало. Все още можете да откриете нефункциониращ остатък в ъгъла на вашето око – плика семилунарис (или полумесечна гънка).

Повечето животни имат мигателни ципи: рибите, земноводните, влечугите и множество млекопитаещи, от мравояда до камилите, белите мечки и тюлените. Но когато стигнем до по-развитите примати като нас, тези ципи практически изчезват.

Мигателните ципи не само предпазват очите от слънцето; служат също така за разнообразни други цели. Осигуряват защита срещу вода, пясък и други замърсители, а в някои случаи и срещу остри човки, зъби и нокти. Именно те помагат на кълвачите да предпазват ретината си, когато блъскат с клюновете си по дървесните стволове. При белите мечки осигуряват защита срещу заслепяването от снега.

Фактът, че не притежаваме мигателни ципи, поне не във функциониращо състояние, е удивителен. Ако ги имахме, биха ни предпазвали от множество неудобства, значителен брой наранявания и доста смъртни случаи.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Съмнявам се, че да не трепваме от яркото слънце е съществено за оцеляването на даден вид.“

Това е вярно, но в такъв случай защо толкова много видове имат мигателни ципи и защо при нас са рудиментарен орган? Може би не са от решаващо значение, но вградените слънчеви очила, които се спускат над очите ви всеки път, когато ви потрябват, биха били силно желана способност. Някога сме ги имали, но еволюцията е решила, че не са ни чак толкова наложителни, за да ги запазим. Може би това е било напълно логично на родната ни планета – и ще видим защо в Глава 10, – но на Земята е напълно нецелесъобразно.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Останалите развити примати също нямат мембранни ципи.“

Отново е вярно, но това е поведенческо явление. Не излизат на слънцето; стоят в сенките. Не са изследователи и скитници като нас. Логично е, че са изгубили своите ципи; нямат истинска нужда от тях. Но ние имаме.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Но някога сме ги имали.“

Наистина сме ги имали. Но това е било вярно, когато сме били все още на родната си планета. Как сме ги изгубили е загадка. Подозирам, че е свързано със смесването на ДНК-то на местните хоминини с нашия геном. Най-вероятно е било извършено с най-добри намерения: да ни направи по-издръжливи и по-способни да се справим с живота на една планета, която не е напълно подходяща за нас. За съжаление извънземните, които са наставили хоминидните гени в нас, не са взели предвид нашия различен тип поведение. Ние странстваме и излизаме на слънцето, така че се нуждаем от мембранни ципи. Хоминините и приматите, които са изгубили своите ципи, винаги са се придържали към дърветата и сенките.

Трудно може да бъде отговорено на въпроса колко хора се нараняват или умират поради това, че са заслепени от слънцето. Не успях да открия никаква статистическа информация, но търсейки онлайн попаднах на множество случаи на наранявания или смърт при автомобилна катастрофа, при която шофьорът е бил заслепен от слънцето. Няма да споменавам никакви конкретни случаи, но такива могат да бъдат открити лесно. Имаше един епизод, при който заслепен шофьор беше завил погрешно към сграда на Агенцията за национална сигурност, където незабавно го арестували и задържали колата му.[2-03] Също така имаше особено зловещ случай, при който заслепен пилот се беше блъснал в собствения си пропелер.[2-04]

Интернет дава достатъчно указания как да шофираме безопасно при слънчеви условия[2-05] и съвети към скиорите как да избират правилно очилата, които да ги предпазват от снежна слепота.[2-06] Така че проблемът е добре известен.

Инженерите работят върху решаването на проблема автомобилният волан да вибрира, когато шофьорът се отклони от своята лента.[2-07] Разработката на автомобили с автопилот също ще облекчи този проблем.

Ако може да се вярва на съобщенията за аутопсиите, извършвани върху Сивите извънземни, те имат тъмна немигаща мембрана върху роговицата си, която хирурзите са успели да отлепят.

Може би ще ви заинтересуват резултатите от теста, който проведох, за да видя как различните животни реагират на този тип светлина, който ни заслепява. Следващите експерименти бяха проведени от квалифицирани ветеринари, докато аз наблюдавах и си водех бележки.

Първо, котките: ветеринарят изложи няколко домашни котки на внезапна светлина както от естествени, така и от изкуствени източници. Зениците им реагираха както се очакваше, но котките не потрепнаха, нито пък показаха дори най-малка загриженост. Ветеринарят каза, че това е точно поведението, което е очаквал. Здравите животни рядко присвиват очи; ако го правят, може да бъде знак за заболяване. Котките имат мигателни ципи, но нито едно от тестваните животни не я употреби.

Кучета: ветеринарният лекар повтори същия експеримент с няколко кучета – със смесени резултати. Немските овчарки, ретрийвърите и лабрадорите не реагираха изобщо, с изключение на зениците им. Но боксерите, бултериерите и мопсовете показаха забележим дискомфорт. Ветеринарят предположи, че това най-вероятно е предизвикан от хората проблем: тези, които не реагираха, бяха по-чисти породи, по-близки до вълците, от които произлизат, докато онези, които проявиха дискомфорт, са били целенасочено кръстосвани в продължение на много поколения. Звучи парадоксално, но породите, които са били целенасочено кръстосвани помежду си, сега се наричат чистокръвни. Освен това страдат от други заболявания и здравословни проблеми, от които по-сходните с вълците породи не страдат.[2-08] Кучетата имат мигателни ципи, но рядко ги използват. Ако ги забележите, възможно е да е признак на очно възпаление или заболяване.

Човекоподобни маймуни: нямахме достъп до човекоподобни маймуни, но се свързахме със специалистка, която имаше. От нея научихме, че здравите животни рядко имат проблеми със слънцето. Каза, че е виждала подобна реакция само при онези, които са болни. Техните вежди заслоняват очите им доста ефикасно, най-общо казано те живеят в сенчести области и отбягват опасните места, където слънцето би могло да им навреди. Ако слънцето свети в лицата им, обръщат глава настрани. Добави, че никога не би насочила светлина в очите на човекоподобна маймуна, без да я предупреди, особено на горила, тъй като това би я раздразнило и дори би могло да я направи агресивна.

Хора: вече знаем, че реагираме зле, когато в очите ни без предупреждение е насочена ярка светлина.

Птици: за този експеримент решихме да направим директно сравнение между птица и човек. Хванахме чайка с мрежа, прехвърлихме я в клетка и я държахме на тъмно в продължение на един час, заедно с човек доброволец. След това завихме клетката с черно платно, а очите на доброволеца превързахме, след което ги изведохме навън под ярката слънчева светлина. Свалихме покривалото на клетката в същия момент, в който махнахме превръзката от очите на доброволеца, излагайки по този начин двамата подопитни на пълния блясък на слънцето. Доброволеца накарахме да открие оранжевия конус, поставен на десет метра от него, да го посочи и да отиде до него. При няколкото повторения на опита на подопитните хора им отне между 11 (когато слънцето беше право над главата им) и 22 секунди (когато конусът беше поставен право срещу слънцето, което беше слязло по-ниско над хоризонта), за да изпълнят поставената задача, и всеки път показваха забележима болка. Чайките винаги незабавно отлитаха – прекалено бързо, за да успеем да видим дали са използвали своите мигателни ципи или не. (Нямахме достъп до високоскоростна камера, която щеше да покаже дали това се е случило.) Въпреки неестествените условия на теста птиците определено бяха способни да се справят много по-добре.

Сърни и зайци: в първото издание на тази книга разгледах случая на сърни и зайци, попаднали в светлината на автомобилни фарове. Не бях сигурен дали не бяха успели да реагират (защото светлината изобщо не ги беше притеснила), или просто бяха замръзнали стреснати. Мненията на експертите бяха различни, така че не успяха да достигнат до определено заключение. При всички случаи този тип светлина е изкуствен и не се среща в природата, така че тестовете с нея не биха ни казали нещо полезно. Когато проучихме видеозаписите на сърни и зайци, попаднали в светлината на фарове, забелязахме, че изобщо не примигват и най-общо казано след няколко секунди продължават по пътя си, явно необезпокоени.

След провеждането на тези тестове можем спокойно да заключим, че другите животни на Земята имат вградени физиологични и поведенчески механизми, които ги предпазват да бъдат заслепявани от слънцето. Ние, хората, не разполагаме с подобни средства и явно сме създадени за обкръжение с непряка или слаба слънчева светлина. Тъй като сега се намираме в погрешната околна среда, страдаме от чест дискомфорт, понякога се нараняваме, а в някои случаи загиваме.

Тъкмо когато пишех тази част, една кола се блъсна в стена по-надолу по пътя. Полицията, линейката и пожарната се отзоваха бързо и възрастните пътници от превозното средство бяха откарани с хеликоптер в болницата. Колата им беше напълно разбита. Шофьорът каза, че били заслепени от слънцето.

2.2 СЛЪНЦЕТО УВРЕЖДА ОЧИТЕ НИ

Катарактите[2-09] са заболяване, при което лещата на окото помътнява, което влошава зрението и в крайна сметка може да доведе до слепота, ако не се лекува. Най-общо казано се причиняват от ултравиолетовата светлина и най-честно засягат възрастните хора. Това заболяване засяга цялата популация на света. С подобряването на условията, медицинските грижи и достъпността на качествена храна и чиста питейна вода в развитите страни, хората там живеят по-дълго и катарактите стават все по-нарастващ проблем.

Катарактите са широко разпространени в тропиците, откъдето предположимо произхождаме, така че е странно как хората, живеещи там, вече нямат устойчивост към тях. Но също така са широко разпространени и в районите с по-умерен климат, което подсказва, че изобщо нямаме никаква издръжливост срещу тях.

Тези заболявания са водещата причина за слепота в развиващите се страни[2-10], основно поради недостига на хирурзи. Всяка година 400 хиляди африканци ослепяват поради катаракти, а два милиона са напълно слепи именно поради тази причина.

Други четири милиона африканци са слепи поради различни причини, включително глаукома, макулодистрофия (или възрастова дегенерация) и загуба на ретинална чувствителност, причинена от диабет.

Като цяло почти 50 процента от случаите на слепота по света са причинени от катаракти. Глаукомата е водещата причина извън Африка, но си струва да бъде отбелязано, че африканците са по-податливи на глаукомата от бялата раса.

Допреди около 7700 години всички хора са имали кафяви очи.[2-11] Бихте очаквали кафявите очи да осигуряват по-голяма защита срещу катарактите от сините очи, особено тъй като кафявите очи са преобладаващи в по-топлите климатични региони. Но случаят изобщо не е такъв. Всъщност тъмнокафявите очи са два и половина пъти по-податливи на катаракти от сините.[2-12] Никой не знае на какво се дължи това. Едно от предположенията е, че може би абсорбират повече ултравиолетова светлина, която причинява нагряване на лещите.

Тъй като сините очи предлагат по-голяма защита срещу катарактите, изненадващо е, че не са се развили много по-рано. И е странно, че се срещат рядко в областите, където слънчевата светлина е най-силна. Чудих се дали това не се дължи на факта, че хората със сини очи са като цяло по-чувствителни към слънчевата светлина. Но случаят се оказа напълно различен. Сините очи са по-податливи към заслепяващата светлина[2-13], при все че не успях да открия никакви данни относно степента, до която това се случва.

Сините очи са се развили в умерения пояс – най-вероятно в Скандинавия. Всички хора със сини очи имат един-единствен прародител, който е живял преди около 7700 години и е имал генетична мутация – единична промяна, която е изключила или е ограничила способността на окото да произвежда меланин. Учените са открили, че ако този ген се разруши напълно, това води до албинизъм.

Бялата кожа се е появила горе-долу по-същото време като сините очи и отново това се е случило в областите с по-хладен климат. Учените теоретизират, че това най-вероятно е резултат от опитите на тялото да изработи повече витамин D.

Липсата на витамин D може да причини рахит. Но рахитът е бил неизвестен допреди около 5000 години, което е 2700 години след като се е появила бялата кожа. Така че очевидно има нещо друго, което все още се нуждае от обяснение.

Първите известни страдащи от рахит най-вероятно са били болнави и навярно са прекарвали целия си живот на закрито.

Катарактите понякога се наблюдават при животните, като кучетата са особено податливи. Това се дължи на факта, че прекарват по-дълго при домашни условия, отколкото ако живееха при естествени условия, и също защото храната, която им се дава, е много по-богата, отколкото би била естествената им диета. Този начин на хранене може да доведе до затлъстяване и диабет, който от своя страна причинява катаракти, както виждаме при хората. Чистокръвните (или получените при кръвосмешение) породи са по-податливи на тези проблеми, отколкото по-чистите (по-приличащи на вълци) породи. Или, с други думи, всичко това е наша вина.

Повечето животни, включително говедата, овцете, прасетата, конете и кенгурата рядко имат катаракти, въпреки че прекарват на слънце по цял ден. Ако имат, обикновено това е по-скоро вродено състояние (слабост, с която са били родени), отколкото нещо, което се е развило по-късно в живота им.

Учените разработват капки за очи, които могат да лекуват катаракти.[2-14] Капките разтварят катарактата, така че не се налага хирургическа намеса. Това е разработка, която наистина си струва да бъде следена!

Любопитен е фактът, че нашите очи всъщност са в състояние да виждат ултравиолетовата светлина[2-15], или поне ретината ни може. Лещите ни блокират ултравиолетовите лъчи, но ако се премахнат или се заменят със синтетични, които позволяват на тази светлина да премине, ще можем да я видим.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Нашите очи са прекалено чувствителни към слънчевата светлина, защото винаги стоим затворени вътре пред телевизорите.“

Невярно! Хората, които прекарват по-голямата част от живота си навън, имат почти същата заболеваемост от катаракта. Онези, които живеят в тропиците и които рядко прекарват време вкъщи, и дори нямат телевизори, имат подобна заболеваемост като хората от страните в умерения пояс в развития свят.

Ултравиолетовата светлина е значителна съставяща част от естествената светлина на Земята, така че отново нашата неспособност да се справяме с нея, дори след милиони години еволюция, е изненадваща. Това е допълнително доказателство, че трябва да сме дошли отнякъде, където светлината е по-слаба или непряка. Например нашата родна планета може би има постоянна облачна покривка, по-плътен озонов слой, който блокира повече ултравиолетова светлина или дори се намира в орбита около червено джудже, въпреки че, както ще видим в Глава 10, това е по-малко вероятно.

2.3 СЛЪНЦЕТО УВРЕЖДА КОЖАТА НИ

Ултравиолетовата светлина е вредна по няколко други начина. Така както причинява катаракти, също така се смята, че е една от основните причини за рака на кожата. Освен това изсушава и набръчква кожата ни, като ни кара да изглеждаме състарени преждевременно.

Всички други същества на Земята (с изключение на онези, които сме модифицирали посредством селекционно развъждане) имат гъсто окосмяване, дебела кожа или люспи или живеят под земята, или под водата, или излизат навън само през нощта. Това ограничава излагането им на ултравиолетова светлина, което означава, че избягват повечето от тези проблеми.

Хората са единственото изключение. Ако излезем навън, трябва да носим дрехи, не само за да ни топлят, но и за да избегнем прекомерното излагане на увреждащата ултравиолетова светлина. В случаите, когато не носим много дрехи, трябва да се мажем дебело със слънцезащитен крем с фактор 50, за да избегнем изгарянията или риска от рак на кожата. Повечето от нас прибягват към такива мерки само когато умишлено се печем на слънце и дори тогава мнозина от нас не си правят труда. Всъщност учените твърдят, че трябва да използваме слънцезащитен крем практически ежедневно, всеки път когато планираме да прекараме навън повече от няколко минути. Но защо е нужно да го правим? Със сигурност не е възможно да сме еволюирали, за да зависим от подобни изкуствени продукти, нали?

Ако гъстото окосмяване по тялото или дебелата кожа, или люспите са от ключова важност да бъдем в безопасност и да избегнем преждевременното състаряване, тогава защо нямаме нито едно от изброените? Тук очевидно има нещо нередно.

Изследователите са открили, че за съжаление кожата на повече от една четвърт от населението на средна възраст вече е направила първите стъпки към рака.[2-16] Пробите, взети от хора на възраст между 55 и 73 години, имат повече от 100 свързани с рака ДНК мутации на всеки квадратен сантиметър от кожата си.

В такъв случай защо изобщо трябва да носим широкополи шапки, дрехи с дълги ръкави и слънчеви очила и да се мажем с крем против изгаряне, ако това е нашата естествена околна среда? Простият отговор е, че Земята не би могла да бъда нашата естествена околна среда.

Известно е, че няколко животински вида страдат от слънчеви изгаряния или рак на кожата, особено по краищата на ушите, където не са защитени от козина. Някои животни, получени в резултат на селекционно развъждане, като домашните прасета, имат много по-рядка козина от дивите си събратя и за тях се знае, че страдат от сходни заболявания. Но това е проблем, създаден от човека, а не естествено съществуващ.

Дори животните с дебела кожа, като слоновете, носорозите и прасетата, често се мажат с кал, за да им е хладно и за да се защитят допълнително от слънцето.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Повечето от нас сме напълно приспособени към местния климат и никога не бихме изгорели дори да сме навън по цял ден. Проблемът е там, че хората са затворени с месеци в домовете си и след това изведнъж излагат кожата си на слънцето при първия слънчев майски ден.“

Това е широко разпространено погрешно схващане. Ще получим изгаряния дори ако прекарваме навън цялата година, даже и при климата в умерените ширини. Бихме страдали – и наистина става точно така – от огромни поражения от ултравиолетовата светлина, преждевременно състаряване, набръчкване и в крайна сметка рак на кожата. Повечето от уврежданията от ултравиолетовата светлина могат да бъдат видени само под УВ лъчи [2-17] – не сме в състояние да ги видим под естествена светлина, докато не е станало твърде късно. Опитайте се да осветите с ултравиолетови лъчи човек, който редовно прави слънчеви бани и който твърди, че никога не е страдал от някакви нежелани ефекти вследствие на това. Гарантирам ви, че ще се ужасите, както и самият човек, ако му го покажете. Компаниите често прибягват към това средство, когато рекламират продукти за защита от слънцето – резултатите могат да са наистина шокиращи.

Абсолютно не е вярно твърдението, че получаваме рак на кожата само защото прекарваме почти цялото си време на закрито. Националната здравна служба (НЗС) в Англия твърди, че онези, които прекарват повечето от времето си навън, включително фермерите, строителите, градинарите, спортистите и рибарите, са точно онези, които най-вероятно ще бъдат засегнати. НЗС води кампания, с която ги призовава да се прикриват.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Само хората със светла кожа страдат от слънчеви изгаряния и рак на кожата.“

Невярно! Това е опасно погрешно схващане, което трябва спешно да бъде променено. Тъмнокожи хора непрекъснато умират от рак на кожата. Тъй като кожата им е тъмна, раковите поражения се забелязват по-трудно, така че те често не им обръщат внимание и твърде късно започват да търсят медицинска помощ. Смъртните случаи сред тях са значително по-високи, отколкото при хората с по-светла кожа.

Тъмната кожа не предотвратява рака на кожата.[2-18], [2-19]

Ако излезете на слънце в умерения пояс и ултравиолетовият (UV) индекс[2-20] е 3 пъти или по-висок, здравните експерти твърдят, че трябва да използвате слънцезащитен крем със защитен фактор (SPF ) от поне 15. Ако ще бъдете навън продължително време, трябва да използвате слънцезащитен фактор поне 30.[2-21] Дори най-тъмната човешка кожа има естествен SPF 13,4. Така че не си мислете, че можете да минете без слънцезащитен крем дори ако имате мургава кожа. Вярно е, че сте два пъти по-защитени от някой с бяла кожа (светлата кожа има естествен SPF от около 3,4), н? ??? ???? ??-???????? ?? ????????, ?? ??? ? ???????????. ??? ??? ?????? ?? ???????? ??? ?? ??????.

????? ??????? ??????? ???? ? ??????????? ???????. ????????? ????, ????? ?????? ? ????????? ? ?????? ??????, ?????????? ???? ??????????? ??-?????? ??????? ?? ??????, ????? ?? ????????? ????? ??-????? ?????? ?? ?????????????? ?????? ?? 13,4 ?? ???-??????? ????. ???????? ??????????? ? ??? ? ?????????????? ??? ??????? ???????, ?????????????? ? ???????????????? ? ?????? ?? ??? ??????? (? ?? ????????? ??????) ?? ??? ?? ??????. ????? ?????? ???? ?????????? ???????? ?? ????? ????????? ? ?????????????? ???????????.

о два пъти по-защитени не означава, че сте в безопасност. Все пак можете да получите рак на кожата.

Много тъмната човешка кожа е относителна рядкост. Мургавите хора, които живеят в регионите с умерен климат, обикновено имат относително по-светъл оттенък на кожата, която им осигурява много по-слаба защита от слънцезащитния фактор от 13,4 на най-тъмните кожи. Например понастоящем в САЩ и Великобритания има милиони азиатци, афроамериканци и латиноамериканци и хиляди от тях страдат (и за съжаление умират) от рак на кожата. Други хиляди имат значителни признаци на кожни поражения и преждевременно състаряване.

Ракът на кожата най-често се среща по онези части от тялото, които не са често изложени на слънцето, като например долната част на ходилата.[2-22]

Слънцезащитният крем със SPF 15 спира 93 процента от UVB лъчите. Кремовете със SPF 30 спират 97 процента – само 4 процента повече. (Д-р Елизабет Хейл, Фондация за борба с рака на кожата.)

Изследователи от Йейл са открили, че слънцето продължава да уврежда кожните клетки до три часа след като сме били изложени на лъчите му. [2-23], [2-24] Така че ако се приберете на закрито след като сте решили, че сте се пекли достатъчно, не означава, че сте в безопасност.

ВЪЗРАЖЕНИЕ!

„Ракът е съвременна болест, причинена от противоестествения ни начин на живот и околната среда.“

Най-ранните известни случаи на злокачествен рак при хоминините датират отпреди 1,7 милиона години.[2-25] В останките на австралопитек отпреди 2 милиона години е открит доброкачествен тумор. Може би сме станали податливи на това заболяване, когато ДНК-то на хоминините е било наставено в нашия геном или когато сме се смесили с местните хоминини. Съдейки по всичко, ракът на кожата (меланомата), изглежда, е по-скорошен: първите документирани случаи са се появили преди около 2400 години.[2-26] Смята се, че се причинява основно от излагането на ултравиолетовата светлина, което води до злокачественост в меланоцитите. Но също така има някои доказателства, че липсата на витамин D увеличава риска.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ ОТ РАК В АФРИКА

Нека да разгледаме преобладаващите случаи на рак в Африка, тъй като това е мястото, откъдето се предполага, че произхождаме, и където бихме очаквали да открием най-висока устойчивост срещу заболяването. Любопитно е да се отбележи, че в повечето африкански езици няма дума за рак. Общо схващане сред африканците, както в развитите страни, така и в развиващите се, е, че ракът е заболяване на богатите. Приписват го на диетата, богатата на мазнини обработена храна, на алкохола, пушенето и заседналия начин на живот.

Възможно е да са прави. Или би могло да е свързано с възрастта. Преди настоящото поколение африканците са имали по-малка продължителност на живота от почти целия останал свят. Сега, когато живеят толкова, колкото всички останали, заболеваемостта им от рак също нараства.

Ракът на гърдата и на маточната шийка изведнъж се превърнаха в две от водещите причини за смърт в Африка.[2-27] Новите случаи на заболявания от рак в Субсахарска Африка се оценяват на един милион случая само за 2015 г. и тази цифра се очаква да се удвои до два милиона през следващото десетилетие. Така че няма как да спечелят: от една страна, по-лесният достъп до храна и здравни грижи и по-добрите условия на живот са увеличили продължителността на живота им, но, от друга страна, сега вече имат дума за рак. Образованието, разбира се, също е от значение, защото никога преди не са ги учили как да ограничават риска да получат подобни заболявания.

Трябва да се отбележи, че тъй като ракът на кожата най-общо казано (макар и не винаги) е свързан с възрастта, повечето хора не са засегнати от него, докато не са достигнали до възраст, в която вече имат свои деца.[2-28] Податливостта на рак на кожата няма да увреди способността ви да се възпроизвеждате, защото ракът най-вероятно няма да се развие, преди да сте отминали репродуктивните си години. Това подсказва, че няма връзка между рака на кожата и образуването на разнообразния ни набор от оттенъци на кожата.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ ОТ РАК НА КОЖАТА

(ЗЛОКАЧЕСТВЕНА МЕЛАНОМА) ПО РЕГИОНИ

И ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Заболеваемостта от всички видове рак най-общо казано е по-ниска от средната в Африка, Индия и Близкия изток. В световен мащаб случаите на рак на кожата са 1,6 процента от всички ракови заболявания.[2-29]

Случаи на рак на кожата на 100 хиляди души:

Бели мъже: 13,1 – 13,6

Бели жени: 14,7 – 15,2

Чернокожи мъже: 0,6 – 2,6 Азиатци: 0,2 – 0,8

Чернокожи жени: 1,0 – 3,6 Азиатки: 0,2 – 1,1

Проучванията показват, че различните раси имат също така различна податливост към други заболявания. Например афроамериканците имат по-висок процент на заболеваемост от диабет, рак на простатата и високо кръвно налягане. Сред бялата раса има по-голям процент на заболявания от деменция и остеопороза.

ДЕБЕЛИНА НА КОЖАТА И ЛИПСА НА ОКОСМЯВАНЕ

Друг аспект, който трябва да вземем под внимание, е дебелината на кожата. Ако разгледаме другите млекопитаещи, онези от тях, които не са защитени от ултравиолетовите лъчи от гъсто окосмяване, обикновено имат по-дебела кожа. Същото е и при нас: тъмната кожа е малко по-дебела от светлата.

Учените също така са открили структурни различия между черната, бялата и азиатската кожа по отношение на дебелина, водно съдържание и количество липиди (мазнини и разтворими в мазнини витамини).[2-30] Тъмната кожа е по-дебела, а дермата или същинската кожа е по-плътна. Това осигурява допълнителна защита срещу рак на кожата и също така обяснява защо хората с по-тъмна кожа обикновено получават по-малко бръчки от онези с по-светла кожа.

Дори при това положение, ако сравните дебелината на по-тъмната кожа с тази на неокосмените млекопитаещи, като например слона или носорога, човешката кожа е много по-тънка. И това означава, че сме по-податливи на прекомерно излагане на ултравиолетовото излъчване и на всички проблеми, които произтичат от това.

Между другото слоновете са практически неподатливи на рак. Генетиците са открили, че имат двайсет копия на потискащия рака ген p53 (TP53), докато хората и другите бозайници имат само един.[2-31] Този ген произвежда копия на протеина p53, ако установи, че дадена клетка е претърпяла поражения в своята ДНК. Или убива клетката, ако пораженията са прекалено големи. Така че ракът изобщо не получава възможност да се развие.

На гущерите понякога им се налага да се пекат на слънце с часове, за да загреят телата си. В този процес също така получават облъчване с UV лъчи и си синтезират витамин D. Могат да го правят, без да страдат от нежелани странични ефекти, тъй като кожата им е идеално пригодена за тази цел. В такъв случай защо нашата не е?

А КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО ПРИ ДРУГИТЕ ЖИВОТНИ?

Много животни хващат рак на кожата[2-32], но най-високата заболеваемост е сред онези, които са били изменени от човека. Тези създания вече не са оригиналните видове, които са еволюирали на Земята, и вече не са приспособени към околната среда. Така че не е за чудене, че се разболяват.

Кучетата са очевиден пример, както видяхме по-рано. Много от тях се разболяват от рак. Онези сред тях с най-висока заболеваемост са сред породите, които често са били кръстосвани, за да изглеждат максимално по-различни от вълците, от които произхождат. И обратното.

Прасетата също боледуват от рак на кожата. Но, отново, трябва да сравните домашните, селективно отглеждани прасета с глиганите, от които произхождат. Глиганите имат гъста груба козина, която да ги пази. Четината на прасетата е по-рядка, не е толкова груба и обикновено е по-светла на цвят. Това окосмяване предлага слаба защита срещу ултравиолетовата радиация. Свинската кожа е подобна на човешката[2-33], така че се нуждае от защита. Не е учудващо, че прасетата получават рак на кожата. Всъщност би трябвало да се мажат със слънцезащитен крем.

Но не само сме променили животните, а също така сме ги извадили от тяхната естествена среда. Често заставяме едрия рогат добитък, конете, овцете и елените да живеят на открити пасища, където нямат защита от слънцето. В своята естествена среда биха потърсили сянката, но оградите ни ги възпират да я потърсят. В повечето страни със закон се изисква на прасетата да им се осигурява заслон, но навесите често са задушаващо горещи и животните обикновено ги използват само през нощта. Не ги използват като укритие от слънцето, защото горещината навярно би ги задушила и убила.

Замърсяването е друг проблем, особено в океаните. Не е само безкрайният списък от замърсители, които изхвърляме в тях, но също така какво се случва, когато тези вещества влязат в реакция с ултравиолетовата светлина. Могат да станат изключително токсични и опасни за живота и имат неизброими негативни ефекти върху морските организми.

Върху кожата на китовете са намирани пришки и поражения от слънчеви изгаряния[2-34], [2-35], при все че досега не са отбелязвани случаи на рак на кожата. Дали това щеше да се случи, ако моретата не бяха замърсени? Не знаем и за съжаление е прекалено късно да го научим. Както и при човешките заболявания от рак на кожата, за основна причина се смята забележимото нарастване на ултравиолетовата радиация през последните 200 години, причинено от пораженията върху озоновия слой на Земята. Но вирусите и гъбичните заболявания – и токсините от замърсяването – може би също играят роля.

Делфините могат да страдат от слънчеви изгаряния, когато са държани в изкуствено плитки условия, като например морски клетки или океанариуми. Когато са държани в затворени пространства също така са изложени на вредни химикали, като например почистващи препарати, от които не могат да избягат.[2-36a]

Белите зайци могат да получат рак на кожата, особено по ушите.

Конете могат да го получат по муцуните, особено ако са със светла окраска.

Д-р Пол Кале, главният ветеринарен инспектор в Дружеството за защита на дивата природа в Бронкс, Ню Йорк, казва[2-37]: „Дивите животни са великолепно пригодени към своята околна среда, така че онези от тях, които са изложени на силна слънчева светлина, обикновено имат люспи, пера или козина, която да ги предпазва. Освен това се крият в дупки, сенчести места или във водата; въргалят се във вода или кал или се пръскат с прах или вода, когато слънцето е най-силно. Дивите животни, които са болни, наранени или в бедствено положение, като например заседнали в плитчините китове или делфини, могат да получат сериозни слънчеви изгаряния, защото не могат да се предпазят от продължително излагане на слънцето.“

ПОВЕЧЕ УЛТРАВИОЛЕТОВА СВЕТЛИНА ЛИ ДОСТИГА ДО НАС ОТКОЛКОТО В МИНАЛОТО?

Знаем, че озоновият слой, който ни защитава от ултравиолетовата радиация, е изтънял през последните 200 години. В резултат на това ултравиолетовата радиация, която достига до полярните райони и умерения пояс, е нараснала с 30 процента. В тези области е отбелязано съответно нарастване на заболяванията от рак на кожата, докато тропиците са по-слабо засегнати. Не успях да открия данни, които да датират по-рано от това. За щастие в момента озоновият слой се възстановява бързо.

Хората не са от Земята