Предговор

ПЛЕДОАРИЯ ЗА ЕДНА

НОВА МЕДИЦИНА

От излизането на първото издание на тази книга светът преживя две фундаментални кризи: климатичната, която след 2019 г. едва ли вече може да бъде отречена от някого, и кризата с коронавируса, която разтърси света с непозната до този момент динамика. Двете глобални кризи директно си кореспондират с предмета на тази книга и ясно показват, че гледната точка на натуропатията е от екзистенциално значение за хората и за планетата. Страховете от болестта, от икономическите последици и най-вече ограничените възможности за натоварване на модерните здравни системи принудиха държавите една след друга да влизат в локдаун и накараха хората по целия свят да усещат колко важно, да, дори решаващо е здравето. На много места политиците бързо и ясно решиха да дадат предимство на здравето пред всички останали обществени нужди.

Макар да знаех от научната литература, че е възможно по всяко време да се появи пандемия, дори и аз, когато в началото на януари 2020 г. заедно със северноиталианското семейство на жена ми отидохме на почивка в Южен Тирол, ни най-малко не приемах като нещо реалистично пандемията да се развие с такава сила за толкова кратко време. По това време нямаше нито сигурни лекарства, нито ваксина. Затова с право всички мерки бяха сведени до класическите при избухването на зараза: дистанция, хигиена, маски. В целия свят бяха мобилизирани всички налични възможности на интензивната медицина, структурите на общественото здравеопазване бяха подсилени и реорганизирани, безброй изследователски колективи започнаха, при наличието на умопомрачителна финансова подкрепа, да работят върху изнамирането на лекарства срещу вируса – и най-вече върху разработването на ефективна ваксина. При всички тези необходими и важни дейности не биваше да бъдат забравени и основни въпроси като защо напоследък тези пандемии се явяват все по-често и защо са толкова опасни.

Отговорите на двата въпроса хвърлят мост към натуропатията. От много години вече сериозни научни трудове сочат, че индустриализацията, нарастването на населението, унищожаването на природата и намаляването на биоразнообразието – заедно с интензивното животновъдство и глобалното затопляне – правят прехвърлянето на вируси върху човека все по-възможно. Вируси, които по-рано са намирали своите гостоприемници в природата, в дивите животни, напират да се прехвърлят към човека, към т.нар. спиловър (разпространител). От друга страна, все повече хора са с намалена защита поради нездравословния си начин на живот, който вече не отговаря на биологичната и генетичната им програма. Благодарение на начина на живот и болестите, причинени от особеностите на околната среда, имунната ни система, тази на дихателните пътища, на сърцето и кръвообращението все повече стават подвластни на различни тежки инфекции. И на това място кръгът се затваря: нездравословното хранене с прекалено много животински продукти и индустриално преработените храни сe отразява зле както върху въглеродния отпечатък, така и върху нашите имунни съпротивителни сили, върху сърцето и метаболизма ни. Производството на нездравословни храни чрез интензивното животновъдство и монокултурите освен всичко друго водят до обезлесяване на земята, намаляване на биоразнообразието и по-нататъшни климатични промени. Всичко това прокарва пътя за непознати вируси и възможност за пандемии, благоприятствани от мобилността и урбанизацията. Пространствата, в които природата може да бъде съхранена, стават все по-малко. Не без основание хората страдат от стрес, алергии, високо кръвно налягане, смущения на съня, болки в гърба и болести на дихателните пътища, а всичко това напряга имунната система. И не на последно място високата смъртност от COVID-19 най-вече при по-възрастното население и при пациенти с наднормено тегло, диабет тип 2, болести на сърдечносъдовата система и метаболизма показва, че решаващият критерий все повече се оказва индивидуалната способност за съпротива – за защита от болестите, както и тяхната терапия. Въпреки това съществуват възможности този негативен кръговрат да бъде пресечен. Все пак ние не сме изпаднали в безсъзнание!

Тъй като споменатите взаимовръзки стават все по-ясни и за широката общественост, аз реших да актуализирам тази книга, която беше приета с голям интерес на много места в света и вече е преведена на повече от 20 езика, като я съобразя с най-новите тенденции и я обогатя с три нови глави. Нима има по-добър момент да се съобщят аргументите на модерната натуропатия от този, в който се намираме?

При това изследователската дейност в областта на медицината и биологията дава все повече данни, водещи към комплексна, цялостно ориентирана медицина, на лечение, което не се ограничава само до организма, а включва и околната среда; което обръща внимание не само на болестите, а най-вече на основите на здравето; което не гледа на хората само като на пациенти, а като на отговорни партньори по отношение на нашите жизненоважни ресурси.

И точно тук става ясно, че въпросите на натуропатията са толкова актуални, както никога досега. Затова в книгата беше разширена главата за изключителното лечебно действие, което се получава при потапянето сред природата и в гората – т.нар. горски бани. Престоят сред зеленина веднага чувствително намалява стреса, спомага за отпускане на напрежението в сърдечносъдовата система, изчиства дихателните пътища и засилва имунната защита. За превенция и терапия при вирусните инфекции на дихателните пътища, инфекциите с коронавируса, както и при алергии и астма бяха въведени нови планове за лечение. Както при важни терапевтични методи в натуропатията като интервалното хранене и лечебното гладуване, хранителната и двигателната терапия, вече има многобройни нови изследователски трудове, от които могат да се изведат нови познания и аз бих искал да ги представя тук.

Стана ясно, че пандемията изостри съществуващите проблеми в здравната система и извади на показ слабите ѝ места. Например това, че натуропатията е подсъдно пренебрегвана в превенцията, както и при справянето с хроничните болести. Известният американски кардиолог и бивш президент на Американския колеж по кардиология Ким А. Уилямс описва по съвсем различен начин стратегията на модерната медицина при лечението на хроничните заболявания: „Когато при изцяло пусната чешма мивката прелее, има две възможности за предотвратяване на най-лошото. Може да се започне с парцал и кофа да се забърсва водата – т.е. да се облекчат симптомите. Или се завърта кранчето – това вече е справяне с причината“. При високо кръвно налягане ние предписваме медикаменти, които да го смъкнат, и те го правят успешно, но не засягат същинската причина, грешките в храненето, недостатъчното движение и стреса. През изминалите години бяха разработени няколко ефективни и скъпи лекарства за диабет тип 2, но причините за заболяването – наднорменото тегло, неправилното хранене и липсата на движение – не се повлияват от тях, също както и страничните ефекти на самите медикаменти. Широко разпространени болести са освен това високите стойности на холестерола, които смъкваме отлично с лекарства, наречени статини, отново без да се насочим към същинската причина. Подобно е положението при болките в гърба, артрозата или депресиите. За да се позовем отново на примера с препълнената чешма – ние се превърнахме в супербързи експерти по бърсането. Обучават се специалисти, разработват се нови попиващи материали и дори роботи за почистване. Но най-успешното действие би било да се завърти кранчето.

Причината за нашето ограничено виждане е, че цялата ни болнична и медицинска система е насочена към спешното обслужване. В това отношение се прави най-доброто и достойното за похвала, но тази система не може да бъде приложена ефективно при лечението на хроничните заболявания и при търсенето на биологичните взаимовръзки в цялостното лечение. Климатичната криза и пандемията с корона вируса показаха, че тази гледна точка стеснява хоризонта и че пътят не е правилният. Ние имаме отлична интензивна медицина. Но по-добре би било, ако успеем така да подсилим имунната си система, че изобщо да не се налага да влизаме в болница.

С второто издание на тази книга бих искал повторно, с по-убедителни аргументи и използването на примери от най-новите изследователски дейности да изясня следното: ние се нуждаем от различна медицина, която да обединява високите технологии и натуропатията. Техническите и фармакологичните достижения на медицината трябва да се използват целенасочено там, където са необходими. За разлика от тях натуропатията е медицина за начина на живот, която не само че е в синхрон с природата, а и защитава основите на нашето здраве в обичайното ни всекидневие. Оценката на нашите ресурси, както на индивидуалните, така и на планетарните, би могла да ни спести много страдания и пари. В момента активно се говори за необходимостта от промяна в климатичната и аграрната политика. Крайно време е да се заговори и за промяна в медицината, за интегрирането на натуропатията в модерната биомедицина. И то незабавно!

Проф. д.м.н. Андреас Михалсен

КАК СЕ ПОСВЕТИХ НА „КОНСУЛТАТИВНАТА ВСЕОБГРИЖВАЩА МЕДИЦИНА“

МОЯТ ПЪТ КЪМ НАТУРОПАТИЯТА

Произлизам от семейство на лекари. Още по-лошо: от семейство на лекари-натуропати. Пациентите намират терапията ми за добра, но сред медицинските лица все още е рисковано да се представям по този начин. Често ми се налага да чувам, че прилагам „домашни средства“ без необходимата научна база. Повечето от колегите ми дори не знаят колко много са вече направените изследвания за въздействието на природолечението и че в САЩ, които са водещи в медицината, то се подкрепя финансово със значителни средства от държавата. Често се „пропуска“, че и в Германия напоследък има доста професури по натуропатия и че основите на природолечението са задължителна част в обучението по медицина.

Пренебрегва се също така фактът, че т.нар. стандартна медицина в много отношения стига до задънена улица. В спешната медицина се постигат феноменални неща – там, където става дума за живота и смъртта, в интензивните отделения или в операционната зала. Но днес по-голямата част от пациентите търсят лекар, тъй като в основата на оплакванията им са едно или повече хронични заболявания и това силно намалява качеството им на живот. Тук обаче стандартната медицина не предлага особено много възможности, защото тя пренебрегва взаимовръзките в цялостното състояние и вместо това все повече се дели на малки, високоспециализирани дисциплини. Представителите им прилагат медикаменти от гледната точка на своята специална област, което в краткосрочен план облекчава симптомите, но дългосрочно създават нови проблеми – странични ефекти, свръхдиагностика, свръхтерапия или грешки в лечението. Голямото цяло, възможният общ знаменател, онази „цялостност“, в която се кълнат в проспектите си болници и отделни лекарски кабинети, няма шанс в тази система. Но досега това очевидно не е било достатъчно за медицината да се погледне критично и да се заеме с проблемите на собствената си ограниченост. Или пък просто да се замисли как природолечението е устояло с векове, докато фокусираната върху лекарствата медицина – защото това е същината на „модерната“ медицина – след сто години понякога се оказва безпомощна. Целта на терапиите при природолечението е да се засилят самолекуващите сили на организма. Ако това се случи и болният се почувства по-добре, повечето от моите колеги снизходително го определят като плацебо ефект – смятат, че се дължи на самовнушение. Само защото на пациента му се e удало нещо, което високотехнологичната медицина сама не би могла да стори. Това е типично за медицина, която се концентрира върху болестите, но не поглежда хората, които страдат от тях.

80 % от всички пациенти търсят алтернативни методи за лечение и са отворени към натуропатията.

Традицията на „водния пастор“ Кнайп

В нашето семейство болестите никога не са стояли в центъра на вниманието ни, а винаги сме искали да разберем с какви ресурси разполагат пациентите, за да се справят с тях. Всичко започва с дядо ми, който е имал кабинет на общопрактикуващ лекар в Бад Вьорисхофен, селище в Баварска Швабия, където Себастиан Кнайп (1821–1897) се прочува със своята хидротерапия. Още тогава, през втората половина на XIX в., вследствие на индустриализацията и ставащите все по-пренаселени градове, хората се чувствали физически преуморени и болни. „Водният пастор“ им показва какво самите те биха могли да направят, за да намерят отново вътрешното си равновесие и да опазят здравето си. Вярата му в индивидуалните сили за лечение – днес бихме казали във физическите и умствените ресурси – на пациентите толкова е повлияла на дядо ми, че той решил да стане лекар.

Синът му, Петер Михалсен, продължава традицията. След обучение във Вюрцбург, Бад Вьорисхофен и в известната навремето си с подкрепата за натуропатията и хомеопатията болница „Роберт Бош“ в Щутгарт баща ми става един от първите лекари във Вюртемберг, който се сдобива с официалната, издавана от Камарата на лекарите допълнителна квалификация „практикуващ натуропат“. Освен това той е първият, който получава правото да обучава други лекари в тази област. С гордост мога да кажа, че той е бил пионер. Като „убеден привърженик на методите на натуропатията“, както пише днес на сайта на сдружението „Кнайп“ в Бад Валдзее, през 1955 г. той става „лекар по баните“ в разположения недалече от Боденското езеро малък курорт. Там шест години по-късно съм се родил аз.

Като дете намирах за нещо прекрасно, че у нас имаше вани за терапията на Кнайп, както и един маркуч, с който човек можеше да се облива със студена вода. Но вече не ги намирах за нещо толкова прекрасно, когато, въпреки цялото „закаляване“, на седем години се разболях от упорит бронхит. Природните средства у дома не бяха достатъчни и баща ми ме отведе до Северно море, на остров Зюлт, където в една лечебница всеки ден правех инхалации и гаргара със солена вода и дори трябваше да пия една малка чашка от нея. Най-ужасни за мен като дете бяха впръскванията със солената вода в носа. Но бронхитът изчезна. Това беше първата натуропатична „пренагласа“, която получих чрез собственото си тяло.

Всеки петък баща ми ядеше овесена каша или пшеничени зародиши и нищо друго. На обяд сядаше с нас на масата и разказваше за пациентите си кой от какво страда и какво прави той, за да му помогне. Тези разкази много ме впечатляваха, най-вече обстоятелството че зад диагнозите всъщност се крият съвсем различни житейски истории, които баща ми изучаваше в разговорите си с пациентите и те до голяма степен повлияваха терапиите му.

Първата ми натуропатична „пренагласа“ бе вследствие на стимулиращия климат край Северно море.

Коя е „правилната“ медицина

Въпреки многото успехи – в Бад Валдзее и до днес тамошното сдружение „Кнайп“ с много любов си припомня за неговата работа – баща ми беше принуден да води тежка борба. Останалите лекари бърчеха нос и често даваха да се разбере, че намират „това, което той прави“ за пълна безсмислица. Бад Валдзее беше градец с 10 000 жители, а по онова време лекарите взаимно се канеха на гости. Това означава, че на няколко месеца те се събираха у нас, всичките „твърди привърженици на конвенционалната медицина“, и аз си спомням, че понякога на баща ми му беше много трудно да запази самообладание, тъй като те не го взимаха достатъчно насериозно. Винаги се чувстваше предизвикан да доказва, че и той е „истински“ доктор. Но е възможно милите му колеги съвсем мъничко да са му завиждали, тъй като баща ми се радваше на огромното признание от пациентите си. Много пациенти пристигаха откъде ли не, само за да бъдат лекувани с неговите натуропатични методи. Майка ми не можеше да се отърве от работа, тъй като му помагаше в организацията.

И до днес нищо не се е променило в тази диспропорция. Търсенето и желанието на пациентите за природолечение отдавна са в неравностойно положение спрямо признанието на колегите лекари. Когато през 2006 г. се хабилитирах в университета в Дуисбург-Есен, което означава, че получих правото да преподавам като нещатен доцент, предишният декан изпрати писмо до всички членове на факултета, които имаха нещо общо с предмета на преподаването ми. То гласеше: „С изумление разбирам от протокола, че Специализираният съвет е гласувал хабилитационна процедура на господин д-р Андреас Михалсен. Колегата идва от Клиниката по натуропатия и интегративна медицина. Дали факултетът се е осведомил какво всъщност се прави там? Бих желал старият ми факултет да е наясно с проблематиката на тази външна за медицината област и да не я поставя на по-високо място в академичната йерархия“. Имаше също така изрази като „куха фразеология“ и „шарлатанство“. Но вятърът вече беше обърнал посоката си – днес натуропатията намира признание в реномирани университетски клиники като „Шарите“. Това са специализирани болници, в които освен лечение се извършва научна и учебна дейност.

Пациентите търсят персонално внимание от страна на медицината, разглеждане на проблемите им в цялост, разбиране и общуване.

Първо следвах икономика и философия, за да си отговоря на въпросите и да разбера голямата взаимосвързаност на нещата. Всичко това ме е занимавало винаги и ме интересува и до днес. Но за разлика от другите науки медицината изглеждаше като нещо, при което теорията може непосредствено да бъде приложена на практика. И като много други млади хора, които искаха да станат лекари или се стремяха към социална професия, аз също желаех да „помагам“ на другите. Но вероятно защото бях в плен и на фамилната традиция, не пропусках лекциите по биология и установих, че там се чувствам най-добре. Значи все пак медицина.

На невежеството относно натуропатията още като студент аз гледах с известно превъзходство – благодарение на семейството си вече бях понаучил разни неща от практиката, за които моите професори и учители в крайна сметка нямаха никаква представа. С тази нагласа и до днес успявам да запазя своята вътрешна независимост. Освен това съм чел Жан-Жак Русо и Херман Хесе, Адалберт Щифтер и Хенри Дейвид Торо – к???? ?? ????????????? ????????, ????? ?????? ? ????????? ??????????? ????? ?? ????? ? ???????????? ?????. ??? ????? ?????? ???? ???????? ?????????? ????????? ??????? ????? ??? ??-?????? ??????? ?? ???? ??????, ????? ????? ?? ?????? ?????? ? ????? ? ??? ????? ????? ??????????????? ? ?? ?? ???? ????????? ??????? ?? ?????????? ???????? ? ???????? ??????? ?? ???? ?? ???? ?? ????. ???? ?????? ?? ?? ?? ? ???????? ?? ???? ??? ???? ????????? ??? ??? ???? ????????? ???? ?? ???????? ? ?? ??????? ?? ????????? ????, ????? ????? ??????? ????????? ??????? ????????? ?? ??????????, ? ?? ??? ?????????? ????????.

????? ??? ????? ????? ????? ????? ???? ????? ???? ??, ?? ???? ???? ????? ????? ?? ??????? ?? ???????? ? ??????? ? ???????, ????? ?????? ? ??? ???????????? ????????. ? ????? ?? ??????, ?? ????????????? ? ??? ????????? ???????? ? ????? ????? ?? ?????????? ???????????, ????? ? ?? ????????. ???????? ?????? ???? ?????? ? ??? ?????? ???, ??????????? ? ????????? ?? ????????????????.

ниги за реформаторски движения, които виждат в природата ръководната линия за добър и здравословен живот. Във всеки случай тези вероятно романтични представи оказаха върху мен по-голямо влияние от Рене Декарт, чийто модел за човека машина – както и при много други природолечители – не ми даде подходяща картина на невероятно сложното и очевидно грижещо се само за себе си тяло. Поне досега не ми се е случвало да видя как един автомобил или как един велосипед сами се поправят – за разлика от човешкото тяло, което всяка секунда задейства безброй механизми за саморемонт, и то при невероятна сложност.

Вкъщи бях видял какви тежки битки беше водил баща ми, но също така много добре си спомням за букетите и кутиите с бонбони, които носеха у нас благодарните пациенти. С очите си виждах, че натуропатията е вид действаща медицина – която обаче не получаваше признанието, което ѝ се полагаше. Вероятно всичко това събуди у мен бойния дух, упоритостта и желанието за противопоставяне.

Във всяка една секунда човешкото тяло задейства в себе си своите клетки, които служат за саморемонт.

Междувременно медицината се разви и се промени, молекулярната биология изненадващо разшири светогледа. Но тогава, през 80-те години на XX в., по време на моето следване, погледът на учените беше крайно механичен. Днес това изглежда едва ли не абсурдно. Спомням си например как на седмичните семинари по време на обучението ми за интернист представих едно изследване, според което психическият стрес може да предизвика сърдечен инфаркт. В резултат на това ми се присмяха демонстративно: „Как си го представяте това, Михалсен? Ядът предизвиква появата на съсиреци или какво?“. Оттогава в многобройни изследвания беше доказано, че ядът и страхът действително могат да са причина за стесняване на артериите и оттам стават причина за съсирването на кръвта и опасните съсиреци, които са в основата на сърдечния инфаркт.

Гневът и страхът стесняват артериите и стимулират сгъстяването на кръвта, което може да доведе до образуването на опасни съсиреци.

Когато станах лекар, медицината тъкмо се променяше и от медицина на авторитетите се превърна в доказателствена медицина – изискване, поставено от канадеца Дейвид Сакет, което след това успя да се наложи в международен план. Доскоро той, „полубогът“, авторитетът, можеше да прави това, което смяташе за правилно (и което беше написано в собствените му учебници). Изведнъж обаче от него се изискваше да доказва чрез изследвания и систематично документирана клинична практика, че терапиите му действително помагат. От една страна, това доведе до повече рационалност в лекарските действия, но от друга стана така, че медиците започнаха да пренебрегват обичайните познания и мъдрост, ако не са придружени с някое изследване. Например фактът, че човек заспива по-лесно, ако краката му са топли, а не студени. Всеки лекар знаеше от практиката си, че мъката или ядосването могат да причинят „разбито сърце“, но тъй като механизмът оставаше необяснен, този опит просто беше игнориран. По-късно стана ясно, че се изследва само това, при което има „възвращаемост на инвестицията“, което ще рече подходящи за приложение лекарства. С горещи вани за краката или пък с глад не се печелят пари, съответно е трудно да се получи финансиране на изследването.

Болните хора често приемат прекалено много лекарства. Добре е винаги да се проверява каква е ползата от всяко едно хапче.

Тогавашният ми шеф Валтер Тиме беше винаги отворен за нови познания. Той беше много опитен и също така ориентиран към науката професор, който превръщаше в изпит всяко лечение на пациента при визитация. Освен това беше един от издателите на критичния към фармацевтичната индустрия вестник Der Artzneimittelbrief. От него научих, че хронично болните хора взимат прекалено много лекарства и че винаги трябва да се провери каква е ползата за пациента от всяко от тях поотделно. Нашите спорове винаги бяха много конструктивни, той се отнасяше сериозно към аргументите ми, коментираше ги критично, след което предлагаше: „Напише статия за...“. По този начин аз получих възможността да обясня действието на билките или пък ролята на храненето. Когато през 2001 г. напусна поста си, ми предложи да изнеса доклад за алтернативната медицина в кардиологията. Това беше един много позитивен опит, който влезе в дискурс с конвенциалната медицина. Той ме убеди, че се намирам на правилния път и че си заслужава да продължа заниманията си с натуропатия.

Да обхванеш човека в цялата му жизнена среда

Сред състудентите ми нямаше никой друг, както като мен да идва от семейство, което се занимава с натуропатия, но пък сформирахме работна група, в която изучавахме работата на Виктор фон Вайцзекер, чичо на предишния германски президент Рихард фон Вайцзекер и съосновател на психосоматичната медицина. Той беше застъпник на антропологично-биографичното използване на анамнезата – човекът да бъде разглеждан заедно с жизнената му среда, когато трябва да се определи лечението му. Пъстрата ни група се състоеше от начинаещи интернисти, невролози и психиатри – с някои от тях и до днес съм във връзка. Това са хора, които се опитваха да видят не само отделните части, но и цялото.

Освен това винаги съм бил на мнение, че традиционните знания и модерната медицина не бива да бъдат противопоставяни, а да се търси начин за обединяването им. Отделението по вътрешни болести и кардиология на берлинската клиника към Хумболтовия университет (накратко клиника „Хумболт“) в което учих, беше огромно – 120 легла, линейки, интензивно отделение – и забележително с всичките възможности, които медицината предлагаше. В същото време професорът ни имаше високи научни изисквания, всеки понеделник ние трябваше да сме прочели най-новите статии по нашата специалност в New England Journal of Medicine и да можем да ги обсъждаме. Намирах за чудесно това научно изискване. В отделението ни се практикуваше строга конвенционална медицина, но в същото време и някак редуцирана – не всички, които взимаха ацетилсалицилова киселина като кръворазреждащо средство, бяха задължени да гълтат и лекарство за стомаха. И не всеки с болки в гърдите беше отвеждан веднага в лабораторията за сърдечна катетеризация. Вместо това се търсеха научно значими аргументи, съобразени с конкретната ситуация на пациента.

За съжаление, кардиологията се отдалечи от този професионален стандарт. Днес в Германия много бързо се предписва сърдечна катетеризация – към 900 000 пъти на година, тъй като клиниките печелят от това. На 100 000 жители при тази манипулация в 450 случая се поставят стентове в сърдечните съдове. В останалите страни в Европа това се прави само в 258 случая. Година след година лабораториите за сърдечна катетеризация в Германия стават все повече и повече. Означава ли това, че ние, германците, сме по-добре обгрижвани, отколкото в другите страни? Не и в това отношение – защото статистиката сочи, че няма доказателство, че този вид намеса води до увеличение на продължителността на живота. В случай на спешен сърдечен пристъп разширението на коронарните артерии може да бъде животоспасяващо – но не и когато така често, „профилактично“ се прилага при хронично стабилни стеснения на съдовете. През 2020 г. група германски кардиолози най-сетне поставиха този въпрос в Deutscher Ärzteblatt и обърнаха внимание върху едва ли не злоупотребата с тази намеса, като се обосноваха, че с изключение на няколко случая практиката често е в ущърб на пациентите. Защо се прави тази манипулация, като при това се внушава на пациентите, че техните кръвоносни съдове могат да бъдат поправени и че не е необходимо да променят нищо друго при натоварващите ги фактори? Парите, които плащат за целта здравните каси, биха могли да се използват много по-рационално за нещо друго.

В интензивното кардиологично отделение и в лабораторията за сърдечна катетеризация още като млад лекар аз се научих да питам например какви са терапевтичните последици от манипулацията за пациента. Този въпрос не се разбира от само себе си, тъй като специализираната медицина на високотехнологичните постижения на първо място се грижи за отстраняването на актуалните оплаквания. Дали след една манипулация човек ще има съответната полза в средносрочен или дългосрочен план, няма значение.

Много неща научих и от „шлюза“, в който пациентите лежаха още десет-петнайсет минути след катетеризацията. Беше нещо обичайно провеждащият манипулацията лекар след отстраняването на катетъра в тези десет до петнайсет минути лично да затисне артерията в слабините, за да не се получи по-късно кръвоизлив. Пациентите бяха щастливи, че са устояли на манипулацията, и доволни, че има с кого да си поговорят. Обикновено ги питах за мнението им защо при тях се е стигнало до сърдечни проблеми – това се нарича „субективна оценка за болестта“. Всеки човек търси за себе си причината защо се е разболял. „Бях подложен на много голям стрес“, „От дълго време съм безработен“, „Повечето в семейството ми страдат от това“ или нещо подобно. Дори и такива оценки от медицинска гледна точка да са само частично верни, излизат много важни детайли, които при обичайния разговор с лекаря, при който пациентът предимно слуша, никога не биха били изречени.

Всеки пациент търси причината защо се е разболял. При обичайния разговор с лекар тези подробности никога не се засягат.

Включване на традиционното природолечение в „модерната“ медицина

Преди стажа ми в кардиологията бях работил като асистент в катедрата по натуропатия в Свободния университет в Берлин. Основният преподавател там беше Малте Бюринг, който още тогава като лекар се застъпваше за интегрирането на традиционното природолечение в конвенционалната медицина и от все сърце отхвърляше господстващия спор, който разделяше на групи дори и натуропатите. Отлично още си спомням за една от неговите лекции. Разказа ни за изследване, публикувано в престижно списание, според което хората с дълбока гънка в меката част на ухото, са предразположени повече към сърдечни болести. Това било забелязано от анестезиолози, които по време на операция с часове са фокусирани в главата на пациентите. Сърдечноболните хора имат не само тази особеност на ушите, но се оплакват и от болки в гърба, стягане в областта на гръдния кош или болки в ребрата, които пазят сърцето. Всички тези части на тялото се обслужват от едни и същи нерви, излизащи от гръбначния стълб в областта на торакса. Освен това езикът на пациенти със сърдечни оплаквания или с високо кръвно налягане често е с променен цвят: на върха е червен или пък по повърхността си има малки червени петънца. В традиционната китайска медицина, както и в индийската аюрведическа медицина това е добре известно.

При повече от три лекарства вече нямаме представа какви могат да бъдат страничните им ефекти.

По-късно в кардиологията винаги съм се опитвал да внеса знанията си от натуропатията и да предпазя пациентите от често свръхлечение с медикаменти.

Бях подкрепян от Валтер Тиме, моя отнасящ се критично към лекарствата шеф в клиника „Хумболт“. Тъкмо възрастните хора често гълтат дневно средно от осем до десет различни лекарства за хроничните им заболявания. При повече от три по принцип ние вече нямаме точна представа до какви странични ефекти и взаимодействия могат да доведат те.

От различни допитвания днес знаем, че страхът от страничните ефекти на медикаментите кара много от пациентите да се интересуват от натуропатията. За повечето хора това не са отделни светове и предпочитат комбинацията между молекулярнобиологичната медицина и цялостното разглеждане на човека при традиционните лечебни практики (High Tech/High Touch), които се съобразяват с персоналните ресурси на отделната личност. Те сами искат да направят така, че да подобрят положението си, но не знаят как точно.

Вярно е, медикаментите успяха да победят опасните инфекциозни заболявания и те вече не са смъртоносни. Много страдания, например в кардиологията, ревматологията и в други области, бяха облекчени. Диагностичните възможности на модерната наука и техника също допринесоха да научим доста неща за тялото си. Но фактът, че през последните 150 години продължителността на живота в Европа се увеличи почти два пъти, се дължи в голяма степен на по-добрата хигиена, на пресните хранителни продукти, на дългия период без войни и на повишаващия се стандарт на живот. И, разбира се, на отличната спешна помощ, включително и при катастрофи и злополуки, което намали значително риска да се умре в случай на катастрофа, сърдечен или мозъчен удар.

Страхът от страничните ефекти на лекарствата кара много хора да се обърнат към натуропатията.

Цената, която плащаме за този прогрес, са хроничните заболявания. Те са следствие от увеличената продължителност на живота, от забързания и нездравословен начин на живот, но също така със сигурност и от свръхдиагностицирането и неправилното лекарствено лечение, които във всички богати медицински системи връщат в някаква степен прогреса назад. В тази връзка артрозата, деменцията, болковият синдром, диабетът и ракът са новите предизвикателства пред медицината.

Но тези драматични последствия все още не се отразяват в конкретните терапевтични стратегии. Конвенционалната медицина продължава да лекува симптомите вместо хроничните заболявания. Затова на масата до закуската на много хора продължават да стоят разпределителните кутийки с осем или десет разноцветни хапчета.

Хроничните болести са цената, която плащаме за нашия модерен начин на живот. Нерядко те са причинени и от грешно предписани лекарства.

В лекциите си Малте Бюринг показва съвсем нагледно какво може да се постигне, когато лекарят обхване в полезрението си човека в цялост. В същото време той беше това, което днес бихме нарекли „интегративен“ лекар – натуропатията за него не беше алтернатива на модерната медицина, а съществено допълнение. Тогава, през 1989 г., неговото преподавателско място, което днес е мое, беше първата научна институция от този вид след Втората световна война. Но в началото на 90-те години на ХХ в. имаше още много какво да се желае по отношение на научната основа на натуропатията като предмет. За много застъпници на природолечението фактът, че досега натуропатията е била вид медицина, опираща се най-вече на опита, а изведнъж трябва да се превърне в наука с публикации на английски език, представляваше някакъв досаден преходен момент. Повечето научни статии по натуропатия се пишеха на немски, докато представителите на конвенционалната медицина още тогава публикуваха главно на английски. Към това се прибавя и фактът, че отделните школи в натуропатията бяха скарани, така че повече се излагаха различните гледища, отколкото се провеждаше свободен обмен на мнения. Самият Бюринг имаше амбицията да съдейства за издигането на реномето на хуморалната патология с нейното учение за телесните соковете като основа на процесите у човека – нещо, което са твърдели още древните гърци и римляни. Затова при визитациите много се дискутираше какво трябва да ядат пациентите и кои хранителни продукти действат „охлаждащо“ или „затоплящо“. Тази теория на мен не ми се струваше особено убедителна, защото за разлика от традиционната китайска или аюрведическа медицина наследеното от Европейската античност беше твърде общо и неточно.

Обстоятелството, че стигнах до професор и че днес самият аз преподавам, дължа на един от учителите си още в училище. В гимназията в часовете по история той ме научи да не се доверявам на никаква информация, чийто източник не съм проучил сам. Докато останалите учители ни караха да наизустяваме учебниците, той искаше да се отнасяме критично към знанията. И аз още като ученик прекарвах много време в библиотеките в търсене на най-меродавния източник. Първият ми принос беше едно историческо описание на горенето на вещици в средновековното Бад Валзее. Бях много впечатлен от това, че мога да прочета в оригинал присъдата на „съдиите“ над „еретиците“ – и най-вече, че навремето хората са били напълно убедени и настроени за незабавното физическо унищожение на нарочените за виновни, което от днешна гледна точка е абсурдно. Жени, които са познавали лечебната сила на билките, нерядко са били дамгосвани като вещици, сред които например е била и майката на прочутия астроном Йоханес Кеплер. Тя е осъдена във Вюртемберг и умира през 1622 г. в затвора.

Научих се да не се доверявам на информация, чийто първоизточник не съм проучил сам.

Процесите срещу вещиците са пример за това колко силно човек е подвластен на психиката си – нещо, с което по-късно много често се срещах в медицината. В същото време научих, че към едни и същи факти може да има различни гледни точки. В натуропатията например за биохимичното обяснение на един симптом трябва да се разгледат и други нива като структурата на тялото, психиката, биографията или начинът на живот. За съжаление, в съвременната медицина тези аспекти се пренебрегват напълно. По време на обучението не се учи история или философия и по-нататъшната строга специализация води до това, че малко лекари познават фактите и изследванията, които остават извън тяхната тясна област.

Днес и натуропатията трябва да е „доказателствена“, но не е никак лесно това да се прави при всеки отделен случай, защото липсват парите на мощните фармацевтични компании. В Германия към 90 % от изследванията се финансират от индустрията, а тя няма особен интерес към натуропатията, от която трудно би спечелила. Затова пък в САЩ в рамките на държавните институции по здравеопазване има институт, който се занимава единствено с осигуряване на качеството на изследванията в областта на комплементарната (допълващата) медицина. И точно този клон получава годишно 250 милиона долара от публичните средства за изследователска дейност. Същата тази дейност в Германия до голяма степен е зависима от фондации, като например фондацията „Карл и Вероника Карстенс“, чийто председател на Управителния съвет днес съм аз. Съпругата на някогашния федерален президент, самата тя лекар, се застъпва винаги с най-приятелски чувства, впечатляваща яснота и много страстно за всичко, което смята, че трябва да бъде подкрепено в медицината, но му се обръща малко внимание. Тя е важен пример за подражание.

Лечение със силата на природата