Въпрос на гледна точка

1.

Игра на смъртни

Преди да пристъпите към четенето на тази глава, добре е да знаете, че ще ви представя информация, която някои от вас няма да са готови да приемат. Ако вярвате на всичко, което се разпространява официално, и не се интересувате от истината, не я четете. Един ден обаче разбираме колко е важно да сме образовани. Ден след ден светът около нас се променя неузнаваемо. Но какво ти ден след ден, минутата, излетяла току-що, никога няма да се върне назад. Да откриваме себе си е все едно в пустинята да попаднем на оазис пълен с вода. Рано или късно всеки от нас пада, но е важно да се изправим в пъти по-мъдри. Заради нас самите. И как да приемем или отхвърлим това, зависи само и единствено от свободната ни душа. Раждане, живот, смърт – могъщи думи, които носят енергията на Вселената. Те определят нашето вътрешно същество. Силата им е толкова огромна, че помита всичко по пътя си. Вгледайте се внимателно. Раждане, живот, смърт. Раждане, живот, смърт и така до безкрай. Един вечен кръговрат неповторим по своята сила и красота. Дар от Негово Величество Бог.

Изпадането в клинична смърт често поражда преживявания близо до смъртта. Понякога човек твърди, че е видял Бог, ала висшата сила се оказва не това, което е очаквал. Една невероятна история обиколи света благодарение на британското издание „Експрес“. Мнозина се усъмниха в нейната достоверност, но свидетели на станалото настояват, че това е самата истина и дори описват в детайли случката. Пациентка на име Ребека получава анафилактичен шок заради предписани лекарства, което довежда до сърдечна недостатъчност и спешно влизане в реанимация. За щастие, всичко приключва благополучно, но по-интересното е как Ребека е видяла ставащото през своите очи. Събитията в реанимацията са описани подробно от нея. Тя споделя, че докато безжизненото ѝ тяло лежи в болничното легло, чува мислите на доктора. Възприятията си за обкръжаващата среда жената описва като многоизмерни и има чувството за преминаване от едно измерение в друго с изключително бърза скорост. Пациентката разказва разпалено: „Усещах и друго присъствие. То ми проговори с успокояващ женски глас. Не я виждах. Тя не говореше с думи, а с мисли. Когато попитах дали ще умра, тя с абсолютна сигурност каза: „Не!“. Решението на Богинята е окончателно: „Родителите ти не искат това“. Думите на видението остават в съзнанието на Ребека, тя си ги спомня все едно са написани на черна дъска: „След това тя ми каза, че всичко ще е наред“. Ребека се връща към живота след няколко минути. Убедена е, че това, което ѝ се е случило, не е халюцинация. В уебсайта на Фондация за изследвания на близки до смъртта преживявания тя пише: „Вече не се боя от смъртта. Дори я приветствам и нямам търпение да се прибера у дома. Усетих безкрайна доброта и безусловна любов“.

Някои експерти твърдят, че тези видения са честа практика, а не знаци и послания от рая или ада. Доктор Сам Парния от Медицинското училище „Лангън“ в Ню Йорк казва, че за тези преживявания има научно обяснение. Според него те се дължат на самосканирането на мозъка като функция за самосъхранение. Дали е така обаче?

Според Едгар Кейси записите акаша може да се разглеждат като суперкомпютър на Вселената. Един специализиран склад на цялата информация за всеки отделен човек, който е живял някога през цялото съществуване на Космоса. Да се вгледаме внимателно в казаното. То би означавало, че разполагаме с цифров запис на събитията в нашия живот. Отразено е всяко действие, дело, дума, мисъл, чувство, емоция, намерение и мотив. И след като разполагаме с дигитален инструмент, можем да си служим с него както и когато пожелаем. Стига да имаме достъп до неговия първичен код. А той, от своя страна, е вътре в нас. И винаги на наше разположение. Информационното поле, нашето собствено поле, в най-неочаквани моменти се активира с шифъра, определен като безкраен опит. Той задейства безпогрешно онази увереност, наречена шесто чувство. Обикновено този импулс възниква при вземането на решения. Наричаме ги интуитивни, от интуиция, но вие се досетихте и преди да го напиша. Някак отвътре се изстрелва конкретна мисъл, която се закотвя в съзнанието. В действителност е гениално просто. Всемогъщата, пътуваща през вечността душа реагира на силните вълни, излъчени от мозъка. За миг тя си припомня събитие, реакция, решение и го поднася на търсещия ум като интуиция. В наши дни все повече хора вярват в тази хипотеза. Редно е да се опознаем добре. В противен случай съществува вероятност да се самозаблуждаваме. Но дори самозаблудата е управлявана от душата. Очевидно информацията, за която говорим, съдържа цялата история на всяка душа от зората на сътворението. Неотдавна писах за американски учени, които потвърждават подобна теория. Или казано по друг начин, душата си води дневник за събитията, фактите, реакциите, решенията, емоциите и други детайли. Тя е гениално творение на Създателя, което няма да спре да съществува през еоните. Това, простичко казано, означава, че всеки от нас пише историята на живота си чрез своите мисли и дела. Вниманието към детайлите определя посоката на движението ни. Също така взаимодействаме с останалата част от материята и нематерията. Тази информация има могъщ ефект върху съзнанието. Ето защо понякога се шегуваме, че бихме станали покорни слуги на този, който успее да върне секундата, изтекла в този миг. И тъй като все още това е мисия невъзможна, редно е да се вслушваме в съветите на душата. Тя контролира всеки миг от съществуването на обвивката, в която е избрала да бъде. Душата има директно влияние върху нашия живот. Тя определя с кого да се срещаме, какво да работим, с кого да излизаме, колко деца искаме, каква кола да си купим, да се разведем ли, или да продължим. Получили сме уникален подарък от Бог. За по-добър не можем и да мечтаем. Душата ръководи вечното си движение с размаха на вселенски диригент. И колкото по-добър е оркестърът, толкова по-добро ще е изпълнението на произведението „Вечен живот“. Може би сте любопитни да разберете колко стара е душата ви? За живота казват, че е пътешествие. Наричат го и училище, което има за цел да ни прати в по-висок клас чрез уроците си. Но защо? Някога замисляли ли сте се дали уроците, които учим, и мъдростта, която събираме в този живот, се пренасят към следващия? В книгата „Измамна реалност“ говорихме по този въпрос, но врата, отворена тогава, предизвика написването на тази глава. Безспорно искаме да знаем, но също така и да разберем причините. Възможно ли е прераждането, познато също и като метемпсихоза, да е причината за големия диапазон на нашите виждания за света? Защо например някои хора са твърде мъдри за възрастта си, а други се държат детински въпреки преживените дълги години? В теорията за прераждането се говори и за възрастта на душата. Какво точно е „възраст на душата“? Според тази теория човек има много на брой животи, в които да се развива като личност, да се учи и помъдрее. Тоест възрастта зависи от различните нива на развитие, през които душата преминава в многобройните си прераждания. Смята се, че накрая индивидите са свободни да се завърнат към вселенското или безкрайното съзнание, постигайки пълна свобода (мокша). Някои наричат това състояние „нирвана“, а други „рай“. Предизвикателствата обаче едва започват, щом попаднем във водовъртежа на съзнателното пътуване. То определя хилядолетното движение и етапите, през които преминаваме.

Време е да погледнем към теорията за петте етапа, които канализират пътя на душата.

Новородената душа има една основна цел и тя е да оживее. С нея идват и уроците за научаване, които включват основни умения за живота. Сравнима е с познатата на Земята възраст от 0 до 4 години. Характеристиките, които носи със себе си, са необузданост, игривост, вълнение, примитивност. Такъв тип хора често биват смятани за невежи, с детинско поведение, те не подозират колко сложен е светът. Разбирането им за него е много просто. За тях е трудно да се приспособят към „цивилизованото общество“ и предпочитат да пребивават в необуздани групи от хора.

Следващата е бебешката душа. Основната ѝ цел е да принадлежи. Уроците за научаване са правила, роли и човешки взаимоотношения. Сравнима е с възрастта от 4 до 13 години. Основните ѝ характеристики са услужливост, преданост, абсолютизъм, дисциплинираност. Тези хора се стремят да постигнат смисъл, ред и стабилност в хаотичното и несигурно естество на живота. Те са предимно консервативни, силно религиозни и спазват правилата.

Следват младите души. Тяхната основна цел е да постигнат независимост. Уроците за научаване са личностно развитие, свободна воля и постижения. Мъдростта на душата е сравнима с възрастта от 13 до 29 години. Основните характеристики, които я определят, са амбициозност, иновативност, свобода, индивидуализъм, егоцентричност, себеизразяване. Тези души търсят независимост, социален статут и материални облаги. Не се страхуват от новото и са отговорни за много от най-великите постижения в света. Определяни са като работохолици.

Зрелите души имат една основна цел и тя е постигане на вътрешна хармония. Техните уроци за научаване са емпатията, себеосъзнаването и създаването на връзки. Зрелостта на душата е сравнима с възрастта от 29 до 55 години. Основните характеристики са чувствителност, невротичност, дипломатичност, интроспективност, отзивчивост. Тези хора навлизат в живота, като търсят междуличностна и психологическа хармония. Зрелите души често са смятани за невротични, но пък са грижовни. Фокусирайки се върху вътрешния си свят, тези хора често страдат от тънкостите и сложностите на живота. Те са либерални и търсят взаимоотношения и подкрепа от хората около тях. Запитайте се колко такива души сте срещали през живота си.

Идва ред да се запознаем със старите души. Основната им цел е постигане духовна пълнота. Уроците за научаване, които им предстоят, са самостоятелност, автономия, духовна осъзнатост. Старата душа е сравнима с възрастта от 56 години нагоре. Основните ѝ характеристики са духовност, откъснатост, философия. Възможно е тези души да са изморени и немотивирани. Старите души имат добри познания за обществото, взаимоотношенията и познават света като цяло. Те намират всекидневния живот безинтересен и трудно могат да бъдат изненадани. Фокусират се върху себереализацията.

Накрая стигаме до душите старейшини. Те завършват цикъла на душите. Притежават пробудило се естество, което се е свързало и въплътило в истинската си божествена същност. В обществото ги наричат „просветени“ или „духовни господари“.

Дали ще приемете тази теория, или ще я отхвърлите, е ваш избор. Но все пак всеки от нас притежава частица от една невидима енергия, която управлява живота през различните въплъщения. Любяща, животворна енергия, преминаваща през всичко и всички нас, обединява всичко. Бог е енергията, която ни свързва с всичко. Дали разбираме посланията му обаче? Защото съществуват секретни психотронни техники, които могат да поставят човек в странни ситуации, дори да ни накарат да се усъмним в присъствието на божествените сили около нас. И възниква въпросът настъпва ли тяхната ера? Това се питат мнозина запознати, тъй като играта на смъртни, въобразили си, че са богове, е вековна, но днес разгръща своето ново ниво на измерение. Намирането на доказателства за предаването на мисли в човешкия мозък с помощта на електромагнитни вълни е една от най-трудните задачи за световните изследователи и тя е свързана с божествените кодове. Знаете как десетки гуру експерти злоупотребяват с нас. Наистина би било много по-лесно, ако се контролираха човешките емоции, мотивиращи човешкото мислене, вземане на решения и действия. Хора, които твърдят, че са жертви на подобни практики, се оплакват от чуване на гласове, фалшиви чувства, както и от болки във вътрешните органи, които лекарите не са в състояние да диагностицират.

Преди двайсетина години Комитетът по сигурността на руската Дума съобщи неочаквана новина. „Възможностите, които позволяват дистанционно управление на човешката нервна система или на дистанционно увреждане на здравето, са достъпни за много от съвременните правителства“. Примери за подобно въздействие се откриват безпроблемно. Според изданието „Дифенс Нюз“ (Defense News) Израел експериментира с „психотронни оръжия“ върху палестинци. Друг пример е с президента на Хондурас Мануел Селая. Докато той бил под обсада в бразилското посолство в Хондурас, подал оплакване, че е бил подложен на „електронно бомбардиране с микровълни“, които причиняват „главоболие и органична дестабилизация“. Конспиративните теории твърдят, че този тип оръжия се използват и по време на политически кризи. Една от хипотезите за електромагнитните оръжия гласи, че те са част от тайната надпревара във въоръжаването. Суперсилите се конкурират за спечелване на решително надмощие и за да поемат контрола над цялата планета. Друга хипотеза твърди, че правителствата пазят тези технологии за случаите, когато не успяват да контролират с демократични средства кризите, възникнали в резултат на лошите им решения. И в двата сценария демокрацията и човешките свободи остават в историята. Според декларация на бившия руски министър на отбраната Сердюков най-много след осем години тези оръжия официално ще станат част от руския и световния военен арсенал. Това би означавало, че идва краят на демокрацията. През март 2012 година същият този Анатолий Сердюков заявява открито: „Създаването на оръжия въз основа на новите принципи на физиката (енергийни оръжия, геофизични оръжия, генетични и психотронни оръжия) е част от държавната програма за въоръжение в периода 2011–2020 година“. Световните медии от своя страна реагират на намекa за свободното използване на психотронни оръжия и обяснението за използването на електромагнитните вълни за предаване на прости звуци в човешкия мозък. Но същите тези медии избягват да споменават, че оттогава са били извършвани обширни изследвания в тази област. Британският „Дейли Мейл“ пише, че опити с електромагнитни оръжия са извършвани тайно от 1950 г. в САЩ и Русия: „Предишни изследвания са показали, че нискочестотни вълни могат да засегнат мозъчните клетки, да променят психологическите състояния и да дадат възможност за предаване на команди директно в мисловния процес. Високи дози от микровълните могат да навредят на функционирането на вътрешните органи, контрола на поведението и дори шофирането“. Още през 1973 година невропсихологът Дон Р. Юстесен (директор на лаборатории за експериментална невропсихология в болница в Канзас Сити) публикува статия в „Американ Псайколоджист“ (American Psychologist) за влиянието на микровълните върху поведението на живи същества. Той цитира резултати от експеримент, описан от неговия колега Джоузеф Шарп, който е работил по проекта „Пандора“1, засекретен проект на американския флот. Дон Юстесен пише: „Разпространяваните микровълни, чрез които се моделира гласът, са лесни за възприемане, идентифициране и разграничаване между 9 думи. Тяхното звучене не е по-различно от това на говора на хора с изкуствени ларинкси“. По-късно тази система е усъвършенствана и попада в полезрението на тайните служби. През 1997 година се появяват документи в интернет страницата на Американската агенция за опазване на околната среда, които доказват това. Службата за научни изследвания и развитие, представена от проекта „Комуникация чрез микровълнов аудиоефект“ (Communicating Via the Microwave Auditory Effect), на Министерството на отбраната, съобщава: „Една иновативна и революционна технология разполага с инструменти за въздействие с радиочестоти (RF). Концепцията е създадена с помощта на нискоинтензивна лабораторна система и радиочестотен предавател с висока мощност. Съществуват многобройни военни приложения в областта на търсенето и спасяването, сигурността и специалните операции“. Според вестник „Вашингтон Пост“ през 2002 г. изследователската лаборатория на военновъздушните сили патентова технология, чрез която се изпращат думи в нечия глава с помощта на микровълни. Говорителят на Научната лаборатория за насочена енергия Рич Гарсия отказал да обсъди този патент и свързаните с него изследвания в областта, позовавайки се на политиката на лабораторията да не коментира работа, свързана с микровълните. През октомври 1994 година учените от лабораторията на военновъздушните сили успели да предадат фрази с пределна разбираемост в главите на хората. Проучването продължило до 2002 година, когато изследователската лаборатория, позовавайки се на секретност, отказала да разкрива или обсъжда други материали. Световните медии избягват публикуването на пълната информация за напредъка в областта на изследванията за дистанционното управление на човешката нервна система и това е напълно разбираемо.

Но да продължим с примерите. Д-р Робърт Бекер, два пъти номиниран за Нобелова награда заради откритията си за въздействията от импулсни полета при зарастването на счупени кости, описва в книгата си „Електрическо тяло“ (Body Electric) експерименти от 1974 г. на Джей Ф. Шапиц. Шапиц от своя страна обобщава: „В това разследване ще бъде показано, че словото на хипнотизатора може да бъде предадено директно в части на подсъзнанието на човешкия мозък чрез модулирана електромагнитна енергия. Това става без използване на каквито и да било технически средства за получаване или транскодиране на съобщенията, и без лицето, изложено на такова влияние, да има възможност да контролира съзнателно навлизането на информацията“. В един от проведените четири експеримента на опитните лица е даден тест със сто въпроса, вариращи от лесни до по-сложни. Доста по-късно, без да знаят, че са били облъчени, те ще бъдат подложени на информационен проблясък, свързан с предлагането на отговори на въпросите, които са остана непопълнени. Експериментите чрез ултразвукови честоти са изпращали съобщения до човешкия мозък, които той възприема, но за които участникът не е наясно. Д-р Робърт Бекер, достигнал края на кариерата си на учен, изгубва финансирането за изследването си заради тези публикации и отказа му да подкрепи изграждането на антени за комуникация, инсталирани на подводници чрез мозъчни честоти.

Примерите могат да бъдат и още по-зловещи. Според руски всекидневници през 1992 година, по време на проваления военен преврат срещу Михаил Горбачов, генерал Кобец предупредил защитниците на руската Дума, че технологиите за контрол над ума могат да бъдат използвани срещу тях („Комсомольская правда“, 7 септември, 1991 г.). След опита за военен преврат вицепрезидентът на Обществото на независимите учени на СССР Виктор Седлецки заявява: „Като експерт и юридическо лице декларирам, че масовото производство на психотронни биогенератори стартира в Киев. Не мога да твърдя със сигурност, че използваните генератори по време на военния преврат са тези от Киев, но според мен е факт, че са били използвани“. Какво представляват психотронните генератори? Отговорът може и да ви изненада. Това е електронно оборудване за ръководене на контрола в човешкия организъм, което се отразява на лявото и дясното полукълбо на мозъчната кора.

Същата е и технологията на проекта на САЩ „Зомби 5“ (Zombie 5). Ето и кратко описание. През 1991 година в САЩ около четиристотин души се оплакват от дистанционно манипулиране на нервната система и подготвят групов иск за съдебно дело срещу ФБР, Министерство на отбраната и други агенции с настояване да се разсекретят файловете, отнасящи се до тяхната идентичност, откриването на вредните лъчения и техните източници, насочени към телата им.

В Русия от подобни състояния също се оплакват повече от 2000 души, над 200 в Европа, над 300 в Япония, десетки хора в Китай и Индия. Твърди се, че в миналото руснаците не са смятали да използват тези средства, но това не е доказано. Когато стартира изграждането на американската система ХААРП2, се предполага, че тя е способна да се прицелва към големи региони на планетата чрез вибриращи в йоносферата мозъчни честоти. Ето защо Русия изразява желанието си да забрани технологиите за контрол над ума. Руската Дума и Общността на независимите държави се обръщат към ООН и Европейския съюз с предложение за международна конвенция за забрана за разработване на информационни оръжия. Още през 1998 година въпросът е обсъден с генералния секретар на ООН и първоначално е включен в дневния ред на общото събрание, но по-късно забраната така и не е дискусирана. В САЩ Конгресът приема законопроект, който предлага забрана на технологии, контролиращи ума. Това обаче било за кратко и законопроектът бил променен. Нито Конгресът на САЩ, нито президентът на САЩ направили усилие да забранят оръжията за контрол над съзнанието. Европейският парламент реагира и обявява забрана за манипулиране на човешки същества, като отбелязва, че стартирането на строежа на системата ХААРП е погрешно. Тогава решението е прието след показанията на американския автор на книгата „Ангелите не си играят с ХААРП“ Ник Бегич, който убеждава Европейския парламент, че е възможна употреба на системата за манипулиране на съзнанието на човешкото население. В доклад на учени към Европейския парламент STOA (Science and Technological Options Assessment) в първоначално предложения текст е цитирано: „Призовава за международна конвенция и глобална забрана на всички изследвания и разработки, било то цивилни или военни, които се стремят да прилагат знанието за химичните вещества, електрическите и звукови вибрации или други въздействия върху човешкия мозък, служещи за разработване на оръжия, които биха дали възможност за някаква форма на манипулация на човешките същества, включително забрана на всяко действително или възможно внедряване на такива системи“. По същото време европейските страни приемат политиката на НАТО за несмъртоносните оръжия. В същия доклад се твърди, че САЩ е основен поощрител на употребата на тези оръжия: „През октомври 1999 г. НАТО обяви нова политика за несмъртоносните оръжия и мястото им в съюзническия арсенал. През 1996 г. несмъртоносните средства, определени от американската армия, включвали и насочените енергийни системи и радиочестотни оръжия“. През 1976 г. бъдещият съветник по национална сигурност на президента Картър, Бжежински пише книгата „Между два века, ролята на Америка в ерата на технотрониката“. В нея той предсказва, че „по-контролирано и по-насочено общество“ се създава чрез развитието на технологиите. „Една елитна група ще играе водеща роля, възползвайки се от продължаващите социални кризи, за да използва най-модерните техники за въздействие върху общественото поведение и водене на обществото под строго наблюдение и контрол“.

Надпреварата във въоръжаването се ускорява с всеки изминал ден. Способността да се пази тайна е начинът, по който се осигурява жесток контрол над хората. Пътят е да се потисне креативността, чиято липса превръща хората в биороботи. Само ако работите над усъвършенстването на ума си, проблемът ще ви се изясни. С извършването на открити научни изследвания с международно участие би могло да се предотврати използването на психотронните оръжия и психотронната война, контрират противниците на системата. Но къде е Бог в картинката и защо не ни помага? Вероятно защото не съществуват законодателства, налагащи ограничения за използването на тези технологии от страна на правителствата. Само в Русия и в няколко щата на САЩ има закони, наказващи собствеността или търговията с тези технологии. В щата Мичиган например наказанието за това престъпление е равно на присъда за притежание или търговия с оръжия за масово унищожение. В нарочна статия в изданието „Глобъл Рисърч“ се твърди, че страните, разполагащи с такива могъщи системи, просто кротуват и очакват своя час. Едва ли използването на високотехнологични станции с торсионни генератори за психотронно влияние е разработка само на елита на научната мисъл. Намесата на външни висши сили е спорна, но не невъзможна. В много градове на Съветския съюз, научаваме по-късно, били инсталирани стационарни системи за психотронно манипулиране на съзнанието на населението. Такава е системата „Въздушен змей“. Населеното място бива обхванато от кохерентно поле, в което всеки се чувства „свой“. Системата изравнява жителите по интелигентност, физически тонус и емоционално настроение. Излизащите извън фиксираните граници чувстват дискомфорт и враждебност от страна на околните. В резултат на въздействието и те се спускат до средното състояние. Така бунтовете и народните размирици стават невъзможни. Друга система, наречена „Рак“, регулира нивото на престъпността с огромен успех и дори се превръща в експортна стока. Тя била въведена в Москва, Санкт Петербург, Алма-Ата и Душанбе. Системата е по-модерна мрежа от псиемитери и позволява да се манипулира съзнанието на хората и те да бъдат принуждавани да извършват различни програмирани действия. В Душанбе през 1990 година системата аварирала и населението на града останало два дни в полубезумно състояние. В резултат ограбило всички магазини и институции, и то в съучастие с полицията и вътрешните войски. Така поне разказва градският фолклор в Русия. Самият комплекс за контрол заема цяла стая и е съставен от стандартни устройства. Включва енцефалограф и транскраниален електростимулатор с максимален ток 20 mA. Енцефалографът и електростимулаторът се свързват с оператора. Той седи в малка отделна стая и поставя програмата, записана на лента (като филм), въвежда параметрите на контролния панел и натиска бутона. Просто, ще си кажете, но грешите. Системата използва честота от 44 GHz и торсионни полета, което си е направо революция. В една охранявана сграда например може да има десетки такива комплекси. През 1973 г. в Съветския съюз била изпробвана установката „Радиохипноза“. Тя генерира микровълново излъчване, чиито импулси предизвикват акустични колебания в мозъка. Нейната мощност позволява да бъдат потопени в сън жителите в радиус от сто квадратни километра. Страничен ефект на установката е мутации в клетките на организма. В основата на методиката лежи откритието на Борис Михайловски, че комбинациите от електромагнитни импулси с продължителност от 20 мсек до 1,25 сек, повтаряни с честота 25–0,4 Hz и модулирани на носеща радиочестота в диапазона на средните и късите вълни, влияят на отговорните за емоционалното настроение и за работата на вътрешните органи зони на мозъка. Първите изследователи на радиозвука са руски учени – президентът на Ленинградското дружество на натуралистите проф. Л. Василиев, който се занимава с проблема още през 1926 г., и един от служителите на рентгеновия институт на Кримския народен комисариат по здравеопазване Борис Михайловски. И двамата учени са арестувани от НКВД. Също в Съветския съюз се използвал метод за психотронна обработка, при която мощността на биоенергийния генератор се въвеждала в сградата чрез битовата мрежа. И това е абсолютен факт, защото осветление, телефон, обща телевизионна антена, радиомрежа, охранителна сигнализация има във всеки дом. Заради въздействието на системата множество граждани напускали домовете си, за да станат бездомници. През 1982 година генералният секретар на ЦК на КПСС Андропов, шеф на КГБ, наредил създаването в Украйна на Главен център по психотронника. Разработени били няколко типа психотронни генератори, подложени на поредица изпитания. Използвани били фазирани антенни решетки, които управлявали тета и делта ритмите на мозъка. През 1986 г. бил създаден генератор на специални физически полета, предназначен да коригира поведението на огромни маси от населението. Тази апаратура, изведена в космическа орбита, обхващала с лъча си огромна територия, сравнима по площ с Краснодарския край. Днес тези системи са в пъти по-мощни по обхват на територията. Влиянието им е фокусирано върху различни центрове от човешкото поведение и се използват без никакво знание от населението, пишат авторите на конспиративни теории. Възможно ли е такива системи да са подсказани от външни сили извън планетата, защото са толкова напредничави като технология, че е почти невъзможно да бъдат разработени без намеса отвън?

И какво излиза? Че ние може би сме с манипулирано съзнание от самото ни раждане?

А какво се случва с религията и отношението към Бог днес? Разнолики култове са опитвали да се представят за наместници на Бог. Голяма част от тях са увличали стотици в редиците си. Повечето хора свързват култовете с извратени ритуали, странни религиозни вярвания, експлоатация, промиване на умове и престъпност. По дефиниция култовете са групи, които се противопоставят на критичното мислене, изолират членовете си и изискват тяхната абсолютна лоялност. Има култове, по-специално в САЩ, които са въздействали на милиони и са имали – и все още имат – продължителен ефект върху развитието на страната и обществото. Ку Клукс Клан е основан през 1866 година в щата Тенеси. До 1870 вече имал членове в повечето от южните щати. Според някои историци това е първата американска терористична организация. В книгата си „Кръвни ритуали“ авторът Орландо Патерсън определя ККК като еретичен християнски култ. Неговите членове се срещали тайно, не разкривали самоличността си. Основната цел на Клана била да установят превъзходството на бялата раса с помощта на Демократичната партия и да попречат на политическата реконструкция на САЩ. Желаещите да станат членове трябвало да се закълнат, че са „местни, бели американски граждани, които не са евреи.“ Мислите ли, че днес този култ не е жив? Помислете отново и може да останете изненадани от собствената си мисъл. Обществото „Уочтауър“ (Watchtower), или както е по-известно, „Свидетелите на Йехова“, се появило в резултат на адвентизма през 1873 година. Адвентистите вярвали, че Исус Христос ще се завърне през 1843 или 1844 година. Както знаем, това пророчество не се сбъднало. Впоследствие адвентистите се разделили на фракции. Една от тях формирала Международната библейска асоциация на студентите, основана през 1872-ра от Чарлс Ръсел. Той отричал божествеността на Исус и съществуването на ада. Ръсел основал обществото „Уочтауър“ и обществото „Тракт“ (Tract) през 1884. Наследникът на Ръсел преименувал групата на „Свидетелите на Йехова“. Днес по света те имат около 8 милиона членове. Свидетелите на Йехова вярват, че живеят в последните дни преди установяването на Божието царство на Земята. Отказват да служат в армията и не участват в избори. Според тях това е единствената религиозна организация в света, проповядваща истината. Те са инструктирани „да не се вслушват в какъвто и да е критицизъм срещу организацията на Йехова.“ Нямат право да показват мнение или да критикуват начина, по който се управлява организацията, и са длъжни да се борят срещу индивидуалното мислене. Нали не се заблуждавате, че всичко свършва с тези култове? Напротив, всяка година по света се ражда нова религия, нов култ и всички те имат претенцията да са наместници на слезлия на Земята Исус.

Църквата „Християнска наука“, която всъщност е секта, също се смята за култ заради тайните си и странни практики. Мери Бейкър Еди основала групата в далечната 1879 година. Църквата станала популярна с противоречивите си учения и практикуването на духовно лечение. Еди отхвърляла идеята, че Бог е създал света. Тя вярвала, че Исус Христос е доказателство за това, че хората могат да преодолеят „ограниченията на смъртното състояние“. Еди възприемала материалния свят като илюзорен, като според нея всички страдания идвали от духовни грешки. Членовете на култа били възпитавани, че спасението може да се постигне единствено чрез „признаването на силата на „Християнска наука“. Редица разкрити истории на късметлии, избягали навреме от организацията, показват, че там те водели нещастен живот. Проблемите им били пораждани най-вече от невъзможността да разберат истината, а не толкова от злите практики на култа. Според Си Ен Ен сектата отказвала каквато и да е медицинска помощ за членовете си. Представяте си какво означава това – горките хора били оставяни да умират като мухи.

Съществува и култ, който е по-висш от всички останали. Желаещите да се присъединят към него не намаляват с годините. Известни актьори и певци са негови членове. Църквата на сциентологията е основана през 1954 година. Тя е базирана върху ученията на американския автор на научна фантастика Лафайет Роналд Хъбърт. Според него: „В сърцевината на сциентологията е вярата, че всеки човек има разум, който реагира на травмите от живота. Те замъгляват аналитичния ум и ни пречат да изживеем реалността такава, каквато е всъщност“. Фундаменталните принципи може да бъдат обобщени в три убеждения. Човекът е безсмъртно духовно същество. Неговите преживявания продължават много отвъд границите на човешкия живот. Неговите способности са безгранични, дори и в момента да не го осъзнава. Травмиращи инциденти от отминали животи може да имат въздействие върху сегашния. Това води до болести и нарушава способностите на хората. Затова се извършва процес, наречен „прослушване“. Сциентологията твърди, че може да пречисти хората от тези скрити травми. Това би ги върнало в състояние с неограничени възможности. Двама от най-прочутите членове на църквата на сциентологията са Том Круз и Джон Траволта. Но други звезди просто не искат да шумят около себе си. Култът е един от най-влиятелните и днес в Америка.

Съществува и секта, която е толкова опасна, че полицията се вижда в чудо как да реагира. „Народният храм“ е смятан от мнозина за най-смъртоносния култ в американската история. Той бил основан през 50-те години от мъж на име Джим Джоунс. Пасторът проповядвал равенство между расите и привлякъл сравнително голям брой последователи. През 1970-а се появили обвинения за финансови измами, физически тормоз и малтретиране на деца. И обладаният от параноя Джоунс убедил част от последователите си, а впоследствие всички около хиляда души да се преместят в Гвиана. Там Джоунс им обещал да построи социалистическа утопия, която кръстил „Джоунстаун“ (Jonestow). Обещанията за щастлив и съвършен живот били илюзия. Джоунс подлагал последователите си на непрестанен труд и им налагал сурови наказания. През 1978 четирима репортери били убити от „жителите“ на „Джоунстаун“, тъй като се страхували обществото им да не бъде разкрито. Джоунс смятал, че американското правителство иска да го унищожи. Той разпространил напълно съзнателно грешната информация, че Съединените щати са изпаднали в положение на расова сегрегация. На 18 ноември 1978 пасторът наредил на над 900 мъже, жени и деца да извършат масово самоубийство. Това ужасяващо събитие остава запечатано в националната памет на САЩ.

А знаете ли какво е „Синанон“? Възможно е да ви настръхнат косите от историята, станала основа за не един филм в САЩ. Основателят Чарлс Дидерих, прекарал две десетилетия като едвам функциониращ алкохолик. След това се присъединил към Анонимните алкохолици. Той не харесвал само едно нещо в организацията – не приемали хора с различни видове пристрастявания. И така Дидерих създал своя група, която приемала хора с всякакви видове пристрастявания. Той я нарекъл „Синанон“. Но тъмната ѝ страна скоро се показала. Всичко започнало с брутална форма на терапия, наречена Играта. В Играта хора се нареждали в кръг и крещели, изказвайки проблемите си, в продължение на четиресет и осем часа без спиране. Дидерих „пречупвал“ новите членове чрез изолация, унижение, тежък труд и лишаване от сън. Въпреки това елитите на развлекателната индустрия възприемали „Синанон“ като добро място. Дидерих твърдял, че процентът на възстановените бил между 80 и 100%. Но след 1968 година той започнал да забранява на членовете си да продължават живота си извън „Синанон“. Впоследствие медиите разобличили „Синанон“ като опасен култ, който малтретира деца, държи хората затворени против волята им и извършва финансови измами.