Древни технологии

Въведение

Изпреварили своето време...

а и нашето

Следователно историята трябва да се пише в този дух, с правдивост и поглед към бъдещите очаквания вместо с ласкателства и поглед към удоволствието от днешните възхвали. Ето ви го правилото и стандарта за безпристрастна история! Ако някой използва този стандарт, ще е добре и писанията ми ще са имали някаква цел.

Лукиан от Самосата,

„Произведенията на Лукиан от Самосата, 170 г.“

Първата съвременна самозапалваща се кибритена клечка е била изобретена от Жан Шансел, парижки химик. Въпреки това същите серни клечки са били широко използвани от вавилонците три хиляди и шестстотин години по-рано.1

На плоската стена на древен храм е изобразена релефно около петдесетсантиметрова фигурка на мъж в индуско облекло, седнал на велосипед. Ясно се виждат стандартните кормило, седалка, колела, спици и рамка, а педалът е до голяма степен скрит от левия крак на колоездача. Релефът не е придружен с текст (фиг. I.1) Това изваяние се намира в храма „Панчаварнасвами“ в Югоизточна Индия, който е назован поименно в „Теварам“, текст от VII век, написан на древния тамилски език. Много по-рано, около 150 г., гръцкият пътешественик и географ Клавдий Птолемей лично посетил „Панчаварнасвами“, макар че храмът може да е бил построен дълго преди това.

Така или иначе, релефното изваяние не е съвременна добавка. През цялата писана история в храма са били извършвани само нормални ремонтни дейности, не е имало никакви обновления или нова художествена украса според индийския изследовател Правийн Мохан. Той изтъква също, че аномалният колоездач може да е бил издялан само когато камъкът, на който се намира, е лежал хоризонтално, преди да бъде поставен в сегашната си вертикална позиция при строежа на „Панчаварнасвами“ преди хилядолетия.2 Смята се, че барон Карл фон Драйс, държавен служител в Баден, Германия, е създал първия велосипед през 1817 г. Въпреки това неговото изобретение е било изпреварено с хиляда и деветстотин или повече години в древна Индия.

Фигура I.1. Велосипедът в храма „Панчаварнасвами“.

Снимка: Бонган

През 1999 г. археолози, разкопаващи новооткрито ацтекско гробище в Мексико Сити, открили останките на обезглавен при жертвоприношение двайсетгодишен младеж, който стискал два еднакви глинени предмета, по един във всяка ръка. Датирани около 1450 г., те представлявали малки свирки, подобни на които не били намирани никъде дотогава. При надуване силният им звук бил неотличим от този на човек, крещящ в ужасна агония. От откриването им насам в Централна Америка са се появили много подобни „свирки на смъртта“ (фиг. I.2) Забележителното е, че между тях няма две еднакви. Те издават реалистични писъци на мъже, жени или деца; всяка е уникална, сякаш пресъздава гласа на конкретен човек. Други мезоамерикански свирки пресъздават с неестествена точност звуците на ягуари, птици и различни животни от джунглата.

Лабораторни изследвания на тези духови инструменти разкриват деликатната им вътрешна конструкция, но все още не е установено как точно малките звукови камери могат да издават толкова силни викове, наподобяващи човешки или животински.

„Някои от инструментите, които намерихме, бяха счупени“, казал археологът Пол Хийли пред „Асошиейтед Прес“, „което беше страхотно, защото можехме да видим със собствените си очи конструкцията им, истинската технология за създаване на звукова камера от тънка като хартия глина. Въпреки това [източникът на] точните им звуци вероятно ще си остане загадка“. Първоначално свирките може да са „издавали ужасни звуци, които да отблъскват враговете, нещо като съвременните високотехнологични устройства за контрол на тълпата“.3

Те може да са били използвани като психологическо оръжие, надувани едновременно от стотици или дори хиляди воини преди атака, предполагат някои изследователи.4 Испанските конкистадори, които са водили битки с ацтеките, наистина споменават за редки звуци на свирки откъм врага, но никога многобройни. Като се има предвид, че свирките са били намерени при обезглавена жертва, те може да са се използвали при религиозни церемонии. Но каквато и употреба да са имали, шестстотингодишните свирки на смъртта възпроизвеждат естествени звуци с точност, която е нямала равна до появата на съвременните звукозаписни технологии.

Фигура I.2. Ацтекска свирка на смъртта.

Снимка: Тим Евансон

Друго древноамериканско нововъведение датира от дванайсет хиляди години преди азиатските преселници да прекосят Баренцово море по сухоземния мост между Сибир и Аляска. Един от рисковете на новия им дом в Арктика била снежната слепота, зрително заболяване, предизвикано от безмилостно ярката слънчева светлина, отразяваща се от наглед безкрайните простори от сняг и лед. За да се предпазят от тази природна опасност, безброй поколения от местните инуитски жители прибягвали към първите очила за сняг. Правели ги от плавеи, еленови рога или кости и те покривали напълно очите им, с изключение на тънки хоризонтални процепи, през които човек можел да вижда достатъчно, за да пътува през полярния пейзаж, без да рискува зрението си.5

Фигура I.3. Инуитските очила предпазват очите от блясъка на слънцето, отразяващо се в леда и снега

През 2018 г. в Източна Русия бе открито рядко четиресет хиляди годишно украшение (виж илюстрация 1 – във вложката). Списание „Атлантис Райзинг“ съобщи, че една изкуствена дупка в сибирската хлоритна гривна е „могла да бъде направена само с високоскоростна дрелка“, използвайки „инструмент, изпреварил времето си с трийсет хиляди години“.6 Подобна находка противоречи на традиционното мнение в археологията, което отрича, че древният човек е имал нещо повече от най-зачатъчни познания върху материалите. Но тази гривна от ледниковия период е само един от най-пресните примери за изненадващо сложни технологии, изобретени векове и дори хилядолетия преди настъпването на така наречената „модерна епоха“.

При категоризацията на многото технологични чудеса, откривани по целия свят, повече или по-малко известни, те по естествен начин се разделят на две основни категории: такива, които са изпреварили времето си, и такива, които, колкото и да е невероятно, са изпреварили и нашето време. Типични примери за първата категория, технологии, по-напреднали дори от приложната наука на ХХI век, включват индуски велосипеди от VII век, гривна от ледниковия период, изработена с електрически инструмент, и фосфорни кибритени клечки от Вавилон от второто хилядолетие пр.н.е. – за всички тях споменахме по-горе.

Предстоящите примери за по-добрите технологии на древния свят включват римски бетон, земетръсоустойчивата архитектура на инките, египетските лекарства против рак, ефикасното и безплатно обществено здравеопазване на имперски Китай, неръждясващи индийски железни стълбове от V век, най-дългия плаващ мост на света, построен от персийски инженери, турските подземни градове с десетки хиляди жители, персийски хладилници, перуански водохранилища и китайски резервоар. Всички те все още работят след повече от хиляда години непрекъсната употреба. Това е само една малка част от древните постижения, които съвременната цивилизация още не е повторила.

1.

Автоматизация

С изкуствения интелект призоваваме дявола.

Илон Мъск, интервю

на празненството по случай стогодишнината

на Катедрата по аеронавтика и астронавтика

на Масачузетския технологичен институт

Изкуственият интелект е знаковият спор на нашата епоха. Въпреки това сложните, дори изтънчени роботи не са плод само на технологията на ранния XXI век. Оригинални, изненадващо хитроумни образци са били създавани и използвани от отдавна изчезнали цивилизации преди много хиляди години. Някои видове андроиди са били може би дори по-напреднали от днешното ниво на приложната наука и това е документирано в два текста от римската епоха, които описват стотици различни видове машини, способни на самостоятелни движения.

„Пневматика“ и „Автоматика“ били написани някъде преди 70 г. от Херон Александрийски, учител при градския музей, който се намирал в съседство с прочутата библиотека, където повечето от оцелелите му писания се появяват като лекционни бележки за курсове по математика, механика, физика и пневматика.1 Макар че тази дисциплина е направена официална едва през миналия век, устройствата на Херон представляват първото изследване по кибернетика.

Например самоходните превозни средства са в авангарда на съвременните технологии, но Херон построил програмируема самодвижеща се каруца, задвижвана от падаща тежест, преди близо две хиляди години. „Програмата“ ѝ се състояла от въжета, увити около движещата ос. Херон изобретил също така много автоматични реквизити и съоръжения за гръцкия театър, включително механичeн спектакъл. Триколесната му платформа за специални ефекти изкарвала други роботи на сцената, където те изнасяли представление пред публиката.

Това устройство се захранвало от двоична система от въжета и възли и било задвижвано от въртящо се цилиндрично зъбно колело. На механично отмерени периоди пускало метални топки върху скрит барабан, за да имитира звука на гръмотевица. Сменяйки дължината на въжето, увито около всяка ос, Херон можел да програмира различни поредици от действия за роботите актьори преди всяко представление. Ноел Шарки, компютърен специалист в Шефилдския университет във Великобритания, уподобява тази контролна система на съвременното двоично програмиране.2

Днес Херон се смята за изтъкнат изобретател от Античността, но той не бил първият гений от своя вид. Предшествал го друг грък, бащата на роботиката Ктесибий. След като изобретил музикалния орган през III век пр.н.е., Ктесибий създал автомат, задвижван с гърбичен механизъм, който изглеждал като бог, ставащ и сядащ по време на публични събития. Физикът от Оксфордския университет Асим Куреши заявява, че „по-късните инженери от древността са използвали неговите техники в хидравлични системи“.3

Между 806 и 820 г. японският изобретател Хан Жиле се преместил в Китай, където бил нает от имперския двор да създава „механични птици, феникси, жерави, врани и свраки“ според медицинските изследователи Ашок Кумар Хемал и Мани Мено. „Макар и направени от дърво, някои от орнитоложките прототипи можели да изглеждат така, сякаш ядат, пият, чуруликат и пеят като истински птици. Има данни, че той е монтирал механични устройства в някои от тях, за да задвижват крилете им и да ги карат да летят. Освен това създал механична котка.“4

Китайската кибернетика била известна като куай-шу поне от I век. По думите на Андрю Томас (1906–2001), известен изследовател на древните технологии, роден в Русия, това било изкуство, „с чиято помощ статуя оживявала, за да служи на създателя си“.5 Ранен пример бил един дървен хуманоид на роботизирана количка, създаден от Джан Хън (78–139 г.), който удрял барабан, когато самодвижещото се превозно средство изминавало десет ли (5,8 километра), и камбана на всеки сто ли.6

Друг хуманоид бил направен във формата на будистки монах от един занаятчия от началото на династията Тан. Творението на Ян Вулиан просело милостиня, която се пускала в медна паничка. Когато тя се напълвала, фигурата се покланяла смирено и прехвърляла подаянията в едно ковчеже.7

Според Хемал и Мено Ин Венлиан, механик от края на V век от Лиуджоу, „създал дървен човек и го облякъл в дрехи от пъстра камгарна коприна. На всеки банкет малкият дървен човек предлагал тост за всеки гост подред. Ин Венлиан направил също дървена жена. Тя можела да свири на шенг (древнокитайска свирка с тринайсет тръстикови цеви) и да пее, и го правела в идеален ритъм. Ако някой гост не изпиел виното в чашата си, дървеният мъж не му я доливал. Ако някой гост не пиел достатъчно вино, дървената певица свирела на шенга и му пеела, за да го подтикне да пие още“.8

Съвременникът на Ин Венлиан, Дафен Ма, бил талантлив проектант и създал автоматизирана слугиня за императрицата. Когато императрицата отваряла едно огледало в цял ръст, жена робот ѝ носела принадлежности за миене и кърпи. Щом господарката вземела кърпата от ръката на изкуствената прислужница, това автоматично карало машината да се прибере в един килер и да се изключи.9 Друг механичен слуга бил поръчан от Та-чуан, чиято жена останала извънредно впечатлена от добре надарената мъжка фигура и я програмирала да я обслужва еротично, когато императорът отсъства по държавни дела. Накрая той разбрал за бионичната изневяра на императрицата, унищожил автомата любовник и заповядал изобретателят му да бъде обезглавен.10 Това обаче не бил първият сексробот.

Повече от шестстотин години по-рано Набис, владетелят на Спарта от 207 до 192 г. пр.н.е., създал съвършено копие на прословуто красивата си съпруга след смъртта ѝ и скрил това от обществеността, обявявайки го за държавна тайна. Облечено в царски одежди, копието било като огледален образ на мъртвата Апега и било управлявано от едно тайно място наблизо от самия цар „с помощта на скрити устройства“.11 Когато призовавали в двореца някой некоректен длъжник, го напоявали с достатъчно вино, за да притъпят сетивата му, така че да не разкрие измамата, и водели пияната жертва на – както си мислел той – частна аудиенция с живата Апега. Механичната ѝ двойница посрещала съблазнително непредпазливия длъжник с разтворени обятия. Но щом той влезел в нея, те се затваряли и го притискали все по-силно към стоманеното ѝ тяло, набучено с железни пирони, от които нямало спасение. Едва когато измъчваният длъжник се заклевал на висок глас да си плати, смазващата прегръдка на царицата андроид се отпускала. Този ефективен агент за събиране на държавни вземания бил описан от Полибий, сериозен историк от ранната римска история и съвременник на самия Набис. Автоматът на спартанския владетел „бил един от технологичните успехи на древния гръко-римски свят“ според статията за него в Уикипедия.12

Хиляда години по-рано, по време на Троянската война на Егейското крайбрежие на днешна Турция, вдовицата Лаодамия „направила бронзово подобие на (покойния си) съпруг Протесилай, сложила го в стаята си под предлог извършване на свещени обреди и му се отдала“ според Гай Юлий Хигин, латински автор и директор на Палатинската библиотека по времето на император Август. Един слуга надникнал през процеп във вратата и „я видял да прегръща подобието на Протесилай и да го целува. Мислейки, че тя си има любовник, той казал на баща ѝ Акаст. Когато онзи нахълтал в стаята, видял подобието на Протесилай. За да сложи край на страданията ѝ, наредил да го изгорят заедно със свещени дарове на направена от него клада, но Лаодамия не могла да понесе скръбта, хвърлила се на кладата и също изгоряла“.13

Фигура 1.1. Профилът на цар Набис се появява на гръцка монета от началото на II век. Набис създал автомат, който да съблазнява длъжниците и да ги измъчва, докато не си платят дълговете

Роботите на Лин Джао от средата на VI век също се отличавали с това, че изглеждали съвсем като живи. Придворният историк Мин Син разказва как монахът от династията Ци от Северен Китай изкопал „басейн за наслади“ в подножието на една планина по заповед на император Ву Чен. „След завършването на басейна Лин Джао направил миниатюрна лодка в най-големи детайли и я сложил във водата. Когато миниатюрната лодка доплавала до императора, той взимал от нея един винен бокал и тя автоматично спирала. После дървеното човече на борда плясвало с ръце и лодката засвирвала музика. Когато император Ву Чен свършвал да пие и оставял бокала, дървеното човече го отнасяло обратно на лодката. Ако император Ву Чен не бил допил виното в бокала, лодката оставала на място и не си тръгвала.“14

По-ранният колега на Лин Джао, Лан Лин, изобретил „робот, който можел да танцува“. Както е описано в един текст от средата на VI век, „Чао йе циен дзай“: „Когато царят искал да предложи питие на някого, роботът се обръщал към този мъж и му се кланял с питието в ръка“.15

Виночерпецът на Лан Лин бил изпреварен с много от творенията на гърка от III век пр.н.е. Филон Византийски, известен още като Механика заради впечатляващите си инженерни постижения. Неговите изобретения включвали автомат „във формата на жена в естествен ръст. В дясната си ръка тя държала делва с вино. Когато сложели чаша върху дланта на лявата ѝ ръка, тя автоматично наливала първо вино, а после вода, за да постигне правилната смес. И виното, и водата се съхранявали в метални съдове, окачени в гърдите ѝ“.16 Описан в големия трактат на Филон „Механике синтаксис“ („Сборник по механика“), точно копие на този автомат се появи през 2017 г. на изложба, наречена „Удивителните изобретения на древните гърци“, в пристройката на музея „Хераклейдон“ на улица „Апостол Павел“ в централна Атина. Също като споменатия по-горе Херон Александрийски, Филон създал автоматизиран театър, който разигравал сюжети от популярни митове с движещи се образи, звукови ефекти и анимирана визия. Интересното е, че автоматът на Лан Лин „изглеждал като човек не от китайската раса“, което намеква за чуждестранния му произход, така че той би могъл да датира от много, много отдавна.17

Атлантическият произход

на автоматиката

Макар че много примери за автоматизация са били открити в Рим и Китай, някои може да са изгубени в морето. В Стария завет се преразказва древноегипетски мит с възможен преддинастичен произход, в който се описва по-малкият брат на Озирис, Рокаил, който живял, преди някакъв Велик потоп да заличи ранната цивилизация: „Рокаил издигнал огромна гробница, украсена със статуи от различни метали, изработени с магически изкуства, които се движели и приказвали, и се държали като живи хора“.18

Явният намек за Атлантида в това, че напредналата технология на Рокаил потънала в морето, не се ограничава до библейски източници. Теософът изследовател Дейвид Рийгъл пише:

В един разказ за потъването на Атлантида, взет от таен коментар и цитиран от Е. П. Блаватска в „Тайната доктрина“, се споменава нещо като робот („Т.д.“ том 2, стр. 427-428). Там той е наречен „говорещо животно“ или „говорещ звяр“. В бележка под линия Блаватска съобщава, че според сведенията това били изкуствено създадени зверове, механични животни. В друга бележка под линия Блаватска съобщава, че според Брахмачари Бава (индийски учен от края на XIX век) някога са съществували обширни трактати на санскрит по такива теми, но днес те са загубени.

Съществува един текст на пали, „Лока-паняти“, „Описание на света“, който до голяма степен се базира на изгубени санскритски текстове (La Lokapaссatti et les idйes cosmologiques du bouddhisme ancien1), от Йожен Дени, 2 тома, 1977 г. За историята с роботите вижте текста на пали, стр. 157-159, и френския превод, стр. 141-143). Там такъв робот е наречен с думите „бхута-вахана-янта“ (на санскрит), което буквално означава „управлявана от духове превозна машина“. В разказа, предаден в „Лока-паняти“, тези управлявани от духове машини се използват, за да пазят реликвите на Буда.19

Роботизирани воини

Ако изкуственият интелект наистина произлиза от Атлантида, праисторическите му корени може би са оставили някакъв отзвук в най-старите митове от класическата епоха на Западна Европа. Талос, робот пазач, се появява в „Аргонавтика“, епична поема, която описва пътешествието на Язон в търсене на Златното руно (виж илюстрация 3). Когато той и неговите аргонавти се приближили с лодка до остров Крит, били замеряни със скали от един бронзов воин, програмиран да защитава егейския остров от всякакви външни хора, който обикалял бреговете му три пъти дневно. Въпреки това аргонавтите стъпили на сушата и надвили гигантския си противник, като любимата на Язон, Медея (която малко по-късно ще бъде предадена от него), извадила един меден гвоздей от петата на автомата пазач. Оттам изтекла течност, известна като „кръвта на боговете“, и по този начин Талос бил обезкръвен и се сринал в купчина от натрошен безжизнен метал.

„От съвременна гледна точка – отбелязва журналистът от „Попюлар Електроникс“ Уилям Тен, – тази жила може да е била главният му захранващ кабел, а гвоздеят – неговият бушон.“ Той описва Талос като „система за оръжейна тревога и управляема ракета в едно“.20 Писателят от „Как работят нещата“ Робърт Ламб е на същото мнение:

Талос е нещо много повече от обикновен куриоз сред останалите истории за богове и герои. Докато митовете могат да разкрият много за историята и културата, този епизод засяга също и вида на технологиите. По грамадния му ръст виждаме колко майсторска е била обработката на бронз по онова време, както и колко ефикасни във военно отношение са били бронзовите оръжия. Това е била епоха, когато бронзовата технология е достигнала своя връх. Талос е нещо специално дори и за съвременните хора. Той е въплъщение на технологичните постижения и божествените сили, преплетени в едно митично създание... Талос е забележително футуристичен, той предвижда научните възможности на днешната епоха и въпреки това принадлежи по-скоро към странните фантазии на новата научнофантастична митология, отколкото към механизмите, създавани и използвани в истинския живот. Този робот убиец се взира в нас от мъглите на древната човешка цивилизация и отразява възгледите на своето време, но също така ни предизвиква да се замислим за последствията от художественото и технологично съзидание. Какви са границите на могъществото на съвременния Талос? Въпреки безкрайния поток от научнофантастични роботи убийци, тези въпроси си остават все така завладяващи, както винаги.21

Тази безвременност се отнася не само до произхода им, но и до съвременното им значение. Макар че класическите учени са датирали създаването на „Аргонавтика“ между 283 и 221 г. пр.н.е., основната история в нея е „била добре известна на гръцката публика, което позволило на Аполоний (Аполоний Родоски) да отиде отвъд простото повествование, придавайки му научен акцент, подходящ за времето си“, пише Робърт Ламб. Това била епохата на великата Александрийска библиотека, когато самият Херон Александрийски работел върху създаването на своите роботи. „От една страна – заявява Ламб, – Талос представлява възможна метафора за могъществото на бронзовата технология през гръцката бронзова епоха, продължила от 3200 до 1200 г. пр.н.е.“22

Всъщност някои версии представят Талос като последния оцелял от древна раса на бронзови хора, или по-скоро последните оцелели от късната бронзова епоха. В древния критски език „линеарен Б“ Талос е бил синоним на слънцето, а минойците са боготворили Зевс като Зевс Талайос. Талая е името на „линеарен Б“ (може би произлизащ от по-стария, все още непреводим минойски „линеарен А“) на един връх в планинската верига Ида, където култът на Зевс бил съсредоточен високо на връх Ида в подобна на катедрала пещера, известна като Идеон Андрон, или Пъпа на света. Подробни изображения на Талос върху гръцки вази и етруски огледала предшестват „Аргонавтика“ с поне сто и петдесет години. Особено важно значение има изображението му на една критска монета от Фестос, защото тъкмо в руините на този голям град е намерен диск от печена глина, на който е отпечатан един от най-ранните примери за ръчно набран текст. Той датира от средната минойска бронзова епоха и е изпреварил с две хиляди години процеса, преоткрит от Йоханес Гутенберг около 1450 г.

Като се има предвид връзката му с Крит, Талос може да се разглежда в контекста на подобни примери за развити древни технологии, открити там – нещо, което, изглежда, потвърждава, че той действително е съществувал в древността. И наистина, нововъведения като тоалетната с течаща вода, намерена в Кносос, главната забележителност на този критски градски център от предкласическата епоха, и астрономическият компютър от Антикитера, открит на деветнайсет морски мили северозападно от Крит, поставят измислянето на Талос дълго преди създаването на „Аргонавтика“ и дълбоко в бронзовата епоха, която той, изглежда, е олицетворявал. Първоначално той може да е бил някакво технологично напреднало устройство, построено за военни цели.