Невидима

1.

Антония Адамс беше деликатно и вълшебно дете от мига, когато се роди. Баща ѝ смяташе, че прилича на ангелче, с пухкава бялоруса коса и големи сини очи. Гледаше го право в очите, още преди да проговори, сякаш имаше да му каже нещо. Отначало не беше срамежлива, но бързо стана такава, тъй като живееше във „военната зона“ между родителите си.

Антония знаеше кога да говори и кога да мълчи, а през повечето време беше по-безопасно да си мълчи. Научи се да изчезва, да се крие в сенките, да се смалява и да седи толкова тихо, че забравяха за присъствието ѝ в стаята. А в удобен момент, когато битките между родителите ѝ се разгорещяваха, тя безмълвно се измъкваше. В яростта им един срещу друг, те забравяха, че детето им съществува и дори е в стаята с тях. Антония усъвършенства изкуството да изглежда невидима, почти като призрак. Чувстваше се в безопасност, когато никой не ѝ обръщаше внимание. В продължение на часове седеше сама в стаята си, четеше, играеше си с куклите или просто мечтаеше и зяпаше през прозореца, като си задаваше въпроси за хората, които минаваха по улицата.

Често се чудеше дали родителите и на другите деца се караха по същия начин, но никога не посмя да попита. Живееше в свят на възрастни, изпълнен с враждебност, и се срещаше с други деца само в училище. Беше по-дребна от останалите и те често предполагаха, че е по-малка от тях, и я наричаха бебе. Нямаше баби и дядовци, а и двамата ѝ родители бяха единствени деца като нея, затова в живота ѝ нямаше други възрастни освен тях.

Винаги се чувстваше като натрапница и единственият начин да оправи това бе да стои далеч от погледите им. Когато навърши седем години, Антония вече беше усъвършенствала изкуството да изглежда невидима и се чувстваше такава. Най-удобно ѝ беше, когато никой не можеше да я види. Струваше ѝ се, че да я забелязват, особено родителите ѝ, беше ужасно рисковано.

Антония не приличаше на майка си, Фабиен Баске, пламенна млада французойка с гарвановочерна коса, бяла като порцелан кожа и плътни устни с яркочервено червило. Блестящите ѝ тъмни очи бяха големи като тези на дъщеря ѝ. Откакто Антония се помнеше, майка ѝ бе ядосана през повечето време. Баща ѝ се беше влюбил лудо в нея в мига, когато я бе видял за първи път, но по-късно бе осъзнал, че става дума за похот, а не за любов. Тя беше неустоима. Имаше закръглени гърди, тънка талия, дълги, слаби крака, тъмната ѝ коса бе прибрана на кокче, но когато вечер я пуснеше, падаше като тежка тъмна завеса до кръста ѝ.

Фабиен работеше като келнерка в кафене в Париж, когато се запознаха. Тя се разбъбри с лекота с Брандън Адамс, докато му сервираше, и го попита откъде е. Той обясни, че е американец от Ню Йорк и е пристигнал в Париж в командировка. Фабиен веднага разбра, че той има пари. Носеше отлично скроен костюм и златен часовник. А той се почувства като омагьосан от нея. Тя беше на двайсет и четири, а той – осем години по-голям. Тя въобще не приличаше на консервативните, добре възпитани жени, които Брандън познаваше, и беше зашеметяващо красива. Каза му, че се опитва да стане актриса, и той ѝ повярва.

Произходът на Фабиен беше повече от скромен. Беше родена в лишенията на следвоенна Франция. Майка ѝ, Марселин, бе оцеляла в окупацията и се бе влюбила в един от американските войници, изпълнили града в края на войната. Един ден тя привлече вниманието му на улицата и той я покани да хапнат в близко кафене. Марселин беше вечно гладна. Всичките ѝ пари отиваха за лечението на майка ѝ, която беше инвалид. Баща ѝ беше убит при експлозия в ранните дни на Съпротивата и тя свързваше двата края с каквато работа успееше да намери – миеше подовете в ресторанти, сервираше, работеше като камериерка в малък хотел.

Хубавият американски войник се оказа отговорът на молитвите ѝ. Хранеше я, носеше ѝ шоколади и чорапи. Беше мил и безкрайно нежен към нея. Майката на Фабиен не знаеше, че е бременна, когато той замина за Съединените щати и не остави никаква информация за връзка. За него тя бе кратко приключение във военно време, екзотичен спомен, който щеше да остане в душата му, но той никога вече нямаше да я види. У дома го чакаше приятелката му и той възнамеряваше да се ожени за нея, макар никога да не го бе споделял с майката на Фабиен. Нямаше нужда тя да знае това. Той не даваше обещания, които не можеше да спази. Напусна Париж, както много други войници, с незабравими спомени от времето си в града и остави зад гърба си бебе, за което не знаеше нищо и никога нямаше да узнае.

Майката на Фабиен разбра, че е бременна, два месеца след отпътуването му и се опита да открие адреса му чрез военната база в Париж. Знаеше името му – Джими Смит, но не знаеше нищо друго за него, дори и датата на раждането му. Военните не успяха да го открият. Той бе един от многото млади американски войници, оставили жени и бебета в Париж, а и из цяла Европа. Положението на Марселин не беше необичайно. Майка ѝ почина скоро след заминаването на Джими и Марселин се опита да живее сама в Париж, но не можеше да остане там с бебе и без никой да ѝ помага. Малко след раждането на дъщеря си, тя отиде да живее при баба си в Британи, където Фабиен израсна. Марселин почина, когато дъщеря ѝ беше само на три годинки. Удари я камион, докато караше колелото си на връщане от работа в местната сладкарница. Фабиен беше прекалено малка, за да разбере какво се бе случило с майка ѝ. Когато навърши дванайсет, прабаба ѝ почина от инсулт. Тъй като детето нямаше никакви други роднини, го изпратиха в сиропиталище в Куимпе, където остана докато навърши осемнайсет. После Фабиен отиде в Париж. Не познаваше града, но бе мечтала за него цял живот. Мечтаеше да стане актриса, но нямаше късмет в намирането на роли, въпреки зашеметяващата си красота. Уреди си няколко ангажимента като манекенка, но фигурата ѝ беше твърде пищна за подобна работа, затова се издържаше като келнерка в кафенето, където Брандън Адамс се запозна с нея малко след двайсет и четвъртия ѝ рожден ден. Тя живееше в Париж вече от шест години и още не се бе отказала от мечтата си да получи роля във филм някой ден. Фабиен смяташе, че Париж е най-вълнуващият град в света, и се надяваше да бъде „открита“ от някой продуцент.

Фабиен беше от хората, които винаги оцеляваха. Беше родена в лишения, но произхождаше от род на решителни, смели жени. Беше безстрашна и дръзка, готова да се бори за това, което иска. Брандън разпозна тези качества и бе очарован. Фабиен никога не се оплакваше от предишния си живот, но той разбираше, че не е бил лесен. Това, което веднага го впечатли у нея, бяха несломимият ѝ дух и зашеметяващата ѝ красота. Беше като омагьосан и всеки ден идваше в кафенето, за да я види. Една вечер след работа, когато я изпрати до малката ѝ мизерна стаичка, където живееше под наем, тя му разказа, че баща ѝ бил американец, но никога не се бе запознала с него. Върнал се в Съединените щати преди тя да се роди, а майка ѝ не успяла да го открие. Фабиен нямаше живи роднини, но изглеждаше несломена от трудния живот, убедена, че някой ден ще изгради кариера като актриса. Брандън не можеше да не се възхити на смелостта ѝ. Фабиен беше най-силната, смела и красива жена, която някога беше срещал. Тя спа с него втория път, когато я изпрати до дома ѝ, и той се увлече по нея още по-силно. Подари ѝ малка златна гривна със сърчице на верижка, когато си тръгна. След като се прибра в Ню Йорк, Брандън не можеше да спре да мисли за Фабиен. Всички жени, които някога бе познавал, бледнееха в сравнение с нея. Никога преди не се беше чувствал така и сега вярваше, че е истински влюбен. Фантазиите му за нея бяха приятно мъчение и той копнееше да се любят отново.

Бащата на Брандън бе загинал в Тихоокеанския театър през войната, а майка му почина, когато той учеше в колежа. Бабите и дядовците му отдавна бяха покойници. Баща му произхождаше от заможно семейство. Не бяха впечатляващо богати, но живееха удобно и охолно и баща му им остави достатъчно пари за хубав живот. Семейството му беше старо и уважавано, макар че състоянието им бе намаляло с течение на времето. Но все пак имаше достатъчно за вдовицата и сина му да живеят в приличен квартал в хубав апартамент в Ню Йорк. Брандън получи отлично образование в Колумбийския университет, а после се записа в бизнес факултета.

Той беше направил разумни инвестиции, а и притежаваше остър предприемачески нюх. Вложи пари в компания за пластмасови изделия, която преуспя през шейсетте години. По времето, когато се запозна с Фабиен в Париж през 1970-а, печелеше значителни суми и живееше чудесно. Беше амбициозен и възнамеряваше да натрупа солидно състояние. Наскоро бе инвестирал във втора компания, която спечели астрономични суми от обръчи за въртене. Те бяха патентовани преди седем години, а той бе закупил голям дял от компанията, която ги произвеждаше. Обръчите бяха лесни за изработване, модерни и вече бяха донесли много пари за компанията. Инвестицията преди седем години бе натрупала значителна сума и за Брандън, благодарение на най-новите им продукти. Другите му вложения също носеха солидни печалби. Той имаше бизнес инстинкт за това, което хората желаеха и щеше да се продава добре. Досега Брандън не бе допуснал грешка в инвестициите си.

Майка му така и никога не се съвзе от смъртта на баща му през войната. Живееше в уединение, ужасно потисната. Беше овдовяла на двайсет и шест, а на четиресет и една почина от рак на яйчниците. Тогава Брандън беше на двайсет и една и се изненада колко много пари майка му беше спестила, макар никога да не беше работила. Тя бе постоянно присъствие в живота му, мила и нежна, но фактът, че бе останала без подкрепа толкова рано и ѝ се бе наложило да отгледа сина си сама, я бе уплашил и разтърсил до края на дните ѝ. Тя бе напълно зависима от съпруга си, а после и от сина си, който се опитваше да я успокои, но никога не успя. Беше тъжна, уплашена жена и се нуждаеше от повече подкрепа и защита отколкото някога бе успявала да даде на сина си. Брандън се премести в апартамент близо до нейния докато учеше в колежа и я посещаваше почти всеки ден. Измъчвана от тревоги, тя бе вглъбена в себе си и не показваше привързаност. Доколкото Брандън знаеше, майка му не бе имала друг мъж в живота си след смъртта на баща му, а и не беше топла и обичлива жена, дори когато съпругът ѝ бе жив. Тя просто беше една фина и благовъзпитана жена. Страстта не беше и в природата на Брандън, затова краткото му приключение с Фабиен в Париж го заля като цунами. Познатите му момичета и тези, с които бе излизал в колежа, бяха добре възпитани дебютантки, продължили образованието си в колеж. Не притежаваха бурната страст, която изригваше от Фабиен като вулкан. Тя нямаше никакви задръжки, нито в леглото, нито където и да било другаде. Това беше главозамайващо за Брандън, който също като майка си не бе склонен да показва чувствата си. Той обаче харесваше тези качества на Фабиен и те изкарваха на повърхността нещо у него, което никога преди не бе изпитвал. Двамата с Фабиен бяха споделили дива страст и той копнееше за още. Беше сигурен, че става дума за любов. Никога преди не бе изпитвал толкова силни чувства към жена.

След месец, прекаран в постоянни мисли за нея, той се върна в Париж, за да я види отново, и Фабиен му се стори още по-впечатляваща. Беше избухлива, пряма, казваше това, което мислеше, и правеше каквото си поискаше. Тя се изненада, когато Брандън се появи в кафенето без предупреждение, грабна я в прегръдките си и я целуна. Фабиен успя да си вземе пет почивни дни и двамата обиколиха френската провинция с колата, която той бе взел под наем. Когато се върнаха в Париж, Брандън знаеше, че е влюбен и иска тя да дойде в Ню Йорк. Не можеше да понесе мисълта да се раздели с нея за дълго.

– А какво ще стане, когато ти писне от мен? – попита тя разумно.

Фабиен знаеше какво бе станало със собствената ѝ майка. Тя не искаше да бъде зависима от милостта му в чужда страна и не възнамеряваше да забременее, за което той ѝ беше благодарен. Брандън беше луд по нея, но не беше готов за дете. Фабиен беше причина за достатъчно изненади в живота му и той не желаеше да добавя повече, поне засега.

– Няма да ми писне от теб, Фабиен – нежно отвърна той.

Брандън не можеше да си представи подобно нещо. Как човек би могъл да се отегчи от жена като нея?

– Може и да се случи – възрази тя.

– Тогава вече ще бъдем женени.

И двамата се изненадаха от думите му, които бяха изскочили от устата му преди той да се усети.

– Предлагаш ми брак ли?

Той се усмихна.

– Не още, но ще го направя. Трябва да обмислим как да действаме нататък.

Фабиен отговори като отново се люби с него, което засега бе достатъчно и му напомни колко силно я искаше в живота си. Всичко, преживяно преди нея, му се струваше безцветно.

– Ами актьорската ми кариера? – попита тя след като се любиха.

Брандън не посмя да попита „каква актьорска кариера“. Фабиен беше признала, че актьорските ѝ ангажименти бяха твърде редки и незначителни, но тя все още мечтаеше за звездна слава някой ден.

– Можем да ти намерим агент в Ню Йорк – отговори той.

Според него, това нямаше да е трудно заради впечатляващата ѝ красота. Но първо Фабиен трябваше да усъвършенства английския си. Говореше го достатъчно, за да вземе поръчките на американците в ресторанта, но се нуждаеше от уроци, ако искаше да направи кариера в Щатите. Акцентът ѝ беше очарователен, но речникът ѝ бе ограничен, въпреки че двамата с Брандън общуваха свободно един с друг, а и той бе извикал на помощ онова, което помнеше от френския в гимназията. Паузите в разговорите им обикновено се запълваха със смях и целувки.

В края на четвъртото посещение на Брандън в Париж, в рамките на три месеца, той ѝ предложи брак, поднасяйки ѝ пръстена на майка си, който бе донесъл от Ню Йорк – семпла халка с красив сапфир. Оправданието на Брандън за честите му пътувания до Париж беше бизнесът му с компания за пластмаси във Франция, но истинската причина беше Фабиен. Той ѝ помогна да получи американска виза и четири месеца след запознанството им тя отлетя за Ню Йорк с него и се нанесе в апартамента му в Ъпър Ийст Сайд, който бе идеален за ерген, но малко тесен за двама им. Никой не възрази срещу скоростта, с която се развиваше връзката им, тъй като родителите на Брандън бяха покойници. Месец по-късно той се ожени за Фабиен в кметството. Вече ѝ беше намерил агент, който я посъветва да взима уроци по английски и актьорско майсторство и ѝ предложи да се свърже и с агенция за манекени. Фабиен беше фантастично красиво момиче, а жизнерадостта и енергията ѝ не можеха да останат скрити. Надеждите за кариера бяха все още живи.

Брандън работеше усърдно и често оставаше до късно в службата, а Фабиен опознаваше Ню Йорк и взимаше уроците, които агентът бе предложил. Ходеше често на кино, за да научи езика, а в мига, когато Брандън се прибираше у дома вечер, бързо го привличаше в леглото. Той не съжаляваше и за миг, че се бе оженил за нея, а тя водеше удобен живот като съпруга на преуспяващ млад предприемач, който не ѝ отказваше нищо и я глезеше щастливо винаги, когато можеше.

Брандън я запозна с приятелите си, които бяха зашеметени от красотата ѝ и разбраха защо той бе като омагьосан от нея. Мъжете му завиждаха, а жените не бяха сигурни, че я харесват. Намираха я за амбициозна и прекалено пряма и не одобряваха сексапилните ѝ дрехи. Тя предпочиташе рокли с огромни деколтета, които ги шокираха. Фабиен пък смяташе приятелите му за буржоазни, а жените – за ужасно скучни и консервативни. Според нея, всички те бяха отегчителни. Брандън водеше скромен светски живот, който се ограничи още повече, когато Фабиен се появи на сцената. Не всяка благовъзпитана домакиня желаеше присъствието на французойката в дома си. Тя излъчваше силен сексапил и жените не искаха съпрузите им да се навъртат около нея.

Брандън влагаше цялата си енергия в работата си и му оставаше малко време да излиза на вечеря с приятели, а уикендите прекарваше с Фабиен. Разхождаха се из парка, ходеха на кино и на театър. Водеше я на вечеря в популярни ресторанти и ѝ предложи живот, какъвто никога не би могла да има без него. Ако не беше Брандън, тя още щеше да си е обикновена келнерка в парижко кафене.

Понякога Фабиен го подкачаше за това колко въздържан бе на обществени места и сред приятелите си. Брандън беше лъв в леглото, но хладен с нея пред хората и тя го обвиняваше в пуританство. Фабиен беше открито сексуална с него винаги, когато имаше настроение, но той не харесваше подобно поведение и ѝ го казваше. Това обаче не я спираше и често напускаха вечеря или филм, за да се втурнат към леглото у дома. Брандън никога не беше имал такава жена, която да го подчинява по този начин. Сексът беше движещата сила и връзката им се крепеше на него. Брандън му се наслаждаваше страхотно и смяташе, че това е добро начало за брака им. Някъде далеч в бъдещето той си представяше къща в предградията и две-три деца, тичащи наоколо, но засега не се чувстваше готов за това. А и Фабиен бе все още много млада, на двайсет и четири години, първо искаше кариера и го заявяваше открито. Брандън нямаше нищо против да изчака няколко години, за да започнат да водят истински семеен живот. И двамата бяха достатъчно млади и не бързаха. А и той искаше първо да изгради солиден бизнес.

Но нещата поеха по неочакван път, когато четири месеца след сватбата Фабиен разбра, че е бременна. Това беше кошмарна новина за нея. Английският ѝ се подобряваше и тя възнамеряваше скоро да се обади на агента си, но раждането на бебе щеше да забави всичко и да попречи на плановете ѝ за кариера. Брандън също не се въодушеви от новината. Абортите наскоро бяха станали законни в Ню Йорк и Фабиен предложи да махне детето, но Брандън не смяташе, че решението е разумно. Макар това да се случи доста по-рано отколкото планираха, той все пак искаше деца от нея, за да затвърдят брака си.

Нужен им бе цял месец в спорове и разправии, сълзи от страна на Фабиен, но тя накрая се съгласи да роди при условие, че тя ще гради кариера в киното, независимо дали имат дете или не. Той се съгласи да плати за бавачка, което смекчи удара. Струваше ѝ се, че с бебето щеше да е като в затвор.

Плановете ѝ да се обади на агента бяха отложени. Тя се чувстваше потисната през по-голямата част от бременността и не можа да свикне с идеята за бебе. Молеше се на Брандън да ѝ позволи да направи аборт, докато лежеше и повръщаше през повечето дни, но той отказваше категорично. Лекарят ѝ също не беше съгласен. Вече бе прекалено късно за законен аборт. Фабиен все още се чувстваше зле, когато влезе в шестия месец, и каза, че мрази бебето, което я измъчва така ужасно. При това, то бе единствената пречка за кариерата ѝ, за която бе мечтала цял живот. Брандън бавно свикваше с това, че ще имат бебе, макар да споделяше рядко с Фабиен, защото тя побесняваше, когато чуеше подобно нещо.

Тя не положи никакви усилия да се подготви за бебето. Брандън намери по-голям апартамент, когато научиха, че е бременна. Жилището беше просторно и слънчево и се намираше в елегантна кооперация. Той нае дизайнер по вътрешно обзавеждане, защото Фабиен се чувстваше прекалено зле, за да се интересува от мебелиране. Брандън бе този, който обзаведе детската стая в свободното си време през уикендите, докато Фабиен лежеше безпомощно, измъчвана от неразположението и твърде ядосана на бременността, за да му помогне. Лекарят ѝ каза, че тя е една от малкото жени, които се чувстват зле през цялата бременност. Понякога Брандън се чудеше дали причината не беше в това, че не желаеше детето, но никога не го сподели с нея.

През последните два месеца от бременността ѝ той бе по-зает от обикновено. Беше купил друга компания, която имаше страхотен потенциал за разрастване. Намираше се в Ню Джърси и имаше фабрика в Питсбърг, която той придоби при сделката. Брандън пътуваше непрестанно между Ню Джърси, Ню Йорк и Питсбърг, а и бе хвърлил око на друга компания в Чикаго. Инвестициите му постоянно се множаха, а семейството му се разрастваше.

Той беше в Ню Джърси, когато раждането започна, и се втурна към дома си, за да е до Фабиен, както ѝ беше обещал. Бебето се появи навреме, в един горещ августовски ден. Фабиен лежеше като кит на сухо през последния месец и непрестанно се оплакваше колко ужасно се чувства. Брандън мислеше, че никога преди не бе изглеждала толкова красива, но не смееше да ѝ го каже. Тя плачеше всеки път, когато се погледнеше в огледалото, и се страхуваше безумно, че бременността ще развали фигурата ѝ завинаги. Сега тя копнееше само да роди и да се отърве от детето. Нае кърмачка за първите няколко седмици, а после смяташе да наеме и бавачка. Планираше да прекарва времето си във възвръщане на фигурата си, за да започне кариерата си в края на годината.

Фабиен лежеше в болницата от няколко часа, когато Брандън пристигна, след като бе шофирал като луд от Ню Джърси. Той чу писъците ѝ още в коридора и се втурна към стаята ѝ. Позволиха му да я види за няколко минути, после го изпратиха в чакалнята при другите бащи. Фабиен се молеше да ѝ дадат болкоуспокоителни и го караше да остане при нея, но той нямаше избор, лекарите не разрешаваха на бащите да присъстват на раждането. Тя изглеждаше отчаяна, а Брандън се чувстваше виновен за това. Една от сестрите му каза, че може да се прибере у дома, ако иска, тъй като първите деца не се появяват бързо и Фабиен няма да роди още няколко часа. Някои от другите бащи си тръгнаха и се върнаха по-късно. Брандън се почувства неудобно да си тръгне и в полунощ бе още там и очакваше новини. Фабиен раждаше вече от петнайсет часа и сестрата отново настоя той да се прибере у дома, като обеща да му се обадят, когато бебето се появи. Той не можеше да си представи какво точно преживяваше Фабиен и я съжаляваше, но нямаше как да я успокои, защото не му позволяваха да я види.

В два сутринта той послуша съвета на сестрата и се прибра у дома, за да поспи. Отби се да погледне люлката в празната детска стая и се опита да си представи какво щеше да е там да има бебе, дали щеше да е момче или момиче. Сега искаше само мъките на Фабиен да свършат, за да могат да започнат живота си като семейство. Беше убеден, че тя ще свикне с бебето след раждането, макар да бе страдала почти през целите девет месеца.

Брандън потъна в дълбок сън в мига, когато си легна, и се изненада, когато се събуди в девет на следващата сутрин. Слънцето струеше през прозореца. Все още никой от болницата не се беше обадил. Разтревожен, той им звънна и сестра от болницата му съобщи, че вероятно не остава още дълго и бебето ще се появи по някое време следобед. Брандън не можеше да повярва, надяваше се, че жената греши. Не можеше да си представи в какво състояние беше жена му, ако раждането продължаваше толкова дълго. Нямаше как да прецени дали това беше нормално, или нещо се беше объркало, но сестрата го увери, че всичко е наред, преди да затвори.

Той пи кафе и се върна в болницата, където отново се присъедини към бащите в чакалнята. Видя някои от мъжете от вчера, но имаше и нови. Един по един, те напуснаха чакалнята, когато им съобщиха, че съпругите им са родили. Най-после, в четири следобед, усмихната млада сестра в колосана касинка и униформа му махна и му каза, че може да види дъщеря си през прозореца на залата, и го поведе натам.

– Всичко наред ли е? – попита той паникьосано.

Това бе най-дългият ден в живота му, а със сигурност и за Фабиен.

– Бебето е прекрасно, а съпругата ви се справи добре. Малко е изморена в момента, но можете да я видите веднага щом напусне стаята за възстановяване.

– Тя ражда трийсет и един часа – каза Брандън и жената кимна.

– Не е толкова дълго за първо бебе. А малката тежи три килограма и седемстотин грама. Чудесно тегло.

Сестрата му се усмихна и махна на жената от другата страна на стъклото, която вдигна увитото в розово одеялце бебе и го наклони, за да даде възможност на Брандън да види лицето на дъщеря си. Бебето имаше идеални черти, беше изящно и сладко, а под розовата му плетена шапчица се подаваше патешки пух от руса коса.

– Тя има лицето на ангел – промърмори той сякаш на себе си.

Бебето въобще не приличаше на Фабиен с екзотичната ѝ мургава красота. То имаше малка, оформена като сърчице уста и трапчинка на брадичката и приличаше на него повече, отколкото той осъзнаваше. Брандън беше висок и рус, със същата трапчинка на брадичката.

– Добре ли е жена ми? – попита той отново и сестрата го увери усмихнато, че всичко е наред.

Другата сестра отнесе бебето и го сложи в люлка в далечния край на залата.

– Изморена е, но е добре. Ще поспи няколко часа сега, а после ще я видите.

Докато стоеше, вторачен в бебето си, Брандън се почувства зашеметен от чудото на раждането. Това малко човешко същество беше негова дъщеря, доказателство за любовта му към Фабиен. Още не можеше да го повярва и си тръгна замаян.

Брандън излезе от болницата и реши да хапне нещо. Все още му беше трудно да повярва, че трийсет часа бяха нормално време за раждането на бебе. Нямаше търпение да види дъщеря си отново и да я прегърне, както и Фабиен, когато се събуди. Това беше изключително важен момент за тях. Вече бяха семейство, а не само мъж и жена, които се бяха влюбили. Животът му имаше ново значение. Струваше му се, че всичко се е променило, и копнееше да види Фабиен и да сподели мислите си с нея.