Въведение

В търсене на изгубеното знание

Глен Крайсбърг

В нашия свят тече революция – плод на десетилетия изследвания и добре документирани доказателства, представени от блестящи учени като Робърт Бовал, Греъм Хенкок, Джон Антъни Уест и Робърт Шох (наричани понякога с обич „четиримата конници“). Настоящата антология е допълнение към техните гласове и, взета като цяло, предлага удивителни, но и убедителни доказателства за зараждащата се промяна в начина, по който гледаме на произхода на човечеството и корените на цивилизацията. Рушат се устойчиви парадигми, които се пренареждат в съответствие с новия порядък на мислене.

Настъпващата „революция в мисленето“ отправя пряко предизвикателство към установилата се ортодоксална академична система, която продължава да отхвърля разумни доказателства и теории, които не само са издържали изпитанията на времето, но и вече са добили статут на валидни доказателства в обществените представи. Разбира се, ортодоксалността се противопоставя и се бори срещу промените поради самата си същност. За да приеме новото, ортодоксалната система би трябвало най-напред да промени начина, по който възприема знанието, притежавано от хората в далечното минало.

Защо „изгубено знание“? Защото голяма част от изследванията, сведенията и теориите, представени в настоящата антология все още не са включени в основните, традиционни академични учебни програми. Нито пък се проучват сериозно от университетите или са представени в официалните учебници или научни списания, при все че това положение все пак започва да се променя. Битката за включването и приемането им предизвиква спорове по целия свят от десетилетия, а в някои случаи води и до нападки от страна на академичните кръгове към участниците в тази борба.

„Изгубеното знание на древните“ предлага на читателя подбор от добре проучени и провокиращи размисъл статии и есета, посветени на алтернативната наука и история. Опитахме се да останем в широката тема за изгубеното знание и циклите на времето, докато разглеждаме нетрадиционни теории и гледни точки, които оспорват отдавна установили се като норми предположения. Разнообразните мнения на тези плодовити автори и изследователи предлагат уникална картина на някои от последните открития от предната линия на революционните научни и исторически проучвания, като същевременно разглеждат нови теории и отправят предизвикателства към защитниците на установилите се схващания.

Като признават, че много от днешните открития са всъщност преоткриване на изгубено знание на някогашни цивилизации, авторите на материалите в този том целят да поставят в контекста на човешкото знание постиженията и събитията, водещи към фундаменталното разбиране за това къде е мястото на днешното време спрямо миналото и бъдещето в цикъла на човешкото съществуване.

Събраните тук статии и есета също така свързват и „точките“ от цялостната картина, така да се каже, за да могат читателите да си дадат сметка, че тя е нещо повече от простата сума на нейните части. Чрез тези текстове читателят ще научи, че много от техните автори – учени и изследователи – предполагат съществуването на цикъл на времето и съзнанието, който дълбоко засяга начина, по който гледаме на историята. Всяка от статиите в сборника добавя по нещо, което надгражда цялостната тема.

Например д-р Шох разглежда възможните висши състояния на съзнанието (телепатия, ясновидство и т.н.) в минали епохи не само защото се интересува от паранормалното, но и защото по този начин развива и надгражда предишните си работи. Той установява, че тези феномени имат истинска научна подкрепа, която потвърждава древните истории от предвавилонската ера, когато човечеството е комуникирало на по-високо ниво и е имало възможност да строи величествени конструкции, дълго преди появата на всякаква форма на писменост (поради което тези конструкции се смятат за предварително условие за възникването на „цивилизация“). Едуард Ф. Малковски разглежда в статията си задълбочено мъдростта и космологията на Древен Египет и открива паралели с модерната струнна теория и квантовата физика, което не би било прието за възможно при линеарната парадигма на историята.

И така, когато парадигмите на науката и историята се променят (буквално всеки ден), тази ангажирана „порода“ научни изследователи се опитва да навлиза в нови територии и да докладва за забележителни открития в полето на точните науки, историята, философията и религията. Защитаващ стандартите на научната методология, настоящата антология предлага на любознателния читател най-респектиращата, прозорлива и стъписваща научна и историческа информация, която изобщо се публикува в нашия свят днес.

Тези автори рядко пишат извън своите сфери. Всъщност някои от тях може би дори не си дават напълно сметка по какъв начин работата им се вписва в голямата картина. Но като съберем всички късчета от ребуса, получаваме достатъчно знание и доказателства, за да можем на този етап да заключим това, което древните ни казват, че е реалност – времето наистина се движи в цикъл, а митовете, свързани с този цикъл, разкриват едновременно отдавна изгубената Златна епоха и другата, която приближава!

Започваме със статия на д-р Робърт Шох, геолог и член на академичния състав на Бостънския университет от 1984 г., който стана известен с предизвикалото спорове ново датиране на Сфинкса от 2500 г. пр. Хр. към поне 5000 г. пр. Хр. (а може би и много по-рано) на базата на геологически данни. Като навлиза в друга област, д-р Шох пише за проучвания на свидетелства и изследвания върху парапсихологията и „свръхестествените“ феномени, хвърляйки нова светлина върху процеса на оценяване на подобни изследвания и данни.

Изследователят Едуард Ф. Малковски отразява връзката между древната египетска мистическа школа и днешната философска наука, като показва, че „новите“ открития всъщност следват древни прозрения.

Като обяснява и разширява своята теория за корелацията Орион, изследователят Робърт Бовал показва как един „космически Египет“, призрачно вписан в географията по долината на Нил, отразява цикличните промени в небесния пейзаж вследствие на прецесията1 на равноденствията.2 Бовал показва как това влияе върху строенето на храмове, защото повече от три хиляди години и територия от хиляди километри е администрирана от астрономи – жреци с най-висок ранг.

Авторът Март Бут разкрива истините зад езотеричните знания, пазени и предавани през поколенията в тайните общества откакто има история, и така ни помага да видим историята на света по нов начин.

Известният египтолог бунтар Джон Антъни Уест предизвиква на „дуел“ „църквата“ на прогреса и отправя упреци към „основното течение“ в археологията в своето отворено писмо до редакторите на списание „Археология“.

Тайните общества са в основата и на удивителното изследване на Ричард Ц. Хогланд и Майк Бара върху възможността древна раса някога да е населявала Марс. Хогланд твърди, че НАСА прикрива доказателства, открити на Луната и Марс, които сочат че някога там е имало много развита древна цивилизация, която може би държи ключа към историята на човечеството.

Уолтър Крутенден, основател на Бинарния изследователски институт (архео-астрономически мозъчен тръст), изследва това, което Платон нарича „Голямата година“ – цикъл от повече от 25 000 години, определен на базата на прецесията на равноденствията, който може би обяснява възхода и изчезването на цивилизацията, както и на човешкото съзнание. Крутенден показва как „митът“, свързван с прецесионния цикъл, прониква във всички древни култури.

Като продължава с темата за големия цикъл, изследователят Скот Крайтън предлага убедителна нова теория, която обяснява разположението на обектите в Гиза, Египет, като я свързва с предупреждение за космическо унищожение, закодирано в календарно колело с прецесия, което съвсем ясно се разчита в разположението на храмовете, монументите и пирамидите на платото Гиза.

Изследователят Андрю Колинс постулира, че космическо изригване на енергия от сравнително близка звезда през палеолита може да е дало старт на човешкото съзнание и да е породило религията и съзидателността на хората, като е променило хода на нашата еволюция.

Като допуска, че древните може да са знаели повече, отколкото си даваме сметка, той проучва сведения, които могат да докажат, че предците ни са познавали и може би са използвали електромагнитния спектър още в Античността.

Бадринарян Бадринарян, главен геолог на Националния институт за океански технологии в Индия, ни отвежда на дъното на Камбейския залив, на северозападния бряг на Индия. Данни от изследвания с ехолокация, както и артефакти, извадени от тъмните дълбини, ни помагат да изтъкнем аргументи, подкрепящи тезата, че е имало друга, неизвестна досега древна цивилизация, и ни предлагат поглед към това, което океаните е вероятно да дадат на археолозите през следващото столетие.

Авторът Гари А. Дейвид открива забележителна корелация между звездите от съзвездие Орион и земните градежи на анасазите в югозападната част на Съединените щати, които напомнят корелацията, открита в Египет. Някогашните старателни астрономи педантично подравняват земните обектите с изгрева и залеза при зимното и лятното слънцестоене и ги превръщат в част от „полева“ енергийна система, простираща се на територията от днешното Южно Колорадо, през Аризона до устието на река Колорадо.

Италианският морски инженер Флавио Барбиеро аргументира възможността за моментална смяна на полюсите – к???????????? ???????, ????? ???? ?? ?? ? ???????? ? ??????????? ??????????? ??????, ??? ????? ? ????????? ???????????? ???????????, ????? ??????? ????? ????????????? ?? ???????, ????????? ??? ???????? ?? ??????????.

? ??????, ????? ?????? ?? ???????? ?????????? ???? ????? ?? ??????? ????????? ?? ????? ??????? ? ?????? ???? ?? ?? ????? ??.

???? ???? ???? ? ??????? ????????? ?? ?????? ? ?????, ?????? ?? ???????? ????????????? ? ????????? ?? ?????????? ?? ? ???????? ???????, ???? ???????? ?????, ????? ????? ????????? ????? ? ????? ?? ?????? ? ???????? ???? ?????? ?? ?????, ????? ?????????.

??????????? ?? ????????, ?? ??????? ????????? ?? ????, ?-? ????? ??????, ????????? ??????? ?????? 14? ? ??????? ?????, ?????? ?? ??????, ? ??????? ?????????? ????? ?????? ?????? ?? ????????????? ???????????? ??????? ?? ???? ? ???????????? ?????????? ????????. ?-? ?????? ??? ????????? ?? ???????????? ? ??????????? ? ? ??????? ? ???? ???????????. ??? ??????, ?? ???????? ?? ?? ???????? ?? ???????? ?????????? ? ?????? ???????? ?? ????? ????. ???? ?? ???? ????? ?? ???? ???????? ??? ??????????, ?? ??? ??? ?? ???????? ?????? ??????? ????????, ???? ?????????? ?????? ? ?????? ?????.

???? ? ???????????? ???????????, ????????? ???????, ? ????? ?? ?? ????????? ? ?????????? ?? ?-? ??????. ???? ?? ????????, ?? ??? ???????? ?? ???????? ??????, ? ???????? ????. ????? ? ??????? ????? ?????? ? ???? ????? ??????? ???? ?? ??????, ?? ? ??? ???? ??? ? ??? ???? ???? ???????????? ?? ???????, ????? ?????? ?? ???????. ????????, ???, ????????? ??? ?????? ?????? ? ????????, ?????? ?????????? ????? ????????? ?? ?????? ?????, ????????? ?? ??????? ???????? ?? ??????? ????????????? ????????? ? ????????, ???????? ???????? ? ????????, ?? ?? ????????? ?????????? ?? ????? ??? ??????????? ??????.

атастрофично събитие, което може да се е случвало в сравнително недалечното минало, при което е унищожена процъфтяваща цивилизация, чиито останки крият доказателства за смяната, погребани под ледовете на Антарктика.

И накрая, Греъм Хенкок ни предлага удивителни нови данни за първите заселници на двете Америки и откъде може да са дошли те.

Като цяло това е чудесна антология от статии и есета, целящи да разширят перспективата и хоризонта на познанията ни в различни области, като показват тайни, които карат човешките сърца и умове да търсят и откриват нови истини за света, който споделяме.

Понастоящем се съобщава, че бившият астронавт на НАСА, д-р Едгар Митчъл, пилотирал мисията „Аполо 14“ и шестият човек, стъпил на Луната, е разкрил засекретен преди шейсет години от американското правителство контакт на хора с интелигентни извънземни пришълци. Д-р Митчъл има докторати по астронавтика и аеронавтика и е работил в НАСА десетилетия. Той твърди, че докладът му се основава на вътрешна информация и години сведения от първа ръка. Това не може лесно да бъде оспорено или отхвърлено, но все пак не привлича реално медийно внимание, като достоверен разказ в днешно време.

НАСА – „официалната институция“, публикува реакция, в която не се съгласява с „мнението“ на д-р Митчъл. НАСА не признава, че той всъщност не изразява мнение, а съобщава факт. Наред с многото други автори в тази книга времето може да докаже, че и той като тях е бил прав само благодарение на фактите, които всички те излагат. Петдесет, сто, петстотин или хиляда години в бъдещето, когато историците пишат историята на нашето време, несъмнено ще обърнат внимание на малкото изследователи визионери и писатели, осъзнали истината и работили, за да привлекат вниманието на света към забраненото знание.

Мисли за парапсихологията и паранормалните явления

Дали конвенционалната наука не

пропуска нещо основополагащо?

Робърт М. Шох,

доктор по философия, геолог и

геофизик

Много от вас, които четете този материал, може би сте чували във връзка с работата ми по Големия сфинкс, Голямата пирамида в Гиза и други монументи от древността, за които говоря в множество статии, документални филми и книгите, които съм написал. При това положение много често ме питат каква е връзката между изследванията ми в областта на парапсихологията, ако изобщо има такава, и работата ми върху древните монументи.

Макар че съм геолог и основната ми грижа е датирането на различни древни обекти, не мога да не се питам защо са били построени, особено предвид огромните усилия, които несъмнено са били вложени в изграждането им.

Въпросът за предназначението на тези монументи изниква по-често, отколкото включването на отговори, свързани с религиозни вярвания и практики, ритуали и обреди за посвещаване, които в много случаи имат видим паранормален аспект от рода на ясновидство, гадаене или проявления на по-висши нива на съзнание. Храмовете в Древен Египет, Мексико и Перу сякаш крещят: „Паранормално!“. И така, дали това е смесица от древни митове, суеверия и откровена измама от страна на много гадатели, оракули и свещеници, или все пак там се крие някаква истина? Дали древните строежи не са били използвани, поне частично, за да променят съзнанието, а може би и да усилват паранормалните явления?

Честно казано, винаги съм бил дълбоко скептичен към всякакви свидетелства за паранормални явления. Но скептицизмът ми не се приравнява с отхвърляне, а при изследванията ми върху различни древни, местни и традиционни култури често виждах проявления на различни паранормални явления. Когато Логан Йонавджак, някогашен мой студент от Бостънския университет, ме насърчи да навляза по-дълбоко в сериозната парапсихологическа литература, открих, че темата е едновременно увлекателна и просвещаваща. Непосредственият осезаем резултат беше книгата, която написахме заедно, озаглавена „Революция в парапсихологията“, в която включихме извадки от четиринайсет основополагащи статии, писани между 1886 и 2007 г. от важни изследователи в областта, както и сто страници наш коментар. За мен обаче същинското потапяне в парапсихологията беше новата представа за човешкия потенциал и връзката, която всички ние имаме с живота изобщо и в крайна сметка може би с космоса.

Реални ли са паранормалните явления?

Хората често ме питат дали „вярвам“ в паранормалното. Ще кажа само, че след като се запознах с неоспорими доказателства, след като отсях измамите и фалшификациите, стигнах до извода, че определено в явленията като телепатия и психокинеза има нещо.

Повечето хора, които сериозно са изучавали въпроса, стигат до извода, че телепатията (взаимодействие на умове от разстояние) е най-добре подкрепеният с факти клас от паранормални явления. Има убедителни лабораторни данни, потвърждаващи телепатията, като класическите експерименти с познаване на карти, както и много по-сложни тестове за телепатия, ясновидство и отдалечено виждане.

Има също така голям обем от спонтанни случаи, доказващи реалността на телепатията. Например предвиждания при кризи, съвпадащите с реалността халюцинации или „призраци“ са добре известни и документирани в класическата двутомна монография, включваща строго проверени събития, представена от Обществото за психически изследвания и озаглавена „Фантазми на живите хора“.

Доказателствата за психокинеза също са силни, включително изследванията на микропсихокинезата с помощта на генератори на случайни събития и подобни устройства. Сред примерите за тези доказателства е работата на Принстънската лаборатория за изследване на инженерни аномалии (PEAR) в продължение на повече от четвърт век и внимателно проучените случаи на макропсихокинеза, свързани със спонтанни явления и полтъргайсти. Друга линия убедителни доказателства за реалността на паранормалните явления е изучаването на предчувствията или „предварителните отговори (реакции)“, най-вече под формата на краткосрочни предварителни знания, измерени чрез психологически параметри (пулс, електродермална активност и т.н.). Многократно повторените експерименти показват психологически реакции на индивиди спрямо смущаващи фотографии, една-две секунди преди наистина да са ги видели. Според конвенционалната наука това не би трябвало да е възможно.

Като изследовател на природата очаквам истинските явления (били те психични и паранормални, или по-конвенционални) да показват закономерности и да имат общи елементи, и точно това се установява при спонтанните паранормални случаи. Дори разглеждани в различни култури, тези общи черти остават непроменени.

Може би още по-убедителна за мен е работата на съвременните изследователи, която показва слаба, но постоянна корелация между нивата на геомагнитната активност на планетата Земя и случаите на видима спонтанна телепатия (въз основа на записи, датиращи от втората половина на XIX в. досега). Това според мен е много силен аргумент в полза на твърдението, че има нещо вярно в концепцията за телепатията. Те показват, че спонтанните телепатични явления са реални и естествени и както може да се очаква за природни феномени, проявленията им се влияят от различни природни параметри.

От друга страна, трябва ли да градим хипотези, че стотици измамници в продължение на близо век и половина са заговорничели да фалшифицират телепатични явления, така че да са в еднаква корелация с геомагнитната активност? Струва ми се прекалено, да не кажа откровено нелепо. Освен това е установено, че паранормалните събития съвпадат с локалното звездно време (свързано с позицията на хоризонта на всяка точка от Земята спрямо центъра на нашата галактика).

Обърнете внимание, че корелацията между геомагнитната активност и спонтанната телепатия не означава непременно, че „телепатичният сигнал“ е магнитен или електрически по своята природа. Човешкият ум се влияе от магнитни и електрически полета, така че какъвто и да е носителят на телепатичния сигнал, предаването, приемането и проявленията на посланието могат да бъдат възпрепятствани или засилени от разликите в магнитните и електрическите полета, на които е изложен мозъкът.

За мнозина един феномен не е „реален“, ако не може да бъде повторен в лабораторни условия при контролирани условия. Като изследовател на природата и полеви геолог никога не съм приемал такива твърдения. В края на краищата, можем ли да пресъздадем истинско вулканично изригване в лаборатория или дори по команда, в природата? Допреди два века научната общност редовно е отхвърляла идеята за камъни, които падат от небето (метеорити). Така или иначе, опитите да се предизвика, улови, наблюдава и експериментира с телепатията в контролирани условия е струващо си усилията занимание. За съжаление обаче, това до ден днешен е съпроводено с проблеми и макар че множество експерименти са дали положителен резултат за явна телепатия, други са давали отрицателен резултат и повтарянето им се оказва устойчив проблем.

Истината е, че не знаем какви параметри или променливи благоприятстват добрия телепатичен обмен (или предизвикват други видове паранормални явления), да не говорим за възможността да ги контролираме.

Във връзка с паранормалните и психическите феномени остават нерешени някои важни въпроси. Не разбираме напълно условията, които най-добре предизвикват такива явления и поради това те не могат лесно да бъдат повторени (например в лабораторни условия). Много често, когато разглеждаме психически феномени, имаме твърде лошо съотношение сигнал/шум. Няма единна физична теория, която да обяснява паранормалните явления. И винаги е налице въпросът за измамите и шарлатаните. Измамите са много реален и устойчив проблем в полето на психическите изследвания и една от причините да се предприемат мащабни статистически проучвания сред обикновените хора (в противовес на това, което правят т.нар. популярни психолози) е да се потърсят закономерности и характеристики, каквито могат да се очакват при всяко истинско природно явление.

Освен това паранормалните изследвания се разпростират и върху животни (в някои случаи дори и върху растения). Една от силните страни на изследванията на не-хора е, че е много малко вероятно животните да мамят и да лъжат. Може също така да бъде отбелязано, че много от т.нар. „силни медиуми“, които, изглежда, притежават истински паранормални способности, имат също така ниски морални ценности и са готови да заблуждават и да извършват измами (може би несъзнателно) понякога, особено когато истинските им паранормални способности не сработват. Това е нещо, забелязвано отново и отново сред парапсихолозите, които работят с хора.

Човешката и космическата душа

Размишления върху прецесионните епохи, юга циклите и менталните способности на древните народи

Много култури и общества имат традиции, според които историята е циклична, което се изразява по множество различни начини. Например класическите понятия Златна, Сребърна, Бронзова и Желязна епоха, последователността на дванайсетте зодиакални прецесионни епохи, които съставят Голямата година или юга цикъла на индуистката философия. Длъжен съм да се запитам има ли някаква истина в тези цикли? И дали човешкото съзнание, може би изразено чрез различни ментални (и паранормални) способности и приоритети, се е променяло заедно с тези цикли? Ако е така, можем ли да различим доказателства за такива промени в историческите и праисторическите данни?

Първоначално бях много скептичен, че би могло да има някаква истина в „световните епохи“, но колкото повече се запознавах с данните, толкова съмненията ми намаляваха.

Доказателствата от древните паметници, наред с митологията,3 ясно показват, че познаването на прецесионния цикъл4 е било факт още преди пет хиляди години, а може би и много по-рано. Прецесионните промени са отразени в юдео-християнската Библия, в мотиви от Египетското изкуство и архитектура, в теми, срещани в гръко-римската митология (това са само няколко примера).

Сега сме в края на Епохата на Рибите и началото на Епохата на Водолея, които се припокриват за няколко столетия. Епохата на Рибите е започнала преди около две хиляди години и това не е просто съвпадение с раждането на нова религия (християнството), възприело рибата (Pisces) като един от най-ранните си символи. Вече сме навлезли в широко прокламираната Епоха на Водолея. Ако се върнем назад във времето, преди Епохата на Рибите, имаме Епоха на Овена, на Телеца, на Близнаците, на Рака, на Лъва, на Девата, на Везните, на Скорпиона, на Стрелеца и на Козирога, както и по-ранна Епоха на Водолея (и целият цикъл се повтаря отново и отново).

В индуистката традиция има юга цикъл, състоящ се от Сатя Юга (известен и като Крита Юга, в буквален превод Златна епоха), Трета Юга (Сребърна епоха), Дуарпа (Дварапа) Юга (Бронзова епоха) и Кали Юга (Желязна епоха). (Обърнете внимание, че тези епохи в индуистката система са с различна продължителност.) През XIX в. Свами Шри Юктешвар Гири предполага, че целият юга цикъл има продължителност 24 000 години (спускаме се от Сатя Юга към Кали Юга, от там се издигаме през югите към друга Сатя Юга – което се повтаря отново и отново) и е свързан с прецесионния цикъл, който на свой ред се дължи на обикалянето на Слънцето около друга звезда. Според Шри Юктешвар Земята е напуснала последната Кали Юга около 1699 г. сл. Хр. и по тази причина сега сме в първите столетия на Дуарпа Юга. Наред с това той твърди, че Земята е подложена на променливи магнитни полета и други влияния и енергии, докато се движи в пространството, което се отразява на менталните атрибути на тези, които населяват планетата.

Преди приблизително 15 000 години Земята е била в началото на прецесионната Епоха на Девата (ако използваме класическата западна система и в зависимост от точния момент, който разделя Епохата на Девата от предходната Епоха на Везните). Ако използваме датирането на югите на Шри Юктешвар, преди 15 000 години Земята е била в Сатя Юга (Златна епоха). Какво се е случило преди 15 000 години на Земята? Това е краят на последната ледникова епоха, но не бива да мислим, че цялата планета е била покрита с лед – много райони все пак са били с умерен до тропически климат. Предците ни, днешните хора (Homo sapiens), са населявали планетата, но не само ние сме били човешки и човекоподобен вид.

Миниатюрният Homo floresiensis населява земите на днешна Индонезия. Възрастен екземпляр Homo floresiensis е бил висок около метър и двайсет и мозъкът му е бил голям колкото на днешно шимпанзе (не повече от една четвърт от средната големина на човешкия). И все пак, въпреки общо взето малкия мозък, има данни, че делът, свързан със самоосъзнаването, при Homo floresiensis е приблизително същият по големина като при Homo sapiens. Може да се твърди, че самоосъзнаването е атрибут, който бихме очаквали и в Златната епоха на Сатя Юга, и в прецесионната Епоха на Девата, тъй като Дева, управлявана от Меркурий, се свързва с менталната активност.

Преди 15 000 години в Южна Африка живее още един вид, известен като Homo capensis, наречен така през 1918 г. заради част от череп (обърнете внимание, че има спорове по въпроса дали тава е вид, отделен от нашия). По-често ги наричат боскопски хора или боскопи. Макар че телата им са с големината на днешните хора, боскопите имат големи глави, а мозъкът им е с между 25 до 35 % по-голям от нашия. В книгата си „Големият мозък. Произход и бъдеще на човешката интелигентност“ невролозите Гари Линч и Ричард Грейнджър твърдят, че боскопите са били всъщност по-интелигентни от Homo sapiens. Мозъчната им активност вероятно е била засилена и са имали повишени нива на съзнанието (изразяващо се в проявления, които днес бихме определили като паранормални), а и това, изглежда, съответства на Сатя Юга и Епохата на Девата. Дали е само съвпадение? С други думи, важна ли е тази корелация?