Пролог

ЦЮРИХ, ДЕКЕМВРИ 2007

Двама от най-великите футболисти на всички времена седят неловко в швейцарската опера и се чудят защо са си направили труда да дойдат. Лионел Меси е с разрошена коса и тъмен костюм, който виси върху тесните му рамене. А Кристиано Роналдо е с диамантени обици и смокинг, въпреки че в поканата за събитието изрично се споменава „без официално облекло“. На нито един от двамата не му се стои там. Но и на двамата не им е позволено да си тръгнат.

Причината, поради която се въртят по местата си като наказани ученици, е празната седалка между тях.

По време на първата галавечеря на ФИФА за световните играчи – ежегоден празник на зашеметяващи умения, непоколебим устрем и неудобни шеги – Меси и Роналдо не са точно избраните за най-добрите играчи в мъжкия футбол за 2007 г. Вместо това тази чест е оказана на бразилски плеймейкър Рикардо Изексон дош Сантош Лейте, повече известен като Кака, който в момента се качва на сцената, за да получи трофея си. По-възрастен е от Меси и Роналдо и, доколкото ги касае, е и по-слаб във футбола.

Тази вечер поне двама от хората по кадифените седалки в операта са на едно и също мнение.

Единият е португалец, бивш рекламен агент от нощните клубове, на име Жорже Мендеш, който се опитва да се превъплъти в ролята на футболен агент със зализана коса, опериращ с играчите от Иберийския полуостров и Южна Америка из Европа така небрежно, както жонглира с многобройните си мобилни телефони. Поставянето на Роналдо на тази сцена е ключов елемент от неговия план да превърне клиента си в най-богатия спортист на планетата.

Другият Хорхе в стаята е още по-възмутен. Това е Хорхе Меси, бащата на Лионел, който все още прекарва голяма част от времето си в родния им град Росарио в Аржентина. Изминали са едва седем години, откакто е качил ридаещия си син на полет за Испания с надеждата да впечатли треньорите на Барселона. Сега бившият началник на бригада в металургичен завод е и агент – с един клиент, който случайно споделя фамилията му, – и си проправя път през най-престъпния бизнес в спорта.

Тази вечер всички те научават един важен урок. Подобни награди никога преди не са имали голямо значение във футбола. Трофеите, които имат значение, са онези, които се връчват на терена, в края на битката, когато всички носят къси гащета, а не дизайнерски костюми. Но това ще се промени. Играта, с която са израснали, никога не е преживявала подобно определящо епохата съперничество между двама солови изпълнители. Това, което никой не може да предвиди в Цюрих онази вечер, е, че момчетата, които завършват втори и трети, ще превърнат футбола в индивидуален спорт. Церемониите по връчване на награди ще се превърнат в тяхното необичайно бойно поле – веднага щом Меси и Роналдо започнат да ги печелят.

Въпреки това Меси, Роналдо и двамата Хорхе не могат да преодолеят факта, че това събитие, което може да има дългосрочни последици за трансферните такси и спонсорските договори, се провежда като личен коктейл на Сеп Блатер. Много преди да бъде установено, че си е плащал десетки милиони долари под формата на незаконни бонуси – тоест, докато все още се наслаждава на тези бонуси, – дългогодишният президент на ФИФА измисля церемонията по награждаването като още един начин да се обгради с футболни легенди и супермодели. За първи път тази година галавечерята се излъчва на живо, изцяло, като Блатер играе любимата си футболна роля, която не е централен нападател, а церемониалмайстор на средата на сцената. До него са застанали швейцарски телевизионни водещи, чиято задача е да поддържат хода на събитията и да повтарят думите на Блатер на френски, английски и немски. Но за да връчи главната награда на вечерта, президентът на ФИФА се нуждае от повече тежест. Затова призовава не кого да е, а най-резултатния голмайстор и футболист на всички времена – трикратния носител на Световната купа Пеле. Все едно, че са поканили Пол Маккартни да връчва наградите „Грами“.

По това време Блатер вече е превърнал ФИФА от дребен организатор на футболни турнири в глобално чудовище на маркетинга и телевизионните права и разполага с около половин милиард долара в брой. В ежедневната си дейност ФИФА прилича повече на звукозаписна компания или на средно голяма застрахователна фирма, отколкото на спортна организация. И като всяка уважаваща себе си звукозаписна компания, има жизненоважен дял в създаването на свои собствени звезди.

Проблемът е там, че напоследък футболното небе е малко по-тъмно от обикновено. Четиримата мъже, които са си поделили всички награди от 1996 г. до 2005 г., вече са в залеза си. Възрастта и килограмите не са простили на галактиката от звезди на Реал Мадрид – Зинедин Зидан, Луиш Фиго и бразилеца Роналдо. Междувременно двукратният победител Роналдиньо едва намира време да играе мачове за Барселона между нощните плажни партита. Положението на върха на футболната хранителна верига е толкова окаяно, че през 2006 г. отличието за най-добър и най-вълнуващ талант в света е присъдено на Фабио Канаваро. Той е защитник.

Сега е ред на Кака. Момчето с опрятен външен вид от средната класа на Сао Пауло се справя с полузащитата на Милан с лекота, която е пълна противоположност на кошмара, с който му предстои да се сблъска. Кака, сега вече европейски шампион, е златното момче, преди Кристиано да заеме мястото му и много преди Лео да приключи с порастването си до метър и седемдесет.

„Дами и господа, решаващият момент. Имам известен опит в отварянето на пликове – обявява Блатер без капка ирония. – Дами и господа, победителят в конкурса за световен играч на ФИФА за 2007 г., на тази гала тук, в Цюрих, е Кака-а-а-!“

Кака се изправя. Меси и Роналдо остават на резервната скамейка. Пеле, човекът, който е рекламирал всичко – от „Америкън Експрес“ до виагра, гордо връчва наградата на своя сънародник.

Още по-лошо за Меси и Роналдо е, че две седмици по-рано в Париж са преминали през същото упражнение по време на връчването на „Златната топка“ – отделна награда за играч на годината, която по-късно ще бъде обединена с приза на ФИФА. Елементът на изненада донякъде е отслабен.

„Честно казано, донякъде го очаквах – заявява Кака. – Спечелих Шампионската лига и бях най-добрият голмайстор на състезанието... Това е ключът. Трябва да играеш в отбор, който печели.“

Не че Меси и Роналдо са играли за сборните отбори на кварталните кръчми. Двайсетгодишният Меси е пробил в основния състав на Барселона под ръководството на бившия велик холандец Франк Рийкард, който е направил всичко възможно да разбере за каква позиция всъщност е подходящ този дриблиращ аржентинец. А двайсет и две годишният Роналдо е истинска звезда в Манчестър Юнайтед, където мениджърът му Алекс Фъргюсън четири години го е тренирал, за да го превърне в най-съвършения нападател на планетата. Вече са от световна класа, с медали от Шампионската лига и Висшата лига у дома.

И все пак Кака е спечелил повече гласове от двамата, взети заедно. Като последно унижение за загубилите, Блатер ги поканва на сцената, за да позират за снимки. Пеле връчва на всеки от тях по един малък трофей, по-малък от този на Кака, само за да разбере, че ги е объркал.

По някакъв начин е връчил наградата за второ място на Роналдо, а за трето – на Меси. Налага се Блатер да се намеси, като се промушва между футболните гении, за да се увери, че всеки държи правилния трофей.

„Второ, второ място за Лионел – обажда се едната от водещите на сцената с онзи типичен европейски акцент, който населява световния футбол. – Бихте ли ги разменили, моля?“

За момент Роналдо се приближава максимално близо до това да се почувства неудобно. Открил е нещо още по-неловко от това да се яви на това събитие и да загуби: да се яви на това събитие и да бъде накаран да предаде трофея си на Меси. Двамата си разменят второто и третото място, докато Роналдо се надява подът на операта да се отвори и да го погълне целия. Тъй като това не се случва, му се налага да изтърпи един последен удар.

„Е, поне се опитахте – обажда се едната водеща, докато публиката се кикоти. – Но не успяхте.“

Не успяват дори да се усмихнат. Роналдо и Меси са принудени да останат на сцената до края на шоуто, докато накрая не ги отпращат под звуците на „Невъзможната мечта“ от мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Не са дошли в операта да слушат бродуейски изпълнения.

И вече със сигурност знаят, че не са дошли, за да спечелят.

Оказва се, че това няма да остане проблем за дълго. Ще да изминат 11 години, преди някой друг, който не се казва Роналдо или Меси, да спечели следващата награда през 2018 г. Без значение какво казва Кака за победите на отборите, тази награда е върховното мерило за индивидуални постижения в любимия отборен спорт на целия свят – и наградата, която интересува най-много Меси и Роналдо.

На тази арена те могат да бъдат сравнявани независимо от съотборниците си или обстоятелствата. Това е живото мерило за величие на всички времена. Единият или другият ще получава най-голямата индивидуална награда във футбола всяка година за цяла една епоха от историята на играта – десетилетие, определено от техните двубои, зашеметяващите цифри, които отразяват победите им, и пораженията, които оставят след себе си.

ЧАСТ I

ДВАМА ГЕНИИ

ОТВЪД МОРЕТО

Вече е почти един през нощта и Кристиано Роналдо разпуска в прохладата на съблекалнята на Спортинг Лисабон, сякаш нищо не се е случило. Навън, в лятната жега на 2003 г., феновете все още са замаяни от това, което току-що са видели: церемонията по кръщаването на новия стадион на клуба, победата с 3:1 над Манчестър Юнайтед и най-вече представянето на най-младия човек в отбора.

Дори съотборниците на Роналдо са в ступор, докато разкъсват лепенките от глезените си и се опитват да осмислят изминалите два часа. „Можете ли да повярвате какво направи Кристиано?“

Седемнайсетгодишният младеж с изрусени кичури в косата и пъпки по лицето от дни изпраща сигнали, че предстои да се случи нещо голямо – съотборниците му го виждат по време на тренировките. Роналдо излъчва миризма на гел за коса и настървеност. Мениджърът на Спортинг Фернандо Сантош му е казал, че ще бъде в състава за голямата изява срещу Ман Юнайтед, и оттогава Роналдо не може да мисли за нищо друго.

„Не беше нужно Кристиано да ни казва какво иска или какво има наум – разказва Жоао Пинто, който е вкарал два от трите гола на Спортинг тази вечер. – На лицето му ясно беше изписано как се чувства и какво иска.“

Това, което иска, е Манчестър Юнайтед да го забележи.

В дъното на коридора в тясната съблекалня на гостите цари хаос. Играчите на Юнайтед са изгорели от слънцето, уморени от часовата разлика и също така се опитват да осмислят изминалите два часа. Едва ли имат представа колко е часът и къде се намират, след като са пристигнали в Португалия от предсезонното си турне в САЩ в четири сутринта предишния ден. Това, в което са сигурни, е, че току-що ги е отупал някой, който изглежда така, сякаш на сутринта трябва да предаде на учителя си домашната си работа.

Всеки път, когато топката стига до Роналдо, през краката му сякаш минава ток. Той се откъсва нагоре или надолу по крилото, като преодолява защитниците с такава висока скорост и умение, че мениджърът на Юнайтед Алекс Фъргюсън обявява, че защитникът Джон О’Шей завършил полувремето с мигрена. Рой Кийн, борбен полузащитник, не се изказва толкова доброжелателно. Според него О’Шей е играл като „шибан клоун“.

„Не беше само фактът, че го подминаваше – обяснява защитникът Фил Невил. – Повече от всичко друго ме поразиха стъпките, триковете, финтовете и увереността на този човек... Сякаш на гърдите му беше изписано: „Това е моят стадион“.

Играчите на Юнайтед не са искали да идват в Португалия, а сега като ги е засрамило някакво хлапе в приятелски мач, със сигурност им се иска да не са идвали. Намират се в Португалия само като услуга. Юнайтед и Спортинг са подписали меморандум за разбирателство преди години, за да засилят сътрудничеството между клубовете, макар истинската причина е за да може английският суперотбор да следи всички играчи, които преминават през португалската младежка система. Така че, когато от Спортинг питат дали Юнайтед биха желали да украсят новия стадион „Жозе Алваладе“ с присъствието си на откриването, е логично да се съгласят. Цялото събитие е до голяма степен демонстрация на Спортинг – отборът дори сменя екипировката си на полувремето от традиционната домакинска зелено-бяла фланелка със златната фланелка за гостуване. Играчите на Юнайтед почти не забелязват смяната на гардероба, тъй като така или иначе нямат представа кои са момчетата срещу тях.

Четиридесет и пет минути по-късно обаче са забелязали поне едно от тях. По-опитните играчи направо ходят по петите на Фъргюсън и настояват да предложи договор на това момче, същото, което е направило нощта им толкова нещастна.

„Трябва да подпишем с него, шефе!“ – Това, което не осъзнават, е, че планът вече е в ход и че всички по коридора са в течение на непосредственото бъдеще на Роналдо.

„Към края на мача – казва Пинто – вече знаехме, че е много вероятно той да дойде в Манчестър. Това беше единственото, за което говорехме.“

Извън съблекалнята на Спортинг трима други мъже на стадиона знаят точно какво ще се случи след тази вечер: Алекс Фъргюсън, един агент на име Жорже Мендеш и Кристиано. В цяла Европа всеки, който се занимава с тази игра, също се досеща за тези неща. Смаяните играчи на Юнайтед може би са първите извън Португалия, които усещат на какво е способен, но може би са последните, които научават името му.

През лятото на 2003 г. Кристиано Роналдо вече не е тайна за никого.

Историята за произхода на Кристиано Роналдо е футболният еквивалент на това как радиоактивният паяк ухапва Питър Паркър. Години по-късно всички вече са чували историята за неизвестното момче, което сразило Манчестър Юнайтед и спечелило преминаването си в най-известния клуб на света.

Истината обаче е много по-различна. Свръхспособностите на Роналдо са се развивали в продължение на години. В португалския футбол от младеж го сравняват с някои от най-великите играчи. Децата от академията на Спортинг са го нарекли Клуйверт, тъй като снажният му ръст и техническите му способности приличат на тези на прочутия холандски нападател. Мениджърът на ФК Порто цитира друг холандски голмайстор:

„Когато го видях да играе за първи път, казах на асистента си: „Ето го сина на Ван Бастен“ – разказва Жозе Моуриньо. – Дори не му знаех името.“

Репутацията на Роналдо нараства толкова бързо, че стига до бившия служител във видеотека, който се опитва да изкове собственото си бъдеще в играта. Жорже Мендеш е започнал да работи като футболен агент.

Не след дълго Кристиано Роналдо вече е най-важният му клиент.

В началото на 2000 г. Мендеш все още е сравнително нов в тази област, но вече е схванал тайната на цялата игра. Вместо да чака клубовете, които купуват играчи, да се обърнат към него с оферта, Мендеш работи в съдружие с продавачите и създава пазарите. В края на 2002 г. информира генералния мениджър на Спортинг (Лисабон) Карлос Фрейтас, че Кристиано няма да поднови договора си, до чието изтичане остават 18 месеца. Време е да предупреди клубовете, че Кристиано е свободен.

Мендеш е уцелил точното време. Знае, че повечето водещи европейски клубове следят Роналдо, включително голяма част от богатата Висша лига. Водени от Ман Юнайтед и яхнали нова вълна от телевизионни и търговски приходи, английските отбори са на път да се превърнат в най-мощните в Европа, слагайки край на повече от десетилетие италианско господство. Арсенал кани Роналдо за пробна тренировка в Северен Лондон и заместник-председателят на клуба Дейвид Дейн отлита за Португалия, за да направи оферта. Нюкасъл Юнайтед също души наоколо, след като година по-рано успешно е закупил от Спортинг играча Уго Виана. Ливърпул го наблюдава отблизо и се опитва да го привлече, въпреки че тайно се притеснява, че феновете могат да приемат зле, ако клубът подпише с още един млад перспективен играч, когато от тях се предполага, че трябва да работят върху подобряването на наличните играчи. Дори Евертън, вторият по известност отбор в Ливърпул, знае за Роналдо. Клубът има възможност да го купи за 2 млн. паунда през 2002 г., преди да реши, че за тях ще е по-добре да се придържат към непохватния тийнейджър, когото вече са добавили в списъка си – момче на име Уейн Руни.

В един момент Мендеш и Спортинг започват да подготвят сделка за преминаването на Роналдо в италианския Ювентус по схемата „пари плюс играч“, но трансферът се проваля, тъй като чилийският нападател Марсело Салас отказва да премине в обратната посока, обяснява Фрейтас. Същият проблем възниква, когато Спортинг предлага Роналдо на Олимпик (Лион) във Франция, защото подстриганият на мълет френски нападател Тони Вайрел не иска да премине в Португалия. Мендеш провежда разговори в Лисабон и с директора на Реал Мадрид Рамон Мартинес, но те не довеждат до нищо.

Най-изгодното предложение идва от италианския клуб Парма, който предлага едноцифрено число милиони на Спортинг и се съгласява да подслади сделката с допълнителни 4 милиона евро лично на Мендеш и още 4 милиона на Кристиано.

Само че не става дума за пари. Ще има достатъчно време за всичко това, за голямата къща, часовника с 400 диаманта от „Джейкъм & Ко“, „Бугати“, друго „Бугати“ и поръчковата ледена камера за криотерапия.

Мендеш знае, че това, от което Роналдо се нуждае в този момент, е нещо много по-трудно за придобиване от парите. Нуждае се от минути.

Откакто се научава да ходи, Кристиано Роналдо дош Сантош Авейро иска да играе футбол всяка възможна минута.

Като дете, израснало на остров Мадейра – ръбеста буца вулканична скала в средата на Атлантическия океан, Роналдо е едва на три години, когато за Коледа му подаряват футболна топка. През останалите девет години, през които живее на острова, почти никога не са го виждали без нея. Топката е навсякъде с него. През повечето дни го следва по пътя към училище, а през други дни – по пътя, който определено не води към училището, когато бяга от часовете, за да играе с по-големите деца на тясната уличка зад дома на семейството си. Носи я със себе си на църква, на обяд и дори в леглото, в малката стая, която дели с по-големия си брат и двете си сестри.

Всичко това е напълно стандартно поведение за обсебените от футбола деца по целия свят – и напълно стандартна история за произхода на всеки успял футболист, – с изключение на частта за буцата вулканична скала в средата на Атлантическия океан. Разположен на повече от 1000 километра от континентална Португалия, по-близо до Африка, отколкото до Европа, Мадейра е остров с много качества, сред които умереният климат, екзотичната флора и очарователното пристанище, където Маргарет Тачър отседнала веднъж по време на медения си месец. Но пътищата му са напълно безумни – стръмни, криви, неравни и често минаващи по ръба на някоя скала. Именно по тези криволичещи и коварни улици Кристиано Роналдо се научава да дриблира с футболна топка и ако преждевременната му зрелост може да ни учи на нещо, то е, че нищо не е в състояние да те накара да овладееш основите на прецизния контрол така, както знанието, че едно по-силно ритване може да изпрати топката ти на три километра надолу по хълма. На шестгодишна възраст Роналдо вече може да маневрира с топката толкова умело, че възрастните идват да го гледат вечер как изпълнява трикове зад къщата си.

„Топката изобщо не докосваше земята – разказва съсед, който живее от другата страна на улицата. – Сякаш беше залепена за крака му.“

Когато на седемгодишна възраст се записва в местния футболен клуб, другите деца бързо стигат до същото заключение. Не че е нужно много, за да се предизвика вълнение в клуба, към който се присъединил – малък полупрофесионален отбор на име Андориня. Сгушен високо в хълмовете на Мадейра и дълбоко в петото ниво на португалския футбол, ФК Андориня не представлява нищо повече от схлупена клубна сграда, няколко малки игрища, целите на дупки, и щанд за кафе. Но бащата на Роналдо, Диниш Авейро, работи там като мениджър по екипировката, което обяснява как най-известният футболист в историята на Португалия започва кариерата си в клуб, който е толкова неизвестен, че дори повечето хора на остров Мадейра не са чували за него.

След като Кристиано Роналдо се присъединява към клуба, Андориня не остава неизвестен за дълго. Мълвата за таланта му стига до другите клубове на острова. През 1993 г. Марѝтимо прави първия официален опит, като предлага 50 000 ескудо, приблизително 300 долара, за да запише Роналдо в младежкия си отбор. Това е абсурдна сума за осемгодишно дете, по-голяма от тази, която повечето хора на Мадейра печелят за месец. Освен това веднага е отхвърлена. Ръководителите на Андориня разбират, че държат в ръцете си рядък талант. Не възнамеряват да пуснат Роналдо, докато не получат наистина главозамайваща оферта, която да отразява по-добре огромния му потенциал. Тази оферта пристига на следващата година от основния съперник на Маритимо. Тази оферта е много по-ценна за клуб като Андориня и по-специално за изпадналия в затруднение мениджър по екипировката Диниш Авейро. През лятото на 1994 г. Роналдо се присъединява към Насионал в замяна на нова екипировка и тренировъчно оборудване за два сезона.

Преминаването в Насионал се оказва голяма стъпка нагоре. Съоръженията са по-добри, треньорите са по-добри, останалите играчи са по-добри. Но резултатите са същите. Мачовете и тренировките се състоят предимно от това Роналдо да тича с топката, а всички останали да не успяват да му я отнемат. Това се дължи отчасти на превъзходните му умения, а отчасти на новия му навик да навлиза дълбоко в собствената си половина, да взима топката и да се опитва да дриблира покрай всеки противников играч, преди да отправи удар към вратата. Гледката е вълнуваща и подлудява противниците на Роналдо, а съотборниците му – само една идея по-малко. Без значение колко противникови играчи го обграждат, той никога не подава топката на съотборниците си.

„Искаха от мен да подавам, но никога не гледах на кого мога да подам – казва Роналдо. – Виждах само топката.“

Не само че е практически невъзможно да се отнеме топката от Роналдо, но и крайно противопоказано. В редките случаи, когато я губи, или в още по-редките случаи, когато губи мач, той неизменно избухва в сълзи и често могат да го открият да ридае неутешимо дори часове след края на мача.

„Дори ако отборът спечелеше мача, ако смяташе, че не е играл добре, плачеше – разказва Педро Талиняс, треньор на младежите на Насионал. – Не можеше да се справи с нито един неуспех.“

За щастие на Кристиано Роналдо не му се случва много често да се провали. В рамките на една година след пристигането си той извежда Насионал до регионалното първенство, което е повод за голям празник за всички, с изключение на треньорите на Насионал. Вече са се примирили с факта, че Роналдо скоро ще продължи напред. Момчето, което е получило първата си футболна топка за Коледа, явно има дарба.

„Знаехме, че не може да остане – казва Талиняс. – Играч като него не се задържа дълго на Мадейра.“

Меси срещу Роналдо