ПРЕДГОВОР

Невидимите потоци, които

ни свързват и обединяват

Тери Маркс-Тарлоу,

доктор по философия

Д-р Бърнард Байтман преживява и изучава съвпаденията от десетилетия. Тази книга е резултат от неговата заразителна страст и широка научна подготовка, и може би е най-пълният наръчник, писан някога по темата. Той разглежда съвпаденията от множество ъгли – „синхроничността“ (смисловите съвпадения) на Карл Юнг, серендипити (щастливите случайности) на Хорас Уолпол, „серийността“ на Паул Камерер (повторяемост на числа и събития) и неговата концепция за „симулпатията“ (емпатични резонанси през пространството и времето). Освен това д-р Байтман систематично категоризира съвпаденията в групи, обяснява събитията, които е вероятно да ги провокират, описва ползите от тях и техните ограничения, и осветлява спектъра от възможни обяснения.

Д-р Байтман систематизира начините, по които хората възприемат съвпаденията. Това включва: генералисти, свързващи, супервъзприемащи, сериалисти, вероятностици и теоретици. „Аз съм „генералист“ – казва той, – доколкото всевъзможни съвпадения винаги са заемали централно място в живота ми. Когато бях по-млад, спомням си с особено удоволствие как грабвах шепа пирони, за да открия, че са точно толкова, колкото са ми необходими. В ролята ми на клиничен психолог съвпаденията се появяват непрекъснато. Появяват се като групи нови пациенти, като серии от художници или адвокати. Появяват се от историите на пациенти, при които външни събития отразяват идеално вътрешните им проблеми. Колкото по-дълбока и вълнуваща е темата, толкова по-вероятно е да се появят синхроничности. Тези събития ме информират както професионално, така и в лично качество, дали се движа във вярната посока, или съм изправен пред стена.“

Някои хора използват нормативна статистика, която сама по себе си прави съвпаденията безсмислени. От друга страна, съвременната математика и наука предлагат алтернативни възможности. Както казва д-р Байтман, Юнг е повлиян от физика Волфганг Паули, негов пациент, който го запознава с идеята за „нелокалността“ – способността на квантовите частици да се сплитат мигновено, дори през огромни пространства. „Аз също черпя много от съвременната наука, която формира не само възгледа ми за синхроничността, но и моята духовност. Особено обичам фракталната геометрия – страст, споделяна от Роб Сако и описана по-подробно на страниците, които следват. Вярвам, че фракталите съставляват метаниво на закономерности във Вселената – закономерности на закономерностите, които виждаме.“

Фракталната геометрия е нов дял от математиката, който води началото си от 70-те години на XX в. От самото начало нейният откривател/създател Беноа Манделброт признава ролята на фракталите за улавянето на много сложни природни форми. Основната характеристика на фракталите, себеподобието, означава, че закономерността, изграждаща цялото, е отразена в закономерностите, изграждащи неговите части. Виждаме го в разклоняването на клоните на дърветата, притоците на реките, артериите в нашите тела, невроните, във всички природни пейзажи, като брегови линии и планини, и на културно равнище в архетиповете, които откриваме по целия свят, като Трикстър (Хитреца), Сянката, Добрата майка и Героя, които се повтарят отново и отново в човешката история.

Д-р Байтман интуитивно си дава сметка за връзката между фрактали и смислови съвпадения, поради което корицата на тази книга е украсена с фрактална спирала. С автора се срещнахме по повод интервю за неговия подкаст „Свързване със съвпаденията“ (епизод 239), тъй като бях водещ редактор на книгата „Фракталната епистемиология за научната психология“ (A Fractal Epistemology for a Scientific Psychology). По време на разговора ни изказах твърдението, че фракталните принципи дават най-добрия натуралистичен модел на толкова често наблюдаваното огледално отразяване между ум и материя.

Себеподобни закономерности се срещат, подредени в нарастващи последователности, било то в пространството или в селенията на въображението и символите. Себеподобни спирали наблюдаваме при растежа на черупката на наутилуса и някои охлюви, подредбата на семената в слънчогледа или формата на някои галактики. С нарастването на охлюва извивката на черупката му запазва съотношението между част и цяло. Това е същността на идентичността навсякъде – макар че частите на тялото ни могат да се променят, те запазват жизненоважното съотношение към цялото – аз пак съм този, който съм, независимо че всичките клетки и флуиди в тялото ми, както и идеите в ума ми, непрекъснато се променят.

Фракталните закономерности съдържат и изненади – например колкото повече приближаваш, толкова повече себеподобни рисунъци виждаш. Фракталите също така имат парадоксални граници, които са едновременно отворени и затворени. Мога да функционирам автономно в някои отношения, но все пак имам социален ум, който непрекъснато прониква в други умове и в който непрекъснато проникват други умове. Междуличностните фрактали могат да помогнат за обясняването на междуличностните резонанси.

След като интервюто ни с д-р Байтман засегна и зоната на здрача, между съня и бодърстването, той ме покани да напиша този предговор. След това спомена, че вижда фрактали навсякъде, макар и аз да съм заринат от съвпадения. Това е пример за релационна интерпретация. Може да напускаме утробата, но връзката ни с цялото никога не се прекъсва – налице е взаимопроникване с другите и със средата ни. Когато умът и материята са такива, можем да гледаме на съвпаденията натуралистично, като приличащи на себе си резонанси между вътрешни и външни процеси. Подобно на камертони, нашите мозъци, умове и тела се синхронизират помежду си и с природата изобщо.

Скъпи читателю, следващите страници ще те заинтригуват. Те не само съдържат невероятни примери за съвпадения, но и илюстрират разнообразни начини да ги разбираме, да ги категоризираме и да придаваме значение на подобни събития. Съвпаденията не могат да не ни изпълват с удивление от фундаменталната взаимовръзка между вътрешното и външното.

Нашите персонални синхроничности са смайващи, макар и на пръв поглед да изглеждат като обикновени събития. Книгата на Байтман ще ви помогне да ги съпреживеете и ще ви даде сили да се почувствате по-уверени, когато разказвате за тях на близки и приятели. Ако сте толкова развълнувани, когато четете, колкото бях аз, надявам се да се присъедините към д-р Байтман в колективното използване на смисловите съвпадения за осветляване на невидимите течения, които ни свързват и обединяват.

Тери Маркс-Тарлоу, доктор по философия, е редактор на „Фракталната епистемиология за научната психология“ (A Fractal Epistemology for a Scientific Psychology, 2020), както и автор на „Митичното въображение днес – интерпретация на митология и наука“ (Mythic Imagination Today: The Interpenetration of Mythology and Science, 2021).

ВЪВЕДЕНИЕ

Как съвпаденията

повлияха живота ми

Най-великото нещо, което някога ще научиш, е просто да обичаш и да бъдеш обичан в замяна.

„МОМЧЕ НА ПРИРОДАТА“, НАТ КИНГ КОЛ

Моля, позволете ми да се представя. Аз съм психиатър. Плащат ми, за да правя разлика между реалност и налудност. Движа се по тази линия на живота си и в настоящата книга.

Смисловото или значещото съвпадение е среща на две или повече събития по изненадващ, неочакван и невероятен начин, който означава нещо за този, който ги преживява, било то в момента или в ретроспекция.

Съвпаденията са мой редовен спътник през целия ми живот още откакто бях на девет, когато кучето ми се изгуби и аз се изгубих, търсейки го. Тогава се намерихме взаимно. Съвпаденията бяха дълбоко проникнали в съзнанието ми, когато, на трийсет и една, започнах неконтролируемо да се задушавам – в момента, в който на пет хиляди километра от мен баща ми се е давел в собствената си кръв и е умирал.

Преживените смислови съвпадения разшириха разбиранията ми за ума и сърцето, за ума и сърцето на други хора и за естествения свят около нас. Съвпаденията допринесоха за психологическото и духовното ми развитие, насочваха ме в академичната ми кариера, помагаха ми да разбирам отношенията си с другите. Накараха ме да изляза от конвенционалните възгледи за това как функционира светът. Накараха ме да спра, да се замисля и да се удивя.

В средното училище си фантазирах, че правя първия удар в играта за хоумрън. Направих го веднъж. В колежа си представях, че бягам след началния удар и правя тъчдаун. Веднъж се случи. Какво общо има въображението с реалните събития? Бяха ли те „просто съвпадения“ или...

Завърших Медицинското училище на Йейл и специализирах психиатрия в Стандфорд. Най-много съвпадения преживях в Хейт-Ашбъри, Сан Франциско, към края на 60-те години на XX в. Бях стажант психиатър на непълен работен ден и хипи, също на непълен ден, прекарвах половин седмица в Станфорд и половин седмица по улиците на града. През тези дни съвпаденията препускаха доста бързо през съзнанието ми.

Малко преди да напусна Университета на Вашингтон, за да заема пост в Университета на Мисури в Колумбия, едно съвпадение ми предостави обещаваща посока за изследователска работа. Когато влязох в кабинета на колега, за да се сбогувам с него и работата, която вършехме заедно, на бюрото му видях доклад за болките в гръдния кош и паническите разстройства. Колегата ми забеляза интереса ми и ми предостави резюме от една страница, което отнесох със себе си в Мисури. Когато пристигнах в университета там, установих, че клиниката по кардиология е точно срещу входа на клиниката по психиатрия, от другата страна на фоайето, което позволяваше лесно и дискретно преместване на пациенти с гръдни болки до психиатричната клиника за разговорите, които щях да провеждам с тях. Съвпадение!

В края на краищата публикувах повече от четиресет статии по темата, което доведе до повишаването ми в председател на департамента по психиатрия, където въведох иновативна програма за обучение по основи на психотерапията за стажант психиатри, за което пък получих две национални награди. Великолепният ми асистент беше китайски психиатър, с когото се запознах, когато изнасях лекция пред аудитория от Китайския медицински университет в Шънян. Какво удобно съвпадение!

Към 2006 г. бях затвърдил авторитета си като успешен академичен психиатър, така че можех да се върна към моята страст – съвпаденията. Въз основа на изследователския ми опит с пациенти с гръдни болки и работата ми в областта на психотерапията можех формално да питам пациентите какви видове съвпадения преживяват и доколко ги осъзнават. Наех аспиранти, които да ми помагат за количественото представяне на отговорите на този въпрос.

Чрез поредица от стандартни повторения разработихме „Преглед на странните съвпадения“ (ПСС). Проведохме две отделни изследвания, в които участваха приблизително хиляда доброволци от факултета на университета, преподаватели и студенти, и публикувахме резултатите в два броя на Psychiatric Annals („Анали на психиатрията“). Като редактор на всеки брой привлякох и други автори на материали за синхроничността да предложат статии. За второто издание резултатите от изследванията си докладваха три екипа от три други университета, приложили ПСС. ПСС е качен на интернет страницата ми от 2016 г., така че всеки може да го използва, за да оцени чувствителността си към съвпадения. Към края 2020 г. в изследването бяха участвали повече от 2600 души, което ни даде възможност да анализираме задълбочено по-ранните находки.

Напуснах Университета на Мисури и отидох в Шарлътсвил, Вирджиния, където станах гостуващ професор в департамента по психиатрия и невроповеденчески науки в Университета на Вирджиния. Като частен практикуващ и „заклет учен“, написах „Свързване със съвпаденията“ (Connecting with Coincidence) – първата ми книга по темата, която систематизира голяма колекция от разкази за съвпадения според тяхното въздействие и ползата им за ключови аспекти от ежедневието – любов, семейство, приятели, здраве, работа, пари и духовност. Започнах да списвам блог „Психологията днес“ (Psychology Today), който към 2021 г. имаше повече от 100 статии с над 750 000 прочитания и продуцирах радиопредаване със 138 епизода и повече от 250 000 изтегляния. След това започнах подкаст в „Зум“, за който интервюирах гости от широк спектър жизнени поприща. Съвпаденията са част от потока на живота, където и да се намираме.

Радиопредаването и подкастът ми дадоха възможност да водя задълбочени разговори с водещи учени в изучаването на съвпаденията, включително последователи на Юнг, статистици, предприемачи, изследователи на серендипити – щастливите случайности, музиканти, хора с биполярни разстройства, парапсихолози, природолюбители, религиозни фундаменталисти, шамани и хора, преживели съвпадения, които са ги накарали да напишат книги за синхроничността. Някои от тези интервюта са представени в „Значещи съвпадения“. Радиопрограмата „Свързване със съвпаденията“ може да се намери в Spreaker и YouTube, на youtube.com/c/Coinciders/video,s както и на моята интернет страница coincider.com.

През септември 2019 г. представих въведение към смисловите съвпадения на първата среща на дружеството „Серендипити“ – вълнуваща и изпълнена с решимост група от академични хора, които въвеждат формалното изучаване на съвпаденията в различни университети в Европа, Северна Америка и Азия.

Настоящата книга внася така необходимия научен подход в изучаването на съвпаденията. Тя представя първата систематична категоризация на смисловите съвпадения. За разлика от предишни публикации, тя описва анатомията на съвпадението, предлага обстоен преглед на различни типове съвпадения и условията, които увеличават вероятността те да се случат, техните ограничения и ползите от тях, както и голямо разнообразие от хипотези, предлагани за тяхното обясняване.

Основната цел на тази книга е да послужи като наръчник на всеки, който желае да включи потока на съвпаденията в живота си.

„Значещи съвпадения“ също така цели да подтикне академичните среди да ги изучават и да разшири споделянето на съвпадения в ежедневните разговори. Най-богатият източник за еволюцията на съвпаденията са разказите на хората с най-обикновено ежедневие. Като насърчава както академичния интерес, така и споделянето в ежедневието, книгата може да създаде мостове между изследователите и тези, които преживяват съвпадения.

Като академичен психиатър ми се плащаше много добре, за да служа на другите – както финансово, така и като натрупан опит. Искам да върна дълга си за щедростта на обществото. Всичко, което съм научил за съвпаденията, е причина за благодарността ми. Надявам се приносът ми да подпомогне позитивната еволюция на нашия човешки ум и дух.

ПЪРВА ЧАСТ

Дефиниране на съвпаденията

Анатомия на

едно съвпадение

Думите coincide и coincidence навлизат в английския език през философията, вероятно чрез преводите от латински на Роджър Бейкън (1220–1292). След това думите навлизат в речника на английските автори на научни текстове през първата половина на XVII в., а след това са възприети от математиците през голямото възраждане на математическите науки по това време в Англия.

Думата coincidence се използва масово в американския английски след едновременната смърт на Томас Джеферсън и Джон Адамс на 4 юли 1826 г. Двамата умират точно петдесет години, след като са подписали Декларацията за независимост.1

Е, какво всъщност са съвпаденията? Истината е, че знаем много малко по въпроса. Реалността се илюстрира най-добре от дефиницията в речника, според която съвпадение е забележително едновременно настъпване на събития или обстоятелства, без видима каузална (причинно-следствена) връзка. Защо забележително? Защо се случват едновременно? Защото това е изненадващо? Защото няма видима причина за това, въпреки че, изглежда, би трябвало да има? И, недоизказаното в тази дефиниция – съвпадението може да означава нещо.

Дефиницията за съвпадение поражда въпроси. Може да има каузалност, но може и да няма. Съвпадението може да няма смисъл, но може и да означава нещо. Съвпаденията могат да са едновременно невероятни и изненадващи, но тези думи не са синоними. Съвпаденията често са невероятни събития, но невероятните събития не са непременно съвпадения.2 Например да хвърлим зар и да получим два пъти последователно 4 6 4 2 5 5 може да е също толкова невероятно, колкото и да хвърлим последователно 6 6 6 6 6 6, но изобщо не е толкова изненадващо.3 Също така съвпаденията обикновено са изненадващи.4 Събитията, които са изненадващи обаче (например неочаквано възпламеняване на фойерверк на парти за рожден ден), не са непременно съвпадения.5, 6 С други думи, изненадващите и невероятните съвпадения привличат вниманието и изискват обяснение.

Опитът ни да разберем какво се разбира под думата „съвпадение“ става още по-труден по начало, защото се използва с две коренно противоположни значения – или нещо, което заслужава внимание, или нещо, което е несъществено. Прилагателните, които се използват с думата „съвпадение“, изчистват посоката на търсеното значение. Когато се смята, че съвпаденията са важни или имат причина, каквато и да е тя, говорещият ще използва прилагателни от рода на „смислово“, „забележително“ или „удивително“. „Това беше удивително съвпадение“, би могъл да каже някой. Когато съвпадението се смята за несъществено, плод на случайност, го определяме го с думи като „просто“, „само“, „чисто“ или „някакво“. „Това е само съвпадение.“ И когато думата се използва без никакво определение, намерението на говорещия може да е неясно: „Беше съвпадение, че се появи, когато се появих и аз“.

Едно нещо за съвпаденията е сигурно – те са навсякъде около нас. В ежедневието ни, в интернет, по радиото, по телевизията, в забавленията ни. Както обаче понякога подминаваме очевидното, често не ги забелязваме или ги забелязваме само мимоходом, за кратко, без изобщо да се замисляме за тях. Изследването, което проведох в Университета на Мисури през 2009 г., установи, че поне една трета от населението често забелязва съвпаденията.7 Това е добро начало и подсказва, че може би е време да проучим как да разбираме тези неочаквани стечения на обстоятелства или на събития. За тази цел създадох организация с нестопанска цел, наречена „Съвпадение“, който включва трансдисциплинарни изследвания на съвпаденията. Първо обаче да започнем с разгадаването на това, което всички наричаме съвпадение.