8 правила на любовта

Въведение

– Каква е разликата между харесвам и обичам? – пита един ученик.

Учителят отговаря:

– Когато харесваш цвете, откъсваш го. Когато обичаш цвете, поливаш го редовно.

Този често цитиран диалог илюстрира една от любимите ми идеи за любовта. Красотата ни привлича, мечтаем за нея и искаме да я притежаваме. Откъснали сме цвете, което ни харесва, и му се радваме. Но привличането, подобно на отрязан цвят, накрая повяхва и просто го изхвърляме. Когато прераства в любов, привличането изисква повече грижи. Когато искаме да отглеждаме живо цвете, не го отрязваме, за да го сложим във ваза, а му предоставяме слънчева светлина, почва и вода. И чак когато се грижите за цветето известно време, отглеждате го, за да го поддържате живо, тогава истински се наслаждавате на красотата му – на неговата свежест, багри, аромат, цветове. Вглеждате се в деликатните детайли на венчелистчетата. Наблюдавате състоянието му през различните сезони. Изпитвате радост и удовлетворение, когато се появи нова цветна пъпка, и истински възторг, когато разцъфти.

Любовта ни привлича с красота и омая подобно на цвете, но можем да я поддържаме жива само чрез постоянни грижи и внимание. В тази книга имам желание да ви помогна да овладеете способността да обичате. Ще ви запозная с практики, нагласи и средства, които ще ви научат да обичате по начин, който винаги ще ви носи щастие.

Казват, че голямата цел в живота на човек е да обича и да бъде обичан. Ние вярваме в любовта – присъщо ни е да се вълнуваме от романтични истории, мечтаем да срещнем своята любов и вярваме, че истинската любов е възможна. Много от нас знаят какво означава да бъдеш отрязан цвят, потопен във ваза, който скоро повяхва. Може би самите вие сте се чувствали така или пък сте били тези, отрязали и изхвърлили някое и друго цвете през живота си. А може би още не сте намерили любовта и продължавате да я търсите. Тези разочарования могат да ни застигат под различни форми: вярвате, че сте влюбени, после чувството се изпарява. Мислите си, че е любов, но се оказва просто похот. Сигурни сте, че е любов, но излиза лъжа. Очаквате любовта да продължава вечно, а тя увяхва съвсем скоро. Може би се страхувате от обвързване или избирате хора, които не искат да се обвързват, или пък вдигате летвата твърде високо и не давате шанс на избраника си. Възможно е стара тръпка да е още в сърцето ни или да сме просто каръци. Вместо да се заблуждавате с фалшиви обещания или неподходящи партньори, вместо да се чувствате съкрушени и отчаяни, вместо да лекувате разбитото си сърце, ми се иска да преживеете онази разтърсваща любов, в чието съществуване вярвате.

Романтичната любов е едновременно позната и сложна. За нея е писано и говорено под всевъзможни форми в различни времена и култури. Психологът Тим Ломас, лектор в „Хюмън Флъришинг Програм“ в Университета „Харвард“, е анализирал петдесет езика и е идентифицирал четиринайсет уникални вида любов. Древните гърци твърдели, че има седем основни типа: ерос – страстна плътска любов; филиа – приятелство; сторге – семейна любов; агапе – универсална любов; лудус – несериозна, необвързваща любов; прагма – основаваща се на задължения и други интереси; филавтия – любов към себе си. Един анализ на китайска литература, датираща от петстотин до три хиляди години, разкрива много различни форми на любов – от страстна и обсебваща до всеотдайна и необвързваща. На тамилски съществуват повече от петдесет думи за различните нюанси на любовта: любов като благодат, любов с удовлетворяващи отношения, разтапяща любов. На японски изразът koi no yokan описва вълнението да срещнеш непознат човек и да почувстваш, че ти е предопределено да се влюбиш в него, а koku haku означава заявяване на намерение за любовно обвързване. На индийския език боро думата „onsra“ означава предчувствие, че някакви отношения са на път да приключат.

Нашата култура описва любовта по всевъзможни начини. Ако погледнем в „Билборд топ 50 любовни песни за всички времена“, научаваме, че любовта е емоция втора употреба (Тина Търнър), влакче на ужасите („Охайо Плейърс“), махмурлук (Даяна Рос), малко щуро нещо („Куин“). Любовта прави Бионсе да изглежда направо полудяла, а Леона Луис кърви от любов. Филмите идеализират любовта, но рядко разкриват какво се случва след като двамата заживеят заедно щастливо до края на дните си. Сред изобилието от анализи, снимки и мъдрости за любовта, което ни затрупва непрекъснато, ми се иска тази книга да ви помогне да изградите собствена идея и да създадете умения, с които да показвате любовта си и да ѝ се наслаждавате всеки ден.

Когато бях на двайсет и една, пропуснах церемонията за дипломирането си от колежа, за да вляза в ашрам в едно село близо до Мумбай. Там прекарах три години като хиндуистки монах в медитация, изучаване на древни свещени книги и в доброволческа работа с моите събратя.

Най-старите хиндуистки свещени книги, които изучавахме, се наричат Веди. Писани са на палмови листа на санскрит преди повече от пет хиляди години. Повечето от палмовите листа вече не съществуват, но текстовете са оцелели. Някои от тях се намират дори онлайн. Тяхното просъществуване и актуално съдържание и в наши дни винаги ме е удивлявало и вдъхновявало. Изучавам ведите вече шестнайсет години, като през три от тях като монах съм ги изследвал задълбочено. Когато открих реално приложимата и достъпна мъдрост, скрита в тях, започнах да споделям тези послания и прозрения с хората по цял свят чрез подкастове, книги и видеозаписи. Голяма част от работата ми напоследък се състои в напътствие на отделни личности и двойки, както и в обучение на други хора, желаещи да се заемат с тази дейност. Това ми позволи да дам право на повече от две хиляди инструктори да практикуват, като всички те прилагат уменията, предадени им от мен, които се коренят във ведическите принципи.

Мъдростта на ведите е залегнала като основна концепция на тази книга, защото древните свещени текстове говорят за любовта по начин, който не бях чувал преди. Всичко е казано простичко и достъпно – стар фокус върху нови перспективи. Ведите ми разкриха фундаменталната идея, че любовта има етапи, че е процес и че всички ние желаем да обичаме и да бъдем обичани. По време на работата ми с отделни хора и с двойки по въпроси на техните взаимоотношения, на докосването им до любовта и отдалечаването им от нея, разбрах, че мъдростта на тези концепции устоява на изпитанията на реалния живот. В коментарии към моите видеозаписи и реакциите към моя подкаст забелязах и чух хора, борещи се с един и същи повтарящ се проблем в отношенията си, да твърдят, че съм успял да им помогна с помощта на ведическите концепции. Написах тази книга, за да дам възможност на всеки да се запознае с тях и да ги споделя с приятели, семейство и партньори. Черпил съм мъдрост от ведите, от работата си с клиенти, от личните си лутаници, от наученото от братята монаси. Обичам съчетанието на съвременната наука с древната мъдрост. Залегналите тук идеи са отражение и на двете, макар че прилагаме ведическите концепции по съвършено нов начин, прилагаме висшите духовни концепции към земните отношения.

Практикуване на любов

Никой не сяда да ни учи как да обичаме. Любовта е навсякъде около нас, но може да се окаже трудно да я усвоим от приятели и семейство, които често я демонстрират интуитивно. Някои хора търсят любовта. Някои са замаяни от чувства и изпълнени с надежда. Трети бягат от обвързване и подвеждат партньорите си. Други са заедно, но без любов. Или пък се разделят, защото просто не могат да намерят правилната формула. Има и хора щастливи от любовните си отношения. За всички тях имаме един съвет: Любовта е всичко, което ви трябва. Когато срещнете сродната си душа, ще я познаете. Може да я промените. Взаимоотношенията ви трябва да вървят с лекота. Противоположностите се привличат. Но е трудно да разберете кой съвет да следвате и откъде да започнете. Не можем да очакваме, че автоматично ще знаем всичко за любовта, след като никога не сме били обучавани как да я даваме или получаваме. Нито как да управляваме емоциите си по отношение на определен човек; как да разбираме другите; как да градим и подхранваме взаимоотношенията си, така че и двамата участници да са щастливи.

Повечето съвети за любовта ни осветляват как да открием правилния човек. Очакваме да намерим съвършения партньор, сродната си душа, Единствения, което успешно се подхранва от сайтовете за запознанства. Би било прекрасно, но не се случва на всеки, а и невинаги любовта остава съвършена. Тази книга е различна тъкмо защото не проповядва откриването на съвършения партньор и отношения, като оставя другото на случайността. Искам да ви помогна да градите любовта съзнателно вместо само да мечтаете, да желаете и да очаквате тя да ви намери в кристализиран вид. Искам да ви помогна да се справяте с предизвикателствата и несъвършенствата, които срещаме по пътя си към любовта. Искам да създадете любов, която се развива с всеки изминал ден, засилва се, надгражда се, а не е едно завършено явление, което завладявате веднъж завинаги. Ние не знаем кога и как ще срещнем любовта, но можем да се подготвим за нея, бихме могли да се подготвяме и да прилагаме наученото, когато я открием.

Ведите разглеждат четирите етапа на живота и това са класните стаи, в които ще се учим на правилата на любовта, така че да ги разпознаваме и да ги овладяваме, когато се наложи. Те не представят любовта като неосезаема концепция, а я описват като серия от стъпки, етапи и опит, обозначаващи пътя напред. След като овладеем уроците на едно ниво, преминаваме към следващото. Ако се противопоставяме на този ред и прескачаме етапи, преди да сме ги овладели, просто трябва да се върнем и да свършим работата си докрай – самият живот ни го налага. Четирите класни стаи са следните: Брахмачария ашрам, Грхастха ашрам, Ванапрастха ашрам и Саняса ашрам.

Ако потърсите думата „ашрам“ в речника, ще откриете, че означава „наследство“. Значението на думите от санскрит често се осакатява в превод, но на практика те имат много по-голяма дълбочина. Аз определям „ашрам“ като школа за обучение, израстване и подкрепа. Храм за себеразвитие, нещо като ашрама, в който прекарах годините си като монах. Ние сме предопределени да учим на всеки етап от живота си. Мислете за живота като за низ от класни стаи или ашрами, в които усвояваме различни уроци.

Всеки ашрам ни отвежда до различно ниво на любов.

Първи ашрам: ПОДГОТОВКА ЗА ЛЮБОВ

В първия ашрам Брахмачария се подготвяме за любов. За да караме кола, първо трябва да се сдобием с правоспособност, като усвоим умения на безопасно място. Когато искаме нова работа, може да се наложи да овладеем нова компютърна програма, да разговаряме с бъдещите си колеги и да научим какво се очаква от нас или да проучим какви умения ще са ни необходими. За любовта се подготвяме, като започнем да разбираме себе си, да се обичаме, докато сме сами. Тогава се опознаваме, научаваме се да лекуваме собствената си болка и да се грижим за себе си. Придобиваме състрадание, емпатия и търпение (Правило 1). Това ни подготвя да споделяме любовта, защото тези качества ще са ни нужни, когато заобичаме другиго. Освен това ще анализираме миналите си взаимоотношения, за да избягваме повторението на грешки в бъдещите си отношения (Правило 2).

Втори ашрам: ПРАКТИКУВАНЕ НА ЛЮБОВ

Във втория ашрам Грхастха насочваме любовта си към другите, но продължаваме да обичаме себе си. Трите глави в този етап обясняват как да разбираме, оценяваме и взаимодействаме с друго съзнание, с друга ценностна система и предпочитания.

Склонни сме прекомерно да опростяваме любовта, като я свеждаме до химия и съвместимост. Романтиката и привличането наистина са първото условие, но според мен най-дълбоката любов се определя, когато някой харесва личността на човека до себе си, уважава качествата му и му помага да постигат заедно дългосрочните им съвместни цели. Може да изпитвате същото и към приятелите си и се надявам, че е така, но имам предвид поддържането на тези качества, когато съжителствате с някого, когато го виждате всеки ден и сте до него в радости и несгоди, в монотонното напрегнато ежедневие.

В Грхастха ще разгледаме как да разберем, че сме влюбени (Правило 3), как да се учите и да израствате с партньора си (Правило 4) и как да си избирате приоритети и да управлявате личното си време и пространство във взаимоотношенията си (Правило 5).

Трети ашрам: СЪХРАНЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Ванапрастха, третият ашрам, е целебно място, където се оттегляме, за да търсим спокойствие. Озоваваме се там или след раздяла и загуба или когато семейният живот намалява темпо и изисква по-малко от нашето внимание. След като се научим да даваме любов на другите в Грхастха, това е интерлюдия, в която размишляваме върху опита си да обичаме другите, откриваме какво би могло да блокира способността ни да обичаме и да работим за опрощение и изцеление. Във Ванапрастха се научаваме как да разрешаваме конфликти, за да съхраним любовта си (Правило 6). Също така предпазваме себе си и способността ни да обичаме, като се научим кога да сложим край на една връзка и как да се справим след това (Правило 7).

Четвърти ашрам: УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ЛЮБОВТА

Четвъртият ашрам Саняса е въплъщение на любовта – когато разпростираме любовта си към всеки човек и във всеки момент от живота си. На този етап любовта ни е безгранична. Чувстваме, че бихме могли да изпитваме любов по всяко време и към всеки. Научаваме се как да обичаме отново и отново (Правило 8). Стремим се към това съвършенство, но никога не го постигаме.

Много от нас преминават през тези четири ашрама, без да научат уроците им. В първия ашрам отхвърляме самотата и пропускаме да овладеем израстването, което ни предлага тя. Във втория – избягваме уроците, които идват от предизвикателствата, съпътстващи всички взаимоотношения. В третия не поемаме отговорност за нашето изцеление. А в четвъртия – където би трябвало да обичаме всички – така и не го проумяваме, защото не можем да си представим, че е възможно.

Тази книга следва реда на четирите ашрама, а те следват цикъла на взаимоотношенията – от подготовка за любов до практикуването ѝ, съхраняването и усъвършенстването ѝ. Аз ги сведох до осем правила, които трябва да научим, и качествата, които е нужно да развием, за да се придвижим от един ашрам към следващия: две правила за подготовка за любов, три правила за практикуването ѝ, две правила за съхраняването ѝ и едно правило за устремяване към съвършената любов. Осем вечни, универсални правила. Тези правила са кумулативни – натрупват се. Предложил съм ви ги в такъв ред, но тяхното предназначение е да ни служат на всяка възраст и етап от отношенията ни. Някои от тях са съвсем обратни на интуитивния ни усет. Имам предвид самотата като начало на любовта. Казвам ви, че трябва да поставите вашата цел пред тази на партньора ви. Обяснявам ви, че вашият партньор е ваш гуру. Това са нови подходи към любовта, които ще ви ръководят как да подобрите шансовете си при намиране на любов, за какво да внимавате на първата си среща, какво да правите, ако имате „тип“ човек, как да се представите, кога да кажете „Обичам те“, кога да се обвързвате, как да се справите с конфликт, как да въртите домакинството и кога да сложите точката.

Всяко от тези правила ви помага да развивате нагласа към любов, независимо дали сте необвързан, във връзка или в процес на раздяла. Така ще можете да практикувате самостоятелност, докато сте във връзка. Ще можете да преосмислите отношението си към конфликта независимо от положението си. Тези правила се прилагат в действие във всякакви житейски сценарии.

Настоящата книга не е сборник от манипулативни техники. Няма да ви предлагам да заучавате фрази, с които да привличате вниманието на хората. Няма да ви уча как да станете човека, който някой би искал да бъдете, нито как вие да натъпчете другите в образа, които сте изградили в главата си. Ще ви помогна да осъзнаете вашите предпочитания и увлечения, за да не си губите времето с хора, неподходящи за вас. Целта е да показвате вашите ценни качества, а не да се рекламирате. Да се научите да се освобождавате от гнева, алчността, егото, неувереността и объркването си, които всяват смут в сърцето ви и пречат на способността ви да обичате. В процеса ще ви покажа техники, които ще ви помагат да се справяте със самотата, да се откажете от очаквания, да поддържате близки отношения и да се излекувате от разочарования.

Когато реших да предложа на Радхи да се омъжи за мен, се подготвих да го направя по най-прекрасния, най-романтичния начин на света. Посъветвах се с един приятел за годежните пръстени и ѝ купих класически с диамант. После една красива пролетна вечер през 2014 я поканих да се срещнем близо до Лъндън Бридж и да се разходим по бреговете на Темза (по онова време живеехме в Лондон). Обясних ѝ, че отиваме на прекрасно място за вечеря, защото знаех, че тя ще се облече подходящо. Точно когато минавахме през най-идиличното място с една от най-забележителните гледки към града, внезапно отнякъде изникна мъж, който ѝ поднесе огромен букет. Докато тя се възхищаваше на цветята, от нищото се появи група, която запя акапелно песента на Бруно Марс „Ще се оженя за теб“. Аз паднах на коляно и направих предложението си. Тя се разплака. Аз се разплаках. След като каза заветното „да“, пристигна и храната – веганска, и седнахме на масата, която бях организирал да бъде поставена на брега на Темза. Тя мислеше, че с това приключват изненадите и тръгнахме да се прибираме, но зад ъгъла ни чакаше бяла карета. Качихме се, конете потеглиха и така минахме през всички главни забележителности на града. А тя току крещеше: „Сгодих се!“ и минувачите възторжено ни поздравяваха. Накрая се отправихме към дома ѝ, за да съобщим новината на родителите ѝ.

Но по пътя дотам по лицето на Радхи се появиха червени петна. Докато стигнем до дома ѝ, цялата беше покрита с пламтящ обрив и първите думи на родителите ѝ не бяха: „Поздравления!“, а „Какво е станало с лицето ти?“. Тогава за пръв път открихме, че е алергична към коне.

Мислех си, че съм организирал съвършеното предложение за женитба, а с времето осъзнах, че всичките ми идеи са заимствани от филмите на Дисни и видеозаписи в мрежата. Дали Радхи изобщо харесва акапелна музика? Разбира се, но не беше смаяна. Дали има специално отношение към Темза, или е мечтала да прекоси Лондон в карета? Не съвсем. Със сигурност не си е представяла да се сгоди, пламнала в алергичен обрив. Освен това се оказа, че диамантите не са любимите ѝ камъни! От какво всъщност се вълнуваше Радхи? Обичаше хубава храна, а веганската поръчка пристигна край реката студена и неугледна. Единственият детайл, който би оценила най-високо, се оказа, че изобщо не го бях обмислил и беше представен по най-небрежния начин. Радхи обожава семейството си и ако бях планирал по-внимателно сценария, можех да ги поканя да изскочат от храстите като изненада вместо някаква си певческа група. Това би я трогнало много.

Все пак се получи забавно и извадих късмет, че Радхи каза „да“ и не се оплака от нищо, въпреки че моето предложение не се оказа достатъчно обмислено. През живота си съм виждал любовта да се демонстрира с невероятни жестове и затова си мислех, че така трябва да покажа как се чувствам. Обривът ѝ беше деликатен намек, че не съм наясно какво правя; че по-важното е да мисля за човека, застанал пред мен, вместо за въображаема приказна любов, чийто образ ни връхлита отвсякъде.

През целия си живот съм чувал истории, които ме учат как да отигравам такива ситуации. Както е с всички хора. И повечето от нас несъзнателно гравитират – и в любовта, и в какво ли не – към конвенционалните представи. В хетеросексуалните отношения все още главно мъжете правят предложенията за брак. В сватбения сайт „The Knot“ 97 процента от историите за предложения се правят от бъдещия съпруг. Осемдесет процента от булките получават диамантен пръстен. Според проучване на списание „Брайдс“ повече от 80 процента от булките са в бяло, а 76 процента от жените взимат фамилното име на съпрузите си. Типично за Америка е новообразуваното семейство да живее отделно, като само в един от пет случая американците живеят с две или повече поколения под един покрив, което е приблизително същият процент като през петдесетте години. Седемдесет и два процента от американците живеят в градовете или в близост до тях, където и израстват. И макар броят на хората, които твърдят, че одобряват свободното съжителство, да е нараснал, само 4-5 процента от американците всъщност са в доброволни отворени немоногамни съжителства.

Версията на любовта от приказките, която демонстрирах пред Радхи, не би била здравословна за нашите отношения. Приказките, филмите, песните и митовете не ни казват как да изразяваме любовта си в ежедневието. Това изисква да научим какво означава любовта за двама ни като отделни личности и да се освободим от предишните си представи. Тъкмо затова споделям моята несъвършена история. Не знам всичко и не разполагам с всичко измислено. Радхи ме научи на толкова много неща за любовта и продължавам да се уча заедно с нея. Споделям всички съвети в тази книга с вас, с убеждението, че самият аз бих ги прилагал и ще го правя в бъдеще. Любовта не е в съвършено режисираното предложение за брак, нито в изграждането на перфектни взаимоотношения. Тя е за това как да се справяме с несъвършенствата, присъщи на нас, на нашите партньори и на самия живот. Надявам се тази книга да помогне и на вас да постигнете точно това.

Част Първа

САМОТАТА: научете се

да обичате себе си

В първия ашрам, Брахмачария, се подготвяме за любовта, като се учим как да бъдем сами, да черпим опит от наши предишни отношения, за да подобрим следващите. Когато сме сами, ние са научаваме да обичаме себе си, да се разбираме, да лекуваме болките си и да се грижим за себе си. Преживяваме атма према – обич към себе си.

Правило 1

Оставете се на самотата

Иска ми се да можех да ви покажа, когато сте сами или потънали в тъмнина, удивителната светлина на собственото ви съществувание.

Хафез

Всички сме съгласни, че няма човек, който би искал да е самотен. Всъщност много хора биха предпочели да останат в нещастна връзка, вместо да са сами. Ако напишете в някоя търсачка фразата „Някога ще...“, със сигурност продължението ще бъде „намеря ли любовта?“. Защото „Някога ще намеря ли любовта?“ е най-популярният въпрос, който хората задават за бъдещето си.

Този въпрос разкрива нашата несигурност, страх, тревога от самотата и точно тези чувства ни пречат да намерим любовта. Учените от университета в Торонто чрез серия проучвания откриват, че когато се страхуваме да не останем сами, е по-вероятно да се впуснем в незадоволителна връзка. По-точно казано, ние сме по-склонни да станем зависими от партньорите си и вероятността да прекратим отношенията е много по-слаба дори те да не отговарят на нуждите ни.

Животът във връзка се приема като очевиден лек срещу самотата. Не се ли чувстваме самотни, когато нямаме партньор? Страхът от самотата пречи на способността ни да взимаме добри решения за отношенията си. Клиентът ми Лео се срещал с Айла от почти една година, когато работата ѝ я отвела от Филаделфия в Остин.

„Трябва да направиш онова, което е най-добро за теб – казала му тя. – Искам да съм ясна. Не съм сигурна накъде вървят отношенията ни.“ Отначало той се колебаел, но месец след нейното заминаване се преместил в Остин.

„Повечето от приятелите ми имаха връзки. Чувствах се самотен без Айла, а не исках да бъде така, затова реших да я последвам.“ Вместо да помисли за плюсовете и минусите от преместването – каква е професионалната му перспектива? Какво оставя зад себе си във Филаделфия? Познава ли някого в Остин? Харесва ли му там? Тази стъпка ще допринесе ли с нещо към отношенията им? – Лео бил воден единствено от желанието си да избегне самотата.

Месец след като преместил при Айла, тя сложила край на връзката им. Лео се преселил в Остин, за да избегне самотата, а се озовал с дистанционна работа в град, където не познавал никого, и станал по-самотен от всякога.

Какво бихме избрали: да бъдем във връзка, основаваща се на несигурност и отчаяние, или във връзка, изпълнена с разбирателство и радост? Самотата ни подтиква да се впускаме във връзка; задържа ни в погрешни взаимоотношения; и ни принуждава да се задоволяваме с по-малко, отколкото заслужаваме.

Трябва да използваме времето, когато сме необвързани или когато оставаме сами, докато сме във връзка, за да разберем самите себе си, желанията си, какво ни носи радост, колко емпатия изпитваме и колко търпение имаме. После можем да приложим тези качества в любовта си към другиго. По този начин, когато сме усамотени – не самотни, а се чувстваме удобно и уверено в ситуации, в които можем да правим избор, да следваме собствените си виждания и да отразяваме личния си опит, правим първата крачка в подготовката си да обичаме други хора.

Страх от самотата

Няма нищо чудно, че се страхуваме да бъдем сами. През целия ни живот ни е внушавано да се страхуваме. Дете, което играе само на детската площадка, е определяно като единак. Ами детето, на чийто рожден ден приятелите му не се появяват? То е отхвърлено. Ако няма с кого да отидем на сватба, на която сме канени, се чувстваме истински загубеняци. Ужасяващата перспектива да седиш сам на обяд в столовата е толкова често срещана тема във филмите за подрастващи, че Стивън Гласбърг, известен от камео ролята си във филма „Супер яки“, я определя в „Ърбан речника“ като „дете, което всеки ден яде десерта си само на масата в столовата“. Набивано ни е в главата, че трябва да отидем на абитуриентския си бал с гадже, да напълним албума си с подписи, да се движим винаги с група приятели. Ако се появяваме сами, значи сме самотници. Самотата е набеждавана за враг на радостта, израстването и любовта. Представяме си, че сме изолирани на самотен остров, загубени, объркани и безпомощни като Том Ханкс в „Корабокрушенецът“, останал само с въображаемия си приятел – волейболната топка Уилсън. Самотата е последен пристан. Място, на което никой не иска да попадне, та какво остава да живее там.

През трите си години като монах прекарвах в усамотение повече време, отколкото в целия си дотогавашен живот. Макар ашрамът да е пълен с много монаси, по-голямата част от времето прекарваме в мълчание и изолация и определено нямаме романтични връзки. Емоционалната изолация ми позволи да развия и практикувам умения, които са труднодостъпни сред удоволствията и изискванията на дадена връзка. Например първия път, когато отидох на място за медитация, останах поразен, че нямам право да си нося МР3 устройство. По онова време музиката беше моят живот и не можех да си представя какво бих правил по време паузите. На това място открих, че обичам тишината. Открих, че не се нуждая от нищо, за да се забавлявам. Не ме разсейваха разговори, флиртове, нито очаквания. Нямах нито музика, нито устройство, което да бърникам, за да ангажират съзнанието ми. Така останах изключително отдаден на целта.

Ако не сте усвоили уроците на ашрама, животът постоянно ще ви тика обратно към тази фаза по един или друг начин. Много от ключовите уроци на Брахмачария се усвояват в усамотение. Да започнем с пресмятане колко време отделяте да останете в усамотение и как ви кара да се чувствате то. Този основен одит е важен, независимо дали сте във връзка или не, за да проверите дали използвате периода на усамотение за разбиране на себе си и дали сте готови за любов.

Опитайте това:

СОЛО ОДИТ

1. Първо в продължение на една седмица проследете всеки момент, който прекарвате сам. Това означава без друг човек до вас. Не пускайте телевизор, не ровете безцелно из телефона си. Искам да наблюдавате активното време в усамотение, като четене, разхождане, медитация, упражнения или приятно занимание като готвене, посещаване на музеи, колекционерство, строителна или творческа дейност. Не, не може да отчитате времето, когато спите. За тази част от упражнението не се налага да променяте навиците си в условия на усамотение. На този етап искаме просто да наблюдаваме какви са навиците ви.

До времето, което сте прекарали сам, запишете какво сте правили и дали липсата на компания ви е притеснявала. Може да ви е приятно да миете чиниите сам или пък това да е болезнен спомен за време, в което сте готвили само за един човек. Може би ви харесва да се разхождате сами или ви кара да се чувствате самотни. Помислете защо ви е комфортно или некомфортно. Кога се чувствате удобно сами? Целта на това упражнение е да ви помогне да анализирате как прекарвате времето си сами преди да развием навика ви да оставате в усамотение.

Време

Дейност

Удобно/ Неудобно

Защо?

2. Сега, след като сте оценили самоналоженото си усамотение, започнете да го практикувате всяка седмица и искам съзнателно да решите как да прекарвате това време. Изберете си дейност, която рядко или почти никога не сте извършвали сами дотогава.

Гледайте филм, театрално представление или спортно събитие.

Посетете музей.

Резервирайте си маса в ресторант за един човек.

Вечеряйте в ресторант, без да се докосвате до телефона си.

Отидете на поход.

Празнувайте сами рождения си ден.

Празнувайте сами голям празник.

Отидете на тържество сами.

Включете се еднократно в доброволческа акция.

Включете се в майсторски клас.

Правете това всяка седмица следващия месец. По време на всяка дейност обръщайте внимание на реакциите си към новата ситуация. Наблюдавайте всички натрапчиви мисли, които ви пречат да останете сами. Прилагайте въпросите, посочени по-долу, за целите на анализа.

Колко време ви отне да свикнете и да се почувствате добре?

Колко различно би било, ако сте с друг човек?

По-добре ли се чувствате, когато се забавлявате сами?

Иска ли ви се с вас да има и друг човек?

Трудно ли ви е да разберете какво да правите със себе си?

Мнението ви за тази дейност може ли да се повлияе от реакцията на друг присъстващ човек?

(В зависимост от дейността си) изкушавате ли се да се разсейвате или да ангажирате съзнанието си с телефона си, телевизор или подкастове?

Какво ви хареса в това упражнение?

Какви са предимствата и недостатъците да оставате сами?

Ако не можете да отидете на вечеря сами, без да изпитвате неудобство, какво ще ви е нужно, за да се почувствате комфортно? Може би ще откриете, че ви харесва да си вземете книга или работа, за да се чувствате ангажиран или продуктивен. Дружески разговор със сервитьора може да ви е достатъчен, за да разсеете странното си усещане в самотната вечеря.

Ако гледате филм сами и ви липсва друг човек, с когото да го споделите, намерете нов начин да общувате със себе си. Напишете нещо в нечий блог, пуснете онлайн отзив или мнение за филма. Същото важи и ако се запишете за някакъв клас. Научихте ли нещо от него? Какво ви хареса? Какво бихте променили? Запишете си гласово съобщение, в което разказвате как сте се чувствали при това преживяване. Хубаво е да обменяте мнения с някого за филм, клас или лекция, но когато сте сами, да успявате да развивате идеите и мненията си, без да се влияете от нечий друг вкус.

Ако не сте свикнали да ходите на поход сами, поставете си приятна, леснодостъпна цел. Може да е физическо натоварване – като лично предизвикателство, или може да откриете нещо, което да задържа вниманието ви, или да измислите нещо вкъщи. Може да започнете със снимка на място, което ви впечатлява (която да задържите за спомен или да поствате в социалните медии).

Идеята на този соло одит е да се почувствате по-комфортно в собствената си кожа. Така започвате да опознавате предпочитанията си, без да ви влияят нечии други приоритети и цели. Учите се как да разговаряте със себе си.

Усамотението е антидот на самотата

Пол Тилич казва:

„Езикът е създал думата „самота“, за да изрази болката от самотуването. А думата „усамотение“ е създадена, за да изрази тържеството на оставането сам.“

Разликата между самота и усамотение е призмата, през която гледаме на времето си сами и как използваме това време. Самотата ни кара да се чувстваме несигурни и податливи на погрешни решения. Усамотението ни прави открити и изпълнени с любопитство, поради което се превръща във фундамент, върху който градим любовта си.

Усамотението не е неспособност да обичаме. То е началото на любовта. Във времето, което прекарваме без човек до себе си, преминаваме през света по различен начин, вглеждаме се повече в себе си и в света. В едно проучване изследователи раздали на повече от петстотин посетители в музей по изкуствата специална ръкавица, която записвала данни за движенията им, както и физиологични показатели като пулс. Данните показали, че когато вниманието на хората не било разсейвано от разговори с другите наоколо, всъщност изпитвали много по-силен емоционален отклик към изкуството. Изследователите написали, че онези, които били сами, успели „да влязат в изложбата с всичките си сетива отворени и насочени към експонатите“ и ги възприемали много по-интензивно.

Участниците също така попълнили анкета преди и след посещението си. Резултатите показали, че хората, които дошли на изложбата в група, се чувствали много по-слабо мисловно провокирани и емоционално стимулирани от онези, които отишли сами. Разбира се, няма нищо лошо в това да си бъбрите и да оставяте изкуството да преминава покрай вас, но само помислете за насладата, която тези музейни посетители са пропуснали. После приложете тази представа към живота изобщо. Когато сме заобиколени от други хора, не само пропускаме по-фините детайли от арт изложбата. Пропускаме шанса да разсъждаваме задълбочено и да опознаваме самите себе си по-добре.

Всъщност проучването показва, че ако никога не си позволяваме усамотение, определено става по-трудно да се научим. В книгата си „Поток: психология на оптималното преживяване“ Михай Чиксентмихай пише: „Настоящото проучване, което провеждаме с талантливи тийнейджъри, показва, че много не успяват да развият дарбите си не защото имат когнитивни дефицити, а защото не могат да понасят да бъдат сами.“ Той забелязва, че много млади хора са по-малко склонни да развият артистичната си дарба, като свирене на музикален инструмент или писане, защото тези умения се разгръщат най-добре, когато се практикуват в усамотение. Когато избягваме усамотението, подобно на тези тийнейджъри, ние се борим с развиването на тези умения.