Сватбен агент

1.

Будилникът издрънча в пет и половина, както всяка сутрин. Фейт Фъргюсън отвори очи, видя колко е часът и изключи алармата с изящно движение. Минута по-късно скочи от леглото, напълно будна и готова да започне деня си. Фейт беше дисциплинирана личност. На четиресет и две години, тя имаше фигура на двайсетгодишна жена. Тренировките по балет шест дни седмично я поддържаха във форма. Изми си зъбите, среса дългата до раменете руса коса и я стегна на кокче. Приличаше на балерина докато обличаше черното трико и розовите балетни пантофки. После се свърза онлайн с учителката си, която се появи на екрана на компютъра. Двете се усмихнаха, поздравиха се и започнаха с упражненията, както всеки ден. Фейт беше старателна и отговорна и двете с учителката не си говореха по време на тренировките.

Приключиха упражненията точно в седем часа, пожелаха си приятен ден и прекъснаха връзката, а Фейт се отправи към душа. Беше мразовита януарска сутрин и ѝ предстоеше натоварен ден. Януари беше един от най-заетите ѝ месеци. Фейт беше един от най-търсените сватбени агенти в Ню Йорк. Мнозина идваха при нея, за да планират тържествата си веднага след празниците.

Тази седмица имаше среща с трима нови клиенти, изпратени ѝ от доволни предишни клиенти. Някои от тях бяха гледали интервютата ѝ, други бяха чели книгите ѝ. Фейт беше издала три книги, превърнали се в нещо като библия за всеки, който иска да се ожени. Първата от тях беше пълна със снимки от най-красивите сватби, които беше организирала, и с полезни съвети как да постигнеш същия ефект. Разбира се, това нямаше как да се случи без нейната помощ и опит. Втората беше ръководство за планиране, което обясняваше подробно как да държиш под око всичко през месеците преди сватбата. И всеки подаряваше книгата на сгодените си наскоро приятелки. Третата книга разказваше за традициите, свързани със сватбите, за етикета и нещата, които трябва да знаеш, за да планираш сватба – от настаняването около масите до това какво е подходящо и изискано и какво не. Книгата ѝ съперничеше на тези на Ейми Вандербилт и Емили Поуст. Фейт имаше дружелюбен и достъпен стил, като в същото време бе категорична относно етикета. Още една книга, която редовно се подаряваше на бъдещите булки.

Самата Фейт никога не се беше омъжвала, макар на два пъти да бе на крачка от венчавката. Първия път беше много млада и преживяването я съсипа. Работеше като младши редактор във „Вог“ и ѝ възлагаха разнообразни задачи, от съвети за разкрасяване до приеми. Възпитанието ѝ в аристократично нюйоркско семейство с богати родители я правеше идеален помощник на редакторите, за които работеше, в писането за светски събития, приеми и дори сватби. Бабите и дядовците ѝ и от двете страни бяха със същия изискан произход и синя кръв.

По време на снимките за една грандиозна сватба, Фейт се запозна с Патрик Брок, хубав, млад фотограф. Тя беше на двайсет и пет, а той – година по-възрастен. Двамата се харесаха незабавно. Излизаха почти година преди той да ѝ предложи брак. Годежът им беше истинска вихрушка. Фейт, близначката ѝ, Хоуп1, и майка им, Мариан, планираха сватбата. Купиха великолепна семпла рокля от бяла тафта от „Бергдорф“. Фейт се чувстваше като принцеса от приказките в нея, особено когато изпробва и воала, изработен от деликатен френски тюл, който се спускаше като роса над лицето ѝ. Всичко бе уредено за венчавката в клуб „Метрополитън“. Родителите ѝ се бяха развели, когато тя бе само на десет години, а сега баща ѝ пристигаше от Европа с немската си съпруга, баронеса, за да отведе дъщеря си до олтара. Майка ѝ и баща ѝ бяха запазили цивилизовани отношения и се разбираха добре. Сестра ѝ щеше да е главната шаферка, а шест нейни приятелки от колежа в Джорджтаун, Вашингтон – останалите шаферки. Тогава Хоуп вече беше прочута манекенка, беше правила снимки с Патрик и го харесваше. Родителите и бабите и дядовците на Фейт одобриха брака ѝ. Патрик произхождаше от почтено семейство в Бостън и притежаваше талант и добри маниери. Фейт беше луда по него.

Всичко вървеше по план до седмица преди сватбата, когато годеникът ѝ се появи в апартамента, където Фейт живееше с близначката си, и се разрида в прегръдките ѝ в мига, когато влезе. Нужен му беше цял час да ѝ обясни, че имал някои ранни „забежки“, които смятал само за експеримент, но се оказали нещо много повече. Сподели, че е гей, разбрал го наскоро, и е влюбен в руски балетист. И не може да се ожени за нея. Обичал я като приятелка, но изпитвал все по-нарастващо подозрение, че няма да се справи с това, което се очаква от него в брака. А и искал да е свободен, за да продължи връзката си с руснака, в когото бил лудо влюбен. Семейството на Патрик обезумя, когато чу новината, а това на Фейт беше съсипано.

Последва бъркотия от сълзи, отчаяние и унижение. Отпечатаха набързо официални съобщения и ги разпратиха на гостите, за да отменят сватбата. Фейт си взе две седмици отпуска, за да се скрие, но когато се върна на работа, все още не бе на себе си. Близначката ѝ се грижеше за нея като за тежко болна. Фейт бе сломена от шока.

Никога повече не видя Патрик. Той напусна Ню Йорк и се премести в Лондон заедно с руснака. Фейт чу, че връзката им била страстна и бурна, но не продължила дълго. Патрик обаче бил напълно убеден в сексуалните си предпочитания. По-късно той се прибра в Ню Йорк, но слава богу, пътищата им никога не се пресякоха.

Животът често е изпълнен с ирония и шест месеца след провалената сватба възложиха на Фейт да пише за всички сватби, защото се справяше отлично с тази задача. Бяха ѝ нужни години, за да се съвземе от удара, че бе зарязана пред олтара. Баща ѝ не можеше да разбере защо тя бе толкова отчаяна. Обясняваше ѝ, че за нея бе късмет да научи истината преди брака, а не години по-късно. Майка ѝ и сестра ѝ разбираха добре ситуацията, но пък писането за сватби бе като терапия за нея или вид ваксина. Нещо в душата ѝ се пречупи докато обикаляше от сватба на сватба и романтично описваше приемите, след като нареждаше на фотографа да направи снимките, необходими за списанието. Фейт се чувстваше като изтръпнала в продължение на цяла година. Майка ѝ прибра булчинската рокля и я скри от погледа ѝ. Цялото това преживяване остана чувствителна тема за дълго време.

Минаха почти десет години преди Фейт да се реши да опита отново. Уилиям Тайлър беше интересен мъж, архитект. Тя се възхищаваше на работата му. Тогава вече бе напуснала списанието и бе създала бизнеса си като сватбен агент. След писането за стотици сватби от името на „Вог“, тя бе отлично запозната с работата. Беше си научила уроците добре.

Отначало Уилиям изглеждаше идеалният партньор. Беше дисциплиниран и точен в работата си, както тя в нейната. После обаче положението се промени неприятно, когато той започна да ѝ нарежда какво да прави, как да се облича, какво да говори и какво да не обсъжда. Уилиям живееше в сграда в Челси, проектирана от него. Фейт и Хоуп вече си имаха отделни апартаменти. Фейт живееше в Сохо, а Хоуп се бе преместила в горната част на града. Уилиям не харесваше приятелите ѝ, а той самият нямаше никакви. Обясняваше ѝ каква точно иска да е сватбата им и къде. Имаше чувство за естетика, но единственото мнение, което уважаваше, беше неговото.

След като живяха сгодени два месеца, Фейт почувства, че се задушава. Уилиям се опитваше да я лиши от личността ѝ и да я проектира отново според неговите изисквания, сякаш тя бе сграда, която той купуваше, за да ремонтира. Той непрестанно я укоряваше и унижаваше. Накрая Фейт му върна пръстена и избяга. Беше по-възрастна и мъдра и се зачуди как бе допуснала подобна грешка отново. В мига, когато се отърва от него, се почувства свободна и лека като перце.

Този път не съжаляваше за проваления годеж. Уилиям дори не разбра какво се бе объркало. Беше контролирал всяко нейно движение и искаше да контролира и всяка нейна мисъл. Втория път тя се съвзе много по-бързо, но връзката с Уилиям я убеди, че бракът не е за нея. Сватбите бяха работата ѝ, кариерата ѝ, но не и мечтата ѝ. Можеше да създаде умопомрачителна сватба за клиентите си, но мисълта за своя собствена я изпълваше с ужас. Уилиям я беше излекувал от желанието ѝ да стане булка. Завинаги.

Шест месеца по-късно близначката ѝ заяви, че ще се омъжва, и Фейт изпита само съжаление към нея. Хоуп водеше весел и свободен живот като манекенка, но твърдеше, че е намерила сродната си душа в Ангъс Стюарт.

Хоуп и Фейт въобще не си приличаха, нито на външен вид, нито по характер. Фейт беше по-дребна и деликатна, руса и със зелени очи. Хоуп беше висока почти колкото баща им, с тъмна коса и кафяви очи. Тя се беше забавлявала страхотно в продължение на десетина години като манекенка в Ню Йорк. Познаваше вълнуващи хора, пътуваше по целия свят, а сега бе готова да се откаже от всичко заради мъж, чиито любими занимания бяха туризъм, риболов, ски и катерене по планините. Ангъс беше писател и двамата със сестра ѝ се пренесоха в Кънектикът, където им се родиха три деца за седем години. Хоуп повтаряше, че е блажено щастлива. За Фейт бе трудно да си представи щастие в селския живот, заобиколена от шум, хаос и бъркотия. Децата бяха сладки, но доста буйни и неконтролируеми, а Хоуп явно се наслаждаваше на лудницата. Хлапетата се държаха добре само когато бавачката им беше до тях. Хоуп никога не успяваше да ги принуди да седнат спокойно, което въобще не я притесняваше. Трите момчетата бяха луди глави. Шеймъс бе на шест години, Хенри – на три, а бебето, Оливър, на една.

Като малки Фейт и Хоуп изглеждаха много различни и всяка си имаше свой характер. Хоуп беше по-спокойна и небрежна. Фейт винаги бе по-организирана и искаше всичко да е идеално, затова и обичаше да живее сама. Къщата ѝ в града, откъдето ръководеше бизнеса си, беше шикозна и спретната като самата нея и тържествата, които организираше. Всичко винаги си бе на мястото. Тя наблюдаваше зорко всяка подробност. Уредените от Фейт Фъргюсън сватби бяха съвършени, също като самата нея и къщата ѝ. Хоуп беше по-разхвърляна. В къщата ѝ винаги цареше хаос. Навсякъде се търкаляха дрехи, обувки, списания и книги, спортна екипировка. Фейт обожаваше да ѝ гостува, но винаги се радваше да се прибере в тихия си, подреден дом. Щеше да се побърка, ако трябваше да отглежда три момчета. Тя обичаше племенниците си, но повече обичаше близначката си. Повече от когото и да било друг на света. Не съжаляваше, че бе останала без деца. Те просто бяха част от онова, което бе решила, че не става за нея. Помагаше на другите хора да стигнат дотам, но не го желаеше за себе си.

След като взе душ и се облече, тя си направи чаша зелен чай и се приготви да звънне на сестра си, както правеше всяка сутрин преди да започне деня си. Това беше най-любимият ѝ ритуал. Звънеше ѝ в осем, когато Ангъс, добродушен сладур от шотландски произход, вече бе завел двете големи момчета на училище, а бавачката бе пристигнала, за да се погрижи за бебето. Фейт и Хоуп можеха да си побъбрят спокойно за какво ли не, включително за интересните клюки, които бяха дочули за стари приятели. Също като Фейт, Хоуп изглеждаше по-млада за годините си. Притежаваше зашеметяваща естествена красота, лишена от хитри трикове и намеси. Дългата ѝ коса винаги изглеждаше като че ли бе забравила да се среше. Рядко слагаше грим, обикновено беше с джинси и ботуши за езда, защото обичаше да язди всеки ден в близката конна база. Предпочиташе дебели, широки пуловери и често носеше якетата на съпруга си, които страхотно ѝ отиваха.

– С какво си се захванала тази седмица? – попита Хоуп, като отпи от кафето с мляко.

Беше второто ѝ за деня. Шеймъс вече бе излял първото кафе на масата за закуска. Това си беше просто част от сутрешния пейзаж за тях.

– Ще се виждам с трима нови клиенти – докладва Фейт.

Хоуп винаги искрено се радваше на успехите на сестра си. След дванайсет години като манекенка, тя с радост напусна работа и си остана у дома, а и бе щастлива, че Ангъс си беше вкъщи, пишеше в уютна стаичка над гаража. Приятно ѝ беше мъжът ѝ да ѝ е подръка. Градът въобще не ѝ липсваше и Фейт трябваше да я моли да я посети, за да обядват заедно и да отидат на пазар.

Хоуп мразеше да пазарува и твърдеше, че е изпробвала предостатъчно дрехи за цял живот. Изпитваше същото още докато работеше като манекенка, въпреки че изглеждаше умопомрачително на модния подиум. Тя бе една от най-търсените модели по време на кариерата си, но сега искаше само да си седи у дома и да е съпруга и майка. Фейт би се отегчила от подобен живот, но сестра ѝ беше щастлива и доволна. Ангъс винаги се радваше да види Фейт, искаше да им гостува по-често. Но тя бе доста заета в Ню Йорк. Близначките често се чуваха по два-три пъти дневно, само за да си побъбрят или споделят нещо, което бяха видели или направили.

– И тримата ми се обадиха по препоръка на бивши клиенти – каза Фейт. – По това време на годината винаги има много работа.

Хоуп беше наясно с това и се възхищаваше на сестра си заради таланта ѝ и успешната кариера, която си беше изградила. Организираните от нея сватби бяха бляскави. Фейт беше се погрижила и за сватбата на Хоуп, като всички мъже бяха издокарани в карирани шотландски полички.

Всяка от близначките знаеше всичко за живота на сестра си, двете споделяха най-съкровените си мисли и винаги го бяха правили. Бяха близки с майка си, но най-вече една с друга. Докато растяха, бяха най-добри приятелки и дори не се интересуваха от другите момичета. Във връзката им имаше нещо дълбоко и много специално. Обичаха се силно, докато повечето тийнейджърки се караха ожесточено със сестрите си. Но с близначките беше различно. Рядко спореха като деца, а като възрастни – никога. Майка им беше мила, чувствителна и интелигентна жена, която бе приела, че отношенията между близначките ѝ почти не оставят място за някой друг, дори за нея.

– Говорила ли си с мама напоследък? – попита Хоуп.

Фейт прие въпроса ѝ като мило сгълчаване.

– Не, защо? Нещо не е наред ли? Чухме се преди седмица. Тя ли ти се оплака?

– Не, тя знае, че си заета. Не иска да те притеснява. Просто си мисля, че е доста самотна понякога.

Майка им се беше омъжвала три пъти. Първия път бе за баща им, Артър Фъргюсън. Бракът им продължи дванайсет години и близначките бяха шокирани, когато родителите им се разведоха. Струваше им се, че винаги се бяха разбирали чудесно, винаги бяха любезни един с друг. Момичетата бяха на десет години, когато родителите им се разведоха. Баща им не присъстваше солидно в живота им, дори когато той и майка им бяха още женени. Артър пътуваше много и не се интересуваше особено от съпругата и децата си.

Баща им се ожени за Беата, втората му съпруга, сравнително скоро след развода. На майка им, Мариан, бе нужно по-дълго време да срещне любовта на живота си, гениален прочут драматург, но и вечно депресиран алкохолик. Бракът им продължи пет тежки години. Близначките вече бяха в колежа и се държаха надалеч от смахнатия си и нестабилен втори баща, а и съжаляваха майка си. Той не беше лош човек, но бе невъзможно да се разбереш с него. Момичетата не се изненадаха, когато бракът приключи с развод. Третия път Мариан се омъжи за италиански граф, който изглеждаше странен за дъщерите ѝ. Те вече живееха в свой апартамент и почти не го познаваха. Той също не положи усилия да ги опознае и остави майка им след две години, за да си намери по-богата съпруга, точно както бе постъпил и баща им. Мариан беше разочарована, но не и учудена.

Тя живееше с наследеното от семейството и никога не беше работила. Не притежаваше огромно богатство, но разполагаше с достатъчно за удобен и лек живот. Пътуваше няколко пъти годишно, за да погостува на приятели, най-вече в Палм Бийч или Нюпорт през лятото. Имаше създаден от родителите ѝ тръст, който ѝ позволи да изпрати дъщерите си в частни училища в Манхатън, когато бяха малки, както и да наема вила в Хамптън всяко лято. Мариан и дъщерите ѝ имаха всичко, от което се нуждаеха, без да са екстравагантни или да живеят в страхотен лукс. Мариан беше осигурена финансово и не се тревожеше за бъдещето. Просто имаше достатъчно пари, за да привлича златотърсачи, като бащата на близначките и италианския граф.

Мариан се гордееше с успешния бизнес на Фейт и с кариерата на Хоуп като модел. Двете ѝ дъщери имаха хубаво детство, с всеотдайна майка и баща, който се появяваше рядко. Артър имаше дребна службица в банка докато беше женен за майка им и искаше съпруга, която да го издържа и да не очаква от него да работи. Най-после с Беата бе осъществил мечтата си.

Майка им все още живееше в апартамента на Парк авеню, където бяха израснали. Сега Мариан беше на шейсет и седем и харчеше парите си внимателно. Приятно ѝ беше да знае, че разполага с достатъчно и може да е независима, но дъщерите ѝ нямаше да получат огромно наследство. А и те не го очакваха и се бяха справили отлично сами, инвестирайки мъдро спечеленото. Ангъс преуспяваше като писател, а и притежаваше семейни пари. Просто Хоуп понякога се натъжаваше, че майка им бе сама. Фейт винаги твърдеше, че така е по-добре отколкото да е омъжена за гаден тип, който да ѝ харчи парите или да се меси в живота ѝ. Самата тя не искаше подобно нещо за себе си. Хоуп ѝ напомняше, че не всички са способни и независими като нея, нито предпочитат самотата. Майка им определено предпочиташе да има компания, но след три провалени брака не бе намерила подходящия мъж.

– Защо мама би искала да се омъжи сега? Има си всичко, от което се нуждае. Някой мъж просто ще съсипе всичко около нея. Тя си е много по-добре сама – небрежно подхвърли Фейт.

Двете сестри не бяха съгласни по този въпрос. Хоуп винаги подозираше, че майка им би предпочела да има мъж в живота си, което не се бе случвало от дълго време. Мариан беше всеотдайна майка докато близначките растяха. Отношението ѝ към тях компенсираше напълно редките появи на баща им, който посещаваше Ню Йорк с Беата веднъж или два пъти годишно, за да се види с приятели. Момичетата пък не обичаха да му гостуват в Германия през лятото. Чувстваха се нежелани и не на мястото си. Беата беше любезна с тях, но не беше мила и сърдечна и нямаше собствени деца. Близначките знаеха, че баща им се бе оженил за стила ѝ на живот, на който се наслаждаваше и предпочиташе пред работата, но не беше лудо влюбен в нея. Играеше ролята си на всеотдаен съпруг добре и двамата бяха женени почти от трийсет години. Очевидно споразумението им вършеше работа. Артър беше хубав и изискан съпруг за Беата, а и пътуваше много сам. Семейството му бе похарчило парите си, когато той беше много млад. Вторият му брак се оказа доста по-удобен за него от първия. Артър не беше работил и един ден откакто се ожени за Беата. Той произхождаше от старо светско семейство в Ню Йорк и беше чудесен пример за това, което никоя от дъщерите му не искаше. Хоуп се омъжи за Ангъс по любов и беше щастлива. А Фейт се чувстваше чудесно сама и поддържаше неангажиращи връзки, които никога не продължаваха дълго. Тя не желаеше съпруг, който да определя какво да прави, да харчи парите ѝ или да ръководи живота ѝ.

Близначките си побъбриха половин час, после Фейт влезе в кабинета си. Бюрото ѝ беше идеално подредено, както го оставяше всяка вечер. Предстояха ѝ две важни сватби преди коледните празници, а после обикновено настъпваше известно затишие. Никой не искаше да се жени през януари. Но веднага след Коледа хората започваха да планират летните си венчавки и тя знаеше, че скоро щеше да е заета, особено ако поемеше тримата нови клиенти, с които имаше срещи тази седмица. Фейт можеше да избира кои сватби да организира, защото беше най-добрата в града. Винаги отхвърляше всичко, което беше прекалено крещящо и вулгарно, или просто с много лош вкус. В подобен случай обясняваше на клиентите, че е претоварена с работа и не може да им отдели нужното време. Фейт смяташе, че първият клиент, с когото щеше да се види, планира огромна сватба. Хората, които я бяха препоръчали, бяха похарчили почти два милиона долара предишната година за сватбата на дъщеря си в имението си в Лонг Айлънд. Събитието беше зашеметяващо, с шестстотин гости и солиден хонорар за нея. Подобни сватби винаги ѝ докарваха нови ангажименти. Тя вече бе получила две великолепни препоръки от клиентите си.

Онова, което Фейт мразеше, бяха сватбите в чужбина. Бяха адски трудни за уреждане, а и тя трябваше да се съобразява с местни доставчици, които не познаваше. Избягваше тези сватби винаги, когато можеше. Обичаше празненствата в домовете на хората, ако къщите им бяха достатъчно големи за това. Беше организирала много тържества във величествени имения. Занимаваше се и с по-обикновени сватби, ако харесаше клиентите и можеше да се справи с бюджета им. Обичаше да осъществява мечтите на хората. Сватбите бяха свързани с фантазиите им, а тя трябваше да разбере какво искат и да сътвори вълшебства за тях.

Фейт винаги наблюдаваше изражението на младоженеца, когато той видеше булката как пристъпва към него по пътеката, често с насълзени очи. Струваше ѝ се, че наблюдава разстилането на килим към бъдещето им и всичките им мечти. Беше специален ден и тя обичаше да е част от него. Самата тя вече не мечтаеше за собствена сватба, нито дори я искаше, но обичаше да организира тържествата на онези, които все още вярваха в мечтата си. За нея отхвърлянето на тази мечта бе въпрос на избор, а не разочарование. За една успешна сватба се изискваше богато въображение, сериозна логистика, както и да разполагаш с най-добрите доставчици, които никога не я проваляха.

Докато си приготвяше втора чаша чай, Фейт чу отварянето на вратата. Появи се Вайълет, помощничката ѝ. Фейт не обичаше много персонал да се мотае в краката ѝ и бе напълно доволна от жената, която идваше ежедневно вкъщи, и Вайълет в офиса. Тя правеше всичко останало сама. Вече работеше на бюрото си, когато Вайълет влезе. Тя беше умна, усмихната млада жена, която обичаше работата си и правеше всеки ден по-лек за Фейт. Беше на двайсет и девет и работеше за нея от три години. Разбираха се чудесно, а Вайълет се справяше отлично с булките и майките им, търпеливо и дискретно, когато напрежението се засилеше, което се случваше често между майки и дъщери, планиращи големия ден. Бащите се интересуваха рядко от подробностите, само от сметките. Но наемането на Фейт като агент на сватбата никога не беше евтино и хората го знаеха преди да ѝ се обадят. Очакваха незабравима сватба, но на висока цена. И всяка стотинка си струваше.

Фейт беше в семпъл черен костюм с панталон и обувки с високи токчета. Винаги се обличаше елегантно за срещите с клиенти, независимо кои бяха те. Вайълет носеше черна пола с хубав бял кашмирен пуловер и високи токчета. Обикновено предпочиташе джинси, когато работеше навън, но не и в офиса.

– Какво знаем за семейство Албърт? – попита тя Фейт, като взе празната ѝ чаша за чай.

Фейт се усмихна.

– Не много. Той се занимава с недвижими имоти. Семейство Фердинанд са ни препоръчали, затова имам чувството, че става дума за страхотно събитие. Ще разберем съвсем скоро.

Клиентите трябваше да пристигнат след пет минути и Фейт очакваше те да са точни.

Половин час по-късно все още очакваха семейство Албърт. Не се бяха обадили, за да предупредят, че ще закъснеят, и Фейт отново си погледна часовника. Звънецът издрънча четиресет минути след уговорения час и Вайълет отиде да отвори.

Покани ги във всекидневната на първия етаж, която използваха за срещи с клиенти в работно време. Фейт взе няколко папки и бележник, за да си води бележки по време на срещата, и влезе в стаята докато клиентите се настаняваха удобно. Госпожа Албърт носеше яркочервено палто от норки.

В мига, когато ги видя, Фейт отгатна каква сватба предстоеше. Джак Албърт, бащата на булката, беше дебел, носеше скъп костюм и огромен златен часовник. Съпругата му, Мириам, беше в червен костюм на „Шанел“, с гигантски диамантен пръстен, прекалено много бижута и силен парфюм за толкова рано през деня. В контраст с нея, дъщерята носеше клин, кубинки и стар сив пуловер. На лявата ѝ китка имаше татуирана роза, а русата ѝ коса бе вдигната в рошав кок. Явно не се интересуваше как изглежда, но личеше, че се чувства неудобно. Беше симпатично момиче, но очевидно не се радваше да е там с родителите си. Фейт предположи, че тя е в края на двайсетте, най-много на трийсет, горе-долу на възрастта на помощничката ѝ. Джак наблегна на факта, че Анабел не работи. Завършила колеж, но никога не започнала работа, защото не ѝ се налагало. А младоженецът, Джереми, се включвал от време на време в бизнеса на баща си, когато бил в настроение. Джак беше щедър с информацията.

Фейт подаде по една папка на всеки от семейството, в която имаше снимки, идеи и основните материали, които използваше. Така клиентите можеха да се приберат у дома, да ги разгледат внимателно и да се запознаят с нейния стил на работа. Снимките показваха и градски, и провинциални празненства, като някои от по-бляскавите бяха предназначени за знаменитости. Докато оглеждаше семейство Албърт, Фейт си помисли, че една от задачите ѝ щеше да е да запази сватбата в границите на добрия вкус. Често това бе една от най-важните ѝ функции, както и посредничеството между булката и родителите ѝ, ако желанията им се разминаваха. Тя се зачуди чия ли е била идеята да дойдат при нея. Подозираше, че е на родителите, а не на бъдещата булка. И разбра, че бе отгатнала правилно, когато Джак Албърт обясни, как по-голямата им дъщеря, Елоиз, избягала с младоженеца и се венчали без сватба и празненства. Джак заяви, че той и съпругата му не желаят отново да ги лишат от сватба. Очевидно родителите планираха да си наваксат за това, което бяха пропуснали.

– Елоиз се разведе само след година – каза той неодобрително, а булката, Анабел, завъртя очи.

Беше чувала това и преди. Намекът беше, че провалът на брака е бил сигурен, защото сестра ѝ не вдигнала голяма сватба, за да покаже одобрението на семейството си. Джак подхвърли някаква странна забележка за годеника на Анабел, който се „нуждаел от известно убеждаване, за да си изпълни дълга“. Фейт се зачуди какво ли означаваше това. Пари, ферари, връзките на Джак за по-добра работа или заплахи. Запита се дали младоженецът просто се стремеше към пари или не беше готов да се ожени. Но каквото и да беше, те бяха успели да го убедят.

Фейт предположи, че искат сватба, с която да се изфукат пред приятелите си и може би и деловите си партньори. Джак Албърт беше преуспяващ строителен предприемач и бе построил няколко небостъргача в града. Казаха ѝ, че искат сватбата да е в имението им в Източен Хамптън.

– Те искат да поканят седемстотин гости – каза Анабел ядосано.

Фейт се усмихна, докато Мириам Албърт разучаваше картините по стените. Домът на Фейт беше семпъл, модерен и красиво обзаведен. Беше проектирала всичко сама, а картините бяха от известни художници.

– Може би ще постигнем компромис за триста или четиристотин човека. Как ти звучи това? – обърна се тя към булката, сякаш двете бяха сами в стаята.

Анабел се усмихна за първи път.

– По-добре. Аз предпочитам малка сватба. Точно заради това сестра ми избяга. Не искаше циркове. Аз също не ги искам.

– Сватбата ще е на четвърти юли – обади се Мириам Албърт за първи път. – И трябва да има фойерверки.

Въобще не попита дъщеря си за мнението ѝ. Това си беше нейно решение. Анабел не каза нищо, но отново завъртя очи.

– Всичко е възможно – любезно се усмихна Фейт. – Просто не искаме да отвличаме вниманието от щастливата двойка като вдигнем прекалено много шум – обясни тя и видя, че Анабел започна да се успокоява.

– Искаме и кристална шатра с полилеи – продължи майката на булката. – И два оркестъра.

– Бих желала да посетя имението ви, ако нямате нищо против. Тогава ще мога да направя някои предложения. Трудно ми е да преценя преди да видя къде ще се състои сватбата.

Джак кимна, а също и Анабел. Звучеше разумно. Освен талантлива, Фейт беше практична и искаше всичко да мине гладко, което винаги ставаше при нейните сватби. Беше известна с това.

Фейт си отбеляза в бележника за фойерверките, шатрата и полилеите. Прекара около час с клиентите, за да разбере какво иска всеки от тях. Джак и Мириам очевидно се надяваха на величествено представление. Анабел искаше нещо по-семпло и не така помпозно. Задачата на Фейт беше да комбинира желанията им и да предложи сватба, която Анабел ще хареса, като в същото време накара родителите ѝ да вярват, че огромната сума си заслужава.

– Ако фойерверките са в самия край на приема, те няма да отвлекат вниманието от сватбата, а и ще осигурят на двойката вълнуващо изпращане в новия им живот – предложи тя.

Виждаше, че родителите са категорични за фойерверките, и ѝ се налагаше да намери начин да ги направи приемливи за Анабел.

– Търсила ли си рокля вече? – обърна се тя към Анабел, която поклати глава отрицателно.

– Мислим за висша мода от „Диор“ – отговори Мириам.

Дъщеря ѝ не каза нищо. Очевидно още не беше решила какво ще облече. Знаеше само какво не иска. За съжаление, повечето неща, които не искаше, бяха в списъка на желанията на родителите ѝ.

– С дълъг шлейф и бродиран воал – добави Мириам. – След три седмици заминаваме за Париж, за да видим ревютата на висшата мода.

– И някои други дизайнери – добави Анабел.

Фейт се зачуди колко ли още татуировки имаше по момичето. Може би не бяха много, но това щеше да определи стила на роклята ѝ, освен ако не искаше да ги покаже, както правеха някои момичета.

– Предстои ни много работа – усмихна им се Фейт.

Когато си тръгнаха, тя връчи на всеки от тях екземпляр от трите си книги. Определиха дата, на която Фейт да посети имението им в Лонг Айлънд, а тя им каза, че могат да ѝ се обадят, ако имат въпроси. Беше сигурна, че ще го направят. Джак намекна, че парите не са проблем, което обикновено говореше за доста лош вкус. Но Фейт бе готова за това, а най-голямото ѝ умение бе да въздържа клиентите си, за да запази добрия вкус на сватбата, макар и тузарска. Приемите ѝ винаги бяха изискани. Тя не позволяваше на клиентите си да прекалят.

Заваля сняг, когато семейството си тръгна. Тя ги изпрати до вратата и видя шофьор с майбах, който ги чакаше отпред. Беше предположила, че колата ще е ролс-ройс или нещо подобно.

След като си заминаха, тя още усещаше мириса на парфюма на Мириам във въздуха.

– Как мина? – попита я Вайълет, когато влезе в кабинета ѝ.

Фейт въздъхна и се усмихна.

– Интересно. Искат голямо фукане. Седемстотин гости и фойерверки, на четвърти юли. Булката е за по-скромна и малка сватба. Няма да спечели битката с родителите си, но можем да опитаме да ги обуздаем малко. Следващата седмица ще отида да разгледам имението им. Те си мислят за „Палата на Цезар“2, а аз си представям Версай – каза тя.

Вайълет се засмя и се протегна към бележника на Фейт, която незабавно забеляза пръстена на лявата ѝ ръка.

– Какво е това? Нещо ново? – изненадано попита Фейт.

Вайълет се изчерви.

– Джордан ми предложи на Нова година. Но не се тревожи, не можем да си позволим сватбено пътешествие. Ще си взема само една седмица отпуска – каза тя бързо, защото не искаше да разстрои шефката си.

– И кога ще е събитието? – попита Фейт. – Надявам се да не е в разгара на сезона, през юни, юли или август.

– Мислим за първи май. Знам колко сме заети през юни. Щях да те попитам за това по-късно.

– Идеално е – усмихна се Фейт, щастлива за нея.

В началото на май обаче все още бе доста хладно за сватба в Ню Йорк.

– Определихте ли мястото? – попита Фейт.

– Близо до дома на родителите ми има италиански ресторант, който татко харесва.

– Да видим дали ще ни дойдат други идеи, които той може да хареса и да отиват повече на стила ти. Ще помисля по въпроса.

Фейт обичаше предизвикателства. Вайълет се усмихна. Тя не можеше да си позволи сватба, организирана от Фейт Фъргюсън, но може би Фейт щеше да им даде добри идеи за техния скромен бюджет. Вайълет обичаше да работи за нея. Знаеше, че можеше да разчита на Фейт, а и работата беше интересна и забавна. Беше научила много от нея.

– Най-добри пожелания, Вайълет – каза Фейт с усмивка, тъй като не беше редно да „поздравява“ булката, както бе написала и в книгата си. – Надявам се, че и двамата ще сте много щастливи.

Фейт беше виждала бъдещия младоженец веднъж и той ѝ се стори свястно момче. Беше учил счетоводство и работеше за новосъздадена малка компания, но в наши дни човек не знаеше коя фирма ще постигне неочакван успех. Някои от най-известните компании бяха започнали от нищото.

Двамата излизаха от година. Фейт си напомни да им потърси по-хубаво място за сватбата. Знаеше, че разполагат с малко пари, и вероятно можеше да им помогне и да уреди намаления за Вайълет, поне за роклята ѝ.

Фейт седна зад бюрото си и започна да преглежда предварителните си бележки за сватбата на семейство Албърт на четвърти юли. Щеше да има доста работа и да изкара страхотни пари, но сватбата на Вайълет бе тази, която я накара да се усмихне и стопли сърцето ѝ. Фейт не беше така закоравяла и цинична, както си мислеха хората. Сватбата на Вайълет щеше да е точно такава, каквато трябваше да бъде. Двама влюбени в много специален ден, загледани в бъдещия си живот заедно, който блестеше като ярка звезда пред тях. А Фейт щеше да помогне на Вайълет да има сватба, която да остане безценен спомен завинаги. Независимо дали ставаше дума за празненство за милиони долари, или за тази на помощничката ѝ със скромен бюджет, Фейт обичаше работата си. Копнееше да прави магии за булките, стига тя самата да не беше една от тях.