Второ действие

1.

Сградата, която подслоняваше „Глобал Студиос­“ в Сенчъри Сити, беше впечатляваща, но преминаването през частния вход към кабинета на изпълнителния директор на „Глобал“ бе като да попаднеш в друг свят. Или като изстрелване с ракета към луната. До дискретно разположения встрани асансьор стоеше униформен служител, който придружаваше важните гости и им осигуряваше достъп до кабинета на Анди Уестфийлд на четиресет и четвъртия етаж. Никой не можеше да проникне в личните покои на изпълнителния директор без покана. Посетителите биваха проверявани грижливо на рецепцията. Преглеждаха документите им за самоличност, снимаха ги и им взимаха отпечатъци, после сверяваха имената им. Докато стигнеха до асансьора, всички бяха внимателно проучени. Досега никой не се бе опитвал да нападне директора на „Глобал“, но това се беше случвало на други шефове на студиа и мерките по охраната на Анди бяха изключително прецизни и строги.

Частният асансьор се изстрелваше нагоре с висока скорост и не спираше никъде. После посетителите се озоваваха на следващата рецепция, където вече ги очакваха и поздравяваха топло. Чакалнята беше великолепно обзаведена с кожени канапета, с безценни картини по стените, но на посетителите рядко се налагаше да чакат. Вратите се отваряха автоматично към малък коридор с картини от личната колекция на Анди, а високите над четири метра врати от лакирано червено дърво водеха към вътрешния кабинет, където изпълнителният директор ги посрещаше до огромното си бюро от махагон и стомана, откъдето се откриваше прекрасна гледка към целия Лос Анджелис. Дългата стена вдясно разказваше неговата история. На нея се виждаше редица с плакати от най-известните филми на родителите му. Анди беше единственият син на две от любимите легенди в Холивуд. Баща му, Джон Уестфийлд, най-известният филмов каубой, беше от Монтана, пристигнал в Холивуд на осемнайсет, за да бъде актьор. Той си беше каубой по рождение и по душа. След трийсет години актьорска кариера, той се влюби в режисурата и стана един от най-великите режисьори на класически уестърни. Беше спечелил четири „Оскара“ като актьор и още три като режисьор. Джон беше човек с принципи и това се забелязваше дори във филмите му. Той беше пример за Анди, възхитителен баща и съпруг. Висок, мъжествен и хубавец, той беше героят, когото мъжете уважаваха. Малките момченца искаха да бъдат като него, когато пораснат, а жените го обожаваха. Съпругата му, майката на Анди, Ева Лундкуист, шведка, бе една от най-бляскавите звезди в Холивуд. Двамата с Джон бяха впечатляваща и преуспяваща двойка. Ева също имаше два „Оскара“, но беше се оттеглила млада, за да се омъжи за Джон и да отгледа сина им. Двамата бяха най-обичаната двойка в Холивуд и отличен пример за Анди.

Той бе наследил високия ръст и хубостта на баща си, с руса коса и издялано като с длето съвършено лице. Джон беше огромен мъж, с вид на каубой. Косата му бе по-тъмна от тази на Анди, който бе наследил светлата коса и яркосините очи на майка си. Анди беше благословен с чудесни гени. Беше висок почти колкото баща си и не по-малко хубав от него. Но никога не бе копнял да стане актьор. Беше наясно как работата се бе отразила на родителите му, въпреки че те полагаха неимоверни усилия да предпазят семейството си от нахалните папараци. Но досадниците винаги се мотаеха някъде наоколо.

Талантът на Анди като автор на сценарии се прояви рано. Той завърши университет в Калифорния, където учи киноизкуство. През летните ваканции в колежа работеше по сценичните площадки във фил­мите на баща си, а когато завърши университета, вече бе написал два сценария. ­Шестнайсетгодишната му кариера като сценарист процъфтяваше, когато благодарение на родителите му пред него се отвориха възможности, които бяха прекалено изкусителни, за да ги отхвърли. Баща му го предупреди да внимава, но да се възползва от получените шансове по най-добрия начин. Анди избираше разумно, често съветвайки се с баща си.

Когато АМКО, огромна индустриална корпорация, купи „Глобал Студиос“, за да направи имиджа им още по-блестящ, те потърсиха Анди и той стана най-младият шеф на студио, едва на трийсет и осем години. Преживяването беше зашеметяващо и той се справи с предизвикателството отлично. Остави писането на сценарии зад гърба си и се отдаде на бизнеса. На петдесет и седем, Анди управляваше „Глобал Студиос“ вече деветнайсет години и бе надживял всички други шефове в конкурентните студиа. Беше уважаван, харесван и си вършеше работата добре.

В началото на четиресетте си години, Анди беше успешен изпълнителен директор и малко по малко надмина останалите. Качествата, които бе наследил от баща си, го отличаваха от всички други. Честен, прям и трудолюбив, той бе смятан за достоен и почтен човек. Не само притежаваше гениален усет за бизнес, но и го подкрепяше с абсолютна честност. Беше човек, на когото можеш да се довериш. През последните деветнайсет години бе видял мнозина да се провалят, но той стоеше здраво на краката си. Бизнесът не го разглези, нито огромните суми пари, които управляваше, но постепенно работата напълно го погълна. Беше израснал със силни семейни ценности, но професионалните ангажименти не му оставяха почти никакво време за семейството или за най-обикновени удоволствия. Вечно бързаше нанякъде. Наблюдаваше случващото се на снимачната площадка, успокояваше прочута звезда, която искаше да напусне, или сключваше договор за нов филм. Анди беше всепризнат умиротворител, бе научил от родителите си как да се справя със звездите и техните капризи. Беше израснал сред известни имена в бизнеса, а сега нищо не можеше да го уплаши или спре.

На четиресет и пет, той бе женен от двайсет и една години, когато съпругата му, Джийн, му съобщи, че иска развод. Не ставаше дума за скандал. Обясни му простичко, че през последните седем години, откакто бе станал шеф на студио, тя почти не го виждаше и положението само щеше да се влошава. Той бе наясно, че Джийн е права. Беше прекалено добър в работата си и я обичаше прекалено много. „Глобал“ утрои печалбите си през седемте години откакто Анди стана изпълнителен директор. Дъщерята на Анди и Джийн, Уенди, учеше в колеж и той знаеше, че бе пропуснал много през годините – рождените ѝ дни, училищните събития. Джийн трябваше да е едновременно и майка, и баща през цялото време, когато Анди не беше до тях. Тя ходеше сама и на повечето светски събирания, защото Анди не разполагаше с време. Той обичаше жена си и дъщеря си, но не по-малко и работата си. Анди не възрази срещу развода и се отнесе изключително щедро с Джийн, а и винаги говореше с огромно уважение за нея.

След развода им Джийн се омъжи за сърдечен хирург, живееше в предградията в Кливланд и беше щастлива. Уенди също се омъжи. Тя винаги бе стояла колкото се може по-далеч от холивудския живот и свят. Беше видяла как бизнесът бе погълнал живота на баща ѝ и унищожил брака на родителите ѝ. Тя беше щастливо омъжена трийсет и две годишна жена. Имаше син и дъщеря, Джейми и Лизи, и живееше в Гринич, Кънетикът. Съпругът ѝ беше книгоиздател, а тя самата работеше като редакторка. Анди вечеряше с тях, когато отиваше по работа в Ню Йорк, но признаваше, че ги вижда твърде рядко. Уенди не му се сърдеше. Разбираше това, че баща ѝ бе пожертвал личния си живот в името на успеха. Никога дори не го беше питала дали според него това си струваше. Предполагаше, че за него е така, той бе избрал този свой живот и явно не съжаляваше за нищо.

След развода Анди не се ожени повторно. Имаше няколко сравнително дълги връзки, поне според холивудските стандарти, по две-три години. До него винаги се виждаше някоя красива актриса, която напомняше на майка му. И двамата му родители вече бяха починали и дъщеря му и внуците бяха единствените му роднини. Уенди беше най-важното нещо в света за него, независимо че се виждаха рядко, а и обичаше внуците си силно. Анди се обаждаше редовно на дъщеря си, но не разполагаше с достатъчно време за срещи. Знаеше, че тя разбира тежките изисквания на работата му, но и какво означава тя за него.

Приятелката му Алана Бийл, бе талантлива актриса, участвала в няколко филма в неговото студио. Бе пристигнала от Англия в Ел Ей, висока, хладна красавица в началото на четиресетте, със зашеметяваща външност, но и интелигентна. Анди обичаше да си бъбри с нея. Той никога не се бе възползвал от положението си, за да съблазнява младите актриси. Беше умен мъж с достойнство и всички жени, с които бе излизал, говореха мило за него. Връзките му приключваха, защото колкото и щедър и всеотдаен да беше, той не възнамеряваше да се ожени отново и им го заявяваше ясно още в самото начало. Рано или късно жените осъзнаваха, че това е така, и ако имаха желание за брак, обикновено го напускаха в подходящия момент. Малко по-късно друга известна жена, обикновено от киното, заемаше свободното място. Това му вършеше отлична работа и връзките му приключваха когато започваха да се изчерпват.

Анди Уестфийлд се чувстваше удовлетворен от професионалния си живот, което бе най-важното, това бе осъществената му мечта. Той бе един от най-влиятелните хора в киноиндустрията за тези деветнайсет години. Сега за него властта и могъществото бяха втора природа, но той никога не злоупотребяваше с тях. Не му беше нужно, а и не беше в неговия стил. Не изпитваше желание да се перчи и харесваше живота си. Никога не губеше време да се вглежда в далечното бъдеще и живееше в настоящето. Бъдещето му беше осигурено и не трябваше да се тревожи за него. Беше спечелил астрономични суми, които бе инвестирал разумно, за разлика от родителите си, които бяха похарчили всичките си пари, когато починаха.

Анди предполагаше, че ще остане на това място докато остарее и се пенсионира. Беше увеличил печалбите на „Глобал“ толкова много, че АМКО, компанията, която притежаваше студиото, нямаше никакви възражения, следователно нямаше причина и положението му да се промени. АМКО бяха придобили многобройни компании през последните двайсет години и обичаха риска, вълнението и блясъка. Анди никога не беше ги разочаровал. Самият той се беше превърнал в холивудска легенда. Тони Богарт, изпълнителният директор на АМКО, обичаше да повтаря, че са спечелили от лотарията, когато са назначили Анди.

Франсис, помощничката на Анди от петнайсет години, влезе при него през свързващата врата с нейния кабинет. Така тя винаги му беше подръка. Франсис му помагаше във всичко, отговаряше дори за светските му ангажименти. Поведението ѝ беше почтително и дружелюбно. Наскоро бе навършила четиресет години, а бе едва на двайсет и пет, когато започна да работи за него. За Франсис, работата за Анди бе едва ли не религиозно призвание. Тя го обожаваше и живееше, за да го улесни във всяко отношение. Беше дискретна, сериозна и мила жена, на която можеш да се довериш. Франсис знаеше всичко за живота му и го измъкваше от някои ситуации с такава елегантност и финес, че никой въобще не подозираше каква е истината. Приятелките ѝ смятаха, че тя е влюбена в шефа си, което Франсис не отричаше категорично, но бе наясно, че никога нищо нямаше да излезе. Анди беше почтен и уважаван директор, а тя просто си вършеше работата. Франсис бе доволна от живота си в служба на Анди.

– Само да ти напомня, Анди. Трябва да тръгнеш след десет минути. Ще вземеш госпожица Бийл в четири и половина. Церемонията по червения килим започва в пет. Трябва да излезеш от къщи в четири, имаш един час да се облечеш. Джулиан ще те чака долу след десет минути, за да те откара у дома.

Джулиан работеше за него от година. Шофьорите му никога не се задържаха дълго. Повечето бяха безработни актьори, които се надяваха да бъдат забелязани, но това никога не се случваше.

– Алана бездруго ще закъснее. Мога да пийна едно при нея докато я чакам. Тя си няма човек като теб, който да я организира. Нейната секретарка е по-небрежна и от нея самата.

Той се ухили на Франсис, която с червената си коса и луничките приличаше на съседското момиче, макар да бе вече на четиресет. Тя нямаше амбиции, свързани с киното. След като завърши „Принстън“, беше започнала работа само за лятото, но бе останала в студиото, след като Анди откри колко я биваше в организационната работа. Франсис беше от Източното крайбрежие и семейството ѝ още не можеше да разбере защо се бе хванала на подобна работа и бе останала там.

Тя се обличаше консервативно, също като Анди, предпочиташе делови костюми в тъмни цветове. Анди винаги беше с костюм и вратовръзка в офиса. Дъщеря му, Уенди, се шегуваше, че е старомоден, но той уважаваше службата си и хората, с които се срещаше всеки ден. Франсис разсъждаваше по същия начин, строгото облекло беше част от работата им. Повечето от колегите на Анди носеха джинси и дори тениски в офисите, както и маратонки, а асистентките им изглеждаха сякаш са тръгнали на плаж. Но нямаше и капка съмнение, че Анди Уестфийлд бе много важен човек. Личеше си още по вида му.

Както винаги, Франсис успя да го накара да тръгне от кабинета навреме. Той нямаше събрания, насрочени за следобед, и се качи в частния асансьор. Джулиан го чакаше долу и го откара в къщата в Бел Еър, която Анди бе купил след развода. Беше оставил на Джийн къщата в Бевърли Хилс, където Уенди бе израснала, а бившата му съпруга я продаде, когато се омъжи повторно и се премести в Кливланд. Новата къща на Анди в Бел Еър беше огромна, с гигантски басейн и тераса, където можеше да устройва приеми за стотина човека. Градините бяха безукорно поддържани и красиви. Вътрешното обзавеждане също бе великолепно, с ценни картини и снимки на родителите му. Работата му го беше направила много богат и той обичаше да живее добре и да се наслаждава на резултатите от успеха си. Беше наследил малко от родителите си, най-вече „Оскарите“ им и прекрасните спомени с тях.

Анди се бе радвал на чудесно детство. Родителите му го водеха навсякъде със себе си. Баща му снимаше много от филмите си в Тексас и Аризона и с майка му отиваха при него на гости. Джон научи сина си да язди, когато Анди бе на четири годинки, и той стана отличен ездач. Спомените с родителите му бяха топли и мили, особено риболова с баща му. Бяха посещавали и родния град на майка му в Швеция, където я боготворяха. Анди бе яздил и в няколко парада заедно с баща си, когато бе малко момченце. Бяха ходили заедно и на родео, и при родителите на Джон в Монтана преди те да починат. Като се имаше предвид атмосферата в Холивуд, Анди бе водил доста здравословен живот с обичливи родители.

Понякога съжаляваше, че не прекарва повече време с Уенди. Тя нямаше богати спомени с родителите си, за разлика от него, и той беше благодарен, че не се бе настроила срещу него заради това. Джийн беше искала повече деца, но като единствено дете, той отказа, а по-късно и двамата осъзнаха, че така бе по-добре. Тогава съвсем нямаше да му остава време за децата. Бащата на Анди го бе научил на много неща, които той просто не бе имал време да сподели с Уенди. Анди и Джийн живееха в различен, много по-забързан свят. Родителите на Анди, макар и прочути кинозвезди, разполагаха с повече време за него. Годините преди Уенди да замине за колежа излетяха светкавично бързо и на дипломирането ѝ в гимназията, а после и в университета, Анди осъзна, че бе пропуснал ужасно много.

Дъщеря му остана в Ню Йорк след колежа и никога не се върна в Ел Ей. А само две години по-късно Анди я поведе към олтара, когато тя се омъжи за Питър Дженсън.

През дванайсетте години след развода Анди водеше живота на весел ерген в блестящия си дом. Къщата му беше много по-голяма от това, което му беше необходимо, но отиваше на имиджа и статуса му. А и беше идеално място за приеми, макар че той нямаше време за тях. Не бе устройвал празненс­тво от няколко години и почти не се виждаше със старите си приятели. Служебните вечери бяха на първо място.

Франсис поддържаше дома му с идеален персонал. Повечето му служители, наети от нея, работеха там откакто Анди купи къщата. Имаше иконом, Тимъти, типичен англичанин, няколко чистачи и куп градинари. Анди не поддържаше готвач, защото графикът му бе претрупан и излизаше често да вечеря навън или поръчваше от любимите си ресторанти, когато оставаше вкъщи.

Смокингът му го очакваше, приготвен от иконома за нощта на „Оскарите“. Той помогна на Анди да се облече, закопча му ръкавелите и му завърза папийонката безукорно.

Два от последните филми на „Глобал“ бяха номинирани за „Оскар“.

Алана, приятелката на Анди, беше изключително добра актриса, но не бе номинирана и никога не бе печелила „Оскар“. Статуетките на родителите на Анди бяха изложени в специални витрини, подредени на едната стена в библиотеката му. Алана и Анди не живееха заедно, но се виждаха три-четири пъти седмично и прекарваха уикендите заедно, когато той имаше време. Сега отиваха на церемонията по награждаването за трети път.

Уенди се бе срещала няколко пъти с Алана, но двете не бяха близки. Тя беше наясно, че връзките на баща ѝ не продължаваха дълго, затова не полагаше усилия да се сприятели с жените. Анди винаги ѝ гостуваше сам в Кънетикът, Алана не беше част от семейния му живот и не очакваше подобно нещо. Тя също беше разведена и нямаше деца. И за нея, както и за него, кариерата беше най-важното нещо.

Анди потегли навреме и се появи в дома на Алана точно в четири и половина. Тя живееше в малка, елегантна къща в Холивуд Хилс, а когато бяха заедно, оставаше при него. Анди изглеждаше чудесно. Русата му коса леко посивяваше, а живите му сини очи блестяха весело. Лицето му се оживяваше от интерес към всичко, което правеше, и всеки, с когото говореше. Смокингът му бе изработен от любимия му шивач в Лондон. Всеки сантиметър от него бе съвършен. Анди бе красив като актьор, лицето му бе озарено от интелект и опит и от цялата му личност се излъчваше могъщество и власт. Лесно бе да отгатнеш, че това е важен човек. Алана винаги излизаше с богати мъже или прочути актьори и бе изградила кариера от това.

Тя се втурна в дневната, където той отпиваше от мартинито си, задъхана и красива. Беше пет без пет и тя закъсняваше с почти половин час. Алана беше висока, слаба, в началото на четиресетте. Едрите ѝ гърди напираха под бялата, плътно прилепнала по нея рокля на „Шанел“. Алана я беше взела под наем за вечерта, както правеше за важ­ни събития. Бяха ѝ я изпратили от Париж, след като я бяха стеснили по нея. Тя носеше дълги диамантени обици, подарени ѝ от Анди за първата им годишнина, и диамантено колие, взето назаем от „Ван Клийф“. Алана знаеше добре как да се издокара за червения килим, особено за нощта на „Оскарите“. Тя и Анди ходеха всяка година и на „Златния глобус“.

– Уха, госпожице Бийл! – ухили се Анди. – Вие сте вълшебно видение! Трябва да ти връчат „Оскар“ само заради роклята.

Той я огледа възхитено, а тя се усмихна на комплимента и се завъртя пред него. Русата ѝ коса бе вдигната в елегантна френска плитка, а екипът от гримьори, фризьори и маникюристката тъкмо си бяха тръгнали.

– Свалиха роклята от изложбата на „Шанел“ заради мен. Елизабет Тейлър получила колието като подарък от Ричард Бъртън – заяви тя гордо.

Алана си падаше страхотно по всичко, което издаваше холивудско величие.

– Бъртън щеше да ти подари още по-красиво колие – отбеляза Анди усмихнато, като се приближи да я целуне.

Той винаги се наслаждаваше на компанията ѝ. Не беше лудо влюбен в нея, но се чувстваха удобно един с друг, а това бе всичко, което той искаше. Алана беше умна, интересна жена и чудесна актриса, но той не хранеше илюзии, че ако не беше на толкова висока позиция, тя щеше да му стане гадже. Споразумението уреждаше и двама им и бяха добре позната двойка в Холивуд. Алана обичаше да се появява по снимки в пресата заедно с него, а той нямаше нищо против. Анди никога не бе намерил онази връзка, която родителите му имаха, дори когато беше женен за Джийн. Родителите му се обичаха безкрайно, но Анди предполагаше, че баща му бе по-внимателен съпруг от самия него и прекарваше повече време с жена си.

Анди помнеше ясно как лицето на майка му засияваше, когато баща му влезеше в стаята, както и бавната щастлива усмивка, озаряваща хубавото лице на баща му, когато прегърнеше красивата си съпруга. Анди се бе притеснявал от това, когато беше малък, но сега си го спомняше с нежност и обич. Той и Джийн винаги бяха по-небрежни един с друг, макар като по-млади да бяха по-игриви. Бяха се оженили малко след колежа. Джийн не беше романтичка по природа, а Анди бе доста свенлив като млад.

С времето станаха по-скоро приятели, отколкото любовници, особено когато работата погълна цялото му време. Връзката им беше издържала доста години, но не до края. По време на развода Джийн му призна, че се е чувствала ужасно самотна. Анди смяташе новия ѝ съпруг за интелигентен, но скучен, въпреки че бе талантлив хирург и хора от целия свят идваха да се оперират при него. Джийн му сподели, че двамата винаги са заедно, когато той не работи, нещо, което с Анди никога не бяха правили, а и тя не се интересуваше от бляскавата страна в живота на бившия си съпруг.

Джийн мразеше да ходи на церемониите по награждаването и вниманието на хората да бъде съсредоточено върху нея и Анди. Винаги ѝ се струваше, че е облякла погрешната рокля, и не се чувстваше на място сред кинозвездите. За обикновен човек бе невъзможно да се конкурира с тях. Анди винаги проявяваше любезност и ѝ повтаряше, че изглежда чудесно, но в очите му нямаше вълнение, когато ѝ говореше. Вълнението отсъстваше и от нейния поглед. Любовта им просто се бе изпарила, без да забележат, докато той управляваше студиото, а Джийн караше Уенди на тренировки по футбол и курсове по балет. През годините тя се бе превърнала в типичната майка и домакиня, а той бе заобиколен ежедневно от бляскави кинозвезди. Анди никога не ѝ бе изневерявал, но през последните няколко години на брака им вече рядко се любеха.

Жените, с които Анди излизаше след развода, почти винаги бяха известни актриси. Бяха му подръка и умираха от желание да бъдат видяни с него. За него бе изключително лесно. Алана беше идеален пример за това. Подобни жени подхранваха самочувствието му, но никога не докосваха сърцето му. Той не очакваше да се влюби отново, но за него бе важно да е с жена, с която може да си говори. Не се интересуваше от млади, празноглави кукли. Алана беше интелигентна, макар и лудо амбициозна, и вечно взимаше под внимание това, което можеше да помогне на кариерата ѝ. Но Анди никога не се отегчаваше и не се срамуваше да е с нея. Тя бе истинска дама и каквито и да бяха нейните мотиви, той се наслаждаваше на компанията ѝ. Алана също не се интересуваше от брак, а само от кариерата си.

Когато двамата пристъпиха по червения килим, пресата се втурна към тях. Алана изглеждаше ослепително в бялата си рокля, с блестящи по врата и ушите ѝ диаманти. Тя позира за камерите, после двамата с Анди спряха на няколко места, а след като влязоха вътре, телевизионните камери непрестанно ги следваха. Анди приемаше всичко спокойно, това му се случваше често и територията му бе добре позната.

И двата филма на „Глобал“ спечелиха, единият за най-добър филм, а другият за най-добра актриса. Анди се зарадва. Беше очаквал да спечелят, но винаги изпитваше удоволствие от това. Гордееше се със студиото, на което бе шеф от толкова много години.