Предстоящото велико пробуждане

Въведение

Питали ли сте какъв би бил животът, ако можехте да повдигнете булото и да погледнете отвъд петсетивната си реалност? Ако можехте да пристъпите отвъд и да знаете със сигурност, на едно много дълбоко ниво, че не само сте неделима част от целостта на съзиданието, но сте самата цялост?

Е, нека започнем с едно кратко пътешествие. Не къде да е, а към центъра на вселената. Готови ли сте? Да вървим!

Настанете се удобно и с ясното намерение да си създадете свещено място, поискайте да се свържете с енергията на Извора, енергията на Божествения създател, енергията на светлината, на изцелението, енергията на истината, на чистата и безусловна любов.

Поискайте Създанията от светлина, вашите водачи, да бъдат до вас и да ви помогнат със свещеното място. Важно е да имате ясното намерение да се свържете цялостно с Извора, да изпитате тази енергия и да се пропиете с нея всецяло.

Отделете миг да оформите намерението да останете здраво свързани с физическото си тяло. Достатъчно е да го искате без колебание.

Представете си, че пътувате през космоса, през Слънчевата система и галактиките.

Представете си, че стоите в центъра на вселената. Представете си едно огромно тяло от светлина. Поискайте да усетите енергията на това светло тяло. Това е енергията на Извора, енергията на Божествения създател.

Потопете се в енергията, която се излъчва от Извора. Усетете как тази енергия протича през вас.

Представете си как вземате една частичка от този енергиен източник и поемате по обратния път, носите я със себе си през галактиките, през Слънчевата система, на Земята и на мястото, където се намирате в момента.

Представете си как тази частичка светлина кръжи над вас, а после се спуска бавно и влиза в тялото ви през темето. Позволете ѝ да изпълни главата ви изцяло.

Оставете я да се спусне надолу, да изпълни гърлото ви и да продължи нататък. Усетете я в раменете си, в ръцете, в горната част на гърба, в гърдите, в долната част на гърба, в стомаха, бедрата, коленете, глезените и стъпалата. А сега нека частичката светлина излезе през петите ви и ви свърже със Земята.

А сега си представете как частичката светлина поема по обратния път, излиза от Земята, влиза през петите ви и оттам се издига през глезените, коленете, бедрата, долната част на гърба, горната част на гърба, ръцете, раменете, врата и главата. Нека излезе през темето ви и отново ви свърже с Извора.

А сега си представете, че сте обвити в лъч светлина, който ви свърза с далечния Извор в едната посока и със Земята в другата. Потопете се изцяло в тази енергия от Божествена светлина. Усетете енергията, която ви свързва с Извора. Усетете енергията да сте едно с Божествения създател.

А сега си представете следното – какъв би бил животът ви, ако можехте да изживеете всеки миг пълноценно, с цялото си същество?

Какво би било, ако се бяхте събудили тази сутрин, изпълнени с вдъхновение и дълбоко свързани с Божествения създател? А през целия ден всичко около вас намира мястото си и решението на проблемите се появява като по магия.

Какво би било, ако всеки ден се будехте щастливи и доволни, уверени в способностите си, изпълнени с творчески пориви? Най-вероятно всичко в живота би имало смисъл, вие бихте знаели какво да правите във всяка ситуация, без значение с какви предизвикателства се сблъскате. Ще изпитвате дълбоко усещане за принадлежност и връзка със света и хората около вас, ще ви се случват хубави неща без усилие, без да се борите и стремите към тях. Почти сякаш вселената се грижи за вас и побутва възможностите във вашата посока.

Звучи добре, нали?

А сега си представете, че пристъпвате в една реалност, където животът във всеки отделен миг е сто пъти по-хармоничен във всяко отношение от най-хубавите ви моменти понастоящем.

Несъмнено ви звучи добре. Вероятно твърде добре, за да е истина. Но не бързайте с изводите, защото точно натам сме се запътили сега.

Днес е налице гигантски прилив на енергия от по-високо измерение – Галактическа супервълна, както я наричат в Тайната космическа програма на САЩ (оттук нататък ще я наричаме ТКП), която драматично повишава вибрациите на планетата и на всички, които живеят на нея. Трябва да постигнем също толкова драматична лична трансформация, ако искаме да оцелеем и да процъфтим, да „яхнем вълната“ на по-високото съзнание и да живеем според свещеното си предназначение.

Ако се настроим към това предстоящо пробуждане, ще изпитаме удивителни нива на радост и безусловна любов, ще създаваме в неимоверни количества, без да губим връзката си с Духа, ще намерим вътрешен мир и ще открием в себе си способността да променим нещата така, че Майката Земя да достигне критична маса и да се освети отвътре.

Искате ли това? Ако го искате, значи сте попаднали на правилното място.

Говоря не за друго, а за издигането на планетата Земя от трета плътност към четвърта плътност. Това е Великата промяна на епохите, това е раждането на едно ново човечество!

Така, след като привлякох вниманието ви, нека намалим скоростта до орбитална и направим една обиколка около екватора на Земята. Сензорите показват, че се приближаваме към планета от клас М, с атмосфера, която може да се диша, но е силно замърсена. Голяма част от населението на тази планета явно не може да се откъсне от нелогичното, затова пък интересно вярване, че е съставено от отделни същества, които са отрязани от цялото, които са нещо различно и отделно от света, който обитават. Тази болест, изглежда, произхожда от факта, че въпросните индивиди постоянно се идентифицират с ума.

Сензорите показват също, че на хоризонта се задава велико пробуждане, че населението скоро ще отвори очите си за една реалност, която е била изпълнена с лъжи във всяко възможно отношение. Това ще бъде първата стъпка на неизбежната прогресия към духовен растеж, който скоро ще доведе до драматично повишаване във вибрациите на планетата, така че тя и нейните обитатели да излязат от мрака и да влязат в светлината. С повдигането на булото хората ще си спомнят що е то интимна връзка с целостта на живота и напълно ще променят разбирането си за това що е то да бъдеш човек.

Ще използваме способностите си да пътуваме през времето, като се върнем назад и проверим дали има начин да запълним празнината между настоящото си състояние и състоянието, към което сме се отправили. Ако наистина знаем накъде отиваме, жизненоважно е да познаваме древното си минало. Това, в комбинация с настоящото положение на нещата, ще ни помогне да провидим бъдещите възможности.

Ще покрием значителен период, почти 2,6 милиарда години. Трябва да научим повече за расата на Древните строители, как са се появили те на Венера, създали са колония на Антарктида и оттам са се разселили към съседните ни звездни системи. Тази благородна раса е имала огромно влияние върху нас, поддържала е мира в продължение на над два милиарда години, като е създала гигантска защитна мрежа около нашия звезден куп, съставен от петдесет и две звездни системи. Древните строители са го направили по начин, който е бил едновременно гениален и крайно прагматичен. После, преди около петстотин хиляди години, Малдек (познат също като Тиамат), гигантска и подобна на Земята планета от нашата звездна система, заедно с обитаемата си луна, била инфилтрирана от отрицателна енергия. Обитателите ѝ измислили как да превърнат защитния щит в оръжие за нападение и обявили война на друга култура в нашия куп. Това не свършило добре за Малдек. Накрая разрушили собствената си планета и сега от нея е останал само астероидният пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Всичко това е оказало гигантско влияние тук, на Земята, което е налице и до наши дни. За това ще говорим още и в подробности.

Има един важен документ, наречен „Законът на Единия“, който ще ни помогне да придобием ясна представа за всичко това. Първата книга на „Законът на Единия“ била озаглавена „Материалът Ра от Ра, скромен посланик на Закона на Единия“. Но „Ра“ е само име за извънземния източник от шеста плътност, иначе казано Ра всъщност е расата на Древните строители.

Тепърва ще повдигаме воали във всички посоки. В предишните си книги споменах за нашата двуредна технологична система, а в тази ще я разнищя в дълбочина, за да изоблича не само затъпяващото въздействие на нашата технология, а и някои стряскащи детайли на тайната космическа програма и отношенията ни с множество различни извънземни раси. Не един и двама индивиди с достъп до вътрешна информация са разкривали през годините своите удивителни истории. Много скоро ще разберете какво разказват те – още първата глава на тази книга ще започне с гръм и трясък!

Трябва да споменем и естеството на самото възвисяване. Истинско ли е то? Накратко – да. Поне трийсет и пет цивилизации говорят за възвисяването в своите религиозни митове. Пророчествата на Иисус съвпадат в немалка степен с тези на трийсет и четири други култури. Същите пророчества, изречени от Иисус, се намират в Корана, в Стария завет, в духовните традиции на американските индианци, в келтската и друидската традиция. Нещо много подобно има и в хиндуистките вярвания – те го наричат Огъня Самварта в края на епохата. Наричат го също Огъня Юга, който идва от слънцето и обагря небето в цветовете на дъгата.

Ако възвисяването е истинско, то какви са космическите сили, които участват в него? Дали Земята ще се промени драстично, или този път преходът ще е по-гладък? Какво причинява катастрофалните явления и как да ги предотвратим? Всички ли ще стигнат до следващото ниво и ако не, какво ще стане с онези, които не са готови? Как да се подготвим? Тези и много други въпроси ще бъдат обяснени подробно.

Ще се задълбоча и във въпроса за великата космическа вълна от по-високочестотна енергия, която бомбардира Земята и се отразява на всички ни. Преминаваме през тъмна нощ за душата, колективният ни и индивидуален мрак изплува на повърхността, за да бъде претворен в светлина. Какво означава това и дали трансформацията е нещо автоматично, или е нещо, което трябва да знаем съзнателно, ако искаме да загърбим съпротивата и да приемем множеството неизбежни и абсолютно необходими промени, ако искаме да стигнем до по-високите селения?

В продължение на много години това причинява симптоми, сред които са силните емоционални изблици, тревожността, фрустацията, гневът, ярките сънища, безсънието, безсилието и промяната в съня. Ще споделя с вас знанията си как да овладеем вродените си способности да се справяме с неразрешените емоции, страхове и други ограничения и да ги превърнем във вътрешна насочваща система, която подобрява живота ни, така че да сме истински подготвени за предстоящите трудни, но и вълнуващи времена. Голямата промяна на епохите е пробуждането на човешкото сърце, то е движението от полярния ум – склонността да съдим и неспособността да свържем точките, за да видим цялото – към сърцето, което е свързано с Извора и познава Единението. Много предизвикателства има пред нас, но ако успеем да се променим, то това ще е раждането на едно ново човечество.

I.

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

В тази част ще вдигнем булото, за да видим от далечна перспектива пропастта между онова, което си мислим, че става – което ни казват, че става, – и истината.

Като се върнем петстотин хиляди години назад, ще погледнем ролята на Древните строители от Венера, както и ролята на Сивите и на Драко Рептилите в нашата еволюция. Ще се гмурнем надълбоко в стряскащите детайли на тайната космическа програма, също в Новия световен ред и Плана за депопулация.

1.

Да повдигнем булото

Да започнем с един семпъл, но много важен въпрос. Питали ли сте някога за внезапния взрив на нови технологии и откъде са се взели те?

След петдесет години на лъжи, дезинформация и прикриване истината за катастрофата при Розуел от юли 1947 г. най-после започва да изплува на повърхността. Защо толкова късно? Ами, поставете се на мястото на някой, който наистина е бил там и е видял с очите си отломките на катастрофиралия диск – като майор Джеси А. Марсел например.

Марсел, офицер от разузнаването по онова време, бил изпратен на мястото на катастрофата да събере отломките. Бил сигурен, че това не са отломки от метеорологичен балон, нито от самолет. По негови думи фолиото, не по-дебело от онова в пакет цигари, било на практика неразрушимо. Както той се изразява – „не беше от тази планета“. Заповедите му били да натовари отломките на самолет В-29 и да ги откара в щаба на Осма въздушна ескадрила във Форт Уърт, Тексас, където генерал Роджър М. Рейми поел нещата. Лъжите започнали с неговата заповед към Марсел и другите да си мълчат за случилото се и с прессъобщението, което обяснявало, че става въпрос за паднал метеорологичен балон.

Питаме се защо Марсел и другите, които са знаели истината, са си мълчали толкова години. Нима никой не си е дал сметка, че тази най-голяма новина на столетието е твърде важна и трябва да стане обществено достояние? Е, как бихте постъпили вие, ако ви кажат в прав текст, че може да ви отрежат пенсията, или ви намекнат, че може да пострадате при „злополука“, било самият вие, било семейството ви, или и двете? Бихте ли рискували толкова много само за да кажете истината?

Накрая, вече на смъртния си одър, някои смели сърца решили да разкажат какво са видели в действителност. През 1997 г. полковник Филип Дж. Корсо (от запаса) излезе с една крайно интересна книга, озаглавена „Денят след Розуел“. Като началник на армейския отдел за чужди технологии през шейсет и първа Корсо отговарял за извънземните артефакти, открити при мястото на катастрофата в Розуел и постепенно „посял“ извънземните технологии в развойните програми на гиганти в американската индустрия. Именно това е в основата на днешните интегрирани чипове, фиброоптиката, лазерите и свръхздравите нишки.

Но нека се върнем за кратко към Розуел. С какво той е привлякъл интереса на извънземните? Военновъздушната база в Розуел е приютявала 508-и бомбен взвод, единственото подразделение, което е можело да пренася атомни бомби. Всички знаем какъв е резултатът от ядрените бомбардировки.

Как ли сме изглеждали в очите на звездните си съседи? Явно като групичка четири- и петгодишни деца, които седят в хола и си играят със заредени картечници. Очевидно не сме притежавали духовната висота дори да обмислим идеята, че разцепването на атома не просто ще доведе до катастрофа, но и противоречи на вселенския закон.

Замислете се и над факта, че преди първия ядрен опит дори не сме били сигурни дали взривът няма да предизвика верижна реакция, която да унищожи цялата планета. Решили сме обаче, че целта оправдава средствата, защото как иначе бихме могли да сложим край на Втората световна война? Това е доста добра дефиниция на лудостта, не мислите ли?

Истината е друга. Вече е било повече от ясно, че Япония е на края на силите си, следователно атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през август четирийсет и пета са били не просто излишни, а и проява на най-лошата форма на геноцид. Или пък ужасяващите бомби са били по-скоро предупреждение към Съветите; дали не са били първите два изстрела в последвалата Студена война, а не толкова отчаян начин да се подчини една вече победена Япония?

Ясно помня как в своя уъркшоп „Цветето на живота“ Друнвало Мелхизедек обясняваше, че разцепването на атома не просто противоречи на вселенския закон, а и поради самия факт, че разкъсва материята, има драматичен вълнови ефект, който обхваща цялото мироздание. Всички звездни системи са свързани помежду си с нещо като космическа мрежа или паяжина. И нашата постъпка е причинила сериозен проблем за извънземните, които не само си общуват с помощта на тази мрежа, а и пътуват по нея. Тази важна информация беше потвърдена от смелчагата Кори Гуд в един документален филм на име „Отвъд великолепното“.

По време на военната си кариера Боб Дийн е имал най-високо ниво за достъп до секретни документи, свързани с космоса. С него се запознахме и сприятелихме по време на множество конференции за НЛО. Той, заедно с други хора с достъп до вътрешна информация, разкри детайли, че различни извънземни са прелитали над инсталации с ядрени ракети и буквално са ги изключвали. Дийн разкри също, че на някакъв етап всички ядрени бойни глави на САЩ и СССР са били стопени и обезсилени напълно.

ОТХВЪРЛЕНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Бил Купър, който разкри немалко вътрешна информация, заяви, че през седемдесет и втора е видял лично два доклада, свързани с тревогите на правителството и отношенията с извънземни същества и тяхната намеса в делата на планетата. От седемдесета до седемдесет и трета Купър е работил като интендант към разузнавателния отряд на адмирал Бърнард А. Клар, по онова време командир на Тихоокеанския флот.

Знаел е, че рано или късно ще трябва да разкрие каквото знае, и направи това най-напред с изявление до Общата мрежа за НЛО на двайсет и трети май 1989 г., а по-късно и в апокрифния си бестселър „Вижте бледия кон“. Той казва, че през петдесет и трета големи космически обекти са били засечени да се движат към Земята. Тези обекти се оказали флотилия от кораби, които влезли във висока орбита над екватора. Не се знае какво е било намерението им. Според Купър била осъществена комуникация с помощта на бинарен компютърен език. Така се стигнало до кацане, при което бил осъществен контакт лице в лице.

Заговорът станал още по-сложен, когато друга раса хуманоидни извънземни успешно установила връзка с американското правителство и техни представители кацнали във Военновъздушната база Хоумстед във Флорида. По думите на Купър целта на посещението им била да ни предупредят за големоносите Сиви, с които вече сме се били срещали. Предложили също така да ни помогнат с многото екологични проблеми на планетата. Казали, че ще използват технологиите си, за да отстранят всички проблеми. Имало само едно условие – да се откажем от ядрените си оръжия. Казали, че не притежаваме нужната духовна висота, за да използваме тази технология разумно и отговорно, че ако я използваме, ще унищожим себе си и планетата си. Ние сме отхвърлили това предложение с аргумента, че би било неразумно да се разоръжим в лицето на толкова голяма несигурност.

Следващото голямо събитие, според Купър, настъпило през петдесет и четвърта, когато последвалата комуникация със Сивите довела до кацане във военновъздушна база Едуардс. Айзенхауер уж заминал на почивка в Палм Спрингс в съседство. На пресата било казано, че по спешност е отишъл на зъболекар заради силни болки, когато в действителност на двайсети февруари петдесет и четвърта президентът се срещнал със Сивите и сключил официален договор между Съединените американски щати и извънземната нация.

Преди това, през петдесет и трета, през първата година на Айзенхауер като президент, били открити поне още десет катастрофирали диска, плюс двайсет и шест мъртви и четири живи извънземни. Защо толкова много дискове са катастрофирали, ще се запитате? Явно американската армия е открила, че радарите са в състояние да ги свалят, затова и насочвали радарите си към корабите с изричното намерение да свалят възможно най-много.

Това явно е дошло нанагорно за новия президент, затова в началото на петдесет и трета той се обърнал за помощ към своя приятел Нелсън Рокфелер, който по онова време бил член на Съвета по външни отношения. По този начин Айзенхауер направил неволна, но много голяма грешка, както ще видим след малко. Двамата започнали да планират тайната структура на извънземното наблюдение, което след година се превърнало в реалност. Така се родила идеята за В-12 или Висшите дванайсет (Маджестик-12).

Висшите дванайсет била създадена като организация в началото на петдесет и четвърта със задачата да наблюдава и провежда всички тайни дейности, свързани с извънземния въпрос. Важно е да се знае, че Айзенхауер, както и първите шестима членове на В-12 от правителството, били също членове на Съвета по външни отношения. Това дало контрол на най-тайната и могъща група в правителството върху един особен клуб, който на свой ред бил контролиран от илюминатите.

ПРЕЛИТАНЕ НАД СТОЛИЦАТА

През 1952 г. цяла флотилия НЛО била ясно видяна да кръжи около сградата на Капитолия във Вашингтон. Стъпвайки на информация, получена от хора с висок достъп, Дейвид Уилкок в своя популярен онлайн клас „Великото пробуждане“ разкри детайли, които аз чувах за пръв път. Тези детайли ни дават представа за общата картинка на отношенията между извънземните и военните.

Дейвид казва, че минали много години, докато се ориентира правилно в ситуацията. Това аз го разбирам отлично, защото на свой ред събирах информация на парче и сглобяването ѝ ми отне дълго време. Бил Купър спомена нещо подобно в една своя презентация в Седона, Аризона, но имаше само един източник. Според неговите думи през трийсет и шеста немците се сдобили с диск. Не знаеше дали са го открили след като е катастрофирал, или им е бил подарен от извънземна раса. Знаеше само, че след като сме завзели Пенемюнде в края на Втората световна война, сме намерили в шкафове и сейфове много папки, посветени на проучвания и опит за конструиране на космически кораб, който използва антигравитация.

След това Ал Биелек (това е човекът, който твърди, че е участвал в експериментите за пътуване във времето, проведени във Филаделфия и Монток) разкри информацията, че нацистите сами са предали Германия, както и че през четирийсет и седма са стъпили на Луната. На много от конференциите за НЛО, на които съм изнасял лекции, присъстваше и един българин, Владимир – не си спомням фамилията му, – който изнесе множество подробности за космическия кораб на нацистите. Според него в края на трийсетте години на двайсети век те са построили база под ледовете на Антарктида, наречена Нюшвабенланд. Показа ми много снимки на въпросните антигравитационни кораби. Също сподели някои стряскащи – ако са верни – детайли за тайна космическа програма, според които ние, хората, сме стигнали не само до крайните точки на нашата галактика, но сме пътували и до съседни галактики. Малцина приеха думите му на доверие, а и той единствен стигаше толкова далече в предположенията си.

Но едва когато чух казаното от Дейвид Уитлок самият аз започнах да подреждам пъзела. Според него корабите, прелетели над Капитолия, не са с извънземен произход, а са германски. Също и че, да, германците са загубили Втората световна война на Земята, но са я спечелили в космоса. Затова немците прелетели над Каптолия през петдесет и втора с цел да заплашат американците и да ги принудят да подпишат споразумение, защото американците вече от пет години разполагали с отломките от катастрофата в Розуел, но не знаели как да се възползват от тях. Германците казали: „Можем да ви помогнем, но за тази цел ще трябва да подпишете споразумение с нас и да ни включите в тайната космическа програма“.

САЩ преговаряли цели три години, преди да капитулират и да подпишат въпросното споразумение през петдесет и пета. Това се оказало един много ефективен мълчалив преврат, защото на практика позволил на нацистки дейци от най-високите ешелони да се смесят със заловени преди това немски учени – докарани в Щатите чрез проекта „Кламер“, – и така да си присвоят контрола над Щатите по един много елегантен, но и значим начин. Може би ще си спомните речта за сбогуване на Айзенхауер през януари шейсет и първа, в която той ни предупреди за опасностите, които крие военнопромишленият комплекс.

След като споразумението било подписано, немците дали на нашето правителство няколко неща, сред които и откритото от тях познание за тайната история на нашата слънчева система. По всичко личи, че към онзи момент нацистите вече са били стигнали до Луната и Марс.

Вътрешната информация, до която се добрал Уилкок, разказва как в края на трийсетте години към германците се обърнала враждебна извънземна раса, наречена Драко. Според вътрешния източник на Уилкок първата среща на нацистите с Драко се състояла в Хималаите, в отдалечен район, така че при кацането си корабът да не бъде видян от твърде много хора. Срещата завършила със сключването на партньорство и извънземните веднага започнали да учат новите си партньори как да строят летящи чинии.

По същото време нацистите изпратили експедиция в Антарктида, където учените открили някои много интересни неща, след тях и гигантски кухини в леда, където да влязат с превозните си средства. В една особено голяма кухина, резултат от геотермалната топлина на вулкани, открили древни пирамиди и стари подземни руини, които да използват. Това се превърнало в идеалното място, където да построят подводната си база. И построили не само тази база за подводници, но и гигантски космодрум.

Драко овладели огромна площ под антарктическите ледове, която още държат. Иначе казано, под ледовете на Антарктида има гигантска колония на злите рептили, място, до което никой не се допуска и където има куп нови технологии. На нацистите дали други райони, които не представлявали интерес за тях. След това им дали и технологиите, необходими за конструирането на флотилия от космически кораби.

Колкото и странно да звучи това, именно то ми помогна да свържа точките. Преди това просто не можех да повярвам на Ал Биелек и твърденията му, че германците са стъпили на Луната още през четирийсет и седма. Така де, как биха могли да го направят непосредствено след тежката си загуба във Втората световна война? Само дето голяма част от разкритията на Биелек, направени в началото на деветдесетте, издържаха теста на времето.

Вътрешната информация, стигнала до Уилкок, потвърди и думите на българина Владимир. Който, между другото, беше станал обект на подигравки и пренебрежение от голяма част от нашата общност, също като Бил Купър. Но нещо в цялата тази история на мен ми прозвуча правдоподобно. И как иначе, като се има предвид колко откачено звучи.

ТАЙНАТА КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА

За пръв път чух за тази тайна космическа програма от Бил Купър, който в доклада си от осемдесет и девета твърди, че според видени от него документи през петдесет и седма се е провел симпозиум, който стигнал до извода, че някъде около началото на новото хилядолетие планетата ще се самоунищожи. Като подготовка за предстоящата катастрофа, симпозиумът изработил три препоръки, наречени Алтернативи Едно, Две и Три.

Алтернатива Едно била отхвърлена набързо, понеже нямала никакъв шанс за успех, затова няма да навлизам в детайли. За разлика от нея, Алтернативи Две и Три били възприети и работата по тях започнала веднага. Според Алтернатива Две трябвало да се построи мрежа от подземни бази и тунели, където малцина ще оцелеят, за да продължат човешкия род. Алтернатива Три предвиждала човечеството да напусне планетата и да построи подземна колония на Марс.

Бил Купър говори и за тайна съвместна операция на САЩ и СССР за построяването на бази на Луната и Марс. Той твърди, че сме стъпвали и на други планети от нашата слънчева система.

През 1975 г. британската телевизионна програма „Научен доклад“ излъчи един крайно интересен документален филм със заглавие „Алтернатива Три“. Филмът включваше кадри как космическа сонда каца на Червената планета още на двайсет и втори май шейсет и втора, след това разказваше и за тайната колония на Марс. Също за похищението на много водещи учени от целия свят, които да ръководят базите, както и на множество обикновени граждани, които да бъдат подложени на умствен контрол и да бъдат използвани като роби. Както можеше да се очаква, тези стряскащи твърдения бяха отхвърлени като измама и станаха повод за много подигравки.

Купър е знаел само онова, което е виждал в ежедневните рапорти от периода 1970–1973, и не е знаел нищо за прелитането над Капитолия от петдесет и втора, нито до какво е довело то. Но малцина други през осемдесет и девета са знаели онова, за което ще ви разкажа. Колкото и удивителни да са неговите разкрития, те бяха само видимата част на айсберга.

Тайната космическа програма е създадена от нацистите, а през петдесет и пета е предадена на американците. След подписването на споразумението Рокфелер преструктурирал операциите на В-12, така че официалното правителство повече да не знае за дейността им. След това всички операции по обратно инженерство, които преди това се провеждали във военновъздушната база „Райт Патърсън“ в Охайо, били преместени в Зона 51 и близката S-4.

Айзенхауер бързо си дал сметка, че е изгубил контрол над нещата. Когато се опитал да разбере какво се случва в Зона 51, му бил отказан достъп. Това никак не се харесало на бившия генерал, който бил командир на съюзническите сили в Европа по време на Втората световна война. През петдесет и трета той заплашва да използва ядрени оръжия и така принуждава Китай да се съгласи с примирие в Корейската война, което ясно показва, че този президент не се шегува. Сега, когато бил изключен от вътрешния кръг на знаещите, той заплашил да превземе Зона 51 с помощта на Първа армия, разквартирувана в Колорадо. В резултат на тази заплаха на двама агенти било позволено да докладват за няколко космически кораба, както извънземни, така и немски по произход, които били построени с помощта на обратно инженерство. Тази информация беше разкрита от вътрешния човек Дан Уилис в документалния филм „Отвъд великолепното“.

Един от начините, по който нацистите се сдобили с напредничавата си технология още преди Втората световна война, бил с помощта на една ясновидка на име Мария Орсик. Мария си обменяла телепатични съобщения с една доброжелателна извънземна раса, наречена Нордиците, които ѝ предавали схеми и чертежи за конструирането на антигравитационни кораби. Тя предавала получената информация на окултното германско общество Врил. С помощта на тази информация по-късно германските тайни общества построили много от корабите си.

По онова време немците били в контакт с две извънземни раси и имали две действащи космически програми. Обществото Врил, чрез Мария Орсик, искало технологията само за мирни цели, докато нацистите, посредством контактите си с Драко, имали съвсем други намерения. Понеже предпочитали качественото пред количественото предимство, те държали да разполагат с по-напреднали технологии, а не да имат повече танкове и войници за наземните операции. Губели войната в Европа, но вече разполагали с нови технологии и за да ги опазят, преместили операциите си под ледовете на Антарктида, както преди, така и по време на войната.

Съществуването на немската космическа програма беше потвърдено до голяма степен през декември 2015 г., когато деветдесет и три годишният по онова време Уилям Томпкинс публикува книгата си със заглавие „Избрани от извънземните“. Томпкинс твърди, че е бил избран още като дете, а по-късно е поддържал телепатичен контакт с Нордиците и по тази причина флотът го е смятал за безценен актив. В книгата си Томпкинс дълбоко подчертава, че целта му не е да издаде вътрешна информация, а че му е било позволено да разкаже каквото знае за флотската програма.

Разказва, че още в началото на флотската си кариера е работил за класифицирана програма, предназначена за най-високите нива на американското правителство. Твърди, че лично е отговарял за приемането на информация от двайсет и трима американски шпиони, внедрени в немската тайна космическа програма, включително и за базите в Антарктида. Според думите му немците получили от Драко не само чертежи и спецификации, а и чисто нова космически кораби.

Твърди също, че според данните на внедрените шпиони компанията „Дъглас Еъркрафт“ вече работела по първите космически кораби за флота. Назовава още компаниите „Локхийд Мартин“, „Нортроп Груман“ и „Боинг Аероспейс“ като основни корпоративни партньори, на които е възложено да строят космически кораби за флота в подземни заводи в Юта.

По неговите думи повечето кораби били с формата на пура, на принципа на подводниците, и били конструирани с цел да обходят нашата галактика и не само нея. Друг вътрешен човек, когото видяхме в документалния филм „Отвъд великолепното“, твърди, че е говорил с човек, който е бил на борда на кораб със свръхсветлинен двигател, който за двайсетина минути стигнал от Земята до покрайнините на галактиката Андромеда. Въпросният кораб открил осем подобни на Земята планети, на които живеели хуманоиди. Тези междугалактически способности отново ни връщат към твърденията на българина Владимир отпреди години.

Да не забравяме и за разказа на Кори Гуд, човек с вътрешна информация, който дава стряскащи подробности за личното си участие в тайната комическа програма. Гуд разказва как през осемдесет и седма, когато бил на шестнайсет, флотът тайно го привлякъл да работи в действащата им космическа програма, наречена „Слънчев страж“. По думите на Томпкинс „Слънчев страж“ започнала дейността си в началото на осемдесетте, като задачата ѝ била да патрулира в нашата слънчева система и отвъд нея. Космическата програма била финансирана най-вече от Стратегическата отбранителна инициатива на президента Рейгън, макар че въпросното финансиране се насочвало към множество различни програми.

Гуд твърди, че е служил двайсет години, а след това бил подмладен и върнат в осемдесет и седма с изтрити спомени, за да води цивилен живот. Той обаче успял да си върне спомените. Не обяснява как.

Нормално е да се запитаме доколко може да се вярва на твърденията на Томпкинс и Гуд. Един от най-уважаваните изследователи на НЛО Майкъл Сала в книгата си „Тайната космическа програма на американския флот и съюзът с Нордическите извънземни“, която до голяма степен стъпва върху твърденията на Томпкинс, прави детайлен анализ на приликите и разликите между двата разказа. След това Дейвид Уилкок в документалния си филм „Отвъд великолепното“ казва следното:

Кори Гуд по мое мнение е единственият вътрешен човек, чийто разказ сплита в едно различните нишки на тази история. Кори очевидно знае неща, които съм чувал от всичките хора с вътрешна информация, с които съм говорил преди. А това е нещо ново. И е още по-забележително предвид факта, че не бях публикувал онлайн тази информация. Тя си беше лично и само за мен. И включваше неща, които бях чувал в частни разговори, които, ако бъдат събрани на едно място, биха продължили часове наред.

Разузнавателната информация, споделена от немската космическа програма, е била взета много на сериозно от Съединените щати. До такава степен, че през четирийсет и седма била одобрена операцията „Висок скок“, ръководена от адмирал Ричард Бърд. За пред обществеността целта ѝ била обявена като научни изследвания. Към операцията били прикрепени трийсет и три кораба, тринайсет самолета и пет хиляди войници и реалната ѝ цел, която така и не била постигната, била да слязат под повърхността на Антарктида и да унищожат нацистките инсталации, които съществуват там от края на трийсетте години.

2.

Какво се случва?

В документалния филм „Отвъд великолепното“ Кори Гуд обяснява как е бил подготвен за ролята си в програмата „Слънчев страж“. Започнало още докато бил ученик. Разказва, че като ученик в клас за напреднали него и други младежи от класа редовно ги водели на извънкласно обучение сред природата.

Така поне им казвали, но се случвало друго. Водели ги във военновъздушната база Карсуел и оттам в един хангар, където имало асансьор. Асансьорът дълго се спускал надолу, а после ги качвали на влак, който се движел със скорост осемстотин километра в час и можел да ги закара навсякъде на планетата. Често се случвало, след дълго пътуване, да им остават само по час-два за обучение. След това ги връщали, хипнотизирали ги и им внушавали заместващи спомени, че са били на обучение сред природата. Когато родителите им дойдели да ги вземат, младежите им разказвали подробно за въпросното „извънкласно занимание“.

И макар историята му да е крайно интересна сама по себе си, нека изтъкна, че се е случила в средата на осемдесетте, когато вече е имало изключително ефективна подземна система от бази със свръхбързи влакове, които могат да ви отведат почти навсякъде. Как ли стоят нещата сега?

Да си спомним, че всичко това е започнало с Алтернатива Две, одобрена на симпозиума през петдесет и седма. Купър твърди, че по това време корпорацията „Ранд“ разработвала машини, способни да копаят тунели с диаметър петнайсет метра със скорост от два метра в час. По всичко личи, че към средата на осемдесетте вече е била налице истинска мрежа от подземни тунели.

За какво ли точно са се подготвяли? Дали не са разполагали с вътрешна информация, която е предсказвала и по-сериозни проблеми от опасния темп, с който нараства населението на планетата? Дали не са се подготвяли и за някакъв вид стихийни бедствия, като серия от разрушителни земетресения и едновременна вулканична активност? Или са били предупредени навреме за унищожителната катастрофа, която ще промени Земята веднъж и завинаги, а именно изместването на полюсите?

ПОСВЕЩАВАНЕТО

Всичко това ме връща назад към спомени, които са оставили дълбок отпечатък. Всичко започна съвсем невинно, през декември осемдесет и първа, когато ме поканиха на вечерен семинар, където Ленард Ор щеше да изнесе духовна интерпретация на хоровата оратория „Месия“ на Хендел. Оказа се, че тази вечер промени живота ми завинаги! По неизвестна за мен причина в самото начало на семинара ни раздадоха брошура, която Ленард беше озаглавил „Прераждането на покойната велика планета Земя“. В краткото си есе Ленард подробно предсказваше стихийни явления, които ще променят Земята и ще започнат в Калифорния през 1982 г.

След месец новата година започна с тежък порой, който валя в продължение на четири или пет дни, дъжд, какъвто не бях виждал дотогава. Дъждът трая толкова дълго и беше толкова силен, че цели склонове и пътища бяха отнесени от кални свлачища из целия район на Сан Франциско. Това ме накара да приема много на сериозно предупреждението на Ленард. Започнах да се питам какво ли ще стане, ако храната в супермаркетите свърши. Ако банкоматите не работят и в бензиностанциите няма гориво. Колко дълго бихме издържали без улесненията на съвременната цивилизация?

В есето си Ленард говореше за конфигурация, която се случва само веднъж на всеки сто седемдесет и девет години, при която всичките девет планети ще се намират от едната страна на Слънцето. В резултат на това комбинираната им гравитация ще предизвика силни приливи и магнитни бури на Слънцето, което по това време ще е във върховата точка на единайсетгодишния си цикъл. В есето си Ленард рисуваше ужасна картина, включваща тристаметрови приливни вълни, силни земетресения, при което потънали в далечни времена континенти ще изплуват на повърхността на океаните. Доста сериозен трус за човечеството! Този угнетяващ сценарий беше подкрепен и от книгата на Мойра Тимс „Пророчества: как да се справим с предстоящите промени“. Трябва да призная, че дълго време ми се искаше да не бях ходил на онзи семинар, макар че там наистина чухме отлично изпълнение на Хенделовата оратория.

Ако се питате защо просто не съм подминал всичко това без внимание, отговорът е следният – дадох си сметка, че Ленард не си е изсмукал всичко това от пръстите. Неведнъж през годините преди това той е ходил при индианците хопи в Хотевила. Сближил се със старейшините им и от тях научил за пророчествата на народа им. Оттам се върнал с разкази за Качината на Синята звезда и Качината на Червената звезда и последващия Ден на пречистването. Качините са вътрешни форми, невидимите духовни сили на живота, които действат като пратеници.

Хопите виждат всичко като нещо единно, като част от самите тях. Ако видят катерица под някой храст, те я виждат като част от себе си. Катерицата, храстът и хопите са едно. Това очевидно се различава диаметрално от начина, по който ние гледаме на света. Ние сме отгледани и възпитани да делим всичко, да гледаме на реалността като на нещо извън нас и различно от нас. Ние не сме свързани с Извора.

Да добавим към това и факта, че освен съзнанието си за отделеност ние сме научени постоянно да съдим. Ако човек или събитие не се вписва в нашите представи за правилно и вярно, ние го осъждаме. Аз твърдя убедено, че всичките ни житейски проблеми идват от навика ни да съдим и да настояваме, че реалността трябва да е различна, а не каквато е. Всеки път, когато подхождаме по този начин, ние прекъсваме потока на енергията и тя засяда на едно и също място във физическите ни тела. И ние носим тази заседнала енергия като болка, стрес, напрежение, бърнаут, а накрая и като животозастрашаваща болест. И чак след това полагаме усилия да се отървем от тази заседнала енергия.

На планетарно ниво това създава излишни конфликти и войни, в които няма победители, освен глобалните кукловоди, които манипулират започването на конфликти иззад кулисите. И това дава още повече власт и контрол в ръцете на Дълбоката държава.

Понеже всичко е енергия, ако се замислим над гореизброеното, ще си отворим очите за факта, че всички ние вибрираме индивидуално и колективно, при това на много плътно ниво. Това се отразява вредно на телата ни, както на нашите, така и на Земята като планетарно тяло.

И понеже всичко във вселената е единно, когато вредим на околната среда, ние вредим в същата мяра и на самите себе си. Планетата е жива, тя е съзнателен субект, а ние очевидно се грижим зле за своята жива Майка. Ако дълго време се отнасяте зле към едно тяло, то рано или късно ще отвърне на удара. Ако става въпрос за собственото ви тяло, скоро ще се сблъскате с болести като високо кръвно налягане, рак, сърдечни проблеми, затлъстяване и така нататък. Същото важи и за планетата. Нашето колективно безхаберие ще породи планетарни „инфаркти“ и други животозастрашаващи проблеми като земетресения, вулкани, урагани, торнада и прочие. Иначе казано, осигуряваме си сценарии на промяна с масивни планетарни катастрофи и милиони жертви.

Дори единственият източник на Ленард да бяха хопите, предсказанията му пак биха били интересни. Но не е само това. Той се е обърнал и към аватар на име Бабаджи. Няколко години поред е ходил в Индия. Ако сте чели книгата на Парамаханса Йогананда „Автобиографията на един йога“ и особено главата, наречена „Бабаджи, йогийският Христос на модерна Индия“, щяхте да знаете, че иде реч за човек, чиито сили и способности далеч надхвърлят нашите. Той е безсмъртен и може да се вселява в човешко тяло по своя воля, освен това е участвал в човешката драма иззад кулисите много дълго време. От време на време той отваря своя ашрам и става малко по-достъпен за следовниците си. Така е станало и с въплъщението му от периода 1970–1984 г.

Бабаджи от дълго време предсказвал, че приблизително деветдесет процента от населението на Земята ще бъде заличено в резултат на големи планетарни промени. Предсказва, че цели континенти ще бъдат потопени. Във „В тази книга има нещо вярно“ аз давам подробности за потъването на Атлантида преди тринайсет хиляди години. Ето откъс от древен документ на маите, озаглавен „Ръкописът Торано“:

В година 6 Кан, на 11 Мулук, в месеца на Зак, се случи ужасно земетресение, което продължи до 13 Куен без прекъсване. Страната на земните хълмове – земята... беше пожертвана. След като се повдигна два пъти, тя изчезна през нощта, разтърсвана постоянно от подземните огньове. Понеже са запрени там, огньовете направиха така, че земята се повдига и спада няколко пъти на различни места. Накрая повърхността поддаде и десетте страни (или племена) бяха разкъсани и разпръснати. Те потънаха заедно със своите 64 000 000 обитатели.

Маите, между другото, са оцелели след катастрофата, потопила Атлантида. Успели да избягат с лодките си. Говори се, че те пазят спомените не само за Атлантида, а и за предишните двайсет и шест хиляди години на Земята. Прибавете към това и факта, че хопите навремето са били маи. Твърдят, че са се преселили от Гватемала, че много отдавна било взето решение група маи да се отправи на север и да си намери нова родина. Тази група се превърнала в хопите.

ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА КРАЯ НА ВРЕМЕТО И ГЛОБАЛНИТЕ КАТАСТРОФИ

Разказвам подробно за различните предсказания в главата със заглавие „Пророчества за Края на времето“ в двайсет и петото юбилейно издание на „Нищо в тази книга не е вярно, но всичко е точно така“. Тук ще ги припомня в съкратен вариант.

Хопите вярват, че са дошли от вътрешността на Земята. Вече се било случвало на три пъти, когато планетата ставала твърде замърсена и покварена, затова те се издигали нагоре към небето, което на определена височина се втвърдявало, и така те поемали по новата повърхност на Земята. Според тях сега ние се придвижваме от Четвъртия свят към Петия свят – защото броят за свят и Бездната.

Според пророчеството на хопите ще влезем в края на времето, когато Качината на Синята звезда се появи в небесата. Скоро след това ще се появи Качината на Червената звезда, последвана от Деня на пречистването. Тогава ще се появи новият свят и ние ще преминем от Четвъртия към Петия.

В „Нищо в тази книга не е вярно“ споменавам, че на двайсет и четвърти октомври 2007 г. кометата 17Р/Холмс увеличи яркостта си с фактор от близо един милион и за кратко се превърна в най-яркия обект в слънчевата система. Тази експлодираща „Синя звезда“, според старейшините на хопите, изпълнила двестагодишно пророчество и ознаменувала края на времето.

Ако се питате за Качината на Червената звезда, която според пророчеството ще доведе Деня на пречистването, Бетелгейзе е добър кандидат, защото вече е към края на жизнения си цикъл и се очаква да избухне в супернова. Разбира се, не се знае кога ще стане това, може да е утре, а може да е и след много години. Когато тази огромна звезда, която е деветстотин пъти по-голяма от нашето слънце, избухне – макар да се намира на 642 светлинни години от нас, – ние ще я виждаме по-ярка от Луната в нощното небе в продължение на няколко седмици, а не е изключено да бъде видима и през деня.

За пръв път чух за пророчествата на хопите преди онази паметна декемврийска вечер през осемдесет и първа, когато Ленард разказа подробно за тях, така че не бях съвсем неподготвен, макар и определено да не бях достатъчно готов. Ясно е, че осемдесет и втора дойде и отмина, без Калифорния да пропадне в океана. Което е добре, защото въпреки многото си проблеми, това е един много красив и интересен щат. Горите секвои са предостатъчна причина да посетите Калифорния, а плажовете ѝ са несравними. Климатът също не е за изхвърляне.

Временно изгубих интерес към тези неща и така до осемдесет и шеста, когато Рамта, уж извисен майстор аватар, с когото се свързваше Дж. З. Найт, изнесе осемчасова презентация, озаглавена „Промяната“. Не е трудно да си представим за какво идеше реч. Катастрофални природни явления щели да променят повърхността на планетата през осемдесет и шеста и осемдесет и седма. Рамта говори също за мъдростта на мравките, как действат заедно и се запасяват с храна за зимата. И предлагаше ние да направим същото. Помня, че ме посъветваха да разкопая двора си и да си направя зеленчукова градина – тоест, ако Калифорния все още не е пропаднала в океана.

След това чух за един човек, Гордън-Мичъл Скалиън, футуролог с осемдесет и седем процента успеваемост на прогнозите, който предрекъл земетресението с магнитуд 6,9 в Лома Пиетра, случило се в 5:04 часа на седемнайсети октомври. Същото земетресение, което срина част от моста Бей Бридж в Сан Франциско и отложи с десет дни срещата от Световните серии между „Сан Франциско Джайънтс“ и „Оукланд Атлетикс“. Този мач остана в историята като Серията Бей Бридж.

Скалиън успешно предсказа още две земетресения в Южна Калифорния през юни деветдесет и втора – онова с магнитуд 7,4 в Ландърс и второто с магнитуд от 6,5, което разлюля района малко по-късно. Това, според месечното изявление на Скалиън на име „Доклад за земните промени“, било началото на трифазен процес, който щял да доведе до разкъсването на Калифорния. Скоро след това той публикува бъдеща карта на Земята, която показва значително разместване на континентите в периода 1998–2001 след серия от катастрофални земетресения и смяна на полюсите. Според неговите прогнози Денвър в Колорадо щял да се превърне в крайбрежен град.

Колкото и стряскащо да звучи това, дори то бледнее пред предсказанията на майор Ед Деймс, редовен гост в една изключително популярна вечерна радиопрограма – „От бряг до бряг в малките часове“ – с водещ Алт Бел. Деймс, ясновидец, с искрена наслада разказваше за видението си как слънцето става хиляди пъти по-ярко, разширява се и поглъща планетите една по една. „Всички ние ще се превърнем в препечени филийки“ – пригласяше му Арт Бел. За какво говореше той и може ли да му се вярва? В крайна сметка, Деймс просто споделяше дългосрочната си прогноза за съдбата на Слънчевата система. По онова време не му обърнах внимание, но по-късно научих, че добрите ясновидци са деветдесет и девет процента точни в предсказанията си.

Вече е очевидно, че Скалиън не можа да задържи високия си процент на точни прогнози, не се сбъднаха пророчествата на Реналд, хопите, Рамта и Ед Деймс – засега. И което е по-важно, всяко от тях разкриваше само частична картина на възможни бъдещи събития. След като уточнихме това, нека кажа, че от моя гледна точка истинското предназначение на един пророк е да ни събуди, така че да променим навреме курса си и да се разминем с катастрофалния резултат, който ни чака в края на сегашния ни път. В този смисъл спокойно можем да кажем, че предназначението на пророците е да грешат.

НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД И ПЛАНЪТ ЗА ДЕПОПУЛАЦИЯ

Идеята за изместването на полюсите не е нова, правителствата са наясно с тази опасност и тайно се подготвят за нея още от петдесетте години на двайсети век. Между другото, симпозиумът от петдесет и седма, за който говори Купър и на който се е родила идеята за Алтернативи Едно, Две и Три, не е засегнал въпроса за полюсите. Там планирали мерки във връзка с друг от големите проблеми на нашата планета, а именно разрастващото се население. Присъстващите явно са били убедени, че освен ако не се вземат драстични мерки за намаляване на населението, всички социални системи ще се сринат и познатата ни цивилизация ще стигне до своя край. И това, според техните модели, щяло да се случи около двехилядната година.

През 1970 г. Пол Ерлич обикаляше телевизионните студиа да рекламира новата си книга и залегналите в нея идеи. Книгата беше озаглавена „Населението бомба“ и тръбеше на висок глас какви ужасни неща ще се случат, ако не послушаме автора ѝ. Ами, благодаря ти, Пол. Има два начина да се намали населението на Земята – единият е да се намали темпът на раждаемостта, другият е да се засили темпът на смъртността. Различните начини за намаляване на раждаемостта, които включват множеството противозачатъчни методи, от една страна, и разнообразни медицински процедури, от друга, като стерилизацията, абортите и хистеректомиите, се оказаха до голяма степен неефективни. Следователно, според Кабалата, не ни остава друго, освен да ускорим темпа на смъртността.

Един от ранните им опити беше чрез Световната здравна организация да наводнят Африканския континент с ваксината срещу едра шарка през 1977 г., а през 1978 г. Центърът за контрол над болестите зарази населението на САЩ чрез ваксината срещу хепатит В. Онова, което причинява СПИН, е било във въпросните две ваксини. Купър в книгата си „Вижте бледия кон“ казва, че заповедта е била дадена от Политическата комисия на групата Билдерберг. Уви, дори това не се отрази на глобалния проблем с пренаселването.

Бил Купър споменава някои подробности и за политиката за депопулация на Ал Хейг и Хенри Кисинджър. Тази политика, преподписана от Държавния департамент, гласи, че страните от Третия свят няма да получават помощи от САЩ, докато не предприемат решителни мерки да намалят населението си. Ако откажат, рано или късно щели да избухнат граждански войни, водени от бунтовници, които са обучени, въоръжени и спонсорирани от ЦРУ. Често се случвало, на места като Салвадор и Никарагуа, да бъдат избивани много повече млади жени, отколкото войници. Целта била „да се намали световното население с два милиарда души посредством война, глад, болести и всички други необходими средства“.

Усилията продължават и до ден днешен с програми като План 2030. Тази програма крие истинската си цел зад хубави думи, така че да прозвучи добре на обществеността. В уебсайта на Програмата за развитие на ООН откриваме следното за техните така наречени „цели за устойчиво развитие“:

Целите за устойчиво развитие, познати също като глобални цели, бяха възприети от ООН през 2015 г. като универсален призив за действие, за да се сложи край на бедността, да се защити планетата и до 2030 г. всички хора на Земята да живеят мирно и охолно.

Седемнайсетте цели за устойчиво развитие са интегрирани с ясното съзнание, че действията в една област ще променят резултата в други области и че развитието трябва да балансира социалната, икономическата и екологичната устойчивост.

Държавите се съгласиха да насочат усилията си към онези страни, които изостават най-много. Целите за устойчиво развитие са разработени така, че да сложат край на бедността, глада, СПИН-а и дискриминацията на жени и момичета.

Креативността, уменията, технологиите и ресурсите на цялото общество са необходими, за да се постигнат целите за устойчиво развитие във всички контексти.

Звучи добре, нали? А може да направят и друго – да позволят безкрайното изобилие на безплатна енергия, открито от Никола Тесла още в началото на двайсети век. Или да позволят развоя на незамърсяващи летящи коли, които да изместят двигателите с вътрешно горене. И в този ред на мисли, безплатната енергия ще ни позволи да произвеждаме несметни количества прясна вода. Просто мисля на глас и се питам дали това няма да реши някаква част от проблемите ни. Какво ще кажете?

Странно е също как не споменават нито дума за най-важната си цел, а именно драстично да намалят населението с няколко милиарда. Доброволци има ли? Така де, каузата е толкова добра.