Пробуждането

Пролог

В огромното море на човешкия опит има определени събития, които постоянно очароват и озадачават хората през цялата история на последната позната ни цивилизация. Всяко поколение си задава десетки важни въпроси. И те не са свързани само с живота, парите, бъдещето. Те са свързани със смисъла, с мястото ни в този свят, с предназначението ни, с изборите ни, със съмненията ни за пътя, по който вървим. Ето как объркани се лутаме в океана живот. И ако днес ви попитам: знаем ли в какви времена живеем наистина, какво ще ми отговорите? Защото ставаме свидетели на живот, който никога досега не е бил толкова объркан. Цивилизацията живее в такова темпо, сякаш се опитва да навакса нещо. Но какво точно? В редовете, които предстои да прочетете, ще откриете теории, загадки, хипотези, развенчаване на фалшивите новини и много истини. Ще срещнете умишлени повторения и метафори. Живеем на тагадък, меко казано. Бих казал, че яхваме сутрин вълната и цял ден сърфираме. Объркан свят. На това налетяхме в сегашното си прераждане. Какъв късмет само, а? И напук непрекъснато ставаме свидетели на объркващи, необичайни, поне в нашите представи до момента, събития. И те никак не изглеждат нормални на общия фон в развитието на така нареченото модерно общество. Светът се променя с всяка секунда. Спор няма. Промените, които предстоят, са необратими. От известно време забелязвам как диво хората си проправят път в обществото. Може би икономическите несгоди и сблъсъкът с богатството ги карат да са жестоки. Но като култура, като вяра, като вибрация, ако щете, остават затворени. Тоест продължим ли да разсъждаваме, стигаме до изводи, които могат и да отворят дълбока рана. Да бъдем различни и многообразни е заложено в нашата ДНК. От друга страна, сценарият на властелините на света се променя всекидневно и предизвикателствата стават все по-големи. Хората с основание започват да се питат: Изгубихме ли връзката си със Създателя? Чували сме, че Той е началото и безкраят. Учат ни, че Бог е неразрушимата композиция, запечатана в душата на всеки човек. И още, че силата му ще откриват тези, които са достатъчно смели да мечтаят, изследват, търсят и творят. Не ставаме ли лесно подвластни на негативното? Защо все по-трудно стигаме до светлината? Това е по-скоро моят прочит на ставащото около нас. Вашият може да е различен. И дано да греша. Всеки би се разсмял от сърце, ако учените дефинират същността на този казус и го напечатат в учебниците. Ще бъде много забавно, когато провидят с очите на децата.

Днес определено основен въпрос пред много хора е оцеляването. В този, меко казано, откачен свят няма място за слабия. Изведнъж се овълчихме. Имаме ли връзката си с близките? Да бъдеш с акъла си в наши дни е труден избор. Защо започвам този разказ така ли? Защото има хора и не-хора (хора с души и хора без души). Винаги е било така. Изборът какви да бъдем е личен. А нима изборът преди векове е бил друг? Дали пък ние самите не сътворяваме фалшивата реалност, в която живеем? Може да не го съзнаваме, но е така, ще ревнат в един глас конспиративните теоретици. Малко по-късно ще поговорим за това има ли случайности. Какво е дежавю? Що за форма има Земята, как да успяваме, какво е лъжата?

За да стане ясно в самото начало, че не съм изперкал окончателно, ще кажа, че срещам стотици сродни души. Обикалям страната и чужбина от трийсет години като лектор и журналист. Видях какво ли не. От война до любов. Виждам как армията на мислещите като мен става все по-голяма. И ако това казва малко, то продължаваме напред към вечния въпрос: Има ли живот след смъртта? И дали скоро ще настъпи краят на цивилизацията?

Но преди това бих искал да припомня един постулат. Всеки човек на Земята има своя лична реалност. Със свое специално място в нея. И тя е творение на неговата енергия. Отварям скоба, предизвикателство за размисъл. Европа е двигател и мечта за милиони мигранти. Америка отдавна е станала обетована земя за желаещите да живеят в страната на неограничените възможности. Ние пък имаме нашата реалност. Рожба е на действията на всеки един българин. Ние творим или рушим, отговорни сме или безотговорни, позитивни или негативни. Хората решават какви да бъдат на местата, които населяват. И щом пожелаят да се отскубнат от кризата на духа, чудото става. Маркетолози на модерния свят колкото искате, но ви предлагам да бъдем за кратко бунтари. И да не влизаме в ролята на съдници.

Аз например просто наблюдавам събитията. И какво откривам? Човек попада в избраната от него среда абсолютно доброволно. Без да е насилван, става роб или воевода. И по всичко изглежда, че реалността движи пластовете вместо нас. Прогнозата за следващите петдесет години е казвана десетки пъти. Просто я припомням, защото после ще се вгледаме в нея. Междувременно парите се преместиха в екрана на смартфона. След още малко години и те ще са демоде. Самочувствието идва със знанието, това е любим мой израз, който научих от Станислав Стратиев. Знанието е в пъти по-силно от пропагандата. Има моменти, в които си давам сметка за едно позабравено правило. Не давай назаем непоискани съвети. Никога няма да те разберат правилно. Ние сме прекалено големи скръндзи на даване и алчни на вземане. Всеки иска да притежава къс от другия. Така едни ни искат буквите, други – царете, трети – златото, четвърти просто ни крадат историята заради спорта.

Каква е истината за народ като нашия? И само една ли е? Очевидно сме различни. Толкова различни, че всеки от нас е най-великият, най-известният, най-мъдрият... Но черното и бялото са понятия за заблуда на масите. Може би цветовете са съвършено различни, не мислите ли? Всеки вижда цветовете по различен начин. А някои не ги виждат дори. И това не е метафора. Търсещите се вглеждат в реалността, за да открият силата на знаците. Но те се откриват само от тези с достатъчно силна сетивност. Някои са просто с твърде грешен диоптър, за да провидят.

Вярвате ли, че всеки човек има мисия в живота? Аз например съм сигурен. Всеки има мисия. Мисията е отговорно поръчение. Всекидневна и такава за цял живот. Един я преследва неотлъчно. Друг не толкова отдадено. Разликата между двамата е в делата им. Да имаш мисия, е божествено призвание. Да следваш мисията си, е дискретното удовлетворение от постигането на онова познание, което остава с нас и в отвъдното. Не е добре да гониш Михаля, както казват старите хора. Докато се усетиш, животът е отлетял. А ти още не си се докоснал до твоята задача. Ако не сме достатъчно прилежни, внимателни и прозорливи ученици в този живот, уроците се повтарят. Но този вътрешен ориентир, заложен в нас, носи специална енергия. И рано или късно стигаме до въпроса: Кой съм аз и каква е моята мисия? И преди да се впуснем в преследването ѝ и да си дадем сметка подготвени ли сме за нея... тя ни връхлита.

Ето защо въпросът, който ме измъчва от години, е: Можем ли да контролираме случващото се в живота? Отговорът, който научих, е простичък. Да си режисьор на собствения си живот, е повече от красиво пожелание. Ако се възприемаме за такива, може би ще добием измамното усещане за власт над него. Но нали не се заблуждаваме, че само режисьорът дърпа конците на действието в спектакъла. Има главни роли, дубльори, сценографи, музиканти и още много други участници. Какво е приготвено в спектакъла живот за нас, е почти невъзможно да разберем.

Сещам се за един много показателен виц. „Шестима евреи промениха света. Мойсей, когато каза: Законът е всичко. Исус, когато каза: Любовта е всичко. Спиноза, когато каза: Природата е всичко. Маркс, когато каза: Парите са всичко. Фройд, когато каза: Сексът е всичко. И накрая Айнщайн, който заключи: Всичко е относително.“ В такива случаи на помощ ни идва опитът, който трупаме с годините. Знанията, които притежаваме, са удивително ценни в моменти на изпитание. Различни лидери си мислят, че те контролират събитията, но дали не грешат? Най-дребният детайл внася толкова различна вибрация в цялото, че индивидът се оказва в мъгла, спусната от самия него.

Татяна Лолова, светъл ѝ път, разказва една показателна история как да се измъкнем от клопката. Тя отишла да репетира в театъра и не щеш ли, един сценичен работник се появил и я повдигнал елегантно, за да се качи на сцената. И оттогава всичко се променило. Обикнали се и останали заедно за цял живот. Славето става славният човек и неин съпруг до края на живота ѝ.

Ето как сценарият се променя всяка минута, затова животът е толкова шарен. Който иска да контролира, обикновено се оказва в ролята на контролиран. Но има ли контрол над масите на ниво, което вкарва в матрица общества и народи? Това вече е теория, за която са изписани хиляди страници. Разнолики гурута не спират да ни поучават. Шарени послания стигат до нас под формата на книги, аудиозаписи и дори модерните тик-ток клипчета. Това е отдавна подготвян сценарий за масова заблуда на цели поколения. Вярвате или не, но е така. По темата се говори всеки ден. Скриваните от очите на хората проекти не са за публична употреба.

ИВО ВЕЛИЧКОВ, психотерапевт

Ние живеем във все по-безсмислени времена. Като при тях, като че пред очите ни е поставена маска за неща, които би трябвало да приемаме за смислени. Неща, които много лесно възбуждат емоциите, неща, които ни лъжат, че всъщност това е... че животът ни е пълен, че животът ни е смислен, че се движи в правилна посока. Животът ни е пълен с неща, които всъщност отнемат много от времето ни и ресурсите ни. За преживяване, за пълнота. Тази глобализация... Тази глобализация, която е безспорна, тя е факт, тя не е някакво усещане на някого. Всъщност унифицира хората. Това прави все по-лесно манипулируемо обществото, защото когато знаеш предпочитанията на един човек, ти можеш да му предложиш това, което иска. Може да го водиш, да го манипулираш, да използваме тази дума, Ако трябва да манипулираш сто човека, трябва сто човека да видиш по различен начин, за да знаеш сто различни начина да развиеш. Но когато ти унифициращ една общност, народ ли ще бъде, нация или пък цялото население, тогава, дето се казва, с една посока и с едно усилие ти постигаш многократно по-голям резултат. Много по-лесно се манипулира масата, отколкото личността. Имам някакъв отговор, хипотеза за това какво става. Може би... Може би този прочут квантов преход, който мина. Когато все пак учените признаха, че се е променил размерът на водородното ядро с четири процента. Ако приемем, че това е така, а то вече е установено и потвърдено, обяснението на ортодоксалната наука беше, че това е вследствие на грешки на измерванията преди това. Аз не вярвам на тази хипотеза. Това е една от най-точно измеряемите константи в природата, така че до 2012-а да са грешили учените, а от 2012-а вече да са на прав път, не ми изглежда логически издържано. Това си е моя работа, това си е мое схващане. Но ако наистина водородното ядро се е променило с четири процента, това че ние сме натежали с четири процента, е незабележимо. Но в мащаба на цялата вселена, която основно е изградена от водород, тоест над 95 % от вселената е водород, едно такова изменение има грандиозни последици. Може би в нашите умове и съзнание, не знам...

От филма „Пробуждането“

Ноам Чомски например казва следното: „Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Или казано по друг начин, това е системата за отвличане на вниманието от съществената възможност хората да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката и икономиката“.

Днес ние сякаш вече сме видели всичко. Феномен, който ни се случва почти през ден. Дежавю. Едно обезпокоително усещане за предишно преживяване на настояща ситуация. Тези преживявания, макар и интригуващи, са предизвикали обширни научни и философски изследвания, целящи да разкрият тяхната природа и основни механизми. Преди хиляди години във времена, които дори съвременната история не може напълно да опише, светът е бил обвит във воал от мистерии. Древни цивилизации, разпръснати по глобуса, оставят след себе си загадъчни следи и тайни. И до ден днешен те ни карат да се чудим какво се крие зад тях. От пирамидите на Египет до статуите на остров Пасха, от каменните кръгове на Стоунхендж до маите и тяхната писменост древните цивилизации са оставили нишки от тайнственост, които съвременните учени все още се опитват да разбулят. Всеки артефакт, всеки старинен текст и всеки монумент носи в себе си истории и символи, които крият кодирани послания. Сред тези загадки, една от най-големите и все още неразгадани, е Сфинксът на платото Гиза. Този огромен каменен лъв с човешка глава привлича вниманието на хиляди посетители годишно, но въпреки многото теории и спекулации неговата истинска история и същност си остават загадка.

Заедно с вас, уважаеми читатели, ще се отправим на пътешествие в света на необяснимото. Ще говорим за тайнствени сили и ще се опитаме да открием ключове за разгадаване на техните послания. Да се въоръжим с код, който ще бъде наш спътник в търсенето на отговори на въпросите, които векове наред измъчват умовете на учени, археолози и любознателни изследователи.

Следващите страници ще ни отведат в различни части на света, където ни чакат мегалитни структури, древни крепости и мистични обичаи. Ще се запознаем с научните изследвания и ще се опитаме да провидим в мрака на миналото. Започваме нашето пътуване в света на непознатото, като се надявам, че в тези страници ще откриете думите, които ще ви вдъхновят да научите повече за света, мистериите и магията на душата.

1.

Съвпаденията в живота

Защо ли ми се струва, че този разказ вече е преживян от мен? Защо ли имам усещането, че вече сме водили този разговор? В света на съвпаденията и дежавю възможните обяснения за сложното взаимодействие, възприятието, паметта и работата на човешкия ум са тъмна Индия. Просто използвам журналистическата си битност и дълга практика, за да ви предизвикам да продължите напред в текста. Съвпаденията често ни оставят учудени поради привидно невероятния им характер. Те могат да варират от прости, всекидневни събития до необикновени случки, които не подлежат на рационално обяснение. Някои съвпадения лесно се определят като случайност, докато други, изглежда, носят по-дълбоко значение или смисъл. Тези съвпадения, често наричани „синхроничности“, са изследвани обстойно от психолози и водещи лингвисти. Имам приятелка, отличен психолог. Потърсих я за професионален съвет. Нейната теза е, че ни се предлагат няколко обяснения за съвпаденията, вкоренени в човешкото възприятие и когнитивни процеси. Едно такова обяснение е нашата склонност да търсим модели и връзки в света около себе си. Нашите умове са настроени да идентифицират значими взаимовръзки и да създават разкази дори в ситуации, в които такива може изобщо да не съществуват. Тази когнитивна пристрастност, известна като апофения, може да ни накара да възприемаме съвпадения и където няма истинска причинно-следствена връзка. Друго психологическо обяснение откриваме около пристрастията на паметта. Сблъскваме се с безброй събития всеки ден, но сме склонни да обръщаме внимание и да си спомняме тези, които се открояват или са в съответствие с нашите предубедени представи. Така обяснено от специалист, звучи убедително. Ами ако ни връхлитат спомени от минали животи, ако това е преплитане на реалности? Тук всеки психолог би реагирал по различен начин. Но по-консервативните директно ни пращат на обстоен преглед. Съвпаденията може да се разглеждат и през призмата на събитията, станали в миналото. Като се има предвид огромният брой събития, случващи се в света, възникването на привидно невероятни съвпадения става много вероятно. Тази гледна точка, известна като Закон за големите числа, предполага, че редките събития са длъжни да се сбъднат в крайна сметка чисто случайно. Когато вземем предвид огромното количество човешки преживявания, появата на някои необикновени съвпадения става статистическа неизбежност. Но да се върнем на термина „дежавю“. Той означава „вече видяно“ на френски. Отнася се до странното усещане, че сте се сблъсквали с текущата ситуация, макар да знаете, че е невъзможно. Този феномен е очаровал хората от векове и е описан в научни, психологически и неврологични изследвания. Едно преобладаващо обяснение включва временно прекъсване на мозъчната памет и системите за възприятие. Процесът за формиране на паметта в мозъка е сложен и включва различни „региони“, работещи в хармония. Възможно е обаче да има случаи, когато се появява леко несъответствие или неразбиране между тези „региони“, а това води до объркване на настоящия момент със съхранената памет. Такова несъответствие може да доведе до интересното усещане за дежавю. Хипотезата е, че дежавю може да възникне, когато има кратък проблем или припокриване в невронните вериги, отговорни за кодирането и извличането на спомени. Ето какво ни води до фалшиво усещане за познатост на ситуацията. Феноменът е многостранен и може да се прояви в различни форми. И така, докато си пиете кафето на сладка приказка с приятели, изведнъж може да възникне мимолетен момент на разпознаване, усещане за знание, че сте преживели тази среща и сега тя се повтаря във времето. На мен лично ми се е случвало много пъти, а сигурен съм, и на вас. Нали вече не се заблуждавате защо реших да пиша по темата?

Макар точните причини за дежавю да не са напълно изяснени, има няколко теории, които се опитват да обяснят това явление. Предизвиквам ви да им хвърлим поглед, но си спомнете колко пъти сте изпитвали лично дежавю, без да имате обяснение. Една от известните теория предполага, че усещането възниква, когато има несъответствие или грешка в процеса на извличане на спомени от мозъка. Според тази теория, когато се натъкнем на нова ситуация или среда, нашият мозък се опитва да я сравни с подобни минали преживявания, съхранени в паметта. Поради затруднения или грешка в този процес мозъкът погрешно интерпретира текущото преживяване като спомен, което води до усещането за дежавю. Друга хипотеза настоява, че явлението е свързано с начина, по който мозъкът обработва информацията. Мозъкът постоянно предвижда бъдещи събития въз основа на предишен опит. Понякога, когато мозъчната система за прогнозиране се наруши, тя може да генерира усещане за познаване или разпознаване, въпреки че текущото преживяване е наистина ново. Сигурен съм, че за предсказване на числата от тотото не работи.

Някои изследователи предполагат също, че дежавю може да е резултат от асоциации на паметта. Нашите спомени не се съхраняват изолирано, а са свързани помежду си чрез различни асоциации. И ако се питате отново какво му стана на Керев, та дълбае в този феномен, отговорът е пред всички нас. Възможно е сблъскването със ситуация или стимул, които споделят прилики с минали преживявания, да предизвика активиране на свързани спомени, което от своя страна води до усещането за минал живот. Ето че се докосваме до същината на въпроса.

Има и научно обяснение, свързващо дежавю с функционирането на темпоралния лоб на мозъка. Тук се обръщам към експертите, които познавам. Това предполага, че аномалиите в електрическата активност на темпоралния лоб или в неврохимичния баланс могат да допринесат за появата на дежавю. Ще отбележа, че докато тези теории предоставят потенциални обяснения за дежавю, самото явление остава сложно и неразбрано напълно. И са необходими по-нататъшни изследвания, за да се разкрият точните механизми и причини зад преживяванията на дежавю.

А защо започвам тази книга точно с такава тема? Отговорът е лесен. Защото я видях като дежавю. Защото съм видял и представянето на книгата в страната. Хипотезата, която споменавам, че феноменът е свързан с начина, по който мозъкът обработва информацията, е известна като „теория за двойната обработка“. Според тази теория, когато има временен конфликт или несъответствие между процесите, отговорни за познаването, се задейства дежавю. Мисля си от известно време, че всичко това, което става, е спомен от миналите ми животи. Все едно гледам отново познат филм.

След като прочетох статии по темата и говорих с мой познат неврохирург, разбирам следното: Системата за разпознаване работи на подсъзнателно ниво и помага да оценим познатостта на дадена ситуация или стимул. Разчита се на разпознаване на модели и обобщение въз основа на минал опит. От друга страна, системата за припомняне е отговорна за съзнателното припомняне и извличане на конкретни подробности за минали събития. В случай на дежавю теорията за двойната обработка предполага, че системата за разпознаване погрешно сигнализира чувство за познатост, въпреки че системата за припомняне не може да намери конкретен спомен, който да съответства на текущото преживяване. Пиша всичко това, за да успокоя доколкото мога всички преживели дежавю. А те са много, повярвайте, много. Добре е да се отбележи, че точните механизми, които стоят в основата на дежавю, все още не са напълно разбрани и има множество теории, които се опитват да го обяснят. И пак настоятелно ще хвърля в очите ви конспиративната теория за миналите животи, които ни връхлитат неочаквано в настоящия. И то с пълна сила.

Съвпаденията, както знаете, са събития, които изглеждат свързани, но се появяват по-скоро случайно, отколкото в резултат на някакъв умишлен или предварително замислен план. Дали съвпаденията съществуват, или не, е предмет на много дискусии. Някои изследователи вярват, че съвпаденията са просто случайни събития без по-дълбок смисъл или значение, а други, че са името на закона, който още не е открит. Първите твърдят, че в свят с милиарди хора и безброй събития, случващи се всяка секунда, появата на привидно невероятни съвпадения е статистически вероятно. Според тази гледна точка те са естествен резултат от вероятност и случайност. От друга страна, има хора, които вярват, че съвпаденията може да притежават смисъл и значение. Те смятат за Божия воля, когато събитията се подреждат по начини, които изглеждат твърде невероятни, за да бъдат просто случайност. По-младите изследователи приписват тези събития на синхроничност. Концепция, въведена от психиатъра Карл Юнг. Няколко думи по темата. Юнг предполага, че синхроничностите са съвпадения между вътрешното психологическо състояние на индивида и външното събитие. „В този хаос от възможности – пише той през 1959 г. – феноменът на синхроничността вероятно работи, оперира едновременно със „за“ и „против“ познатите закони на природата, за да създаде в архетипни моменти синтез, който изглежда като чудо за нас“. Но да направим едно уточнение. Въпреки че съвпаденията може да бъдат очарователни и понякога дори странни, те не предполагат причинно-следствена връзка, нито предоставят доказателства за действие на свръхестествени сили. Понякога умовете ни търсят модели и връзки, и така може да възприемем съвпадения, когато такива наистина не съществуват. Някои хора намират дълбок смисъл в синхроничните събития, докато други ги отхвърлят като обикновена случайност.

Всъщност мнозина биха казали: какво толкова ни интересува това, че ни занимава Стойчо Керев с тия неща. Да, така е. Но съществуването и значението на съвпаденията в живота са въпрос на лично убеждение и тълкуване от всеки човек. Нашият ум е научен да открива модели и връзки, които да ни помагат да бъдем спокойни, уверени, успешни. Още от първи клас в училище сме възпитавани в такова поведение. Понякога това, което изглежда като съвпадение, е просто резултат от способността на мозъка избирателно да забелязва и запомня определени събития, докато пренебрегва други. В едно от предаванията ни с регресивния терапевт Ева Ангелова говорихме за честотна илюзия.1 Точно тя може да накара съвпаденията да изглеждат по-значими, отколкото всъщност са. Даже днес сме склонни да обръщаме повече внимание на събития, които потвърждават съществуващи вярвания или очаквания. Ако вярваме в значимите съвпадения, може да забележим и запомним тези случаи, засилвайки вярата си в тяхната значимост.

Значението, което придаваме на съвпаденията, е субективно и може да зависи от нашите лични вярвания, културен произход и индивидуален опит. Това, което може да се разглежда като забележително съвпадение от един човек, може да бъде отхвърлено като тривиално от друг. Нашата интерпретация на съвпаденията често отразява желанието да намерим смисъл и ред в света. А съвпаденията могат да възникнат просто поради законите на вероятността. При достатъчно голям размер на извадката и множество събития, случващи се едновременно, вероятността от привидно невероятни съвпадения се увеличава. В свят с милиарди хора и безброй случващи се събития, настъпването на съвпадения си е направо статистически вероятно.

Когато се сблъскаме със съвпадение, можем подсъзнателно да запълним празнини в собствените си разкази, приписвайки причинно-следствена връзка или значение там, където нищо подобно не съществува. Тази тенденция за споделяне на истории може да ни подтикне да възприемаме модели и връзки, които всъщност не са налице. С психологически и емоционални моменти се срещам редовно в работата си на журналист. А съвпаденията могат да окажат дълбоко въздействие върху нашите емоции и вярвания. Преживяването на значимо съвпадение може да предизвика чувство на благоговение, удивление или дори взаимосвързаност. Тези емоционални реакции може да засилят вярата в значението на съвпаденията и да ни подтикнат да търсим смисъл в тях. Навярно е добре да знаем, че съвпаденията са сложно и многостранно явление. И въпреки че някои съвпадения наистина имат лично, субективно значение, важно е да се подходи към тях с критично и рационално мислене. Дори сме длъжни да вземем предвид фактори като вероятност, пристрастия и сила на личната интерпретация.

Но да се върнем на разказа защо е добре да познаваме намигването от съдбата. А може би е добре и да се запитаме: Съществуват ли въобще съвпадения, или всичко е преживяно от нас в минал живот? Христо Нанев, лектор в „Новото познание“, не един път е разказвал удивителни истории. В свят, изпълнен с мистерии, един феномен е пленявал въображението на безброй хора в историята. Да, това е съвпадението. Идеята, че събития, привидно несвързани, могат да се подредят по такъв начин, че да съдържат дълбок смисъл и знание, е удивителна. Намигването на съдбата, както често го наричаме, се отнася до онези странни моменти, когато изглежда, че вселената организира уникално стечение на обстоятелствата. Естеството на съвпаденията, тяхното потенциално значение и причините, поради които е полезно да ги разбираме и оценяваме, ще останат непонятни още дълго време. Вглеждаме се в концепцията за съвпадението и неговите корени и сякаш се губим.

Но предлагам да спрем дотук и да помислим над знанието, което признава взаимосвързаността на събитията. Запознах се с психолози и хора, които са преживели забележителни съвпадения. И така научих повече за мистерията около тези необикновени моменти. А задаваме ли си въпроса: Как нашите умове могат да възприемат послания там, където най-малко очакваме? Разговарях, изследвах, правих интервюта, като се опитах да придобия представа за природата на съвпаденията и потенциалните механизми зад тях. И по време на документалната ми работа се сблъсках с очевидно сериозни знаци. Така прецених, че е добре да обърна внимание на знаците на съдбата.

Ето какво споделя писателят Христо Нанев в едно от предаванията на „Новото познание“:

„Ще ви споделя за един нереализиран филм. Някога правихме филм за Слава Севрюкова. След това филм за дядо Влайчо. Третият филм трябваше да бъде за тайните около Николай Хайтов, с покойната вече Жени Божилова, неговата трета съпруга. Тя беше дала съгласието за тези снимки, но накрая се разболя и не успяхме да реализираме може би най-доброто, което щеше да остане за този, за мен велик български писател. Има една история, изключително интересна, разказана пред свидетели от Жени Божилова. Двамата с Хайтов са отворени към света на отвъдното. Около четиресет и няколко пъти Жени Божилова е била при баба Ванга. Хайтов е бил девет пъти. Двамата са разговаряли помежду си за света на отвъдното. И когато Хайтов си отиде от този свят, Жени разказа в техния дом една покъртителна история.

Тя ни показа един голям портрет, една голяма картина в дома на писателя и каза: „Вижте как здраво е захваната тази картина за стената и колко е тежка. Веднъж, в момент на покруса от загубата, аз застанах пред тази картина и си казах: Николай, ние много сме говорили за света на отвъдното. Ако ти си там и можеш да ми дадеш знак, че той е реален, че той съществува, дай ми знак. Седя пред картината и я гледам и в един миг картината падна. А това е тежка картина, и аз я гледам и се чудя как е възможно това. Окачих я отново на стената, на гвоздея и казвам: Николай, случайно ли беше това? Случайно ли падна? Втори път падна картината. Престанах да задавам повече въпроси и да смущавам света на отвъдното, но ето и там понякога се явяват знаци, съкровени неща.“

Съжалявам, че този документален филм с автентични разкази на Жени Божилова не успяхме да го направим, но съм съхранил много от спомените ѝ, на тайната редакторка на Николай Хайтов, която ми е помагала и лично на мене неведнъж с оценки, дори ръкописи, които е преглеждала, и аз самият чувствам страдание от нейната загуба, но това е друга тема. Може би ще ми прати някакъв знак. Дано да е шеговит.“

Христо Нанев, писател