С главата надолу

1.

Върволицата лимузини се виеше по частния път на хотел „Бевърли Хилтън“ с бързината на охлюв, за да остави кинозвезди, продуценти, режисьори, начинаещи звездички и съвсем неизвестни, които отчаяно копнееха да бъдат забелязани на една от най-бляскавите холивудски церемонии, наградите „Златен глобус“, които отстъпваха само на „Оскарите“.

На шейсет и две, Ардит Лоу, една от най-популярните актриси през последните четиресет години, вече бе спечелила три „Златни глобуса“ и два от мечтаните „Оскари“. Тя никога не пропускаше тази официална вечер, не само за да уважи колегите си, но и да се покаже. Това просто трябваше да бъде направено. Очакваше се, а и беше задължително, ако искаш да продължиш да работиш. А лицето ти трябваше да изглежда страшно добре. В противен случай бе по-разумно да не се появяваш.

Ардит беше прочута с разнообразието и дълбочините на ролите, които приемаше, както и с качеството на филмите, в които играеше. От време на време приемаше по някоя по-дребна роля, ако възбудеше интереса ѝ, но като правило, приемаше само главни и важни роли. Беше изключителна актриса с невероятен талант и заслужена репутация. Подбираше ролите си внимателно. Искаше да участва във филми с дълбочина, а подобни роли не се намираха лесно след определена възраст. Тя изглеждаше впечатляващо добре за годините си. На шейсет и две, бе все още красива и, за разлика от почти всяка друга актриса в Холивуд, не се беше подлагала на пластични операции. Предпочиташе да запази естествения си вид и разчиташе на гримьорите на снимачната площадка да коригират необходимото. И никога не се страхуваше да приеме роля, ако се налагаше да се състари специално за нея.

Ардит харесваше предизвикателни роли, които изискваха от нея максимален професионализъм. Отхвърляше повечето лесни, но през последните две години не бе получавала сериозни предложения. Никой не смееше да ѝ се обади за малка роля, а продуцентите знаеха, че агентът ѝ, Джо Ричи, щеше да я откаже още преди да ѝ съобщи за нея. Но след като Ардит навърши шейсет, за нея вече нямаше подходящи роли. Тя непрестанно четеше сценарии, но не бе попадала на нищо, което да иска да изиграе. Високите ѝ стандарти и перфекционизъм ѝ бяха изградили репутацията на примадона и актриса, трудна за сътрудничество, което не беше съвсем вярно. Тя беше изключително отдадена на работата си и изискваше много и от себе си, и от всички, с които работеше. От време на време, когато хората се издънваха, след четиресет години бляскава кариера и продуценти, които биха направили почти всичко, за да я видят щастлива, се случваха редки, но запомнящи се избухвания от нейна страна, подкрепящи твърдението, че е примадона. Всъщност Ардит беше върховна професионалистка и истинска звезда. Не ставаше дума за его, а по-скоро за стремеж към перфекционизъм в работата за всяка роля. Мразеше мързеливи актьори, тъпаци и лъжливи лекета. Беше вярна на себе си и високите си стандарти във всяко отношение, честна жена и велика актриса, а не примадона, независимо какво говореха хората, които дори не я познаваха. Кариерата ѝ беше нещо важно, което осмисляше живота ѝ. През последните две години работата ѝ липсваше, но тя предпочиташе безделието пред роли във второкласни филми. Чакаше да се появи подходящо предложение и знаеше, че това ще стане рано или късно. А междувременно, четеше всяка книга и сценарий, които ѝ попадаха.

Личният ѝ живот винаги бе оставал на второ място след кариерата и все още беше така. Имаше една дъщеря от осемгодишния си брак с един от най-големите холивудски продуценти, Джон Уокър. Бяха могъща двойка и бяха направили няколко филма заедно, които се превърнаха в легендарни хитове и подпомогнаха кариерите им. В началото на съзидателния им, но бурен брак, се бе родила и единствената им дъщеря, Морган, която сега бе на трийсет и осем и работеше като пластичен хирург в Ню Йорк.

Морган бе избягвала холивудската сцена през целия си живот и избра медицината като вълнуваща и разумна алтернатива. Подхождаше ѝ. Стана партньор в преуспяваща клиника, която се управляваше от двама старши партньори, които работеха заедно от години. Единият наближаваше пенсия, а другият се трудеше неуморно. Морган беше единствената жена, която някога бяха канили да се присъедини към тях. Единият от старшите партньори също така преподаваше в медицинския факултет на Колумбийския университет. Стандартите в клиниката бяха изключително високи.

Сега на Ардит ѝ се искаше да бе прекарвала повече време с дъщеря си, когато тя беше малка, но собствената ѝ кариера бе на върха тогава и тя често пътуваше по снимки и бе далеч от Морган. И никога не го отричаше. Беше пропуснала всички важни моменти в живота на дъщеря си – училищните пиеси, първия ѝ бал, първия път, когато сърцето ѝ бе разбито, и много рождени дни. Невъзможно беше сега да навакса с всичко това. Измъчваше я силно чувство за вина, но нямаше как да компенсира единственото си дете, нито да промени миналото. Двете жени бяха съвсем различни. Морган уважаваше кариерата на майка си, но никога не ѝ се беше радвала, а разликите в характерите им бяха почти невъзможни за превъзмогване. Говореха често, от уважение една към друга и по задължение, но имаха еднакво мнение по твърде малко въпроси. Морган имаше смътни спомени за баща си, който бе починал, когато тя беше на седем годинки. Около смъртта на баща си помнеше някакъв скандал, който я бе притеснявал в продължение на години.

Джон Уокър бе загинал в трагична катастрофа с хеликоптер. Най-тежко за Ардит бе, че тогава е бил заедно с млада жена, за която се носеха слухове, че има връзка с него, начинаеща актриса в един от неговите филми, чиято кариера той енергично подпомагаше. Тогава Ардит бе на трийсет и една, а младата актриса – едва на двайсет и две. След смъртта му Ардит намери писма между него и момичето, които потвърдиха подозренията и страховете ѝ. Ардит никога не му прости за това. Пресата превърна смъртта му в гнусна сензация. Морган узна историята, когато порасна, но бездруго не хранеше илюзии по отношение на баща си. Филмите му останаха и го превърнаха в легенда, но репутацията му на женкар продължи и след смъртта му. Ардит знаеше, че това не беше първата му извънбрачна връзка и бе споделяла това с дъщеря си. Джон все не можеше да устои на младите актриси във филмите си.

Ардит никога не се омъжи повторно и не съжаляваше за това. Не желаеше да преживее подобни проблеми отново, обвързвайки се с поредния лъжец, а и не искаше повече деца. Морган ѝ беше съвсем достатъчна, може би защото отношенията им никога не бяха лесни, особено докато тя растеше. Момичето бе бунтарка в тийнейджърските си години, ядосана заради липсата на истински родители. Ардит признаваше, че майчинството не бе силната ѝ страна, макар да обичаше дъщеря си. Морган бе съгласна с нея. Ардит не беше подготвена да се грижи за дете, особено след смъртта на съпруга си. Майка и дъщеря прекарваха добре заедно, но не се виждаха често.

Сега Ардит разполагаше с време, което да посвети на детето си, но Морган не се интересуваше от нея, а и бе заета с кариерата си на лекар в Ню Йорк. Майка ѝ се гордееше с успехите ѝ, но все още имаше собствения си живот на кинозвезда в Ел Ей.

Морган беше неомъжена на трийсет и осем и твърдеше, че няма време за съпруг и деца, и дори не ходеше по срещи. Работата и пациентите ѝ бяха приоритет. В някои отношения тя приличаше на майка си – кариерата ѝ винаги беше на първо място. Когато Морган беше дете, Ардит не се стремеше да ѝ отделя повече време, а сега Морган не полагаше никакви усилия да поддържа връзка с майка си. Ардит бе приела факта, че вече е прекалено късно и двете никога няма да се сближат. Живееха на противоположните крайбрежия и се виждаха прекалено рядко, за да излекуват раните от миналото. От време на време вечеряха заедно, после Морган отлиташе обратно за Ню Йорк и не се виждаха в продължение на месеци.

През последните дванайсет години Ардит поддържаше удобна връзка с Уилям Уест, известен актьор, любимец на публиката през петдесетгодишната си кариера, дори по-дълго от Ардит. Никога не беше печелил „Оскар“ и не бе приемал предизвикателни роли като нея, но зрителите го обичаха и печелеше сърцата на почитателите си. А тъй като не беше взискателен като Ардит относно ролите, работеше по-често от нея и все още снимаше един-два филма годишно. След два дни заминаваше за снимки в Англия, въпреки че вече не играеше романтичния красавец. На седемдесет и осем, той беше здрав и енергичен и искаше да продължи да работи, макар и в не толкова значими роли, нямаше желание да се пенсионира.

Ардит винаги бе твърдяла, че шестнайсетте години разлика във възрастта им не я притесняват. Когато се събраха, тя бе на петдесет, а той на шейсет и шест, все още хубав и кинозвезда. Свързваха ги кариерите им, а и той беше мил, внимателен и чудесен за компания. През последните няколко години бе намалил темпото, но с изключение на шепата хапчета и витамини, които Ардит му връчваше ежедневно, за да го поддържа здрав, Уилям бе в учудваща форма за възрастта си. Никой не знаеше какво щеше да стане по-късно, но засега той се справяше чудесно и все още работеше.

Уилям не бе разумен с парите си като Ардит. Никога не бе изкарвал шеметни суми като нея и беше благодарен да живее в дома ѝ в Бел Еър през последните десет години. Той внасяше скромни суми за разноските, но Ардит не очакваше нищо от него.

Уилям бе женен и разведен два пъти, винаги за актриси, но браковете му бяха продължили кратко и нямаше деца, което опростяваше нещата. Той винаги се отнасяше мило и дружелюбно с Морган, но тя вече стажуваше като лекар, когато той и майка ѝ се събраха, така че отношенията ѝ с него бяха любезни, но повърхностни. Морган нямаше нищо против него – Уилям беше приятен и учтив, но просто се бе появил прекалено късно, за да гледа на него като на баща. Тя твърдеше, че не се нуждае от бащинска фигура в живота си, а и намираше Уилям за нарцисист като повечето актьори. Той се интересуваше повече от вида си, ролите и проблемите си, отколкото от някого друг. Ардит беше свикнала с особеностите му и те не я притесняваха, а връзката им бе най-дългата в живота и на двама им. След дванайсет години, те бяха станали легендарна холивудска двойка и винаги ги виждаха заедно. Не ставаше дума за бурна любов, а за удобна връзка и за двамата. Имаха се един друг и не бяха самотни.

Когато колата най-после спря пред „Хилтън“, Ардит слезе от нея в дългата си рокля от черен сатен, която прилепваше по безукорно поддържаната ѝ фигура. На раменете ѝ бе наметната бяла лисица, а бижутата с диаманти бе взела назаем от „Ван Клийф и Арпелс“. Русата ѝ коса бе вдигната в гладък елегантен кок. Изглеждаше ослепително и пресата полудя, когато я видя. Щракаха фотоапарати, викаха името ѝ, махаха, за да привлекат вниманието ѝ. В този момент Бил Уест1 пристъпи зад нея в безукорно ушития си смокинг. Ардит се усмихна и замаха като кралица към тълпата фотографи и почитатели, после двамата с Бил влязоха вътре, за да минат по червения килим преди началото на вечерята и церемонията. Винаги когато Ардит и Бил се появяваха някъде, всички погледи се приковаваха върху тях. Повечето хора приемаха, че са женени, но Ардит нямаше желание за брак. Твърдеше, че няма причина да сключват брак, въпреки че Бил ѝ напомняше от време на време, че би предпочел да са женени, но пък той беше от друго поколение. Тя винаги му казваше, че на този етап бракът нямаше да промени нищо. Живееха заедно от десет години, а в брака нямаше допълнителен бонус, освен емоционалната сигурност, от която тя не се нуждаеше. Ардит беше силна и независима жена и предпочиташе живота си по този начин.

Бил победи рак на простатата преди пет години и оттогава беше здрав, но неспособен да прави секс, което тя прие. Беше прекалено млада, за да се откаже от секса, но направи тази жертва заради него. Връзката им я уреждаше, а също и него. Ардит не можеше да си представи да се запознае с някой друг сега и да трябва да се приспособява към нов мъж. Беше имала достатъчно мъже през живота си и бе приела мисълта, че Бил Уест ще е последният. И двамата бяха холивудски икони и ги смятаха за идеалната двойка. В някои отношения връзката ѝ с мъж на неговата възраст я състаряваше, но в други я караше да се чувства млада. Те изглеждаха подходящи един за друг, дори в нейните очи. Бил беше идеалният подкрепящ актьор за нея, звездата.

Прекараха половин час на червения килим, после се отправиха към масата си за вечерята и награждаването. „Златен глобус“ беше важна награда и често предричаше какво ще се случи след два месеца, на церемонията за „Оскар“. Ардит и Бил бяха настанени на маса с известни актьори и камерите постоянно ги следяха. Щяха да ги наблюдават зорко цяла нощ, а Бил вече бе казал на Ардит, че иска да се прибере у дома след награждаването и да избегне купоните. Все още му предстоеше да свърши доста работа преди да замине за Англия след два дни и не искаше да остава до късно, въпреки че тя винаги се наслаждаваше на приемите. Но пък Ардит не искаше да е сама, без него, затова смяташе да си тръгнат заедно.

Ардит и Бил предвидиха съвсем точно кой ще спечели тази вечер и одобриха избора на чуждестранната преса. След като минаха обратно през тълпата фотографи, си тръгнаха без да посетят нито един от приемите и се прибраха в къщата в Бел Еър преди полунощ. Ардит вече бе опаковала по-голямата част от багажа на Бил, но той непрестанно добавяше по някоя дреболия, уплашен, че тя може да забрави нещо. Най-важното бе да прибере различните лекарства в куфарчето му, придружени с бележка кога какво да взима. Той заспа, обвил ръка около нея, а Оскар, малкото бяло пуделче, се настани от другата ѝ страна. Тя го водеше навсякъде и отначало Бил възразяваше срещу това, но после свикна с животинчето. Ардит твърдеше, че кученцето е нейна сродна душа и постоянното му присъствие не подлежеше на обсъждане.

Ардит ставаше рано и вече седеше на масата за закуска на следващия ден, когато Бил се появи в тъмносин кашмирен халат с ревери от син сатен. Тя вдигна глава и се усмихна, когато го видя. Ардит преглеждаше „Ел Ей Таймс“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уол Стрийт Джърнъл“ всеки ден. Изпитваше неутолима жажда да знае всичко за света, за разлика от Бил, който четеше само „Варайъти“, за да научи новините от киноиндустрията, единственото, от което наистина се интересуваше. Той казваше, че Ардит отговаря за световните новини, и бе убеден, че тя ще го уведоми, ако борсата се срине или избухне война.

– Добре ли спа? – попита го тя както всяка сутрин и го погледна нежно.

– Да, чудесно – усмихна ѝ се той. – Мразя мисълта, че те оставям за два месеца.

Но Бил нямаше желание да се пенсионира. Наслаждаваше се на работата си и обичаше да пътува за снимките на поредния филм. Това го караше да се чувства зает, жив и полезен.

– Получих имейл от продуцента тази сутрин. Помощничката ти ще дойде утре, когато замина.

Като част от договора му, а и за да го убедят да замине на снимки за два месеца, продуцентите щяха да предоставят помощничка за Ардит, която да се заеме с дребните задачи, които обикновено Бил вършеше. Той се тревожеше, че Ардит щеше да е сама толкова дълго, без човек, който да ѝ помага, и се чувстваше виновен за заминаването си. Но той все още беше прочуто име, имаха нужда от него и продуцентите се съгласиха да осигурят помощничка за Ардит. Тя предположи, че вероятно това е някоя млада актриса, която не работеше в момента и се нуждаеше от пари. И беше благодарна за помощта, която щеше да получи. Имаше икономка, която идваше ежедневно през седмицата и им оставяше вечеря, когато не излизаха. Обикновено Ардит шофираше колата си сама, но използваше и шофьори. Тя караше Бил до лекаря и за ангажиментите му или пък той взимаше такси. Ардит смяташе, че помощничката вероятно ще се окаже излишна, но Бил настояваше да я приеме. Беше безплатна клауза към договора му, с който агентът му се бе справил отлично. Ардит се съгласи колебливо. Не ѝ предложиха възможността да интервюира жената, защото договорът не беше неин. Тя се притесняваше, че един непознат човек може да е повече дразнител, отколкото помощник, но пък винаги можеше да освободи жената, ако не я харесаше, а и това караше Бил да чувства, че е направил нещо специално за нея, затова тя не се опита да спори.

– Казаха ли ти нещо за нея? – попита Ардит, като наля обезмаслено мляко в купичката му със зърнена закуска.

Тя внимаваше за диетата му повече от самия него. Той би предпочел бекон и пържени яйца, но тя не му позволяваше подобни неща. Да си с мъж на неговата възраст не беше най-лесното нещо на света. Тя беше не само негова приятелка, но и болногледачка.

– Не, нищо не ми казаха – отговори той. – Сигурен съм, че ще е свястна жена. Можеш да я изпратиш да заведе Оскар на фризьор.

Той не харесваше тази задача. Оскар така и не се бе привързал към него. Кученцето знаеше кои са приятелите му, а Бил не си падаше по животните и Оскар бе наясно с това.

– Нямам нищо против аз да го заведа – каза Ардит спокойно.

– Някакви новини от Морган тези дни? – попита той.

Бил беше впечатлен от кариерата на Морган. Макар майка и дъщеря да не бяха особено близки, Ардит често искаше медицински съвети. Морган негодуваше срещу това, но никога не отказваше. Ардит я разпитваше за лекарствата на Бил, за да е сигурна, че нямат опасни странични ефекти, за които лекарите не са го уведомили.

– Нищо особено. Тя само работи – отговори Ардит.

– И в живота ѝ няма мъж?

Бил съжаляваше, че Морган все още бе сама, а вече бе на трийсет и осем. Смяташе, че тя би трябвало да положи усилия в тази насока, защото не ставаше по-млада и щеше да изпусне влака, ако искаше съпруг и дете. Бил имаше старомодни виждания по всички въпроси, особено за жените и брака.

– Тя твърди, че няма време за мъже – отговори Ардит, която вече бе спряла да напомня на дъщеря си за това.

Морган сама трябваше да реши дали иска семейство и деца. Засега не изглеждаше така, а и тя бе влюбена в работата си и никога не се бе интересувала от брака.

– Възнамерява да замине за Виетнам през есента, за да работи по специален проект. Ще помага на деца с изгаряния, безплатно. Звучи ужасно, но благородно.

– Тя е чудесно момиче – възхитено отбеляза Бил и след малко отиде да довърши опаковането на багажа си.

Ардит го закара къде ли не из града по задачи в последната минута и двамата бяха изтощени, когато вечерта си легнаха. Бил трябваше да тръгне в шест сутринта, самолетът за Лондон излиташе в девет. Той получаваше специално отношение от продуцентите през цялото време.

Будилникът иззвъня в пет и той бе готов, когато колата пристигна. Погледна Ардит обичливо, когато застанаха на прага, тя по нощница, а той елегантно издокаран за пътуването.

Бил беше истинска кинозвезда, в тъмносив костюм, синя риза, тъмносиня вратовръзка и отлично скроено синьо палто, с шапка, която му придаваше невероятно стилен вид. Той бе въодушевен, че му предстоят два месеца работа по чудесна роля, но съжаляваше, че оставя Ардит сама. Тя му беше обещала да го посети след три седмици, но очакваше с нетърпение да остане известно време сама. Смяташе да прекара една нощ в Ню Йорк на път за Англия, ако дъщеря ѝ имаше време. Планът още не беше категоричен. Морган не планираше за месеци напред и казваше, че е затрупана с работа.

– Опитай се да се държиш прилично докато сме разделени – Ардит подкачи Бил. – Не се влюбвай в младата си партньорка.

– Ти също – ухили се той и я целуна.

Той би трябвало да се тревожи повече от нея за евентуална изневяра, но двамата си бяха верни и добри приятели. Ардит му махна от прага, когато колата потегли, и му завидя за минута. Искаше ѝ се и тя да заминаваше на снимки и се надяваше това да стане скоро, за правилния филм. Работата караше Бил да се чувства полезен и подмладен. Той имаше три куфара за елегантните си костюми и четвърти за обувките си. Планираше да се види с приятели в Лондон, когато имаха почивки, а и нямаше да е на снимачната площадка всеки ден. Ролята не беше прекалено натоварваща физически, за разлика от онези, които Ардит обикновено поемаше и които изискваха месеци подготовка. Кариерата на Бил бе различна от нейната. Той беше единственият актьор, който не ѝ завиждаше и не я наказваше за успехите ѝ. Това бе една от причините връзката им да върви така добре. Бил никога не бе негодувал срещу славата ѝ. Той имаше лек характер, чувстваше се удобно и бе доволен от успеха, който бе постигнал, не искаше повече. За разлика от Ардит, която винаги се бе подлагала на изпитания, физически и психически, с трудните си роли и вечно искаше да постигне повече. И затова тя бе спечелила два „Оскара“, а той – нито един, но това не го интересуваше. На седемдесет и осем, той бе щастлив, че все още може да работи. Не беше толкова амбициозен и фокусиран в успеха като нея и си подхождаха идеално.

Ардит се върна в леглото и се замисли за Бил. Радваше се, че той има работа. Актьорският състав на филма беше впечатляващ и той щеше да се забавлява с колегите си, а и беше работил и преди с прочутия режисьор.

Тя заспа, събуди се след два часа, изкъпа се и си сложи зелена маска на лицето, която не обичаше да използва, когато Бил си беше у дома. С нея приличаше на злата вещица от „Магьосникът от Оз“. После седна да закуси с вестниците, които четеше всеки ден. Беше преполовила „Ел Ей Таймс“, когато чу нещо като звук от експлозия или силен трясък навън. Вдигна глава изненадано и надникна през щорите на кухненския прозорец. Видя огромен мотор, който се движеше право към къщата ѝ и се завъртя отпред, разпръсквайки чакъл. Човекът, който го караше, приличаше на Дарт Вейдър или някой от „Ангелите на Ада“, с шлем с черно стъкло, скриващо лицето му, черно яке, скъсани джинси и рокерски ботуши. Той поседя, вторачен в къщата за минута, сякаш се канеше да убие някого, ако влезе вътре. Бенисия, икономката, се втурна ужасена към Ардит.

– Прилича на един от „Ангелите на Ада“. Да повикам ли полицията? – каза тя.

Ардит се опита да прецени ситуацията и това колко опасен беше рокерът. Имаше заплашителен вид, да, а Оскар лаеше истерично от шума, предизвикан от харлито.

– Къде са паник бутоните? – прошепна Ардит.

Рокерът слезе бавно от огромния мотор. Бяха чували за типове като него, които проникваха с взлом в хорските къщи или насочваха оръжие към жертвите си и ги обираха посред бял ден.

Бенисия извади паник бутон от чекмеджето и го подаде на Ардит, която продължаваше да наблюдава мъжа, като се чудеше дали беше въоръжен и дали щеше да разбие някой прозорец, за да проникне в къщата. Подобно нещо не се беше случвало никога преди. Ардит не обичаше оръжия и нямаше пистолет в дома си, въпреки че според Бил трябваше да има точно за такива случаи. Крадците и престъпниците в Ел Ей бяха известни с дързостта си. Ардит държеше паник бутона в ръка, готова да го натисне, докато наблюдаваше мъжа навън.

Той свали шлема си и тя видя, че беше небръснат, с въздълга коса, която изглеждаше нересана от месеци. Имаше мощна фигура и Ардит изведнъж си представи как завързва нея и Бенисия, а после обира къщата. Мъжът не приличаше на наркоман, а по-скоро на бандит. Беше в отлична форма, с широки рамена. Той се отдалечи от кухненските прозорци, качи се по стълбите и натисна звънеца. Това я изненада, или пък крадците бяха станали адски нагли, звъняха, сграбчваха те и те завързваха преди да те оберат. Тя натисна паник бутона и отиде на пръсти до външната врата, за да надникне през шпионката. Той просто стоеше там, а тя знаеше, че ченгетата щяха да пристигнат след по-малко от десет минути.

Ардит помоли Бенисия да остане в кухнята, защото не искаше икономката ѝ да пострада. Застана от другата страна на вратата и се чудеше какво да прави преди пристигането на полицията. Бил беше заминал само преди три часа, а те вече бяха под обсада. Тя си спомни как той бе споделил пред „Варайъти“, че заминава на снимки за два месеца, което не ѝ беше харесало. Не че Бил можеше да се справи с бандита на стъпалата, който изглеждаше почти като културист и бе на около трийсет години, вероятно дори и по-млад.

– Кой е? – извика Ардит през вратата, изпълнена с любопитство за лъжата, която щеше да чуе.

Тя се опита да прозвучи свирепа, но гърлото ѝ беше пресъхнало и трепереше. Но пък адреналинът ѝ вдъхна неподозирана смелост.

– Аз съм Джош Грей, помощникът на госпожица Лоу – отговори мъжът кротко.

Ардит ахна и коленете ѝ се разтрепериха.

– Вие сте какво?

Тя отключи вратата, отвори и прикова очи в него. Беше все още по халат и боса, косата ѝ бе вдигната небрежно нагоре, а лицето ѝ бе зелено от забравената маска. Ардит и опасният тип, който се представяше за помощник, се вторачиха един в друг изумено.

– Аз съм новият помощник, вашият нов помощник – каза той колебливо, приел, че тя е Ардит Лоу. – Трябва да започна работа тази сутрин. Продуцентът на господин Уест ме изпрати.

– И дойдохте на работа в този вид? – попита тя с неприкрито неодобрение. – Мислех, че ще разбиете вратата и ще ни убиете. А и очаквах жена.

– Съжалявам, изпратиха мен. За два месеца.

Миниатюрното пуделче се втурна в коридора и залая истерично по мъжа. Ардит чу сирени в далечината и след по-малко от минута две патрулни коли спряха пред къщата и четирима полицаи се затичаха към тях с пистолети в ръце.

Джош Грей погледна паникьосано.

– Горе ръцете! – изкрещяха ченгетата и едно от тях просна Джош на земята.

Ардит погледна засрамено.

– Съжалявам – извини се тя на полицаите. – Недоразумение. Мислех, че ще стана жертва на обир, но това се оказа помощникът ми, който идва на работа.

Тя се опита да прозвучи очарователна и небрежна, но в този миг Джош вдигна глава шокирано, а тя мярна отражението си в огледалото в коридора и видя зелената маска, която беше забравила.

– Мили боже, наистина съжалявам.

Полицаите бързо се оттеглиха, а Джош се изправи и се вторачи в нея. Беше трудно да я познаеш веднага заради зелената маска, но очевидно беше Ардит Лоу. Страхотно запознанство с новата му шефка, а и той бездруго не беше искал работата. Джош беше актьор, но в момента не работеше. Следващият му филм бе отменен и продуцентът го беше изпратил като помощник на Ардит за два месеца, което никак не му се понрави.

Той беше чел за репутацията ѝ на примадона и не изпитваше желание да е момчето ѝ за всичко цели два месеца, но му плащаха добре, а той се нуждаеше от парите, тъй като научнофантастачният филм, за който имаше роля, нямаше да бъде заснет. Но сегашното положение беше много по-неприятно от лош филм. Джош беше на четиресет и една и през последните десет години участваше във второкласни филми и работеше като келнер. Все още се надяваше да постигне успех в киното, но засега нямаше късмет. Ардит Лоу също нямаше да му помогне.

– Влизайте – строго му нареди тя, – преди всички наоколо да ни видят.

Тя взе Оскар, Джош я последва в антрето и тя затръшна вратата зад него.

– Защо идвате на работа с това нещо? Ще уплашите целия квартал. Помислих, че сте от „Ангелите на Ада“.

– И затова повикахте полицията?

Джош все още бе зашеметен от случилото се.

– Изглеждате опасен. И защо не изпратиха жена?

– Мисля, че се бяха спрели на жена, но тя получи роля в някакъв филм за тийнейджъри вампири, затова изпратиха мен. Филмът, в който трябваше да участвам, бе отменен и съм свободен. Имам приятел в офиса на продуцента. Той ме уреди с работата.

– Страхотно. Приличате на Дарт Вейдър. Не можете да идвате на работа с това чудовище.

Джош я последва в кухнята, а Бенисия погледна изумено и двамата, неспособна да разбере защо Ардит бе поканила този човек в къщата си.

– Нямам кола – учтиво отвърна той, като се зачуди дали Ардит беше смахната, или просто изглеждаше странно със зеленото си лице.

– Вземете такси. Съседите ми ще ме убият заради този цирк. Мога да ви дам кола, която да шофирате, докато работите за мен.

– Какво точно ще правя? – нервно попита той. – Казаха, че се нуждаете от помощник докато господин Уест отсъства.

– Точно така. Можете да заведете кучето на фризьор, да прибирате пакети, да изпълнявате различни задачи за мен.

Но пък помощник мъж определено щеше да е проблем. Той не можеше да влезе в стаята, когато тя не беше облечена, нито да изслушва поръчките ѝ докато тя лежи във ваната. Джош въобще не беше това, което тя искаше, а и никой не бе казал на Бил, че може да изпратят мъж. Джош беше почти безполезен за нея.

– Не съм обучен телохранител – предупреди я той.

– Нямам нужда от телохранител. Или поне нямах преди появата ви. Уплашихте горката Бенисия до смърт – скара му се тя. – И трябва да идвате на работа прилично облечен. Не може да скитате из града като бандит от „Ангелите на Ада“. Имате ли сако или блейзър?

Той кимна.

– Искате да нося костюм и вратовръзка? – недоволно изсумтя Джош.

– Не, но прилична риза, чисти джинси и сако ще свършат работа. И истински обувки или маратонки, а не ботуши на убиец – довърши тя, като го погледна с неодобрение. – Обичате ли кучета?

– Никога не съм имал куче.

Оскар все още лаеше и Джош не изглеждаше въодушевен от перспективата да се занимава с него.

– Хапе ли? – попита той.

– Само хора, които не харесва – рязко отговори Ардит. – Тежи два килограма. Няма нужда да се страхувате от него.

В този момент Оскар се озъби зловещо и заприлича повече на бясно морско свинче, отколкото на куче. Джош погледна отчаяно.

– Искате ли да се прибера у дома и да се преоблека?

Ардит се замисли за миг, забравила отново за зеленото си лице докато му се караше. Джош бе разстроил всички в къщата, дори кучето.

– За днес става. Опитайте се утре да не ни уплашите отново до смърт.

Той кимна послушно. Все още си спомняше добре как лежеше по корем на тревата преди минути, а две ченгета бяха насочили пистолетите си към него.

– Ще се приготвя. Можете да ме закарате до Бевърли Хилс, за да свърша някои неща. Така няма да ми се налага да търся място за паркиране.

– Добре – кимна той, новата му работа започваше.

Следващите осем седмици му се сториха ужасяващи, като се имаше предвид какво бе видял досега. Смахнато миниатюрно псе, шефка със зелено лице, въоръжени ченгета, които го тръшнаха на ливадата. Ако можеше да натисне собствения си паник бутон, щеше да го направи. Положението се оказа много по-лошо отколкото се бе страхувал. Ардит не беше примадона, а откачалка. И той трябваше да се занимава с нея цели осем седмици. Едно питие за успокояване на нервите щеше да му дойде добре, а и ако го видеше да пие, Ардит може би щеше да го уволни на мига и да не му се налага да се разправя с нея цели два месеца. Но нямаше начин да се откачи, защото проклетият му филм бе отменен и той трябваше да е слуга на луда жена. Искаше му се да избяга с писъци, но не можеше. Нуждаеше се от парите, за да си плати наема.

Бенисия го погледна подозрително, когато той се настани до масата в кухнята и зачака завръщането на Ардит, за да я закара където му нареди. Според него, тя се нуждаеше от екзорсист, а не от помощник. Докато я чакаше, той се наведе да погали истеричния пудел, който отново му се озъби страховито, явно с амбицията да заприлича на Куджо2.

– Бъди добро момче – прошепна му Джош. – Тази ситуация не ми харесва повече, отколкото на теб. Обещавам да не те притеснявам, ако не ме хапеш. Съгласен ли си?

Оскар се поколеба за миг, приковал очи в тези на Джош, после затвори уста и отиде да намери господарката си. Джош се зачуди какво ли щеше да му направи продуцентската компания, ако напусне още сега. Беше толкова съблазнително... После се запита дали щеше да се нуждае от инжекция за тетанус, ако Оскар го ухапеше. Тази работа определено щеше да е доста стресираща, което не бе очаквал. Но колко по-лошо можеше да стане? Поне ченгетата не го гръмнаха. Но пък не можеше да идва на работа с харлито си и трябваше да се докарва заради шефката си. Това май бе най-ужасната работа в живота му, а примадона бе съвсем недостатъчно определение за Ардит. Примадона със зелено лице и свиреп миниатюрен пудел. Джош нямаше търпение да се прибере у дома, да удари едно мартини и да изпуши малко трева. Осемте седмици работа за госпожица Ардит Лоу щяха да са кошмарно дълги.

2.

Половин час по-късно Ардит се върна в кухнята. Беше с панталон, пуловер и черно кашмирено палто. Изглеждаше небрежно елегантна и стилна. Косата ѝ бе вдигната в конска опашка, а гримът ѝ бе минимален. Имаше учудващо нормален и младежки вид, а от зловещата маска от „Магьосникът от Оз“ нямаше и следа. Носеше черна чанта „Бъркин“, в която бе настанен Оскар. Джош бе с тениска на „Металика“, вехто рокерско яке и скъсани джинси. Сега разбра защо видът му бе неподходящ за нея, бе впечатлен от красотата на Ардит и младежкия ѝ вид.

– Съжалявам – меко каза той. – Утре ще се облека прилично. Не ми казаха какво трябва да правя.

– Няма проблеми – спокойно отговори тя. – Можете да останете в колата. Трябва да си прибера поръчката от „Ерме“, да погледна нещо в „Шанел“ и да купя някои неща, които да изпратя на господин Уест в Англия – специални кремове и шампоани. А и искам да купя една книга за дъщеря ми – обясни му тя, като го поведе към гаража.

Джош видя елегантен черен ролс-ройс, черен рейндж роувър и тъмносиньо спортно бентли. Ардит се отправи към бентлито и му подаде ключовете.

– Предполагам, че можете да карате и кола, нали?

Джош се ухили широко.

– Да, разбирам ви. Ще изглежда, че съм откраднал колата, ако вие не сте с мен.

Ардит се засмя и за негова изненада му се стори още по-красива.

– Късметлия сте, че ченгетата не ви застреляха.

Тя се настани на дясната седалка, а той се плъзна зад волана и запали. Вратата на гаража се отвори и потеглиха. Ардит го помоли първо да я закара на Родео Драйв. Тази жена изглеждаше страшно привлекателна в стилния си тоалет, помисли си Джош.

– В колеж ли е дъщеря ви? – попита той и тя се усмихна отново.

– Не, тя е пластичен хирург в Ню Йорк.

Джош не скри изненадата си. Ардит не беше толкова стара, че да има дъщеря на такава възраст.

– Впечатляващо – каза той и се зачуди дали дъщеря ѝ бе работила върху лицето на майка си, защото Ардит изглеждаше много млада за годините си.

– А вие какъв актьор сте? – попита го тя докато пътуваха към Бевърли Хилс.

– Безработен в момента – унило отговори той. – Участвал съм в много филми на ужасите и фантастики, които вие никога няма да гледате.

– И аз участвах във филм на ужасите, когато бях на двайсет и две – усмихна се Ардит. – Трябваше да пищя толкова силно, че седмици след това говорех с дрезгав глас. После срещнах съпруга си и положението се промени. Той ми нае приличен агент, което беше важно. Вие имате ли агент?

– Да, но той дори не знае името ми – отговори Джош.

– Учил ли сте?

– Да. Смених посоката няколко пъти. Учих пеене и пиано в „Джулиард“. Майка ми беше учителка по пиано. Баща ми искаше да уча физика и химия, които мразех. Той беше преподавател в МИТ. След „Джулиард“ учих киноизкуство в университета и исках да стана режисьор. Накрая, когато бях на около трийсет години, се влюбих в актьорството. И продължавам да се надявам, че някой ден ще ми излезе късметът. Засега не се получава, но още не съм готов да се откажа – каза той и тя кимна.

– Точно това е необходимо. Продължаваш да упорстваш докато не разбиеш вратата – отбеляза Ардит и го погледна с присвити очи. – На колко години сте?

Беше предположила, че е в края на двайсетте или началото на трийсетте.

– Четиресет и една. Реших, че мога да направя хит, когато стана на деветдесет. Тогава ще играя роли на зрели хора – ухили се той.

– Изглеждате на около дванайсет – засмя се Ардит. – Или най-много на трийсет. Но в никакъв случай на четиресет.

– Дават ми роли дори на хлапета в началото на двайсетте. Играя какво ли не – вампири, извънземни, серийни убийци.

– Може би трябва да подбирате повече – сериозно го посъветва тя. – Не бъдете толкова благосклонен към агентите. Завършил сте „Джулиард“ и киноизкуство и имате идеалното образование. Не сте задължен да приемате всички боклуци, които ви подхвърлят. Кажете на агента си, че вече не искате такива скапани роли.

– Тогава няма да получа никаква работа. Не мога да си го позволя – възрази Джош.

– Можете, стига да сте добър. Приличен актьор ли сте? – прямо попита тя, като го погледна внимателно.

– Иска ми се да мисля, че съм, стига да получа прилична роля.

– Защо не се захванахте с пеене, след като сте завършил „Джулиард“?

Ардит бе изпълнена с любопитство към него. Джош имаше интересен произход и изглеждаше интелигентен млад мъж.

– Никога не съм бил влюбен в пеенето. Това беше мечтата на майка ми за мен. Моята страст е актьорството. Готов съм да чакам подходящата роля.

Ардит кимна замислено. Стигнаха до Родео Драйв и той паркира срещу магазините на „Ерме“ и „Шанел“.

– Няма да се бавя – успокои го тя, после извади Оскар от чантата си и го метна в скута му. – Ще оставя Оскар при вас. Той се отегчава в магазините.

– И аз също – отвърна Джош, като погледна кучето подозрително.

– Той няма да ви създава проблеми – увери го тя и изскочи от колата.

Ардит едва беше прекосила улицата, когато Оскар отново се озъби на Джош.

– Не започвай, или ще те оставя при фризьора за цяла седмица докато се научиш да се държиш прилично. Задължени сме да си правим компания, така че не ме тормози – заяви Джош решително.

Оскар скочи на съседната седалка и се загледа през прозореца, очаквайки завръщането на господарката си, но поне спря да ръмжи и да се зъби. Двамата любезно не си обръщаха внимание, а Джош се възхищаваше на красивата кола, която шофираше. Той се замисли за нещата, които Ардит му бе казала за актьорството. Сутринта тази жена му се беше сторила луда, а сега му изглеждаше съвсем свястна и му беше приятно да си говори с нея. Джош знаеше, че е известна актриса, но не се държеше като такава. Поведението ѝ беше на съвсем обикновена жена, която тичаше по задачи. И нямаше вид на влюбена в себе си, което го изненада, като имаше предвид коя е.

Ардит се върна след около половин час с две гигантски пазарски чанти от „Ерме“ и „Шанел“. Оттам отидоха в книжарницата за книгата за дъщеря ѝ и в аптеката заради Бил. Тя беше в чудесно настроение в края на деня и освободи Джош да си ходи в четири и половина.

– Съжалявам за тази сутрин. Благодаря ви, че не ме тикнаха в затвора – ухили се той. – Утре ще дойда облечен като за работа и ще оставя харлито у дома.

– Това ще е чудесно – усмихна му се тя. – А пък аз няма да натискам паник бутона. Съжалявам за това. Започнахме лошо.

– Съжалявам и че не ви изпратиха жена – добави той.

– Няма проблем – небрежно отвърна Ардит, като поднесе вечерята на Оскар.

– Чао, Оскар, ще се видим утре – каза Джош.

Оскар се завъртя и му изръмжа, после се върна към храната.

Няколко минути по-късно Ардит чу ръмженето на харлито и се зачуди какъв ли беше животът на Джош като гладуващ актьор. Явно беше упорит човек, след като все още се мъчеше да успее след десет години филми на ужасите и фантастики. Те със сигурност не бяха забавни, а сега бе принуден и да е момче за всичко за два месеца. Явно нямаше съпруга и деца, макар да бе вече на четиресет и една, или поне нищо не беше споменал. Ардит остана с впечатлението, че той бе един от онези отдадени на професията актьори, които просто не се отказваха. Зачуди се дали наистина имаше талант и го биваше. Сигурно обаче притежаваше музикален талант след като бе завършил „Джулиард“. Джош беше интересен човек, макар да го бе сбъркала с опасен убиец тази сутрин.

Джош мислеше за Ардит, когато се прибра у дома, и за съвета, който му беше дала, да не се отказва. Запита се дали тя беше права. Колко още скапани фантастики или филми на ужасите можеше да понесе? Искаше прилична роля, за да покаже актьорското си майсторство, но никога не бе получил такава. Очакваше да се случи чудо, а дотогава бе момче за всичко. Зачуди се дали баща му беше прав и актьорството бе загуба на време. И двамата му родители вече бяха починали. Беше се появил късно в живота им и поне не го бяха видели как едва свързва двата края. Можеше да стане учител по пиано или да свири в някой хотелски бар, но мисълта за това го потискаше. Искаше да е актьор, а не учител по пиано като майка си. Израсна като единствено дете в семейството си в Бостън, замина за Ню Йорк, за да завърши „Джулиард“, и никога вече не се върна в родния си град. И двамата му родители починаха докато той учеше в университета, затова остана в Ел Ей и се сбогува с Източното крайбрежие. Досега обаче упоритостта и постоянството не се отплащаха и той се чудеше дали това някога въобще щеше да се случи. Едва не се бе оженил на няколко пъти, но актьорската му кариера означаваше повече за него и не беше готов да се хване на някоя отегчителна работа, за да издържа жена и деца. На четиресет и една, вече се съмняваше, че някога ще се ожени. Бракът не беше на челно място в списъка му, а кариерата бе изключително важна за него. Не беше имал сериозна приятелка от година.

След работа Джош отиде до фитнеса, поспортува здраво, а когато се прибра у дома, седна в скапания си апартамент, обзаведен с боклуци от Армията на спасението, и запали цигара с марихуана. Помисли си колко добре живееше Ардит Лоу и колко прекрасна беше къщата ѝ и се запита дали това някога щеше да се случи и на него. Не изглеждаше твърде вероятно, но нямаше значение дали живее в палатка на улицата или в пещера, стига да получеше читава роля в добър филм. Копнееше за това отчаяно, а и все още искаше да докаже, че родителите му грешаха и той не си губеше времето напразно, въпреки че те нямаше да го видят, дори и да успееше някой ден. Без да осъзнава, Ардит бе съживила мечтите му днес и му бе вдъхнала надежда и той изпитваше благодарност за това. Да, щеше да изпълнява съвсем прости задачи за нея, но се вълнуваше приятно, че е на работа на другия ден, макар да не можеше да кара харлито си и да му се налагаше да се облича подходящо. Може би съветите ѝ щяха да си струват жертвата. Може би общуването с нея щеше да му донесе късмет.