Възкресение

1.

Дарси Грей винаги поставяше последните поправки в блога си „Сивата зона“ в неделя вечер, след като всичко бе отлежало няколко дни. Обичаше да хвърля последен поглед. Публикуваше основните материали в понеделник, а с ежедневни постове в Инстаграм представяше допълнителни идеи и продукти, които подкрепяше. Дарси създаде блога за забавление, преди тринайсет години. Тогава беше на двайсет и девет, а децата ѝ, близначките Зоуи и Пени, тръгваха на детска градина. Блогът беше идеалната работа за заета майка и домакиня. А и тя започна преди блоговете да станат безбройни, като го използваше, за да споделя мнението си за предстоящите модни тенденции, но и за различни други въпроси, включително нова научна и здравна информация. Отнасяше се към работата като към писмо до приятели. Блогът ѝ почти незабавно набра невероятна скорост и в продължение на повече от десет години тя бе една от най-уважаваните и влиятелни блогърки в страната и дори в света. Читателите ѝ се доверяваха. Мнението ѝ бе търсено от редактори на списания, компании и създатели на мода.

През годините откакто Дарси поддържаше „Сивата зона“, инфлуенсърите се превърнаха в могъща сила в света на рекламата и комуникациите. Компании и известни търговски марки се стремяха да си осигурят вниманието на популярни инфлуенсъри, които да рекламират продуктите им, и плащаха по двайсет и пет хиляди долара за една публикация. Това занятие се превръщаше в многомилионен бизнес за блогъри като Дарси и в една изключително желана работа.

Дарси бе толкова популярна и заради искреността си – тя никога не заставаше зад марка или продукт, в които не вярваше, а последователите ѝ имаха пълно доверие. Никога не заблуждаваше, не лъжеше за своя изгода. Блогърството и инфлуенсърите се превърнаха в нов начин компаниите да осъществят пряка връзка с хора и общности, които да рекламират продуктите им. Дарси бе една от първите, които се понесоха по вълните на успеха. Искреността ѝ, добрият ѝ вкус и отличните ѝ преценки си личаха във всяка дума.

Като единствена дъщеря на шефа на прочуто издателство в Ню Йорк и майка редакторка, Дарси винаги бе копняла да пише. Просто не знаеше какво точно докато не се захвана със „Сивата зона“. Родителите ѝ винаги я бяха подтиквали и подкрепяли. Бяха убедени, че дъщеря им притежава талант като писателка и окуражаваха амбициите ѝ. Надяваха се един ден тя да стане известна авторка на романи и се опитваха да поощряват желанието ѝ да го направи. Дарси завърши английска литература в „Принстън“, което удовлетвори родителите ѝ. Баща ѝ също беше се дипломирал там.

Родителите ѝ не бяха успели да имат дете през първите двайсет години на брака си и Дарси бе прекрасна и щастлива изненада в по-късна възраст. Баща ѝ бе мечтал да има син, който да тръгне по неговите стъпки, да завърши „Принстън“ и да се посвети на литературата. Вместо това получи Дарси, която се съгласи да учи в „Принстън“, когато я приеха там, но имаше желание за по-интересна работа, а писателските ѝ амбиции не стигаха по-далеч от интернет.

Недостатъкът да имаш възрастни родители (майка ѝ бе на четиресет и шест, а баща ѝ – десет години по-възрастен, когато Дарси се роди) е, че те са прекалено старомодни и настроени покровителствено. И двамата произхождаха от стари нюйоркски семейства, уважавани и изискани, но с доста скромни финансови възможности. Те искаха Дарси да живее в техния познат и удобен свят, но тя бе от друго поколение и имаше съвсем различни възгледи за живота. Беше независима и свободолюбива млада жена, а възвишеният литературен свят на родителите ѝ въобще не я привличаше, струваше ѝ се реликва от миналото.

В мечтите си за Дарси, майка ѝ и баща ѝ си представяха как тя ще поеме по техния път, ще стане известна писателка, после ще се омъжи за човек от тяхната среда, със същите интереси и цели. Вместо това, Дарси срещна Чарлс Грей през предпоследната си година в „Принстън“. Запозна ги общ приятел. Десет години по-възрастен от нея, завършил сравнително наскоро бизнес факултета в Колумбийския университет, Чарли следваше собствените си необичайни мечти и бе твърдо решен да остави следа в света на модните продажби на дребно, където според него можеше да се натрупа цяло състояние. Идеите му бяха вълнуващи и звучаха разумно на Дарси. Тя още не бе открила своята кариера, но беше убедена, че Чарли ще стигне далеч с плановете си. И много ѝ харесваше колко модерен и амбициозен бе той.

Свързваше ги и фактът, че и двамата бяха единствени деца на по-възрастни родители, които имаха съвсем различни идеи за тях. Семейството на Чарли беше от Бостън. Баща му беше банкер, а майка му никога не бе работила. Родителите му не можеха да разберат вълнението му от света на продажбите и биха предпочели да го видят като преуспяващ банкер, като баща му. Чарли обаче искаше да притежава собствени универсални магазини, което за родителите му бе лудост.

Родителите и на двамата смятаха, че Дарси и Чарлс би трябвало да намерят солидна работа, да получават заплати, на които да могат да разчитат, да оставят романса си на заден план за около десетина години и да не прибързват с нищо.

Накрая младостта победи. Чарли предложи брак на Дарси на Коледа, през последната ѝ година в университета, и въпреки неодобрението на родителите им, те се ожениха през юни. Майката и бащата на Дарси бяха шокирани, когато тя забременя с близнаци още по време на сватбеното пътешествие. Според тях, младите хвърчаха със скоростта на светлината и не планираха внимателно.

Другото, което свързваше Дарси и Чарли, бе, че родителите и на двамата имаха доста старомодни разбирания за брака. Не показваха емоции един към друг, нито дори към децата, които обичаха. Чарли и Дарси се възхищаваха един на друг, но отначало им бе по-удобно да си бъбрят за бизнес, отколкото да демонстрират открито любовта си. Нямаха примери за весели и игриви взаимоотношения. И двамата бяха свенливи, а после дъщерите им ги научиха да обичат по-открито. Чарли и Дарси осъзнаваха, че домашното им възпитание бе причината да не поддържат пламенна връзка. Това бе нещо непознато за тях. Обичаха се силно, но не го показваха.

Никой от двамата не се изненада, когато загубиха родителите си в рамките на две години. Майката на Дарси беше на седемдесет и седем и почина от инфаркт в съня си. Баща ѝ, на осемдесет и седем, получи инсулт след няколко месеца, а и бездруго в последните години здравето му сериозно се бе влошило. И двамата родители на Чарли умряха от рак на седемдесет и пет и осемдесет, а баща му страдаше и от Алцхаймер. Близначките останаха без баби и дядовци, а двете години на загуба след загуба бяха тежки и тъжни. Чарли и Дарси мило се подкрепяха един друг. Последните години на родителите им не бяха лесни нито за тях, нито за децата им. Дарси беше благодарна на съдбата, че с Чарли бяха станали родители на ранна възраст. Деветнайсетгодишните им дъщери вече учеха в колеж, а те двамата бяха по-млади отколкото са били родителите им по време на раждането им. Предстояха им дълги години да се забавляват и да се радват на живота, както и да градят кариерите си, на което и двамата се наслаждаваха.

Тринайсет години след като създаде „Сивата зона“, вече на четиресет и две, със съпруг и близначки и над милион последователи, Дарси все още бе влюбена в работата си. Мнението ѝ по много теми, а не само за модата, беше от значение. Канеха я по вълнуващи събития из целия свят, а бизнесът ѝ бе изключително доходоносен. Близначките започнаха колеж в Бостън година по-рано и сега, на деветнайсет, отидоха да учат в чужбина за година. Пени, висока и слаба тъмнокоса красавица със сини очи, която приличаше страхотно на зашеметяващата си майка, се записа в университета в Хонконг. Учеше икономика и продажби на дребно и искаше да работи за баща си в най-големия от четирите му универсални магазина в Ню Йорк, когато се дипломира. Тя бе спокойна, кротка и разумна по природа. В гимназията и колежа бе учила мандарин, а сега, след пет месеца в Хонконг, говореше и отличен кантонезки. Смяташе, че китайският ще ѝ е полезен в бизнеса и за работата с фабриките, на които баща ѝ възлагаше поръчките за изключителните колекции в магазините си. Пени живееше в луксозен апартамент, който родителите ѝ бяха взели под наем в квартал Пийк, заедно с три съквартирантки. За разлика от родителите си, Чарли и Дарси подкрепяха амбициите и мечтите на дъщерите си.

Зои, по-малка от сестра си със седем минути, се различаваше от нея и по външен вид, и по характер. Дребна, подобно на фея, тя имаше дълга и права руса коса, огромни зелени очи и приличаше на баща си и неговия род. Чарлс Грей също беше висок и светъл. Зои напомняше за баба си по бащина линия. Притежаваше огнен характер и приемаше всяко различно от нейното мнение като лична обида. През повечето време се разбираше по-добре с баща си, отколкото с майка си, макар и невинаги. Учеше история в Сорбоната в Париж и проявяваше силен интерес към импресионистите. Мечтата ѝ беше да започне работа в музей „Метрополитън“ в Ню Йорк. Дарси беше член на борда на „Метрополитън“, а Чарли – на музея за модерно изкуство, така че семейството имаше сериозни връзки в света на изкуството.

Зои се влюби в млад студент по медицина почти веднага след като пристигна в Париж през септември. Двайсет и шест годишният Жан-Пол Тибо бе обожаваният единствен син на двама лекари. През повечето време той живееше в малкото апартаментче на Зои в Сен-Жермен-де-Пре в шести район на Левия бряг. Зои бе намерила жилището си в интернет и вече говореше доста приличен френски, благодарение на приятеля си.

Чарлс и Дарси се запознаха с Жан-Пол по време на едно от посещенията си в Париж и го харесаха, но се надяваха, че връзката на дъщеря им няма да стане твърде сериозна прекалено бързо. Искаха Зои да се върне в Щатите за последната си година в университета и да се дипломира в Бостън, също като сестра си. Зои обаче вече говореше за магистратура във Франция. Беше решителна и не така послушна като Пени, която се забавляваше с трите си съквартирантки в Хонконг и държеше повече на ученето, отколкото на романтиката, съвсем типично за нея. Зои се хвърляше смело в живота и го живееше пълноценно, макар и едва на деветнайсет години. Пени беше по-предпазлива.

Дарси се омъжи за Чарлс веднага след като завърши „Принстън“ и забременя с близначките незабавно, а когато дъщерите ѝ се родиха, тя бе прекалено заета, за да мисли за работа през първите няколко години. Чарли беше доволен, че тя си е у дома и се грижи за бебетата им, докато той гради империята си. После тя създаде блога, който запълваше времето ѝ, и постепенно започна да ѝ носи добри пари, а и ѝ позволяваше да е майка на пълно работно време докато близначките заминаха за колежа. Дарси никога не бе пожелала друга работа. Поддържането на „Сивата зона“ я удовлетворяваше напълно, макар да бе загадка за родителите ѝ. Чарли я окуражаваше да пише. Като прочута инфлуенсърка, сега тя имаше завидно положение. Мнението ѝ за модата беше важно, а информацията, която споделяше в блога, беше винаги чудесно подбрана и проверена.

След като се ожениха, Чарли, с магистратура по бизнес от Колумбийския университет, превърна скромното наследство от баба си и дядо си в зашеметяващ успех. Преди двайсет и пет години, още докато учеше в университета, той разбра, че от модата могат да се изкарат страхотни пари, и купи малък, западащ универсален магазин в долната част на Ню Йорк. Инвеститорите му бяха състуденти от бизнес факултета, които влагаха пари и в други начинания. След като вече можеше да си го позволи, той откупи дяловете им. По-късно сериозна група инвеститори от Хонконг му помогнаха да създаде печеливша верига от четири луксозни универсални магазина в Ню Йорк, Чикаго, Ел Ей и Далас. Той ги управляваше от главния офис в Ню Йорк, а „Грейс“ бе най-прочутият им магазин.

„Грейс“ поддържаше добра онлайн търговия, но най-привлекателното за клиентите му беше вълнението от преживяването в истински магазини от тухли и бетон. Всичките им магазини предлагаха великолепни стоки с впечатляващо доходоносни резултати. Повечето от изключителните им колекции бяха изработени от самата компания, като някои се произвеждаха в Китай – за по-едрите поръчки, а други – в Италия, най-вече висококачествените и луксозни кожени изделия. Ако човек искаше ослепителни чанти, обувки и аксесоари, отиваше в „Грейс“. Купуваха скъпите модни колекции в Париж и продаваха произведенията на най-известните американски и чуждестранни дизайнери.

Успехът на Чарли му позволи да купи великолепна къща в Ийст Сайд още в началото на брака им, а после и вила в Саутхамптън, да образова дъщерите си в най-добрите частни училища в Ню Йорк, както и в най-престижните колежи, и да води доста удобен живот. Чарли и Дарси бяха канени на всеки голям благотворителен бал и модно събитие в Ню Йорк. Бяха двойка, която всеки искаше да познава.

Подхождаха си идеално и имаха солиден брак. И двамата бяха съзрели с успеха си. Наслаждаваха се взаимно на компанията си и бяха доста заети. Харесваше им да посещават важни събития, а Чарли пътуваше често до Китай, Италия и Франция. Дарси винаги предпочиташе Париж, докато Чарли прекарваше повече време в Милано и Рим, където надзираваше италианските колекции, които купуваха. Модната директорка на магазина беше французойка и пътуваше още по-често до Париж. Чарли се трудеше усърдно и участваше дейно във всеки аспект от работата, а и често искаше съвет от жена си. Сега най-сериозните им конкуренти бяха продажбите по интернет, но Чарли все още вярваше, че истинският магазин притежава специално вълшебство. И поне досега не грешеше.

Не можеше да се отрече, че работата и на двамата поглъщаше голяма част от времето им. Имаше седмици, когато почти не се виждаха. Опитваха се да прекарват време заедно, но невинаги бе възможно. Дарси беше не по-малко заета от съпруга си и ѝ се искаше да разполага с повече свободно време. Успяваха да са заедно повече, когато момичетата започнаха колежа, въпреки че Чарли пътуваше още по-често след заминаването им. Знаеше, че Дарси също е изключително заета, затова се чувстваше свободен да пътува до Италия два пъти месечно, а и редовно посещаваше Китай. Сега Дарси представяше всякакви видове марки. Имаше глас, който можеше да препоръча или да съсипе творците и компаниите, за които пишеше в блога си. Хората се молеха за вниманието ѝ и влиянието ѝ в интернет бе страхотно.

Чарли работеше неуморно и редовно посещаваше магазините си извън Ню Йорк. Подчинените му никога не знаеха кога ще се появи между пътуванията си до Европа и Азия. Дори служителите му обичаха магазините. Харесваше им да работят там, а и се възхищаваха на стоките, които продаваха. Чарли бе чудесен работодател, финансов гений и справедлив шеф. Магазините му бяха пример за успех и сериозен конкурент в интернет продажбите. Преживяха без проблеми световната криза, а после и пандемията от Ковид през 2020 година.

Дарси се гордееше със съпруга си и двайсетгодишния им брак. Отпразнуваха годишнината си в Ню Йорк, а Дарси планираше малка изненада за любимия си. Винаги бе предизвикателство да намерят време само за тях двамата, да си бъбрят и почиват. Тя знаеше по-добре от всеки друг, че човек трябва да се възползва от добрите моменти. Двамата бяха преживели прекрасни пътешествия в миналото. А сега, когато момичетата ги нямаше, нищо не задържаше Дарси у дома. Беше свободна и искаше да прекарва повече време с мъжа си, който пътуваше често.

Чарли бе заминал за Италия предишния ден. Започваше от Рим, където трябваше да се срещне с управителите на фабриките, с които работеше. После потегляше към Милано, който бе един от любимите градове на Дарси. Знаеше, че съпругът ѝ планира да остане за Седмицата на модата в Милано, затова тя смяташе да погостува на Зои на път към къщи и да разгледа ревютата през Седмицата на модата в Париж. Чарли щеше да остане в Италия, за да се види с най-големите търговци. Модната му директорка пък заминаваше за Париж, докато той се трудеше в Рим.

Дарси смяташе да отлети на другия ден за Рим, за да го изненада. Планираше да остане няколко дни в Италия или поне докато графикът на мъжа ѝ го позволяваше. Знаеше, че той е изключително зает, имаше срещи с клиенти, с известни и с обещаващи начинаещи дизайнери. Той можеше да осигури успеха на един дизайнер само с поръчките за неговите магазини. Голяма поръчка от Чарли можеше да превърне млад дизайнер в прочута звезда за съвсем кратко време.

Чарли винаги посещаваше Седмицата на модата в Милано, докато Дарси предпочиташе тази в Париж, и понякога двамата бяха като кораби, които се разминаваха в нощта. Точно поради тази причина тя реши да го изненада в Рим. Планираше го от седмици. Дори ако той бе непрекъснато зает, можеха поне да вечерят заедно. Рим беше романтичен по всяко време на деня. Двамата обичаха да са заедно, когато разполагаха с време. Дарси се вълнуваше от предстоящото пътуване и се усмихваше докато мислеше за него. Щеше да е страхотна веселба! А и малко романтика в един двайсетгодишен брак никога не можеше да навреди.

Връзката им бе силна през всички изминали години, макар да не демонстрираха чувствата си. Дарси приемаше тази страна на мъжа си. Просто родителите им ги бяха възпитали така. Но през годините с Чарли бяха станали още по-близки. Уважаваха се взаимно, радваха се на успехите на другия. Чарли се гордееше с Дарси, а тя му се възхищаваше. Идеята му да се сдобие с китайски инвеститори, за да разшири дейността си в четири прекрасни преуспяващи магазина, бе гениална и истинско предизвикателство. Предприемаческият му талант бе едно от нещата, които Дарси беше харесала у него. А и макар да обичаше бизнеса си, Чарли бе всеотдаен съпруг и баща, а тя – добра съпруга и майка и двамата се обичаха силно.

Чарли изгради империята си преди повечето хора да започнат да търсят партньори и инвеститори в Китай. Дарси бе наблюдавала как бизнесът му се разраства магазин след магазин, благодарение на сериозния капитал на китайците, и Чарли успя да постигне успехи, каквито не би могъл да осъществи сам.

Дъщеря им Пени също осъзнаваше това и искаше да работи за баща си и да научи как да управлява бизнеса. Тя се интересуваше повече от финансовата страна, отколкото от модата, и се надяваше един ден да го убеди да разширят продажбите в интернет, за да съперничат на онлайн марките, които имаха съвсем скромни разходи, защото не поддържаха истински магазини. Пени знаеше колко много означаваха за Чарли магазините му, но бъдещето настъпваше бързо и нещата се променяха. Чарли още не бе убеден в това, но Пени вярваше, че скоро ще го разбере. Беше прекалено умен, за да не го направи.

Чарли беше силен и хубав мъж. Вече на петдесет и две, десет години по-възрастен от Дарси, приличаше повече на четиресетгодишен. Играеше скуош два пъти седмично, обикновено с делови партньори, и тенис веднъж в седмицата във вилата им в Саутхамптън с приятели. Движеше се непрестанно и поддържаше впечатляваща форма. Дарси му даваше съвети за здравословни храни, продукти и новости в медицината, които той се стремеше да следва доколкото може. Но Чарли вечно пътуваше на някъде, най-често до Италия. Това бе страната, където се чувстваше най-добре и у дома си, след Щатите, разбира се.

Дарси обичаше да казва, че бракът им е идеално смазана машина, която върви по разписание и никога не излиза от релсите. Тя бе отлично организирана и двамата живееха по график. Този на Чарли се определяше от модния календар с определени сезони, както и от пътуванията му. Дарси беше наясно, че в живота им няма достатъчно романтика, но това бе неизбежно при две преуспяващи кариери като техните. Бизнесът бе важен и за двама им. А и липсата на романтични моменти не я притесняваше. Любовта и уважението в брака им бяха по-важни за нея от цветята и дребните жестове, от които не се нуждаеше, нито пък очакваше от него.

Докато дъщерите им учеха в гимназията, Дарси осъзна, че между нуждите на момичетата, изискванията на блога ѝ и проучванията за него, както и постоянните срещи с представители на прочути марки, които плащаха за подкрепата ѝ, двамата с Чарли почти не се виждаха. Тя се зарече да промени това, когато дъщерите им отидат в университета. Но дори след заминаването им, двамата с Чарли често срещаха затруднения да съчетаят графиците си.

С изненадващото си посещение в Рим тя искаше да покаже на мъжа си, че държи на него, а и това щеше да внесе малко романтика в живота им. Чарли знаеше, че тя го обича, но не разполагаше с време да го покаже. Какъв по-добър начин за това от няколко романтични нощи в Рим?

После Чарли щеше да се втурне към Милано за Седмицата на модата, а тя се надяваше да се види със Зои за няколко дни преди началото на Седмицата на модата в Париж, която бе изключително важна за работата ѝ. Посещението ѝ в Париж щеше да е изненада и за Зои. Дарси се страхуваше, че ако я предупреди, дъщеря ѝ можеше да се изпусне, когато се чуеше с баща си, и да провали изненадата ѝ. Затова само Дарси и пътническият ѝ агент знаеха, че тя заминава за Рим на другия ден. Страшно ѝ допадаше идеята, че ще изненада мъжа си. Не бе правила подобно нещо от години. Чарли бе прекалено зает, за да ѝ даде графика си, а секретарката му в Рим ѝ каза, че разписанието му се променяло непрестанно, така че и тя не знаеше кога той щеше да разполага със свободно време. Но Дарси все пак реши да го изненада в Рим и да се съобрази с малкото му свободно време. Графикът му в Рим тази седмица не изглеждаше така тежко натоварен.

В Милано винаги бе пълна лудница, тъй като бе меката на италианската мода, а и се намираше по-близо до фабриките, с които Чарли работеше. Повечето от по-младите и нови дизайнери, на които помагаше да се развият, живееха в Рим. Големите по-стари фирми бяха на север в Милано или в градчета наоколо. Фабричният район около Милано бе най-тежко засегнат по време на пандемията преди четири години и възстановяването му бе отнело доста време. Производството бе намаляло, но преди три години всичко се върна към нормалното. Италия претърпя огромни загуби, но бързо се съвзе. Сега Чарли изглеждаше по-зает отколкото когато и да било преди в Италия.

Пандемията се разрази, когато момичетата бяха предпоследна година в гимназията и на семейството бе нужна страхотна организация, за да не изостанат в ученето и да се подготвят за колежа. През последната им година всичко бе наред, но предишната беше истински кошмар, със световна здравна криза и двумесечна карантина. Най-голямото предизвикателство се оказа оставането на всички у дома, но Дарси успя да продължи блога си, като даваше полезни идеи на хората как да преживеят кризата. Чарли се намираше в Азия, когато епидемията избухна, и прибирането му у дома се оказа доста сложно. А след като се върна, му се наложи да остане под карантина две седмици без да вижда близките си. Но всички бяха внимателни, а и късметлии, и никой от тях не се разболя. Когато вече имаше ваксина срещу Ковид, те незабавно се възползваха, както направиха милиони други хора по света. Всички се надяваха това да не се случи отново, а ако все пак се случеше, щамът щеше да е много по-слаб и нямаше да порази света така страшно както първия път. Това бе най-страховитото време в живота им, нещо като ядрено нападение във всяка страна в света.

Дарси, Чарли и децата се скриха във вилата си в Саутхамптън по време на пандемията, докато вирусът върлуваше из Ню Йорк. Тийнейджърите се заразяваха много по-рядко, но няколко от приятелите на момичетата се разболяха, макар и не особено тежко. Тези моменти наистина бяха най-ужасните и тревожните в живота на семейството.

Всички магазини в страната бяха затворени, включително и тези на Чарли. Наложи му се да плаща пълните заплати на служителите си в продължение на два месеца, без да получава доход от магазините, и едва не фалира. Дългогодишните му инвеститори от Китай и правителствените помощи му помогнаха и той бързо върна влака в релсите. Сега компанията му печелеше повече от когато и да било преди и кризата бе само смътен спомен.

През четирите години оттогава, в света цареше друга атмосфера. Хората се обичаха повече, демонстрираха емоциите си по-явно, глезеха се, пътуваха и харчеха с готовност, което бе чудесно за бизнеса на Чарли. Всички се наслаждаваха на живота и смятаха, че това не може да се случи отново след откриването на ваксината. Щастлив делириум. Хората правеха повече секс и се раждаха повече бебета от преди. Всеки ден бе празненство на живота и свободата, след като ограниченията бяха премахнати. Това бе едно от нещата, които вдъхновиха Дарси да изненада мъжа си с кратко посещение в Рим докато той работеше.

Тя въодушевено затвори куфара си, поспа няколко часа и стана рано на следващата сутрин. Нямаше търпение да види изражението на Чарли, когато пристигне в Рим и се появи в стаята му в хотел „Хаслър“. Дарси се усмихна весело при тази мисъл. Нуждаеха се от повече спонтанност и сега тя я осигуряваше.

Такси я откара до летището и тя се чекира за международния полет, щастлива, че вече не трябва да носи маска, когато пътува, макар някои хора все още да го правеха.

Дарси се настани в салона за първа класа, хапна плодова салата и кисело мляко, после се качи в самолета. Носеше със себе си няколко неща, които трябваше да прочете заради клиентите си. Беше си обещала, че няма да работи в Рим. Щеше да се потопи в атмосферата на града, да пазарува, да разглежда величествените сгради и да скита из улиците докато Чарли приключи със срещите си. Знаеше, че той ще се зарадва да я види. Чарли харесваше изненадите повече и от нея. Дарси обичаше да организира всяка минута и да планира грижливо, така че всичко да върви гладко. Чарли бе по-спокоен и небрежен, когато не беше затрупан с работа, и тя се надяваше той да има свободно време между срещите. Щяха да се забавляват чудесно, а после тя щеше да погостува на Зои в Париж преди ревютата през Седмицата на модата, когато щеше да е заета през целия ден.

Самолетът излетя и Дарси загледа как Манхатън изчезна под него. Реши, че трябва да прави подобни изненади по-често. Двамата с Чарли имаха нужда да върнат романтиката в живота си. Бездруго не бяха отделяли много време един за друг, тъй като близначките се родиха скоро след като се ожениха. А и тя бе на легло през последните пет месеца от бременността и не можеше дори да напусне спалнята. През последните деветнайсет години двамата с Чарли работеха прекалено усърдно, опитваха се да бъдат добри родители и да правят всичко необходимо, затова не им оставаше много време заедно. Сега обаче можеше да се отпуснат и позабавляват. Никой от двама им вече не трябваше да се грижи за стари родители. А момичетата учеха в чужбина и така семейните им задължения бяха по-леки. Разполагаха с предостатъчно пари за забавления и сега трябваше да положат усилия да са по-често заедно.

Дарси изгледа два филма, изяде вкусната си италианска вечеря и поспа. Събуди се, когато кацнаха в Рим. Веселбата започваше! Радваше се, че бе решила да изненада мъжа си, това бе най-добрата ѝ идея от години, която щеше да внесе пикантност и романтика в брака им, а това винаги бе хубаво.