Сънят

КАКВО СТАВА ТУК?

Библиотеката е добро място, където да отидете, когато се чувствате объркани или нерешителни, защото там, в някоя книга, може да намерите отговор на въпроса си.

E. Б. Уайт

Спомням си една песен от 60-те години на миналия век, която се казваше „Така стоят нещата“ (For What It’s Worth) на канадско-американската група „Бъфало Спрингфийлд“. Текстът на песента гласи: „Нещо става тук... Но не е съвсем ясно какво.“ Припевът настояваше: „Всички вижте какво се случва“. Историята разказва, че докато членът на групата Стивън Стилс отивал към Холивуд за музикално шоу на „Сънсет Стрип“, се натъкнал на голям протест на млади хора заради полицейския час и затварянето на клуб, известен като „Пандорас Бокс“. През 1971 г. Стилс си спомня:

Група почти деца се бяха събрали на ъгъла на улицата и казваха, че няма да мръднат оттам. Появиха се два-три автобуса с полицаи от Лос Анджелис, които много приличаха на щурмоваци ... Погледнах ги и си казах: „Господи, Америка е в голяма опасност!“.

Стилс написва „Така стоят нещата“ след видяното онази нощ и включва в текста: „Започва, когато постоянно се страхуваш... Кривваш встрани и човекът... те прибира“. Песента се превръща в химн на „контракултурата“ на 60-те години, когато младите – или поне някои от тях – поемат по пътя на свободната любов, свободното слово и свободата от войната, особено от масовите убийства и бруталността на Виетнам. Петдесет и шест години след излизането на тази песен иронията е жестока, но темата на нейното послание е много ясна. Свободите са подложени на унищожение по целия свят от зората на ерата на „Ковид“ и продължават да бъдат унищожавани, докато се движим към отдавна планирана антиутопия, каквато не сме виждали в познатата ни човешка история. Казвам, че иронията е ярка поради друго „събитие“. Големи маси млади хора вече не излагат на показ тиранията както контракултурата от времето на Стивън Стилс. Вместо това са се превърнали в съществена част от налагането на тиранията. Америка никога не е била в такава голяма опасност, както и светът, и въпреки това наследниците (само на теория) на „контракултурата“, наричани сега „пробудени“ (woke), не се противопоставят на войната и унищожаването на свободата. Те го изискват. Не протестират срещу полицейския час. Протестират срещу онези, които протестират срещу полицейския час, локдауните и антиутопията. Пробудените настояват изобличителите на тиранията да бъдат демонизирани, маргинализирани и заглушавани. Днес пробудеността е новата тирания. Новото „ляво“ е новото „крайно дясно“. Тези хора не са съвременни наследници на „контракултурата“. Наследници са на Сталин и нацистите. Те са върховен пример за групово мислене и управление на тълпата. Каква инверсия се е получила, откакто Стилс е взел перото си!

Програмите за възприемане, които пробудените са „свалили“ от държавата чрез училищата, университетите и груповото мислене, са създали форма на крайна шизофрения, при която самоидентичността и поведението говорят на напълно различен език. Тези хора се самоопределят като толерантни либерали, докато се държат като нетолерантни фашисти, но самоидентичността е толкова доминираща, че им пречи да видят фашизма – „аз съм либерал“ – и дори се самоопределят като „антифашисти“. Това е изпържване на мозъка пар екселанс, с което нацисткият „ангел на смъртта“ Йозеф Менгеле би се гордял безкрайно. Подобно психическо състояние се усложнява от изтритото чувство за хумор и най-балансиращата черта – способността да се надсмиваш над себе си. През 60-те години на миналия век имаше наистина много неща, манипулирани от истаблишмънта, но „сърцето“ все още играеше роля в наивността. Пробудената „контракултура“ днес е истаблишмънтът и затова, въпреки че демонстрира възхищение от себе си и чувство за морално превъзходство, тя е безсърдечна в начина, по който се налага на обществото. Да разбереш пробудеността означава да разбереш мащаба и дълбочината на масовия контрол върху възприятията, който е проникнал в голяма част от колективната психика и от който зависи антиутопията.

Какво се е случило с някогашната „радикална левица“? Тя е похитена и преобърната с главата надолу от машинациите на пробудените. Те не протестират срещу безсърдечното бреме, налагано от милионерите и несменяемата управляваща класа, както правеха младите преди много време. С удоволствие приемат сегашния милиардерски долар и целуват милиардерския задник. Финансирани са от Системата, за да пропагандират Системата, докато твърдят, че се противопоставят на Системата. Говоря за „Антифа“, „Животът на чернокожите има значение“ и огромната мрежа от марионетки и пешки, които изискват „разнообразие“, докато го унищожават, и се противопоставят на „фашизма“, докато маршируват като обути с ботуши войници на фашизма, този път в световен мащаб. „Елитът“, който някога беше мишена на „контракултурата“, сега крещи „скачайте“, а пробудените питат „колко високо?“. Полицията, която според Стивън Стилс прилича на „щурмоваци“, е приветствана, стига мишените да са тези, които искат да възстановят свободата, тъй като тя е почти унищожена. За разлика от тях, когато полицията отговаря на насилието на пробудените в неговото все повече разширяващо се многообразие, тя трябва да бъде „обезкървена“ и демонтирана. Ако ни подкрепяте, значи сте добри, независимо от това какво правите. Ако не го правите, трябва да бъдете унищожени. За програмираното, ама толкова много програмирано, съзнание на пробудените мирните протестиращи насърчават фашисткото насилие, докато фашисткото насилие на пробудените защитава „демокрацията“, „разнообразието“ и „справедливостта“ – дума, която сега, в нашия преобърнат свят, означава, че всички хора не са третирани като равни, а да бъдат родени равни дори дума не може да става. Какъв обрат само е настъпил, след като „елитът“ и фалшивата „прогресивна“ левица говорят на един и същ език – езика на глобалния контрол.

Въпреки това текстовете на Стилс остават смразяващо актуални и още по-валидни в светлината на настоящите събития: „Нещо става тук... Но не е съвсем ясно какво... Всички вижте какво се случва.“ Разликата между настоящето и „контракултурата“ от епохата на Децата на цветята е, че макар тук да се случва нещо, за всеки с отворени очи и съзнание е напълно ясно какво е то. Е, поне в света на „видяното“, който толкова много хора възприемат като единствената реалност. Далеч от това да са мистерия, целите и методологията на случващото се са извадени пред нас на публичен показ, на видно място и с прозрачност, която само мозъчно мъртвите със сигурност не могат да не забележат. За съжаление, шокиращо, учудващо, поразително, толкова много хора все още не успяват да видят това, което е изложено пред тях, а пробудените дори повече от всички останали. Ще видим как е възможно възприятията да бъдат изолирани така, че умовете да бъдат затворени за шибаното очевидно и носителите на тирания да могат да вярват, че са носители на либерална свобода. Въпросите „как“ и „защо“ са много дълбоки. Пробудеността е само повърхностен израз на нещо, което ни отвежда в други измерения на реалността. Това, което се случва, е много по-голямо от всичко, което можете да видите, и от почти всичко, което можете да си представите. Да си пробуден е симптом, а не причина, но той отваря вратата към това как възприятието, индивидуално и колективно, може да бъде завладяно и насочвано по желание от онези, които се намират в сфери, скрити от човешкото зрение. Как в рамките на две или три поколения масовото възприятие може да бъде преобърнато и пренаписано. Кой прави това, как и защо? За да разберем наистина „какво става тук“ и какво се е случвало през цялата човешка история, трябва да преодолеем стените на затвора на петте сетива. Трябва да разширим възприятията си до нива на съзнание, до осъзнатост, които могат да виждат отвъд конските капаци или шлема за виртуална реалност, които изкривяват усещането ни за реалност в мъгла, лабиринт от възприятийни задънени улици и отклонения. Тогава ще можем да отворим съзнанието си за огромния човешки контрол и за това как малцина могат да диктуват живота на милиарди хора поколение след поколение. Това е фантастична история. За всеки, който за първи път се сблъсква с тази информация, и за тези, които са забелязали видимата манипулация, но не и нейната крайна причина, предстои могъщо предизвикателство на следващите страници. То изисква всички „заучени“ (програмирани) възприятия да бъдат оставени настрана, за да се позволи на един изцяло нов свят и едно ново усещане за реалност да навлязат през онази врата в ума, на която е написано „Опасно – не отваряй“. Но тя трябва да бъде отворена – всичко зависи от това.

През последните 34 години живях на фона на подигравки и отхвърляне от страна на преобладаващата част на обществото и дори на повечето от онова, което се нарича „алтернативна“ негова част. Не се възмущавам от този факт. Разбирам защо това трябва да е така в света на „човека“. Как дефинирам „човек“? Това е възприятието да бъдеш „човек“. Това е всичко. Това възприятие е подкрепено от „тяло“, наречено „човек“, и програмиране през целия живот, което ни казва, че сме „хора“. Но дали е така? Кой го казва? Ами Системата го казва. Но какво е „Системата“? Това е глобална мрежа за комуникация и манипулация, която действа чрез правителството, „образованието“, академичните среди, „науката“, „медицината“, корпорациите, религията, интернет гигантите и медиите, и която програмира възприятието за „човек“, като постоянно повтаря, че сме „хора“. Мрежата във всичките ѝ форми се контролира от сенките, от невидимото, от демонична сила, която има една и съща амбиция – да ни убеди, че сме „хора“ и нищо повече – „хора“, които са подчинени на случайността или на волята на някой „бог“, който постоянно ни преценява. Последното е близко до истината, ако заменим „бог“ с „богове“, както ще разгледаме по-късно, или, още по-точно, ако заменим „бог“ с „фалшив бог“. Това е мрежата, „Системата“, която ни казва, че сме хора, и програмира усещането ни за „нормалност“, чрез което се филтрират и преценяват всички хора, събития, случки и мнения. Това са създателите на пробудеността, която трябва да обслужва техните интереси.

Наблюдавайте света и ще видите, че реалността се възприема в симбиоза с това, което се смята за „нормално“. О, да, „нормалното“ може да се промени, както при „новото нормално“; но каквото е преобладаващото „нормално“ в момента, става филтърът, през който се възприемат възможностите и реалността в спектъра от достоверно до смешно. Пробудеността например е начин на мислене, който само преди години щеше да бъде смятан за смешен. Днес ни се внушава, че сред множество заплахи и последици трябва да приемем някогашното смешно за истинското състояние на нещата. Мъжът може да бъде жена, жената може да бъде мъж, а СО2, газът на живота, без който всички бихме били мъртви, е заплаха за нашето съществуване. Нормалното може да се промени много бързо, докато преклонението пред преобладаващото „нормално“, каквото и да е то, е постоянна човешка черта. Погледнете какво историята е смятала за „нормално“, което сега се смята за абсурдно. Вече ни се е случвало, нали? Вникнете по-дълбоко, както ще стане в тази книга, и ще видите, че нашето „нормално“ е също толкова нелепо, а често и още по-нелепо; но кажете нещо извън това „нормално“ и ще получите такова отношение, на което аз се радвам вече повече от три десетилетия от пробудени и не-пробудени. Какво изобщо е „нормално“? Просто така наричаме това, което хората обикновено изпитват и което Системата, мрежата, ни казва, че е „нормално“. Това е така независимо кое „нормално“ е било доминиращо в която и да е предходна човешка епоха или култура.

В тази книга съм на път да пренапиша какво е „нормално“ както никога досега. Представяте ли си – да пренапиша? Не да разруша, да разглобя, да унищожа, да разбия на пух и прах, да залича и да изрина. Няма да има нито едно „нормално“, което да е останало непокътнато, когато работата бъде свършена. Почти никоя система от вярвания – религиозни, „духовни“ или „научни“ – няма да оцелее след този изцяло нов начин на разглеждане на „живота“. Не правя това, за да осъдя тези вярвания, защото разбирам защо те са толкова яростни, както ще обясня. Просто искам истината. От самото начало на събуждането на моето съзнание през 1990 г., което промени възприятията ми, се интересувам единствено от търсенето на знание – гносис, – където и да ме отведе то. Не търся статуя или аплодисменти. Нямам желание да бъда приветстван като „достоверен“ и „специален“ от фалшивата „нормалност“ или да бъда поставян на нейните пиедестали, преди илюзията на „времето“ да докаже, че тези герои са били монументално погрешни, заблудени или дори генетични лъжци. „Следвайте науката“, казват те. Колко болезнено и дори смехотворно звучи това, след като издигнатите на пиедестала хора от епохата на „Ковид“ са разкривани като голи царе, макиавелистки манипулатори и разпространители на лудост, каквито те винаги са били за онези, които са преодолели илюзорните стени на „нормалното“.

Аз също нямам нужда или желание да бъда харесван. Със сигурност няма да редактирам и цензурирам това, което казвам, за да получа приятен и подкрепящ отговор от другите. Единственият начин да го постигнете е като им кажете това, което вече мислят или искат да чуят, но дори и тогава никога няма да се харесате на всички. Това не е начинът да се търси истината, щом по дефиниция означава да се съобразяваш с манипулираните неистини на „нормалните“. Ако имате нужда другите да ви харесват, нямате никакъв шанс да разкриете и съобщите „какво се случва тук“. Повечето хора не искат да знаят истината. Тяхната възприемана сигурност е зоната им на комфорт, независимо дали е религиозна или „научна“. Намират своята сигурност в тази увереност и я защитават до побеляване на кокалчетата на пръстите. Пробудените са краен случай. Оспорвайте зоните на комфорт, чувството за сигурност и увереност и хората няма да ви харесват; но не ги оспорвайте и никога няма да се доближите до истината.

В тази книга ще разгледам някои наистина „необичайни“ концепции и информация, ама наистина „необичайни“. Следващите страници са резултат от десетилетията ми изследвания, както и от интуитивното ми „познание“ и преживяванията ми в състояние на сън, които изтъкаха повтарящ се образ на това какво представлява нашата реалност и как тя е специално създадена, за да поробва и впримчва. Това включва и цикъла на „прераждането“. Точността ми в предсказването на това, което предстои да се случи в продължение на десетилетия, беше постигната по същия начин. Ако съм грешал в предсказанията си, значи греша и тук, но не съм. Предсказаното от мен се случи даже до най-малките подробности. Една сила работеше чрез мен, за да предаде информация, която да освободи човечеството от заклинанието, под което живеем. Тук ви поднасям последната част от нея. Предстои ни доста интересно пътуване и се надявам, че ще останете с мен до края, който вярвам, че ще намерите за оптимистичен. Нещата изглеждат зле заради това, което ни казват да вярваме за тях и за себе си. Освободете съзнанието си и „лошото“ може да се окаже възможност, след като разберете с какво наистина си имаме работа и защо.

Насладете се на пътуването. Пътят ще бъде неравен, но в крайна сметка красив.

1.

ИЗГУБЕНИ В ЛАБИРИНТА

Имам теория, че когато се изгубите, най-добре е да се върнете в началото и да опитате отново да преминете лабиринта.

Аманда Сийлс

След 34 години изследователска работа на пълно работно време ми е ясно, че този „свят“ може да бъде разбран само ако знаем как е създаден, от кого и с каква цел. Когато знаеш какво всъщност представлява „светът“ и защо, калейдоскопът се раздвижва и всичко – всичко – се променя.

Пиша тази книга специално, за да разкрия всички основни аспекти на реалността и да покажа как се е случила необикновената човешка история. Информацията е резултат от десетилетия на изследвания в един невероятен живот, който ме отведе в около 60 държави и в други реалности, за да открия отговорите на ГОЛЕМИТЕ въпроси: Кои сме ние? Къде сме? Какво правим тук? Откъде идваме? Ще представя изцяло ново обяснение на тези вечни загадки. Няма да включвам безкрайно много фини подробности, защото всичко това е в другите ми книги, много от които са мегапроизведения със значителен обем. Няма смисъл да повтарям това, което е достъпно другаде: във „Всичко, което трябва да знаете, но никога не ви е било казано“, „Измамата на възприятието“, „Отговорът“, „Децата на Матрицата“, „Най-голямата тайна“ и много други. Искам да се съсредоточа върху многостепенната структура, която държи човечеството във вечно робство и която в крайна сметка произхожда от измерения на реалността извън човешкото полезрение. Тази структура – как наистина функционира играта – е знанието, което може да ни освободи, и тя спешно трябва да бъде разбрана от населението на света, което се намира в продължаващо робство, все още възприемано от мнозина като свобода. Това е адски интересна история.

Преди всичко трябва да се справим с фундаменталното недоразумение, в което вярват толкова много хора: че очите ни са в състояние да видят всичко, което съществува в „пространството“ пред тях. Това не само е далеч от истината, но едва ли би могло да бъде по-неправилно. Повтарям този въпрос във всяка моя книга, защото то е в основата на човешкия затвор. Онези, които вярват в тази измислица, не могат да си представят невидимите сфери. За тях самата идея е невъзможна, когато няма какво да видят отвъд това, което си мислят, че виждат, под влияние на илюзията, че виждат всичко. Същности, които манипулират човечеството от невидимото? Не бъдете идиот! Ако ги имаше, щяхме да ги видим. Е, някои ги виждат, но те са рядкост в сравнение с броя на тези, които не ги виждат. Причината за това е, че хората почти нищо не могат да видят. Манталитетът на „виждам всичко“ продължава да съществува, въпреки че не можем да видим това, което технологиите могат да видят под формата на радиовълни, микровълни, инфрачервени, ултравиолетови, рентгенови и гама-лъчи. Това са все честотни ленти в рамките на електромагнитния спектър, за които знаем, че съществуват, защото ги използваме. Всички те са невидими за човешкото око. Само един малък диапазон от честоти е видим за нас и той съответно се нарича „видима светлина“ (фиг. 1). За да представим това в перспектива: Общоприетата наука смята, че електромагнитният спектър (изживяваната човешка сфера в действителност) е само 0,005 процента от това, което съществува във Вселената в различни енергийни форми. Видимата светлина, единствената реалност, която можем да видим, на свой ред е част от тези 0,005 процента (фиг. 2 и 3). Смисълът остава същият дори ако приемете най-високата оценка, която съм виждал, от 0,5 процента за електромагнитното съотношение. Хората не могат да видят почти нищо от това, което съществува в „пространството“, което наблюдаваме. Моля, обърнете внимание, че когато пиша думи в кавички, както при „пространство“, това е, за да отразя, че думата има значение за човешката психика, което може да не е такова, каквото е в действителност. Въпросът, който съм чувал толкова много пъти, е „защо не мога да видя тези невидими същности, за които говорите?“. Моят отговор винаги е: „Не можете да ги видите, защото почти нищо не можете да видите“. Фактът, че толкова много хора не знаят това, е свидетелство за силата на потискането и програмирането на възприятията и за степента, в която се контролира основната информация. Със сигурност всеки би трябвало да знае това като даденост, нали?

Става дума просто за честота и това е вярно във всеки смисъл, понеже самата „физическа“ материя е проявление на честота. Аналоговите радиостанции могат да споделят едно и също възприемано „пространство“, без да знаят една за друга. Те работят на различни честоти или дължини на вълните (фиг. 4). Същото важи и за визуалната версия, която наричаме телевизия. Аналоговите телевизионни канали споделят едно и също пространство и въпреки това ние виждаме само този, на който телевизорът е настроен в дадения момент. Завъртете копчето или натиснете бутона и радио- или телевизионният канал ще се промени, тъй като се сменя честотата, на която е настроен приемникът. Когато преминете от станция А на станция Б, нищо не се случва със самата станция или с това, което излъчва. Станция А все още е „в ефир“, когато настройките ви прехвърлят на станция Б. И двете съществуват, всички съществуват в едно и също „пространство“. Видимата светлина е нашата телевизионна станция, а в по-широк план – електромагнитният спектър или честотният диапазон. „Човешкият свят“ е само честотна лента и това обяснява много неща.

През вековете хората са описвали, че са виждали кораби или същества, които се появяват „от нищото“ и след това изчезват „в нищото“. Всеки, който все още е хипнотизиран от преобладаващата „нормалност“, ще се присмее и ще отхвърли подобни твърдения. Ти си луд, приятелю, точно като онзи Айк. Присмехулникът просто не познава реалността. За наблюдателя един кораб или същество изглежда, че се е появил „от нищото“, когато е навлязъл във видимия диапазон на светлината. Едва тогава наблюдателят може да ги види. Те се появяват светкавично, без никакъв преход, по същия начин, по който новият телевизионен канал се появява на екрана в частта от секундата, в която натискате бутона. Същото се отнася и за „призраците“ и други явления и така наречените „паранормални“ явления. Това са същности или съзнание в друго измерение, толкова близко до нашето, че може да има взаимодействие по същия начин, по който може да има „смущения“ между радиостанции, които са много близо една до друга на честотната скала. В това няма нищо „паранормално“. „Пара“ е добавено от общоприетата наука (псевдонауката), за да обозначи това, което нейният подобен на лепкав сироп ум или не може да обясни, или предпочита да отрече, че изобщо може да се случи. Обратният принцип важи, когато нещо „изчезва в нищото“. То напуска видимата светлина точно както телевизионното предаване напуска екрана в момента, в който бутонът избира новия канал, като променя честотата на текущия. Ключът към разбирането на тази реалност и на онези, които се свързват помежду си, е честотата. Вече посочих, че това, което се възприема като „материя“, реалността на „физичността“, е само определен диапазон от честоти, и то много тесен. Честотата на материята е свързана с честотата на видимата светлина, поради което ние „виждаме“ (всъщност декодираме, както ще обясня) свят, който изглежда твърд и „физически“, а всъщност не е такъв. Както е казал Алберт Айнщайн:

Що се отнася до материята, всички сме грешили. Това, което наричаме материя, е енергия, чиито вибрации са намалени дотолкова, че да бъдат възприемани от сетивата. Няма материя.

Точно така. Съществува само възприятието за нея. Всичко е възприятие и имам предвид наистина всичко, както ще ви разкрие тази книга.

Да виждаш означава да вярваш?

Не – да вярваш означава да виждаш

Възприятието командва на всяко ниво на Безкрайната реалност. Всичко, което виждаме, и начинът, по който го виждаме, се определя от това как го възприемаме. Това, в което вярвате, го възприемате, а това, което възприемате, го преживявате или, казано по друг начин, го виждате. Както се казва в една стара поговорка: „На вкус и цвят другари няма“. Един човек възприема едно, друг човек възприема друго. Поведението ни също е продиктувано от възприятието, тъй като се държим така, защото възприемаме така. Различните реакции на една и съща ситуация са резултат от различните възприятия на участниците в нея. В напрегнат момент някои може да искат да се бият, други да изберат да избягат, а трети да отстояват позициите си и да се стремят да разрешат нещата по мирен начин. Изборът дали да се съобразим с фашистките изисквания, или да откажем да се подчиним, се решаваше от възприятието, когато се разиграваше мистификацията „Ковид“. Ако сте повярвали на лъжата, че върлува смъртоносен „вирус“, сте се подчинили на властта с убеждението, че това е най-добрият ви шанс за оцеляване. Приели сте да бъдете под домашен арест, да носите памперс за лице, да се държите на разстояние от другите на обществени места и да ви сложат фалшива ваксина, без предварително да бъде подложена на никакви надеждни изпитания и която дори не е ваксина според всички предишни критерии. Много по-късно един от ръководителите на „Пфайзър“ призна, че дори не е била тествана, за да се види дали спира предаването на предполагаемия – предполагаемия – „вирус“. Катастрофата с „Ковид“ беше създадена чрез възприемане на катастрофа с „Ковид“ в отчаяно наивната вяра, че властите ви казват истината. Възприемането е равно на поведението, което, от своя страна, е равно на последствията. Възприемането е равно на поведението, което е равно на резултата. Ако искате да контролирате резултата, индивидуално и колективно, трябва да контролирате възприятието в началото на последователността. Как можете да го постигнете? Като контролирате информацията, която хората получават и въз основа на която формират възприятията си (фиг. 5).

Ето ви и причината за шокиращите крайности на цензурата. Ако се уверите, че целевата група чува само вашата версия на реалността, шансовете да повярва на това, което казвате, при липса на алтернативно обяснение, се увеличават неимоверно. През пролетта на 2020 г. бях изтрит от всички основни интернет платформи, когато разобличих официалния наратив за „Ковид“ като куп глупости и измислена фантазия (вж. книгите ми „Отговорът“ и „Възприятията на един ренегатски ум“). Освен това през 2022 г. ми беше забранено да влизам в 26 държави от Шенгенското пространство в Европа за най-малко две години след решението за забрана от страна на институционално корумпираното нидерландско правителство, което предизвика последиците за останалите членки на Шенгенското споразумение. Ако ви е забранено да влизате в една от 26-те държави, ви е забранено да влизате във всичките. През 2019 г. вече ми беше забранено да влизам в Австралия. Моето „престъпление“ в Нидерландия беше, че приех покана да говоря на митинг за мир в Амстердам, което външно контролираните нидерландски власти не искаха да направя. Това разкрива мащаба на чистия терор на онези, които управляват нашия свят, винаги когато истината заплашва да излезе наяве.

Онези, които мислеха самостоятелно и гледаха отвъд официалните тъпотии за „Ковид“, имаха съвсем различни последици от своите съвсем различни възприятия. Много от тях загубиха работата си и бяха остракирани дори от собствените си семейства, но запазиха суверенитета и самоуважението си, като отказаха да се подчинят на глупостите. Потърсиха истината, вместо безропотно да приемат лъжите или да се подчиняват от страх, че не бива да не се подчиняват. От решаващо значение е, че отказаха фалшивата ваксина, която сега убива и осакатява изключително много хора по света. Търсенето на истината за „Ковид“ им е отворило вратата да видят мащаба на човешката измама и поне някои нива на скритите мрежи, които организират глобалната тирания. Имаше много предизвикателства за тези хора, за тези възприятия, но колко конформисти биха искали да сменят мястото си с тях сега, когато мегаизмамата „Ковид“ се разкрива все по-ясно в публичното пространство? С този прост пример за противопоставяне на възприятието на „Ковид“ и резултата от него вие имате стълбовете на човешкия контрол. Ако контролирате възприятието, контролирате и поведението, а колективното човешко поведение е това, което наричаме човешко общество. Контролирайте възприятието и контролирате света. В хода на книгата ще видим, че същият принцип се прилага на всяко ниво на нашата реалност, и с това знание „тайните“ на реалността и човешката съдба (и нейното разрешаване) ще се откроят рязко. Възприятието е изворът, от който се появява всичко останало, и всичко може да бъде обяснено.

Реалността има много нива и това, което изглежда, че се случва на едно ниво, ще бъде заместено от гледната точка на друго. Вгледайте се отблизо в някоя тухла и ще видите червеникаво петно. Това ще бъде валидно усещане за реалността от гледна точка на мястото, където се намирате. Направете няколко крачки назад и ще видите, че червеникавото петно е част от стена; отидете още по-далеч и това е къща; след това улица, град и т.н. На всеки етап това ще бъде валидна реалност от гледна точка на мястото, където се намирате, въпреки че това, което виждате, е драстично различно. Това е валидно за нивата на реалност и за това, което ще разкажа. Правилно е от перспективата, която описвам, но с напредването на книгата картината ще става все по-голяма и по-голяма и по-ранните обяснения ще се виждат в този обширен контекст не съвсем такива, каквито са изглеждали на собственото си ниво на реалност. Това е като да търсиш центъра на лабиринт. И така, с тази уговорка – започваме.

Холографска „физичност“

Царството на видимата светлина е илюзорно, както и материята, която изглежда, че изгражда „физическия“ свят в рамките на нейната честотна лента. Дори виждането с очите ни е по-скоро символично, отколкото буквално. Ние „виждаме“ с мозъка си (или го правим на едно ниво – ще навлезем много по-дълбоко в тази област, докато продължаваме). Човешката реалност е като Wi-Fi поле, а тялото/мозъкът е компютърът, който декодира информацията на нашия екран – визуалното възприятие (фиг. 6). Компютърният оператор използва мишката и клавиатурата, за да се свърже с определена част от Wi-Fi полето, известна като уебсайт. След това компютърът декодира тази част от полето на уебсайта в съвсем различна форма, която виждаме на екрана (фиг. 7). Току-що описах как хората създават реалност (на едно ниво). Нашите пет сетива – зрение, слух, допир, мирис и вкус – ни свързват с полето на реалността – космическия Wi-Fi – чрез декодиране на информацията за вълните в електрическа информация. След това тя се предава на мозъка и отново се декодира в цифрово-холографска информация или илюзията за физичност. Къде се намира „физическият“ свят? Той е във вашата „глава“ (фиг. 8). Не съществува „външен свят“ във вида, в който си мислим, че го възприемаме. Пао Л. Чан посочва в статия в „Будни времена“, че когато рисуваме картина или моделираме триизмерен обект с помощта на компютърен софтуер, всички инструкции се обработват от централния процесор (CPU) и неговите съставни части, преди да бъдат прожектирани на екрана. Този процес протича почти мигновено и „в известен смисъл нашата картина или триизмерен модел не е нищо повече от възприемането на процесора“. В други книги съм правил аналогии на процесора с мозъка и той наистина е известен като „мозъка на компютъра“. Едно техническо определение в интернет гласи:

Централният процесор е мозъкът на компютъра, който съдържа всички схеми, необходими за обработка на входящата информация, съхраняване на данните и извеждане на резултатите. Централният процесор непрекъснато изпълнява инструкциите на компютърните програми, които му указват кои данни да обработва и как да ги обработва.

Точно това прави и мозъкът. Пао Л. Чан пише:

Ако погледнем компютъра отвън, творбата ни изглежда солидна. Ако разглобим външните слоеве на компютъра и наблюдаваме на забавен каданс как работи хардуерът му отвъд микроскопичното ниво, ще видим, че той е изграден от огромни потоци електрически токове. Електрическите потоци са друга форма на енергия.

На това ниво творбите ни ще изглеждат като проблясъци на електрически ток. Тази аналогия на работата на компютъра е подобна на начина, по който нашите умове и съзнание създават илюзорната ни външна реалност... Причината, поради която възприемаме нещата като твърди, е, че нашите тела и съзнание кодират енергийните модели около нас като твърди. Именно в този момент ние сме подмамени да вярваме, че нашата реалност е изградена от твърди материали.

Принципът, който описвам, е същият като при холограмите, които стават все по-разпространени в съвременното общество. Използват се в продукти, реклами, сценични шоута и видеоклипове, в които холографски изображения на отдавна починали артисти могат да играят заедно с тези, които живеят днес. Холограмите нямат плътност, но най-добрите от тях изглеждат солидни като вас и мен (фиг. 9). Създават се от взаимодействието на лазер или т.нар. кохерентна светлина и фотографска плака. Част от лазерния лъч (опорен сноп) попада директно върху плаката, докато другата половина (предметен сноп) записва обекта във вълнова форма (фиг. 10). След това вторият сноп се сблъсква върху плочата с опорния сноп и заедно образуват „интерференчна картина“, която представя обекта във вълнова форма (фиг. 11). Друг лазер се насочва към интерференчния модел и като по чудо се появява триизмерен образ на обекта. Тези холографски проекции могат да изглеждат толкова плътни, толкова физически, че хората отказват да преминат през тях, въпреки че биха могли (фиг. 12 и фиг. 13). Освен това мозъкът ни е настроен да възприема тези проекции като плътни, към което се добавя и „физическата“ илюзия, че се сблъскваме с неща, и можете да разберете защо възприемаме света като твърд и взаимодействаме с него, сякаш това е така. Скоро ще обясня явлението „сблъскване“. Днес холограмите се правят в цифров вид и това е още по-близко до нашата преживяна реалност. Всяко от вашите очи изпраща на мозъка електрическа версия на вълновата „Wi-Fi“ информация, която мозъкът трансформира в илюзията за триизмерен свят. Така се създават холограмите и по този начин мозъкът ни представя един холографски „триизмерен“ свят, който съществува само в нашата „глава“. Холограмите имат едно забележително свойство, тъй като всяка част от холограмата е по-малка версия на цялото. Ако нарежете холографски отпечатък на вълнова форма на четвъртинки и осветите с лазер всяка от тях, няма да видите четвъртинка от картината. Ще видите една четвърт размер на цялата картина. Моделът на вълновата форма е създаден по такъв начин, че цялата картина е кодирана във всяка част (фиг. 14). Тук имаме обяснението за това как чрез лечебни методи като рефлексология и акупунктура може да се намери отражение на цялото тяло в стъпалата, ръцете, ушите и на други места. Същото важи и за четенето по дланта, чрез което цялото тяло може да бъде разпознато в ръката. Това е възможно, защото тялото, както и всички други „физически“ проявления, е холограма, а холограмите не са твърди. Тяхната твърдост е илюзорна, както и цялата ни привидно физическа реалност.

Мозъкът има специфични секции за декодиране на различните сетива и обединява тази комбинация, за да формира това, което наричаме човешка реалност (фиг. 15). Очите ни имат сляпо петно, където зрителният нерв се среща с ретината. Каквото и да има в това място, мозъкът не може да го види и запълва празнината с това, което предполага, че е там. „Физическата“ реалност се формира от обединението на петте сетива и „добавената стойност“ на мозъка, или интерпретацията на това, което сетивата предоставят. Оптичната илюзия е средство за представяне на информация на мозъка, за да се заблуди този процес на декодиране, и има безкрайни примери за изображения, които мозъкът вижда по определен начин, когато всъщност те не са такива. Мозъкът може да бъде програмиран чрез вербални и други честотни източници да декодира сетивната информация по определен начин. Програмираният мозък ще възприема реалността по съвсем различен начин от непрограмирания. Дори визуалното възприятие може да бъде манипулирано, ако знаете какво правите. Казах „вербални и други честотни източници“ и някои биха могли да отговорят, че вербалното не е честота. Но то е. Това, което наричаме думи, са честотни полета – вълнови полета, – генерирани от гласните струни, които ушите превръщат в електрическа информация, която мозъкът декодира като думите, които „чуваме“. Езиците не са просто различни думи, а различни честоти, които мозъкът декодира в думи. Наистина всичко е въпрос на честота.

Всяко от сетивата работи по един и същи начин, като преобразува вълновата форма на входа в електрически изход. Лесно е да си представим това с усещането за слух, като се има предвид, че звукът се разпространява под формата на вълни, а ушите предават тези звукови вълни на мозъка в електрическа форма. Всички сетива работят по този начин. Зрението, допирът, вкусът и мирисът са вълнова информация, когато за първи път взаимодействат с тялото. Виждаме, докосваме, чуваме, вкусваме и миришем по начина, по който ги възприемаме, едва когато мозъкът декодира електрическата информация от сетивата. Ние не „виждаме“ с очите си. Ние декодираме с тях. Визуалната информация постъпва в очите от вълновото поле, след което се декодира като електрическо предаване към мозъка. Хората могат да ослепеят, когато очите са увредени по начин, който пречи на този процес, но слепотата може да е резултат и от увреждане на мозъка в областта, която декодира зрителното усещане. Тази система за вълново-електрическо-цифрово-холографско декодиране ни създава илюзията за физически свят, който съществува извън нас, когато всъщност всичко това се случва в мозъка ни (фиг. 16). Цифровата телевизия също работи с честоти, които са кодирани с цифрова информация и отразяват още по-точно честотно-цифровия процес на декодиране, чрез който мозъкът създава илюзията за „физическа“ реалност. Така че, да, книгата, която четете, във вида, в който я възприемате, съществува само в мозъка ви. Същото е и с всичко, което преживяваме като „физическо“. Това не е някаква откачена концепция, произтичаща от консумацията на твърде много бира или пушенето на джойнт. Добре известна е дори на общоприетата наука. Просто не говорят много за нея поради всички последствия, които това би имало за официалните схващания за твърдия, физически, външен свят. Реалността, дори „физическата“ разновидност, е декодирано вълново информационно поле по същия начин, по който целият интернет може да съществува в Wi-Fi поле от излъчване – вълново излъчване (фиг. 17). Днешната технологична трансформация е просто технологичната версия на начина, по който създаваме – или възприемаме – илюзорната физичност на човешката реалност.

Огледайте се – нищо не е „истинско“

Потвържденията, че тези възприятия, които смятаме за толкова реални, са илюзорни, са навсякъде около нас. Гледаме филмите, който сякаш са непрекъснат поток от изображения, докато всъщност са поредица от неподвижни снимки, които мозъкът ни декодира като непрекъснат поток. Телевизионният екран ни показва изображения под формата на пиксели и мозъкът ни ги слива, за да изглеждат като едно изображение. Виждаме Слънцето да залязва, когато всъщност Земята се издига, докато се върти, за да измести местоположението ни спрямо Слънцето. Кучето разпознава 50 пъти повече миризми от човека. Котките виждат по-дълбоко в полето, отколкото е нашият достъп до видимата светлина, и реагират на това, което ни се струва „празно пространство“. Можете да наблюдавате новородени бебета, които се взират в това, което на възрастните им се струва същото „празно пространство“, преди програмирането на човешкия живот да затвори вратата към късогледството на видимата светлина. Чувал съм акушерки да питат майките дали детето им прави това, сякаш е някак „нормално“. Какво вижда бебето, което ние не можем да видим, преди да се хлопне вратата на възприятието? Науката ни казва, че „физичността“ е изградена от атоми. Проблемът с тази концепция е, че атомите също са „празни“, въпреки че всъщност нищо не е празно. Всичко е енергия/съзнание. Съществува само енергия, която можем да видим („материя“ във видимата светлина), и енергия, която не можем да видим. Казват ни, че атомите се състоят от електронни частици, които обикалят около ядро. Добре, но вижте пространство между всички тях. Изображението на Фигура 18 е представено в съотношение, за да се побере на страницата. Истинското съотношение е следното: Ако атомът беше с размерите на бейзболен стадион, то ядрото щеше да е с размерите на десет цента. Всичко останало е празно за наблюдателя на видима светлина. Влезте по-дълбоко в електронните частици и ядрото и ще видите, че те също нямат твърдост. Как е възможно атоми, които нямат твърдост, да създават физически свят? Не могат. Всичко това е измама и заблуда, която петте сетива и мозъкът искат от нас да повярваме, че е физически реална.

Квантовата физика показа много ясно, че физичността е илюзорна, докато другите дисциплини, които се смятат за наука, продължават да се държат така, сякаш нищо от това не е установено. Очевидният въпрос е защо, ако няма физичност, се блъскаме в неща? Защо не можем да преминаваме през стени? Как мога да седна на тази седалка? Как една нефизическа чиния може да остане върху нефизическа маса? Явно има съпротивление, но от какво? Това не е физическо съпротивление, а съпротивление на електромагнитната честота, при което различно заредените енергийни състояния се съпротивляват едно на друго. Този процес се декодира чрез сетивната/мозъчната система и ние изпитваме това, което изглежда като физическо съпротивление, когато всъщност е съпротивление между различни изражения на нефизическа енергия. Основната точка на взаимодействие е централната нервна система с нейните три основни компонента – главен мозък, гръбначен мозък и неврони (или мозъчни нервни клетки). Всички те са точки на възприятийно взаимодействие. Всички сме имали ярки сънища, в които преживяванията ни изглеждат толкова „твърди“, колкото и „реалният“ свят. Как формираме илюзията за твърдост в съня, докато спим в царството на материята? Възприятията ни за материята са сън, извикан в реалност от мозъка/ума по същия начин, по който сънят се проявява от същия този мозък/ум.

В едно разумно общество, основано на свободното движение на информация, всички горепосочени неща биха били известни на всички, но има причина това да не е така. Последното нещо, което бихте искали, е обектите, които сте поставили под прицел, да осъзнаят реалността, която наистина преживяват, ако сте сила, която се опитва да контролира човешката популация чрез измама на възприятието. Забележете колко малко статии и телевизионни предавания са изследвали природата на реалността през десетилетията по начин, който поставя под въпрос преобладаващата нормалност, основана на вярата във физичността. Тя би трябвало да е в центъра на всичко, но не е. Как можете да разбирате ежедневието и да вземате разумни решения за каквото и да било, не на последно място за здравето, ако имате изкривена и напълно преобърната представа за самата реалност, която преживявате? Правителствата, корпорациите, общоприетата наука, академичните среди, „здравната“ индустрия и медиите се основават на съществуването на физически свят, който не съществува. Поради това те са поробени от възприетите ограничения на физическия свят и филтрират цялото усещане за възможното през тези ограничения. Следователно животът е ограничен от нашето възприемане на ограниченията. Ние наистина живеем в затвор – затвор на ума.

„Научна“ инверсия

Да излезеш извън стените на академичната ортодоксалност означава да бъдеш наречен носител на „псевдонаука“, въпреки разкритията на квантовата физика. В нея няма нищо псевдонаучно. Това, което мейнстриймът смята за „псевдо“, е истинската наука, в която водещи са информацията, доказателствата и опитът, а не политически мотивираното кариерно израстване, при което една предварително заложена идея се възприема и се защитава от всякакви предизвикателства, независимо колко слаба е нейната достоверност. Масовата наука е до голяма степен шега и то много, много, много жестока. Учените и академичните среди изграждат кариерата си, повтаряйки като папагали официалния наратив дори когато е толкова нелеп и несъстоятелен, че единствената реакция, която буди, е смях. Кариера, която се радва на слава и букви пред името ви, е възможна само ако се съобразявате с безсмислието на наложената нормалност. Най-бързият начин да унищожите перспективите си за научно и академично признание е да се противопоставите на тезите, преподавани безпрекословно в училищата и университетите, а още по-лошото – да представите доказателства, които разкриват абсурдността на толкова много „научни“ ортодоксалности и защитени с бетон догми. В този смисъл „Ковид“ беше голямото разкритие. Лекарите и учените, които имаха смелостта и почтеността да оспорят и поставят под съмнение идиотиите за „Ковид“, бяха демонизирани, маргинализирани, заглушени и уволнени, защото изказаха на глас това, което се оказа истина за „вируса“, памперсите за лице, локдауните и смъртоносната фалшива ваксина. Знаех това и го казвах от пролетта на 2020 г., без да имам медицинско образование. Следователно обяснението защо професионалните „лекари“ и „учени“ не са знаели или не са действали по отношение на психологически и медицински очевидното трябва да включва една от само две възможности: Тези „професионалисти“ или са неинформирани и безпрекословни идиоти, или поставят последствията за кариерата си над последствията за пациентите си. Всъщност и двете неща са верни. Те са идиоти, ако не са видели прозрачната безсмислица и опасност, и са психопати, ако са пренебрегнали истината, за да останат от правилната страна на властта, но от грешната страна на почтеността и историята. Само като си помислим, че дълбочината на програмираната инверсия беше такава, че онези, които се изказваха срещу приливната вълна на пропагандата, бяха остракирани не само от идиотите и психопатите в собствената си професия, но често и от собствените си семейства, чийто срам би трябвало да е безграничен.

Бях изтрит от притежавания от „Гугъл“ „ЮТюб“, от „Фейсбук“, „Туитър“, „Спотифай“ и на практика от всички основни медии в Обединеното кралство след диктат на правителствения регулаторен орган (цензор) за радио и телевизия „Офком“ заради това, че разгласих лъжите за мистификацията на „вируса“ и истинския дневен ред зад всичко това. Разобличих също така PCR теста, който даваше всички предполагаеми „случаи“ на „Ковид-19“, а всъщност не изследваше за присъствието на „вируса“. Лъжите и масовата програмирана лудост предизвикаха колективна психоза у лекари, учени, академици, политици и обществеността, при която тест, който не тестваше за „вируса“, беше използван за производство на „случаи“, които оправдаха заличаването на свободата в световен и невиждан досега мащаб. Американският биохимик Кари Мълис, създател на PCR теста, заяви публично преди удобната си смърт през 2019 г., че неговият тест не може да каже дали хората са болни, и въпреки това той беше използван точно за това. След това се стигна до възмутителното престъпно деяние да се каже, че всеки човек, който е дал положителен резултат с тест, който не изследва „вируса“, и е починал в рамките на 28 дни от каквото и да било, ще се счита за смъртен случай в статистиката на „Ковид“. Това беше гигантска психологическа война срещу човешката психика, невиждана в историята на човечеството, и тя беше възможна само поради арогантността, невежеството и психопатията на „професионалистите“ и детската наивност на голям брой от населението на света. Когато навляза по-дълбоко в крайностите на похищението на човешкото възприятие, нека никой не казва, че това не е възможно. През 2020 г. станахте свидетели колко е възможно. Мнозина все още страдат от последиците от въздействието на фалшивата ваксина, докато чистото зло, ръководещо фармацевтичния картел, включително „Пфайзър“ и „Модерна“, получиха свобода от съдебно преследване за смъртта и разрушенията, които причиниха. Не, не – нека никой не казва, че „Те“ не биха могли да поемат контрол над човешкото съзнание в мащабите, които ще опиша. Пред очите ни те го направиха и го правят.

Онези малцина учени, лекари и независими изследователи като мен, които бяха демонизирани и изтрити от социалните медии, защото предупреждаваха за тези опасности от смърт, съсипване на здравето и безплодие, се оказаха прави. Дори култовите дейци в смешно наречените „агенции за защита на здравето“ бяха принудени от доказателствата да приемат, че фалшивите ваксини не са това, за което ги обявяват, и са причинили хаос сред населението. Броят на младите спортисти в отлична форма, които са починали от сърдечни заболявания като миокардит и перикардит, е твърде голям, за да могат органите на Култа да го пренебрегнат напълно. Това беше, най-меко казано, неохотно признание, което прие една изчистена версия на бедствието, смекчена с помощта на медиите, които често са финансирани от фармацевтичните гиганти, които, ако имаха поне грам почтеност и съпричастност, отдавна щяха да са умрели от срам. Зашеметяващите „кръвни съсиреци“, извадени от вените и артериите във видеоклипове на починали след получаването на фалшивата ваксина, бяха разпространени чрез алтернативните медии от лекари, учени, погребални агенти и балсаматори (фиг. 19). Професор Арне Буркхард, германски патолог и лекар с 40-годишен опит, заяви, че изследванията му показват, че тези необикновени „съсиреци“ са се образували след смъртта на хора, получили фалшивите ваксини, при охлаждането на кръвта (фиг. 20). Кръвните проби, взети от живи ваксинирани, образуват странни „петна“, когато кръвта се охлади. Какъвто и да е произходът им, никой не е виждал подобно нещо преди. Аутопсиите на смъртни случаи, диагностицирани с „Ковид“, и на смъртни случаи след фалшивата ваксина бяха почти забранени, за да се скрие истинската причина. Мнозина съобщават за агресивни ракови заболявания след инжекциите и за внезапно появили се ракови заболявания, които преди това са били в ремисия.

Всичко това се пренебрегва от „журналистите“ на мейнстрийма, за да бъдат защитени интересите на техните господари. Това ги прави ежедневни съучастници в убийства. Същото важи и за психопатите, които са собственост на Култа и управляват гигантите в социалните медии, цензуриращи от името на Култа, който ги притежава, и лишаващи обществото от основното право на информирано съгласие, предвидено в следвоенния Нюрнбергски кодекс. Всички те са масови убийци и това включва Марк Зукърбърг във „Фейсбук“ и Сюзън Войчицки в притежавания от „Гугъл“ „ЮТюб“, които ме цензурираха в мига, в който казах истината за „Ковид“. Още през пролетта на 2023 г., след години на данни, потвърждаващи масовата смъртност от инжекцията, „ЮТюб“ свали едно мое интервю, което бях публикувал в Нова Зеландия, защото: „ЮТюб“ не позволява твърдения за ваксинацията с „Ковид-19“, които противоречат на експертния консенсус на местните здравни власти или на Световната здравна организация (СЗО). Фактът, че „експертният консенсус“ от местните здравни власти е този на СЗО, или броят на починалите или осакатените за цял живот от фалшивите ваксини, е без значение за тези дълбоко, дълбоко болни хора, които управляват „ЮТюб“ от името на Култа. „Фейсбук“ на Зукърбърг дори отказа реклама на издателство „Айконик“ по същото време за двусерийния филм „В търсене на Светия Граал“ за стремежа към знание и информираност през вековете. И Зукърбърг, и Войчицки са достойни за дългогодишно проучване от психиатър, като се има предвид операцията им за байпас на емпатията им, а мисълта да откажат исканията на господарите си би ги накарала веднага да отменят поръчката на слабително. Каква жалка двойка.

Етикетирани „хора“

Разбирам защо толкова много хора могат да се хванат на лъжите, когато наблюдавате как през целия си живот сте програмирани да се самоопределяте и да разглеждате реалността само през призмата на петте сетива. Казват ни да се самоопределяме като „Аз“ с етикети, свързани с човека – аз съм мъж, жена, транс, тази или онази сексуалност, раса, националност, доход, религиозни убеждения или професия. Нищо от изброеното не определя кои сме ние, а само какво преживяваме по време на краткото си пребиваване в сферата, обозначена като „човешка“. Всички тези самоидентификации описват едно преживяване, а не „Аз“. Истинското „Аз“ е съзнанието, което има тези преживявания и е израз на безкрайното „Аз“ – Всичко, което е, което е било и което някога може да бъде, което пронизва цялото съществуване. Но представете си какво би станало, ако населението знаеше това. Как щяхте да контролирате и програмирате възприятията на тези, които познават цялостната същност на своята истинска идентичност? Вместо това трябва да ги манипулирате, за да повярват, че са куп строго ограничени и безсилни етикети. Целият заговор за поробване на човечеството е описан в това едно изречение. От решаващо значение за разбирането на капана на ума е да се види, че всички тези фалшиви идентичности, тези призрачни Аз-ове, са илюзии на петте сетива. Идеята е да се съсредоточи вниманието и усещането за идентичност, усещането за „Аз“, само в сферата на петте сетива: мога ли да го видя, да го чуя, да го докосна, да го усетя, да го помириша или да го вкуся? Те се превръщат в арбитри за това какво е реално и възможно и какво не. Така наречените „експерти“, учени, преподаватели, учители, лекари, „журналисти“, политици – всички те са пленници на петте сетива. Перцептивно слепи водят перцептивно слепи. След като самоидентификацията се свърже с човешките сетива и вниманието се фиксира върху тази реалност, връзката и влиянието на Истинското Аз избледняват и отслабват, докато не се изгубят. Честотната сфера на петте сетива е толкова драматично различна от нашия разширен Безкраен Аз (който в крайна сметка няма честота), че двете не могат да общуват по начин, който да въздейства съзнателно върху етикета-идентичност на това, което наричам Фантомно Аз (фиг. 21).

От най-ранния момент на осъзнаване до последния миг на човешкия живот сме принудени да възприемаме всичко чрез петте сетива и това включва голямото мнозинство от учени, лекари и академици, от които хората търсят знания, а медицината и академичните среди са професии с пет сетива. Ето защо, с почетни изключения, те са толкова заблудени във възгледите си за реалността, възможностите и здравето. От гледна точка на петте си сетива те нямат представа какво е реалността; какво е тялото; какво е умът. Все едно да помолите някой, който не знае нищо за автомобилите, да поправи двигателя ви. Това е катастрофа, която чака да се случи. Поговорката гласи, че полузнанието е по-опасно от незнанието. Това е вярно, но липсата на знания, когато си мислите, че ги имате, може да бъде катастрофална. Тези професии се поддържат в невежество, за да се гарантира, че ще направят същото с целевото население. Когато слепият пита слепите за визуални напътствия, вие се насочвате към неприятности. „Професиите“ се контролират, като се наемат перцептивно програмирани и безропотни хора, както и чрез техниката на сплашване – повтаряйте това, което ви казваме, или ще ви унищожим (вж. „Ковид“). Силата, която стои зад човешкото общество, не желае информирани учени, лекари и академици, защото иначе това би могло да доведе до информирано население.

Манипулативната сила, която разобличавам през всичките тези десетилетия, познава тайните на нашата реалност. Тя не иска да ги знаете, защото тогава властта ѝ над вас ще изчезне. Силата използва това знание и невежеството на хората, за да осигури разделянето на Истинското Аз от Фантомното Аз. Можем да видим това в начина, по който толкова много хора са били подмамени да приемат все по-сгъстени и свити идентичности и все по-малки етикети. Някогашните „мъж“ и „жена“ са разделени на усещане за себе си, което може да се свърже само с предпочитаната сексуалност. Поне един американски университет използва азбуки за идентичност, които сега се простират до LGBTTQQFAGPBDSM (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, куиър, разпитващи, флексуални, асексуални, джендър-шантави, полиаморни, робство/дисциплина, доминиране/подчинение и садизъм/мазохизъм). Самоидентификацията с такива специфични етикети ще гарантира, че Истинското Аз никога няма да бъде чуто, но нали точно това е идеята. Религията е друг затвор за възприятията и все още е много силна, макар и отслабваща на Запад. Нейният принос за човешкото подчинение се състои в това, че ограничава усещането за възможното и манипулира често искрените хора да се покланят на „Бог“ под много имена – а този „Бог“ не е онзи, за когото го мислят. Какво имам предвид под това ще стане ясно по-късно в книгата. Помислете за пълната лудост на твърдението, че всичко, което трябва да знаете за света и живота, се съдържа в една-единствена книга в рамките на част от 0,005 процента от това, което се твърди, че съществува във Вселената. Не ме интересува дали това е Библията, Коранът, Бхагавад Гита или която и да е от тях. Всички те допринасят както с мъдрост, така и с безсмислици, но да се твърди, че те са всичко, от което се нуждаем, за да разберем нашата реалност, е най-крайното късогледство. Вземете това, което ви се струва правилно, и зарежете останалото, или то в своята цялост ще обгради възприятието ви и усещането ви за възможното.

Събуждане насред антиутопия

Феноменален брой хора сега се събуждат за една нова реалност, в която добронамереността и интелигентността на властта се разкриват като монументален мит. През 1990 г. започнах да разкривам и разобличавам кой и какво в действителност контролира човешките дела и посоката, в която ни водят. През 90-те години на миналия век и в началото на новото хилядолетие само малка част от хората обръщаха внимание на това, което пишех и казвах, че е планирано. Описах как една скрита сила, действаща чрез правителства, корпорации и тайни общества, води и манипулира света към една толкова крайна антиутопия, че е трудно да се проумее как някой може да бъде толкова зъл, че да обмисля такова хладнокръвно, безчувствено и психопатично намерение. Изложих плана в дълъг списък от книги и публични събития и бавно, а след това все по-бързо, ежедневният опит и обществените промени обърнаха много повече глави в моя посока. Това се превърна в приливна вълна на интерес, когато беше разиграна измамата „Ковид“ и светът заприлича на версия на нацистка Германия с локдауни, маскирани лица и задължителни ваксинации. Все още на мнозина им липсва смелост да видят очевидното и дори хвалят потисниците си за потисничеството, но много очи се отвориха и продължават да се отварят с всеки нов етап от разгръщането на дневния ред. Всеки ден телевизионни говорители с промити мозъци по целия свят предават части от моите книги под формата на ежедневни новини. В същото време се подиграват на онзи „луд“ Дейвид Айк, който смята, че гущерите управляват всичко. Повечето от тях нямат представа, че историите, които четат, са били в моите книги още преди десетилетия, поради програмираността и невежеството на онези, които служат на Системата и вземат пари от нея, без да задават въпроси и без да търсят друг източник на информация. Властите трябва да са прави, те никога не биха излъгали, а и така или иначе, кариерата ми зависи от това да им вярвам.

Добре, в такъв случай каква е тази сила, която изгражда около нас антиутопия и работи яростно, за да скрие от нас това, което трябва да знаем, включително дори природата на реалността, която изживяваме? Наричам я Глобален култ или просто Култ. Ще опиша структурата по-подробно, когато стигна до нейното място в заешката дупка. Засега е достатъчно да кажа, че Култът е глобална мрежа от напълно изолирани тайни общества и полутайни групи с взаимосвързано ръководство. В нейния център се намира „Центърът за управление“, от който тръгва планът за човечеството. Култът разполага със свои агенти и поддръжници на важни позиции в правителството, Европейския съюз, корпорациите, Силициевата долина, финансовата система, фармацевтичния картел, Световната здравна организация, Световната търговска организация, Международния валутен фонд (МВФ), ООН, основните медии и всичко общоприето, за което можете да се досетите.

Култът е създал повечето от тези организации, да не говорим, че е проникнал в тях, и което е най-важното, култът контролира армията, чрез която се осъществява по-голямата част от програмата му, включително фалшивата ваксина „Ковид“. Хората си мислят, че политиците са тези, които вземат решенията, докато военачалниците са тези, които ръководят събитията за своите господари от Култа. Александра Латипова, бивш ръководител на фармацевтична изследователска и развойна дейност с 25-годишен стаж, заяви, че операцията по създаването на фалшивата „ваксина“ за биологично оръжие е била ръководена от Министерството на отбраната на САЩ. Латипова е контролирала спазването на изискванията при провеждането на повече от 60 клинични изпитания и познава регулаторните стандарти, които фармацевтичните компании трябва да следват. Не такъв е бил случаят с ваксината срещу „Ковид“, защото тези стандарти са били заобиколени от военните. Тя заяви, че Министерството на отбраната отговаря изцяло за „изпитанията“, производството и разпространението и е собственик на фалшивата ваксина „до момента, в който тя се инжектира на човек“. Правителството е създало „псевдоюридическа структура“, която включва извънредно разрешение за употреба и „споразумения за други договорни правомощия“ (СДДП). Те са позволили на военните да контролират разпространението без тестове за безопасност или указания за изтегляне на продукти. Оказва се, че споразуменията, които са били формулирани, за да позволят на Пентагона да купува оръжия и системи без ограничения от страна на регулаторните органи, са били използвани за фалшивите ваксини. Латипова заяви, че твърденията, че фалшивите ваксини „Ковид“ отговарят на регулаторните стандарти за безопасност и ефективност, са „най-голямата лъжа, която е била продадена на обществеността“. Робърт Кенеди-младши, председател и главен съдебен съветник на организацията „Защита на детското здраве“, заяви:

Това, което направиха, е, че се възползваха от тези правомощия и ги приложиха към ваксините, така че закупиха ваксините по СДДП като демонстрационен продукт. Всичко това е една огромна военна операция, а участието на фармацевтичните компании е само за украшение.

Кенеди заяви, че Министерството на отбраната на САЩ е платило на фармацевтичните компании за техните търговски марки, за да накара обществеността да мисли, че фалшивите ваксини идват от „Пфайзър“ и „Модерна“, въпреки че цялото разпространение и производство се е извършвало от военните. „Фармацевтичните компании са били привлечени, за да поставят името си върху тях, а след това да се преструват, че правят клинични изпитания“ – каза той. Това е било направено, без повечето от работещите в производството и разпространението да знаят кой всъщност отговаря за това. „Ковид“ е само един от примерите за това как военните служат на Култа по целия свят, докато се крият зад марионетни политици и администратори, сякаш те са тези, които държат контрола. Робърт Кенеди вижда манипулацията с фалшивите ваксини „Ковид“ и е свършил огромна работа, за да я разкрие, но след това се върза на измамата за климатичните промени, извършвана от същите хора. Изследователите на „Една точка“ са такива. Виждат една точка, а не виждат другите, с които е свързана.

Култът, поставен в контекст

Смисълът на тази книга не е да разкрие Култа в най-малки подробности. Това съм направил другаде. Тук искам да поставя Култа, действащ в човешката сфера, в реалния му контекст като средство и агенция, която позволява на същности и обърнати съзнания, действащи от невидимото, да налагат волята си в нашата реалност. Когато започнах, а и дълго, дълго време след това, малцина знаеха за това, което наричам Култ, или бяха готови да го разкрият. За моя огромна гордост и удовлетворение днес има огромен брой хора, които правят точно това в интернет, и дори някогашни звезди от популярните медии като Тъкър Карлсън, бивш служител на „Фокс Нюз“ в Америка, схващат как събитията не са случайни, а отдавна планирани и координирани. Всичко това е фантастично и е причината, поради която преди толкова време тръгнах да търся истината. Но въпреки това има едно „но“. Повечето от тези, които се наричат алтернативни или независими медии, са много по-малко склонни да обхванат това, което се намира отвъд земното. Това е жалко и несъмнено се насърчава от Култа, в който участват дори някои от неговите хора на място. Манипулирането на човешкото общество и събитията в сферата на видимото не могат да бъдат разбрани правилно, без да се направи крачка към невидимото отвъд микроскопичните граници на петте сетива. За да се предпазим от планираната антиутопия, трябва да знаем откъде идва тя, и това не са Бил Гейтс или Клаус Шваб, които привличат толкова много вниманието на алтернативните медии. С право, донякъде, но те са само богати и влиятелни парцали за бърсане на ръце за инженерите, които стоят зад всичко това, а тези инженери в крайна сметка не са хора.

След 1990 г. имах някои необикновени „паранормални“ преживявания, които ме насочиха по този път и изгориха всички мостове към предишния ми живот. Нямаше връщане назад, а и не го исках. Ежедневната синхроничност ме водеше към информация и лични преживявания, които започнаха да разплитат гоблена на измамата, която ни се поднася ежечасно. В първите години вниманието ми беше насочено към света, който познавах, и към това как силите, които изглеждаха, че диктуват глобалните събития, всъщност не бяха тези, които дърпат конците. Зад тях стоеше сила, за която привидните лидери са само васали. Тогава разкрих Култа и неговия дневен ред. Беше ясно, че замислите на Култа за човечеството не са ново явление, и започнах да работя назад в историята, за да открия източника му. Пътуването ме отведе през периода на глобализацията и през европейските колониални империи – особено британската – до Римската империя и до Вавилон и Шумер на територията на днешен Ирак. Древен Египет също беше включен. В този момент се намирах хиляди години преди Христа и все още търсех началото. Дори историята ще придобие съвсем нова перспектива с напредването ни, в смисъл че „историята“ може би не е това, което изглежда, че е. Вавилон със сигурност е добра точка за подхващане на историята от гледна точка на официалните схващания, въпреки че Култът има много начални точки по всички части на света. Ако появата на Култа и неговото разрастване до глобалното явление, в което се е превърнал, се е случило толкова отдавна, това има много последствия. Това означава, че в продължение на хиляди години са се раждали хора, които са служили на Култа, след което са умирали, за да бъдат заменени от следващото поколение. Трябвало е да има координираща сила, която да наблюдава всички тези идващи и отиващи си и да поддържа постоянното насочване и разширяване на плана, известен в масонството като „Великото дело на вековете“. Разбрах, че „човешкият“ Култ е само прикритие за сила, която не можем да видим.

Видимото се контролира от невидимото

Още повече синхроничности, описани подробно в други книги, ме изведоха от тази реалност в сфера, много близка до тази, но все още извън честотния диапазон на човешкото зрение. В езотеричния свят това царство се нарича Астрал или четвърто измерение. През 90-те години на миналия век се запознах с цяла върволица хора, които ми разказаха за преживяванията си с рептилоидни същества и такива, известни във фолклора на НЛО като Сивите. Разказите им включваха същества, които се появяват „от нищото“ или отвличат хора за експерименти. Описваха как са виждали видими хора, които по някакъв начин са променяли формата си в рептилоидна форма. Можете да разберете защо е било толкова важно човечеството да се държи в неведение за реалността и за това, което е възможно. За петте сетива тези твърдения изглеждат нелепи, но за възприятията, информирани за илюзорната физика и за други измерения на реалността, те са напълно обясними. По време на многобройните си пътувания в продължение на месеци из Съединените щати се срещнах с много информатори от военнопромишлената разузнавателна общност, които ми разказаха, че зад стените на секретността една рептилоидна раса и подчинените ѝ Сиви диктуват събитията. Повечето хора по високите етажи на властта не знаят за това и то е в преобладаващата си част военна операция. Изграждането на системата за контрол е отнело толкова много време, че историята е трябвало да запише това взаимодействие между хората и „извънземните“. Ако зад всичко това стоят нечовешки същности, влиянието им трябва да се простира далеч назад до произхода на Култа. Започнах да проучвам древния фолклор и разказите на местните култури и установих, че се разказва все същата история. Същностите се възприемаха като различни „богове“ и бяха известни с много имена, уникални за различните култури. Общите теми бяха изключително убедителни. Нечовешка сила, действаща извън полезрението на хората, тайно манипулира нашия свят. Когато се сблъскате със съвременни военнопромишлени източници, които ви казват това, което древните култури са съобщавали толкова отдавна, или виждате, че нещо фундаментално изисква разследване и публичност, или си затваряте устата и бягате със съзнанието, че ви очакват подигравки и гонения, ако говорите за тези неща. За щастие затварянето на устата и бягството никога не са били черта на Дейвид Айк.

Нещо друго беше очевидно за мен. Без значение дали става дума за хора, рептилии, Сиви или други видове или форми, поведението винаги се диктува от един и същ източник – възприятието. Държането ни е такова, защото възприемаме по този начин, а това, което възприема, е нашето съзнание, какъвто и израз да има то. Когато се премахне всякаква форма, остават само състояния на съзнание, които се изразяват в това, което мислят, казват и правят. Някои казват, че се намираме в духовна война между „доброто“ и „злото“. Да, в най-широкия смисъл на думата, макар че аз бих предпочел друг термин пред „война“. Със сигурност се води борба за влияние, която е глобална и между измеренията. Огледайте се и вижте „новините“. Аз определям злото като отсъствие на любов и мъдрост и инверсия на живота. Колко подходящо е, че „зло“ е обратното на „живот“. Злото е преобръщане на живота, любовта и мъдростта в безкрайния смисъл на думата. Ето я причината, поради която човешкото общество е погълнато от инверсия във всички посоки. Образователната система не възпитава, а програмира; политиката не служи, а заробва; фармацевтичният картел не просперира, когато сте здрави, а когато сте болни. Инверсията е навсякъде, защото Култът я прави такава. Термините сатанизъм и Култ са взаимозаменяеми, а инверсията е в основата и на двете. Сатанистите преобръщат своите символи като обърнатата пентаграма и обърнатия кръст, за да изложат на публичен показ своето обърнато верую, а инверсията на живота може да се види, както и при Култа, в неговата обсебеност от смъртта (фиг. 22 и 23).

Културата на коренните жители на Америка е разбрала, че в крайна сметка трябва да се обърнем към съзнанието. Племената кри в Канада и северните части на САЩ говорят за „вирус на съзнанието“, който наричат уетико. Това е дълбоко нарушено и обърнато състояние на осъзнаването, което се опитва да проникне в ума като паразит, за да завладее възприятията. Това е мощна форма на „обладаване“, която бушува в индивидуалната и колективната човешка психика от поне хиляди години в нашата перспектива на „времето“. Уетико не изпитва състрадание, съпричастност, способност да обича, да уважава или да чувства, че почтеността има някаква роля във всяка произволна ситуация. Уетико е нарцистичният психопат и суперпсихопатът. Той се стреми да контролира и смаже онова, което отказва да се подчини, и да заглуши онези, които оспорват безкрайните му прояви. Уетико е банкерът, адвокатът, изпълнителният директор на фармацевтичната компания, политикът и ръководителят на компанията от Силициевата долина, който е лишен от емпатия. Той е корпоративната алчност. Той е безмилостният диктатор. Уетико е Сталин, Ленин, Мао, Пол Пот, Путин, Зеленски, Байдън, Тръмп, Обама, семействата на президентите Клинтън и Буш и подобните им по света. Уетико са Гейтс и Шваб и техните слуги като Блеър, Трюдо, Ардерн, Макрон, Джонсън, Сунак, Стармър и Нюсъм в Калифорния. Уетико е Фаучи, в Англия това са Ханкок, Уити и Валанс, както и тези във всяка страна, които също лъжеха, за да наложат злото на измамата „Ковид“. Той е колониалните сили, които заграбиха земите на местните народи и ги взеха за свои. Той е коренните народи, които се борят помежду си за надмощие. При уетико няма страни. Той иска всички страни да контролират резултата и затова е Хитлер и едновременно с това Сталин; Путин и Зеленски; Байдън и Тръмп; Изток и Запад, черно и бяло. Той е двете страни при кавгата в бара. Той е расистите и „антирасистките“ расисти като „Антифа“ и „Животът на чернокожите има значение“, които са собственост на Култа. И двете „страни“ са уетико, заети да се обиждат взаимно. На уетико не му пука защо се биете, стига да го правите. Конфликтът, страхът, безпокойството, обидата и съжалението са все емоционални честоти, които хранят уетико, и той работи усилено, за да осигури безкрайния им поток чрез контрол върху човешкото възприятие и нашите емоционални реакции (фиг. 24). Уетико се стреми повече от всичко да изолира възприятието от разширените състояния на осъзнаване. Целта е да се изолира „въплътеният“ човек от Безкрайното „Аз“ в чувство на самота и отделеност, откъснат от своето Истинско Аз (фиг. 25 и 26). Култът на уетико може да програмира изолираното възприятие чрез своите правителства и медии с мисли и емоции, които са от съществено значение за неговия контрол и амбиции. По-нататък в книгата, когато ще сме навлезли много по-дълбоко в заешката дупка, ще видим какво всъщност е уетико. Но целта е да се попречи на петсетивното съзнание да се разшири в Безкрайната осъзнатост (фиг. 27).

В обобщение: преживяваме реалност, която не е такава, каквато изглежда. Няма физичност, нито дори външен свят по начина, по който се изживява. Нашият визуален прозорец е ограничен до почти смехотворна честотна лента, която е толкова тясна, че ни е забранен визуален достъп до почти цялата съвкупност на Безкрайното съществуване. Невидима сила манипулира и подменя възприятията ни, знаейки, че така може да контролира поведението и реакциите ни. По този начин може да насочи човешкото общество в желаната от нея посока. Силата действа чрез глобален Култ от взаимосвързани тайни общества, работещи чрез правителства, корпорации и медии, които заедно се стремят да контролират това, което виждаме и чуваме, и по този начин да определят какви ще са нашите възприятия. Силата е състояние на преобърнато и изкривено съзнание, което се е насочило към проникване и диктуване на възприятията. Тя е индианският вирус уетико, който е описан в древните култури под много имена през цялата последователност, която познаваме като история. Християните я наричат Дявол или Сатана. Ислямът има своя собствена версия с Шейтан или Иблис. Силата трябва преди всичко да изолира хората в петсетивното възприятие, като потиска връзката с нашето Безкрайно Аз, откъдето би се появило цялото разбиране за нашето тежко положение заедно със средствата за освобождаването ни. Без перспективата и радара, които може да ни даде разширената осъзнатост, „въплътеният“ човек е изложен на милостта на безмилостен враг, което е точно целта на потискането на възприятието и изолирането и разделянето на съзнанието. Но не е задължително да бъде така. Незнанието за тежкото ни положение и за истинската ни природа е това, което го прави възможно, и тази книга е принос за промяната му.

Това, което описах в тази глава, е само едно ниво на случващото се. Преди да приключа, картината ще бъде представена в много по-голям контекст – такъв, който ще постави под въпрос самите основи на човешките вярвания.