Гневът на хидрогите

Книга 2 от Сага за седемте слънца

Кевин Дж. Андерсън

Историята дотук

Сред руините на древната цивилизация Кликис човешките археолози Маргарет и Луис Коликос откриват извънземна технология за взривяване на гигантски газови планети и превръщането им в нови слънца. При първия опит с кликиския факел на газовия гигант Ансиър наблюдатели са председателят на Теранския ханзейски съюз ("Ханзата") Базил Венцеслас и извънземният адар Кори'нх, върховен главнокомандващ на огромната, но загниваща империя Илдира. Въпреки че хуманоидните илдирийци са помогнали на земяните да колонизират Спиралния ръкав, те продължават да смятат човеците за амбициозни парвенюта. За тях опитът с кликиския факел е излишна самонадеяност, тъй като има предостатъчно други планети, които могат да бъдат колонизирани.

Ансиър е взривена и се превръща в плътно слънце. Зеленият жрец Бенето, човешко същество от гористата планета Терок, който е в особена симбиоза с полуразумните световни дървета, разпраща из галактиката спешни съобщения за събитието. Като живи телеграфни станции, зелените жреци могат да изпращат навсякъде мисли чрез обединената горска мрежа, която осигурява единствената моментална връзка на огромни разстояния.

На финала на опита с Ансиър наблюдателите виждат от разпадащия се газов гигант с невероятна скорост да се отдалечава грозд от диамантени сфери. Впоследствие учените класифицират гледката като непознато явление на кликиския факел. На Земята старият крал Фредерик, блестящ владетел-марионетка, устройва празненство по случай успешния опит, а адарът Кори'нх се завръща в столицата на Илдира и докладва на своя всемогъщ маг-император. Новината за странните диамантени сфери силно обезпокоява мага-император.

През това време на Илдира престолонаследникът Джора'х, първороден син на мага-император, завежда човека Рейналд, наследник на терокския трон, на представление на грандиозния епос "Сага за седемте слънца", след което в знак на приятелство му предлага да изпрати двама зелени жреци от Терок в Илдира, за да изучат "Сагата". Световната гора, която трупа знания чрез посредничеството на хората, изпитва постоянен глад за исторически знания.

Рейналд напуска Илдира и отива на тайна среща в космоса със скитниците, абсолютно независими космически цигани, ръководени от говорителката Ихи Окая и красивото й протеже Ческа Перони. Те обсъждат евентуален съюз, за да запазят независимостта си от разрастващата се и ненаситна Ханза. Рейналд дори предлага да сключи брак с Ческа, но тя вече е сгодена за небесния миньор Рос Тамблин.

Рос Тамблин се среща с брат си Джес в Синята небесна мина сред облаците на газовия гигант Голген. Скитническите небесни миньори събират и превръщат водорода в екти, или космическо гориво. Джес донася на брат си съобщения и подаръци от семейството, включително и от малката му сестра Тасия. Макар да са много близки, срещата им е помрачена, тъй като (без Рос да подозира) Джес и Ческа са се влюбили дълбоко въпреки че тя е сгодена за Рос. Джес заминава за тайната столица на скитниците Рандеву.

Скитниците са натрупали големи печалби от опасни дейности и поради дълбоко законспирираната им секретност Ханзата не изпитва добри чувства към тях. Когато главнокомандващият на Земните въоръжени сили (ЗВС) генерал Кърт Ланиан научава за един непокорен космически скитник, той използва като стръв търговката Рлинда Кет и бившия й съпруг лоцмана Брансън Робъртс, за да го залови и екзекутира.

Разтревожена от бруталното правосъдие на Ланиан, Рлинда отива на Терок, където се надява да започне търговия с извънземни стоки. Майка Алекса и отец Идрис (родителите на Рейналд и Бенето) не проявяват интерес, но такъв проявява амбициозната им по-голяма дъщеря Сарейн - мимолетна любовница на председателя Венцеслас. След като сключва сделка със Сарейн, Рлинда се споразумява да изпрати две терокски зелени жрици (непреклонната старица Отема и нейната помощничка Нира) на Илдира, за да изучат "Сага за седемте слънца". Впоследствие в Призматичния палат на мага-император престолонаследникът Джора'х се увлича сериозно по младата Нира, въпреки че магът-император се отнася към зелените жреци като към експонати...

На Земята председателят Венцеслас и сътрудниците му обсъждат все по-големия брой груби грешки на стария крал Фредерик и тайно започват да търсят негов заместник. Те отвличат склонния към отстъпки уличник Реймънд Агуера и инсценират ужасен пожар в жилищния комплекс на Реймънд, при който загиват майка му и тримата му братя, без да останат никакви веществени доказателства. Ханзата променя външността на младия мъж; казват му, че сега той е "принц Питър" и промиват мозъка му, подготвяйки го за новата му роля с помощта на учителя-компи (или робот-компаньон) ОХ като негов инструктор.

След успешния опит с кликиския факел Маргарет и Луис Коликос предприемат нови разкопки на пустинната планета Рейндик Ко, върху която са останали неизследвани древни градове на изчезналата насекомоподобна кликиска цивилизация. Единствените й функциониращи останки са тромавите бръмбароподобни роботи, които твърдят, че паметта им е била изтрита много отдавна. Трима от древните роботи придружават двамата Коликос до мястото на разкопките с надеждата да научат нещо за миналото си. Археологическият екип включва още един компи - ДД и зеления жрец Аркас. Сред руините Маргарет и Луис откриват странен зазидан каменен прозорец, отвеждащ към бездействащ механизъм. Докато Луис изследва механизма, Маргарет се опитва да разчете кликиските йероглифи с надеждата да намери отговор...

Мистериозни урагани и светкавици се развихрят от неизследваните дълбини на атмосферата на уединената Синя небесна мина на Рос Тамблин на Голген. След това от дълбоките облаци изплуват чудовищни кристални кораби, подобни на призрачното явление при опита с кликиския факел на Ансиър. Огромните огнени сфери изпепеляват небесната мина на Рос и го запокитват към смъртта на хиляди мили под облаците...

Чуждопланетните сфери се появяват и на Ансиър и унищожават наблюдателната платформа на новородената звезда. Сферите напълно и безмилостно унищожават небесните мини на скитниците на няколко газови гиганта. Неочакваните нападения потрисат както Ханзата, така и скитниците. Базил Венцеслас и генерал Ланиан се срещат, за да обсъдят надвисналата опасност. Старият крал Фредерик успява да привлече нови доброволци за ЗВС.

Храбрата скитничка Тасия Тамблин се заклева да отмъсти за смъртта на брат си Рос и побягва, за да се присъедини към войската, като взема със себе си своя компи ЕА. Повален от скръб, бащата на Тасия умира от удар и Джес остава отговорен за семейния бизнес. Макар смъртта на Рос вече да не пречи на Джес и Ческа да се обичат, те не желаят да се възползват от трагедията за собствена облага.

На Илдира зелената жрица Нира прекарва много голяма част от времето си с престолонаследника Джора'х и му става любовница. Макар Джора'х да има множество кандидатки за брак и е предопределен за следващия владетел на Илдира, той се влюбва искрено в Нира. Междувременно илдирийският историк Дио'сх открива древни тайни документи, според които смъртно опасните извънземни хидроги, които обитават ядрата на газовите гиганти, са се появявали много отдавна в предишна война, но всичко споменато за този конфликт е било отстранено от "Сага за седемте слънца". Дио'сх съобщава за ужасното си откритие на мага-император, който го убива, защото се меси там, където не му е работа, с думите: "Исках това да остане в тайна."

ЗВС създават нови бойни кораби срещу странната чуждоземна заплаха и реквизират цивилни космически кораби, поради което Рлинда Кет е принудена да предостави всички свои търговски кораби за военни нужди с изключение на своя личен кораб "Ненаситно любопитство". Новопостъпилата Тасия Тамблин превъзхожда във военното обучение разглезените земни новонаети. Най-близък неин приятел е новонаетият Роб Бриндъл.

Скитниците са ужасени от непрестанните смъртоносни нападения. Много семейства решават да прекратят небесната миннодобивна дейност върху газовите гиганти. Джес Тамблин присъства на събиране на рода, където среща Ческа, с която иска да се съберат. Понеже няма търпение да слуша препирните, той решава сам да нападне чуждоземните неприятели, събира верни работници и се връща на Голген, където хидрогите са разрушили Синята небесна мина. Заедно с бойните си части той променя орбитите на кометите и запраща огромните вледенени снаряди с разрушителната сила на атомни бойни глави към газовите планети.

На Земята един изследовател подмамва един от кликиските роботи - Джоракс, в лабораторията си, с надеждата да открие ключ към нова технология. Когато ученият се опитва да разглоби чуждоземния робот, Джоракс го убива. "Има неща, които не би трябвало да узнаете". Впоследствие роботът заявява, че безскрупулният учен активирал автоматичната му самозащитна система. Джоракс настоява да се отнасят към кликиските роботи като към суверенни същества и старият крал да забрани дисекционните опити с тях.

Поканват Бенето да заеме мястото на стария зелен жрец Талбун на колониалния свят Гарванов пристан. Бенето се съгласява с готовност, въпреки че това не е бляскавото положение, което майка Алекса и отец Идрис са очаквали да заеме. По-малката му сестра Естара - мъжкарана, с която са кръстосвали горите - го обожава и се сбогува натъжена с него. На Гарванов пристан старият жрец Талбун е доволен от добрата подготовка на Бенето и се оттегля в дъбравата си от световни дървета, за да умре и тялото му да бъде погълнато от мрежата на световната гора.

Докато обикаля из Призматичния палат в Илдира, Нира среща Удру'х, мрачния и напрегнат губернатор на Добро, друг син на мага-император, който я разпитва за телепатичните й способности като зелена жрица. Губернаторът докладва на мага-император за тайните опити за размножаване между илдирийци и пленени хора на Добро. Владетелят заявява, че това е крайно наложително и неотложно, тъй като след завръщането на древния им враг хидрогите, те не разполагат с време генетически да създадат същество с необходимите качества, за да спаси империята. Удру'х предполага, че Нира притежава ДНК качествата, от които се нуждаят.

Главнокомандващият Слънчевия флот адар Кори'нх заповядва на офицерите си да използват новаторски терански военни упражнения. За много консервативни офицери новите техники са непривични, но Зан'нх - първородният син на престолонаследника Джора'х - е възприемчив към всякакви новости. Кори'нх повишава Зан'нх в чин и понижава най-невъзприемчивите от старите подкомандири.

Слънчевият флот пристига на газовия гигант Кронха 3, единственото действащо небесно минно съоръжение, където работят илдирийци. Когато бойните кълба на хидрогите се надигат от облаците и започват да унищожават ектисъоръжението, Слънчевият флот влиза в свирепа битка. Въоръжението на хидрогите е много по-съвършено, но унизеният и понижен илдирийски подкомандващ предприема отчаяна самоубийствена постъпка, като блъсва бойния си кораб в най-близката кристална сфера и успява да я унищожи, с което дава възможност на Слънчевия флот да се оттегли със спасените небесни миньори. В описаната в "Сага за седемте слънца" илдирийска история от хиляди години не е отбелязано нито едно подобно ужасяващо и унизително поражение.

На Земята Реймънд Агуера продължава да се подготвя да стане следващия цар под наблюдението на компито ОХ. Отначало не е в състояние да свикне с промяната от грубия уличен живот към дворцовия разкош, но скоро започва да негодува срещу безцеремонния контрол. За свой ужас открива, че именно Ханзата е причинила страхотния пожар, унищожил семейството му, и си дава сметка, че трябва да е много предпазлив.

След като научи, че илдирийците също са били нападнати от живеещите в ядрата на газовите гиганти извънземни, председателят Венцеслас се среща с мага-император, за да му предложи съюз. Самите хидроги не приемат предложенията за преговори и не отговарят на тях.

Докато Базил е на Илдира, край Земята се появява гигантска сфера и един пратеник на хидрогите настоява да разговаря с крал Фредерик. Разтревоженият стар владетел се опитва да изпрати съобщение на Базил чрез зелените жреци. Извънземният пратеник съобщава на краля, че опитът с кликиския факел е анихилирал една планета на хидрогите и е унищожил милиони техни хора. Ужасеният Фредерик поднася извинения за непреднамерено причинения геноцид, но хидрогът представя ултиматум: дейността на всички небесни мини трябва да бъде преустановена. Това означавало да няма никакво ектигориво за илдирийските космически полети. Фредерик отправя молба към пратеника, но той взривява капсулата си под налягане и убива краля и всички присъстващи в тронната зала.

Базил се връща на Земята и казва на Реймънд, че "крал Питър" моментално трябва да се възкачи на трона. След обявяването на предстоящата церемония по коронясването, Питър произнася внимателно написана реч, в която отхвърля ултиматума на хидрогите и обявява, че хората имат пълното право да добиват жизнено необходимото им гориво. Той изпраща нова бойна група, включително Тасия Тамблин и Роб Бриндъл, с ектисъбирачи на Юпитер в самия заден двор на Земята. Охранителни кораби пазят при повишена бойна готовност храбрите небесни миньори. Няколко дни изминават спокойно, след което от облачните слоеве се надига масивна атака на бойни кълба, които завързват ожесточена битка със ЗВС. Тасия и Роб оцеляват, но разнебитените човешки кораби се оттеглят победени...

Преди някой да е научил за унизителното поражение, Базил Венцеслас подготвя коронясването на крал Питър, замислено като представление, което да вдъхне надежди и увереност. Питър, който се опитва да скрие омразата си към Базил, е упоен, за да се съгласи да участва в церемонията. Като имитира бащинска загриженост, Базил обещава на новия крал, че ако се държи добре, ще му намери кралица...

На Илдира магът-император решава да ускори осъществяването на плановете си. Нира разбира, че носи в утробата си детето на престолонаследника, но преди да успее да съобщи новината на Джора'х, магът-император го изпраща на дипломатическа мисия на Терок. След това сред тишината на летаргичния период жестоки илдирийски стражи идват да заловят Нира. Те заколват нейната менторка Отема пред очите й, тъй като е твърде възрастна, за да бъде използвана в размножителните бараки. Нира е изпратена на зловещия губернатор на Добро за генетични експерименти...

Ако хората не намерят други начини за производство на космическо гориво, ги очакват трудни времена. Говорителката Ихи Окая подканва изобретателните скитници да открият алтернатива на забранената дейност на небесните мини, а след това отстъпва поста си на Ческа Перони. Джес Тамблин вижда как любимата му жена става силен и далновиден вожд и осъзнава, че така тя се отдалечава все повече от него.

На далечната Рейндик Ко археолозите Коликос откриват, че каменният прозорец всъщност е транспортна система, коридор между измеренията, свързан с древния кликиски механизъм. Макар кликиските роботи да са категорични, че не си спомнят нищо съществено, Маргарет успява да разчете древни записи. Очевидно кликиските роботи имат известна отговорност за изчезването на расата, която ги е създала, и са участвали в древна война едновременно с хидрогите и с илдирийците. Зашеметени от тази новина, Маргарет и Луис се втурват към лагера си и виждат, че техният зелен жрец Аркас е убит, световните фиданки са унищожени и всички комуникации са прекъснати! Кликиските роботи са изчезнали.

С помощта на своя верен компи ДД Маргарет и Луис се опитват да се барикадират сред археологическите разкопки на скалния град, но кликиските роботи успяват да проникнат. ДД се опитва да защити господарите си, но кликиските роботи пленяват компито, като внимават да не повредят подобната на тях интелигентна машина. В последния момент Луис успява да задейства каменния прозорец и отваря коридор към неизвестен чуждоземен свят. Изтласква Маргарет вътре, но преди да се присъедини към нея, вратата се затваря и роботите се нахвърлят отгоре му. Старият археолог знае твърде много техни тайни. Когато Луис им напомня, че досега са твърдели, че не си спомнят миналото, техният отговор е: "Излъгахме."

Джес Тамблин

Пръснатите из Спиралния ръкав гигантски газови планети криеха тайни, опасности и съкровища. В продължение на век и половина добиването на космическо гориво от облачните светове беше доходоносен поминък за скитниците.

Но преди пет години всичко се промени.

Като зли кучета-пазачи хидрогите бяха забранили на всички небесни мини да се доближават до газовите гиганти - обявиха ги за своя територия. Ембаргото бе парализирало едновременно икономиката на скитниците, на Теранския ханзейски съюз и на Илдирийската империя. Много храбри или глупави предприемачи бяха пренебрегнали ултиматума на хидрогите. И бяха заплатили с живота си. Бяха унищожени десетки небесни мини. Обитаващите дълбоките ядра извънземни бяха неумолими и безмилостни.

Но когато изпадаха в безнадеждна ситуация, скитниците не се предаваха, а непрекъснато сменяха тактиките и оцеляваха - и дори заякваха благодарение на изобретателността си.

- Старата говорителка винаги повтаряше, че предизвикателствата очертават нови параметри на успеха - каза Джес Тамблин по включения комуникатор, докато издигаше наблюдателния си кораб над измамно миролюбиво изглеждащия газов гигант Велир.

- По дяволите, Джес - изсумтя малко с нотка на раздразнение Дел Келъм, - ако исках да се глезя, щях да си живея на Земята.

Келъм, стар вожд на клан и ловък индустриалец, даде сигнал на приближаващите скоростни загребващи кораби. Модифицираните "светкавични" небесни мини и сбирщината от малки наблюдателни съдове се групираха на безопасно - поне според преценката на пилотите им - разстояние над бакърената планета. Никой нямаше представа на какво разстояние хидрогите могат да засекат облачните бракониери, но всички отдавна се бяха отказали да действат на сигурно. В края на краищата целият живот е хазарт, а човешката цивилизация не можеше да оцелее без космическо гориво.

Екипажът за събиране на екти форсира двигателите на огромните загребващи кораби и контейнери, готови за едновременно гмурване в плътните облачни пластове. Удари и бягай. Свръх претоварените двигатели се нажежиха. Пилотите плувнаха в пот.

Сам в наблюдателния си кораб, Джес изпъна ръце върху контролното табло.

- Пригответе се да влезем от всички посоки. Вмъкнете се светкавично, захапете максимална хапка и се оттеглете на безопасно разстояние. Не знаем колко време ще ни оставят на мира тия мръсници.

Масивните кораби-комбайни потвърдиха и се спуснаха като ястреби върху плячката си. Което по-рано представляваше рутинен производствен процес, сега напомняше командоска операция във военна зона.

След предявяването на ултиматума от хидрогите дръзките скитнически инженери бяха префасонирали традиционните съоръжения на небесните мини. За пет години бяха свършили доста работа. Новите мълниеносни загребващи кораби имаха огромни двигатели, свръхефективни ектиреактори и подвижни товарни цистерни, наподобяващи грозд. Пълните цистерни можеха да бъдат прехвърляни и разделени, без да се губи целият товар от добито екти, ако - и когато - хидрогите се спуснеха по петите им.

- Голямата гъска си мисли, че сме безпомощни разбойници - предаде Келъм - Да ги вземат дяволите, нека и хидрогите останат със същото впечатление.

Ханзата - "Голямата гъска" - и империята Илдира плащаха скъпо и прескъпо за всяка капка космическо гориво. Тъй като доставките на екти с всяка година намаляваха цените бяха достигнали такива космически нива, че скитниците смятаха риска за приемлив.

Пет от префасонираните загребващи кораби се разпръснаха, след което се гмурнаха в облаците, ураганните кладенци и течения на Велир. Профучаха с рев през ураганните системи със зейналите фунии на стомасите си. Налапваха лакомо суровината, като компресираха излишъка във водородните цистерни, докато вторичните ектиреактори консервираха газа.

Джес насочи подвижните сензори към гъстите като супа облаци на Велир. Детекторите щяха да усетят всеки масивен надигащ се из дълбините кораб. Сензорите можеха да дадат само няколкоминутно предупреждение, но храбреците бяха в състояние да се изтеглят мълниеносно.

Джес знаеше, че не си струва да влизат в битка. Илдирийският слънчев флот и ханзейските ЗВС бяха го демонстрирали неведнъж. Още при първия знак за появяване на противника неговите хора щяха да изчезнат с колкото екти бяха успели да задигнат. Първият бърз загребващ кораб напълни една цистерна и се издигна на достатъчна височина, за да я откачи, като и следа в разредения въздух. По комуникацията отекна радостен възглас и конкуриращите се скитници се занадпреварваха кой ще се справи по-добре. Оставената без екипаж цистерна с гориво се устреми надалеч от Велир към сборния пункт. В безопасност.

Допреди известно време небесните мини се носеха спокойно над облаците като хранещи се с планктон китове. Рос, братът на Джес, беше шеф на Синята небесна мина на Голген и имаше мечти, делови усет и всички надежди на света. Но хидрогите бяха унищожили съоръжението без никакво предупреждение - и бяха изтребили екипажа до крак...

Джес не откъсваше поглед от уредите. Макар сензорните шамандури да не долавяха никакво раздвижване на приближаващ се враг, той бе нащрек. Велир изглеждаше прекалено спокойна и кротка. Измамно спокойна.

Екипажите на загребващите кораби бяха напрегнати - съзнаваха че това е единственият им шанс тук и че някои от тях неминуемо ще загинат, щом хидрогите се появят.

- Ето и втората. С най-висококачествено екти!

Комбайнът на Дел Келъм изстреля пълна цистерна. За няколко минути всичките пет скоростни загребващи кораба изстреляха по един товар екти. За по-малко от три часа бяха успели да направят отличен улов.

- Добър начин да дразним хидрогите - продължи Келъм прикриваше притеснението си зад бъбривост, - макар да предпочитам да ги разпердушиним с няколко комети. Както направи ти на Голген, Джес.

Джес се усмихна мрачно. Неговата кометна бомбардировка го бе превърнала в герой сред скитниците и той се надяваше, че на планетата не е останало живо същество и че всички чуждо планетни врагове са унищожени. На удара с удар.

- Просто следвах Пътеводната си звезда.

Сега много кланове разчитаха на предложения от Джес как да продължат репресивните мерки срещу безсмисленото ембарго на извънземните.

- Двамата с теб много си приличаме - обади се Келъм със съзаклятнически глас: беше превключил на личната честота. - Ако предприемеш нова бомбардировка, мога ли да ти предложа това място като цел?

- Какво имаш срещу против Велир? Аха, нали мислеше да се жениш за Шейрин от клана Пастернак.

- Да, по дяволите!

Шейрин Пастернак беше началничка на небесна мина на Велир. Имаше язвително чувство за хумор и остър език, но Келъм я харесваше много. И за двамата това щеше да е втори брак. Но небесната й мина също бе опустошена още при първите набези на хидрогите.

Още три цистерни с екти бяха изстреляни от профучаващите загребващи кораби.

Триш Нг, пилотът на втория наблюдателен кораб, прекъсна разговора.

- Сензорните шамандури! Провери показанията, Джес.

Той проследи стандартната радиовълна и забеляза малка точица във фона.

- Обикновена светкавица. Не се изнервяй, Нг.

- Таза светкавица обаче се повтаря на всеки двайсет и една секунди. Като по часовник. - Тя изчака едно потрепване. - Джес, това е изкуствен сигнал, възпроизведен, прихванат и отразен обратно към нас. Хидрогите сигурно са унищожили сензорните шамандури. Това е уловка.

Джес се вгледа внимателно и забеляза имитацията.

- Друго предупреждение няма да има. Всички да херметизират и да се омитат!

Сякаш осъзнали, че са разкрити, седем огромни бойни кълба изникнаха като кръвожадни левиатани от облачните дълбини на Велир. Скитниците събирачи не загубиха нито секунда, а се заоттегляха безредно през небесата на газовия гигант. От сферите се надигна гърлено бръмчене и от пирамидалните изпъкналости върху кристалните им повърхности затрещяха синкави светкавици. Скитническите храбреци вече бяха виждали стрелбата на разрушителните им оръжия.

Келъм запрати четири празни товарни цистерни като картеч срещу най-близкото бойно кълбо.

- Да се задавите дано!

Джес закрещя в уредбата:

- Не се бави. Махай се оттам!

Келъм бе успял да отвлече вниманието им. Извънземните насочиха сините си светкавици към празните снаряди и така оставиха още няколко секунди на скоростните загребващи кораби да избягат. Скитниците запалиха огромните си двигатели и четири от петте кораба-комбайни се вдигнаха в безопасна траектория.

Но един от новите съдове изостана само за момент, което бе достатъчно огнените стрели да го разцепят на разтопени късчета. Писъците на екипажа отекнаха по комуникационния канал и внезапно секнаха.

- Давай! Давай! - изрева Джес. - Пръснете се и изчезвайте.

Останалите командоски комбайни се пръснаха като мухи. Автоматичните товарни цистерни щяха да стигнат до координатите си, където командосите щяха да съберат улова на спокойствие.

Бойните кълба се издигнаха, като изстрелваха сини светкавици в пространството. Уцелиха един изостанал наблюдателен кораб и го унищожиха, но останалите се измъкнаха. Неприятелските сфери останаха още известно време над атмосферата, подобно на ръмжащи вълци, след което бавно се спуснаха обратно сред бакърените урагани на Велир, явно отказвайки се да предприемат преследване.

Независимо че бяха разстроени от загубата на един скоростен загребващ кораб и на един наблюдателен, нападателите вече изчисляваха събраното екти и колко ще спечелят от него на свободния пазар.

Сам в пилотската кабина на разузнавателния си кораб, Джес поклати глава. "Какво се е случило с нас, след като ни радва, че загубите ни не са прекалено тежки?"

Крал Питър

Провеждаше се поредното от спешните заседания на върховния щаб, свиквани доста често, откакто бяха започнали атаките на хидрогите. Този път обаче крал Питър настоя то да се проведе в Двореца на шепота в избрана от самия него зала. Това, че предпочете второстепенната банкетна зала, не бе от особено значение за него. Младият крал просто искаше да демонстрира независимост... и да подразни председателя Базил Венцеслас.

- Продължаваш да ми повтаряш, че моето управление се основава на привидности. - Изкуствено сините очи на Питър блеснаха, щом срещна неумолимия сив поглед на председателя. - А не е ли редно да се срещна с моя щаб в Двореца, а не в главната квартира на Ханзата за твое удобство?

Питър знаеше, че Базил не понася, когато той използва собствените му тактически прийоми срещу него. Бившият Реймънд Агуера бе научил да играе ролята си по-добре, отколкото бе очаквала Ханзата.

Надменното изражение на Базил явно трябваше да напомни на Питър, че като председател на Теранския ханзейски съюз той се е справял с много по-тежки кризи от капризите на някакъв млад крал.

- Твоето присъствие е просто формалност, Питър. Всъщност то изобщо не е наложително.

Но Питър много добре знаеше, че това е блъф.

- Ако мислиш, че медиите няма да забележат отсъствието ми на едно спешно заседание, ще отида да поплувам с моите делфини.

Отлично осъзнаваше несъществената си значимост и я разширяваше по малко, когато му се удадеше възможност. И все избягваше да пренебрегва ограниченията, които му налагаше Базил. Пристъпваше към всяка дребна битка хитроумно и изкусно. И знаеше кога да спре.

Накрая Базил си даде вид, че всичко това не е от особено значение. Най-близките му съветници - приближеният кръг от лесни за манипулиране, но различни представители като военни експерти и служители на Ханзата - се събраха при закрити врати около осветена от свещници маса, на която бе сервиран лек обяд. Безмълвната прислуга подреди бързешком букети, бродирани салфетки и сребърни прибори. В три ниши ромоляха фонтанчета.

Питър бе седнал в богато украсено кресло начело на масата. Добре съзнаваше ролята си и изслуша с почтително мълчание представянето на дневния ред от председателя.

Метално сивата коса на Базил бе подстригана и сресана безукорно. Идеалният му костюм бе скъп, но същевременно удобен и той се движеше със суховата грациозност, неочаквана за седемдесет и трите му години. До този час на деня бе хапнал съвсем малко пиеше единствено леденостудена вода и кардамоново кафе.

- Настоявам за точна преценка на положението на нашите ханзейски колонии. - Той обходи с поглед съветниците, адмиралите и колониалните емисари. - За петте години, откакто хидрогите убиха крал Фредерик и наложиха ултиматума си за небесните мини, имахме предостатъчно време, за да си направим някои заключения и да очертаем реалистични проекти. - Той погледна главнокомандващия на земните въоръжени сили. Като председател на Ханзата, Базил бе и технически ръководител на ЗВС. - Генерал Ланиан, каква е цялостната ви оценка.

Генералът бутна настрана цифрите и статистическите данни, които един адютант му представи в бележник с документи.

- Тя е твърде лесна, господин председателю. Имаме сериозни проблеми, въпреки че от началото на кризата ЗВС са поставили ектипродоволствието под строг режим. Без тези крайно непопулярни мерки...

Питър го прекъсна:

- Бунтовете причиняват не по-малко щети от дефицита, особено в новите колонии. Вече се наложи да обявим военно положение в четири колонии. Хората изпитват лишения и глад. Смятат, че съм ги изоставил.

Той огледа месото и плодовете в блюдото си и реши, че няма апетит. Нали знаеше за лишенията на другите.

Спрял по средата на изречението, Ланиан го изгледа, без да отговори, и отново се обърна към Базил.

- Както бях започнал да казвам, господин председателю, единствено суровите мерки гарантират поддържането на най-насъщните услуги. Така или иначе, резервите ни са на изчерпване.

Тира Препускащия кон, една от планетните емисарки, бутна блюдото си настрана. Питър се опита да си припомни на коя колония е представител. Не беше ли Реджак?

- Водородът е най-често срещаният елемент във вселената. Защо не започнем да го добиваме някъде другаде?

- Сгъстеният водород не е така леснодостъпен другаде - отвърна един от адмиралите. - Газовите гиганти са най-добрите резервоари.

- Скитниците продължават да добиват известни количества екти чрез своите високо рискови похвати - обади се емисарят на Релекер, като се мъчеше тонът му да прозвучи оптимистично. С бледата си кожа и черти на патриций много напомняше статуите покрай стената на малката банкетна зала. - Нека да продължат с рискованото си предприятие.

- Няма никаква алтернатива на по-бързото от светлината космическо гориво. Опитахме всичко - добави друг емисар. - Зависими сме от доставките на скитниците.

Намръщеният Ланиан поклати глава.

- Настоящите доставки на скитниците не удовлетворяват дори минимума на военните ни потребности, като оставим настрана обществените и цивилните нужди. Може да се наложи да прибегнем до допълнителни ограничителни мерки.

- Какви допълнителни мерки? - възкликна емисарят от Рамах. - В моя свят не е получавана доставка от месеци. Никакви лекарства, никаква храна, никакво оборудване. Разширихме земеделието и минната промишленост, но не разполагаме с необходимата инфраструктура, за да оцелеем откъснати по този начин.

- Повечето сме в подобна ситуация - добави призрачно бледият представител на Дремен. - Плюс това моята колония навлезе в климатичния цикъл на облачността и ниските температури. Зърнодобивът задължително спада с трийсет процента и сега ще бъде същото. Дори в най-добрите години Дремен се нуждае от подкрепа, за да оцелее. Сега...

Базил вдигна ръка, за да прекрати по-нататъшните оплаквания.

- Вече сме обсъждали всичко това. Въведете ограничения на раждаемостта, след като земеделският потенциал не може да изхрани населението. Тази криза няма да приключи за ден-два, затова започнете да мислите дългосрочно.

- Разбира се - подхвърли Питър с едва завоалиран сарказъм. - Нека да лишим плодовитите мъже и жени от правото сами да решават колко деца са им необходими, за да поддържат една колония, която са изградили, рискувайки живота си. Хората непременно ще харесат подобно решение. Предполагам, че ще ме накарате да се почувствам щастлив и да ги принудя да го приемат?

- Да, точно така, по дяволите - изруга Базил. - Това ти е работата.

Зловещата новина сякаш уби апетита на всички присъстващи. Прислугата влезе да разлива леденостудена вода и да предлага дебели лимонови резени с изящни сребърни щипци. Базил ги отпрати и затропа с пръсти по масата с необичайна нервност.

- Трябва доста да се потрудим, за да накараме хората да проумеят колко бедствено е положението. Разполагаме с минимално количество гориво, без да става дума за крайно ограничените комуникационни възможности, благодарение на продължаващия недостиг на зелени жреци заради нашите късогледи приятели на Терок. Нашите куриерски кораби могат толкова. Сега бихме могли повече от всякога да използваме максимален брой зелени жреци, за да поддържаме контакт между отдалечените колониални светове. На много планети няма дори един-единствен жрец.

Той хвърли поглед към Сарейн, мургавата посланичка на горския свят. Беше слаба и жилава, с тесни рамене и малки гърди, с изпъкнали скули и остра брадичка.

- Правя всичко, което мога, Базил. Знаеш, че терокците никога не са успявали да видят цялата гора заради отделните дървета. - Тя се усмихна, за да подчертае мъдрото си изказване. - От друга страна, Терок не получава обичайните доставки, технология и медицинска помощ, откакто започна тази криза. Много ми е трудно да искам от моя народ повече зелени жреци, след като Ханзата пренебрегва нашите потребности.

Питър следеше развоя на взаимоотношенията между Базил и хубавата терокка. Още от първите дни на управлението си бе усетил взаимното привличане между двамата. Преди председателят да успее да отговори, той изправи рамене и заговори с плътния тембър, към който бе прибягвал при много от речите си.

- Посланик, предвидотчитайки трудностите, пред които са изправени голям брой наши ханзейски заселници, се налага да разпределяме ресурсите, като даваме най-голямо предимство на нашите колонии. Като суверенен свят Терок е много по-добре от повечето от тях.

Сарейн бе вбесена от тази словеснаа плесница, а Базил кимна с облекчение към Питър.

- Разбира се, кралят е прав, Сарейн. Докато ситуацията не се промени, се налага Терок сам да се грижи за себе си. Освен, може би, ако не поиска да се присъедини към Ханзата...

Лицето на Сарейн пламна и тя едва доловимо кимна.

Генерал Ланиан обходи емисарите с поглед, прерязващ като с коса.

- Господин председателю, единственият ни избор е да предприемем известни крайни мерки. Колкото повече се бавим, толкова по-крайни ще бъдат тези мерки.

Базил въздъхна, сякаш предварително знаеше, че изборът ще се стовари върху него.

- Имате разрешението на Ханзата да сторите нужното, генерале. - Той прободе Питър с очи. - И ще го направите в името на краля, разбира се.