Войната на завоевателите
Тимъти Зан
Откъс
Войната на Завоевателите
Тимъти Зан
1.
Точно отпред небето сияеше ярко и беше безоблачно синьо. От всички страни, чак до далечната черта на хоризонта, кафявото, сивото и бледозеленото на планетния пейзаж се смесваше по странен начин с небесната синева. Отгоре и малко назад слънцето беше блед червеникавооранжев глобус.
А пък директно под тях бе разположена вражеската територия.
- "Самурай", засичам раздвижване - отекна гласът на навигатора на корвина в шлемофона на командир Рафе Таока. - Трийсет и четири километра зад нас. Още не мога да определя вида им, но са пет на брой.
- Виждам ги на екрана - потвърди Джъглър, вторият пилот на Таока. - Виждам и позивните на "Талисман".
- Прието - обади се Таока и премигна с левия клепач, за да включи задния тактически-сензорен монитор на изтребителя "Кетбърд". Изображението се насложи върху картината на пейзажа пред и под него и той присви очи, за да разгледа премигващите точки, маркирани от Джъглър. Все още не се виждаха никакви подробности, но ако се съдеше по цветните изменения в схемата, определено ставаше въпрос за термо- и турбулентни изменения.
- Густо, издигни се с половин километър - искам "Талисман" да държи под око тези сигнали. Джъглър и Аргус, ще следите предното сканиране.
- Прието - обади се Густо от корвина и в гласа му се долови напрежение. - Не трябва ли да преминем към режим Х?
- Ще следваме разпореждане номер три, Густо - чу се гласът на Кросфайър от втория "Кетбърд", който летеше на десетина метра зад този на Таока. - Не бива да преминаваме към режим Х, когато наблизо има противник.
- Кросфайър, това не е тренировъчен полет - тросна се Густо. - Няма да има връщане.
- Знам го по-добре от теб - отвърна с привидно спокойствие Кросфайър. - Искам само да запазиш спокойствие. Засега се справяме отлично.
- Слушам, сър - промърмори Густо. - Ще запазя спокойствие, сър.
- Не изглежда много доволен, а? - подметна Джъглър от задната част на пилотската кабина.
- Не мога да го виня - отвърна Таока. Всеки член на Миротворческата триада знаеше, че разпореждане номер три е пълна идиотщина. Режим Х, или цялостно телепатично взаимодействие между пилот, навигатор и самата бойна машина, беше крайната фаза в действията на копърхед. Връзката от тип А, която използваха в момента, не се отличаваше с нищо от стандартната връзка между пилоти, летящи на "Ексхед" или "Драгонфлай".
Но от друга страна, разпореждане номер три не беше измислено от военните. Това беше политическо решение, наложено на копърхед от Севкоордския парламент преди няколко години. Беше необмислена реакция, целяща да опъне юздите на копърхед, по идея на свръхамбициозния лорд Стюарт Кавана.
Какво да се прави - от политиците можеха да се очакват само глупави и недалновидни решения. Но това, което най-много ядоса Таока, бе фактът, че подхванатият от Кавана кръстоносен поход бе подкрепен от един бивш копърхед. И което бе още по-лошо, от копърхед, който навремето си бе извоювал почти легендарно положение - Адам Куин, по прякор Маестрото.
Или, както предпочиташе да го нарича Таока - Адам Куин Предателя.
Това беше неприятно и унизително време и Таока се бе заклел никога да не забравя болката. Но може би всички неприятни спомени с времето бяха отишли там, където им е мястото. Последното съобщение, достигнало тактическата група на "Трафалгар", преди да напуснат космическото пространство на Федерацията, включваше и новината, че Куин е бил арестуван по обвинения за кражба на собственост на Миротворците. С малко късмет може би и лорд Кавана щеше да бъде въвлечен в тази интрига, Таока бе дочул слухове, че напоследък двамата работели заедно. Готов бе да приеме, че сметките им са уредени, ако ги приберат за няколко години на топло.
Трите изтребителя профучаха над няколко сгради с познатия дизайн на свързани помежду си шестоъгълници, използван от чуждоземците за техните бойни кораби. За миг Таока мярна на площада термоизображение на самотен завоевател, който без съмнение бе изцъклил очи при появата им - а след това се понесоха над широка площадка, из която бяха разхвърляни различни по калибър въздушни и космически съдове.
- Улавям термосигнали - докладва отзад Джъглър. - Някои от корабите долу се подгряват за излитане.
- Изглежда, новината е стигнала и дотук - добави Густо.
- Връзката им работи безупречно - съгласи се Таока и отново повика на екрана изображението отпреди малко. - Добре, че не са толкова чевръсти в излитането.
- Май са достатъчно чевръсти - намеси се Кросфайър. - Аргус докладва за две приближаващи се групи: на двайсет и четиридесет градуса, разстояние двеста километра. На прехващащ курс са.
Таока се засмя мрачно.
- Добре, група "Самурай". Искахте го и си го получихте. До всички копърхед, премини на режим Х.
- Комодор, получихме съобщение от група "Самурай" - докладва командирът на изтребителното крило от другия край на мостика на "Трафалгар". - Засекли са неприятел. "Самурай" е наредил да преминат на режим Х.
- Прието, Швайгофър - отвърна комодор лорд Александър Монтгомъри и плъзна може би за стотен път, откакто бе излетяла разузнавателната група, поглед по мониторите. Командването на Миротворците го бе уверило, че неочакваното им пристигане ще завари противника неподготвен, но изглежда, информацията, с която разполагаха в щаба, не бе съвсем достоверна. Той обаче нямаше никакво намерение да позволява на зхиррзхианците да вземат превес в играта още от самото начало. Не и по наивния начин, по който Трев Диами бе изгубил своя "Ютландия". - Смит, имаме ли визуална връзка с външния периметър?
- Да, сър - отвърна координиращият офицер. - Както визуална, така и лазерна. Никаква реакция от страна на противника.
- Това няма да продължи дълго - промърмори капитан Томас Джърмейн от креслото зад Монтгомъри - Не може да нямат в тази система сили, с които да ни отвърнат. Въпросът е само къде ги крият.
- Съгласен - кимна Монтгомъри и замислено опипа брадичката си. Постовите катери държаха под пряко наблюдение както двете луни, така и всички по-големи космически отломъци. Освен ако противникът не се бе окопал под земята...
- "Антилопа" докладва за противников кораб, който излита от планетата - обади се Смит. - Координати пет-пет-делта.
Джърмейн вече бе превключил главния монитор на подавания от "Антилопа" сигнал. Зхиррзхианският кораб, който летеше към тях, не беше голям, може би наполовина колкото онези, срещу които се бе изправил "Ютландия" на няколко светлинни години от Доркас.
Ала въпреки това, като се имаше предвид с каква лекота четирите другопланетни кораба бяха пробили отбраната на "Ютландия", състояща се от осем тежковъоръжени съда, появата на дори само един зхиррзхиански кораб не биваше да се приема с нехайство.
На две хиляди километра от тях, заела позиция на външния периметър на отбраната, "Антилопа" с лекота можеше да се превърне в подвижна мишена.
- Мендоса, по-добре изчезвайте оттам - нареди той на капитана на "Антилопа". - Отдалечете се максимално бързо и ни чакайте при Пойнт Виктор.
Сякаш за да потвърди неотложността на издадената заповед, издигащият се конгломерат от шестоъгълници откри лазерен огън, който вдигаше миниатюрни облаци от изпарен метал от обшивката на "Антилопа".
- Прието, "Трафалгар" - чу се гласът на Мендоса. - Искате ли да се извъртя и да дойда зад вас?
- В никакъв случай - отекна гласът на Монтгомъри - Просто скочете и изчезвайте. До всички кораби от сектор Браво: съсредоточете отбраната срещу приближаващия се противник. Всички изтребители да се приберат незабавно на корабите си, включително и разузнавателните групи.
- Сър, група "Самурай" влиза в бой - припомни му Швайгофър.
- Предай на "Самурай" да се връщат веднага!
- Прието.
Монтгомъри вдигна поглед към намръщеното лице на Джърмейн.
- Тръгваме ли си? - попита го офицерът. - Мислех, че ще можем да се справим с няколко вражески кораба.
- Дързостта е полезно качество за войника - отвърна му тихо Монтгомъри - Но е по-подходяща за вашите подразделения и за хора, които носят униформи като твоята. Задачата на нашата мисия е да съберем географска информация и да проверим предположението, че зхиррзхианците няма да са в състояние да засекат тахионните изпреварващи вълни на приближаващите се кораби. Изпълнихме и двете задачи. Нищо няма да спечелим от директен бой.
- Освен възможността да намалим вражеската заплаха - възрази Джърмейн. - Дори без "Антилопа" разполагаме с превъзходство от петнайсет срещу един, плюс четирите ескадрили от копърхед и Диаманти. Това е точно възможността...
- Комодор, приближава се втори кораб - прекъсна ги Смит. - "Каскадия" е засякла старт от едно-шест-чарли.
- Разгърнете отбранителен кордон - нареди Монтгомъри, докато Джърмейн извикваше новата картина на екрана. Новопоявилият се противник изглеждаше малко по-голям от първия и с различна подредба на шестоъгълниците, доколкото можеха да преценят.
- Да имаш представа откъде идват?
- Изглежда, сякаш никнат право под нас, сър - отвърна Кюн Ю от сензорно-засичащата станция. - Вече проверих - разузнавателният отряд ги е маркирал като сгради. Трябва да имат невероятни двигатели, за да вдигнат нещо с подобни размери от повърхността.
Монтгомъри направи кисела физиономия. Лазерни оръжия, способни да разсичат обшивките на миротворческите кораби, практически неразрушими керамични корпуси, метод за мигновена комуникация на междузвездни разстояния, а сега и непознат, но очевидно високоефикасен способ за приземяване и излитане от планетата. Дори само това бе достатъчно тези чуждоземци да бъдат определени като потенциална заплаха за човечеството.
Дори само опитът им да нахлуят в космическото пространство на Федерацията вече подсказваше, че тази заплаха едва ли може да се нарече потенциална. Заради това бяха кръстили зхиррзхианците "Завоеватели".
- Комодор, "Антилопа" напусна сектора - докладва Смит. - Първият противник смени курса към "Галилео" и "Улвърин". Вторият влиза в бой с "Каскадия" и "Нагоя".
- Удариха "Нагоя"! - извика Кюн Ю. - Залп с лазерните оръдия от втория противник. Изглежда, има тежки разрушения в няколко отсека.
- Потвърждавам - заговори Смит. - Поразен е командният център, тежки повреди на сензорите и предните ракетни силози.
- "Каскадия" изстреля няколко ракети срещу противник номер две - продължи с доклада Кюн Ю. - Ракетно попадение... без видими поражения. Вторият отново атакува "Нагоя".
- Пробив в десния борд на "Нагоя" - намеси се Смит. - Командният център не отговаря, Прасад е наредил на екипажа да се евакуира. Първият противник влиза в бой с "Улвърин".
- Траутман, премести ни в тила на "Каскадия" - нареди Монтгомъри на рулевия. - Кюн Ю, докладвай за състоянието на "Нагоя".
- Все още нямам информация - отвърна напрегнато Кюн Ю. - Нов залп от противника... чакайте малко, долавям сигнали от спасителни капсули... - Той млъкна за момент, сетне добави. - Сигналите прекъснаха, комодор.
- Проклети да са, тия гадини! - изруга Джърмейн.
Монтгомъри стисна юмруци, за да прогони надигащия се в гърлото му гняв. Ето, че всичко пак се повтаряше. Брутално, арогантно, безмилостно, завоевателите избиваха дори оцелелите от техните атаки. Унищожаваха ги в безвредните им спасителни капсули.
- Ракетна атака - нареди той. - Залпов огън!
- Късно е, комодор - предупреди го тихо Смит. - "Нагоя" е разрушен.
Няколко мъчителни секунди Монтгомъри стоеше като парализиран, загледан в останките на "Нагоя" - облак от святкащи отломъци, попаднали под огъня на вражеските лазери. Имаше толкова много неща, които би искал да изкрещи в лицето на тези завоеватели. Но той беше севкоордски офицер, наследник на великите британски традиции. Хора като него никога не губеха самообладание.
- Какво е положението с изтребителите? - попита той.
- Група "Самурай" тъкмо се прибира в хангарите - докладва Швайгофър. - Всички останали изтребители вече са в корабите си. По-точно онези, които успяха да се приберат.
Монтгомъри отново стисна юмруци. Е, щяха да отчитат загубите по-късно. В момента от него се искаше да вземе мерки да не се увеличава броят им.
- Изстреляйте още един залп срещу противник номер две - нареди той на оръдейния офицер. - До всички кораби: да заемат отбранителна формация, скок по заповед. Среща при Пойнт Виктор.
Усещаше почти физически погледа на Джърмейн в гърба си, докато останалите офицери рапортуваха за изпълнение на заповедите. Но заместникът се въздържа от коментари. А може би нямаше какво да каже. Петнадесет бойни кораба на Миротворците да бягат от два вражески кораба, при това след тежки загуби. А нито един от вражеските съдове не бе получил дори драскотина.
Но поне не бяха изгубили цялата си сила - така, както се бе случило с Диами и "Ютландия".
Пък и в края на краищата изходът от схватката със зхиррзхианците тук едва ли щеше да има някакво значение. В този момент Севкоордският парламент вероятно вече бе одобрил употребата на КИОРО - това ужасяващо по сила оръжие, използвано преди четиридесет години, за да бъде сложен край на Поулианската война, и разглобено веднага след това заради всеобщата безопасност. Напълно бе възможно компонентите на това оръжие, които досега се съхраняваха на десетина различни планети, вече да са събрани. Някъде далеч в тила на Федерацията - на Земята или на Селадон, а нищо чудно и в открития космос - най-добрите оръдейни техници на Севкоорд сигурно вече сглобяваха тези компоненти в най-ужасната машина за убиване, позната на човечеството.
Нека сега врагът да преследва и убива. Скоро обаче щеше да се изправи срещу КИОРО и тогава Миротворците щяха да имат последна дума.
И зхиррзхианците щяха да разберат кои са истинските завоеватели.
2.
Думата взе говорителят на двамата мрачанци. Имаше мек и нисък глас, ала достатъчно настойчив, че да подразни слуха на командир Тхр-мезаз:
- Трябва да се вслушате в думите ни, командире на зхиррзхианците. - Преводът, който Тхр-мезаз чуваше през затъкнатите в слуховите си цепки слушалки, закъсняваше с няколко секунди. - Тук, на Доркас, сме в голяма опасност. Накарайте вашите водачи да ни откарат при тях.
- Лахетилас, правим всичко по силите си, за да ви опазим - отвърна Трр-мезаз. - Но сигурно си давате сметка, че Върховният съвет на Военното командване е зает...
- Всичко по силите си? - прекъсна го презрително и надменно Лахетилас. - Приютили сте един от човешките завоеватели, който носи вина за ужасната атака срещу нас, и въпреки това твърдите, че сте ни защитили?
- Сржънт-Яновиц, човешкият завоевател-затворник, е под строго наблюдение - намеси се заместник-командир Клнн-вавги иззад гърба на Трр-мезаз. - Ако наистина е един от отговорните за атаката срещу вас, няма да има възможност да я повтори.
Вторият мрачанец изломоти нещо.
- Така твърдите вие - последва го преводът. - Но сами признавате, че не познавате механизма на атаката. Как тогава предполагате, че можете да ни гарантирате безопасността?
- Никога не съм твърдял, че безопасността ви е гарантирана - отвърна хладно Трр-мезаз. Имаше нещо в поведението на тези двамата, което намираше за крайно раздразнително и неприятно. Последното, което му трябваше сега, бе да изнася лекция върху отговорността си като командващ зхиррзхианските наземни части. - Доркас се намира във военната зона, в която сте се озовали по собствена воля. Ще трябва да приемете опасността като всички нас.
Лахетилас заговори отново с хладнина, която можеше да си съперничи с тази на Трр-мезаз.
- Разликата, командир Трр-мезаз, е, че вие сте войници, а ние - посланици. Освен това не по наш избор пристигнахме в така наречената от вас военна зона. Молбата ни беше да бъдем откарани при вашите водачи, за да обсъдим съюза между нашите два народа.
- Както вече казах - отвърна Трр-мезаз, - това решение тепърва предстои да бъде взето. Нищо повече не мога да направя по въпроса.
Лахетилас въздъхна дълбоко. Гласът му се промени отново и стана мек, с нотки на печал.
- Мисля, че ви разбирам. Недоверието и страхът са неотменна част от военното време. Но толкова по-жалко ще е, ако позволим те да доведат до унищожаването на нашите два народа.
- Толкова по-жалко, наистина - съгласи се Трр-мезаз. - От друга страна, зхиррзхианците са далеч от подобна заплаха.
- Може и да сте по-близо, отколкото си представяте. Вашето Военно командване се нуждае от спешна информация за КИОРО. Ако човеците-завоеватели успеят да го сглобят отново...
Внезапно зад мрачанците се появи един старейшина - полупрозрачното му лице се подаваше от стената.
- Командире, прекратете незабавно този разговор - изсъска той.
Още преди Лахетилас да успее да се извърне, лицето изчезна. Той се намръщи.
- Тези зхиррзхиански гласове ме безпокоят, командире. Откъде идват?
- Ще запозная лично Военното командване с молбата ви - рече Трр-мезаз, като игнорира въпроса му. - Време е да вървим. Моите воини ще се погрижат за вас.
Лахетилас отново въздъхна и се поклони едва забележимо.
- Добре. Предполагам, че не може да се направи нищо повече. Особено когато става въпрос за дребни играчи на сцената на историята.
- Всичко хубаво - рече троснато Трр-мезаз и обърна обидено гръб на двамата мрачанци. Дребни играчи. За такъв ли го смятаха тези досадници - за дребен играч?
Как смееха да му хвърлят подобни думи в лицето? Той беше Трр-мезаз, командващ зхиррзхскианския плацдарм във вражеската територия. Дребен играч!
Но той скоро щеше да им го докаже. Щеше да се свърже лично с Военното командване, ако е нужно, щеше да потърси самия Върховен вожд на клановете. И като изяснеше този въпрос, козината им щеше да настръхне.
- Арогантни дребосъци, нали? - промърмори зад него Клнн-вавги, докато пресичаха площадката за кацане и се приближаваха към щаба.
- Ужасно - озъби се Трр-мезаз. - Не зная какво си мислят тези мрачанци, Втори, но аз не се смятам за дребен играч.
- Ще трябва да им го докажем - рече Клнн-вавги и щракна с език. - Но видя ли какво се случи? За трети път, откакто сме тук?
- Говориш за неочакваната поява на старейшината по време на разговора, нали?
- Точно така.
- Интересно, наистина - съгласи се Трр-мезаз. Върховният командир Дклл-кумвит им бе дал ясно да разберат, че присъствието на зхиррзхиански старейшини на кораба трябва да бъде запазено в най-строга тайна от мрачанците. Ала с внезапната си поява този старейшина заплашваше да наруши тайната.
Което може би означаваше, че има по-важни неща от нея. Или че Лахетилас е в течение на нещо, което все още не е известно на Трр-мезаз и войниците му.
- Имаше още едно повторение от предишния разговор - подметна той.
- Оръжието, заради което Лахетилас иска да разговаря с Военното командване. Онова нещо, което той нарече КИОРО. Какво ли може да е?
- Обзалагам се, че във Военното командване знаят отговора. - Трр-мезаз се огледа подозрително. Не видя никакви старейшини, които да витаят наблизо и да подслушват разговора им, но това не означаваше нищо. Лишени от субстанция и напълно прозрачни, старейшините бяха идеални агенти за подслушване.
- Изглежда, го смятат за въпрос, който не бива да бъде обсъждан с дребни играчи като нас - допълни Клнн-вавги. - Не зная как е с теб, но на мен взе да ми омръзва от това безсмислено политиканстване.
- Може би - рече Трр-мезаз. - Чудя се... не.
- Какво?
- Сетих се нещо. Не зная какво е известно на мрачанците и на Военното командване, но може би нашият затворник ще е в състояние да ни просветли.
- Интересна мисъл - призна Клнн-вавги. - Дали да не си поприказваме с него?
Трр-мезаз бе почти готов да се съгласи с него. Той бе зхиррзсхиански командващ във военната зона и беше съвсем справедливо да знае всичко, което е известно на Военното командване.
Но затворникът, Сржънт-Яновиц, бе поставен под постоянно наблюдение от страна на старейшините. Ако го попитаха за КИОРО, във Военното командване щяха да узнаят за това само след няколко стоудара. Цвв-панав, Говорителят на Дхаа'рр във Върховния клан, вече бе правил веднъж опит да измести Трр-мезаз от поста командващ наземните сили на Доркас. Ако се опиташе да узнае нещо, което Военното командване очевидно смяташе да пази в тайна от него, това можеше да е поредният повод за неговия противник да действа.
Трр-мезаз хвърли кос поглед на Клнн-вавги - завладя го внезапно подозрение. Дали пък не ставаше дума за опит на неговия заместник да заеме мястото му, като го примами да направи нещо, заради което да бъде свален от поста? Клнн-вавги също бе Дхаа'рр в края на краищата.
Той примлясна недоволно. Подобно възможност, макар и абсурдна на пръв поглед, не биваше да оставя без внимание подобна възможност. Или пък разговорът с Лахетилас му бе подействал по този начин?
- Да опитаме първо нещо друго - предложи той и зави към площадката за кацане. - Ела.
Войниците и техниците вече бяха завършили огледа на складовите помещения, където двамата мрачанци бяха нападнати от човешките завоеватели преди почти едно цяло завъртане. От външната страна на източната стена, където преди това имаше голяма врата, тревата бе зарината от трески и Трр-мезаз неволно потрепна, когато Клнн-вавги ги стъпка и натроши. Под взривената врата бяха намерили смъртта си двама от войниците му, превръщайки се преждевременно в старейшини.
И всички те все още страдаха от последствията на тази промяна. Също както бе станало и с останалите войници, по време на първоначалната атака срещу Доркас. При разстояние триста светлинни цикъла между Доркас и Оакканв, където се съхраняваха техните фссс-органи, нищо чудно, че всички тези новоизлюпени старейшини пребиваваха в състояние на психически срив, граничещ с безумие.
Трр-мезаз, разбира се, бе чувал за теорията на изследователите, че ако зхиррзхианецът е твърде далеч от своите фссс-органи по времето на въздигането си, може да остане завинаги в състояние на такъв шок. Кланът и родовите водачи естествено отричаха подобна възможност, но от това слуховете не изчезваха. Трр-мезаз можеше само да се надява, че ако съществува някакъв обсег, Доркас се намира в пределите му.
Още три назъбени дупки имаше в северната стена, пробити от взривовете на хората-завоеватели при разрушаването на вратата.
- Какво правим тук? - попита го Клнн-вавги, докато се насочваха към средното помещение.
- Имам уговорена среща с един от нашите свързочници - обясни Трр-мезаз. - Трябваше да ме чака тук, за да види дали ще имам нужда от него.
- Брей - възкликна Клнн-вавги и огледа началника си. - Уговорена среща значи.
- Да. - Трр-мезаз вече започваше да се пита дали идеята му е била чак толкова добра. Връзката, която бе осигурил дхаа'рският старейшина Прр'т-касст-а преди две пълни обиколки между Трр-мезаз и брат му Трр-гилаг имаше една-единствена цел: да обсъдят подозрителното залавяне на съпруга на Прр'т-касст-а, Прр'т-зевисти от човешките завоеватели. Опитът да се използва подобна връзка с други цели несъмнено щеше да доведе до съпротива от страна на останалите старейшини, които пренасяха посланията, особено ако започнеха да обсъждат политическите ходове на Дхаа'рр. Може би трябваше да зареже тази работа и да се надява, че мрачанците само раздухват излишно случая със заплахата от КИОРО.
Изведнъж пред тях изникна старейшина.
- Командир Трр-мезаз - поде той. - Имате ли послание за Прр'т-касст-а?
- Не - отвърна Трр-мезаз. - Бих искал да използвам тази възможност да се свържа с брат ми, изследовател Трр-гилаг. Можете ли да го направите?
- Ще се опитам. - В гласа на старейшината се долови съмнение. - Мислех, че Трр-гилаг се е върнал на Оакканв.
- Така е - потвърди Трр-мезаз. - Ще бъде или в Седалището на Върховния клан в Града на единството, или в Тръстиковото село.
- Подчинявам се, командире - рече Старейшината и изчезна.
- Нима смяташ, че Трр-гилаг може да знае нещо за това оръжие КИОРО? - попита го Клнн-вавги.
- Той прекара двайсет пълни обиколки на Базов свят дванадесет, в разпити на човешкия пленник Фелиан Кавана - припомни му Трр-мезаз. - Ако КИОРО е така опасно, както смята Лахетилас, има голяма възможност да стане дума за него по време на разговора.
- Може и да си прав. - Клнн-вавги огледа сградата. - Докато си бъбрите, би могъл да го разпиташ и за тези разрушителни оръжия на човешките завоеватели.
Изминаха няколко десетоудара, после още няколко пъти по толкова, докато не станаха сто. После двеста удара, триста...четиристотин. Трр-мезаз се огледа: опашката му нервно потръпваше. Какво можеше да не е наред? Разкъсван между своите фссс-органи и малкия фссс-резен източно от доркаския плацдарм, старейшината бе в състояние да се придвижва мигновено между Доркас и родната планета на Дхаа'рр - Дхаранв. Предаването на съобщението до него също не трябваше да представлява проблем. Дали пък в седалището на Върховния клан не бяха взели решение да изместят напред момента за отпътуването на мрачанците? Трр-гилаг трябваше да пътува с тях.
Тъкмо когато реши, че вероятно случаят е такъв, старейшината се появи.
- "Аз съм Трр-гилаг - обяви той. - Здравей, братко мой. Има ли някакъв проблем?"
- И аз щях да те питам същото - отвърна Трр-мезаз и почувства, че опашката му се отпуска. - Къде се намираш всъщност?
Старейшината кимна и изчезна. Този път се върна за по-малко от един стоудар.
- "Намирам се на един кораб, който се е насочил към вас. Ще бъда при вас след пет пълни орбити".
Трр-мезаз се намръщи.
- Очаквах да пристигне Клнн-даван-а.
- "Тя идва - предаде старейшината. - Тръгнала е от Шаманв и ще бъде при вас след две пълни завъртания, което значи, че ще пристигне преди мен. Ще носи със себе си пакета".
Трр-мезаз отново почувства нервно потръпване на опашката. Пакетът! Предварително уговорената дума за тайния и абсолютно незаконен резен от фссс-орган, който предишната пълна обиколка на Дхаранв Трр-гилаг и Клнн-даван-а бяха успели да получат.
Този резен вероятно бе последната надежда на Прр'т-зевисти да живее.
- Някакви проблеми в тази насока? - попита той.
- "Никакви, за които да ми е известно. Не съм разговарял с Клнн-даван-а, откакто е напуснала Дхаранв".
- Защо тогава идваш тук? - попита го Трр-мезаз. - Доколкото знам, трябваше да заминеш за мрачанския свят.
- "Така е, но ме свалиха от тази мисия".
Клнн-вавги изломоти нещо под носа си.
- Свалили са те? - повтори учудено Трр-мезаз. - И чия плоска глава роди тази идея?
Старейшината кимна, но не отговори. Вместо това изчезна.
- Обзалагам се на заплатата за двайсет пълни завъртания, че пак става въпрос за гнусна политика - изръмжа Клнн-вавги. - Направо подушвам намесата на Говорителя на Дхаа'рр.
- Може и да не е така - възрази Трр-мезаз. Нарастващото му безпокойство се отразяваше върху нервните движения на опашката му. - Разговарях с баща ми преди известно време, когато той се опитваше отчаяно да открие Трр-гилаг. Изглежда, се е случило нещо сериозно в семейството ни, и това е причината Трр-гилаг да бъде оттеглен от мрачанската мисия.
- Трябва да е наистина сериозно, щом е изисквало намесата на Трр-рокик - коментира Клнн-вавги. - Срещал съм го само няколко пъти, но не ми направи впечатление на някой, който лесно се поддава на вълнение.
- Така е - съгласи се навъсено Трр-мезаз.
- Май не ти се говори много за това?
Трр-мезаз размърда отрицателно език.
- Всъщност нищо чудно някои от нещата, които каза, да са само предположения.
Старейшината се появи отново.
- "Било е съвместно решение на говорителя на Дхаа'рр и Върховния вожд на клана - цитира той отговора на Трр-гилаг. - Ще те запозная с подробностите, когато пристигна".
- Добре - кимна Трр-мезаз. - Имам още няколко въпроса към теб. Първо: знаеш ли нещо за експлозивите на човешките завоеватели?
- "Само че са ефикасни също както и лазерите за превръщането на зхиррзхианците в старейшини" - дойде горчивият отговор след стотина удара.
- Това и на мен ми е известно. Второ: да си чувал нещо за човешко оръжие, известно като КИОРО?
Старейшината изчезна... и двамата отново взеха да отброяват нервно ударите.
- Колко е тихо тук - подметна Клнн-вавги. - Обезопасена ли е връзката ви?
Старейшината се върна преди Трр-мезаз да успее да отговори.
- "Съжалявам, Трр-мезаз, но не мога да обсъждам този въпрос".
Трр-мезаз погледна многозначително Клнн-вавги. Значи бяха прави. Имаше нещо свързано с КИОРО, което Военното командване предпочиташе да запази в тайна. И Трр-гилаг знаеше какво е то.
- Разбирам, мой братко - рече той. - Желая ти безоблачно пътуване.
- "И ти се пази. Ще се видим до няколко пълни обиколки".
Трр-мезаз кимна на старейшината.
- Благодаря ти. Можеш да затвориш линията.
- Подчинявам се, командире - отвърна старейшината и изчезна.
- Значи се оказа прав - промърмори Клнн-вавги.
- Така изглежда. - Трр-мезаз огледа празното помещение: чудеше се дали не са били подслушвани от други старейшини. - По-добре да се връщаме.
- Що за оръжие може да е това? Дали не е някакъв атомен експлозив, как смяташ?
- Нямам представа - отвърна Трр-мезаз, примижал срещу яркото следобедно слънце и прахоляка, вдигнат от северния вятър. - Това, което не ми дава мира, не е въпросът какво, а защо. И най-вече - защо вече не са го използвали срещу нас?
- Може и да са - предположи Клнн-вавги. - Може би това, което мрачанците наричат КИОРО, са всъщност войните копърхед.
- Съмнявам се. Изследователската група на Трр-гилаг се добра до названието "копърхед" от техния затворник. Мрачанците имат достатъчно чести контакти с човешките завоеватели, за да допуснат подобна наивна грешка.
- Освен ако човешките завоеватели не използват различна дума, когато говорят с различни раси - посочи Клнн-вавги.
- Интересна идея - щракна с език Трр-мезаз.
- Още нещо, за което ще трябва да попитаме Трр-гилаг, когато пристигне тук. Да узнаем дали затворникът е споменавал за КИОРО...
Внезапно пред тях изникна един старейшина.
- Командир Трр-мезаз, спешно съобщение от Върховния командир Дклл-кумвит - обяви той с тих гласец, едва надвиващ свистенето на вятъра. - Получил е новини от Военното командване, че Шаманв е бил нападнат преди две тентарка от група кораби на хората-завоеватели.
Опашката на Трр-мезаз щръкна. Шаманв - оттам трябваше да потегли Клнн-даван-а според думите на Трр-гилаг. Със специалния пакет.
- Има ли разрушения? - попита той.
- Все още не е ясно - отвърна старейшината. - В съобщението се казва само, че два зхиррзхиански бойни кораба отбили нападението на хората-завоеватели, но единият получил сериозни повреди.
- Ясно - рече Трр-мезаз. - Всички наземни сили да бъдат поставени в състояние на пълна бойна готовност, да приготвят "жилоптиците" за излитане.
- Подчинявам се - отвърна старейшината и изчезна.
- Тръгвай - обърна се Трр-мезаз към Клнн-виваг и се отправи към сградата на щаба.
Докато вървеше, се запита дали неговият заместник е осъзнал възможните обяснения за една подобна атака. Или противникът разполагаше със зхиррзхиански пленник, който бе проговорил, или бе успял да дешифрира оптроничната информация от зхиррзхианска бойна записваща машина...
Или пък разполагаше с напълно приложим метод за проследяване на кораби в междузвездните тунели.
Само преди две пълни завъртания Клнн-вавги бе подхвърлил идеята, че противникът би могъл да притежава подобна технология. А преди десет пълни завъртания Трр-гилаг си позволи да се пошегува на тази тема.
Може би и двамата бяха прави. Ако беше така, това променяше изцяло шансовете им във войната. Благодарение на човешката записваща машина, която бяха изровили сред останките от първата битка, Военното командване си бе осигурило предимството да разполага с точни сведения за местонахождението на човешките светове и бази, докато зхиррзхианските оставаха скрити из дълбините на пространството. Ала сега, съвсем неочаквано, това предимство бе изчезнало. Хората-завоеватели можеха да нападат всеки от техните светове, излизайки в тила на зхиррзхианците.
Започваше вече да си мисли, че името, което им бяха дали мрачанците, не бе лишено от смисъл. Хора-завоеватели.
- Трр-мезаз, май загазихме - подметна тихо застаналият зад него Клнн-вавги. - Първо КИОРО, а сега и това.
- Така е - съгласи се Трр-мезаз и погледна към небето. - Зная.
3.
"Информационната връзка беше осъществена в 15:52:25, 21.41 минути по-късно от очакването според съобщението, което получих устно същата сутрин в 09:21:41. Според същото това съобщение трябваше да свидетелствам пред следствената група, която се събираше в Заседателна зала три на Миротворческа база Едо. Вградената в мен предупредителна система изискваше да проверя дали съм осъществил контакт с предварително указания терминал. След забавяне от 0.02 секунди получих това потвърждение. Междувременно открих, че информационната връзка преминава през зашифроващо устройство от корбалинов тип, модел 74-Д-6. Това също бе в рамките на очакванията ми.
Свързах се последователно с оптичните и звукови сензори на интерфейсния терминал. Оптичната леща бе "Аверганд-4", модел Рибешко око, направих необходимите изчисления, за да получавам картината в стандартния формат. В обхвата на лещите открих присъствието на петнадесет човеци, двама мъже и една жена седяха край маса, разположена на 21.5 градуса отляво на терминала и разстояния от 2.54 метра, десет други мъже седяха в редица, изместена с 10.3 градуса надясно, при средна дистанция от 4.15 метра, и още двама мъже седяха вдясно на 50.3 градуса и разстояние от 3.77 метра. От газовия анализ на атмосферата в стаята установих, че има още трима мъже, които се намират извън обсега на лещите.
Изследвах внимателно присъстващите в помещението, като използвах визуални алгоритми за разпознаване, които сравних с 5 128 339 лицеви изображения в моя файл за текущи събития. Трима от седналите край масата бяха висши миротворчески офицери: вицеадмирал Тал Омохундро, генерал-майор Петрос Хампстед и бригадир Елизабет Йост. Един от двамата мъже, седящи в десния ред, бе адмирал Томас Рудзински, член на върховната военна триада. До него се бе настанил командир Фелиан Кавана, същият, когото откарах на Едо преди единадесет дни, след като бе прекарал известно време в плен.
Мъжете от дясната редица също ми бяха добре познати: това бяха хората, участвали в спасяването на Кавана. В най-лявото кресло се намираше Арик Кавана, по-големият брат на командир Кавана, до него седеше бившият командир на копърхед Адам Куин, настоящ шеф на корпорация "Кавтроник". Другите осем бяха копърхед пилоти и втори пилоти.
Вице-адмирал Омохундро се покашля:
- Моля, идентифицирайте се.
Отговорих със забавяне от 0.11 секунди, което ми бе необходимо да проверя връзката с външния говорител в помещението.
- Казвам се Макс.
- Оперативно предназначение и параметри?
Не обичам да говоря за себе си. Но въпросът беше конкретен.
- Аз съм полуразумен компютър от серията "картаген-бръшлян-гама". Разполагам с възможност за вземане на самостоятелни решения от клас седми, модифицирана Корнголд-Че структура за логически разсъждения, файлова система "Килянов" и 8.7 мегаминксова компресирана памет "Стюбен".
Доколкото можеше да се съди по промените в лицето на вицеадмирала, той беше впечатлен от чутото.
- Ти ли изпълняваше ролята на насочваща система при незаконната спасителна операция, проведена от Арик Кавана?
- Аз бях насочващата система за танкера, използван при спасяването на командир Фелиан Кавана.
Бригадир Йост повдигна брадичката си с 1.4 сантиметра.
- Моля, запознай се със записа на разследването до този момент.
В указаният файл се съдържаха записи на проведените през предхождащите три дена разпити и изслушвания. По-голямата част от съдържащата се там информация ми беше известна: подробни обяснения как лорд Стюарт Кавана, синът му Арик и дъщеря му Мелинда узнали, че командир Кавана е бил заловен от завоевателите, и организирали собствен план за неговото спасяване. Свидетелските показания, свързани с акцията, също ми бяха познати: безплодното претърсване на двете планети, бягството от два бойни кораба на завоевателите край третата планета и неочакваното по своята логика заключение на Арик, благодарение на което бе открита правилната планета.
Имаше и други детайли от показанията, които не ми бяха известни - тях прочетох с интерес. Научих, че именно Инико Бокамба, командир на резервната ескадрила и бивш шеф на отдела за сигурност на копърхед по времето на командир Куин, е помогнал да се изфабрикува заповедта за прехвърлянето на командир Мейсфилд и неговата ескадрила от копърхед на Доркас, където да бъдат предадени под командването на Куин. От друга част в показанията на командир Кавана узнах, че пришълците, които определяме като завоеватели, наричат себе си зхиррзхианци.
Приключих с прегледа на документите още преди бригадир Йост да бе довършила изречението си.
- Готов съм.
- Откри ли някакви противоречия в свидетелските показания?
- Никакви до момента. На седем от местата указаните цифрови стойности се отличават леко от действителните. Добавих паралелен файл с точните стойности.
Тримата офицери млъкнаха за период от 1.14 минути, докато се запознават с направените от мен промени. Прекарах 26.33 секунди от това време в проверка на връзката ми с терминала, за да открия причината за първоначалното забавяне от 0.04 секунди. Открих, че една от контактните букси в сградата е била разкачена. Свързах се с компютъра, отговарящ за поддръжката на сградата, и му оставих бележка да бъде извършен необходимият ремонт.
Последните 42.07 секунди от паузата прекарах в изучаване на различните отражения върху полираните мебели в стаята, като се опитвах да ги използвам, за да направя реконструкция на другите присъстващи, които бяха извън визуалния контакт. Това упражнение имаше само частичен ефект - успях да определя, че двама от тях седят един до друг, а третият се е усамотил. Информацията обаче бе крайно недостатъчна, за да идентифицирам личностите на присъстващите.
Първият, който се обърна към мен, бе генерал-майор Петрос Хампстед.
- Кажи ми, Макс, съобщиха ли ти, че тази мисия е незаконна?
- Не беше необходимо да ми го съобщават. Разполагам с пълен достъп до Федеративния законник.
- Значи признаваш, че са били нарушени законите на Федерацията?
- Да.
Вицеадмирал Омохундро се намръщи срещу камерата. Като изследвах внимателно изражението му, стигнах до извода, че не е очаквал от мен подобен отговор.
- Някой от участниците даде ли ти обяснение за действията си?
- Не.
Генерал-майор Хампстед докосна вицеадмирал Омохундро по рамото и му пошепна нещо. След първите две изречения бригадир Йост също се наведе към тях. Опитах се да чуя какво си говорят, но звуковата система в залата се оказа неподходяща за тази задача. Прегледах отново съответните членове на военния устав на Миротворците, анализирах информацията от разследването и стигнах до 88 % възможност, че тримата съдии не желаят да признаят Арик и другите участници за виновни. Това съвпадаше и с няколкото разговора, проведени преди и след спасяването на командир Кавана, в които участници в акцията бяха изказали становища, че за Командването на Миротворците ще е трудно да осъди някого за спасителна операция, която при това е завършила успешно.
Шефът на отдела за сигурност Куин се изправи. Тримата офицери спряха да си шепнат и го погледнаха. Изследвах изражението на Куин и го определих като мрачно и недоволно.
- Адмирал Омохундро, ще ми позволите ли да отнема от скъпоценното време на съдебния състав?
Вицеадмирал Омохундро погледна за миг към камерата. Анализът на изражението му говореше за безпокойство.
- Макс, благодаря за дадените сведения и нанесените поправки. Ако ни потрябваш, ще те потърсим отново.
После посегна към едно копче на масата и каза:
- Можете да говорите, командир Куин.
- Сър, за мен е повече от очевидно...
В този момент видео и аудиовръзката бяха прекъснати. Вицеадмирал Омохундро не се нуждаеше повече от моето участие.
Но в мен надделя любопитството. Ако се съдеше по изражението на лицето на Куин и позата, която бе заел, това, което щеше да каже, бе от огромна важност. Освен това, след като ме инсталира на борда на танкера, лорд Кавана ми бе заръчал да охранявам с всичко, на което съм способен, безопасността на сина му Арик. Тази заповед все още не бе отменена, а без нужната информация щях да срещна сериозни затруднения в нейното осъществяване.
От другата страна връзката бе прекъсната, но все още долавях остатъчните затихващи сигнали. Отново се върнах към разкачената букса и като зададох допълнително усилване на сигнала, се прехвърлих на друга информационна линия в сградата, откъдето отново получих достъп до прослушването в залата.
-...Миротворческото командване не може да си позволи лукса осем копърхед да напуснат корабите си и да се занимават със странична задача. Сигурен съм също така, че и вие тримата имате по-важни дела от това да председателствате военен съд.
Лицето на вицеадмирал Омохундро смени последователно четири различни изражения. Последното успях да определя като предпазливо очакване.
- Но въпреки това, господин Куин, военният съд вече е свикан. Дисциплината трябва да се спазва, драги ми господине, особено по време на война.
- Съгласен съм, сър. Но освен това съществува и такова понятие като боен дух. В края на краищата ще признаете, че ние успяхме да върнем командир Кавана здрав и читав.
Вицеадмирал Омохундро погледна към Кавана.
- Ако имате някакво становище, крайно време е да го чуем.
- Сър - отвърна Куин и по лицето му познах, че е разтревожен, - дочух, че Миротворците обсъждали възможността да бъда приет отново на служба като пилот при копърхед. Давам си сметка, че в настоящата военна обстановка вие сте в правото си да ми наредите да се върна на служба, и съм готов да предложа следната възможност - ако вие смъкнете обвиненията срещу командир Мейсфилд и неговата ескадрила, необходимостта от подобна заповед ще отпадне. Готов съм да се откажа от поста си в "Кавтроник" и да се върна доброволно при копърхед.
Вицеадмирал Омохундро се огледа.
- Парлимин Вандайвър, някакъв коментар от ваша страна за чутото?
Сега вече разполагах с име на един от онези, които бяха извън моето полезрение и ми бе необходима само 0.01 секунда, за да получа съответния файл. Джейси Вандайвър, петдесет и пет годишен, от Грампианс на Ейвън, приет за член на Севкоордския парламент през 2297 г. Във файла се споменаваше за няколко спорадични контакта между Парлимин Вандайвър и лорд Кавана през последните петнайсет години, по време на които са били обсъждани политически и търговски дела. Но друг любопитен факт приковава вниманието ми: Парлимин Вандайвър е бил една от обсъжданите кандидатури за член на парламента през 2291 и 2294. И в двата случая вместо него, по нареждане на губернатора Флечър, бил избран лорд Кавана.
- За момента нямам, адмирале - отекна звучният басов глас на Парлимин Вандайвър. - Може би по-късно.
Вицеадмирал Омохундро продължи да гледа към Парлимин Вандайвър в продължение на 0.63 секунди, после насочи вниманието си към шефа на отдела за безопасност Куин.
- Добре, господин Куин. Като председател на съдебния състав, приемам вашето предложение. От този момент сте лейтенант от копърхед и ще ви помоля да се явите за назначение при секторния командир.
Вицеадмирал Омохундро повдигна чукчето, положено до дясната му ръка, на височина 16.5 сантиметра и добави:
- Господа, заседанието приключи."
Чукчето се спусна върху масата и Фелиан Кавана въздъхна облекчено.
Ето, че се свърши.
- Готова работа - промърмори адмирал Рудзински, докато се надигаше от стола до него. - Не беше толкова страшно, а?
Фелиан се засмя уморено.
- Не, сър. Почти не си заслужаваше да се идва тук.
Адмиралът се засмя суховато.
- Сигурно си давате сметка, че това не е победа за нито един от тях. Няма опасност да ги пратят в затвора. Вместо това ще идат на предната бойна линия.
- Там им е мястото, сър - припомни му притихнало Фелиан. - Ние сме Миротворци. Такава ни е работата.
И тогава пред тях се изправи Арик. Опитваше се да се засмее, но изглежда, не му се удаваше.
- Свърши се вече - рече той и протегна ръка. - Фелиан, благодаря ти, че свидетелства в наша полза.
Фелиан подмина протегнатата ръка и сграбчи брат си в мечешката си прегръдка.
- Все още съм ти задължен - припомни той на Арик, преди да отстъпи назад. - Какво ще правиш сега?
Арик направи кисела физиономия.
- Ще поискам да освободят танкерния кораб и ще се върна да потърся тате.
- Все още ли нямаме вест от него?
- Никаква - отвърна Арик. - Най-сетне успях да разменя няколко думи с капитан Тева. Изглежда, че преди две седмици и половина тате му е наредил да изтегли "Каватина" от Мра-миг.
- Да, и аз чух, че е бил на Мра-миг - кимна Рудзински. - Но какво е правил там?
- Издирвал е информация за зхиррзхианци, които биха могли да ни помогнат да те открием, Фелиан - обясни му Арик. - Названието "Завоеватели без причина", което използваме, изглежда, произхожда от една мрачанска легенда.
- Открил ли е нещо? - попита Рудзински.
- Изглежда, не - рече Арик. - Поне в такъв смисъл е съобщението, което е пратил на Доркас. А след това сякаш направо е изчезнал от вселената.
Фелиан усети, че някой му диша във врата, и се обърна. Зад него стоеше едър мъж на средна възраст и изглежда, слушаше разговора им.
- Мога ли да ви помогна с нещо, сър? - попита Фелиан.
- Това е Питър Бронски, федеративен офицер за връзка - обясни Рудзински, преди мъжът да успее да отговори. - Работи във федеративния съвет на Мра-ект. Срещал се е за кратко с лорд Кавана на Мра-миг, затова го повиках тук - надявах се да хвърли известна светлина върху изчезването му.
- Ще ми се да можех да ви помогна, господин Кавана - заговори Бронски. - Но както казах по-рано на адмирал Рудзински, мярнах баща ви само за няколко минути в хотела, в който бе отседнал, в град Миг-Ка. Появи се съмнение, че държи при себе си не-мрачанец, подлежащ на незабавно депортиране, и бе поискано да го проверим. Хората ми претърсиха апартамента му, но не откриха нищо.
- Много интересно, господин Бронски. - Арик сбърчи чело. - В кой хотел, казвате, сте го видели?
- Хотел "Мрапиратта".
- Да, там е бил настанен и Тева - потвърди Арик. - Той също спомена за някаква суматоха в хотела. За стрелба, дори за взривове.
- За взривове? - намеси се Фелиан. - Не си ми казвал нищо за това.
- О, татко не е пострадал - успокои го Арик. - Бил е извън хотела, когато се е свързал с Тева и му е казал да вдигне "Каватина" в орбита.
Рудзински втренчи поглед в Бронски.
- Да знаете нещо за това?
- Докато излизахме от хотела, стана малък сблъсък с няколко бурти. - Бронски сви рамене. - Нищо сериозно. - Той присви устни. - Тъкмо това ми попречи да се върна при лорд Кавана. Инак сигурно щях да възпрепятствам онова, което го е сполетяло.
- Така е - промърмори замислено Рудзински. - Но все пак се съмнявам лорд Кавана да е в беда. С него е Митри Колчин, а Колчин е един от най-добрите миротворчески командоси. Където и да са отишли, ще се върнат веднага щом си свършат работата. - Той извади карта от вътрешния си джоб. - А междувременно войната ни очаква.
- Да, сър. - Фелиан изпъна рамене. - Това моите заповеди ли са?
- Да. - Рудзински му подаде картата. - Считано от този момент, сте назначен в инспектиращата група, която трябва да огледа останките от затвора, където ви държаха, на света, който нарекохме Първа цел.
- Инспектираща група? - Фелиан намръщено разглеждаше картата. - Помолих да бъда зачислен към отряда, на който предстои да щурмува вражеския плацдарм на Доркас. Сестра ми Мелинда остана там след нападението.
- Сигурен съм, че молбата ви е била взета предвид - отвърна Рудзински. - Но преди това трябва да съберем максимално количество информация за тази нова заплаха. Възможно е на Първа цел да бъде открито нещо особено важно, нещо, което само вие да разпознаете.
Фелиан се намръщи. Да го отстранят от бойна служба, когато сестра му е във вражески плен...
Но нямаше как. А и в думите на Рудзински имаше логика.
- Слушам, сър.
- Добре - усмихна се Рудзински. - Корабът ви тръгва след два часа. Подробностите са в картата.
- Слушам, сър - Фелиан се обърна към Арик. - Арик...
- Зная - кимна Арик. - Пази се, братле. Не ми се ще пак да идвам да те спасявам.
- Не се безпокой, няма да ти се наложи. И ти се пази.
- Двамата с Макс ще се справим - увери го Арик.
После хвърли прощална усмивка на Фелиан, обърна се и закрачи към вратата. Фелиан видя, че Куин и другите копърхед също са напуснали стаята, вероятно след като бяха получили заповедите си. Може би щеше да успее да ги открие, преди да отпътува, и да им благодари, задето бяха рискували живота и кариерата си, за да го спасят.
След днешния ден кариерите на всички бяха изложени на риск. Всъщност същото можеше да се каже и за живота им, застрашен от зхиррзхианците.
Завоевателите.
Той въздъхна.
- С ваше разрешение, адмирале?
- Свободен сте, командир - отвърна Рудзински. - Желая ви успех.
Копърхед и Арик Кавана бяха поели в различни посоки, адмирал Рудзински се бе отправил към командния център, офицерите от съдебния състав също се бяха запилели по свои дела, а Питър Бронски вече наближаваше изхода, когато гласът, който бе очаквал да чуе с трепет и боязън, отекна зад гърба му:
- Само няколко думи, господин Бронски.
Бронски забави крачка и погледна през рамо. Към него се приближаваше Парлимин Джейси Вандайвър, следван от мълчаливия си телохранител.
- Малко бързам, Парлимин Вандайвър - рече той. - Не е ли нещо, с което да се справи федеративната дипломатическа служба на Едо?
- Не - отвърна безизразно Вандайвър. - Не е.
Бронски се намръщи. Но обикновените федеративни служители не можеха да си позволят лукса да игнорират желанията на Севкоордски политици.
- Да, сър - рече той и спря.
Телохранителят си го биваше, нямаше две мнения. Не се наложи Вандайвър да проговаря, той сам се приближи към най-близката врата, огледа помещението вътре - някакъв комуникационен център - и кимна на началника си.
- Да влезем вътре, господин Бронски. - Вандайвър махна към вратата. - Ако нямате нищо против.
Сякаш имаше друг избор.
- Разбрах ви, сър - примири се Бронски. Заобиколи телохранителя, който го следеше бдително, и пристъпи в стаята.
Вътре имаше няколко отрупани с апаратура бюра. Вандайвър и телохранителят го последваха и последният затвори вратата.
- Защо не седнете? - покани го Вандайвър.
- Благодаря ви. - Бронски се настани така, че да не вижда телохранителя. - Трябва да ви предупредя, сър, че след трийсет минути ме очакват във федеративната служба.
- Ще бъда кратък - обеща Вандайвър. - Преди няколко минути чух разговора ви с адмирал Рудзински и онези момчета. Вие ги излъгахте.
Хич не си поплюваше, този наперен политик.
- Странно обвинение, сър.
Вандайвър повдигна вежди.
- Само това ли ще чуя? Никакви отричания или обидени викове? Нито почервеняло лице при подобно оскърбление към вашата личност?
Бронски въздъхна.
- Сър, аз съм само един дребен федеративен служител. Не ни е позволено да отвръщаме по този начин, когато към нас се обръщат официални правителствени представители.
Вандайвър се облегна назад в креслото.
- Да, Турин Лий смяташе, че и вие имате пръст в онази работа. Помните Турин Лий, нали?
- Разбира се, сър - отвърна Бронски, като се стараеше да говори спокойно. - Господин Лий се приближи към нашата група, когато излязохме пред хотела. Идентифицира се като ваш помощник, показа ми Севкоордската парламентарна карта и ме информира, че ще присъства на срещата.
- А след срещата?
- Както вече казах на адмирал Рудзински, имахме проблем с едни бурти. Докато уредим въпроса с мрачанските власти, лорд Кавана и хората му напуснаха Мра-миг.
- А Лий?
Бронски разпери ръце.
- Наистина не зная. Отдели се от нас, докато беседвахме с мрачанските власти.
Вандайвър не помръдна, но изведнъж във въздуха повя хлад.
- Това е лъжа, Бронски - заяви той с леден глас. - Лий е бил с вас, докато сте преследвали Кавана към Йикроманския свят Формби. Получих доклад от него от Мра-миг, в който се казваше, че всички потегляте заедно след час.
Бронски прехапа устни. Беше готов да се закълне, че Лий не е имал възможност да прати каквото и да било съобщение, докато двамата бяха заедно. Изглежда обаче онзи тип бе излязъл по-хитър, отколкото изглеждаше.
- С цялото ми уважение към вас, Парлимин, наистина не зная за какво говорите - каза той и сам усети неуверените нотки в гласа си. - Може би е възнамерявал да се присъедини към нас, но пред мен не каза такова нещо.
Лицето на Вандайвър помръкна, макар и едва забележимо. Изглежда, и той не беше напълно сигурен.
- Но одеве, пред адмирал Рудзински, не споменахте нищо за пътуването.
Бронски сви рамене.
- Не смятах, че има смисъл да го споменавам, сър, тъй като така и не открихме лорд Кавана на Формби. Всичко е в пълния доклад, който предадох.
- Ще имам грижата да си взема копие - закани се Вандайвър. - Любопитно, нали? Стюарт Кавана изчезва и никой не може да го открие. Приблизително по същото време и на същото място един от моите помощници също изчезва. Това съвпадение ли е, господин Бронски?
Бронски си придаде учуден вид.
- Нима господин Лий е изчезнал? Кога?
- Изглежда, веднага след като ми е пратил съобщението от Мра-миг - отвърна Вандайвър. - Във всеки случай след този момент не го е виждал никой.
- Разбирам - промърмори Бронски. - Не зная какво да кажа, Парлимин Вандайвър, освен че ще проведа необходимото разследване веднага щом се върна в консулството на Мра-ект. - Той се надигна. - Надявам се, че това е всичко, сър. Наистина трябва да бързам.
- Седнете, Бронски - скастри го Вандайвър. - Не съм приключил.
- Сър? - Бронски се отпусна обратно в креслото.
Известно време Вандайвър го разглеждаше начумерено и подозрително.
- Не зная какво става тук - изръмжа той. - Но имам известни подозрения. Кавана е намислил нещо, нещо, което граничи със закона или дори леко го прекрачва, и е накарал старите си приятелчета в парламента и Миротворческата организация да му заметат следите. Това така наречено прослушване не беше нищо повече от прах в очите на хората. Типично за Кавана, да действа на своя глава. - Погледът му се втвърди. - Но този път номерът няма да мине. Сега вече ще го спипам, него и всички, които му пригласят. Всички, Бронски. Ясно ли се изразявам?
Бронски кимна, осъзнавайки иронията на положението. Той вероятно бе последният човек във Федерацията, който имаше интерес да прави услуга на лорд Кавана.
- Съвсем ясно, сър - произнесе той с равен глас. - Сега мога ли да вървя?
- Завиждам ви на самообладанието, Бронски. Но да видим колко още можете да разчитате на него.
- Да, сър - отвърна Бронски, надигна се и се шмугна покрай телохранителя. - Приятен ден, Парлимин.
Тръгна към изхода, мина покрай двамата миротворчески морски пехотинци, които охраняваха вратата отвън, и се насочи към фоайето. Там, настанен в широк мек фотьойл, го очакваше Гарсия.
- Е? - попита го Бронски, когато застана пред него.
- Тръгна преди осем минути - отвърна Гарсия, изправи се и закрачи редом с него. - Дашка го пое. Защо се забавихте?
- Заради един любопитко от Севкоордския парламент - изсумтя Бронски. - Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър - впил се е в нас като куче. Нещо ново по онзи въпрос?
- Нищо важно - отвърна Гарсия, докато излизаха. Навън ги посрещна горещият полъх на Едо. - Арик Кавана позвъни някъде веднъж, струва ми се, че се свърза с онзи полуразумен компютър на "Кавтроник", който използват на борда на танкера.
- Да, от заседателната зала също се свързаха с него - рече навъсено Бронски. - Не бих искал да свидетелства в моя полза, ако някога го загазя. Какво каза Кавана?
- Само, че има още някои дребни неща за уреждане на Едо, а след това потегляли заедно за Ейвън.
Телефонът в джоба на куртката на Бронски започна да вибрира. Той го извади и натисна копчето.
- Бронски.
На екранчето се появи лицето на Дашка.
- Арик Кавана току-що получи съобщение.
Бронски погледна към Гарсия.
- Трябваше да проследиш всяко съобщение, което пристига за него.
- Така и направих, сър. - Дашка обидено стисна устни. - Въпреки че не беше с адресант никой от онези, които проследяваме - никой от известните му сподвижници. Прекара доста време при терминала - вземаше си някакви бележки.
- Значи сигурно е било кодирано - предположи Гарсия. - По предварителна уговорка.
- Вероятно - съгласи се Дашка. - Искате ли да го прибера?
Бронски обмисляше какво да прави. Разполагаше със съвсем малоброен състав, а арестът на Арик Кавана можеше да предизвика нежелани последствия.
- Ще го оставим да потича на воля още малко - каза той на Дашка. - Лепни се за него и следи какво прави. Ще пратя Чо Минг в депото да прерови всички съобщения. Да видим дали няма да открие онова, което е получил.
- Ясно.
Екранчето угасна.
- Доста време ще му отнеме - посочи Гарсия, докато се приближаваха към оставената на паркинга кола. - Дали да не повикаме подкрепления?
- Не ни трябват подкрепления - тросна се Бронски. - И сами можем да се справим.
- Ясно, сър - рече Гарсия. - Но като дръпнем Чо Минг от танкера, ще го оставим без наблюдение.
- Не ме интересува танкерът - изсумтя Бронски. - И този Арик Кавана хич не ме интересува. Цялата тази шумотевица е заради татенцето му.
- Ясно, сър - промърмори Гарсия.
"Чуди се какво става - помисли си Бронски. - Всички се чудят". Чудеха се какво толкова важно може да има в един застаряващ бивш Севкоордски Парлимин, та Бронски ги е изтеглил от наблюдателните им постове на мрачанския свят и ги е докарал чак тук. Някои от тях вероятно смятаха, че се касае за лично отмъщение. Може би наранена гордост от начина, по който лорд Кавана и телохранителят му се бяха държали с Бронски на Мра-миг.
Не можеше да им разкрие истинската причина. Не и докато не решеше да поиска от тях да се присъединят към Торин Лий в личната карантина, която той бе наложил върху Мра-ект.
С течение на времето, разбира се, всички, включително и Бронски, щяха да се включат в тази карантина. Но засега не. Преди това лорд Кавана трябваше да застане на тяхна страна.
Защото, също като Лий, Кавана знаеше истината за КИОРО: че легендарното оръжие, чието съществуване бе позволило на Северния координационен съюз да определя политиката на Федерацията в продължение на близо четиридесет години, не съществува. И че никога не е съществувало.
По никакъв начин Бронски не биваше да допусне тази горчива истина да стане достояние на населението - хората виждаха в КИОРО единствената си надежда за спасение от завоевателите. По абсолютно никакъв начин. Където и да бе отишъл Кавана, рано или късно те щяха да го намерят.
И да го накарат да запази тази тайна. С добро или с лошо.
"Офицерът за свръзка Бронски и неговият спътник напуснаха приемната на Миротворческата база 18.4 минути след приключване на прослушването и се отдалечиха от всички активни терминали, до които имах достъп. Продължавах да следя Парлимин Вандайвър и неговия телохранител, но разговорът им се свеждаше до откъслечни реплики без никаква полезна информация. 3.7 минути след излизането на Бронски те също напуснаха базата.
Прекъснах връзката с базовата компютърна система и се заех да анализирам събраната информация. Най-обезпокояващата новина бе липсата на каквито и да било сведения за местонахождението на лорд Кавана. Проиграх няколко пъти всички записани разговори, изучавайки внимателно израза върху лицето на Бронски и Парлимин Вандайвър. Особено впечатление ми направи един от коментарите на офицера за свръзка Бронски: "Трябва да поставим под наблюдение Вандайвър - впил се е в нас като куче." В края на краищата не можах да стигна до никакъв извод за смисъла на това изявление - вероятно пак поради недостиг на информация. Съществуваха няколко вероятни обяснителни теории, но нито една от тях не надхвърляше 0.05 процентовата бариера. Нуждаех се от още информация.
Може би щях да я получа от Арик Кавана. Той ме беше предупредил, че скоро ще се присъедини към мен. Оставаше да запазя търпение, докато мога да обсъдя тези въпроси с него".