Енциклопедия на татуировките

Как да си изберете татуировка

Териза Грийн

Илюстрации Грег Джеймс

ВЪВЕДЕНИЕ

През цялата история и праистория на човечеството, простираща се хиляди години назад, умишлено сме оставяли трайни следи върху кожата си. Причините са безброй: ритуали на прехода, предпазване от зло, израз на принадлежност към дадена група, доказателство за социално положение или богатство, лечение, разкрасяване, спомен и дори гаранция за преминаване в отвъдния живот. В основата на всичко това стои негласното разбиране, че татуировките имат определено значение. Понякога то е общо, както в случая с желанието за красота и привлекателност, друг път е специфично, например демонстрирането на семейна принадлежност. И в двата случая обаче татуровките са изразни форми.

Виждането, че татуировките могат да изразяват различни идеи и по такъв начин да се превръщат в средство за общуване, не е ново. Писатели, наблюдатели, художници на татуировки и хора с татуировки, отадавна са забелязали този аспект. Интуитивно търсим нещо под повърхността и зад явното, за да обясним какво виждаме. Мълчаливата размяна, която се осъществява между носителя на татуировка и човекът, който я гледа, е може би един от най-интересните и важни аспекти в целия процес. На него обаче се обръща прекалено малко внимание и обикновено той само се споменава. Повърхностното отношение най-вероятно се дължи на факта, че значението на татуировката се предава чрез символи. По своята същност символите не могат да бъдат обяснявани, тъй като не винаги разполагаме с точните думи. Символиката, която се крие в татуировките, често пъти не изразява директно нещо, а въздейства на подсъзнанието и интуицията. Тя може да напомня на древни форми и графични изображения, които, дори и да не са запечатани в човешката психика, са широко разпространени по света и през вековете.

В различните държави по света съществуват най-разнообразни форми на татуиране. Мотиви, цветове, инструменти, обстоятелства и значения се променят според страната и човека. По-близкото изучаване и по-задълбоченото изследване на детайлите в този обичай разкриват наличието на огромно разнообразие. В същото време обаче татуировките могат да бъдат видяни и от разстоянието на отминалото време и натрупаните сведения в историята на татуирането и етнографията. При една по-отдалечена гледна точка изпъкват доста поразителни прилики и модели както във времето, така и в пространството, а това говори за наличието на обща, дори изначалана практика. Разбира се, не всичко във вселената на татуировките подлежи на дълбок анализ или е изпълнено със значение. В действителност може никога да не разберем какво е означавало или означава татуирането за някои народи и техните култури. Дори днес има толкова особени или лични изображения, които не могат да бъдат обяснени. Освен това някои хора просто не придават символично значение на татуировките си, няма и защо да го правят. Въпреки това повечето народи и култури по ред причини влагат в рисунките върху кожата по-дълбок смисъл. Татуировките могат да бъдат външен белег за вътрешно преобразяване, да привличат щастието или да са израз на вярност, любов, а понякога дори и омраза. Те могат да бъдат причудливи, иронични или да напомнят както за тъжни, така и окуражаващи събития. Изпълнени със съдържание, те често са богати на символи, дават поглед към нашето общо и различно минало и към цялата гама от емоции и преживявания, които ни подтикват да продължаваме напред.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ТАТУИРАНЕТО

За съжаление не знаем нито къде, нито кога е възникнало татуирането, защото археологическите и историческите сведения за повечето форми на рисуване върху тялото са непълни. Въпреки че скелетите могат да се превърнта във вкаменелости и да се запазят в продължение на десетки и хиляди години, човешката кожа се съхранява само ако умишлено или случайно е била мумифицирана. Като имаме предвид простата техника и широко разпространените доказателства по всички краища на света, вероятно тази ритуална практика се е развивала независимо, и то по различно време на различните места. Знаем също така, че в някои части на света, тя се е разпространявала сред народи, живеещи в съседство. Ето защо тази глава има за цел да представи дълбочината и многообразието на тази огромна тема.

Най-ранните сведения за татуирането са и най-неясни. По време на археологически разкопки в Европа са открити артефакти, датиращи от късния палеолит (38 000 - 10 000 пр. н . е.), които приличат на дупчещи инструменти и лули с пигмент. Острите игли от кост, които вероятно са служели за дупчене на кожата, може да са се използвали и като шило. До костените сечива са открити глинени и каменни фигури с издълбани по тях рисунки, които най-вероятно представляват татуировки. Не е изключено сечивата да са били използвани и за направата на самите фигури. Но като се вземе предвид художествения стил и достиженията, характерни за палеолита (например прочутите скални рисунки в пещерата Ласко), и древните корени на татуирането в различни краища на света, има всички основания да се предположи, че хората през епохата на палеолита са се татуирали.

Татуираните мумии предоставят най-ранните конкретни доказателства за наличието на татуировки. Те са открити в различни части на света - от Нубия до Перу. Най-забележителните татуирани мумии са добили известност не само заради татуировките си, но и заради необичайните обстоятелства, при които са били открити. Може би най-прочута е мумията на бронзовия човек, известен повече като Оци - кръстен на ледника в Алпите, където бил открит. На различни места върху кожата му, датираща от 3 300 г. пр. н. е., има явни следи от тъмносини татуировки: групи от успоредни линии близо до ломбалния прешлен и около глезените, както и кръст върху вътрешната част на колянната ямка. Предназначението на тези следи е неясно. Предполага се, че са служели като символ на етническа принадлежност или пък личен знак. Възможно е да са и белези от терапия, оставили следи върху кожата. По време на 21 -та династия (2160 -1994 пр. н. е) в Египет живяла жена на име Амонет, жрица на богинята Хатор в Тива, която била татуирана с точки, подредени в успоредни линии. Някои от тези татуировки са по горната част на ръцете, но повечето са направени по корема, в извити и елипсовидни линии под пъпа - рисунък, смятан за проява на чувственост.

Някои от най-интересните татуирани мумии датират от желязната ера в Сибир и са част от културата на Пазириките - номадско племе от конници, ловци и воини, което живеело в степните райони през VI-II век пр. н. е. Открит е мъж, най-вероятно вожд, придружен от пищни погребални дарове. Той е богато и изкусно татуиран с фигури на различни фантастични и реални животни като овни, сърни и риби. Някои кръгови татуировки по гръбнака странно напомнят на тези на Оци и не е изключено да имат терапевтичен характер. Подобно погребение на млада жена от същото племе е открито на Сибирското плато. Тя също е придружена от изкусно измайсторени богати дарове, като ръцете й са татуирани с подобни фигури. Разнообразните фигури в тези няколко ранни примера само намекват за огромния брой татуировки, които се срещат днес. Предназначението на татуировките, макар и неизвестно, вероятно е било различно. Но поне в някои от тях е скрита дълбока символика. Най-ранните татуировки, запазени върху човешка кожа, представляват абстрактни фигури, съставени от точки и чертички, като първите реалистични изображения са на животни. Вероятно не е съвпадение, че татуировките с образ на животни и до днес са най-популярни. В по-ново време можем да проследим развитието на татуирането в почти всички краища на света. Една от най-ранните срещи на Западната култура с татуировките се състои в Полинезия.

Според речника на Мериам-Уебстър думата татуировка - със значение на цветно изображение върху кожата, навлиза в английския език през 1777 година. Въпреки че произходът й остава неясен, бихме могли да проследим вероятния източник. От записките на капитан Джеймс Кук, останали от експедицията му до южните части на Тихия океан, знаем, че е имало таитянска дума "татау", която означавала "бележа". Думата "татуировка" обаче е съществувала 150 години преди Кук и неговото пътешествие. Интересното е, че първоначално тя е означавала бързо ритмично потропване и терминът се е използвал от военните, а също и от Кук и неговия екипаж в смисъл на сигнал за обяд. Съвпадението е породено от факта, че при правенето на татуировки се чувало бързо почукване, тъй като островитяните удряли иглите с пръчка, за да вкарат мастилото под кожата. Въпреки че таитяните го наричали "татау" и Кук го изписал по същия начин, вероятно по-късно той и хората му заместили термина със сходна по звучене дума от собственото им ежедневие. От времето на ранните морски пътешествия до ден-днешен обичайната практика на татуиране в Полинезия впечатлява западните хора, и то съвсем основателно.

Татуировки се правят на повечето от островните групи в южната част на Тихия океан. На Хаваите, Маркизките острови, Самоа, Борнео, Нова Зеландия, Маршалските острови, Хаити, Меланезия, Микронезия, Великденските острови, Фиджи, Тонга и къде ли още не, татуирането е достигнало изключителни висоти, като чрез него се разпространяват много общи черти между различните култури. Както археологическите, така и антропологическите изследвания говорят за ранни преселения от Югоизточна Азия (започнали поне преди 30 000 години) по целия южен район на Тихия океан. Преселниците вероятно са пренесли със себе си технологията, ритуала и символистичното съдържание на татуирането. Артефактите в Полинезия също включват изрисувани човешки фигури и инструменти за татуиране, датиращи от 1000 години пр. н . е. Например днес на Самоа, където обичаят е успял да се съхрани непокътнат въпреки навлизането на европейската култура, на мъжете все още се правят традиционните татуировки от кръста до коленете, и то по някога с традиционни инструменти (иглите, които приличат на гребен, се удрят с чук, за да се вкара мастилото под кожата). Независимо, че е изпълнен с ритуално значение и е израз както на красота, така и на възмъжаване, методът си остава истинско мъчение. Борнео пък е известен с типичната татуировка розетка, която хората от племето даяк си правят отпред на рамото. Някои от татуировките им най-вероятно са свързани с лова на глави, а други имат мистично значение. Най-известните образци сред полинезийските татуировки обаче възникват в Нова Зеландия. Маорите са прочути с техниката "моко", при която преди нанасянето на пигмента кожата буквално се гравира с тънко длето. Без съмнение изключително болезнен и продължителен процес, забележителен още повече с това, че се извършва предимно върху лицето. Богатата симетрична обработка понякога на цялото лице, най-вече на мъжете, е сред най-известните видове татуировки в света. Тя се състои от извити линии, спирали и други фигури. Моко е изпълнена с богато съдържание, като само една малка част от него може да бъде разбрано днес. Със сигурност знаем, че е била отличителен белег, знак за постижение, социално положение и символ на племенна и семейна принадлежност. Както и в останалите части на света голяма част от символиката на полинезийските татуировки се е загубила във времето при сблъсъка на различните култури и под натиска на нетолерантните политически и религиозни системи. Следвайки един и същ повтарящ се и страховит модел, традиционните татуировки по света, без изключение, стават жертва на подобни обстоятелства.

Островите в южните части на Тихия океан завинаги променят модерния Запад, когато ранните изследователи и моряци възприемат тази част от културата на Полинезия и пренасят обратно заедно със собствените си татуировки и татуирани местни хора. Разбира се, ранни татуировки съществуват и в Европа, макар и споменът за тях вече да е поизбледнял по време на морските плавания. Константин I, първият римски император приел християнството, забранил татуировките по лицето в началото на IV век, тъй като те се възприемали като оскверняване на божия образ. Забраната в Северна Европа била наложена на събора в Кълкът (Нортъмбърланд) през 787 година. Татуирането било заклеймявано по всевъзможни начини из целия разрастващ се християнски свят, за да се спре разпространението на суеверията и езичеството. Понеже вярвали, че татуировките са свързани с определени ритуали и символика, самите ранни християни също били подложени на преследвания. Римският историк Херодий разказва, че през I век келтите нарочно излагали на показ фигурите на животни, които били изрисувани или татуирани върху телата им. В интерес на истината племената в Северна Британия се наричали пикти (англ. picture - рисунка - б.пр.), именно заради подобни рисунки. Те са описани дори от самия Юлий Цезар в "Галските воини". Традиционните татуировки на датчани, норвежци, сакси, гали и тевтонци били свързани със семейни и племенни символи. Татуирането е било познато и на други древни култури от европейския континент. В района на Средиземноморието татуировки се правели в Гърция (възприети от персийците) и Рим (възприети от гърците). В тези общества обаче практиката се смятала за варвраска и с татуировки се бележели роби, престъпници и наемници. Татуирането било използвано и като наказание. В интерес на истината латинската дума, използвана за татуировка е "стигма".

В други части на света обаче, и то най-вече в Ориента, в държави като Филипините, Бирма, Тайланд, Камбоджа, Лаос, Китай и Япония на татуировките се гледа като на художествено и духовно постижение. В много части на Югоизточна Азия татуировките са тясно свързани с религията. Тайланд е известен с това, че будистките монаси правят татуировки и се татуират по време да молитви и жертвоприношения. Тези татуировки служат като талисмани за щастлив житейски път. По правило в много от тези райони татуировките служат за предпазване. Те могат да притежават мистични сили или просто да прогонват лошия късмет. Сред символите влизат древни изображения, взети от калиграфията, нумерологията, животинския свят и света на митичните животни, каквито са драконите. Племето айну, което живее в Западна Азия и Северна Япония, е известо с това, че се татуира около устните, за да изглеждат по-големи. Представителите му се татуират и по бузите, челото и веждите. Татуировките имат различно предназначение, но основно символизират достойнство и непорочност, като също така служат и за разкрасяване и бележат полова зрялост. В Китай татуировките били използвани само за наказание. Известно време същото важало и за Япония, независимо че в праисторически времена се използвали с други цели. Впоследствие обаче татуирането се издига до равнището на изкуство, и то отново под въздействие на китайското влияние.

Макар че в Япония абстрактните образци датират още от 10 000 г.пр.н.е., татуировките с декоративни мотиви започват да процъфтяват чак през ХVIII век. Зрелищната и понякога изцяло покриваща тялото татуировка, известна като "телесен костюм" възниква в началото на ХVIII век като реакция на строгите закони срещу разточителните прояви на богатство. Тъй като само благородниците можели да носят хубави дрехи, хората от средната класа (най-вече работниците), които искали да се разкрасят, понякога избирали татуировката. Идеята за татуиране на цялото тяло вероятно е заимствана от броните без ръкави на самураите, които имали героични рисунки на гърба. Върху тях били изобразявани символи на храброст и достойнство, божество пазител или дракон. По същия начин татуировката започвала от гърба и постепенно се разпростирала върху раменете, ръцете, бедрата и накрая върху цялото тяло. Тя покривала цялата предна част на торса с изключение на вертикална ивица от гърдите до корема и създавала впечатлението за разкопчана броня. Освен всичко друго навлизането на телесния костюм съвпаднало и с популяризирането на измислени татуирани герои. В края на ХVIII и началото на ХIХ век една илюстрирана творба, внесена от Китай, породила безпрецедентно вдъхновение и желание за направа на татуировки. В "Суикоден" (в превод "Водната граница") се разказвала история тип Робин Худ, която проследявала подвизите на 108 герои, повечето татуирани. Тя отразявала въжделенията на подтиснатите класи през този период, но направила истински бум чак в средата на ХIХ век, когато героите били илюстрирани от Утагава Куниоши и отпечатани с дървени клишета. Те оказали огромно въздействие върху света на татуировките и оригиналните рисунки продължават да се използват и до ден-днешен.

В някои части на света все още се правят традиционни татуировки. Непал, Северна Африка, Индия и Йерусалим са местата, в които са открити и съхранени подобни образци. В Непал хиндуистките божества са неизменна тема заедно с птиците и цветята. В района на Гуджарат, Северозападна Индия, татуировките представляват типични комбинации от точки и символи, оформящи изображения, които имат за цел да осигурят плодовитост, да пазят от лоши очи и да защитават от всякакви злини. Въпреки че коптите са съсредоточени в една предимно мюсюлманска държава, каквато е Египет, коптска общност има и в Йерусалим, където се пази и една стара традиция - поклонниците, дошли в Свещения град, да се татуират. През 1956 година Джон Карсуел събира много от коптските образци (за някои от тях съществуват паралели в обширната християнска иконография) от дървените клишета на майсторите на татуировки в Йерусалим.

Доказателствата за правенето на татуировки в Новия свят се ограничават почти изцяло до етнографските бележки на ранните изследователи и находхите на фигури, чиято украса прилича на татуировки. В Северна Америка татуировките били широко разпространени сред местното население и имали почти същото културно, духовно и символично значение както и при другите култури. От Вирджиния до Калифорния и от Арктика до Луизиана мъже и жени си правели всевъзможни татуировки. От реалистични фамилни гербове и томахавки до абстрактни ивици и точки по брадите, повечето местни хора използвали татуировките, за да демонстрират идентичност и постижение, да се сдобият с духовна сила и закрила, да си осигурят вход към задгробния живот и да изцерят физическите си недъзи. Много малко от дълбочината на символиката и значението на тези татуировки е достигнало до наши дни. Изключение от правилото са татуировките на племената хайда и куакютъл, които живеели по северозападното крайбрежие на Тихия океан. Що се отнася до местните жители в Централна и Южна Америка в началото на ХVI век ранните изследователи били отвратени от образците на татуировки, които открили по тези места и в резултат на това разполагаме с много малко информация. Татуировките на ацтеките, маите и инките най-вероятно са били сложни и реалистични, понякога са показвали постижения, но може би са се използвали и като наказание.

Самият Чарлс Дарвин в "Произходът на видовете" казва: "Няма една велика държава от полюсите на север до Нова Зеландия на юг, в която местните жители да не си правят татуировки." И въпреки че от написването на тези слова е изминал повече от век, те звучат по-вярно отвсякога, подкрепени от непрекъснато увеличаващия се брой изследвания, история и тълкувания. Древните и съвременните народи по целия свят използват татуировките като средство за постигането на безброй цели. Въпреки че татуирането в момента преживява истински ренесан, ясно е, че ние сме част от една много продължителна традиция, чийто произход не може да бъде установен с точност, но която ще продължи и за напред.

СИМВОЛИКА

Символите са трудно за разбиране изразно средство, особено когато са поставени завинаги върху човешката кожа. Макар понякога да изглеждат като таен и неразгадаем език, символите, използвани като татуировки, могат да бъдат разглеждани и тълкувани на много различни нива. Някои от тях съществуват от векове, други от холядолетия, а трети са възникнали току-що. Някои ще си останат напълно неразгадаеми за нас, докато други ще ни изглеждат повече като знаци и символи.

Символи ли са татуировките? Отговорът е "не". Наистина в съвременната традиция на модерното западно татуиране, както майсторите на татуировки, така и тези, които си ги поставят са склонни да придават на творбите си предимно философско и интелектуално значение. От лека ирония до черен до черен хумор, от пикантна до вулгарна, от фина и остроумна до откровено ексцентрична, татуировката на Запад, за разлика от останалите части на света, се използва като хумористично изразно сердство. Вероятно защото връзката с обредите и ритуалите на прехода е изгубена или пък защото се връща отново след дълго остъствие, татуировката е с доста по-олекотен смисъл. Тя може да бъде изцяло декоративна или бунтарска, да стига донякъде, без да се взима много насериозно, и с радост да излиза извън рамките на общоприетото. В резултат някои от изображенията успяват да уловят нещо спонтанно. Да се опитваме да търсим скрито значение в тези татуировки, означава да преиначим тяхната същност и да стигнем до погрешни заключения.

В същото време по-голяма част от образците на татуировки в исторически и праисторически план са доста символистични - някои от моделите имат социална, емоционална и дори духовна натовареност. В много случаи е почти невъзможно да отделиш татуировката от по-голямото значение или преживяване, от което тя е само част. Въпреки това повечето от татуираните изображения попадат в една средна категория - между украсата и емблемата. Днес символите и мотивите от отминали културни периоди са се смесили и свързали по много нови начини. И тъй като светът ни става все по-здраво свързан и културните различия все по-разбираеми, символистичните и художествените елементи до голяма степен се припокриват. Някои от символите, които виждаме, особено тези, които непрекъснато ни се набивта на очи, с течение на времето са изгубили значението си, заменени от навлизането на писмеността или от съсредоточаването върху научното и логичното. Предишните цивилизации използвали силата на символите предимно в изкуството си, което било неразделно свързано с техните вярвания за такива важни неща като раждането, живота и смъртта. Те използвали конкретни преживявания, за да създадат символи с огромно значение, някои от които са достигнали и до нас.

Символите изникват и потъват в съзнанието ни и ние ги викваме, когато имаме нужда от тях. Символиката продължава да упражнява с пълна сила властта си в света на татуировките Но тъй като разгадаването на символите рядко ни се отдава от пръв поглед, търсенето на по-дълбоко значение става все по-целенасочено и задълбочено. И понеже увеличаващата се популярност на татуировките привлича все повече хора и едновременно с това обезличава до известна степен самите татуировки, инстинктивно се налага търсенето на мотиви, в които да се вложи лично значение. Целта на тази книга е да разкрие този свят на символи и да предостави нов поглед към изображенията, които хората избират да поставят върху кожата си.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ТАЗИ КНИГА

Това е справочник, източник на информация, в който са разгледани 800 различни символа. При събирането на мотивите и тяхното дефиниране са съчетани няколко типа информация - извлечена от археологията, антропологията, психолология, религиозни учения, история, както и опита и познанията на професионалистите, които се занимават с правенето на татуировки. Дължината и задълбочеността на всяка дефиниция е различна, но основният стремеж е да се предостави видът информация, която би представлявала интерес за човека, възнамеряващ да си постави съответната татуировка и да му позволи да направи по-съзнателен избор.

Същевременно обаче е важно да се отбележи, че същността на символа понякога е толкова лична, че единственото вярно тълкувание може да дойде от собственика на татуировката. Независимо какво е общоприетото значение в дадена култура, дали идва от исторически факт или от произхода на дадено изображение, хората ще продължават да придават свой собствен смисъл на татуировките си. Той е не по-млако достоверен и значим от поместените в книгата описания, които се базират на общоприети представи и факти. По същия начин много символи имат различни значения, особено при различните култури и през различните периоди. Затова описанията не бива да се смятат като правила за употреба на символите в татуировките и не диктуват как образите могат да бъдат заимствани, променяни, рисувани, оцветявани, поставяни, нито пък тълкувани. Те са отправна точка, начало в търсенето на информация, пътека, която да позволи по-задълбоченото им изучаване.

Много от дефинициите дават възможност да се проикне в света на татуирането като цяло, по отношение на география, техника, културни групи, а други засягат факти, свързани с природата или интересни исторически примери. Там, където се налага, е отбелязано широкото или рядкото разпространение на дадена татуировка, както и различните варианти на дадена тема. Допълнителната информация има за цел да разкрие богатството на културата на татуиране и различните подходи и начини, по които тя може да бъде разбрана. Дори и да не възнамерявате да си правите татуировка, книгата ще събуди интереса ви и ще задоволи любопитството ви.

Ако сте решили да си направите татуировка, сега е моментът да разгледате възможностите и да съберете колкото се може повече информация. Всяка отделна дефиниция може да постави началото на търсене, което да ви отведе на места и по пътеки, по които не сте очаквали да минете. Първоначално можете да останете удивени или дори леко объркани, но в същността си вселената на татуировките е такава. Накрая ще се връщате отново и отново към образи, символи и идеи, които са ви развълнували. Книгата е подредена така, че да облекчи този процес. По-голяма част от материала е подредена по азбучен ред с избрани илюстрации. Подчертаните думи в дефиницията присъстват и самостоятелно. Показалецът групира символите под различни заглавия например келтски или будистки, за да бъдат намирани по-лесно.

Възползвайте са максимално от тази книга. Днешните майстори на татуировки ще ви кажат, че всеки сам приписва значение на избраната татуировка, особено след като вече е направена. Вие обаче помислете за това преди, защото, казано честно, татуировката остава върху кожата завинаги.