Дийпак Чопра

Спонтанното удовлетворяване на желанията

УВОД

Чудесата се случват всеки ден. Не само в затънтени, провинциални кътчета или на свещени места на другия край на планетата, а тук, в собствения ни живот. Те избликват от скрития си извор, обгръщат ни с възможности и изчезват. Те са метеорите на нашето всекидневие. Когато видим падаща звезда, тя ни се струва вълшебна поради своята рядкост, но всъщност такива "звезди" прекосяват небето през цялото време. Просто не ги виждаме през деня, а през нощта ги зърваме само ако случайно погледнем където трябва в ясното, тъмно небе.

Макар и да ги мислим за изключителни, чудесата всеки ден прекосяват и нашето съзнание. Ние избираме дали да ги забележим, или подминем, без да съзнаваме, че биха могли да променят съдбата ни. Ако приемем, че чудесата съществуват, само след миг животът ни може да се преобрази в шеметно изживяване, по-чудесно и вълнуващо, отколкото в най-съкровените ни мечти. Пропуснем ли ги, случаят отлита завинаги. Въпросът е бихте ли разпознали чудото, ако го видите? И ако го разпознаете, как бихте реагирали? И ако по някакъв начин можехте да оркестрирате своите собствени чудеса, кои чудеса бихте избрали?

Извън физическата ви същност, извън мислите и емоциите ви, у вас съществува поле на чиста потенциалност; от това място всяко нещо е възможно. Дори чудесата. Особено чудесата. Тази част от вас е втъкана във всичко останало, което съществува, и всичко, което предстои да се появи. Аз съм посветил живота си на изследването и обучаването в начините на проникване в безкрайното поле от възможности, за да пренасочим и подобрим своя живот в материален, емоционален, физически и духовен план. В предишни мои книги вниманието ми бе насочено към определени резултати. Например, писал съм нашироко как да придобием съвършено здраве, да намерим пътя към любовта, как да опознаем Бог. Настоящата книга има по-обхватна цел - да ни напътства как да достигнем до истината, която се крие зад всекидневния живот, и по този начин да открием своята истинска съдба, и как да я моделираме. Това е пътят към вашето самоосъществявяне и възмжно просветление.

Вече повече от десетилетие съм запленен от идеята, че съвпаденията участват в насочването и оформянето на живота ни. Всички ние сме изживявали случки, считани за изумителни и тайнствени. Да речем, че при подреждането на гардероба се натъквате на подарък от някого, с когото не сте разговаряли от години, и само час след това същият този човек ви се обажда по телефона най-неочаквано. Или пък сте прочели във вестника статия за експериментално лечение на рак на кожата и без видима причина решавате да я запазите. Месец по-късно ваш роднина се обажда, за да сподели, че току-що е получил диагноза рак на кожата, и информацията от статията, която сте запазили, повлиява върху неговия избор и в крайна сметка спасява живота му. Или може би колата ви се поврежда насред пуст път и тъкмо сте се примирили, че ще заседнете там с часове, когато първото появило се превозно средство се оказва камион за изтегляне коли на буксир.

Могат ли подобни моменти да бъдат приписвани на случайното съвпадение? Разбира се, че могат, но при по-внимателно вглеждане те могат да се окажат проблясъци на чудото. Всеки път, когато имаме подобни изживявания, можем да изберем да ги пренебрегнем като чиста случайност в един хаотичен свят или да ги разпознаем като потенциално променящи живота ни събития, каквито те могат да се окажат. Аз не вярвам в безсмислените съвпадения. Вярвам, че всяко съвпадение представлява послание, насочване към определен аспект от живота ни, изискващ нашето внимание.

Вслушвали ли сте се някога в онзи тих, спокоен вътрешен глас, скрит някъде дълбоко у вас? Случвало ли ви се е да имате усещане "в червата" за нещо или някого? Този вътрешен глас и това ваше усещане "в червата" е някакъв вид съобщение, на което обикновено си е заслужавало да обърнете внимание. Съвпаденията са и вид послание. Като обръщате внимание на случайните съвпадения в живота, вие можете да се научите да чувате по-ясно техните послания. А чрез разбирането на силите, формиращи съвпаденията, можете да започнете да влияете върху тези сили и да създавате собствени съчетания от значими съвпадения, да се възползвате от възможностите, каквито са всъщност, и да възприемете живота като непрестанно разкриващо се пред вас чудо, вдъхващо благоговение във всеки един миг.

Повечето от нас живеят до известна степен в страх, безпокойство, напрежение. Ние сме като деца, играещи на криеница, на които хем им се иска да бъдат намерени, хем се надяват това да не стане и гризат ноктите си в нервно очакване. Тревожим се, когато добрият случай ни се представи, и се крием още по-дълбоко в сянката си, обзети от страх. Не по този начин трябва да изживеем живота си. Хората, които разбират истинската същност на природата, онези, които някои общества наричат просветени, губят всякакво чувство на страх и безпокойство, отърсват се от всякаква тревога. Щом веднъж разберете начина, по който животът функционира - или онзи поток от енергия, информация и разум, който направлява всеки отделен момент - ще започнете да проумявате изумителния потенциал, който моментът съдържа. Светската суета просто престава да ви занимава. Сърцето ви олеква и се изпълва с радост. И ставате свидетел на все повече и повече съвпадения.

Когато живеете, оценявайки съвпаденията и техния смисъл, вие се свързвате с всеобхватното поле от безкрайни възможности. Ето къде започва чудото. Аз наричам това състояние "синхронича съдба", при което става възможно да постигнете спонтанно осъществяване на всяко свое желание. Синхроничната съдба изисква да получите достъп до онова място, скрито дълбоко у вас, като в същото време се пробудите за сложния танц на съвпаденията навън, във физическия свят. Тя изисква разбиране на дълбоката природа на нещата, осъзнаване извора на разума, сътворяващ вселената безкрай, с намерението да се възползвате от разкриващите се възможности за промяна при тяхната поява.

Преди да изследваме тази тема в дълбочина, нека извършим малък експеримент. Затворете очи и помислете какво сте правили през последните двадесет и четири часа. След това се върнете назад в паметта си оттам, където сте в момента, точно до същия момент от предишния ден. Опитайте се да възпроизведете мислено възможно най-много подробности от онова, което сте вършили, мислите, които са минавали през ума ви, и чувствата, които сте изпитали в сърцето си.

Докато правите това, изберете една тема от последните двадесет и четири часа и насочете вниманието си именно към нея. Не е задължително тя да е нещо значително или драматично - просто нещо, с което сте се занимавали през деня. Ако сте ходили в банката, може да изберете темата пари или финанси. Ако сте имали час при лекаря, бихте могли да изберете темата здраве. Ако сте играли голф или тенис, насочете вниманието си към спорта. Помислете върху темата няколко секунди.

А сега се върнете мислено пет години назад. Съсредоточете се върху днешната дата и се движете обратно година след година, докато стигнете до същата дата преди пет години. Вижте дали можете да си спомните в общи линии къде сте били и какво сте правили по онова време. Опитайте да си представите живота си в онзи момент възможно най-ясно.

След като сте визуализирали ясно живота си такъв, какъвто е бил преди пет години, внесете темата от последните двадесет и четири часа, върху която сте избрали да съсредоточите вниманието си - финанси, здраве, религия и пр. Сега проследете участието си в темата през последните пет години до настоящия момент. Опитайте се да си припомните колкото може повече случки от тази област на живота ви. Бихте могли да си спомните например за някое ваше заболяване и как то ви е отвело от един лекар към друг, как може би сте решили да спрете пушенето и как това се е отразило на различни аспекти от вашия живот, или пък диетата, която сте избрали, или някоя друга от десетките възможности. Давайте, започнете упражнението още сега.

Сигурен съм, че докато размишлявахте по избраната от вас тема - как се е развила в живота ви и какво отражение има върху сегашния ви начин на живот - сте открили много "съвпадения". Голяма част от живота ни зависи от случайни срещи, поврати на съдбата или пътеки, внезапно отклонили се в нова посока. И е много вероятно избраната от вас единствена тема да се свързва с много други области от живота ви, макар на пръв поглед да е изглеждала съвсем незначителна. Проследявайки по този начин личната си история, можете да придобиете огромно прозрение за ролята, която случайността е изиграла в живота ви. Ще видите как дори ако дребна подробност се бе случила по различен начин, щяхте да се окажете другаде, с различни хора, заети с друга работа, движейки се по съвършено различна житейска орбита.

Дори да си мислите, че сте планирали целия си живот, се случват неща, които оформят съдбата ви по начини, които никога не сте си представяли. Съвпаденията, или дребните чудеса, които се случват всеки ден от живота ви, са загатвания, че вселената има много по-големи планове за вас, които дори не сте сънували. Моят живот, който за другите изглежда толкова ясно начертан, не престава да ме изумява. Миналото ми също е изпълнено със забележителни съвпадения, които ме доведоха до това, което съм днес.

Баща ми е служил в индийската армия като личен лекар на лорд Маунтбатън, последният генерал-губернатор на Британската империя в Индия. Докато изпълнявал задълженията си, баща ми прекарвал много време в компанията на лейди Маунтбатън и така станали приятели. Това приятелство го насърчило да кандидаства за стипендия за научна кариера в Кралския лекарски колеж, което го отвежда в Англия, когато съм бил шестгодишен. Скоро след това майка ми също напусна Индия, за да бъде край него известно време, и по-малкият ми брат и аз останахме на грижите на нашите дядо и баба.

Един ден получихме телеграма от баща ми в Англия, с която ни съобщаваше, че най-сетне е взел всичките си изпити. Това беше паметен ден за всички ни. Дядо ми, горд със своя учен син, ни изведе да празнуваме. Не е имало по-вълнуващ ден в нашия детски живот! Дядо ни заведе на кино, на карнавал и накрая на ресторант. Купи ни играчки и лакомства. Целият ден беше като приказна, щастлива въртележка. Но по-късно през нощта брат ми и аз бяхме събудени от ридания и плачове. Макар че не го разбрахме веднага, дядо бе починал и звуците, които ни бяха събудили, се оказаха риданията на оплаквачките. Тялото му беше отнесено и кремирано, а прахът му бе разпръснат над Ганг.

Това събитие остави дълбок отпечатък върху мен и брат ми. Нощем лежах буден и се питах къде е дядо ми и дали душата му е оцеляла по някакъв начин след смъртта му. Докато реакцията на брат ми бе различна - кожата му започна да се бели като при тежко слънчево изгаряне. Нямаше физическа причина за това, тъй че се консултирахме с различни доктори. Един мъдър лекар се досети, че неотдавнашните травмиращи събития в живота ни може би са оставили брат ми с усещането за уязвимост и беззащитност и белещата се кожа бе външният признак на тази уязвимост. Той предположи, че кожата му ще се оправи щом родителите ни се завърнат в Индия. И наистина, когато те се върнаха, заболяването премина.

Поглеждайки назад, виждам, че тези ранни събития бяха семената на занятието на моя живот - стремежа да разбера природата на душата, както и изследванията ми върху значението на връзката ум-тяло за здравето. Избраната от мен професия е дълга серия от случайности, която започва накъдето и да се обърна, в случая - със сприятеляването на баща ми и лейди Маунтбатън.

Други, на пръв поглед случайни събития, оказаха допълнително влияние. В училище най-добрият ми приятел беше момче на име Опо. Той имаше дарба към езика. В часовете по английски, когато трябваше да пишем есе, той винаги получаваше най-високите оценки. Освен това беше страхотно забавен. Всичко, което Опо правеше, исках да го правя и аз. Когато Опо реши, че иска да стане писател, аз направих същия избор.

Баща ми обаче мечтаеше да стана лекар. Когато седнахме да го обсъдим, му казах: "Не, не искам да ставам лекар. Не изпитвам интерес към медицината. Искам един ден да стана голям писател. Искам да пиша книги." Скоро след това, на четиринадесетия ми рожден ден, татко ми даде да прочета някои велики книги, сред които бяха "За човешкото несъвършенство" на Съмърсет Моъм, "Ароусмит" на Синклер Луис и "Великолепната страст" на Лойд Дъглас. Макар тогава да не го беше споменал, всички тези книги бяха за лекари. Те ми направиха толкова силно впечатление, че запалиха желанието ми да стана лекар.

Струваше ми се, че лекарската професия е идеалният път да се заема с изследването на духовността. Мислех, че като разкрия тайните на човешкото тяло, може би един ден ще достигна до нивото на душата. Ако не бях срещнал Опо, никога нямаше да развия вкус към литературата и писането. А ако баща ми бе подходил различно, противопоставяйки се на решението ми да стана писател, вместо да ме насърчи чрез литературата за лекарите, сигурно щях да стана журналист. Но тези на пръв поглед несвързани събития и тази паяжина от взаимоотношения - от лейди Маунтбатън до баща ми, до моя дядо и брат ми, до Опо - бяха синхронизирани едно с друго. Изглеждаше, сякаш някакъв заговор от случайности бе оформил личната ми история и ме бе довел до живота, на който се наслаждавам толкова пълноценно днес.

Всеки от нас е потопен в мрежа от съвпадения, която ни вдъхновява и ни помага да насочим живота си. Към настоящия момент моята съдба ме е отвела да напиша тази книга и да общувам с вас посредством думите върху тази страница. Самият факт, че в момента четете тези думи, че сте влезли в библиотеката или книжарницата, открили сте тази книга, решили сте да отгърнете корицата й и влагате време и енергия да узнаете за синхроничната съдба, е едно от онези съвпадения, които притежават потенциала да променят живота. Какви обстоятелства ви доведоха до тази книга? Как избрахте именно нея сред десетки други? Какви промени бихте искали да направите в живота си, докато четете встъпителните редове?

Съзирането на паяжината от съвпадения в живота ни обаче е само първият етап към разбирането и изживяването на синхроничната съдба. Следващият етап е да развиете способност да разпознавате съвпаденията, докато те се случват. Лесно е те да се проследят в ретроспекция, но ако улавяте съвпаденията в момента на тяхното случване, ще бъдете в по-изгодна позиция да се възползвате от възможностите, които те предлагат. Освен това осъзнаването се превръща в енергия. Колкото повече внимание отделяте на случайните съвпадения, толкова по-вероятно е те да се появяват, което означава, че сте започнали да придобивате все по-голям достъп до посланията, които те ви изпращат, относно пътя и посоката на вашия живот.

Последният етап в изживяването на синхроничната съдба настъпва, когато сте осъзнали напълно взаимообвързаността на всички неща, как всяко нещо влияе върху следващото, как всички те са в синхрон едно с друго. "В синхрон" означава действия в съзвучие, като едно цяло. Представете си пасаж риби, плуващи в една посока, при което в един миг всички риби сменят посоката. Няма водач, който да ги напътства. Рибите не си мислят: "Рибата пред мен се обърна наляво, значи и аз трябва да завия наляво." Всичко става едновременно. Този синхронизъм се хореографира от велик, всепроникващ разум, съществуващ в сърцето на природата, и той се проявява у всички нас чрез онова, което наричаме душа.

Когато се научим да живеем на нивото на душата, се случват много неща. Осъзнаваме съвършените модели и синхронични ритми, управляващи целия живот. Вникваме в моментите от нашата памет и опит, които са ни оформили в това, което сме днес. Страхът и тревогата ни напускат, докато наблюдаваме в почуда света, разкриващ се пред нас. Забелязваме паяжината от случайни съвпадения, която ни обгръща, и си даваме сметка, че дори в най-дребните случки има скрит смисъл. Откриваме, че когато насочим вниманието и намерението си към тези съвпадения, можем да създадем определени резултати в своя живот. Свързваме се с всекиго и всичко във вселената и разбираме, че онова, което ни обединява, е духът. Отмятаме завесата за магията, скрита дълбоко у нас, и ликуваме пред новооткритата ни същност. Съзнателно формираме съдбата си в безкрайно многообразие от творчески проявления, какъвто е бил дълбокият им замисъл, и вършейки това, изживяваме най-съкровените си мечти, правейки поредната крачка към просветлението.

Това е чудото на синхроничната съдба.

По-нататъшните страници са разделени на две части. Първата част изследва действената динамика на съвпаденията, синхронизма и синхроничната съдба. Тя дава отговори на въпроса "По какъв начин действа синхроничната съдба?" Втората част обхваща седемте принципа на синхроничната съдба, придружени от всекидневни планове за прилагане на наученото, и дава отговори на въпроса "Какъв е смисълът й за мен?"

Онези от вас, които са силно ориентирани към определена цел и са прочели всички мои предишни книги, може би ще се изкушат да преминат направо към уроците, но настоящата дискусия има различни нюанси, заедно с допълнителна информация и целенасочени наблюдения, които бихте искали да разберете, преди да продължите. Освен това следва да се отбележи, че през последните десет години понятието "синхронична съдба" е еволюирало и се доразвива. Възможно е да сте посещавали курсове по синхронична съдба или да сте слушали техни записи в миналото, но погледнете на тази книга като на съчетание от "Синхронична съдба I", или увод към темата, и "Синхронична съдба II" - по-напреднало и ясно разбиране на това явление, едновременно като теория и като опит.

На онези от вас, които четете за пръв път, без предишен опит от миналите ми книги, препоръчвам да не губите началната скорост. Постарах се да представя тази книга в максимално достъпен вид и се надявам, че съм успял. Но се случва да се сблъскаме с мъчни за разбиране, отвлечени аспекти и понякога може би ви се струва, че никога няма да ги схванете. Ще ги разберете. Опитвайте се да не зацикляте на даден пасаж или страница. Всяка глава се гради върху предходната и читателите обикновено откриват, че по-късните глави изясняват въпроси, които може би не са били така ясни при първия прочит. Тук си поставяме две цели: едната е да разберем как действа синхроничната съдба; другата е да усвоим специфични техники за впрягане на силата й във всекидневния ни живот.

Тази книга няма да промени живота ви за един ден, но ако проявите желание да отделяте по малко време всеки ден, ще откриете, че чудесата не само са възможни, но изобилстват. Чудесата могат да се случват всеки ден, всеки час, всяка минута от вашия живот. В този момент семената на най-добрата съдба дремят, скрити неизявени у вас. Освободете техния потенциал и заживейте живот, по-прекрасен от всяка мечта. Позволете ми да ви покажа как.

ПЪРВА ЧАСТ

Обещанието на безграничния потенциал

Материя, разум и дух

От момента, в който осъзнаваме окръжаващия ни свят, започваме да се питаме какво е нашето място в него. Въпросите, които си задаваме, са вечни: Защо съм тук? Как се вмествам в схемата на нещата? Каква е моята съдба? Като деца, ние сме склонни да мислим за бъдещето като за чист лист хартия, върху който можем да напишем собствената си история. Възможностите изглеждат безкрайни и обещанието за предстоящите открития и самото удоволствие от живота, изобилстващ от толкова голям потенциал, ни енергизира. Но докато растем, ставаме възрастни и научаваме "уроците" за нашите ограничения, погледът ни към бъдещето се стеснява. Онова, което някога е извисявало въображението ни, сега тегне над нас и ни изпълва със страх и тревога. Онова, което ни се е струвало безгранично, е станало тясно и тъмно.

Има начин да си възвърнем ликуващата радост от безграничния потенциал. Иска се само разбиране на истинската същност на природата, както и желание да вникнем във взаимната обвързаност и неделимост на всички неща. Тогава, подпомогнати от специфични техники, ще видите как светът се разкрива пред вас и късметът и благоприятните случаи, които са били рядкост, ще се случват все по-често и по-често. Каква е силата на синхроничната съдба? За момент си представете, че се намирате в напълно тъмна стая с електрическо фенерче в ръката. Запалвате фенерчето и виждате красива картина, която виси на стената. Навярно ще си кажете: "Това наистина е прекрасно произведение на изкуството, но няма ли и други неща?" Тогава най-неочаквано стаята се осветява ярко отгоре. Оглеждате се и виждате, че се намирате в музей на изкуствата със стотици картини по стените около вас, коя от коя по-красиви. Докато тези възможности ви се разкриват, вие осъзнавате, че пред вас се намира цял свят от изкуство, което искате да изучите и обикнете. Вече не сте ограничени да гледате само една картина, осветена от слабата светлина на вашето фенерче.

Това е обещанието на синхроничната съдба. Тя включва осветлението. Дава ни възможност да вземем реални решения, вместо да правим слепи догадки, докато вървим през живота. Тя ни позволява да видим смисъла в света, да вникнем в свързаността или съзвучието на всички неща, да изберем живота, който желаем да имаме, и да осъществим своето духовно пътуване. Чрез синхроничната съдба придобиваме способността да преобразяваме живота според нашите намерения.

Първата стъпка към такъв начин на живот е разбирането за същността на трите нива на битието.

Първо ниво:

ФИЗИЧЕСКИЯТ СВЯТ

Първото ниво на битието е физическо или материално, видимата вселена. Това е светът, който познаваме най-добре, така нареченият от нас "реален свят". Той съдържа материя и предмети с твърди очертания, всичко, което е триизмерно, и включва всичко, което можем да изпитаме посредством петте си сетива - онова, което можем да видим, чуем, усетим, вкусим или помиришем. Той включва телата ни, вятъра, земята, водата, газовете, животните, микробите, молекулите и страниците на тази книга. Във физическия свят времето изглежда тече така праволинейно, че използваме за него метафората "стрелата на времето" - от миналото към настоящето, към бъдещето. Това означава, че всичко във физическия свят има начало, среда и край, и следователно е нетрайно. Съзнателните същества се раждат и умират. Планините се въздигат от разтопените недра на земята и отново се снижават от неумолимата ерозия на дъжда и вятъра.

Физическият свят, какъвто ние го познаваме, се управлява от неизменните закони на причината и следствието, при които всичко е предсказуемо. Нютоновата физика ни позволява да предвидим действието и противодействието по такъв начин, че когато билярдните топки се ударят една в друга с определена скорост под определен ъгъл, да очакваме точно какъв път ще измине всяка по билярдната маса. Учените могат да изчислят с точност кога ще има слънчево затъмнение и колко време ще трае. Цялото ни разбиране за света, базиращо се на така наречения "здрав разум", идва от онова, което знаем за този физически свят.

Второ ниво:

КВАНТОВИЯТ СВЯТ

На второто ниво на битието всичко се състои от информация и енергия. То се нарича квантов свят. Всичко на това ниво е невеществено, което ще рече, че не може да бъде докоснато или усетено чрез някое от петте ни сетива. Вашият разум, вашите мисли, вашето его, онази част от вас, за която сте свикнали да мислите като за вашето "аз", са част от квантовия свят. Тези неща не притежават твърдост, и все пак вие приемате себе си и своите мисли за действителни. Макар че ни е най-лесно да мислим за квантовото поле като за разум, той обхваща много повече от това. Всъщност всичко във видимата вселена е проявление на енергията и информацията на квантовото поле. Материалният свят е подразделение на квантовия свят.

Друг начин да изразим това е, че физическият свят се състои от информация и енергия. От известното уравнение на Айнщайн, Е = МС2, научаваме, че енергията (Е) е равна на масата (М), умножена по скоростта на светлината (С) на квадрат. Това ни говори, че материята (масата) и енергията са едно и също нещо, само че в различни форми - енергията е равна на масата.

Един от първите научни уроци, които ни преподават в училище, е, че всеки твърд предмет се състои от молекули, а молекулите се състоят дори от още по-малки частици, наречени атоми. Така научаваме, че столът, върху който седим, е направен от толкова малки атоми, че не бихме могли да ги видим без помощта на мощен микроскоп. По-нататък в урока научаваме, че атомите се състоят от още по-малки частици, които не притежават никаква твърдост. Те са, буквално казано, пакети или вълни от информация и енергия. Което означава, че на това второ ниво на битието столът, на който седите, не е нищо друго освен енергия и информация.

В началото тази мисъл може да се окаже трудноразбираема. Как е възможно невидими вълни от енергия и информация да бъдат възприети като твърд предмет? Отговорът е, че явленията в квантовия свят се случват със скоростта на светлината и при такава скорост сетивата ни просто не могат да обработят всичко, което допълва сетивното ни възприятие. Ние възприемаме обектите като различни един от друг, тъй като енергийните вълни съдържат различна информация, която се определя от честотата или вибрациите на тези енергийни вълни. Това е като слушането на радио. Радио, настроено на определена станция с честота примерно 101.5 FM, може да предава само класическа музика. Сменете слабо честотата, да речем на 101.9 FM, и ще чуете само рок музика. Енергията е кодирана да носи различна информация, в зависимост от трептенията.

Тъй че физическият свят, светът на предметите и материята, не се състои от нищо друго освен от информация, съдържаща се в енергията, трептяща с различни честоти. Причината да не виждаме света като огромна енергийна мрежа, е, че енергията трепти прекалено бързо. Поради факта, че сетивата ни функционират твърде бавно, те са способни да регистрират само части от тази енергия и активност и тези струпвания от информация стават "стол", "моето тяло", "вода" и всеки друг физически предмет във видимата вселена.

Подобно нещо се случва, когато гледаме филм. Както знаете, един филм се състои от отделни снимачни кадри с пролуки помежду им. Ако погледнете една филмова лента в прожекционната кабина, ще видите отделните кадри и пролуките помежду им. Но когато гледате самия филм, кадрите се сливат един с друг, тъй като се прожектират толкова бързо, че сетивата ни не ги възприемат като прекъснати. Вместо това възприемаме един непрекъснат поток от информация.

На квантово ниво, различните откъслеци от енергийни полета, вибриращи с различни честоти, които ние възприемаме като твърди обекти, са част от колективно енергийно поле. Ако имахме способността да възприемаме всичко, което се случва на квантово ниво, щяхме да видим, че всички сме част от огромен "енергиен бульон" и всичко - всеки един от нас и всички предмети във физическия свят - са просто енергийни струпвания, плуващи в този енергиен бульон. Във всеки един момент вашето енергийно поле влиза в контакт и влияе върху енергийното поле на всеки друг, и всеки от нас реагира по някакъв начин на това изживяване. Всички ние сме израз на тази колективна енергия и информация. Понякога можем дори да усетим тази свързаност. Усещането обикновено е твърде неуловимо, но може да бъде и по-осезаемо. Повечето от нас са го изпитвали, когато при влизане в стая сме долавяли "толкова силно напрежение, сякаш можем да го разрежем с нож" или когато се намираме в църква, или в свещена гробница и усещаме, че ни обгръща чувство на спокойствие. Това е колективната енергия на околната среда, която взаимодейства с нашата енергия и ние го регистрираме на определено ниво.

Във физическия свят ние също постоянно обменяме енергия и информация. Представете си, че стоите на улицата и надушвате цигарения дим, идващ от човек, който върви през една сграда от вас. Това означава, че вдишвате дъха на този човек от около десетина метра разстояние. Миризмата е просто знак, показващ, че вие вдишвате нечий дъх. Ако този знак отсъстваше, ако пешеходецът не пушеше, вие пак щяхте да вдишвате дъха му, но просто нямаше да го съзнавате без цигарения дим, който да насочи вниманието ви. А какво е дъхът? Това са въглеродният двуокис и кислородът, които идват от метаболизма на всяка клетка от тялото на този непознат. Ето какво вдишвате, точно както и другите хора вдишват вашия дъх. Тоест ние постоянно обменяме части от себе си - физически, измерими молекули от нашите тела.

На по-дълбоко ниво всъщност няма граница между нас и всичко останало в света. Когато докоснете някакъв предмет, той изглежда твърд на пипане, сякаш между вас и него съществува определена граница. Физиците биха казали, че ние усещаме тази граница като твърда, защото всичко се състои от атоми и твърдостта представлява усещането за атоми, сблъскващи се с атоми. Но помислете какво е атомът. Атомът има малко ядро с голям облак от електрони около него. Не съществува твърда външна обвивка, а просто облак от електрони. За да го визуализирате, представете си фъстък в средата на футболен стадион. Фъстъкът представлява ядрото, а стадионът представлява размерът на електронния облак около ядрото. Когато докоснем един предмет, ние усещаме твърдост при сблъскването на електронните облаци. Това е нашата интерпретация на твърдостта, при наличието на чувствителност (или сравнителна нечувствителност) на сетивата ни. Нашите очи са програмирани да виждат предметите като триизмерни и твърди. Нашите нервни окончания са програмирани да усещат предметите като триизмерни и твърди. В реалността на квантовия свят обаче не съществува твърдост. Има ли твърдост, когато два облака се срещнат? Не. Те се сливат и разделят. Нещо подобно се случва, когато докоснете друг предмет. Вашите енергийни полета (и електронни облаци) се срещат, малки части се смесват и след това се разделяте. Макар да възприемате себе си като цели, вие сте загубили частица от вашето енергийно поле, отдавайки я на предмета, и сте получили частица от неговото енергийно поле в замяна. При всяка среща ние обменяме информация и енергия и оставаме съвсем мъничко променени. По този начин също можем да разберем колко свързани сме с всичко останало във физическия свят. Всички ние непрекъснато обменяме части от нашите енергийни полета, тъй че ние всички, на това квантово ниво, на нивото на нашия разум и нашия Аз, сме свързани. Всички сме взаимно обвързани.

Тъй че единствено в нашето съзнание ограничените ни сетива създават твърдия свят от чистата енергия и информация . Но какво би станало, ако можехме да виждаме в квантовия свят - ако имахме "квантови очи"? В квантовия свят бихме видели, че всичко, което смятаме за твърдо във физическия свят, всъщност трепти навън и навътре в безкрайна празнота със скоростта на светлината. Точно както при поредицата кадър-пролука в един филм, вселената представлява явление на включване-изключване. Целостта и твърдостта в света съществуват само във въображението, подхранвано от сетивата ни, които не могат да различат вълните от енергия и информация, съставляващи квантовото ниво на битието. Ние сме тук, после не сме тук, сетне отново сме тук. Усещането за непрекъснатост се запазва само в спомените ни.

Има аналогия, която илюстрира тази мисъл. Учените са установили, че на охлюва са му необходими около три секунди, за да регистрира светлината. Представете си, че охлювът ме наблюдава, аз напускам стаята, ограбвам банка и се връщам след три секунди. От гледна точка на охлюва аз не съм напускал стаята. Бих могъл да го доведа в съда и той да ми осигури идеално алиби. За охлюва времето, през което съм отсъствал от стаята, попада някъде в пролуките между кадрите на трептящото битие. Неговото усещане за непрекъснатост (ако приемем, че охлювите имат такова) просто няма да регистрира тази пролука.

Следователно сетивният опит на всички живи същества е чисто изкуствена конструкция на възприятията, създадена във въображението. В една история от Зен религията се разказва как двама монаси гледали едно знаме, развяващо се на вятъра. Първият от тях казал: "Знамето се развява." А вторият казал: "Не, вятърът се движи." Техният учител се приближил и те го попитали: "Кой е прав? Аз казах, че знамето се развява, а той каза, че вятърът се движи." Учителят отвърнал: "И двамата грешите. Само съзнанието се движи." Когато съзнанието се движи, то си представя съществуването на света.

Тъй че съзнанието е поле от енергия и информация. Всяка идея също е енергия и информация. Вие си представяте съществуването на вашето физическо тяло и целия физически свят чрез възприемането на енергийния бульон като определени физически обекти. Но откъде идва разумът, отговорен за това въображение?