Буреносни хоризонти

Буреносни хоризонти

Книга 3 от Сага за седемте слънца

Кевин Дж. Андерсън

На ДИЙН КУНЦ, чиито съвети, идеи и насърчение ме съпътстват от самото начало на писателската ми кариера. Преди доста време той ми каза да замислям мащабно своите истории. Тъй като "Сага за седемте слънца" вече стана по-дълга от "Война и мир" на Толстой, предполагам, че тъкмо това е имал предвид!

Историята дотук

При първия опит с кликиския факел - открита сред руините на древната цивилизация Кликис технология - Теранският ханзейски съюз (Ханзата) взривява една гигантска газова планета и я превръща в малко слънце. Председателят на Ханзата БАЗИЛ ВЕНЦЕСЛАС възнамерява да превърне замръзналите луни на газовия гигант в нови колони. Под благосклонната, но сдържана бдителност на извънземната империя Илдира и нейния богоподобен водач МАГА-ИМПЕРАТОР човечеството се е разпростряло върху голям брой достъпни светове. Илдирийците, чийто върховен главнокомандващ е АДАР КОРИ'НХ, са настроени скептично към проекта, но присъстват на опита.

Когато газовата планета е взривена, зеленият жрец БЕНЕТО от залесената с гори планета Терок, който е в особена симбиоза с разумните световни дървета, разпраща из галактиката спешни съобщения за събитието. Като живи телеграфни станции зелените жреци могат да разпращат мълниеносни съобщения на огромни разстояния чрез обединената горска мрежа, която осигурява единствената моментална връзка. На Земята старият крал Фредерик, владетел-марионетка, устройва празненство по случай успешния опит.

Но никой не подозира, че тази и много други газови планети са обитавани от могъщите извънземни хидроги. Всъщност Ханзата е унищожила един от гъсто населените им светове, като по този начин неволно е обявила война на цяла една скрита империя.

През това време на Илдира ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКЪТ ДЖОРА'Х, първороден син на мага-император, посреща човека РЕЙНАЛД, брат на Бенето и наследник на терокския трон, и в знак на приятелство му предлага да изпрати двама зелени жреци, за да изучат великия илдирийски епос "Сага за седемте слънца". На връщане в Терок Рейналд се среща в космоса със скитниците, абсолютно независими космически цигани, ръководени от ГОВОРИТЕЛКАТА ИХИ ОКАЯ и красивото й протеже ЧЕСКА ПЕРОНИ. Тъй като скитниците и Терок технологично са независими от Теранския ханзейски съюз, те обсъждат евентуален съюз, а Рейналд дори предлага на Ческа да сключат брак, но тя вече е сгодена за небесния миньор РОС ТАМБЛИН (но тайно обича неговия брат ДЖЕС).

Търговката РЛИНДА КЕТ пристига с кораба си "Ненаситно любопитство" на Терок - надява се да започне търговия между Терок и Ханзата. Тя среща подкрепата на амбициозната Сарейн, сестра на Рейналд и Бенето, но МАЙКА АЛЕКСА и ОТЕЦ ИДРИС предпочитат изолацията си на Терок. Рлинда се споразумява да изпрати две зелени жрици - старицата ОТЕМА и младата светлоока НИРА - в Илдира по покана на престолонаследника Джора'х.

На Земята председателят Венцеслас тайно започва да търси заместник на крал Фредерик. Негови доверени лица отвличат разбойника РЕЙМЪНД АГУЕРА и инсценират унищожителен пожар в жилищния му комплекс, при който загиват майка му и тримата му братя. Ханзата променя външността на младия мъж, казват му, че сега той е "принц Питър", и се заемат да промият мозъка му с помощта на учителя-компи (робот-компаньон) ОХ, който го подготвя за новата му роля.

След успешния опит с кликиския факел археолозите откриватели на технологията МАРГАРЕТ и ЛУИС КОЛИКОС предприемат нови разкопки на пустинната планета Рейндик Ко, на която са останали неизследвани древни кликиски градове. Единствените функциониращи останки от древната цивилизация са тромавите бръмбароподобни роботи, които твърдят, че паметта им много отдавна е била изтрита. Трима от древните роботи придружават двамата Коликос до мястото на разкопките с надеждата да научат нещо за миналото си. Археологическият екип включва още едно компи-ДД и един зелен жрец. Докато Луис изследва руините, Маргарет се опитва да разчете кликиските йероглифи с надеждата да намери отговорите.

Междувременно разгневените от опасността от геноцид хидроги започват да нападат съоръженията на хората около газовите гиганти. Сред първите им цели е една небесна мина - огромно надоблачно съоръжение за извличане на съдбоносно важното космическо гориво екти от газовите гиганти, - чийто собственик е Рос Тамблин, годеникът на Ческа. Благодарение на своите небесни мини скитниците са главните доставчици на екти на Ханзата и Илдирийската империя. Хидрогите унищожават абсолютно безжалостно и наблюдателната платформа на новородената звезда, без да предявят никакви условия. Неочакваните нападения потрисат както Ханзата, така и скитниците. Председателят Венцеслас се среща с командващия на Земните въоръжени сили (ЗВС) ГЕНЕРАЛ КЪРТ ЛАНИАН, за да обсъдят надвисналата опасност. Старият крал Фредерик се заема да привлече нови доброволци в ЗВС.

Храбрата скитничка ТАСИЯ ТАМБЛИН научава за това, заклева се да отмъсти за смъртта на брат си Рос и се присъединява към войската, като взема със себе си своето компи ЕА и оставя брат си Джес да управлява семейните водни мини. Макар смъртта на Рос да предоставя свобода на Джес Тамблин и Ческа Перони да не крият повече своята любов, те не желаят да се възползват от трагедията за собствена облага.

На Илдира зелената жрица Нира прекарва много голяма част от времето си с престолонаследника Джора'х, предопределен да стане следващия вожд на Илдира. Въпреки множеството кандидатки за брак, той се влюбва в Нира. Друг от синовете на мага-император, вечно начумереният губернатор на Добро УДРУ'Х, я разпитва за телепатичните й способности като зелена жрица и съобщава на мага-император за тайните опити за размножаване между илдирийци и пленени хора на планетата Добро. Удру'х предполага, че Нира притежава необходимите за това ДНК качества.

Докато проучвайки достоверните според всеобщото мнение илдирийски архиви, един историк открива древни документи, според които хидрогите са се появявали много отдавна в предишна война, но всичко споменато за този конфликт е било отстранено от Сагата за седемте слънца. Преди да успее да оповести ужасното си откритие, магът-император го убива и казва: "Исках това да остане тайна".

Главнокомандващият Слънчевия флот адар Кори'нх повишава в чин Зан'нх, първородния син на престолонаследника Джора'х, и пристига с флота на газовия гигант Кронха 3, илдирийско небесно минно съоръжение. Когато бойните кълба на хидрогите се надигат от облаците, за да унищожат ектисъоръжението, Слънчевият флот влиза в свирепа битка. Въоръжението на хидрогите е много по-мощно, но един илдирийски командир разбива бойния си кораб в най-близката сфера и успява да я унищожи и да даде възможност на Слънчевия флот да се оттегли със спасените небесни миньори. В описаната в Сага за седемте слънца илдирийска история от хиляди години не е отбелязано нито едно подобно ужасяващо и унизително поражение.

На Земята ЗВС създават нови бойни кораби и реквизират цивилни космически съдове, за да се противопоставят на по-нататъшните нападения на хидрогите. Рлинда Кет е принудена да предостави всички свои търговски кораби за военни нужди - с изключение на "Ненаситно любопитство". Новопостъпилата Тасия Тамблин превъзхожда по военно обучение разглезените земни новонаети. Истинска напаст за нея е ПАТРИК ФИЦПАТРИК III, а най-близък приятел й е новобранецът РОБ БРИНДЪЛ.

Ужасени от несекващите нападения на хидрогите, много скитници изоставят небесната миннодобивна дейност, но Джес Тамблин решава да нападне сам чуждоземните неприятели. Той събира местни работници и се тръгва натам, където хидрогите са разрушили небесната мина на брат му Рос. Те насочват към газовата планета гигантски комети с разрушителната сила на атомни бойни глави.

След като научава, че илдирийците също са били нападнати от хидрогите, председателят Венцеслас заминава на среща с мага-император, за да му предложи съюз. Самите хидроги нито приемат, нито отговарят на предложенията за преговори. Докато Базил е на Илдира, край Земята се появява гигантска сфера и един пратеник на хидрогите настоява да разговаря с объркания и некадърен крал Фредерик. Затворен в капсула под високо налягане, извънземният пратеник съобщава на краля, че кликиският факел е анихилирал цяла планета и е унищожил милиони хидроги. Фредерик поднася извинения за непреднамерено причинения геноцид, но хидрогът поставя ултиматум дейността на всички небесни мини да бъде преустановена. Това би означавало да секне доставката на ектигориво за илдирийските космически полети. Фредерик отправя молба към пратеника, но той взривява капсулата си и убива и краля, и всички присъстващи в тронната зала.

На Земята един изследовател подмамва кликиския робот Джоракс в лабораторията си, понеже иска да открие ключ към нова технология. Когато се опитва да разглоби чуждоземния робот, Джоракс го убива и казва: "Има неща, които не би трябвало да узнаете". Впоследствие роботът заявява, че безскрупулният учен активирал автоматичната му самозащитна система. Джоракс настоява да се отнасят към кликиските роботи като към суверенни създания и кралят да забрани дисекционните опити с тях.

Поканват Бенето да заеме мястото на стария зелен жрец Талбун в колониалния свят Гарванов пристан. Бенето се съгласява с готовност, макар че това не е бляскавото положение, което майка Алекса и отец Идрис са очаквали да заеме техният син. По-малката му сестра Естара, с която са кръстосвали горите, го обожава и се сбогува натъжена с него. На Гарванов пристан старият жрец Талбун е доволен от добрата подготовка на Бенето и се оттегля в дъбравата си от световни дървета, за да умре и тялото му да бъде погълнато от мрежата на световната гора.

На Земята Реймънд Агуера продължава да се подготвя да стане следващия крал под наблюдението на компито ОХ. Отначало младежът не може да свикне с промяната от грубия уличен живот към дворцовия разкош, но скоро започва да негодува срещу безцеремонния контрол. За свой ужас открива, че Ханзата е причина за страхотния пожар, унищожил семейството му, и си дава сметка, че трябва да е много предпазлив.

Базил незабавно се връща на Земята и казва на Реймънд, че "крал Питър" незабавно трябва да се възкачи на трона. След обявяването на предстоящата церемония по коронясването Питър произнася внимателно написана реч, в която отхвърля ултиматума на хидрогите и заявява, че хората имат пълното право да използват жизнено необходимото им гориво. Изпраща група събирачи на екти Юпитер - в нея са включени Тасия Тамблин и Роб Бриндъл. Няколко дни минават спокойно, но след това бойните кълба завързват ожесточена битка със ЗВС. Тасия и Роб оцеляват, но разнебитените кораби на хората се оттеглят победени...

Преди някой да е научил за унизителното поражение, Базил Венцеслас подготвя коронясването на крал Питър, замислено като представление, което да вдъхне надежди и увереност. Питър, който се опитва да скрие омразата си към Базил, е упоен, за да се съгласи да участва в церемонията. Като имитира бащинска загриженост, Базил обещава на новия крал, че ако се държи добре, ще му намери кралица...

На Илдира Нира разбира, че носи в утробата си детето на престолонаследника, но преди да успее да му съобщи новината, магът-император го изпраща на дипломатическа мисия. Жестоки илдирийски стражи залавят Нира и заколват нейната наставничка Отема, тъй като е прекалено възрастна, за да бъде използвана в бараките за разплод. Нира е изпратена в бараките за я губернатор на Добро за генетични експерименти...

В столицата на скитниците Рандеву говорителката Ихи Окая подканва изобретателните скитници да открият алтернатива на небесните мини, а след това отстъпва поста си на Ческа. Джес вижда как любимата му заема поста си на могъщ водач и осъзнава, че така тя се отдалечава все повече от него.

На далечната Рейндик Ко археологическият екип Коликос открива мистериозна транспортационна система, коридор между измеренията, задействана от сложен механизъм. Кликиските роботи са категорични, че не си спомнят нищо, но Маргарет успява да разчете древните записки. Очевидно кликиските роботи имат известна отговорност за изчезването на расата, която ги е създала, и са участвали в древна война с хидрогите! Зашеметени от тази новина, Маргарет и Луис се втурват обратно към лагера си и виждат, че техният зелен жрец Аркас е убит и че следователно всички комуникации са прекъснати.

С помощта на своето вярно компи ДД Маргарет и Луис се опитват да се барикадират сред археологическите разкопки на скалния град, но кликиските роботи успяват да проникнат. ДД се опитва да защити господарите си, но кликиските роботи пленяват компито, като внимават да не повредят подобната на тях интелигентна машина. В последния момент Луис успява да задейства "транспортала", отваря коридор към неизвестен чуждоземен свят, изтласква Маргарет през него, но преди да се присъедини към нея, вратата се затваря...

Войната с хидрогите бушува вече пета година. Човешката раса и Илдирийската империя полагат усилия да се справят с липсата на космическо гориво. Крал Питър обявява строги ограничителни мерки и поема публично отговорността за вземането на това решение, въпреки че истинският виновник е Базил Венцеслас. Смели скитници под ръководството на Джес Тамблин и Дел Келъм - предводител на клан, който извършва корабостроителна дейност върху пръстените на газовата планета Оскивъл - осъществят светкавични набези срещу газови гиганти и заграбват екти, преди хидрогите да ги нападнат. Много от акциите им завършват трагично.

Съобщават на престолонаследника Джора'х, че любимата му Нира е загинала при пожар. Магът-император запазва в тайна от него разплодителните дейности на Добро, както и факта, че използват живата Нира за разплод. След ОСИРА'Х, дъщеря на самия Джора'х, Нира ражда още няколко деца от бащи от различни раси. Живее на планетата - затвор с потомци на отвлечените си предци от изгубилия се колонистки кораб "Бъртън". За да предотврати опасността Ханзата да открие разплодителния лагер, губернаторът на Добро заповядва изоставеният кораб да бъде унищожен. Адар Кори'нх изпълнява неохотно заповедта, но е притеснен от ликвидирането на подобна историческа реликва. Разплодителната програма обаче трябва да се запази в тайна.

На Терок, родната планета на Нира, Рейналд си търси подходяща съпруга, придружен от малката си сестра ЕСТАРА, тъй като скоро трябва да наследи родителите си като предводител на своя народ. Баба им и дядо им ги напътстват да си намерят подходящи партньори, защото на плещите на Рейналд и Естара ще легнат много тежки отговорности.

Лишени от традиционната си дейност в небесните мини, скитниците разработват нови технологии за добиване на гориво - от натрошаването на леда върху кометите до полети до далечни мъглявини. Гениалният инженер КОТО ОКАЯ изгражда металообработваща колония на рисковано горещата планета Исперос. Дел Келъм показва на Джес всичко, което е успял да постигне в разположените върху пръстените на Оскивъл корабостроителници. Дъщеря му ЗЕТ проявява нескрит интерес към Джес, но той все още е влюбен в Ческа.

Изпращат Тасия, сестрата на Джес, с ескадрила бойни кораби към разбунтувалата се ханзейска колония Ирека, чиито обитатели крият екти. ЗВС прави блокада, след което извършва внезапно нападение и конфискува горивото за военни нужди. Тасия е объркана, че ЗВС насочва бойната си мощ срещу собствените си бунтуващи се колонии, вместо към истинския неприятел - хидрогите.

Председателят Венцеслас, който е хранел надежди Маргарет и Луис Коликос да намерят ново оръжие, не по-малко ефикасно от кликиския факел, узнава, че археолозите са изчезнали безследно. Многобройните опити на техния син АНТОН КОЛИКОС да узнае нещо за изчезналите си родители потъват в ханзейската бюрократична машина. Преди да е успял да научи нещо, Антон получава изненадваща покана от илдирийския историк ПАМЕТИТЕЛЯ ВАО'СХ да изследва Сагата за седемте слънца на Илдира и я приема с радост.

Председателят Венцеслас изпраща търговката Рлинда Кет на Крена, за да вземе тайния агент ДЕЙВЛИН ЛОТЦЕ и да го откара на Рейндик Ко, за да открие какво се е случило с екипа Коликос. Докато е на Крена, Рлинда се среща с любимия си бивш съпруг БРАНСЪН БиБоб Робъртс, призован да участва в разузнавателни мисии на ЗВС срещу хидрогите, но предпочел да напусне без разрешение. Рлинда оставя БиБоб и отвежда Дейвлин на Рейндик Ко, където намират труповете на Луис Коликос и зеления жрец, но не откриват никаква следа от Маргарет и тяхното компи ДД.

Злополучно отвлеченото компи ДД наблюдава ужасяващите опити на зловещите кликиски роботи над заловени компита, за да ги "освободят" от вложената в тях програма да се подчиняват на хората. ДД разбира, че хиляди намиращи се в нещо като летаргия кликиски роботи биват събуждани за осъществяване на коварните намерения на зловещите машини. Роботите развеждат дребното компи из чудноватите градове с високо налягане на един газов гигант на хидрогите. ДД научава, че кликиските роботи сключват съюз с хидрогите срещу хората, но е безпомощен да осуети плановете им.

На Земята кликиският робот ДЖОРАКС изненадва крал Питър и Базил Венцеслас с неочакваното си предложение да бъде разглобен за научни цели. Джоракс твърди, че кликиските роботи искат да помогнат на хората във войната срещу хидрогите, а кликиската технология може да бъде използвана за създаването на изключително ефикасни бойни компита. Питър има подозрения към това предложение, но Базил съзира твърде много възможни ползи от него, за да го отхвърли. Роботът е разглобен и голям брой програмни модули на кликиските роботи незабавно биват копирани, приспособени и пуснати в производство.

По време на сексуален акт със Сарейн Базил й казва, че зелените жреци може да са много полезни за комуникация по време на бойни действия, но за жалост отказват да дадат подкрепата си. Сарейн предлага план за засилване на връзките между Терок и Ханзата: сестра й Естара да се омъжи за крал Питър. Двамата присъстват на коронясването на Рейналд в гористия свят и предлагат плана на новия вожд на Терок. Рейналд приема. Когато научава новината, Естара първоначално е изненадана и разтревожена - никога не са се срещали с Питър, - но нейният приятел, странният жрец РОСИЯ, я насърчава да помогне за сключването на този съюз. Естара се свързва с брат си Бенето, който е зелен жрец на Гарванов пристан, и той я благославя. Тогава Сарейн провежда разговор със зелените жреци и убеждава деветнайсет от тях, между които е и вуйчо й Ярод, да предложат подкрепата си на ЗВС.

След годежа на малката му сестра с крал Питър Рейналд изпраща предложение за женитба на Ческа Перони. Въпреки връзката си с Джес, с когото продължава тайно да се среща, тя се замисля за възможния съюз с терокците. Джес я подтиква да приеме предложението по политически съображения, макар че я обича, и за да улесни решението й, заминава на дълго самотно пътуване за събиране на екти с един от мъглявинните загребващи кораби на Дел Келъм.

На Илдира магът-император разкрива на Джора'х, че скоро ще умре и че Джора'х скоро трябва да се възкачи на трона. Адар Кори'нх придружава Джора'х до планетата на удоволствията Хирилка, за да вземат ТОР'Х, предопределен да стане следващия престолонаследник. Тор'х негодува, че го лишават от сладкия живот, но баща му го убеждава, че трябва да се подготви за новите си задължения.

Преди да успеят да отлетят, връхлита група бойни кълба на хидрогите и опустошават Хирилка. Губернаторът Руса'х е ранен сериозно. Адар Кори'нх успява да се измъкне с Джора'х, Тор'х и изпадналия в безсъзнание Руса'х.

След завръщането им на Илдира умиращият маг-император съветва Кори'нх да изостави по-слабите колонии на Илдирийската империя, за да укрепи мощта й. За Кори'нх това е разрушително отстъпление: за първи път от хилядолетия империята се смалява! Руса'х не излиза от състоянието си на кома, а магът-император разкрива на Кори'нх подробностите от една древна скрита война, при която хидрогите били съюзници с някакви известни като фероуи огнени създания срещу водните същества вентали и разума на световната гора вердани. Джора'х осъзнава, че разумната световна гора на Терок би трябвало да са верданите, и започва да подозира, че любимата му Нира вероятно не е умряла по описания от баща му начин.

В разплодителните бараки на Добро Нира разказва на затворниците истории за живота на свободните хора. За нещастие те са превърнати в опитни обекти от толкова много поколения, че не могат да си представят какво е свободата. Губернаторът Удру'х обучава дъщерята на Нира Осира'х да увеличава умствените си способности и промива съзнанието на момичето, за да го накара да повярва, че е спасителка на илдирийците в битката им с хидрогите.

Генерал Ланиан потегля на разузнавателно пътуване с Патрик Фицпатрик III, заклет противник на Тасия Тамблин. Двамата срещат самотен скитнически товарен кораб. След като конфискуват товара от екти, Фицпатрик хладнокръвно унищожава кораба и пилота му, като се погрижва да не остави никакви свидетелства. Малко след това бойният отряд на ЗВС откликва на призива за помощ, изпратен от една нападната от бойните кълба на хидрогите планета. Роб Бриндъл, любимият на Тасия, се втурва да ги преследва чак до газовата планета с пръстени Оскивъл, където са разположени тайните скитнически корабостроителници на Дел Келъм. След като Роб докладва за откритите от него отломки на командването на ЗВС, генерал Ланиан решава да предприеме съкрушително нападение срещу Оскивъл. Убедена, че скритите съоръжения на скитниците със сигурност ще бъдат разкрити, Тасия изпраща преданото си компи ЕА да предупреди говорителката Перони. На среща с командването на ЗВС Роб предлага рискован план да се спусне с посланическа капсула и да направи последен опит да се свърже с хидрогите преди нападението на ЗВС - предварително обречена на неуспех самоубийствена мисия.

ЕА успява да предаде предупреждението и скитниците на Оскивъл правят всичко възможно да замаскират съоръженията си преди пристигането на ЗВС. Докато Тасия и нейният флот долетят, те успяват да приключат работата си. Роб се спуска в посланическата капсула, за да предложи възможност за договаряне, но връзката с него внезапно блокира. Когато бойните кълба на хидрогите откриват огън, всички решават, че Роб е загинал, и генерал Ланиан издава заповед за съкрушително нападение с помощта на новите бойни компита. Битката се превръща в касапница за корабите на хората. От своето скривалище върху пръстените на планетата Зет Келъм наблюдава заедно с баща си пълния им разгром. Тасия едва успява да измъкне своя самолетоносач. Корабът на Патрик Фицпатрик е разрушен. Претърпели пълен разгром, оцелелите кораби потеглят към дома...

Ческа отлита с церемониални скитнически кораби, за да приеме официално предложението на Рейналд за сключване на брак. Самотен в мъглявинния загребващ кораб, Джес събира водород, всевъзможни други газове и водни молекули. Постепенно осъзнал някакво друго присъствие, той си дава сметка, че по някакъв странен начин водата е жива, и започва да общува с нея. Оказва се, че е събрал един от свръхестествените вентали, който му разказва за древната война с хидрогите. Джес е изправен пред нова задача: ако разпръсне вентала върху други планети с вода и му помогне да заякне, човечеството ще се сдобие с могъщ съюзник срещу хидрогите. Той отнася вентала на един пуст океански свят, където съществото се разраства като по чудо. Джес отлита да търси друга планета.

Докато търси информация за Маргарет Коликос на Рейндик Ко, агентът Дейвлин Лотце случайно разбира как да включи кликиските транспортали и е засмукан на друга планета пред погледа на безпомощната Рлинда Кет. Експериментирайки, Дейвлин експериментира - задейства отново и отново транспорталната система, прехвърля се от планета на планета и най-накрая успява да се върне при Рлинда, която почти се е отказала да го чака. Дейвлин е изтощен и почти умрял от глад, но е страшно въодушевен - открил е ново средство за междупланетно пътуване без космическото гориво екти!

Антон Коликос заминава да се срещне с историка Вао'сх в Призматичния палат, където се запознава с илдирийските легенди и култура. След като прекарва известно време на основния свят с Вао'сх, двамата се прехвърлят на курортната планета Марата, над която половин година пече слънце, а през останалата половина надвисва пълен мрак. Кликиски роботи изграждат втори град върху обратната й страна, но строителните работи все още не са приключили. Антон убеждава група илдирийци да посети строителния обект върху неосветената страна. С приключването на дневния сезон всички туристи напускат Марата и за периода на дългата нощ остава малоброен екип. Антон и Вао'сх също остават в очакване да се спусне мракът...

В скитническата база на почти разтопената от горещините Исперос системите на Кото Окая започват да се рушат. Кото изпраща спешен призив до скитниците и те тръгват на помощ със спасителни кораби. Слънчевите изригвания се усилват все по-заплашително и спасителните операции за измъкване на бежанците са изключително затруднени. Миг преди унищожителната слънчева буря да погълне корабите, от ядрото на самото слънце се издигат огнени елипсоиди. В първия момент ужасените скитници смятат, че са нападнати, но се оказва, че пламтящите кълбета - фероуите - им идват на помощ...

Край Оскивъл скитниците оглеждат останките от разрушените кораби на ЗВС, за да спасят, каквото могат. Зет открива носеща се в пространството спасителна капсула, в която се намира припадналият Патрик Фицпатрик. Въпреки че полага грижи да възстанови здравето му, тя не си позволява да го излекува напълно, тъй като са му известни прекалено много тайни на скитниците.

Предопределена да стане новата кралица, Естара пристига на Земята. Двамата с Питър се сближават, но Базил полага старателни грижи постоянно да са разделени. След поражението на ЗВС на Оскивъл приготовленията за сватбената церемония се ускоряват, а Естара все още не познава достатъчно добре мъжа, който съвсем скоро ще й стане съпруг. Сестра й Сарейн им урежда тайни срещи, за да се опознаят. По време на пищната сватбена церемония Питър открито демонстрира презрителното си отношение към председателя Базил и провокира гнева му. През сватбената си нощ кралят и кралицата осъзнават, че заедно ще са много по-силни и може би дори ще се научат да се обичат...

Престолонаследникът Джора'х изпраща сърдития Тор'х обратно на Хирилка, за да ръководи възстановителните дейности след нападението на хидрогите. После научава, че Нира е жива и я държат като заложница на Добро, а собствената му дъщеря Осира'х подготвят за ново илдирийско оръжие. Разбрал, че е измамен, Джора'х се опълчва срещу баща си и срещу губернатора на Добро. Те отхвърлят обвиненията му, но са убедени, че Джора'х трябва да се примири с истината за доброто на империята. Той прави няколко опита да отмъкне кораб, с който да отиде на Добро, за да се срещне с Нира. Умиращият маг-император си дава сметка, че престолонаследникът никога няма да се примири, и решава да извърши единствено възможното: благодарение на връзката си с телепатичната мощ на тизма един маг-император познава всички криволици в съзнанието на илдирийската раса. Джора'х ще осъзнае отговорностите си, щом стане следващия богоподобен водач. Затова магът-император взема отрова и умира, което не оставя на сина му друга възможност, освен да поеме задълженията си.

Смъртта на мага-император прекъсва телепатичната връзка, която съхранява целостта на илдирийската раса, и разпраща вцепеняваща вълна от ужас из цялата галактика. Джора'х припада, но успява да се дотътри до смъртното ложе на баща си. Илдирийските мъже из цялата империя отрязват косите си и почти изпадат в умопомрачение.

Адар Кори'нх, който патрулира със Слънчевия флот е обзет от безпомощност и гняв, тъй като неумолимите разпореждания не му позволяват да влезе в битка с хидрогите. Но след смъртта на мага-император си дава сметка, че поне един-единствен път може да действа по свое собствено усмотрение, без магът-император да следи всяко негово действие. Свиква четиридесет и девет от бойните си кораби и се отправя към Кронха 3. Спомня си, че един от офицерите му е успял да унищожи вражеско бойно кълбо, като е забил кораба си в него, и когато хидрогите се надигат, дава заповед и всичките четиридесет и девет бойни кораба се разбиват в съдовете на неприятеля и постигат огромна, но скъпо струваща победа. По този начин Кори'нх извоюва правото си името му да бъде записано в Сагата за седемте слънца.

Патрулиращи хидроги връхлитат Джес Тамблин, докато той пътува из космоса и разпръсква вентали - древните врагове на обитаващите ядрата на газовите гиганти извънземни. Водните създания убеждават Джес да оцелее на всяка цена и като се подчинява на нашепваните от тях инструкции, той изпива мускал с енергизирани вентали в мига, в който хидрогите разбиват кораба му сред облачната атмосфера на неизвестна планета. Събужда се в някакъв океан, изпълнен със свръхчовешка сила, но напълно откъснат от всичко, което познава, включително и от любимата си Ческа...

Хидрогите нападат Гарванов пристан, където Бенето, братът на Естара, е съградил свой дом. Извънземните изпращат кораб в дъбравата на Бенето и настояват да узнаят местоположението на главната световна гора. Дърветата оживяват и унищожават пратеника, но огромните бойни кълба изпепеляват колонията и всички световни дървета. Бенето остава свързан с гората и докладва за случващото се до последния си миг...

Конфликтът между крал Питър и председателя Венцеслас се изостря, особено след като Базил принуждава Питър да издаде указ за аборти, за да ограничи раждаемостта в разбунтувалите се колонии. Кралят иска да взема решения и да управлява сам, което среща съпротивата на Базил, тъй като Питър не е съгласен с неговите действия и решения. Ханзата дори обявява официално за съществуването на "принц Даниъл", обучаван за заместник на Питър, в случай че той продължи да упорства. Питър изпраща на разузнаване бойни кораби на ЗВС, пилотирани предимно от бойни компита и малоброен екип от хора. Корабите се отправят да огледат една планета на хидрогите... и изчезват безследно.

Докато проучва бойните компита, учителското компи ОХ открива множество обезпокоителни подробности, които засилват подозренията на краля. Питър издава кралски декрет за затваряне на фабриката за производство на компита до пълното проучване на кликиската технология. Разгневеният Базил отменя заповедта, тъй като Ханзата изпитва огромна нужда от бойни компита за военни действия. Това прелива чашата на търпението му и председателят задейства заговор, за да премахне крал Питър и кралица Естара, като стовари вината за престъплението върху вбесяващите го с неподчинението си скитници. С помощта на ОХ и Естара Питър осуетява заговора.

Хидрогите най-после научават местоположението на световната гора и огромна флотилия бойни кълба пристига над Терок и се заема с опустошаването му. Предвождани от Рейналд, терокците се опитват да отблъснат хидрогите. Майка Алекса и отец Идрис евакуират поданиците си в долните етажи на гората, но това не помага. Могъщите дървета отвръщат на удара и успяват да свалят някои от вражеските бойни кълба, но скоро отстъпват. Неочаквано връхлитат фероуите, пристигнали на помощ на гората в битката й с хидрогите. В титаничното сражение са унищожени много хидроги и фероуи, а огромни части от гората са изпепелени. Един млад зелен жрец спасява заклещената на върха на едно пламнало дърво Сели, най-малката сестра на Рейналд. Фероуите успяват да отблъснат хидрогите.

Компито ЕА на Тасия се връща от тайната си мисия и Базил се опитва да го разпита, но автоматичната защитна система на ЕА изтрива паметта му. Подозрителният Базил нарежда ЕА да бъде изследвано. Тасия, която продължава да смята, че компито й не се е върнало, отива да огледа мястото на първия експеримент с кликиския факел и с изненада открива вкопчилите се в свирепа битка над изгарящата звезда хидроги и фероуи. Накрая хидрогите анихилират слънцето и унищожават фероуите...

Базил получава добри новини - Дейвлин и Рлинда му докладват за новата кликиска транспортална система, която са открили на Рейндик Ко. Пространствените проходи не изискват никакво екти. Базил се възползва от предоставената му възможност и обявява нова колонизаторска програма за изпращане на хора през транспорталите в изоставените кликиски светове и за изграждане на нова система, независима от недостига на екти.

На Илдира Джора'х се възкачва на трона като новия маг-император и се подлага на церемониален кастрационен обред, който му предоставя достъп до всички духовни нишки на тизма и до пълната истина. Така мигновено узнава за ужасяващите заговори на своите предци и въпреки че не знае как ще издържи, е принуден да се заеме с отблъскващите си задължения. Докато губернаторът Удру'х участва в церемониите по възкачването на Джора'х, Нира успява да се измъкне от разплодителните бараки на Добро и да се срещне с дъщеря си Осира'х, с която са в духовна връзка. При кратката им среща Нира й разбулва по телепатичен път миналото си и всичко, което знае за ужасяващите събития на Добро. Осира'х е зашеметена от полученото знание. Пазачите на Удру'х отмъкват Нира и я пребиват.

Изтръпнали от страх за живота си заради пъклените машинации на Базил, крал Питър и кралица Естара гледат осеяното със звезди нощно небе - знаят, че там някъде битката между хидрогите и фероуите продължава и че слънцата гаснат едно след друго...

Буреносни хоризонти

1

Сели

Почернели от пламъците, оцелелите световни дървета на Терок се извисяваха все така невъзмутими след връхлетелия ги кошмар. Клоните се издигаха като ръце на скелети, сякаш за да отблъснат надвисналата от небесата заплаха. Изпепелената кора се лющеше като струпеи на прокажен. Много дървета бяха ранени смъртоносно, а самата гора се беше превърнала в купища от мъртви клони и полурухнали дървета.

Сели, най-малката дъщеря на майка Алекса и отец Идрис, не можеше да понесе мъчителната гледка на разрухата. От премигващите й огромни кафяви очи се стичаха сълзи. Слабичката осемнайсетгодишна девойка имаше фигура на момче, а лицето й с цвят на шоколад беше изпъстрено със светли лунички. Постригваше късата си кестенява коса веднага щом започнеше да се навира в очите й. Имаше чипо носле и обикновено се усмихваше лъчезарно, но напоследък нямаше много поводи за това.

След като хидрогите бяха отблъснати, всички останали сили на световната гора, херкулесовските усилия на терокците и закъснялата подкрепа на спасителния отряд на Земните въоръжени сили бяха впрегнати, за да ограничат бушуващите пожари.

Въпреки това на много места пожарите продължаваха да вилнеят и пушеците се издигаха към синьото небе като изрисувани от окървавени пръсти петна. Зелените жреци и много терокци се събираха редовно, за да подновят безкрайните си усилия по възстановяването.

Сели всеки ден се присъединяваше към тях. Миризмата на изгоряла шума я даваше и тя беше сигурна, че до края на живота си няма да може да понася вонята на опечено месо и изгоряло дърво.

Когато видя какво е станало от гъбения риф - огромното гъбовидно образувание, разраствало се в продължение на векове, зина от изумление. Колосалното дърво беше обгоряло, а гъбеният риф беше полуразрушен и издълбаните в него помещения бяха станали необитаеми.

Обзети от безсилие пред непосилната задача, родителите й все пак полагаха усилия да организират изтощените труженици, които се бяха струпали на отъпканата поляна под разрушения гъбен риф. Идрис и Алекса официално се бяха оттеглили от ролята си на ръководители и бяха обявили най-големия й брат Рейналд за крал. Но той бе загинал при нападението на хидрогите. Тя не можеше да забрави как го видя за последен път - изправен предизвикателно на върха на покрова на световната гора, докато хидрогите и фероуите се сражаваха над главата му...

Но и днес, както всеки ден от нападението на хидрогите досега, никой нямаше да прекъсне работа, за да започне да се оплаква или да се отдаде на размисли за умрелите. Точно в този момент, когато имаха толкова много за вършене, колкото и искрена да беше скръбта им, това би било задоволяване на излишни прищевки. Имаше безброй дървета и хора, които все още можеха да бъдат спасени, стига да имаше достатъчно свободни ръце, за да свършат необходимото. Именно затова всички терокци, които не бяха много тежко ранени, вършеха необходимото без никакви оплаквания. Както всички останали, и Сели тъгуваше без да спира работа.

Брат й бе загинал заедно с много други, между които и три от най-близките й приятелки. Другият й брат, Бенето, зеленият жрец, също бе загинал при нападението на хидрогите срещу Гарванов пристан. Всеки ден, без да спре и за миг, Сели работеше до изнемога и се мъчеше да превъзмогне огромната си мъка. Избягваше да мисли и за Лиса, Кари и Рен от страх болката да не я вцепени.

Преди нападението на хидрогите Сели и приятелките й прекарваха по цели дни в забавления из гората, без да се замислят особено за бъдещето. Тя обичаше да се упражнява в дървесни танци, а Рен беше много добра в ловенето на кондорови мухи. Лиса и Кари харесваха едно и също момче, но то не обръщаше никакво внимание и на двете. Как се бяха превивали от смях, докато играеха заедно, без да предполагат, че животът може да се промени...

Никоя от тях не беше допускала, че в небесата дебнат неприятели.

Сега само Сели, най-малката от всички деца в семейството, беше останала на Терок, тъй като сестрите й Сарейн и Естара живееха в Двореца на шепота на Земята. Когато беше малка, и двете много често я обвиняваха, че обича да се оплаква, но сега детските тревоги и грижи й се струваха дребни и незначителни. За първи път в живота си Сели изпитваше едновременно свободата на независимостта и бремето на истинската отговорност. И беше твърдо решена да помогне на своя народ да превъзмогне огромната трагедия. Проблемът изглеждаше неразрешим, но тя стискаше зъби, вирнала дръзко брадичка.

Всички оцелели терокци превъзмогваха отчаянието с твърдата си решимост да се справят с връхлетелите ги проблеми. Хората не бяха подготвени за подобна гибелна разруха, но преживяното беше събудило непоколебимостта им да помогнат на световната гора и това ги правеше по-силни и сплотени.

"Ние не сме сами. Грижим се за дърветата и те се грижат за нас. Те са източник на нашата сила и заедно ще се справим с изпитанията", беше казал отец Идрис, когато събра оцелелите след нападението.

Сега по ствола на централното дърво на гъбения риф бяха подпрени стълби, бяха закачени скрипци и въжета, имаше временни платформи и работните групи спасяваха, каквото могат. По-възрастните почистваха боклуците от обгорената гъбеста тъкан в долните нива, а малките деца лазеха внимателно по несигурните клони и маркираха къде могат да минат по-тежките възрастни работници. Сели си спомни как двете с Естара се изкатерваха на върха на гигантската гъба, за да събират крехкото белезникаво гъбено месо, което Бенето обичаше толкова много...

За щастие след първото нападение хидрогите бяха прекалено ангажирани с избухналия конфликт между тях и фероуите и не се върнаха, за да доунищожат гората. Но това ни най-малко не успокояваше Сели. Наоколо имаше ужасно много смърт и разруха.

Чу над главата си изненадан вик, който премина в плач. В едно от помещенията на гъбения риф едно от децата беше намерило починала от задушаване жена. Няколко души се изкатериха по по-стабилните клони, за да изтеглят жертвата. Сели познаваше жената - беше тяхна семейна приятелка и правеше изключително вкусни ястия от горски плодове. Сърцето й се сви, но вече нямаше сили да скърби: всяка нова трагедия се плъзваше по нея, както дъждът се стича по подгизнала от дъжда дреха. Рейналд, Бенето, Лиса, Кари, Рен - имената им се редяха в съзнанието й едно след друго. Ужаси се при мисълта да не забрави някого - нямаше да е справедливо. Трябваше да запомни всички. Всички до един.

Отиде при баба си и дядо си.

- Искам да отида, където има най-голяма нужда от мен, бабо. Изпрати ме там.

- Знам, че нямаш търпение, скъпа. - Старата Лиа я погледна с уморените си воднисти очи. - Всички се опитваме да разберем кое е най-важното.

Дядо й се почеса по покритата с бръчки буза.

- Всеки ден сортираме гората.

Ютеър и Лиа старателно отбелязваха съобщенията на разузнавателните групи и драскаха бележки и записки, които единствено те можеха да разчетат. При нормални обстоятелства зелените жреци можеха да се свързват със световната гора, за да я видят в целия й обхват, но мащабите на разрухата бяха толкова колосални, че много от тях не бяха в състояние да осмислят получената информация.

Възрастната двойка беше разпростряла взети от корабите на ЗВС подробни сателитни изображения, на които личаха изпепелените и вледенени райони - сякаш петна от някакво заболяване върху земната повърхност. Обърканите зелени жреци вече бяха споделили по телевръзката информацията с дърветата, но гората също страдаше от колосалните си рани и това затрудняваше пряката и ясна комуникация. Баба й посочи с пръст едно неотбелязано петно със стотици акри изпотрошени и рухнали дървета, проснати върху земята като връхлетени от ураган крехки стъбълца.

- Тук все още не е стъпвал човешки крак.

- Ще отида да огледам.

Беше доволна, че се нагърбва с полезна задача, с която да се справи сама. Беше готова да поеме тази отговорност. В края на краищата вече беше на възрастта на Естара, когато тя се омъжи за крал Питър. Всички жители на Терок, чак до невръстните дечица, бяха принудени да пораснат преждевременно.

Затича по пътечките през гробовно стихналата гора. Огънят беше изпепелил ниските храсти, а ледените вълни на хидрогите бяха прегърнали огромните дървета в сухи подпалки и безформена каша от трески.

Сели се носеше леко и грациозно - краката й бяха мускулести от катерене, тичане и танцуване. Представяше си, че отново тренира за дървотанцьорка - мечтата й от много години. Тренираше усърдно, възприемаше се едновременно като балерина и бегач на дълги разстояния.

Непрекъснато виждаше още и още трупове на хора - сякаш рухнали статуи, покосени от вледеняващите вълни на хидрогите, или пък ужасяващо обгорели, свили се в ембрионална поза поради съкращаването на мускулите и сухожилията от горещината. Загиналите бяха ужасно много - както дървета, така и хора.

Но Сели продължаваше напред, кръстосваше на зигзаг и изпод стъпалата й се надигаха облачета пепел. Всяко живо дърво, за което можеше да докладва, щеше да е малка победа за Терок. А с всеки малък триумф постепенно щяха да преодолеят отчаянието, което бяха стоварили отгоре им хидрогите.

Но оцелелите дървета бяха нарядко и на големи разстояния едно от друго. Тя ги докосваше и шепнеше окуражителни думи, за да им вдъхне надежда. Залази на ръце и колене, за да се промъкне през рухналите едно върху друго дървета, струпани на голяма като къща камара. Изпотрошените клони я дращеха, но тя продължаваше да пълзи напред и най-накрая стигна до образувало се в средата разширение, където дърветата бяха рухнали в кръг, сякаш нещо огромно беше експлодирало в центъра.

Затаи дъх. В центъра на кръга лежеше деформираната черупка на почернял от пушека кристал, разпръснатите отломки на извънземно бойно кълбо. Пирамидални израстъци стърчаха като нокти от отворите на сферичния корпус.

Кораб на хидроги.

Беше виждала тези ужасни неща, разбира се, но това бойно кълбо беше свалено, половината му беше пръсната на парчета наоколо. Сели сви юмруци, от стиснатите й устни изскочи гневно, но триумфиращо ръмжене.

До този момент - въпреки цялото си въоръжение - ЗВС не можеха да се похвалят с кой знае какъв успех срещу покритите с диамантена броня кораби на хидрогите. Сели беше сигурна, че земните военни ще проявят изключителен интерес към отломък от вражеския боен кораб, за да го подложат на щателно проучване - и тя щеше да им го предостави, и така щеше да помогне във войната с врага.

Опиянена от находката, Сели се втурна към гъбения риф. Най-после носеше и добри новини.